С лекота завършват висше в провинцията...

Това не е нещо ново. Поради описаното, дипломите от ТУ София и ФМИ са с доста по-голяма тежест от дипломите от другите изброени от теб университети. Недей да бъдеш в потрес - като цяло диплома дори от Харвард няма да ти свърши работа, ако не знаеш и не умееш нищо. В крайна сметка човек учи, за да си намери после и работа, а никъде не търпят некадърници.... Та, с измислена диплома не става. Което, разбира се, не изключва и възможността някой да си завърши лесното, за да не се тормози, пък да си е кадърен и да се докаже после в бизнеса.

Всеки сам преценява за себе си къде да учи, колко и какви усилия ще полага. В университета вече всеки учи сам за себе си, защото все пак един ден ще му се наложи да го прилага на работното място. Ако се учи само за диплома, смисъл няма - хубаво, ще вземе диплома в някой провинциален университет, после какво? Какъв е смисълът, както се казва? Един никому ненужен документ, който ще бъде грижливо прибран в бюфета, където ще трупа солидно количество прах.

Но не забравяйте, че и в по-малките провинциални университети учат студенти, които са мотивирани, но просто по една или друга причина са предпочели да останат в по-малкия град - дали поради финансова, дали поради съображения от личен характер. Не бива да се обобщава, навсякъде има умни и кадърни млади хора, въпросът е, че в едни университети са повече, в други - по-малко.

За да оцелеят финансово, малките провинциални университети са принудени да приемат всички, които кандидатстват, и да дипломират всички, които са приели.
Да пишат реални оценки би означавало да се самозакрият скоропостижно. Никой преподавател не би желал да остане без работа или да му намалят заплатата, понеже няма достатъчно записани студенти. Затова и откровено некадърните и мързеливи студенти се избутват до диплома.
Трябва сериозна реформа на висшето образование, включително закриване на ВУЗ-ове, но засега няма политическа воля за такова нещо.

Затова има класация на университетите. От българските университети в световния топ хиляда успява да влезе само СУ "Кл. Охридски", някъде към 600 място, никой друг. Така че е напълно нормално да има разлика в нивото на обучение в различните вузове, в цял свят е така и винаги е било така.

Така е устроен светът, ако си в потрес от всяко нещо само ще си разтресеш нервите. Свиквай, че светът е несправедлив, пък за да не си съвсем капо ходи в провинцията да се изучиш и ти на лесното, като е толкова лесно. ¯\_(ツ)_/¯

Ами най-истинският тест за висшето образование всъщност е пазарът на труда. Ако някой, завършил ТУ Габрово (примерно), успее да си намери работа, с която да се издържа и да се задържи на нея, значи е учил достатъчно.
По Вашата логика хората, завършили добри университети в чужбина, гледат с недоумение на всички, завършили висше в България и страдат колко е несправедлив животът.

И какъв е проблема?Учи където искаш.Защо гледаш паничката на другите?Има кой да ги нагласи на работа и да ги въведе и обучи в работата и тези дипломи им са достатъчни.Да не си мислиш,че като завършиш СУ с отличие и няма кой да те въведе в работата ще се справиш?Живота е несправедлив и трябва да свикваш.

Не е достатъчно само да завършиш университет,а е важно и да се реализираш после.
Гледай себе си,не мисли за другите.

Разбирам ви. Аз просто...........просто съм потресен от огромната разлика между университетите. И исках да споделя с вас.

Но вие сте прави. Аз ги гледам моите познати, които завършиха в Русе и Габрово.Над 20 познати учиха там.
Ами то.......почти никои от тях не стана инженер, реално. Иначе са магистри де. всичките...

Ами ето, значи няма смисъл да се терзаеш и ядосваш. Какъв е смисълът от това, че имат "виШо", след като полученият документ (диплома) е с приложение, не по-различно от тоалетна хартия? Пък нека са и докторанти, ако искат. В днешно време всеки има възможност да завърши висше образование в почти всеки български град - то не са университети, филиали, корпуси и т.н., но това съвсем не означава, че ще си намери работа и заплата, съответстващи на висшист. Ти нали си учил, знаеш защо си учил, работиш си по специалността, тогава какво те тревожи? Убедена съм, че и те вече съжаляват, но от позицията си на работещи нещо, което е коренно различно от това, за което са учили. Човек малко късно узрява за някои истини, за съжаление.

