Въпрос към работодателите - лесно ли намирате "читави" хора за работа ?

Какво значи "читав", в какъв смисъл?
Не съм работодател, но са ми неадекватни такива изисквания като вашите - хората да бъдат читави. После се оплаквате, че не можете да намерите човек за определена длъжност. Вие не знаете какво искате! Появява се при вас някой с нормално поведение, отговаря на условията и вие не го наемате, намирате си абсурдни оправдания за това, като например "не е читав". Намалете си изискванията! Работодателите в България сте просто ужасни!

Дайте малко контекст, така поставен въпросът е много спорен. Има работодатели, които няма как да задържат “читав” служител, заради заплащане и отношение. В повечето бг фирми си е така!

Аз съм работник  Четох съседни теми за отровни колективи , стрес на работа и т.н. А моя работодател само мисли как да си купи по-луксозен мерцедес и нищо друго не го интересува. От две години се опитвам да напусна и все не намирам нещо подходящо, но не спирам да търся и при първа възможност ще се махна от тук. А съм "читав" работник- културна, възпитана, с много добро образование и доста опит в моята сфера..Инициативна съм, не ме мързи, поемам задължения извън тези, за които съм наета ....

Проблема на българския работодател е , че нехае за своите работници. Гледа само фирмата да върви и да се бачка и не се интересува от нищо друго.

В съседна тема четох мнение на работодател (жена беше), която казва как работниците и са на първо място за фирмата, как са удовлетворени във всяко отношение имат свобода на работа, но и бачкат много яко, когато се налага . И КПД-то на един доволен работник е в пъти по-високо от това на един посредствен заплатаджия, който идва на работа "ден да мине друг да дойде"...
Все още в България се наемат роднини и "наши хора", които за нищо не стават и такива като мен дърпат цялата каруца, за нищожни пари, колкото да си платиш сметките и да не умреш от глад....И не виждам скоро изход от тази ситуация, като омагьосан кръг е!

Достатъчен ли е контекста, който дадох?
Всъщност тук едва ли четат кой знае колко работодатели... Те са заети да си купуват мерцедеси ...

Аз също нямам добро мнение за много от бг работодателите, но все пак нещата са взаимни. Много хора се надценяват, искат да пият кафе цял ден и да се подмотват, докато получават заплата.

Ако си в голям град, работа има, това с връзките не е съвсем така. В малките явно си е по роднинска връзка или има 1-2 големи бизнеса, които дават малки заплати, но и хората нямат много избор.
Но и винаги можеш да смениш града/държавата, ако не намираш удовлетворение.

Да, аз съм работодател. Всичките ми служители са “читави”.
С впечатление съм, че мнооооого по- трудно се намира читав работодател, отколкото служител. Общо взето към работодателите- каквото давате- това и ще получавате.
Ако давате на служителите си минимални заплати, нулево уважение и им създадете отровна работна среда, колко читаво очаквате да вършат те задълженията си?

Иначе да, има и нахални хора, които се надценяват и се възползват, но то това бързо се забелязва и както са дошли, така си и отиват.

Но такива са рядкост, повечето хора, получаващи адекватна работна среда си вършат работата съвестно.

Точно Вас имах предвид по-горе, където споменах, че съм чела мнение на работодател в съседна тема  Благодаря за включването ! Като гледам друг няма да има . Дано разсъждават повече работодатели като Вас !

Ей това ти е най-голямата грешка. И аз съм бил подобен наивник преди години. На работа върши само това, за което ти плащат и ще живеш по-добре и по-лесно.

Аз също съм работодател, но  в сферата на обслужването. Изпитваме огромни затруднения с намирането на "читав" персонал. Попадаме, но наистина рядко.
Просто сектора е такъв, не че няма читави хора и служители.
Никой не иска грижа и добро отношение, а само да си взима надницата на ден и когато реши - да може да изчезне. Възможност за израстване също отказват, защото това ще значи да носят отговорност и да се налага да мислят.

Понеже съм бил и от двете страни на барикадата, та ми е ясно горе-долу за какво става въпрос. От около десетина години, хората просто изчезнаха. Това си е държавна политика.
В сферата на услугите трудно може да намериш и поддържаш клиенти, които разбират за какво плащат и търсят някакво ниво. И аз търся човек или двама от около година и много съм на две, дали да търся още или да карам колкото мога и да отказвам работа. В по-малките градове ще е мисия почти невъзможна.
Сякаш останаха хора, които са на двете крайности. Или почти за нищо не стават, но са с големи претенции или са добри, но не можеш да им осигуриш постоянна работа и нарастващ доход. Особено в последните 2-3 години, когато половината фирми и бизнес умряха.

