Здравейте! Мой близък е сам мъж - на 43 години е. До момента не се е женил и няма партньорка, но иска да осинови дете. Според вас възможно ли е да одобрят за осиновител сам мъж? Той е университетски преподавател - доцент и е посветил живота си на науката. Казва, че поради това не е успял да срещне жена и сега се стига до това положение. Има собствено жилище и доколкото знам е добре финансово. Смята да подаде документи, но го спира това че не знае дали изобщо ще му разгледат кандидатурата след като е сам мъж и няма жена до себе си. Вероятно ще поиска момче за осиновяване, каза ми че може би ще му е по-лесно да се справи. Той няма братя и сестри, баща му е починал, евентуално може да разчита само на майка му за помощ при отглеждането. Разбира се аз също не бих отказала да му помогна при нужда, но според вас възможно ли е този човек да сбъдне мечтата си и да стане родител-осиновител?
- Публикувана: 6 септ. 2021, 22:52 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2023, 18:06 ч.
Може ли сам мъж да осинови дете?
Да, възможно е.
Да подаде документи и да мине процедурата. Ако бъде одобрен ще го впишат в регистъра на кандидат осиновителите. Ще почака, но може би ще дочака, ако прояви търпение. В закона няма изискване за двойка. Не е обичайно сам мъж да осинови, но и няма законови пречки за това. Няма да е лошо да привлече и майка си, да се види че има нейната подкрепа - морална и като готовност за физическа помощ.
Да подаде документи и да мине процедурата. Ако бъде одобрен ще го впишат в регистъра на кандидат осиновителите. Ще почака, но може би ще дочака, ако прояви търпение. В закона няма изискване за двойка. Не е обичайно сам мъж да осинови, но и няма законови пречки за това. Няма да е лошо да привлече и майка си, да се види че има нейната подкрепа - морална и като готовност за физическа помощ.
Не мисля, че е невъзможно. Мой познат мина през тази процедура, а след това издаде и книга. Прилагам в скрийншот. Може би ще е в помощ на вашият приятел.
Радвам се, че е възможно. Това ще го реши да подаде документи.
Той е отговорен и съвестен човек и съм сигурна, че ще се справи. Според мен проблемът му е че прекарва ежедневието си от университета - вкъщи и обратно. Няма някакви по-широки социални контакти - не ходи по дискотеки, клубове, барове и т.н., а и сякаш няма много приятели извън кръга от колеги в университета и според мен това е причината да не е срещнал подходяща жена. Когато съм ходила у тях винаги е бил зает да пише книги и статии на компютъра. Добре е, че работата му е предимно от вкъщи и така ще може да отделя повече време на детето.
Той е отговорен и съвестен човек и съм сигурна, че ще се справи. Според мен проблемът му е че прекарва ежедневието си от университета - вкъщи и обратно. Няма някакви по-широки социални контакти - не ходи по дискотеки, клубове, барове и т.н., а и сякаш няма много приятели извън кръга от колеги в университета и според мен това е причината да не е срещнал подходяща жена. Когато съм ходила у тях винаги е бил зает да пише книги и статии на компютъра. Добре е, че работата му е предимно от вкъщи и така ще може да отделя повече време на детето.
Не е проблем, че не ходи по дискотеки и барове. Или, че няма много приятели извън кръга на колегите. Но гледането на дете и особено по-малко няма как да стане между другото, докато си пише статии или проверява нещо на компютъра.
Мисля, че преди осиновяването някой чисто приятелски трябва да говори с него и да му обясни, че детето не може да е между другото и няма да расте само. Не е играчка или куче, което иска разходка сутрин и вечер. И това дете ще преобърне досегашният му начин на живот с краката нагоре. Дали е мислил за това? Вече е в средната възраст с изградени навици и може би с наченки на егоистично поведение. Не го казвам в лош смисъл. Даже и самият той може да не го усеща. Но при хората които живеят сами, това е съвсем нормално. Наблюдавам го при мои познати, които останаха сами. Няма лошо, че е решил да осмисли живота си, като помогне на дете. Дали е готов да го направи по най-добрия начин?
Смятам, че на сам мъж над 40г ще му е аааадски трудно с бебе или малко дете.
Може първо да стане ментор на по-голямо дете. Щом е успешен мъж, учен и доказан в сферта си - да подпомогне (не говоря само финансово) някое дете над 10-12г, дори да не се стигне до осиновяване (Макар, че според мен много по-лесно ще осинови дете над 10г). Физическите неща - дрехи, обувки, раница и духовните - рамо, съвет, подкрепа, преподаване на уроци, насоки...