Разлика между университетите е имало, има и винаги ще има, защото така е навсякъде. Дори да са всичките добри, все ще има един, който ще е по-добър от останалите. Но когато има конкуренция, всеки университет се старае да предложи по-добри условия от останалите. Това в България не се наблюдава през последните години като тенденция и наистина е обезкуражаващо и леко плашещо, но да се надяваме, че все някога ще отмине.

Университетите наистина са много спрямо хората, които имат нужда от тях... А в същото време е както с училищата - субсидията им е на брой студенти. Е как да подбират? Те не могат да си го позволят просто. Те в момента университети се конкурират за кандидатстудентите, а не както беше преди по няколко души да се състезават за едно място в университета. По-добре да са акредитирани по-малко на брой, но да има достатъчно средства да могат те да работят нормално и работещите в тях да получават адекватно заплащане, отколкото да е както сега.
За по-голям град е логично да има повече желаещи и там да речем че има някакво отсяване... евентуално. На днешно време много от студентите гледат и да работят по време на следването си, когато аз следвах преди 20 и кусур години това беше рядкост. Естествено че ще се насочат повече към голям град, защото има повече възможности за работа. От там идва разлика още на входа, а вече при завършването кой колко е постигнал наистина си зависи доста и от самия студент. Спорно е колко добри специалисти са само базирано на това дали е ТУ София или ТУ Габрово или Русе. Личните наблюдения са ми само в един университет, като и на почти всеки друг. Кой какво е рекъл и казал за другите рядко е субективно, всеки различно ги вижда нещата. Аз от моето образование не мога да се оплача като качество, поне такова каквото беше тогава. В момента със сигурност е по-различно навсякъде, дори и без да вземам предвид как сега е и дистанционно в голяма степен заради Ковид. От това пък какви инженери ще излязат, не искам да си представям.

Докато не се реорганизира цялата система, много трудно може да се търси качество, като тя е базирана на количество... Плюс самите студенти като са държавна поръчка, не си дават много зор повечето, някакси не виждат разликата между университета и училището, а тя си е доста съществена. Приятели от други страни страшно се впечатляват като чуят че имам диплома от университет, за тях това е голяма работа и не им се вярва че тук е достъпно за всеки. Но пък който го е постигнал при тях, го цени много. Достатъчно че да изплаща заеми за образованието си сума години след завършването. Тук държавата покрива голяма част от таксите и на доста студенти им е все едно как го оползотворяват това, за съжаление.

Нещата са много прости. Защото сте математик, говоря в цифри.
Всяка година у нас завършват около 55 -65 хиляди абитуриенти, зависи от випуска.
Махате от тях тези, които нямат амбиция и капацитет да продъжат образованието си.
Махате заминаващите в чужбина (поне 50%).

Остатъкът се разпределя между 51 (!!) университета. Всеки от тях се финансира в голямата си част от държавна субсидия на калпак - т.е. за всеки учащ при тях има хикс субсидия. Ако въпросният младеж отпадне, отпада и финансирането за него. Надявам се това да отговаря на въпроса ви

От години е известно, че студенти се приемат на килограм. След това завършват неграмотни, но с диплома. Когато се стигне до професионална реализация, нещата вече се променят. Никой няма нужда от некадърници и бързо бързо се отсяват.

В София само "кадърници" завършват. Как ги сортирахте некадърните и кадърните?
Вие от кои сте - от грамотните или неграмотните, от реализираните неграмотни от преди отсяването или от грамотните след отсяването?

Голяма тема.
Ако и познатите на автора са грамотни колкото него, да не се чуди защо им е трудно тук и там. На умните навсякъде им е лесно, даже и във ФМИ София

Слав, ако коментарът е насочен към мен, не виждам да съм коментирала конкретен град, ситуацията еднаква в цялата страна.
Да, има много завършили некадърници с дипломи с оценки, които няма как да бъдат дадени за "знанията", които имат. Ако провеждате интервюта за работа или обучавате нови кадри и Вие ще отсявате. Тогава ще се учудите колко бакалаври и магистри всъщност са с ниво на грамотност около 9-ти клас.

