В какви отношения сте с бившите жени на Вашите партньори?

Гласувах с идеални в рамките на нормалното.
По-скоро е добри в рамките на нормалното или нормални към днешна дата. Общуваме от време, основно при взимане и връщане на децата, то кому ли е нужно повече.
В началото хич не ме обичаше, но го отдавам да разочарованието й от неуспешния в крайна сметка брак. Когато си намери нов партньор нещата се подобриха и спря да вижда вещицата в мен (нищо, че нямах нищо общо с развода им).
Когато всички са щастливи и доволни, отношенията също вървят добре, това е моето наблюдение.

На мъжа ми първи брак му е с мен, но има дете от предишна връзка, за това гласувах с “безразлична ми е”, понеже не общуваме по никакъв начин. Виждали сме се 1-2 пъти само на  “Здравей”.
Не се стремя към нищо. Има огромна пропаст между мен и тази жена, пълни противоположностти сме. За щастие живеем в различни държави, а и мъжа ми не говори за нея и бих казала, че често забравям за съществуването и. Много лошотия видяхме от нея, но откакто си намери ново гадже нещата се нормализираха малко и се надявам това да продължи.

А детето с нея ли е? Дава ли Ви го? Позволява ли да общува с Вас?

Да, детето живее с нея в чужбина. Преди създаваше страшно много проблеми и ограничаваше общуването. Сега е по-добре, но трябваше да намесим адвокат разбира се.

При нас е обратното - взимаме децата доста по-често от определеното съдебно споразумение. Но при нея няма реваншизъм чрез децата. На тях им харесва новата конфигурация с мен и баща им, а и тя се радва на повече свободно време.

В какви отношения ... В никакви. Виждали сме се веднъж за 19 години.
Искаш да си приятелка с бившата ли, че нещо не разбрах?

Не. Ние сме много различни. Включително и по националности. Искам просто да мъжът ми да не страда по децата си.
Пътували сме хиляди километри, за да ги види за половин час, защото тя прави номера.

Исках просто да разбера какви са обичайните отношения и дали с времето става по-лесно. Това е.

Със сигурност с времето става по-лесно, ни все пак зависи от умствения и емоционалния капацитет на всички в уравнението.
Аз съм с всички (и от всички видове има край мен) в нормални, даже добри отношения.

Гласувам с безразлична ми е,но съм с впечатление,че безразличието е само от моя страна. Дано не се засечем някъде,за да докажа съмненията си .
От години използва детето като оръжие срещу баща му, постоянно ходим По психолози с идеята поне малко да неутрализираме това, което детето изживява. А то, горкото, така ще си и порасне-във вечно неразбирателство между родителите му. Приказката,че човек каквото сам може да си направи,никой друг не може,тук важи с пълна сила. Ама мани ни нас, възрастните,децата,ДЕЦАТА, са важни.
Редактирам се: Вярвах,че с времето нещата ще успокоят,но вече 4 години не забелязвам промяна. Спрях да се и надявам.

Гласувах с идеални - в рамките на нормалното.
В началото беше малко дръпната, все пак не ме познаваше, а детето им прекарва време с мен. След няколко месеца всичко се нормализира. Никога не отказва да вземем детето.

 И двете вече имаме по едно бебе, нейното е 6 месеца по - голямо от моето и аз често се допитвам до нея, когато имам колебания за бебето (тя все пак има повече опит).

Не намирам точния отговор из между горните. Тя е в чужбина (не е българка). В началото на връзката ни се опитваше да ме дразни като му звънеше/ пращаше съобщения за щяло и нещяло по всяко време. Деца нямат. Минала съм през много тежки моменти, докато освободя психиката си от нейното присъствие. За съжаление покрай разни съдебни дела наскоро личността й изплува от забвението и тя пак почна да напомня за себе си, което ме прави нервна

Моят мъж няма бивша жена. Но това с децата всъщност не касае бившите жени и мъже. Децата си ходят при другия родител и това е.

Tyra, какви номера ви прави жената? След като пътувате хиляди километри, значи живеете в различни държави сигурно. Да се засели мъжът ти наблизо до децата и да си търси правата, да видим няма ли да му ги дава. Не схващам какви приятелства с бивши и бъдещи и т.н се наместват въобще.

Моите си ходят редовно при баща си (в нашия случай при баба и дядо по бащина линия), независимо аз какви отношения имам/нямам с някаква жена и т.н..

И моят мъж, и бившата му жена са чужденци от Западна Европа. Тя не иска децата да се запознават с мен, защото щели да се чувстват гадно. Само, че и двамата смятаме, че тя ги манипулира.
Въпреки това, като сме били там, той отива да ги види сам, с хиляди условия, как може само в близката пицария и за не повече от час. Децата не са виждали родителите му от около половин година, а те живеят там на 4 километра. Явно просто е зла.
Сега вече започва повече да отстъпва, защото е материална жена и иска той да и дава пари. Но днес е едно, а утре друго.

В началото адски много ме дразнеше как тя водише лични комуникации за щяло и нещяло. Обаждаше се за глупости. Само, че той това го спря.