Не съм съвсем съгласна с Вас. Ако нямате никаква възможност за развитие, тогава да.
Авторката ме е чела в съседната тема, няма да раздъвквам и тук как работя. Благодаря ѝ за думите 🌺
Само ще уточня, че въпреки, че се старая изключително много за комфорта на служителите си, аз например обичам инициативните хора. Няма как да вдигна заплатата или позицията на някого, който върши само и конкретно настоящите му възложени задължения. Щом му е комфортно да стои на едно и също място- така да бъде. Когато видя, че някой се старае извънредно и развива себе си и фирмата - разбира се, че това му се отплаща.

Да, трудно е. Много мога да напиша по темата
Няма как служител да разбере с колко усилия, лишения и мъки се гради бизнес.
За всеки служител това е просто работа, което е нормално , след което си отива удома. За собственик обаче по-скоро е като дете. Започваш с много любов и влагаш цялата си енергия, гледаш го, буташ го да се развива, трепериш постоянно и си отговорен за всичко. Много държа да се отнасяме добре със всеки служител, аз лично съм била жестоко тормозена на 1вото си работно място. Имали сме прекрасни служители, имали сме и лоши изживявания:
- хващали сме служител да краде, буквално на камерата се вижда как дебне, бърка в якето на мм , брои парите преди да реши колко точно да си вземе. Работеше при нас от 3 години, излизали сме семейно, ходили сме си на гости и сме празнували заедно различни поводи
- напомняме, че утре има много важна среща и в  8 трябва да тръгнем целия екип защото ни очкават в друг град , служител закъснява 2 часа, не си вдига телефона, а в него са ключовете за служебния автомобил , който вече е натоварен. Пристига пиян и едвам ходещ. На него разчитахме да шофира...
- помолени сме да услужим на дългодишен служител с кола защото има малко дете, а неговата е в сервиз.
Колата се връща мръсна, храна и трохи на всякъде, смърди на повръщано.

и още много такива и по-лоши.

С времето се научихме да не го приемаме толкова "лично".

Всички така разправят, че обичат инициативните. Реалността е друга.

В момента се занимавам с 20 магазина в страната на известен спортен български бранд . 50 човека са ми "на главата" всеки ден. Отговарям освен това за още много неща като трудовата медицина на фирмата, пожарна безопасност, контактувам ежедневно с продавач-консултантите и счетоводната къща която ни обслужва, отделно разпечатвам разни документи на колегите, правя себестойност на готова продукция и ..поне още 3 неща,за които не се сещам. Заплатата ми е 1050 лв (като 100 лв ИЗМОЛЕНИ от мен преди НГ, и след НГ вдигна поголовно с по 50 лева на всички - и на мен, и на счетоводителя, и на шивачките- "на калпак" както се казва , не по заслуги). За викането, крясъците, ежедневните нерви и напрежение, което се създава изкуствено и даже нарочно имам чувството понякога ...даже не ми се говори. ..Утре съм на интервю за работа, най-накрая намерих нещо, което да ми отговаря на изискванията за работно време и заплащане...Дано имам късмет да ме вземат. Ще спечелят със сигурност един читав служител.

Общо взето всеки, независимо от коя страна е трябва да даде, за да получи. Работодателите - да спазват всички уговорки в договора, да се отнасят с уважение и отношение към служителите. Служителите - да се стараят на 100%, дори да правят грешки да не се страхуват да го признаят и да не ги допускат, да са стриктни към работното си време и да се отнасят сериозно към задълженията си. Не е толкова трудно. Обаче е факт, че не навсякъде стоят така нещата. Не може служител, който идва в 9:30 вместо в 9 и си тръгва в 17 вместо в 17:30 всеки ден, пуши през 30 мин, отнася се несериозно и не се старае да иска повишение.

Опитах се да стимулираме служителка,магазинерка,да работи и за себе си,като и вдигнах процента,т.е. колкото повече работи,прави заявки,четка клиентите,усеща от какво имат нужда...,то толкова повече да и бъде и заплатата,но ....не, книжката и судокуто винаги са за предпочитане при нея,просто е такъв типаж...