п.с. за протокола - познавам 2 жени, осиновили сами. И двете над 40, и двете учителки по професия. Децата бяха 4-5 годишни, когато си ги "взеха".
Може първо да стане ментор на по-голямо дете. Щом е успешен мъж, учен и доказан в сферта си - да подпомогне (не говоря само финансово) някое дете над 10-12г, дори да не се стигне до осиновяване (Макар, че според мен много по-лесно ще осинови дете над 10г). Физическите неща - дрехи, обувки, раница и духовните - рамо, съвет, подкрепа, преподаване на уроци, насоки...
п.с. за протокола - познавам 2 жени, осиновили сами. И двете над 40, и двете учителки по професия. Децата бяха 4-5 годишни, когато си ги "взеха".
Определено детето преобръща ежедневието и навиците се променят. Добре е да си прецени много добре към каква възрастова група ще се насочи. Дете под 3 години изисква страшно много време и внимание, но пък се нагажда по-бързо. Децата 3-5 години са още неосъзнати, но вече с минало и отпечатък, които си носят. Те се нагаждат по-трудно. Някои са прилепчиви, други - дистанцирани. Определено при по-големите деца има нарушена привързаност в различна степен и от различен вид.
Колкото по-голямо е детето, толкова по-независим и оформен е характерът.
Много зависи от миналото на детето, какво е преживяло, имало ли е контакт с биологичното семейство, къде е било отглеждано след изоставянето или отнемането от него - институция или приемно семейство и опитът, който е натрупало там. При децата над 5 години може да има дефицити за преодоляване и наваксване. Най-общо правилото е годините до осиновяването по 2, за да догони децата от биологичните семейства.
Зависи и от характера на Вашия близък.
Предстои сериозна подготовка, ще има и обучение, за да мине процесът на адаптация по-бързо и по-успешно.
Колкото по-голямо е детето, толкова по-независим и оформен е характерът.
Много зависи от миналото на детето, какво е преживяло, имало ли е контакт с биологичното семейство, къде е било отглеждано след изоставянето или отнемането от него - институция или приемно семейство и опитът, който е натрупало там. При децата над 5 години може да има дефицити за преодоляване и наваксване. Най-общо правилото е годините до осиновяването по 2, за да догони децата от биологичните семейства.
Зависи и от характера на Вашия близък.
Предстои сериозна подготовка, ще има и обучение, за да мине процесът на адаптация по-бързо и по-успешно.
Друго е учителка над 40, тя има педагогически опит, а и си представя какво е да гледаш дете.
На този мъж майка му не знам доколко е здрава, за да поеме наистина тя самото отглеждане.
За дете над 10 години виждам следния проблем: то е вече оформена личност и е много трудно да му се променят нагласите, ако това се налага. Не е като да е отгледано и възпитано от конкретния човек.
Познавам една жена над 40, която си осинови сестрички, бяха в началното училище. Имаха поведенчески проблеми. Положи грижи жената, и напълно изчезнаха проблемите. Предполагам, че и един мъж би се справил, ако е достатъчно всеотдаен. Но не знам дали ще бъде, щом до над 40 не е намерил време даже, за да създаде семейство. Всички знаем колко лесно се създава семейство, а после години ежедневна и еженощна всеотдайност, за да отглеждаш дете.
На този мъж майка му не знам доколко е здрава, за да поеме наистина тя самото отглеждане.
За дете над 10 години виждам следния проблем: то е вече оформена личност и е много трудно да му се променят нагласите, ако това се налага. Не е като да е отгледано и възпитано от конкретния човек.
Познавам една жена над 40, която си осинови сестрички, бяха в началното училище. Имаха поведенчески проблеми. Положи грижи жената, и напълно изчезнаха проблемите. Предполагам, че и един мъж би се справил, ако е достатъчно всеотдаен. Но не знам дали ще бъде, щом до над 40 не е намерил време даже, за да създаде семейство. Всички знаем колко лесно се създава семейство, а после години ежедневна и еженощна всеотдайност, за да отглеждаш дете.
Здравейте отново! Аз исках просто да попитам дали хипотетично е възможно в неговото положение да му позволят да осинови, за да е наясно и самият той дали има смисъл да подаде документи.