Мен ме притеснява, че той страда за децата. Въпреки карантина сме летяли за да ги вижда, дори и за рождения им ден. Подарихме им чисто нови топ смартфони, при което тя вдигна скандал, че моето име също е на картичката. А моят мъж и обясни, че всъщност, аз съм инициатора за този скъп подарък и като двойка, нашият бюджет е общ, т.е нормално да е от двамата. Тук не говорим за обичайна издръжка.

Въобще, надявам се да стане нормална. Жал ми е само за моя мъж и най-вече за прекрасните му родители.

Исках просто да разбера как е при Вас и дали това е нещо обичайно.

Абсолютно същото. Ейтам, колко време сте заедно?

Жената няма да се промени. Но ако вие сте далеч, реално не виждате децата, не полагате ежедневни грижи за тях и не виждам как страдате. Ако наистина мъжът ти страда, то той би се преместил да живее по-близо до тях. Няма как майката да му ги праща на 1000 км,  нали?

По-големи деца могат да се виждат с баби, дядовци и т.н. и без майката да е разрешила, защото си излизат с приятели и няма кой да ги спре. Въобще някак си да живееш далеч, ама да страдаш много, ми се вижда леко преувеличено.

Тайра, когато имаш собствени деца ще ти се наместят много от отговорите на въпросите ти сега.
Но моето мнение е, че нямаш място в картинката - нито за виждания, нито за подаръци. Имаш много път да извървиш. С показност и пресилване ще печелиш/те/ единствено негативно отношение, както сега.

Тя си има място, но тук проблема е в разстоянието. Ако живееха наблизо, отдавна децата да я познават, бившата да я е приела и т.н.

Как да няма място след като е жена на татко им? Разбира се,че има място.
Не разбрах и къде видяхте показност?

Да, и на мен ми стана странно, защо да е показно?
Хората са различни.
И с различни енергии и начини на действие.
Аз действам веднага, друго могат с месеци да премислят.
На ММ момчето беше споделило (пред двама ни), че много иска на стрелбище да отиде и да се пробва да стреля. На ММ му е трудна организацията, за това, когато наближи РД на детето - купих урок по стрелба и ги изпратих двамата. Никаква показност, просто действия.

Ама са отишли двамата,не си се натресла и ти.

Няма натрисане, ако единия родител има нов партньор. Децата свикват с това. Въпроса е, че ако си на хиляди км. няма значение сам ли си или с друг, все си те няма реално.

Може ли да използвам темаата и да попитам как се запознахте с децата?
Предстои ми запознаване с дъщерята на моя партньор, но се притеснявам .
Също и се страхувам, че майката на детенцето ще го настройва и манипулира срещу мен.

Втората жена на баща ми,която е чужденка и майка ми ходят двете на круиз всяка година.Без баща ми.
Идеално се разбират двете.
Обикновено ходим по празници там на гости.С майка ми разбира се.А те идват през лятото.
За мен това е цяло чудо.
Мащехата ми ме приема и се държи с мен добре.Майка ми също приема сестра ми от втория брак на баща ми.
Никога не са ни делили.
Но смятам,че заслугата за това е на мащехата ми.Тя положи много усилия в началото.

Tyra, каква е причината мъжът ти да се раздели с бившата си жена?
За женската природа са присъщи чувства като ревност, озлобление, завист и т. н. Сама ти признаваш как си се дразнила, че бившата жена е търсила за щяло и нещяло мъжът ти, което като типично женско чувство не се различава особено от раздразнението, което бившата е изпитала заради подаръците, които сте изпратили на децата.
Жената, най-вероятно, се е подразнила от подаръка, защото е изпитала ревност към децата си,  сигурно е разочарована от раздялата с мъжа си и не иска чужда жена (каквато си ти за нея) да влиза в контакт с децата. Щом не допуска родителите на мъжа ти до децата явно има собственическо чувство, но може би то е в резултат на някакво озлобление, че е разделена с мъжа, с който уж е градила семейство и отказва да мисли разумно извън тези си чувства, които определяш като злоба. Това е моята версия за нещата от това, което си споделила.

Айде да се изкажа от другата страна. Аз лично не желая да ги познавам, тъй като БНД след мен смени няколко, но уви-все страшни боклуци. Лошото е когато такъв човек решава да се прави на мила и добра с детето за да печели точки пред бащата. Да уточня, че правя разлика между нормално, любезно отношение към детето и актьорство ала болшой театър все пак.
Иначе БНД е с много разширен режим и редовно го взима-аз нямам нищо против това. Също и бившите свекъри свободно общуват с детето.
Но когато с чужда пита се прави помен-т.е с чуждото дете се играят разни мръсни подмолни игри-ей затова не желая да познавам неговите жени. Просто не виждам смисъл да общувам с маргинали та дори и заради детето-ако има нещо го обсъждам с бащата.

Родителите може да си имат нови партньори и децата да знаят за тях,но не е задължително да ги водят на срещите с децата си.

Зависи колко време са заедно Тайра и мъж. Ако бях дете, нямаше да ми е приятно и на така редките срещи с баща ми да идва и поредната приятелка, лепната като ваденка за него. Ни да общуваш, ни да поговориш за лични изживявания...

bubolina, e със сериозните партньори човек живее и естествено, че не ги крие от децата.