Аз не виждам защо се засягате, след като няколко души вече написахме, че зависи от човека, не от университета. Изключения има винаги и навсякъде. Само че в големите университети изключенията са отрицателни, а в малките - положителни. Тук вина студентите нямат - не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. В днешно време само този, който не е поискал, не е станал студент. И на фона на все по-малкото завършващи зрелостници всяка година се откриват нови специалности, което е парадоксално.

Иначе ситуацията е обяснима - университетите получават определена сума пари за всеки студент, както е и в училищата всъщност. Та наличието на ученици се превърна в печелбарство. Количеството превъзхожда качеството, за съжаление. Но ако имаше обективна оценка и истинско отсяване на кадърното от некадърното, поне десетина университета / филиала биха затворили врати, а знаем, че никой не иска това. Университетите в България са много за нуждите на страната ни, това ми е мнението.

Обяснихте го прекрасно. Точно това описва реалната ситуация на терена.

Аз съм на 40+.
Учила съм в елитна гимназия в провинцията. Яко. Улича съм технологична специалност после - с упражнения, тестове, лекции. Не пропускай. Учехме от 8 до 18 всеки ден!
В същото време хуманитарните университети бяха айляк ...
Имам син, предстои му кандидатстване след 2 г...
Как да му препоръчам БГ университет като това, което виждам е пародия.
Живеем в ГОЛЯМ град. Имам близки преподаватели в университет. Нама студент, който да иска повече от 3-4 оценка.
В специалност с икономическа и насоченост и нещо свързано със сигурността, те отговарят “а, ми ние сме дошли да ставаме охранители”...

Сигурно е ВУСИ Пловдив.

:
Да, добро образование далеч от България, но каква е гаранцията, че ако реши да се върне след време няма да е подчинен на тройкаджия от ФМИ, ТУ :sweat_smile или от ВСУ? Моето дете не остана да учи в България, но ми се наложи да звъня най-малко пет пъти на счетоводство, деловодство и не знам още къде във ФМИ на СУ, за да ни върнат част от семестриалната такса - интересно, че имат много ясни правила, когато трябва да платиш и никакви, когато трябва да връщат.

От програмистите, които познавам и взимат добри пари, един е завършил ТУ, други двама са започнали и са прекъснали във втори курс пак в ТУ и един е учил един семестър във ФМИ. Всичките получават над 5к на месец, но са доста добри в това, което правят. Тъй че, не се коси - както писах по-горе в работата, в истинския живот, кадърните си личат и успяват.

  Интересно ми е за коя година говорите за връщането на част от семестриалната такса от ФМИ? Миналата година условията бяха:
"5.1. При напускане на Университета и отказ от обучение преди началото на учебната година, срещу представяне на документ за извършено плащане се възстановяват 80% (осемдесет на сто) от внесената семестриална такса". Дъщеря ми си получи парите след като подаде молба. Не се наложи да изпраща допълнителни мейли.
И опит от Швейцария. Не е за семестриална такса, а за депозит за общежитие. В договора за наемане на стая в общежитието пише, че ще върнат депозита (в размер на 3 наема) до 12 седмици от напускането. На 13тата седмица още не са върнали парите. И след доста изпратени мейли благоволиха да отговорят, че човека отговарящ за това вече не работи там и има известно забавяне, без да уточнят колко време ще е това забавяне.
Негативен опит може да има навсякъде по света, не само в България
 
И както написа hypodermic, кадърните успяват без значение къде са завършили.

Такива заплати дават в големите международни корпопоции. И то само на Senior-ите, на опитните програмисти.
Там искат и отличен английски де ☺.
Другата опция е - да са фрийрансъри. И то доста опитни ☺

Така е, в големи компании са и са синиъри и нагоре... Но са започнали от най-ниското ниво Английският като език вече е задължителен, даже обикновено се търси поне още един език

Много си се закахърил за познатите си, авторе.
Университетът в днешно време е една много малка част от цялата картина. Може да си завършил в гръмка и извънземно-фантастична София и да не можеш да стъпиш на малкия пръст на някого от ТУ-Габрово.
И да, името на някои университети буди асоциации, но за България това ми се струва смешно.