За останалото няма как да знам, но предполагам че е обмислил нещата щом е стигнал до това решение. Не е някаква импулсивна мисъл. Той е с педагогическо образование също /състуденти сме/, макар че не работи в системата на средното, а на висшето образование. Искам да кажа, че от гледна точка на възпитание, образование, навици на учене и т.н. според мен ще се справи добре с детето. Майка му не знам на колко е години, но знам че наскоро се пенсионира така че не е на повече от 65 според мен.
Относно възрастта на детето - иска да е на възраст между 1 и 3 години, за да няма спомени какво е било преди и евентуално да прави сравнения или да са му останали травми.
Вероятно ще бъде трудно, но не и невъзможно. Дано се получат нещата.
За останалото няма как да знам, но предполагам че е обмислил нещата щом е стигнал до това решение. Не е някаква импулсивна мисъл. Той е с педагогическо образование също /състуденти сме/, макар че не работи в системата на средното, а на висшето образование. Искам да кажа, че от гледна точка на възпитание, образование, навици на учене и т.н. според мен ще се справи добре с детето. Майка му не знам на колко е години, но знам че наскоро се пенсионира така че не е на повече от 65 според мен.
Относно възрастта на детето - иска да е на възраст между 1 и 3 години, за да няма спомени какво е било преди и евентуално да прави сравнения или да са му останали травми.
Вероятно ще бъде трудно, но не и невъзможно. Дано се получат нещата.
... Здравейте отново! Аз исках просто да попитам дали хипотетично е възможно в неговото положение да му позволят да осинови, за да е наясно и самият той дали има смисъл да подаде документи...
... Относно възрастта на детето - иска да е на възраст между 1 и 3 години, за да няма спомени какво е било преди и евентуално да прави сравнения или да са му останали травми...
... Вероятно ще бъде трудно, но не и невъзможно. Дано се получат нещата...
На теория всичко е възможно. Законови ограничения едва ли има, за да може да осинови дете. С толкова малко дете ще му бъде много трудно. Ако майка му е в добро здраве, макар и на пенсия, ще може да му помага много.
Въпросът е дали ще може да се раздели с подредения и еднообразен живот, който е водил досега.
И още нещо... Оставам някак си с усещането, че майка му го подтиква към това. Или бъркам...?
Първото ми дете беше на 3г и 4м, когато го осинових. Разликата във възрастта ни е 38 години, т.е бях вече навършила 41г и имах зад гърба си около 14-15 години педагогически опит. Не бих казала, че опита ми от преподаване на 5-12 клас ми е бил от полза с тригодишно и специфичните проблеми и трудности. Минало имаше и тригодишното. Спомени на съзнателно и подсъзнателно ниво - също.
Ако не ме лъже паметта, мъжът, чиято книга дадоха по-нагоре, осинови дете на 3-4 годинки. От чисто психологическа гледна точка и като характери би трябвало да му е по-лесно да се нагоди и да общува с малко по-голямо дете. Така както го описвате ми е трудно да си го представя тепърва да сменя памперси, да се рови в пясъчника и да учи детето да говори. Педагогическия му опит със студенти може да му е от полза в общуването с по-голямо дете, над 7-10 години, а не с бебе.
Също така една ли ще вземе дете на 1-2 годинки и веднага ще го прати на ясла. Т.е ще трябва да ползва едногодишния платен отпуск за отглеждане на дете (майчинство/ бащинство) и ще трябва да се откъсне от работата си. От друга страна, ако заяви дете на 5-6- годишна възраст едно, че ще има по-голям шанс да осинови в обозримо бъдеще, но и няма да има право на платен отпуск, защото детето подлежи на задължително предучилищно обучение, но ще може да го води на Предучилищна в училище и да си работи от вкъщи, т.е ще съчетае двете, а и за него промяната няма да е чак толкова голяма.
Ако не ме лъже паметта, мъжът, чиято книга дадоха по-нагоре, осинови дете на 3-4 годинки. От чисто психологическа гледна точка и като характери би трябвало да му е по-лесно да се нагоди и да общува с малко по-голямо дете. Така както го описвате ми е трудно да си го представя тепърва да сменя памперси, да се рови в пясъчника и да учи детето да говори. Педагогическия му опит със студенти може да му е от полза в общуването с по-голямо дете, над 7-10 години, а не с бебе.
