Голяма дилема - инвитро

Аз си спомням твоята история, беше в чужбина. Сега къде си? Сега пишеш, че си направила аборт по - собствено желание, а преди беше споделила че е спонтанен.
 Още ли ти е приятел или вече е съпруг? Доколкото си спомням беше под 24 г. Млада си, прецени си.
Кога твоя съпруг/приятел вижда евентуално да започнете опити-1,2,3, години, месеци. Той защо не желае.
Хубаво е, че си готова на дете, но не напълно. Ако го искаше нямаше да се чудиш, какво ще обясняваш на детето защо нямало баща. По-същата причина ако се разведете, пак може да те пита защо няма баща. На децата не им трябва много, искат да знаят че са обичани, желани....в ранна възраст хич не  им пука от епруветка ли са, от донор ли. Най-важното е, да се чустват обичани.
Късмет каквото и да решиш, но седни помисли искаш ли го или не, не е добре да имаш дете, за да запълниш старата празнина на изгубено бебе, тя не се запълва никога ...

Ако си под 30години,го остави и си живей живота.Ти може много да го обичаш и да си готова на всичко за него, но очевидно той не е. Със сигурност ще намериш някой, който ще споделя твоите желания.
Ако си над 30,пак имаш вариант до 40 да срещнеш някой, и пак да създадеш семейство. Сега медицината е напреднала достатъчно.
А ако си решила да си сам родител, хубаво обмисли, дали ще се справиш финансово и с процедурата, и с отглеждането. Успех и дано вземеш най-доброто решение!

Моето мнение е, че е егоистично да се създава детенце, ако предварително знаеш, че ще е без баща, за да задоволиш своя прищявка. Друго е, ако нещо с него се случи или се разделите впоследствие, но това няма как да се предвиди, за разлика от решението да имаш дете сама. Ако си млада, наистина, не го оправдавам. Успокой се, остави тази фикс идея с детето. Няма по хубаво нещо, от това да създадеш нов живот с любимия човек, да споделите вълнението и промените. Ако не с този човек, ще ти се случи с друг. Млада си, доколкото разбирам, защо е това бързане.
Всъщност той защо не иска сега? Какви са неговите мотиви и дава ли някакви времеви рамки кога евентуално ще поиска?

Първо искам, да кажа, че решението ми е напълно осъзнато, а не е под въздействие на чувства. Второ не знам кога мъжът до мен ще бъде готов за дете, а тази неизвестност ме измъчва.. Отностно това, че ще бъде егоистично детето ми да порастне без баща, не съм съгласна. Има много причини, поради които не мога да се съглася с това. На едно дете му е нужна много любов независимо от колко хора я получава, а и да кажем, ако със съпруга ми рвшим да имаме дете и се разделим то пак може да отрасне без баща и така ще бъде много по-наранено. Също така имам подкрепата от семейството ми и финансовата възможност за отглеждане на дете. Както казах единственият ми страх, ако избера инвитрото е как ще обясня на детето ми, че е създадено по изкуствен начин.

Аз мисля , че трябва да обсъдиш терзанията ти със съпруга си . Ако си решена и си сигурна , че можеш да продължиш без него , мисълта да му споделиш , не би трябвяло да те притеснява . Ако той те обича както ти него , ще де съгласи да имате дете , ако разбира се няма основателна причина да не иска . Относно варианта за инвитро , предполагам си запозната , че процедурата не е лесна и лека . А имаш вариант и да търсиш човек , с който имате еднакви възгледи за живота .

Не е егоистично да искаш да имаш дете, дори и без мъж. Това е заложено в женската природа. Ако аз бях на твоето място бих го напуснала. Егоистично е да отказваш на уж любимата жена изконното й право да е майка. Мъже има под път и над път, пускай го да пасе.