Себестойност на продукция има в производство. Магазините не произвеждат, те продават. Ако имаш в предвид калкулация на цена за стока е друга работа.
За Спорт депо ли става въпрос? Или Спорт Вижън? Тия 1050 лева са бруто предполагам?

Не. Все едно има някаква пандемия. Пълна трагедия е.

Да, така е наистина, ако се спазват елементарните условия, уговорени в трудовия договор и двете страни подхождат с човечност и емпатия една към друга и маааалко повече старание ако се влага, всичко ще бъде повече от прекрасно ! Просто моите наблюдения, покрай все по-младите продавачки, които вземаме наработа са меко казано потресващи...Те няма трудови навици, сутрин да станат да отворят магазина навреме, не си следят и помнят графика, немогат да работят с касов апарат, едни и същи неща се обясняват по 100 пъти..Положението е трагично . На фона на цялото това нещо, ми се струва, че работодателите малко по-осъзнато трябва да подхождат в отношението и възнагражденията си към работниците си, или поне към тези, които наистина заслужават!

Себестойност на продукция има в производство. Магазините не произвеждат, те продават. Ако имаш в предвид калкулация на цена за стока е друга работа.
За Спорт депо ли става въпрос? Или Спорт Вижън? Тия 1050 лева са бруто предполагам?

Ние и шием и магазини имаме   НЕТО естествено, как бруто ! То е срамота ако са и бруто ! Излишно е да казвам, че ме осигуряват и мен и всички останали на минималната заплата...И ползваме реално само 10 дни платен отпуск...Трагедия е наистина и това е повсеместно !!

Между другото, днес не ми е толкова натоварен ден и ...сами виждате с какво се занимавам  Ако нещата седяха по друг начин, и се чувствах ценена и уважавана на работното си място, сега щях да сляза долу в склада и да предложа да им помагам, защото знам, че изнемогват. Но аз просто няма да го направя.

Мнението ми може да е малко старо, защото подбирах хора преди повече от 7 години, освен това не съм работодател, а вид колежка и бригадирка, така че нечитавите на мен съвсем буквално ми бъркат под опашката. Основната част от кандидатите са от типа ден да мине, самун да загине, плюс, че страшно си надценяват възможностите - и това си личи още при кандидатстването. Ако почнат работа, се оказват и претенциозни и мързеливи дори за основните си задължения. Хубавото е, че от другата страна са все едни шефчета, които изискват, но не искат да си платят.
Иначе читави колеги се намират, но не се задържат. Под читави се разбира не само да си споделяте коя е зарязана от гаджето и да си ядете две по две обяда в складчето, ами наистина да работят, да разбират какво вършат. На такива винаги има кой да им предложи по-добри условия, едното от които е адекватно заплащане , и се махат бързо. Нарочно подчертавам заплащането, защото доста шефчета не могат да вдянат, че тези служители са хора, с които имат договор и в един момент няма особено значение, че им купуваш кафе за офиса и плащаш пържола, пържени картофи и малка ракия на коледния банкет, ако в другото време парите не им стигат за обяд от топла витрина. Или другия майтап - МРЗ и останалото е обвързано с резултатите. Даже наскоро писах някъде, 10 бона личен оборот за месеца, бонусът беше не повече от 100. Сега, далече съм от мисълта на тоя служител да му се купува нова кола, ама като знае, че от тези 10 бона поне 6 са печалба, няма как да гори от мотивация.

Конче, жената писа за шивачки. Явно има и производство.

Така си мислиш ти, защото си работник. И пак ти повтарям, ча там ти е грешката. 99 процента от родните работодатели им е последна грижа колко си работлива и колко им изкарваш. И да се пукнеш от работа, няма кой да ти го признае. Ти си там на заплата. Ако не си ти ще е следващата. Това е.

Ще кажа само и за двете стани - "Каквото повикало, такова се обадило".

Това звучи иронично, чак тъжно ! Ама...ок щом е така .."Следващата моля! " Да идва , за 1000 лева да се побърква всеки ден от главоболие ! Дано имам късмет на следващото място утре ...

Точно. Особено предпоследното изречение.
Осъзнах го, докато бях продавачка на МРЗ от 400 лв и с клизма взимаха колегите бонус 50 лв веднъж в годината (!) (пиша в трето лице, защото не съм работила цяла година там, само съм гледала фишовете им), а в съседния магазин даваха 700 и никакви бонуси.
Чуя ли възмаграждение, обвързано с резултатите, мислено правя конфигурация от три пръста и подминавам. Това е просто начин да се експлоатира продавачката, а ако нещо не ù харесва заплатата - винаги може да заявиш, че не е работила достатъчно. Което ставаше при нас.