Също така една ли ще вземе дете на 1-2 годинки и веднага ще го прати на ясла. Т.е ще трябва да ползва едногодишния платен отпуск за отглеждане на дете (майчинство/ бащинство) и ще трябва да се откъсне от работата си. От друга страна, ако заяви дете на 5-6- годишна възраст едно, че ще има по-голям шанс да осинови в обозримо бъдеще, но и няма да има право на платен отпуск, защото детето подлежи на задължително предучилищно обучение, но ще може да го води на Предучилищна в училище и да си работи от вкъщи, т.е ще съчетае двете, а и за него промяната няма да е чак толкова голяма.
Едно интервю с Павлин Петров - сам осиновил момченце
https://darikradio.bg/po-pata-na-osinovavaneto-razkaz-ot-parvo-lice.html
https://darikradio.bg/po-pata-na-osinovavaneto-razkaz-ot-parvo-lice.html
Няма никакви пречки да го приемат като сам мъж, осиновител. На моят курс бяха казали, че са имали сам мъж осиновител. Единственото, което горещо ще препоръчам е да си намери детегледачка за през деня. Не за друго, ами той да се понаучи на женските неща като домашно готвено, пеене на песнички и лигави лица към децата, които така ги предразполагат към смях и гушкане. Отначало ще му е шок колко много работа отива по отглеждането на едно дете. Те женените мъже не виждат цялата картинка, та един несемеен мъж ли да види. Затова най-добре да си има партньор за през деня, за да може да си встъпи в ролята по-добре.
Маргарита1976 , нека Вашият близък да влезе във форума и да изчете някои теми като "5 / 6 тема на чакащите" "В помощ на кандидат осиновителя", "Проблеми малки и големи с нашите деца" и каквото друго сметне за полезно. А после, ако прецени, може да се регистрира и да задава въпроси, да намери подкрепа от хора преминали или вървящи по пътя.
Здравейте! Малко развитие по темата - мъжът за който отворих тази тема ми сподели, че е събрал смелост и е подал документи за осиновяване. Не са направили проблем социалните за това, че е сам мъж. Сега започва процедурата по каналния ред. Дано нещата завършат добре и скоро да има детенце. Благодаря на всички писали по темата.
Маргарита, процедурата трае три месеца. След вписването в регистрите започва голямото чакане. Нека Вашият познат се настрои, че нещата няма да се случат преди 2023 година. Чакането за дете е повече от година, някои чакат и повече от две години.
Има тема Статистика. Там пишехме кой какви критерии е имал, има ли откази, кога е вписан в регистъра и кога е получил предложение... Отдавна май не е обновявана тази тема. В общи линии по-бързо става, ако човекът няма предпочитания за произход, пол и допуска леки заболявания. Всяко едно изискване ограничава възможностите за предложение. Много е важно кандидат родителите да са наясно със себе си първо, с това какво могат да приемат, какво категорично отхвърлят, с какво могат да се справят.
Здравейте, виждам че темата не е активна, но ще си позволя да копирам мнение от друга тема в този подфорум.
Бременна съм и бих искала да открия подходящи родител/и за нероденото ми бебе.
“ С неописуемо разочарование ще споделя нещо, за което много хора ще ме осъдят, и най-вече, тези от близкото обкръжение.
Няма да се справя…
Бременна съм в началото на втори триместър. Мъжът до мен иска да се разделим, въпреки че беше ентусиазиран да имаме дете.. в началото. Няма да го умолявам да остане. Той от своя страна не проявява никакво желание да участва в процесът на вътреутробното развитие и подхожда с неглижиране дори за обикновени прегледи.
Осъзнавам че съм щастлива и силна жена поставяйки началото на един живот, но силно искам той - момче е, да има шансът да порасне в адекватна семейна среда. Мисля че поне затова някой ще се съгласи с мен, без да навлизам в емоционални подробности. Тежко е, но напълно обмислен акт от моя страна!
И двамата с биологичният баща сме образовани, работещи по професиите си свързани с Архитектура и Изкуство.
Аз съм на 30годишна възраст. Не пуша и не консумирам алкохол. Подхождам с внимание и грижи към бременноста си.
До този момент съм извършила всички прегледи по подразбиране + пренатален ДНК тест.
Ще съм благодарна да намеря добри родители и преди всичко добри Хора, които биха приели момчето ми! Безусловно!”
Бременна съм и бих искала да открия подходящи родител/и за нероденото ми бебе.
“ С неописуемо разочарование ще споделя нещо, за което много хора ще ме осъдят, и най-вече, тези от близкото обкръжение.