Ама чакайте! Аз не съм ходила на срещи с децата. Нали Ви обясних, че съм се съобразила. Тя е майка. Тя решава. Независимо дали съм съгласна с нея или не.
Дори моя мъж напираше, но аз не искам. Нормално е да се запознаем, когато децата пожелаят. Или поне няма напрежение. Самите деца не са казали нищо лошо. Дори тя един път каза, че били тъжни. А после той деликатно поговори с тях и те не знаеха за какво става дума. Звънят му и са винаги усмихнати. Те зная за мен, но и видео комуникация нямаме. Единствено показва домашните ни любимци, те се радват. И така.
Децата не са толкова малки. Двамата са на 11.

Разделили са се, поради липса на интимност много години, разбирателство и любов. Всъщност, той е изчакал децата малко да пораснат. Независимо дали сега го оценява като добро или зло, така е постъпил.

Сега нейната драма не знам дали в повлияна от обич и ревност. Тя директно каза, че го обвинява, че няма квалификация и не може да си намери работа. Да, но той и остави две къщи, 2 чисто нови коли последен модел и хиляди евро издръжка. Много над нормалната. И говорим за Западна Европа.

Ние живеем в България и в момента е трудно да отидем. Заради пандемията. Особено за мен, като българка.

Не казвам да ги крие,просто да не ги води на срещите с децата.Децата може да искат да споделят или поискат нещо от баща си.Едва ли ще го направят пред чужд човек.За родитела може да е партньор,половинка и др.,но за детето си е чужд човек.

Какви деца, това са тийнове

буболина, човек не е длъжен да ходи сам "по срещи" с децата. Той и е  родител и ако си прекарва свободно време с децата, може да си води и партньора. Не е тук трагедията Вече е пълно с втори бракове и занапред повече ще стават.

Доста са инфантилни. Не знам дали заради културата или защото са момченца. Дори вярват в Дядо Коледа.

Да, да. Често срещано. Емоционален вампир..)

Ами точно, че са тийнове .. с тях е още по-трудно.
Бианка, не мисля, че е особено съпоставимо "втора" майка с "втори" баща, а ти говориш от опита на второто.

Тайра, нямам опит с подобни ситуации, но две неща ми направиха  впечатление - името на картичката и парадирането с парите на мъжа. Да, той е баща и съм напълно съгласна да им остави къща и коли, не смяташ ли, че това е в реда на нещата? По разказаното изглежда, че той е тръгнал от жена си, а тя не е била много съгласна. Грозно е да броиш колко къщи и коли е оставил  за нея и децата си. И другото - името ти на картичката. Това изглежда точно като натрисане. Според мен в такива все още деликатни ситуации не е необходимо да изтъкваме кой бил иницииатор на прескъпия подарък. Изглежда, че се опитваш да купиш любовта им.

Tyra
А вие мислите ли за брак и сватба, като мине пандемията (в случай че още не сте се оженили де)?
Това ще е удачен повод да се запознаете. Няма как според мен тя да не дойде с децата. Не може те да не присъстват на сватбата на баща им, дори и тя да не дойде.

Че защо трябва децата да присъстват на сватбата на баща си?Достатъчно е да се запознаят от няма и какво.За да сте в добри отношения стой настрани и не се натрапвай.

В случай, че бащата участва активно в отглеждането на децата, то е ясно, че ще познават и новата жена. Все пак при нормални обстоятелства не става дума за спорадични срещи за по сок и пица навън, а за преспиване и в дома на бащата.
При Тайра положението е друго заради разстоянието и много редките и кратки срещи с бащата. При това положение и аз не бих бързала със запознанства и срещи, нека се нормализират нещата.

Той ми написа името. Аз не говоря езика.

Обмислям сватба за Септември 2021. Сгодена съм.

Няма да дойдат на сватба. Не са като българите. Нямат кой знае какъв усет за традиции и семейство.

Нямам някакви амбиции да парадирам. И сама казах, че е нормално да им остави. Никога не им броя подаръците. Но е нормално да знам. Въпросът е, че всичко тук може да се обсъжда, ама пари не. Искам да представя възможно най-обективно нещата. Няма нужда от другарски съд. Самата тема е въпрос.

Не, че има нещо общо с темата, но да поканя бивш/а на сватба звучи като..кошмар. За всички участници.

А,да,това с каненето на бившите на сватбата ми идва много пресолено. А аз съм много широкоскроена
Ние не взехме и синът на съпругът ми на сватбата,но говорим за дете на 3-4 години

Ние също, но не защото не искахме, а по други причини. Родителите на мъжа ми, тоест бабата и дядото на детето направиха голям проблем от това.

Все пак не става дума бившата да идва на сватбата, а децата.
На нашата сватба децата ще присъстват, те самите проявиха желание.

Ай стига бе, аз като се жених, остава децата да не присъстват! Бившия не се сетих да поканя

Обичам анкети, забавляват ме, ама тук няма моя отговор: Ни ги знам, ни ги познавам.

Под "жени" имаме предвид приятелки, а не само официални съпруги с деца, нали?

Според мен мен бивши жени с деца.

До колкото разбрах бивша съпруга или бивша партньорка - майка на детето/децата.

Понеже го няма във въпроса.
Пише "или деца". Значи другото "или" е без деца...