Имам подобен пример пред себе си. Моя много близка приятелка имаше вече едно детенце, но искаше още едно. Тогавашният и сериозен приятел, голяма любов бяха и много се разбираха и добре си живееха вече няколко години, с изключение на едно - той не искаше повече деца, имаше 3. Много трудно и беше да вземе решение, и после бяха едни терзания, но в крайна сметка реши че иска още едно дете. Раздели се с приятеля си и към днешна дата е много щастлива с двете си деца, гледа си ги, а малката вече е към 5 и е едно толкова лъчезарно и усмихнато дете. Никакви въпроси не си задава.
Но при нея имаше фактора време, а и близките и я подкрепяхме много, каквото и да беше решила.
Имам и други две познати с дете от инвитро, но без мъже и с фактор възраст. Получават им се добре нещата и пак никой никакви въпроси не задава. Децата са малки все още, но за момента драми няма.

В трудна ситуация си. От една страна имаш мечта, която е съвсем нормална за всяка жена. От друга, искаш да не притискаш съпруга си. Но времето лети и човек никога не знае какво го чака утре.  Опитай се да поговориш с него и да разбереш защо не иска. Изяснете нещата и си прецени за себе си. Момичетата са ти казали добре, че може никога да не поиска. Ти длъжна ли си да чакаш нещо, което може никога да не се случи?
Понякога с времето хората се променят. Никой не е виновен за това и не значи, че не се обичат. Просто поемат по различен път, защото променят ценностите си. Моят съвет е да поговориш искрено с него и да се изясните. Защо не иска, какво го притеснява и т.н. Дори да отложиш във времето (нещо, което не те съветвам от личен опит), не е гаранция, че той ще поиска. Освен това може да се появят други проблеми, които да не могат да се решат така лесно. Послушай сърцето си. Според мен дълбоко в себе си вече знаеш отговора. За себе си смятам, че не трябва да поставяш себе си на второ място, особено в подобна ситуация.
Късмет и успех ти пожелавам. Дано вземеш най-правилното решение за себе си.

Много благодаря момичета, вдъхвате ми голям кураж и надежда! Говорила съм с мъжа ми по този въпрос и причината е, че не е готов за такава отговорност, иска кариера, достатъчно пари и т.н.

За мен е много странно как мъжа когото обичаш, твоят съпруг преди 2 години не е бил готов за дете и сега още 2 години по-късно отново не е. Е ако забременееш пак случайно  какво ще стане, пак ли аборт ще иска да направиш?
Никога не бих останала с мъж, който ми е причинил това. Като цяло е странно това поведение, толкова да се страхува и да не е готов за дете. Кога смята този човек, че ще дойде момента?
Ако те обича как би те накарал да махнеш дете, което е било мечта за теб?
Аз не мога да си представя да имаш жена, брак, семейство, толкова да те плаши мисълта за едно дете
За мен един мъж ако толкова се чуди и все не е готов за дете има нещо странно в това. Много ми e съмнително това,много би ме разтревожило подобно поведение.
Не го смятам за нормално.
Чувствата към човек, докарал ме дотам биха се изпарили на мига.
Не е ли малко странно това отлагане във времето.?
Няма да пея в общия хор, не бих направила инвитро сама, ако не е човека за мен бих го напуснала. Не бих гледала дете сама, не бих минавала през инвитро при положение, че мога да имам дете естествено със семейство и баща.
Малко крайно е моето мнение сигурно, но бих приела тежко това, смятам че при такова важно решение да имате дете трябва да има съгласие и от негова страна, но и теб да не притиска по този начин.
Но наистина отношението на съпруга ти е притеснително. От една страна пък не е хубаво да го притиска и ти ако не е готов.
Седнете,поговорете,кога смята той да имате деца. Много е тежко да искаш нещо толкова хубаво и да не можеш да го имаш, да мечтаеш, всеки ден да живееш с тази мисъл, това е тормоз и ще ти се отрази. То ще се отрази и на отношенията ви, ако вече не е.
Помисли много добре. И се разберете.
За какво са неговите тревоги? Не е толкова страшно да се справите с едно дете. Той ако го искаше силно щеше да действа в посоки кариера и изкарване на повече пари сега, това за мен са само оправдания. Не иска деца сега и се оправдава с пари и кариера.
Поговорете си много добре.