Няма да се справя…
Бременна съм в началото на втори триместър. Мъжът до мен иска да се разделим, въпреки че беше ентусиазиран да имаме дете.. в началото. Няма да го умолявам да остане. Той от своя страна не проявява никакво желание да участва в процесът на вътреутробното развитие и подхожда с неглижиране дори за обикновени прегледи.
Осъзнавам че съм щастлива и силна жена поставяйки началото на един живот, но силно искам той - момче е, да има шансът да порасне в адекватна семейна среда. Мисля че поне затова някой ще се съгласи с мен, без да навлизам в емоционални подробности. Тежко е, но напълно обмислен акт от моя страна!
И двамата с биологичният баща сме образовани, работещи по професиите си свързани с Архитектура и Изкуство.
Аз съм на 30годишна възраст. Не пуша и не консумирам алкохол. Подхождам с внимание и грижи към бременноста си.
До този момент съм извършила всички прегледи по подразбиране + пренатален ДНК тест.
Ще съм благодарна да намеря добри родители и преди всичко добри Хора, които биха приели момчето ми! Безусловно!”
Uhezeit, може би прибързваш с решението си под влияние на хормоните и неразбирателството с партньора ти относно бъдещото дете. Аз не мисля, че незаинтересоваността на бъдещия татко от вътреутробното развитие и непридружаването по прегледи е чак толкова голям проблем. Повечето мъже не се вълнуват от това или се страхуват, и го правят по задължение, колкото да не ядосат или разстроят бъдещата майка. На някои мъже им трябва повече време да узреят за идеята за бащинството, но има и такива, които се отказват. И тогава остава решението на майката. Ако все пак решиш да отглеждаш детето си без бащата, най-добре го запиши на твое име.
Не знам защо си си внушила, че детето ти няма да живее щастливо в семейство. Да, няма да е точно в семейството, което си си представяла, но детето не е пречка да си намериш нов партньор, който да го обича и да се грижи за него, да го приеме като свое и дори да го осинови. От личен опит пиша. А дори и да не стане така, ако имаш подкрепа от разширеното семейство - баби, дядовци и други роднини, на сина ти няма да му липсват любов и грижи.
Другия вариант сигурно го знаеш, щом пишеш точно в тази тема, но той не е много законен. Третият е осиновяване на общо основание. Не можеш да прескочиш закона и ти да избираш родителите, дори и да имаш най-чисти намерения, защото търговията с бебета и изнудването са престъпления и законодателят се е погрижил да ги избегне.
Не знам защо си си внушила, че детето ти няма да живее щастливо в семейство. Да, няма да е точно в семейството, което си си представяла, но детето не е пречка да си намериш нов партньор, който да го обича и да се грижи за него, да го приеме като свое и дори да го осинови. От личен опит пиша. А дори и да не стане така, ако имаш подкрепа от разширеното семейство - баби, дядовци и други роднини, на сина ти няма да му липсват любов и грижи.
Другия вариант сигурно го знаеш, щом пишеш точно в тази тема, но той не е много законен. Третият е осиновяване на общо основание. Не можеш да прескочиш закона и ти да избираш родителите, дори и да имаш най-чисти намерения, защото търговията с бебета и изнудването са престъпления и законодателят се е погрижил да ги избегне.
Uhezeit, може би прибързваш с решението си под влияние на хормоните и неразбирателството с партньора ти относно бъдещото дете. Аз не мисля, че незаинтересоваността на бъдещия татко от вътреутробното развитие и непридружаването по прегледи е чак толкова голям проблем. Повечето мъже не се вълнуват от това или се страхуват, и го правят по задължение, колкото да не ядосат или разстроят бъдещата майка. На някои мъже им трябва повече време да узреят за идеята за бащинството, но има и такива, които се отказват. И тогава остава решението на майката. Ако все пак решиш да отглеждаш детето си без бащата, най-добре го запиши на твое име.
Не знам защо си си внушила, че детето ти няма да живее щастливо в семейство. Да, няма да е точно в семейството, което си си представяла, но детето не е пречка да си намериш нов партньор, който да го обича и да се грижи за него, да го приеме като свое и дори да го осинови. От личен опит пиша. А дори и да не стане така, ако имаш подкрепа от разширеното семейство - баби, дядовци и други роднини, на сина ти няма да му липсват любов и грижи.
Другия вариант сигурно го знаеш, щом пишеш точно в тази тема, но той не е много законен. Третият е осиновяване на общо основание. Не можеш да прескочиш закона и ти да избираш родителите, дори и да имаш най-чисти намерения, защото търговията с бебета и изнудването са престъпления и законодателят се е погрижил да ги избегне.