Малко на обратни на  темата ама....
Аз пък искам да ви кажа, на сегашната жена на бившия ми, мога да съм и само благодарна и да я съжалявам милата. Не знае какво я чака. Искрено се надявам да си седи там, щото иначе нашичкия залита в лоши посоки. Господ да я пази, в редките случаи на преведена издръжка, я праща тя. Виждам по платежните.
Децата ми не я харесват много много, особено голямото. Обяснила съм им, че така седят нещата и трябва да се държат прилично заради баща си.
Сигурна съм, че бившият ми мъж ме е изкарал супер зла вещица.... пред мен говореше така за бившата си, а то какво свястно същество се оказа. Де да бях имала на времето акъл да я намеря и да я питам за нейната гледна точка...
Иначе със сегашната благоверна не си говорим, тя ме избягва. Мен ни е леко все тая, ама може и да е по-добре така. Аз съм прекалено откровен човек, ще взема да и рекна колко е в грешка, после да има панаири.....  та така, мило момиче, само щастие и здрави нерви му желая.

Отношенията между сегашната и бившата са пряко свързани от начина на раздяла на бившите.
Моят мъж(ние имаме голяма разлика в годините) се е разделил с първата си съпруга 10+ години преди да го срещна. През това време и той и тя са си изградили някакъв живот и са имали други половинки. И двамата казват, че раздялата им е в следствие на това, че са си омръзнали. Били са ученическа любов, оженили ги(буквално) млади и зелени и т.н. Често срещано.
Бившата му съпруга е много готина, свястна и умна жена. Това за мен беше добър показател за мъжа. Живеем в различни градове и не си пием кафето всеки ден, но често сме се търсили/търсим по различни въпроси.
А да - синът му е малко по-малък от мен, така че и там нямах проблем. Запознахме се служебно, аз му станах шеф за кратко време.

Имам бивше гадже за много кратък период, може би 4-5 месеца. Бързо се освестих и го разкарах. Вербален агресор, див селянин от типа на "жено, направи салатата и ракията и ми донеси чехлите и вестника". Бях се запознала с фамилията му (може би тогава се освестих) и всички бяха такива диви Ганьовци. Честно, само бях чувала за подобни. Наскоро видях в ФБ, че се е оженил. Толкова мъчно ми стана за това момиче (чужденка е, някъде от бивши СССР републики). Ще бъде сама в този селски ад. Така ми се прииска да й изкрещя "Бягай, бягай, бягай!"...

Ще разбереш защо бившата е недоволна когато  един ден конкретният мъж те остави сама с две деца в западна Европа.

Двете луксозни коли искат бензин, водене в гаража, скъпи застраховки, а и се амортизират.

Двете къщи - в едната живее с децата, които искат закуска и вечеря, а често и обяд, помощ с домашни, извеждане, гледане като са болни итн. Другата може да я даде под наем и като плати данъци да остане с 40-50% от получения наем, като през година трябва да сменя де канализация, де покрив, де дограма, да боядисва, да се поправя кухненска техника ако се развали и може накрая и нищо да не и остане. Ако я държи празна си плаща като поп данъци и сметна такса. Законите са такива, че самонастанили се не могат да бъдат изгонени без съд, а и да се стигне до съд от октомври до края на март не може да бъдат изгонени изобщо, като сметките са на гърба на собственика. Ако някой разбие вратата и остане над 72 часа, собственикът няма право да го изгони няма право да влезе даже!!!!!!!! Адвокати, съд, съдия-изпълнител и това отнема месеци. Има обжалване.....

Тези хиляди за издръжка вероятно включват десетки и стотици хиляди за училищни такси и извънучилищни занимания. Таксата за френското училище в София, което е държавно и част от френските училища в чужбина, преди 5-6 години беше между 12 и 20 000 лева годишно на дете. Не знам дали включва транспорт, непрекъснатите екскурзии не ги включва. Имат 4 месеца ваканция годишно и през месец и половина са за 2 седмици у дома, където трябва да се хранят и извеждат, занимават, водят насам натам..Интернатите към хубавите училища почват от 7-8000 годишно ако са субсидирани и стигат до 6 цифрена думи, като за събота и неделя и ваканциита трябва човек да си ги прибира сам. За подобни суми добро училище в Англия няма, а даже и тук се изисква принадшежност към цурковната общност за да ти вземат детето в такова училище (за 7-8 000 на година).

Западните деца узряват бавно, не са контактни, претенциозни са, изискват яко обслужване и грижа, не им идва на ума да излязат, да се занимават сам, нямат въображение. Две такива отгледах. Моите деца нямат интерес към други деца и даже не излизат, играят и говорят само двамата. Не държат сметка на родители и не им пука с кого излизат майка им и баща им стига да не им се разваля удобството. Рядко харесват следващ партньор на родител.

Пишеш, че нямат традиции. Имат. Това, дето го описваш са им традициите. Не зная от коя държава е годеникът ти, но във Франция има и връзки и шуробаджанащина. Сватбите им са доста пищни и с половината рода.

Съветвам те да научиш езика и добре преди да сключиш брак с мъжа. Нагледала съм се на неразбрали, не познали и после що ми взеха децата или кой ми сра в гащите.