Аз на твое място първо бих си помислила на колко съм години в момента, колко още мога да изчакам, бих се консултирала с гинеколог за общото ми гинекологично здраве.
Второ, ако мога да си позволя да изчакам бих се развела и потърсила друг партньор, с когото да си градя живота и старините.
Относно инвитрото - изобщо не е такъв феномен. Мен, лично, би ме притеснило повече самотното майчинство и отглеждане, затова е хубаво, ако можеш да намериш готин татко преди двете чертички🙂
Моя колежка е неженена лесбийка и такава процедура прави в датска клиника. Ако искаш след 18 години детето да има възможност да знае кой е биологичният му баща струва повече. Както и ако искаш да видиш негови детски снимки.
При нея се получи от раз на 38 години.
Успех с майчинството, за мъжа нямам какво да коментирам 🙂

Моят съпруг категорично не искаше второ дете. По този повод забременях 3 пъти, но ни се получи само последният. Първите две бременности изгубихме. Та той през цялото време не искаше, но ми казваше - “Знам колко е важно това за теб и че няма да се откажеш. Затова ще те подкрепя.” Така според мен трябва да действа един обичащ, разбираш и подкрепящ партньор.
През много минахме с моят и той никога не е спирал да казва, че не иска. А сега когато гушкаме и втората си дъщеря, той е най-щастливоят татко. И казва, че винаги ще ми е благодарен, че не се отказах.

Ин витрото не е изкуствен начин за създаване на бебета. Асистиран е. Това дали ще се оплодят яйцеклетките и дали ще се захване ембриона е Божа работа и се случва точно както при спонтанното забременяване. Така че не виждам какво толкова го мислиш това.

Преди да срещна съпруга си, бях решила да правя ин витро с донорски материал. Бях на 31 и ужасно разочарована от мъжете. От днешната ми гледна точка се радвам, че не го направих, защото деца с партньор се гледат съвсем различно. Аз съм дете на разведени родители и като видя дъщерите ми с баща им, и разбирам какво съм изгубила в детството си.
Бих рискувала само ако съм притисната от възраст.

Точно така, това е подкрепящ мъж.
Моят мъж също не искаше второ,като цяло и поне все потаряше, че си ни е добре с едно(той е едно дете,аз имам брат, породени сме). Аз също не исках, бях решила, че оставаме с едно, но не бях категорична. Обаче от близо година рязко ми се прииска и го убедих. Времето си минава и си е фактор. Една жена не може да чака и отлага това.
Просто като ми каза, че не е сега момента за второ дете и така се разревах и толкова криво ми стана. Но полека-лека се разбрахме и поговорихме, че вече ни е време за второ и поне не го отричаме напълно като идея. Аз толкова опявам, постоянно си мисля за това, толкова ми се иска вече и той го вижда и разбира. Знам, че ще е ок и с едно, но заради мен ще се съгласи и на второ, защото ме обича. Въпреки това не бих го принудила, такова решение е общо.
Затова говорим. И ние имаме хиляди притеснения, та още се колебаем и услушваме само заради страховете как ще се справим. Та, мисълта ми е, ако човека те обича няма да ти отнеме това, тук говорим само за едно детенце. Важно е и двамата да го искате. Ако не е този ще е друг, знам, че е трудно, но в крайна сметка ако не може да се разберете по този важен въпрос, за всеки влак си има пътници, една жена не може безкрайно да чака.
Успех ти желая, каквото и да решиш.

Щом в прав текст ти в казал че не иска, няма смисъл да продължавате. Той поставя парите НАД семейството. Изгубена кауза… И аз бях с един почти 10 години. Все казваше “хайде догодина, че сега не съм готов”. А уж много се обичахме… Е, така и не стана готов. На втория си мъж направо му заявих че без деца заедно няма да останем. Скоро ще раждам третото, и то след 4 г брак. И той не беше мераклия за деца веднага, но те станаха. Не си губи времето с човек, който те е карал да правиш аборт. Да убиеш детето си заради това че той не бил готов и после още да го обичаш… ОГРОМЕН абсурд. Той не иска деца от теб и не те обича, след като те е принудил да извършиш непоправимото. Извинявай, но е време да се пробудиш. Това не е любов. Най-показателното за неговия характер е отказът му да поеме отговорност след като си забременяла. Един мъж на място се грижи за рожбата си, НЕЗАВИСИМО От обстоятелствата. Един страхливец бяга и търси лесния изход. Такъв за баща не става, така че добре че се опъва-това трябва да ти е достатъчен знак да не си губиш ценното време. Намери си ОТГОВОРЕН мъж,  който иска семейство. Има милиарди мъже по света, все ще намериш някой по-свестен. По-лоша енергия от убийство на дете между двата души не знам дали има. А за инвитрото- ако си под 40г и си в нормално здраве, не виждам причина за това. Ще си намериш друг мъж. Този бих го зарязала не утре, не днес, а вчера. Започни на чисто. В началото ще ти е трудно и ще се чудиш дали си взела точното решение, но после ще си се чудиш как си го търпяла толкова дълго. Целите ви не съвпадат и не чакай под вола теле. Желая ти кураж и успех!