Не знам защо си си внушила, че детето ти няма да живее щастливо в семейство. Да, няма да е точно в семейството, което си си представяла, но детето не е пречка да си намериш нов партньор, който да го обича и да се грижи за него, да го приеме като свое и дори да го осинови. От личен опит пиша. А дори и да не стане така, ако имаш подкрепа от разширеното семейство - баби, дядовци и други роднини, на сина ти няма да му липсват любов и грижи.
Другия вариант сигурно го знаеш, щом пишеш точно в тази тема, но той не е много законен. Третият е осиновяване на общо основание. Не можеш да прескочиш закона и ти да избираш родителите, дори и да имаш най-чисти намерения, защото търговията с бебета и изнудването са престъпления и законодателят се е погрижил да ги избегне.
Здравейте,
Факторът помощ от семейство и среда са преразгледани милион пъти досега. Определено не е лесно решение.
И за секунда не съм помислила да прекратя…. Благословена съм, че съм бременна и дарявам нов живот.
Тъй като разговарях с адвокат, съвсем не е незаконно, а е въпрос на щателна проверка.
Нали не мислите, че бих изтъргувала животът на детето си, при положение че пиша в този форум с надежда да открия адекватни мнения?
За България единственият легален начин е да се даде съгласие детето да бъде вписано в регистрите за пълно осиновяване и комисия да определи подходящите осиновяващи.
Вариантът Вие да знаете къде е детето/ да изберете на кого го давате няма да сработи, защото тогава става въпрос за непълно осиновяване, а то се практикува единствено в семейството/ фамилията.
Другият вариант (незаконен е), когато семеен мъж припознае детето, а Вие дадете разрешение съпругата да го осинови. Но този метод е корупционен и незаконен, съответно осиноването може да бъде прекратено и детето да отиде в социалните, които да определят кой ще го осинови.
Ако наистина искате да оставите детето си, това се случва след раждането и дори Ви се дават 30 дена за размисъл. След това, ако Ви е грижа за доброто на детето, то подписвате документи, с което давате съгласие детето да бъде осиновено, то бива вписано в регистъра и комисия определя кой да го осинови. След осиновяването Вие губите всякакви права над детето и нямате право да знаете кой го е осиновил, къде е и т.н. Съдилищата имат практика да пращат известие на биологичния родител и да го извикат на делото, където да потърси решението си да даде детето за осиновяване, но не влиза заедно с осиновителите в залата, не ги вижда и те него нямат право да виждат и не знае нищо за тях.
Вариантът Вие да знаете къде е детето/ да изберете на кого го давате няма да сработи, защото тогава става въпрос за непълно осиновяване, а то се практикува единствено в семейството/ фамилията.
Другият вариант (незаконен е), когато семеен мъж припознае детето, а Вие дадете разрешение съпругата да го осинови. Но този метод е корупционен и незаконен, съответно осиноването може да бъде прекратено и детето да отиде в социалните, които да определят кой ще го осинови.
Ако наистина искате да оставите детето си, това се случва след раждането и дори Ви се дават 30 дена за размисъл. След това, ако Ви е грижа за доброто на детето, то подписвате документи, с което давате съгласие детето да бъде осиновено, то бива вписано в регистъра и комисия определя кой да го осинови. След осиновяването Вие губите всякакви права над детето и нямате право да знаете кой го е осиновил, къде е и т.н. Съдилищата имат практика да пращат известие на биологичния родител и да го извикат на делото, където да потърси решението си да даде детето за осиновяване, но не влиза заедно с осиновителите в залата, не ги вижда и те него нямат право да виждат и не знае нищо за тях.
За България единственият легален начин е да се даде съгласие детето да бъде вписано в регистрите за пълно осиновяване и комисия да определи подходящите осиновяващи.
Вариантът Вие да знаете къде е детето/ да изберете на кого го давате няма да сработи, защото тогава става въпрос за непълно осиновяване, а то се практикува единствено в семейството/ фамилията.
Другият вариант (незаконен е), когато семеен мъж припознае детето, а Вие дадете разрешение съпругата да го осинови. Но този метод е корупционен и незаконен, съответно осиноването може да бъде прекратено и детето да отиде в социалните, които да определят кой ще го осинови.