Бившата е права за себе си. Гледай да не се озовеш в нейното положение докато детето ти е малко, защото в техен съд няма да изглеждаш добре пред техния си мангизар, който плаща доста издръжки, вече е харизал две къщи, а и има и други деца, а ти даже езика не знаеш.

Имам трима приятели. И при тримата сценария беше сходен: разделят се (по инициатива на жената), детето остава при майката и започва едно пълнене на главите на децата от малки с глупости за бащите им. Достатъчно е да види човек как се държи в присъствието само на единия, само на другия и на двамата, за да си направи две и две.

При единия от тримата сценария в един момент стана с номинация за Оскар за главна женска роля в категория "Драма": когато детето поотрастна малко (започна да влиза в пубертета), майката го изстреля при баща му за постоянно и то в средата на учебната година. Сменя град, приятели, среда и т.н. Прати го при същия този човек, за който години наред му пълнеше главата с глупости. Защо? Много просто: за да освободи място за децата, които има със следващия.
Е, момчето предполагам, че вече е разбрало каква е истината, жалко, че трябваше да е по този начин...

Общото в трите сценария е, че при нито един от тия тримата не можа да се задържи жена за по-дълго време. Кежуълни връзки и дотам. Явно драмата идваше в повече не само на мъжете...

Явно нещата никога не са цветущи, когато има намесена baby-mamma-drama, а ако има изключения, света почти не е чувал за тях...

Момчетата в пубертет почти винаги самите те искат да са при баща си. Личен опит имам в това Така че като чуя, че някоя си "изстреляла" детето при баща му, хич не се нахъсвам. Никога не се знае каква е била ситуацията точно. Освен това бащата е също родител и на момчетата им трябва мъжко присъствие и контрол - ако е баща на място, разбира се.

Бихте ли споделили опита ви , момичета.
Наистина много се притеснявам от срещата...
Малката е на 9г.

Струва ми се, че подценяваш "обработката" на малкия. За да стане така в твоя случай, тя трябва да е била слаба или никаква (кое е, ти си знаеш).
Това в никакъв случай обаче не прави твърдението ти общовалидно. Познавам деца, които не искат да видят бащите си и не всички са момичета.

Да, случаите са много различни.

Но пак казвам, това дали бивша и настояща жена се харесват или не, няма или поне не трябва да има връзка с виждането на децата с бащата.

На мен ми е неприятна жената в моя случай, понеже при нейната поява се наложи да се развеждам с 3 малки деца експресно. Няма как да я заобичам някога. Не харесвам жени, които се хващат с женен мъж, хеле пък с малки деца. Обаче съм я приела като факт от живота на бащата и знам, че децата ще я виждат. Оттам нататък нищо не е моя работа. Аз също си имам нов мъж, с когото децата ми живеят, макар баща им да не си е представял така нещата. Той си имаше планове аз да съм вечно сама и да го "чакам". Та така, никой няма идея как точно ще се стече живота, но децата трябва да имат връзка и с двамата си родители. Това е важно и полезно за самите тях.

Ние с БНД ми сме разделени. Аз се отнасям добре към идеята да си намери нова жена и дори се надявам това да стане, за да не е сам.
Какви възражения да имам, след като вече нямам чувства?
Говорили сме уж, че никой няма да настройва детето срещу другия. Аз поне категорично нямам намерение да го правя, ако всичко е нормално.

"Говорили сме уж" - това е много точно казано

Проблемът на новите жени е, че се опитват да се месят там, където не им е работа, само защото живеят с тези мъже. Традиционно живеят с идеята на доброжелателност от типа "аз съм много добра, широкоскроена, обичам го и не искам да страда". В действително влизат в нещо като майчинска роля за мъжа, все едно са бабата, която иска да се бори за сина си. И всичко това, за да се харесат на мъжете си. Обаче са в ролята на петото колело. Допускат невероятна грешка. Неутратитетът е най-добрата стратегия. Мъжът да се оправя с историята си с бившата и децата - ако искат да се карат, да се бият, да си прехвърлят деца, да си играят номера - това е тяхната игра, те са въвлечени и увлечени в нея и нямат нужда от друг. Ще се оправят помежду си. В това отношение мъжете във вторите бракове, когато жената има деца от предишен брак постъпват неволно по-хитро - те не се месят в отношенията с бащата не заради друго, а защото им е почти безразлично, не искат да си създават проблеми. Обаче жените не търпят - те много искат да се намесват в предишния живот на мъжете си, за да докажат пред себе си и пред тях колко са добри.  Само конфликти създават, вместо да ги предотвратяват. Ако на мъжа му е толкова важно да си вижда децата, той ще отиде сам - няма нужда от опашка.

Интересно, че всеки път се връзват на легендата за липсата на интимен живот и изчакването на мъжа най-благородно. Както се казва - евъргрийн.

Съгласна съм с Андариел.
Аз като бивша съпруга, мога да споделя за настоящата партньорка на бившия ми мъж. При нея, освен че го имаше опита за доказване като по-подходяща и по-добра, имаше и страх от това, че той може да се върне при мен. Което повлия негативно върху взаимоотношенията между него и детето ни.
Редките свиждания бяха за по няколко минути, на паркинга до жилището ни, строго наблюдавани от нея.
Не знам с какъв акъл съм търпяла това безумие. Знам само, че някои уроци се научават доста късно.
Скоро гледах едно руско видео на такава тема. Казаха така "Децата от предишния брак на мъжа Ви не е нужно да ги обичате, не е нужно да правите компромиси или жертви за тях. Нужно е просто да показвате уважение. Нищо повече."