Ама как така "гръмка и фантастична София"?
СУ и ТУ са една София. А УНСС, Лесото, НБУ и подобни - те са съвсееееееем друга София.
В поста ми има секция с въпроси. Написано е с червено. Отговори на тях.

Аз пък не мисля, че има кой знае какво значение къде си завършил. Всичко си зависи от теб. Познавам много хора, които завършиха в Русенския университет, който се води по-лош от Софийския и ТУ-София и въпреки това тези хора се реализираха успешно в своите сфери. Вярно е, че там изпитите се вземат по-лесно, но пък имаш възможност да се самообучаваш през свободното време, докато, ако си в ТУ- София, те скъсват от безсмислени протоколи и не ти остава време за нищо.

Ха, щом си рекъл, за мен са абсолютно наравно. От гледна точка на човек, който е правил и продължава да прави подбор на кадри ще ти пукна балона, но грам не ми пука кой от кой университет е кандидатствал стига да има мотивацията и техническите умения да върши качествено работата и да бъде част от екип. Мениджърите, с които си партнирам за това са в голяма част от чужбина и за тях това СУ и ТУ-София, които така защитаваш, са едно нищо. Някакъв университет в България и толкова. Никой няма да те наеме само заради едната диплома.

Споменаваш си въпросите, но те изобщо не са формулирани като такива, а едва ли не като монолог. Питаш и сам си отговаряш.

Авторът, докато се кахъри кой университет е по-добър, въпросните му познати освен английския(не знам как си мисли, че в тази сфера човек може да се развива без много добър английски)  вече са научили още един-два езика и са на стаж някъде си...

Авторе, вече ти отговорихме на въпросите неведнъж, спомен нямаш ли? Какво те притеснява, отново не разбирам? Не е от вчера това положение, не е нещо фрапантно и ново като тенденция. Престани да умуваш кой с колко и къде е завършил, а гледай себе си и собствения си живот, защото рискуваш да премине в гледане в чуждата паница. Ако ще Оксфорд и Харвард да завършат с преписване (което няма как да стане), теб какво те грее? Мисли за себе си, учи за себе си, работи за себе си. Нито ти ще им работиш работата, нито ти ще им храниш семействата, нито ти ще им обличаш децата. Всеки се справя някак с живота си, кой по-добре, кой по-зле, както намери за добре. Бъди благодарен, че имаш образование в хубав според твоите критерии университет, радвай се, че имаш стабилна работа и високи доходи, друго не бива да те интересува.

Ами аз......просто му отговорих на него. Иначе сте права.
Вместо да се "изумявам" и "умувам" за Русе и Габрово - аз трябва да си гледам собствената паничка.
Вместо да философствам тука - трябва да си гледам огромните дългове, разбитата психика и скапания животец...

Кой е виновен за дълговете, скапаната психика и скапания живот?

Защо изобщо нечие мнение кое е лесно и кое е трудно се приема ей така? Може наистина да му е било трудно на някого, а може и просто този някой повече да мрънка от другия че му е трудно. Че и се повтаря този екзистенциален въпрос през няколко поста, явно му е важно на автора.
Сигурно одъртявам вече, щом това е мнението за университетите, времената се менят. Когато на мен ми беше време да кандидатствам, се ширеше по-скоро обратното мнение. Всеки казваше че в ТУ София зорът е докато влезеш, а в Габрово се влизаше по-лесно, но ни най-малко не беше лесно да се учи в него. Имах доста колеги които се отказаха, защото не се справяха. Между другого, в стопанската академия в Свищов също не беше никак лесно да се следва а на УНСС му се носеше славата че влезеш ли, може и хич да не учиш и пак ще завършиш. Всичко това са приказки на други хора, разбира се, аз си знам само на мен какво ми е било. Също както впечатленията на автора са от други хора. Кой колко обективно ги представя нещата - това никой не го знае. Със сигурност нещата са се изменили навсякъде от тогава, за съжаление навсякъде не към по-добро.
Реализация по специалността винаги е била по-лесна в по-голям град, нищо странно няма в това. В малък град изборът на работа е по-малък и човек накрая хваща каквото може вместо да стои без работа и без доходи.
Има и едно друго нещо дето като че ли у нас е по-малко застъпено отколкото в някои други страни. Контактите, създадени по време на следването, могат да са много трайни и много полезни. За някои приятелите от следването са като нечии приятели от казармата навремето, ама тая аналогия авторът ще е твърде млад да я разбере. Търсят се, имат се, помагат си. Та в тази връзка наистина учене в по-голям поток би било по-полезно откъм по-разнообразни контакти. Практиките по време на следването също за това служат, но повечето отчитат там нещо проформа и ги пропускат. От години наблюдавам че те повечето почти не ходят и на лекции, камо ли да се сближават там.