Най-обичам да ми се каже как имало опашка за моето място. И тогава започвам да си търся нова, а, ако се ядосам много, директно бих напуснала.
После изведнъж се почва - Олеле, ама защо напускаш, сега кой ще работи.....!?!?!? Е, нали опашка имаше......

Разбрах. Толкова по-зле за нея самата. Имат фирма за счетоводството, но тя прави калкулации. Ами, защо да не прави? Да прави... Щом има желание да се доказва за 1000 лева. Кой може да я спре?
И да ти кажа... Няма да напусне. Ще стои там докато превърти, чакайки някой да я оцени. А като превърти и не става вече за работа - ще я изритат. Така стоят нещата.

Не, не , ще напусна и то още утре ако се харесаме взаимно и ме вземат на новото място   И съм сигурна, че всички ще са много изненадани и учудени!!

Мисля, че в сектора на услугите е най-трудно да се намерят хора. Особено с пандемията, много хора се отказаха да работят това.

Майка ми работи в ресторант. Шефът им разрежда препарата за съдове. Но и сервитьорите, работели с години, напуснаха. Не могат да свъртят нов, ако дойде свестен - не се задържа, заради условията. Ако се задържи някой, идва на работа, когато си иска, мързи го да се мръдне.

А това случило ли се е или е хипотеза?

Да, в бившата ми работа.

Била съм и работник и сега съм работодател. Мога да кажа, че всеки е прав за себе си.
Като работник съм имала много колеги от типа "ден да мине друг да дойде" , а аз съм била от типа " ако има работа работя, яко няма си намирам".
Сега съм в строителството, направо не ми се говори за работниците, с малки изключения повечето са просто ужасни!
Мога да изпиша десетки книги с "приключения" по намирането и работата с работници в строителството. Понякога ми идва да ги ...... абе просто полудявам. Добре, че мъжа ми се разправа с тях, ако бях само аз просто не знам.
Много претенции, никаква дисциплина, пълно безхаберие, трябва едва ли не непрекъснато да ги наблюдаваш и въпреки това пак ти обясняват нещата от живота.

Моят опит е от голяма фирма, не от малък смеен бизнес. Това, което не ми харесва е тенденцията именно “читавите” служители да се товарят с повече отгворности, докато останалите си карат, както могат. Например в екип от 6 човека, ако трима вършат основната работа, на другите трима им е позволено да се бавят, да не знаят, да объркват нещата “без да искат”. Съответно те не биват товарени с обучение на нови служители и към тях няма много големи изисквания. Ако това се отразяваше на заплащането, щеше да е справедливо. Но често няма такъв филм изобщо -увеличения се дават измъчено и измолено.
Аз не съм кариерно ориентирана и ми е все едно за развитието във фирмата, важно ми е да получавам адекватно заплащане.

При нас в момента е така- 7 човека администрация, от които аз ,колежката и още едно момче бачкаме яко, всичко останало е леш. Мога да разпозная кога е дошъл шефа само по шума в коридора, в смисъл като го няма , всичко е изпокрито по стаите на лафмоабет и кафета, като дойде шефа, развика се ,разкрещи се, те се поразмърдат малко , посвършат нещо и следобеда отново всичко утихва Просто са ужасни. Има две дебелани, майка и дъщеря, дето са от създаването на фирмата...Позволено им е да се бавят, да не знаят, да объркват всичко "без да искат"...Незнаят как да сканират един скапан документ...Нещо страшно е ..И естествено заплатите им са най високи щот са най отдавна...И когато се вдигат заплатите, се вдигат "на калпак", на всички по равно Направо ми се реве понякога, как попаднах тук по дяволите

Успокой се... Като отидеш на друго място и там ще е същото.     

А защо не си потърсиш друга работа?

Преди години когато не бях на тази работа съм попадала на места в които просто съм нямала какво да правя. Такава е била ситуацията от началото. Човекът на което място съм уж се е издигнал но продължава да си движи нещата и не ми даваше нищо да работя. Беше изключително изнервящо, защото съм човек който не обича да няма никаква работа и щом съм там все ще си намеря. На друго място почти 2 седмици нямаше никой който да ми покаже нещо и всички бяха супер заети. Дори шефа не съдействаше за обучение. Наистина неприятни ситуации. По-добре работата в колектива да е разпределена равномерно, а не едни да се оплакват, че вършат работата на другите, а другите скучаят. За това обаче си има мениджъри.

