Повече от 100 години след зараждането на феминизма, днес майките все още са експлоатирани, изтощени, пренебрегвани, зле платени и перманентно виновни.
Думите са на британския журналист и лектор Елиан Глейзър, която през 2021 г. публикува във вестник “Гардиън” статия със заглавие "Капан за родители: Защо култът към перфектната майка трябва да спре". Разбира се, това не е единственият текст по темата. Перфектната майка обаче не може да бъде така лесно съборена от пиедестала.
Изглежда, че колкото и да е нереалистичен, този образ е силно привлекателен и дълбоко залегнал в културата на повечето развити общества.
Перфектната майка, разбира се, е невъзможен образ. Нито една форма на човешки взаимоотношения не е перфектна, нито дори връзката между майка и дете. И въпреки това от рекламите на памперси всеки път щастливо ни се усмихват майки с перфектно подредени коси, искрящо бели дрехи и нито следа от сенки под очите. Техните бебета са с винаги сухи дупета и разтапящи усмивки. Списанията ни учат как да станем перфектни майки в десет лесни стъпки. Инфлуенсърите ни показват как разхождат децата си в стилни координирани тоалетчета и как после им приготвят полезни безглутенови домашни курабийки.
Митът за перфектната майка е като игра на пейнтбол - никога не знаеш от коя посока ще те уцели поредната перфектна снимка и поредният перфектен разказ, за да доизцапа собствената ти представа за това как се справяш като майка. При това положение не е чудно, че за повечето майки чувството на вина е ежедневие и се е превърнало в нещо, което приемаме за задължителен елемент на родителството. Проучване, проведено преди няколко години от компанията WaterWipes сред 13 000 родители от цял свят показва, че през първата година след появата на децата си 55% от участниците са убедени, че са се провалили като родители. И процентът е по-висок сред майките, отколкото сред бащите.
За да привлече внимание към проблема, тази година у нас стартира кампанията “Невинаги съм перфектна” на издателство “Мармот”.
Точно преди 8 март, те пускат за пръв път на българския пазар книгата “Понякога в главата на мама бушува буря” - докосващ разказ за пълната палитра майчини емоции, от които нито децата, нито самите майки би трябвало да се плашат. Или срамуват. Книгата е написана и илюстрирана от Беатрис Тобоада и Дани Падрон и съдържа красиво и достъпно послание, способно да сближава.
Сред известните посланици на "Невинаги съм перфектна" са актрисата Силвия Петкова и журналистът Доника Ризова. А като един от официалните партньори на кампанията, ние от BG-Mamma бихме искали да създадем дискусия относно натиска върху майките да бъдат "перфектни" - да се справят винаги с всичко, да работят и да домакинстват неуморно, да не се оплакват, да не показват тъгата и яда си пред децата...
Споделете ни в тази тема дали и се чувствате обект на нереалистични очаквания!
От къде идват те? Случва ли ви се често някой открито да критикува това каква майка сте? По какъв начин се вменява перманентното чувство за вина?
Какво би ви помогнало да се чувствате по-уверена и по-малко тревожна като майка?
Думите са на британския журналист и лектор Елиан Глейзър, която през 2021 г. публикува във вестник “Гардиън” статия със заглавие "Капан за родители: Защо култът към перфектната майка трябва да спре". Разбира се, това не е единственият текст по темата. Перфектната майка обаче не може да бъде така лесно съборена от пиедестала.
Изглежда, че колкото и да е нереалистичен, този образ е силно привлекателен и дълбоко залегнал в културата на повечето развити общества.
Перфектната майка, разбира се, е невъзможен образ. Нито една форма на човешки взаимоотношения не е перфектна, нито дори връзката между майка и дете. И въпреки това от рекламите на памперси всеки път щастливо ни се усмихват майки с перфектно подредени коси, искрящо бели дрехи и нито следа от сенки под очите. Техните бебета са с винаги сухи дупета и разтапящи усмивки. Списанията ни учат как да станем перфектни майки в десет лесни стъпки. Инфлуенсърите ни показват как разхождат децата си в стилни координирани тоалетчета и как после им приготвят полезни безглутенови домашни курабийки.
Митът за перфектната майка е като игра на пейнтбол - никога не знаеш от коя посока ще те уцели поредната перфектна снимка и поредният перфектен разказ, за да доизцапа собствената ти представа за това как се справяш като майка. При това положение не е чудно, че за повечето майки чувството на вина е ежедневие и се е превърнало в нещо, което приемаме за задължителен елемент на родителството. Проучване, проведено преди няколко години от компанията WaterWipes сред 13 000 родители от цял свят показва, че през първата година след появата на децата си 55% от участниците са убедени, че са се провалили като родители. И процентът е по-висок сред майките, отколкото сред бащите.
За да привлече внимание към проблема, тази година у нас стартира кампанията “Невинаги съм перфектна” на издателство “Мармот”.
Точно преди 8 март, те пускат за пръв път на българския пазар книгата “Понякога в главата на мама бушува буря” - докосващ разказ за пълната палитра майчини емоции, от които нито децата, нито самите майки би трябвало да се плашат. Или срамуват. Книгата е написана и илюстрирана от Беатрис Тобоада и Дани Падрон и съдържа красиво и достъпно послание, способно да сближава.
Сред известните посланици на "Невинаги съм перфектна" са актрисата Силвия Петкова и журналистът Доника Ризова. А като един от официалните партньори на кампанията, ние от BG-Mamma бихме искали да създадем дискусия относно натиска върху майките да бъдат "перфектни" - да се справят винаги с всичко, да работят и да домакинстват неуморно, да не се оплакват, да не показват тъгата и яда си пред децата...
Споделете ни в тази тема дали и се чувствате обект на нереалистични очаквания!
От къде идват те? Случва ли ви се често някой открито да критикува това каква майка сте? По какъв начин се вменява перманентното чувство за вина?
Какво би ви помогнало да се чувствате по-уверена и по-малко тревожна като майка?