Аз съм завършила ТУ София в доброто старо време. И да, трудно беше, но не и невъзможно - зависеше си от човека. Тези с добра основа, ходещи на лекции и упражнения не само се справяхме, ами и стипендии за отличен успех вземахме. Други влачеха с години изпити и се оплакваха какъв звяр бил тоя или онзи. А аз от "зверовете" имам най-добри спомени. Един от тях (Киро Секирата) даже не ме изпита - докато обикаляше редовете да следи за преписвачи ми погледна в листа и видя как си чертая схемичката. Взе ми листа и каза - няма нужда от повече, само по чертежа виждам, че знаете всичко.  Та трудното е субективно.

Но има нещо друго, което за мен беше много неудовлетворително. В ТУ София трудността идваше от силно теоретични предмети - 4 или 5 математики, химии, физики... Все неща, които после са абсолютно ненужни за 95% от инженерите. И се преподават теории и уравнения за морално остарели машини, докато в същото време изобщо не се наблягаше на нужни в практиката неща (например страници и страници уравнения за двигател-генератор (технология от Втората световна война), и само един абзац за PLC-тата в стил "има и такова нещо"). В резултат и отличниците излизаха на практика невежи за важните неща и с ненужни математики и теория в главите. Имам поглед как се преподава в западни университети и няма нищо общо, всичко има смисъл, не е абстрактно, а е практически насочено и в тон с най-новите тенденции и технологии. 
Както и да е, ако "лесното" в някои университети идва от това, че гледат през пръсти на "ненужните" дисциплини, а наблягат само на важните за практиката, то тогава от тях може би излизат с относително малко (безсмислен)  труд добри инженери. Не знам как е де, само теоретизирам.

Те в момента математиките никъде не са по 4-5, да са оставили до две и толкова. Иначе е факт че те най-много ни мъчеха, освен завършилите математически гимназии де, те бяха малко по-подготвени за това чудо.

Има го и другият момент, както написаха няколко потребители тук, че преди време всички университети горе-долу са били на едно ниво. Имало е много повече завършващи ученици, съответно местата в университетите даже не са достигали. И Русенският университет, който преди е бил тясно специализиран за инженерни специалности, се е водил доста престижен, както и Шуменският, само че за педагогически специалности. Това, че днес естественият прираст е отрицателен, е друга тема, но университетите като сгради и учреждения вина нямат. Искат да оцелеят, не желаят да бъдат закрити - търсят студенти, събират и куцо, и сакато, както се казва. Това са двете възможности - или да бъдат закрити, или да приемат всякакви студенти и качеството им на обучение да бъде съмнително. Е, предвид факта, че знаем какво става с безстопанствените сгради и в каква тъжна картинка се превръщат впоследствие, както и изхождайки от факта, че е грехота да се закрива хранилище на знанието, повечето предпочитат втория вариант, включително и аз, честно казано.

И в този ред на мисли - има голяма разлика между човек, завършил Русенския университет през 1985 г. (примерно) и такъв, завършил го през 2015 г. Нещата са несравними.