Благодаря искрено за последните коментари!

Ема, аз бих признала служебна победа за нея, че е по-подходяща и по-добра за него. Именно защото не сме си подхождали, сме се разделили. Много ясно.
За детето едва ли ще се напъва, че е по-добра майка от тази, която го е родила.

Зависи. Ако е все още в състояние на конкуренция с бившата и желание да докаже на мъжа колко е по-добра във всяко едно отношение или просто да вгорчи живота на бившата, може и да се опита да се доказва като майка на чуждото дете.  В някаква степен ревността играе роля, може би затова и новите често се месят в отношенията на бившите съпрузи - искат да контролират чуждата игра, а един конфликт е танц между двама, доказват си някакви неща. А новата, горката, е изключена от този танц, а толкова й се иска тя да е единствената, а мъжът още се занимава с бившата!

По точно не бих могла да го кажа!

Победа би било ако между мен и нея е имало битка за него. Но такава нямаше. Факт е, че ние се разделихме доста преди те да се познават, причината за развода ни не беше тя. Затова и страхът и ревността й бяха смешни и ненужни. Но пък повлияха отрицателно върху взаимоотношенията баща - дете.

E, aз познавам бивша жена (моя приятелка е), която отговаря точно на описанието на Andariel.
Вече мина доста време от раздялата им, а тя продължава да трови бившия си мъж и да се опитва да докаже, че е изпуснал по-добрата жена. Включително прави циркове и на бившата си свекърва.
Коментарът й е "Няма да го оставя да бъде щастлив".

Иначе не се наемам да кажа кой е по-виновен за раздялата им. Според нея - той. Него не съм го питала. Казвала съм й милион пъти да продължи напред. На Земята има 3 млрд мъже...

Какви победи и какви битки? Аз бях с 3 деца, едното бебе с тежка анемия и не знаех на кой свят съм от притеснение, а т.нар друга жена на 23-24 г. и без особени житейски проблеми. Ами за какви битки изобщо може да говорим в подобна ситуация. Нещата не са съпоставими. Никакви победи не признвам аз на жени, хванали се с женен мъж, с деца. Победата може да е някъде в тяхната глава. В моята - не бих била доволна да развалям семейства, по-скоро би ме било срам. (Моля без лекции как най-виновен е мъжа, това е ясно. Но и не всяка жена влиза в такива истории с лекота.)

Случаи всякакви.
Аз познавам бивша, която се скъса да изневерява на мъжа си. Накрая го заразя с децата заради друг. И когато бившия й си намери нова жена, започна емоционалния тормоз, обвинения как била зарязана и не й помагал и тн.

Аз не се обаждам и никога не търся бившия, освен 1 път годишно в някакви крайни ситуаиции покрай децата. Разговора и тогава е 30 секунди. Случил е човекът на бивша

Angel_wing браво на жената. Не може всички бивши мъже да си живеят спокойно живота, нека треперят кога може да ги обезпкоят, хихи

Бианка, и аз съм от готините бивши..))
Смях се с глас, когато една нова приятелка на БНД, ме пусна покана във ФБ (приех я, щото ни бяха запознали официално). Ама те след време се разделиха, и тя започна да ми пише и да се оплаква от него и подробности да ми разказва. А аз от над 10 г разделена, какво ме интересува?
Не ми даде смислен отговор.
И още случаи на следене и копиране имам, ама ще се въздържа..))

Тази тема се превзе от бивши,  май изместихме фокуса.
Толкова съм го оставила таткото на мира, че повече не знам накъде.....  Всяка година по това време се заричам да заведа дело за издръжка и после не го правя. Сега пак така, защото си прегледах движения по сметката, търсейки нещо друго, и видях, че за тази година е пратил пари три пъти. Дори не са минимума в момента.

Малинче, и бивши и настоящи сме.
За това - пишем и от двете страни..)

То пък голяма победа да се забиеш с дърт баща на 3 деца и на 24г да заживееш с него.

Да излиза с женен за да има повече свободно време и облаги е разбираемо, да заживява с него не го разбирам.

Никой страничен чове не може да развали семейство и затова не би ме било срам ако ходя с женен, а той се разведе. Той ако толкова си държи на семейството, няма да ходи наляво и надясно, че и да иска раздяла и развод.

Без да исках гласувах с опцията "безразлична", всъщност моя няма бивша, ако имаше щеше да ми е безразлична.

Настоящата приятелка на моя бивш изпитваше някакво любопитство да се запознаем. Само че, аз не пожелах не заради самата жена, а заради него, когото едва изтрайвам и пет минути при водене/вземане на дете, па камо ли да седна да се запознавам с поредната му любовница. Вероятно ме е сметнала за много зла кучка

Имам позната като приятелката на Ледената кралица. Вече 6 години са разделени с бившия и не се кротва да си гледа живота, ами трови бившия. Верно, става въпрос за изпуснат мъж с много пари, ама пък той плаща солидна издръжка за децата, та няма от какво да се притеснява. Обаче в главата и пълен филм.  Не го разбирам това, глупаво е и грозно.