Еееееее стига деееее !!

Мина ли интервюто за новата работа?

Днес, 17.30

Възложиха ни да изброим задачите си на лист. На колежката нямат 10. Моите са над 40.

Аз предпочитам като имам например 3 или 4 големи, които да си точа през целия ден отколкото 20 малки, които има риск да забравя нещо. Винаги записвам и следя, защото някои може да са много подвеждащи.

И аз записвам, ама това са ми регулярните задачи. Поне 20 са периодични и се правят минимум 3 пъти седмично (при 5 работни дни седмично...да). Грубо между 5-7 задачи са ми ежедневни, има ден, когато по случайност нямам някоя. Още толкова са тези веднъж на 10-14 дни и останалите са веднъж месечно.
Ама изхитрях. Написах една задача, която е 'административни проверки', защото всичко от рода да се провери в гугъл, да се намери телефон, да се звънне - го върша само аз.
Отделно някои от задачите ми имат по 7-8 подзадачи, обаче рвших да не злобея чак толкова. А тъжното е, че имам материал.

Ако сте на еднаква позиция, да се сравнявате. Иначе сравнявате круши с домати.
Например моя колежка има да издаде примерно 100 документа дневно, обаче се свежда до цъкане на няколко бутона и внимаване в данните.
Аз имам да направя примерно едно нещо, но то изисква много повече време, знания и усилия.

И в случая кой работи повече - аз с една задача или тя със сто!?!!?!

Ми... как да ти кажа, колежката има 10 задачи, от които 8 са да цъкне 2 (два) пъти, за да избере функция да налее от една автоматична система в друга и обратно, и да потвърди избора.
Иначе и двете имаме еднакво свободно време на работа. Аз джиткам в мамата и в свободното време, и докато върша три задачки и говоря по телефон, тя спи (чувам я да хърка) и излиза през 20 мин да пуши, като оставя всичко, та тогава и нейните телефони вдигам. Ама това не съм го отбелязала в моите си задачи.

Моят любим такъв пример е когато мениджърката ни прави оценка на работата и за еднакъв период от време аз работя над 40 случая, а колежката над 6. На абсолютно еднаква позиция сме, с еднакви изисквания, с еднакви квалификации. После колежката напусна, но за 10те месеца, които беше при нас - почти всяка седмица по 1 ден отпуска или болничен. Първо оправданието беше, че нямала знанията, а започнахме в един ден работата. После дай да в обучават пак, че не била компетентна. После да я питат ама ще остава или не и да чакат отговор. И накрая в последните 2 месеца предизвестие - ми вече нямала нагласата да работи. Ето това се нарича скапан мениджмънт.

В повечето големи фирми никой не го интересува кой върши работата, стига да се върши. Била съм в няколко през годините и не само в Бг, и товарно магаре да си, и цял ден да си гледаш маникюра бонусите са на калпак, а повишенията според личните симпатии на началството. И дори някой мениджър да се опита да промени това, рано или късно и той се предава, защото му писва да се прави на сам войн или с времето решава, че след като работата и по лошия модел си върви и магаретата не свършват няма защо той да оправя света.
Сега съм от другата страна и там пък са други проблеми, работата е в провинцията и сезонна и е страшно трудно вече да се наемат каквито и да е хора, не читави. Младите са в СФ или чужбина, възрастните са си намерили постоянна работа или и те са при младите и хора няма. И вече не са заплатите проблем, просто хората физически ги няма, а тези които все пак се хващат или са толкова възрастни, че да ти е съвестно че на човека още му се налага да работи или такива, които само си биеш главата защо си наел. Въобще е трагедия и с всяка година става все по-зле.

Всъщност за мен основния проблем са заплатите. Особено в малките градове. Все пак се интересувам и като разглеждам обявите в моя град, и слушам хората - ами средно се предлагат 800 лв. Извинявам се, ама особено пък на фона на инфлацията, кой човек може да живее достойно с 800 лв? Ами при хора с деца ? Значи човек да прекарва 1/3 от денонощието си ( в някои случаи и повече ), за да може да си покрие някак битовите сметки и .. да дебне промоциите за храна .. и евентуално да прави гимнастики, че да изкара до следващата заплата? Ами, това е много депресираща мисъл. И не знам кой би имал силна мотивация за работа, ако ще да е в най- приятната и дружелюбна фирма, ако по цял ден ще мисли какво да сложи на масата довечера. Познавам доста хора, на кофти работа, но с добри заплати, които са доволни.. И обратното - много хора, на спокойна и приятна работа, но с малко заплащане, които просто дебнат първата възможност да сменят работата.