И аз го забелязах едно време това явление - не точно за Русе или Габрово, но ми направи впечатление, че хора, които сигурно са се затруднили да завършат техникум, не само че отиват да следват висше, а даже и върви по-лесно. Отговорът е в приема и свободните места. Толкова места има, че всички завършващи са по-малък или равен брой. Никакво пресяване, а преподавателите искат парите да вървят и ако може да се откриват още специалности и места вместо да се съкращават. Резултатът е това. За СУ и усилията - просто там конкуренцията е по-голяма, влизат по-трудно. Преподавателите като имат преобладаващо напъващите се да учат, натискат и искат още. И положението е напрегнато. В Русе и Габрово няма напъване, преподавателите гледат и най-пропадналите да завършат и изискванията падат много. Не разбирам само какво се нервираш? Яд те, че някой ще има диплома лесно, а друг същата диплома трудно? Да не би дипломата да върши някаква работа. Ако целта на занятието е да имаш диплома, отиваш където трябва и завършваш леко. Само че в следването едно от най-важните и ценни неща е средата, в която се намираш и хората, с които общуваш, а не "знанията" или дипломата. Ако изкараш 4-5г сред посредствени хора, няма да станеш велик инженер. Има я и другата крайност, голямото самочувствие, че някой завършил СУ. Очаква като каже къде е завършил и хората да примират или да го сложат за директор.

Явно тия от провинцията са се реализирали,а той със СУ не.

То между реализирали или просто започнали работа има голяма разлика. Интересно тия умните защо са се набутали в СУ да им е трудно? Защо не отидоха в Габрово да изкарат лесно? Или им се иска те да са в СУ, защото са умни, но в Габрово да е много трудно ученето - да има справедливост. Престиж (доколкото има такъв от университета) се иска, но останалото по равно.

Има и друга насока тази тема. Доста хора си надскачат възможностите и ученето им ги изкарва от релси до степен на психични отклонения. Оплешивяващи 25 годишни инженери не са рядкост. Така че не е за всеки и често пъти може да се спори дали си е струвало цялото учене.

Не става въпрос за надскачане на възможностите, а за болна амбиция, маниакално желание да доказваш постоянно, че си номер едно. За съжаление и аз страдам от този "синдром". И е изморително, крайно изцеждащо психиката и равновесието. Опитвам се да се боря с тази си амбиция, но невинаги се получава.

Истината е, че няма защо да се гледа в чуждата паница. Хубаво, имат диплома за виШо и какво от това, след като не могат да приложат знанията си на практика и работят като миячи на чинии, шивачи и гладачи? Нищо лошо към тези професии, но те и по принцип могат да се работят без висше образование за тази цел. Та нека не се вживяваме в ролята на съдници, защото самите ние не сме си оправили собствените животи, за да зяпаме в чуждите и да коментираме кой колко бил учил, кой какъв университет бил завършил и прочие. Живи и здрави да сме, всичко друго се оправя, постижимо е!

След като авторът е завършил престижен университет, предполагам, че няма да му е трудно да си намери и работа, от която да си докарва прилични месечни доходи. Но по някой път съм забелязала и друго - най-големите отличници и умници са по-малко реализирани от отворковците и по-разкрепостените ученици и студенти, защото на умните им липсва едно ценно умение, което все повече се цени на работния пазар - комуникативност, липса на притеснение, отвореност към нови идеи. Тези умения се придобиват не чрез учебниците, а чрез реалния житейски опит.

Има си стара латинска поговорка: Не за училището, а за живота учим. Обаче има доста вманиачени точно да учат за училището. Изпълняват всички изисквания, борят се за шестици. После я магистратура, докторат. Я втора специалност, може и трета. И накрая работи посредствена работа и мърмори "аз с 2 висши, а оня виж го как се уредил...".

Така са устроени повечето образователни системи - гледат се оценките и успехът в училище е важен, ако искаш да учиш престижна специалност в престижен университет. Навсякъде е така още от време оно. Поне в европейските страни. И по този начин хората са принудени да се стремят само към високи резултати, не се научават да губят, в някои случаи растат абсолютно непригодни към "живия" живот.