5 години. И ето вчера отново е пращала някакви поздравителни клипчета. Няколко години беше затишие и се чудя какво цели в момента. Истината е, че ми стана гадно, колкото и мъжа ме да ме увещава, че не поддържа контакт с нея. Не знам защо толкова се разстройвам от нея, но е факт.

Ревност и страх, че има триъгълник, а не отсечка. Все пак тя е живяла с мъжа ти, дори може би в някои отношения го познава по-добре от теб, имат общи преживявания, общи спомени, общ живот.

Според моето скромно мнение бившите са винаги безинтересни и безопасни. В смисъл ако ще има "заплаха", то тя ще е от някой бъдещ / бъдеща, а не от бивши.

Ейтам, а защо не я блокира мъжа ти? След като нямат деца и друго, което да ги свързва, просто да я отреже и толкова. Не са безобидни такива сигнали, тя се опитва да държи открехната вратичка.
Моя близка беше в подобна ситуация, само ролите наобратно. Тя си поздравяваше бившите по празници и поводи, а приятелят и се дразнеше много и накрая се разделиха. Разбирам, ако се срещнеш с бивш/бивша някъде навън, нормално е да си размените по едно "здравей", но също така, изобщо не е задължително и да се поздравявате. Аз също бих се дразнила, защото това е проява на вид внимание. Топката е в мъжа ти, той трябва да сложи граница, или черта.

Проблемът на настоящите е, че всячески искат да изтрият бившите. Ама не става. Освен ако не изтрият половината памет на партньорите си. Край, вече преживяванията с бившите са оставили следи. Дори да прекъснат връзка с бившите, пак остават общите преживявания от миналото. А те не се забравят, просто няма да ги споделят, но са там, в главите им, и волно или неволно са мерна единица за настоящите.  А ако има деца, съвсем не може да се прекрати връзката, освен ако не отритне и децата. Но пък, тогава пак не става, защото ще изтичат всеки месец едни пари за издръжка на децата.

Андариел, не разбирам какво имаш предвид. Мислиш ли, че бившите трябва да са част от живота на двойката, по празници например, или да си звъним всяка седмица да се питаме как е Ковид ситуацията при вас и някакви такива?

Всъщност, да, оказва се, че бившите са част от двойката, защото в тази двойка поне единият има история, често дълга история, че и деца. Може да не си звъните и да се питате (обаче кои да си звъните и питате - бившата и настоящата ли?), но историята не може да се изтрие с гумичка. А има ли деца - съвсем няма изтриване. А при дълга история и сравненията са част от нещата. Затова така неистово настоящите искат да изтрият бившиате, все едно не е съществувала никога. Затова и често не понасят децата на мъжа и гледат да ги изтикат някъде в периферията или да се изживяват като "по-добрата майка", правеща подаръци и другарче за игра през времето за контакти на бащата с детето.  Та, да знаеш, няма отърване, освен ако мъжът не получи амнезия, ама дори тогава не се знае дали амнезията ще е ретроградна или антероградна. Единственият изход е да се примирят. Няма значение дали отношенията са добри или лоши.
Същото е и при мъжете  - и те ревнуват от бившия мъж на жената, особено ако има деца и тя трябва да общува с него заради децата.

Сегашната нова не знае даже , че любовта на живота и има дете. На мен повечто ми са безразлични с изклюение на госпожицата заради която го изхвърлих от дома си накрая. Не знам каква и беше идеята, но на такъв тормоз ме подложи, че треперих от нерви. Обаждания, съобщение , тормоз дори и тук във форума. Това продължи дори и след като му сабрах багажа в черни чували пред входната врата. Продължи и след като имах нов човек в живота си. А започна малко преди да родя. Разделихме се когато детето беше на седем месеца. В деня в който разбрах, че тя е бременна директно и го пратих . Това което постигна е, че дъщеря ми не го познава и не желе да го познава. Вижда го евентуално веднъж в годината и то ако аз го накарам. Кръстила го е Животодателя ми.

Crazy Dolphin, този е егати осеменителя....

По принцип винаги давам шанс на хората. Ако видя добро отношение, нямат никакви проблеми с мен. Не ме притесняват никакви бивши, защото е важно мъжът ми какво отношение има и какви са му приоритетите. Прави ми добро впечатление, ако е запазил приятелски или поне цивилизовани отношения с тях. Това показва, че е гледал на тях както на хора, а не парче месо за удовлетворяване на нужди и прислуга за обгрижване.
Всеки си има история, минало и е логично и деца да е създал. Бих се съобразила с майката на детето/децата - ако е против да съм около тях по каквито и да е причини, няма да нахалствам. Ако има специални изисквания какво да не яде/прави и т.н. - няма да го играя "доброто ченге" напук. Бих се грижила за детето на мъжа си, все пак - то е и негово, не е чуждо.
В нашето семейство има няколко такива случая и може би и затова го приемам така нормално.
При опити за интриги, намеса, доказвания - късам рязко и категорично. Имала съм една "бивша звезда", която се пробва на мой гръб да си доказва колко е най-. Смешни хора.

