Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

  • 54 954
  • 636
  •   2
Отговори
# 615
  • Варна
  • Мнения: 3 063
В някои случаи ADHD е с превес дефицит на внимание, а в други хиперактивност.
Относно игрите, имам чувството, че е за да се изключват от другите неща, в които не се чувстват в свои води заради разни затруднения. От една страна. И със сигурност смятам, че прекаляването с игри не води до нищо добро. Относно футбола и игрите навън с 2 ръце ЗА.

# 616
  • Мнения: 3 130
Да, звучи като вероятност за ХАДВ. Само да кажа, че ХАДВ може да се пристрасти към всичко, което доставя допамин на мозъка. В случая са игри. Може да ги спрете, но ще търси друго. ХАДВ мозъка е в непрекъснато търсене на допамин и начини да си го набави. Дори да говори за игрите пак доставя допамин. Това, че ще ги премахнете няма драстично да повиши концентрацията и/или интереса към учене примерно. По скоро ако можете работете към това да се контролира сам и да приоритизира задачи. Пробвали ли сте примерно 30 мин учене - 15 мин игри, после пак учене и така. Трябва сам да може да се прехвърля от игрите към ученето. Повече резултат ще постигнете с 5 х 30 мин учене + игри, отколкото с 2 часа учене без прекъсване, защото при последното може да "изключи" и ще чете, без да запомни нищо.

# 617
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 280
Проблемът е, че за всичко е - "ей сега", "после", "ей сега" и отлага до безкрай.
Това с пристрастяването доста ме притеснява, защото сега са игри, после може да е нещо по- лошо. Може ли да се повлие на тази склонност към пристрастяване? Забрлязвам го и към определени джънк храни и напитки, просто няма мярка и се налага да забраняваме.

# 618
  • Варна
  • Мнения: 3 063
Честно казано, това, което описвате е характерно за огромен брой деца абсолютно в норма. А дори и да се направи този тест и той да наклони везните в тази насока, какво от това?

Последна редакция: ср, 24 апр 2024, 14:46 от ivka_smile

# 619
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 280
Аз за себе стм приела отдавна, че синът ми е с този синдром. Тестът ни трябва най- вече за училище ( живеем в чужбина). Така учителките ще спрат да мърморят колко е разсеян и че прави глупости, или, че не се справя с това и онова. Така ще му се изготви индивидуален план за обучение и ще му се обръща по- голямо внимание, възможно е да му се дават и по- олекотени форми на контролни и устни изпитвания.

# 620
  • Мнения: 3 130
Може да пробвате да държите само 1 вид джънк. Вместо 5 вида шоколади и бонбони само 1 вид и все един и същ. Вероятността е в един момент да не го яде, защото само като го гледа един и същ ще му писне. Ако наистина е запален по спорта пробвайте треньора да даде напътствия, като каже, че ще е по добър играч, ако се храни по здравословно. Внимавайте, че като нищо може да залитне в другата крайност на прекалено здравословно хранене.
За ученето - самия факт, че има камара задачи за домашно и учене го плаши и не може да започне въобще. Просто кажете, че сега ще направи един коя си лесна задача и не трябва да я отлага - почвате с най лесното. Като започне ще е по лесно да продължи. Дори самия факт, че е отметнал нещо е стимулиращ. И пак всеки е различен. На мен ми помага да слушам нещо докато работя - музика или подкаст. Просто трябва да пробвате различни варианти, за да може той сам да изгради навици.

# 621
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 280
Мис, и ти ли си с adhd?
Аз подозирам, че и бащата на сина ми е така, само че не е диагностициран. Невероятно разсеян и супер активен. Понякога му говоря, той дори не ме чува, до такава степен изключва.
Домашните определено го плашат, а за разказвателните предмети казва- аз това си го знам, защо да го чета?
Тренира баскетбол, като почти всеки уикенд имат и турнири. Понякога се запалва по идеята за здравословно хранене и казва- спирам с чипсовете и газираното, като паралелно с това започва и домашни тренировки и след няколко дни пак същото.
Иска ми се да канализирам тази податливост към мания по нещо точно към спорта, с който се занимава, за да може дори да стане негова професия, но напоследък виждам, че и там се разсейва, уморява ли се, какво е, не знам. Апатичен е, някак.