Изключителна глупост, да се абортира, само щит мъжа не е готов, особено ако сте женени. Според мен тоя не иска деца изобщо, на колко е?

Не знам кой е по-глупав - мъжът, който уж женен, го е страх от едно дете, което е направил съзнателно, без пистолет в главата, или жената, която се е съгласила да абортира, само заради мъжа си, но е искала бебето и има възможност да го гледа сама.

Като цяло моето мнение е НЕ и за двете - и за мъжа, и за инвитрото.
Много мъже, а и жени, се страхуват да станат родители, особено като са млади и това е съвсем естествено, но да си се почувствал готов за брак, да си вдигнал сватба, (която вероятно струва колкото гледане на дете за няколко месеца / години), да си опрашил съпругата си и после да я пращаш на аборт ?!? Нямам думи. Нямам думи и за това, че авторката му послушно е направила аборта. Който не е готов за деца, не си играе на семейство или най-малкото ползва презервативи.
За инвитрото също съм против, първо и най-вече заради абсурдно тъпия въпрос какво щяло да се обяснява на детето. Инвитрото е все по-достъпен и използван метод дори от двойки с репродуктивни проблеми. И какво? Тези бебета си имат и майка, и баща, и не са по-малко обичани и истински. Една потребителка преди мен много добре го описа. А самотните жени, които забременяват с инвитро от анонимен донор, могат да срещнат нов партньор впоследствие със същия успех на разведена жена с дете, заченато в леглото. Та бебето пак може да си има баща преди да се научи да говори дори. Бащинството е любов и грижа повече, от колкото гени.
Второ - авторката очевидно не е проучила достатъчно добре процедурата. Това е сериозен процес, чиято подготовка трае години - от появата на идеята, до нейното узряване, подробно информиране, реализация и успех...

Момичета, щяла е да направи аборт, но в крайна сметка е било спонтанен. Не знам дали беше описано в тази или друга тема. Но не се е стигнало до аборт по желание.

Авторке, ще срещнеш и друг мъж. Млада си. Иначе нямам против инвитрото, но ти имаш възможност да намериш правилния човек и да бъдете прекрасно семейство.

Моя приятел е в старите постове сега е моя мъж...аз мисля, че няма брак. Те са студенти, може би живеят заедно...но той не е готов а тя ДА! Те са под 25 г дори..какво инвитро какво чудо, животът е пред нея, ако не този младеж то друг!