Ако наистина искате да оставите детето си, това се случва след раждането и дори Ви се дават 30 дена за размисъл. След това, ако Ви е грижа за доброто на детето, то подписвате документи, с което давате съгласие детето да бъде осиновено, то бива вписано в регистъра и комисия определя кой да го осинови. След осиновяването Вие губите всякакви права над детето и нямате право да знаете кой го е осиновил, къде е и т.н. Съдилищата имат практика да пращат известие на биологичния родител и да го извикат на делото, където да потърси решението си да даде детето за осиновяване, но не влиза заедно с осиновителите в залата, не ги вижда и те него нямат право да виждат и не знае нищо за тях.
Вариантът Вие да знаете къде е детето/ да изберете на кого го давате няма да сработи, защото тогава става въпрос за непълно осиновяване, а то се практикува единствено в семейството/ фамилията.
Другият вариант (незаконен е), когато семеен мъж припознае детето, а Вие дадете разрешение съпругата да го осинови. Но този метод е корупционен и незаконен, съответно осиноването може да бъде прекратено и детето да отиде в социалните, които да определят кой ще го осинови.
Ако наистина искате да оставите детето си, това се случва след раждането и дори Ви се дават 30 дена за размисъл. След това, ако Ви е грижа за доброто на детето, то подписвате документи, с което давате съгласие детето да бъде осиновено, то бива вписано в регистъра и комисия определя кой да го осинови. След осиновяването Вие губите всякакви права над детето и нямате право да знаете кой го е осиновил, къде е и т.н. Съдилищата имат практика да пращат известие на биологичния родител и да го извикат на делото, където да потърси решението си да даде детето за осиновяване, но не влиза заедно с осиновителите в залата, не ги вижда и те него нямат право да виждат и не знае нищо за тях.
Благодаря, Мама Ру
Никъде не съм посочвала, че искам да знам кои са родителите и къде ще живее детенце. При все, че водещото ми желание е то да расте щастливо, а това е неиминуемо. Радвам се, че има такава тема, в която бъдещите родители отдават и показват своето желание да открият своето детенце. За мен това е успокояващо на този етап.
Разбирам нежеланието и тревогата Ви, че детето от родилно отделение ще попадне за някакъв период от време в приемно семейство или ЦНСТ. От Вас зависи колко бързо ще бъде осиновено. Подписвате документите 30 дни след раждането и детето Ви на четвъртия месец от живота си ще е вече в семейство. Но, през това време то ще е преминало през първичната рана от изоставянето и ще е готово да приеме осиновителите си и да се привърже към тях. Защото бебето усеща, че тази, която го е носила в корема си 9м не е до него. Детето инстинктивно ще Ви търси и ще страда. Това няма как да се избегне. Ако бъде осиновено директно от родилното на 7-10 дена, то няма да е готово за осиновителите си и ще търси Вас. Моята дъщеря, макар и след три години в ЦНСТ имаше до последно контакт с биологичната майка, разпознавала я е като такава и по тази причина реагира на осиновяването като на отвличане, а на мен като към похитител. Това доведе до разстройство в привързаността и трудна адаптация. Синът ми, който е оставен още в родилното и взет от приемното семейство директно на 10-ия ден от раждането си е изживял при тях този период, съответно преходът от приемното семейство към нас беше улеснен.
Здравейте, как мога да се свържа с Вас?
Бих се радвал да Ви съдействам. Имам голямо желание да си осиновя дете. Моля, ако влезете отново да напишете, дали все още имате такива намерения и как са се развили нещата.
Бих се радвал да Ви съдействам. Имам голямо желание да си осиновя дете. Моля, ако влезете отново да напишете, дали все още имате такива намерения и как са се развили нещата.
Здравейте, виждам че темата не е активна, но ще си позволя да копирам мнение от друга тема в този подфорум.
Бременна съм и бих искала да открия подходящи родител/и за нероденото ми бебе.
“ С неописуемо разочарование ще споделя нещо, за което много хора ще ме осъдят, и най-вече, тези от близкото обкръжение.
Няма да се справя…
Бременна съм в началото на втори триместър. Мъжът до мен иска да се разделим, въпреки че беше ентусиазиран да имаме дете.. в началото. Няма да го умолявам да остане. Той от своя страна не проявява никакво желание да участва в процесът на вътреутробното развитие и подхожда с неглижиране дори за обикновени прегледи.
Осъзнавам че съм щастлива и силна жена поставяйки началото на един живот, но силно искам той - момче е, да има шансът да порасне в адекватна семейна среда. Мисля че поне затова някой ще се съгласи с мен, без да навлизам в емоционални подробности. Тежко е, но напълно обмислен акт от моя страна!