# 622
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 739
Проблемът е, че за всичко е - "ей сега", "после", "ей сега" и отлага до безкрай.
Това с пристрастяването доста ме притеснява, защото сега са игри, после може да е нещо по- лошо. Може ли да се повлие на тази склонност към пристрастяване? Забрлязвам го и към определени джънк храни и напитки, просто няма мярка и се налага да забраняваме.
И при нас остана проблемът с отлагането. Ако не го юркам и не се скарам, ще пише домашни в неделя в 20ч, дори да е имал цяла седмица ваканция преди това.
Иначе и при нас няма диагноза заради контрола по време на час. Вярно, че в първи клас си режеше тайно под чина с часове, но не ставаше да се разхожда. Явно мозъкът има нужда да прави нещо с ръце, затова и глината много помогна.
И аз съм същата, но се приемам и не виждам смисъл да се диагностицирам вече. Според мен минат ли 1-2ри клас се губи смисъл. Нататък намират своя начин, макар и различен. Аз постоянмо зарязвам нещата по средата и се връщам по-късно, разпилявам се, но накрая някак си отмятам задачите. Вкъщи е кочина и съм приела, че ще бъде, не се умира от хартии и предмети навсякъде.
Мисълта ми е- приемайте децата по-спокойно, макар и да е адски трудно с техните “особености”…

# 623
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 280
Вече почти всяка седмица пишем домашни в неделя в 21ч...
В класа има и друго дете с adhd, само че той е физически активен с буйни изблици от типа "да ти шибна един от радост". По ирония синът ми често е потърпевш, само че не му се карат, защото има официална диагноза. Синът ми казва, че въпросното дете е "специално", явно така го наричат учителките.
Та, ето как една диагноза може много лесно да преобърне играта. За чужбина, в България не знам как е.
Освен всичко, след пети клас минават в средното училище с други преподаватвли и среда, където режат с голямата балтия- ако ти се учи, ок. Ако не- на поправка.

# 624
  • Варна
  • Мнения: 3 063
Само да кажа, че имате късмет, че сте в чужбина и там има подход, разбиране и приемане.

# 625
  • Мнения: 3 130
Подозирам, че може да имам. Затова симптомите на сина ти ми се струват толкова близки. Иначе Пипи все едно мен описва и моето ежедневие.
Първите класове бях трагедия, после се научих как да се справям и имах много добър успех. Във висшето беше зора, защото трябваше да покривам много материал наведнъж. Почвах да чета и до следата на страницата вече ме нямаше, колкото и да се опитвах не можех да се съсредоточа. А имах цели учебници. За нещо интересно, мога да съм съсредоточена с часове. Преди не разбирах защо може да е така, мислех че всички са като мен.
За спорта - според мен ентусиазма му преминава. Говорете с него.
За диагноза - по скоро ви трябва работа с психолог за да работите върху минусите и проблемите. Така или иначе в един момент ще се сблъска с реалността и трябва да има изградени компенсаторни механизми и навици.
Може и да изглежда, че не му пука, когато се "дъни", но не е така. Това доста се отразява на самочувствието и на цялостното представяне по всички направления. Самооценката за постигнатите резултати може да бъде изкривена. Там също трябва много да работите.

# 626
  • Мнения: 4
Има всевъзможни продукти от вечерна иглика в дрогерии и аптечна мрежа. Аквасорс имат едни капки с Омеги и вътре я има, аз давам от тях 2 пъти по 20 капки както пише на етикета.
Здравейте!
А какъв вкус имат капките? Как ги давате? Синът ми е на 6г., но е много чувствителен към вкусове и миризми. Отказва да пие Есприко, в какво ли не го слагах и винаги го усеща.

# 627
  • Варна
  • Мнения: 3 063
Просто в лъжичка и след тях давам вода. Вкус на олио приблизително, като че ли леко нагарчат. Не ги харесва, но аз не го питам. Всичко съм го учила да пием, смуче и прочие. Слагайте ги в лъжичка сок.

# 628
  • Мнения: 361
Вие какво училище бихте предпочели за децата си - частно или държавно?  И защо?
Говорим си за добро държавно училище, но с класове от по 25 деца, където възможността за индивидуална работа е ограничена. Квартално е, стигаме с приятна разходка пеша, виждаме познатите лица из квартала. Има идея за приобщаващо образование, има екип за подкрепа в училището - подчинено на бюрократични правила и реално не може да обхване децата пълноценно. Все пак е нещо, има структурирана подкрепа.
И добро частно училище с малки класове, по-гъвкави методи на преподаване. Специално внимание върху отношенията и екипната работа. По-спокойна атмосфера, без шумотевицата на големия клас, която изморява дете със СДВХ. Но и по-малка общност, където отхвърлянето на детето от останалите би било още по-болезнено, дори да се запази прилично поведение на повърхността.

# 629
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 739
В този случай 100% частно.
Не мисля, че ще има по-видимо отхвърляне, напротив- учителите имат повече механизми за сплотяване на класа и най-малкото повече им пука, грубо казано.
Не че не може да имате късмвт с добър учител в ДУ, но освен късмета, има милион бюрократични пречки в работата му. Тъп пример: в Чу няма звънци, учител може да прецени ако децата са изморени да измести часа, в ДУ няма шанс. Аз не бих се колебала, разбира се важен е разговор а училището- да не е от академичните топ 3, в които детето няма да се чувства добре и се гонят само оценки и състезателност.

Общи условия

Активация на акаунт