Просто идеята е човек да осъзнае, че има много по-важни неща в живота от това в кой университет ще учиш и че ако не успееш да влезеш в СУ например, не е болка за умиране, животът си продължава. Забелязала съм, че масово младите хора вече са кариеристи, включвам и себе си в това число. Кариеризмът е хубаво нещо, но до известна степен. След прекрачването на границата не е здравословен и пълноценен. Но да - макар и да се отклонихме малко от темата, искам да кажа на автора да се абстрахира от това кой къде и какво е завършил. Да, може би те ядосва фактът, че хора без качества заемат хубави позиции, но то е така - имаш ли връзки, калинка ли си на някого - няма начин да не успееш. Но не бива да бъркаш връзкарите с истински кадърните хора, защото има и такива, които си заслужават позициите и са си изработили доходите с много труд и пот на челото - те са достойни за уважение.

Кариеристи в смисъл на мерак за високи постове и заплати - вероятно е така. Но масово гледат да минат с минимум усилия и минимум ангажираност към работата. Не изпипват нещата, гледат да изпълнят как да е и да бягат на купон и лайф... Ако им дойде една задача първата мисъл е как да я препратят на друг и да с разчистят входящите задачи. Не казвам, че е 100%, ама е често срещано. За сметка на това на годишното ревю искат увеличения и бонуси и съвсем убедено се аргументират, че били давали всичко от себе си...

Аз не влизам в гореописаното число, защото обичам да изпипвам нещата до съвършенство, което понякога е труднопостижимо и крада от личното си време за почивка, за да предам всички задачи в срок и както трябва. Да, разбира се, че има и такива, които се осланят само на мързела си и на желанието си за високи заплати без да си мърдат пръста, но има и много мотивирани млади хора. Всичко зависи от личните убеждения и от възпитанието в семейството.

Не говоря конкретно, а за преобладаващата тенденция. Иначе е ясно, че има всякакви.

Авторе, с тези разнообразни наблюдения върху всякакви учебни заведения и всякакви образователни направления в цялата страна - да беше завършил образователен мениджмънт или поне кариерно консултиране, че да препоръчваш университет според интелектуалните способности и вложените в четене човекочасове.
Абсурдно завистлива тема.

Какво пък "завистливо" видяхте в темата? Перфектна си е.
Просто се чудя - как с такава лекота взимат дипломи за инженери и ИТ. И то хора, които биха закъсали още в ПМГ. Камо ли в ТУ-София 😀😀

Аз пък се чудя как ги прецени, че биха закъсали. Изпит ли им проведе, с тях ли живя да ги видиш? Не ти ли хрумна, например, че може математическата им мисъл да е по-добра от твоята?

Нещо ми е много дълга и объркана темата. Нашият автор завършил ли е поне едно висше образование?

МЕИто е завършил, а преди това областна ПМГ, и сега го е яд, че си е давал зор.
Ами има хора, които не си дават зор и редят добри оценки. Аз като ученичка изкарвах между 4.75 и 5.00 само от слушане в час, без дори с пръст да бутна учебника, камо ли да го отворя. Пълна шестица с 1-2 прочитания на урока. Изпадах в диво недоумение някой като ми каже, че учел по цели следобеди и след вечеря.
За мое съжаление обаче се възползвам постоянно от най-ценното качество на човешкия мозък - да забрави Месеци след като съм проумяла логиката и взаимовръзките на нещо учено, което не ползвам в ежедневието, вече ми е някъде в дълбоките слоеве на пасивната памет.

Мисълта ми беше, не разбирам възмущението. Има хора като мен, дето учат с поглед, има хора като познатите ми, които без усилия няма да минат четворката. Накрая в бележника на всички ни има шестици.
Тези селски тройкаджии с провинциални инженерни дипломи може да са от по-мързеливата подгрупа на моя вид.

чувства се прецакан, това е.

Милене, в България по принцип от доста години завършването е лесно. Защото ВУЗ-овенте нямат студенти и приемат куцо и сакато, като поемат ангажимента и да го избудат до успешен край /диплома/.
Отдавна у нас трябваше да се резнат цели университети, на които само името им е такова, иначе са фабрики за печатане на  дипломи, или отделни факултети и специалности. Поне на 50%. Предоставянето на възможност всеки неграмотен да завърши доведе до изключителна девалвация на образованието ни.
Като си наясно с това, от теб зависи да се подготвиш добре и да не си на нивото на огломната маса неграмотни абсолвенти.