Простете за клишето, но вторите, третите и прочее бракове са безумно сложна хореография, особено при наличието на деца. Често самите мъже триангулират новата партньорка и я въвличат в някакви опити за нормализация на тройните отношения, за сметка на нейните нерви. Като настояща съпруга съм в пълен, ама пълен, пълен неутралитет. Не се опитвам да заема място в емоционалната карта на децата, не се опитвам да съм готината леличка, нищо. Помагам за детето с нарушено развитие косвено, през бащата, но толкова. Не позволявам да ме въвличат в ситуации, изобщо - на 45 години вече съм научила, че това е нездрава динамика и нямаш много полезни ходове, освен да не пречиш и да не дразниш. Ако с нещо мога да съм полезна - реагирам винаги.

Като бивша съпруга, вероятно съм кошмар. С бившия съпруг си пишем всеки ден, леят се шеги, разменяме информация за детето, за първенството по ски скокове, за ковид, за работа, политика, клюкарим. Познаваме се от почти 20 години и сме практически кръвни роднини. Когато почина баща му, 30 секунди по-късно ми се обади и ревахме. Когато почина една от бившите му приятелки, си писахме и пак ревахме. Смятам, че е безкрайно облекчен да се отърве от мен като партньор, аз не бих се събрала с него на романтични начала при никакви обстоятелства, но както вече казах,  сме много близки. Вероятно съм била трън в петата на жените в живота му по някакъв начин, но съм сигурна и, че е направил абсолютно всичко нужно да не се набивам на очи. Не бих правила никакви проблеми синът ни да се вижда с приятелките му. Баща му има акъл, няма да си избере жена, която би застрашила детето.

Tyra, предполагам, че има някакъв елемент на притеснение, неувереност може би, че  любимият ти мъж има важни хора в живота си (децата, в известен смисъл и майка им) и го няма онова начало, в което и двамата сте основата един за друг. Но вие дори още не сте женени, какво те кара да бързаш да влизаш в полезрението на децата? Сигурно ти е мъчно за него, че не ги вижда достатъчно и - от опит знам - може би има някакъв елемент на вина. А защо не и страх, че в някакъв момент мъката по децата ще надделее и това може да насочи отношенията ви в нежелана за теб посока. Извинявай, не ти вменявам нищо и не търся под вола теле, просто хипотезирам, какво те кара да търсиш път към децата още на този етап от отношенията ви, звучи сякаш е относително прясна връзка. Разбира се, може и да греша. При всички случай такт, търпение и изчакване ще свършат работа. Щом майката на децата се убеди, че новата жена в живота на бащата е стабилен във времето фактор, обикновено мирясва. Тук обаче много зависи, как "новата" ще бъде представена от самия мъж.

Ако всеки ден си пиша с бившия и се разбирам к шегувам  за какво ми е да се развеждам?

Майка ми и баща ми се разделиха преди 9 години и до ден днешен се чуват всеки ден, виждат се, прекарват празниците заедно, ако единия има проблем, другия винаги е на среща. Да кажем, че са най-добри приятели, но не могат вече да се приемат като двойка и самото им съжителство е трудно, обичат се, но по приятелски. Разликата е, че нямат официални партньори.

Мда... Има нещо нездраво в ежедневните писаници, шегички и плачения на нечие бивше рамо.
Това си е чисто желание за настояще.

Когато попитах мъжа ми дали се е виждал с бившата си жена ми каза - Нали затова се разделихме, за да не се виждаме.

Дори да се виждат или чуват, да не е луд да си признае?

Така....понеже аз много остро поставих въпроса последните 2 седмици се стигна до там, че съм "ревнива, без капка основание", започнаха се едни скандали, едни драми, за които не ми се изпада в подробности. Истината е, че стигнахме до там да подложим на съмнение връзката си. Другата седмица сме на семеен терапевт. Понеже съм убедена, че съм поставена в ситуация на несигурност, която няма нищо общо с ревност, много искам да чуя мнието на специалист. Искам и мъжът ми да го чуе, защото аз на 90% знам какво ще каже терапевта.
Смятам, че при липса на деца, предполагащи дългосрочна обвързаност на двама души всякакво вмешателство на бивши е нежалетелно и нездравословно за една връзка, особено ако и нещата се случват скришом.
Съгласна съм, че всеки носи багаж (спомени, емоции, сравнения), но интилигентният партньор ги слага някъде на заден план в съзнанието си и не позволява те да излагат на опасност връзката му.

Е, не е нужно някой да е луд за да съобщи, че се вижда/ чува с бивш. Имам координатите на повечето бивши и редовно ги поздравявам за РД, важно събитие, празник. След дни се навършват 16 години от смъртта на първата ми любов и още се чувам редовно с майка му.

Мъжът ми не ми говори за бившите си, не често, де, но присъстват в приятелския му кръг в социалните мрежи, уважават се, зная, че са в контакт. С удоволствие бих ги посрещнала на гости, но той гости не обича 

Не разбирам ревността към бивши. Ако човекът ни напуска, обикновено е за нова тръпка, а не изтрита, изживяна връзка.


Интелигентен, каквото и да значи, не би се обвързал с болезнено ревнив, незрял човек, който не може да понесе социален контакт само заради това, че човекът е бивш съпруг или гадже.