Направо съм в потрес... Като човек, който минава по пътя на инвитрото и му предстои втори опит бих ти казала, момиче, недей да живееш с мисълта, че е много лесно да направиш инвитро и ще стане от първия път. Седни и прочети подробно какво точно представлява инвитрото. Не е детска игра, една стимулация може да опъне нервите ти до такава степен, че сама да не можеш да се познаеш.  Инвитрото не става с вълшебна пръчица дори и ти самата да нямаш проблеми. Зад едно инвитро има безброй много изследвания, процедури и инжекции,прегледи и неща, които изобщо не си помислила, че може да ти се случат. Изобщо чела ли си тук в темите за инвитро какво точно е то и през какво минаваме ние жените? Чела ли си колко двойки нямат проблем и дори с инвитрото не се получава бременност? За мен е пълна лудост да правиш инвитро, защото си си го навила на пръста. Искам само да те попитам, наясно ли си с факта колко инжекции трябва да си поставиш в корема? Инвитро е за хора, които нямат друг изобр да имат деца по естествен начин и никъде няма 100% успеваемост, а са едва 30%.
Знаеш ли цялата тази химия какво влияние има след това? А за задължителните прегледи за гърдите след стимулация за инвитро, знаеш ли? Има инсеминации с донор, които са далеч
 по щадящи за една жена. Седни и прочети подробно всичко за инвитрото и инсемиции. И само да добавя, че децата създадени в "епруветка" или като казваш ти "изкуствено" с нищо не са по различни от всички останали деца. За мъжа изобщо няма да коментирам, защото щом си стигнал до брак с един човек, детето е
  най-естественото развитие на тази връзка.  Едно дете трябва да бъде направено с любов и желание от страна и на двамата родители,независимо дали ще е инвитро или по естествен начин.
Щом гледате в различни посоки пътя е само един и той е да продължите по отделно.

Напротив, напълно емоционални са ти фантазиите за инвитро, без никаква връзка с реалността. Действително дори и разликата между инвитро и инсеминация не си осъзнала. При предишната бременност пушиш много, работиш тежка работа и нямаш право на болничен и отпуск за бременност и раждане. Взимаш и антидепресанти. Родителите ти не могат да ти помагат финансово, нямаш спестявания. Ако спреш да работиш, оставаш без доход. Не мисля, че фондът за инвитро би финансирал процедури на жена в началото на 20-те, без доказани репродуктивни проблеми. Ти сама не можеш да си ги финансираш, така че всичките ти размисли, слава богу, остават в сферата на фантазиите. Посъбери малко пари и потърси психологическа помощ.

Дори незнайно как фонда да отпусне пари те не биха й стигнали. Изобщо не е на ясно какъв разход е това, и че само един преглед и е 50лв в най-добрия случай. За изледвания по време и преди това няма да коментирам.

Явно авторката не си пише възрастта, за да не в критикуваме много. Много ясно че инвитрото не е някаква орищявка за млади момичета. Това е сериозен процес, а за да те одобрят от касата или от медицински кабинет трябва доказан стерилитет. А ако “мъжът ѝ” е също под 25г, темата е просто някаква недомислица. Гледайте си живота, учете, работете, осигурете си покрив над главата, а за деца има време. Хора без деца не могат да си представят каква отговорност е това. Авторката да стане детегледачка за малко да види колко енергия се изисква. Не знам за къде се е разбързала на тая възраст.

Сега се разрових из старите теми пише , че е на 22 години!

Извинете, но... Когато сте започнали връзка с този човек, не сте ли си говорили как си представяте съвместното си бъдеще? Това е в основата на всяка една връзка. Този човек очевидно не желае деца, а и да желае, може да е и след двайсет години. Аз с мъж, който ме кара да правя аборт, не бих останала и пет секунди. Никъде не прочетох да обмисляте вариант нова връзка с човек, с който ще сте на една. вълна. Ако все пак се решите на ин витро, трябва да се освободите от предрасъдъците си относно този начин на забременяване. Това не е изкуствено създадено бебе, а просто с малко помощ от медицината. Тези деца не се отличават с нищо от останалите. Все пак моя съвет е да си намерите подходяща половинка.

Аз когато бях на 25г не бях готова за деца.С приятеля ми бяхме заедно от няколко години и той вече искаше.Аз все се притеснява за финанси и кариера. Чак на 30г бях готова. Доста колеги от студентските години изчака ха до 28-30 за първото дете.Ако сте по-млади и нямате 30г,може да дадете шанс на връзката си и да изчакайте.