И двамата с биологичният баща сме образовани, работещи по професиите си свързани с Архитектура и Изкуство.
Аз съм на 30годишна възраст. Не пуша и не консумирам алкохол. Подхождам с внимание и грижи към бременноста си.
До този момент съм извършила всички прегледи по подразбиране + пренатален ДНК тест.
Ще съм благодарна да намеря добри родители и преди всичко добри Хора, които биха приели момчето ми! Безусловно!”
Бременна съм и бих искала да открия подходящи родител/и за нероденото ми бебе.
“ С неописуемо разочарование ще споделя нещо, за което много хора ще ме осъдят, и най-вече, тези от близкото обкръжение.
Няма да се справя…
Бременна съм в началото на втори триместър. Мъжът до мен иска да се разделим, въпреки че беше ентусиазиран да имаме дете.. в началото. Няма да го умолявам да остане. Той от своя страна не проявява никакво желание да участва в процесът на вътреутробното развитие и подхожда с неглижиране дори за обикновени прегледи.
Осъзнавам че съм щастлива и силна жена поставяйки началото на един живот, но силно искам той - момче е, да има шансът да порасне в адекватна семейна среда. Мисля че поне затова някой ще се съгласи с мен, без да навлизам в емоционални подробности. Тежко е, но напълно обмислен акт от моя страна!
И двамата с биологичният баща сме образовани, работещи по професиите си свързани с Архитектура и Изкуство.
Аз съм на 30годишна възраст. Не пуша и не консумирам алкохол. Подхождам с внимание и грижи към бременноста си.
До този момент съм извършила всички прегледи по подразбиране + пренатален ДНК тест.
Ще съм благодарна да намеря добри родители и преди всичко добри Хора, които биха приели момчето ми! Безусловно!”
Здравейте! Дали мъжът е успял с осиновяването вече или още чака?
Травма няма как да не остане.
Травма няма как да не остане.
Здравейте отново! Аз исках просто да попитам дали хипотетично е възможно в неговото положение да му позволят да осинови, за да е наясно и самият той дали има смисъл да подаде документи.
За останалото няма как да знам, но предполагам че е обмислил нещата щом е стигнал до това решение. Не е някаква импулсивна мисъл. Той е с педагогическо образование също /състуденти сме/, макар че не работи в системата на средното, а на висшето образование. Искам да кажа, че от гледна точка на възпитание, образование, навици на учене и т.н. според мен ще се справи добре с детето. Майка му не знам на колко е години, но знам че наскоро се пенсионира така че не е на повече от 65 според мен.
Относно възрастта на детето - иска да е на възраст между 1 и 3 години, за да няма спомени какво е било преди и евентуално да прави сравнения или да са му останали травми.
Вероятно ще бъде трудно, но не и невъзможно. Дано се получат нещата.
За останалото няма как да знам, но предполагам че е обмислил нещата щом е стигнал до това решение. Не е някаква импулсивна мисъл. Той е с педагогическо образование също /състуденти сме/, макар че не работи в системата на средното, а на висшето образование. Искам да кажа, че от гледна точка на възпитание, образование, навици на учене и т.н. според мен ще се справи добре с детето. Майка му не знам на колко е години, но знам че наскоро се пенсионира така че не е на повече от 65 според мен.
Относно възрастта на детето - иска да е на възраст между 1 и 3 години, за да няма спомени какво е било преди и евентуално да прави сравнения или да са му останали травми.
Вероятно ще бъде трудно, но не и невъзможно. Дано се получат нещата.
Хах бая се чака.. 
Здравейте! Няма новини все още. Вписан е в чакащите.
Здравейте! Няма новини все още. Вписан е в чакащите.
Здрасти,
Отдавна се каня да ти пиша и да те питам-какво стана с твоя приятел, обадиха ли му се досега да му предложат дете?Успя ли да осинови, или все още чака?
Здравейте! Няма новини все още. Вписан е в чакащите.
Здрасти,
Отдавна се каня да ти пиша и да те питам-какво стана с твоя приятел, обадиха ли му се досега да му предложат дете?Успя ли да осинови, или все още чака?
Здравейте! Няма новини все още. Вписан е в чакащите.
Здрасти,
Отдавна се каня да ти пиша и да те питам-какво стана с твоя приятел, обадиха ли му се досега да му предложат дете?Успя ли да осинови, или все още чака?