Аз не успях да схвана точно всичко. Уж мъжа ти е искал да махнеш бебето, после е станало спонтанно, сега обвиняваш пък него. Докато те четях се сетих как преди 6-7г. някъде (тогава май съм била колкото теб) и аз предлагах на ММ отвреме наврем, хайде да си направим, а на него не му се искаше. Сега като се замисля си е бил прав. Не ми е било фикс идея, че и да се замислям за инвитро или да го напускам. Просто го бяхме обсъждали преди и знаех, че иска да имаме деца, но не и веднага. Няколко години по-късно вече си имаме собствен дом и стабилни работи. От 3-4г.вече и двамата искаме и то много, това че не се получава, не е по темата. Та в този ред на мисли, се чудя дали ТМ не е прав (не за аборта), а че трябва да изчакате, да имате известна стабилност - и финансова и психическа. Поговорете си и се разберете, дали плановете ви съвпадат за следващите 2-5-10 години и тогава реши какво да правиш. А за инвитрото - преди време си мислех - колко яко - искаш близнаци - отиваш и си правиш. Едва ли не. Нещата далеч не стоят така. Проучи малко, за да разбереш за какво става въпрос, поне отчасти, защото аз лично в никоя статия не намерих точно инфо, какво всъщност ми предстои. Докато не го минеш, няма как да се подготвиш. Никога не бих подложила организма и психиката си на подобно нещо, ако имах друг избор. Стана много дълго, но наистина си помисли добре, преди да вземеш някое решение, за което после може да съжаляваш.

"Инвитро" не е синоним на дете от донор, бе, девойко.
Не само че не всяко инвитро е с донорски материал, но и обратното не е вярно - не всяко донорско забренемяване е инвитро.

По зададения въпрос нямам мнение.

На 24 години (колкото си или е грешно?) много хора дори още са на вълна несериоэни връэки. :Д  Ако наистина си толкова млада, не раэбирам эащо ще си правиш инвитро или инсеминация. Не те упреквам, че не энаеш раэликата между двете-все пак това е супер специфично, а и има сигурно толкова раэновидности. Не раэбирам эащо се напада момичето точно по тоя въпрос, аэ също не энам каква е раэликата и в общата употреба на термините може би инвитрото е по-поэнатия термин. Също така си има жени с високи доходи въпреки млада въэраст или пък с подкрепа от родителите, спестявания. На никого не му влиэа в работата може ли тя да си го поэволи или не. Щом пита, сигурно може.

Както и да е... наистина няма смисъл сега да правиш такава радикална стъпка. Ако не искаш да си  с тоэи мъж, имаш достатъчно време да срещнеш друг и да съэдадете семейство. Ако и той е толкова млад и се обичате истински, питай го просто иска ли някога иэобщо да има деца и ако отговорът е не или не ти каже кога смята, че е удачно спрямо кариерата му-покажи му колко е сериоэна ситуацията эа теб. Ако има любов, тя винаги побеждава, нали така...

Аз лично я "нападнах" (неоправдано агресивно нападение, нали! ), защото такива заглавия объркват читателя за съдържанието - по заглавието се очаква нещо друго.

Ако е на 24 години наистина, с такава тема значи съвсем хвърчи из облаците, ако темата е сериозна.

Май е на около 22г. Затова и се замислям за гледната точка на мъжа й. На 19-20г. в чужбина (ако не греша) и с бебе... както е било при първата и бременност...

Можеш ли да се справиш сама с бременност, гледане на бебе и после дете? Доста е захаросано да си представяш едно сладко вързопче. Обаче пътя до появата му може да е труден. Една тежка бременност, можеш ли да минеш през такава сама? После идва едно малко същество, изцяло зависимо от теб, за храна, грижи 24/7. Остави парите, ами сама ще има ли кой за 5 минути да го гледа това бебе, да хапнеш и да отидеш до WC, като врещи от колики, а ти не си спала не се знае от кога? Тежко и трудно е сама да гледаш бебе, не говоря конкретно без мъж, а просто без помощ, я от майка, я от сестра/приятелка/гледачка. Не говоря конкретно за помощ в отглеждането, ами да напазарува някой, да сготви, да те отмени за половин час да отидеш на зъболекар, например. Преди да мислиш за процедури и как ще обясняваш кой е бащата, обмисли сама можеш ли да поемеш по този път. Ако отговорът е да, дерзай тогава.

Той може да не бъде готов още 20 години, ще го чакаш ли? Не си му приоритет на този мъж, разкарай го. Трябвало е да го разкараш още, когато те е натискал да направиш аборт против волята си. Ако действително искаш дете, развеждай се, търси друг или направо се записвай в клиника.