Роднини, които са работодатели казват, че много трудно намират подходящи хора - с поне елементарни познания по специлността и желание за учене. И това не е от скоро, нищо общо с пандемията. Плащат добре и условията са добри. Имат дългогодишни служители, които работят още от самото начало на фирмата там (15+ години), явно са доволни. За София става въпрос.

И сега, какво...? Има ли ново работно място или няма?

Благодаря за проявения интерес! Да! От 1-ви Юни започвам новата работа.Изключително любезни и културни шефове (двама), млад екип от 6 колежки , усмихнати, дружелюбни. Начална заплата колкото сегашната ми, а работата 5 пъти по-малко отколкото сега . По-скоро отговорностите, които ще имам са много по-малко! Иначе работа си има, но момичетата са страхотен екип и много си помагат. Днес и утре са ми последните работни дни на старото работно място. Шефа ми още откакто казах, че напускам се старае всеки ден да ми е направо ЧЕРЕН. Яд го е , че ме изтърва, но е прекалено горд да признае и се държи още по-гадно от преди.....Стискам зъби и се моля по-бързо да минат днес и утре и ...да се махна от тук, защото си съсипах нервите.

Точно. Има всякакви работодатели и служители.

Работодателите рядко разбират, че мотивацията на служителя не е като тяхната, едно е да работиш за свой бизнес, друго е за чужд. Мотивацията на служителя е до размера на заплащането му. Държавата е натирила с голяма тежест работодателите и покрай заплатата имат и други разходи, но това не достига до работника и затова шефчетата да не живеят с мисълта, че кой знае колко се раздават.

Има и много служители лентяи. ММ си търси часовник, отиваме в един от двата фирмени магазини за часовници. В него работи служител на заплата. ММ пита, иска да го консултират, да му се обясни, а продавачът "Ето там е написано" и го отряза (сигурно е на твърда заплата, защото ако беше на %, нямаше да му е все едно дали има продажба). ММ отива в другия магазин на веригата, в който е собственикът. Ами страхотно обслужване, съответно и си купи оттам.

Само като минеш покрай магазини, главно за дрехи, можеш да разбереш дали продава управителят/собственикът или служител на заплата. Ако е второто, те постоянно висят отвън с кафе и цигара и като някой да влезе, го гледат лошо.

Баш магазините с минималните възнаграждения и МОП не биха ми били пример
Работила съм сумарно около три години с възнаграждение, обвързано с резултатите. Две от тях - не бях продавачка и не контактувах с клиенти. Като тегля чертата, пак съм с ниска заплата, ама съм си скъсала подопашието да работя. Накратко, или се скъсвам от работа и мога да си взема евтино сирене, или не се скъсвам от работа и парите не ми стигат буквално за хляб.

Аз не мога да разбера защо хора , които нямат пари да преживяват решават , че е под достойноството им въобще да работят ...съвсем откровено питам как успяват да платят сметки и да се изхранят , а работа има ...лично се убедих. Може ли някой да ми помогне да си отговоря на въпроса.

Хранят ги роднини, вземат помощи, крадат, продават цигари, наркотици, варианти много. До нас има едни, които от години се изхранват от дребни кражби и никой нищо не им прави, защото задигат само неща, с които знаят че полицаите няма да се занимават. Вземат и енергийни помощи, и храна от БЧК (която продават, щото те боб и консерви зелен фасул не ядат) и си живеят. За какво да работят...

Благодаря  stalia, явно това е единственият логичен отговор...не знам какво да кажа , безмълвна съм....какво да каже човек

Преди време по работа понякога посещавах не големи, сравнително малки градове. В някои от тях по главната улица с кафета и през деня беше пълно с млади хора, които спокойно си седяха, пиеха кафе, пушиха и не се притесняваха, че не работят. Вярно, работа може да няма като в големите градове, но нещо дори в съседен град можеше да се намери, но те явно си бяха спокойни. Казвали са ми, че предпочитали родителите им да им пращат от чужбина или да разчитат на нещо временно ако излезе, вместо да работят на супер ниска заплата. Аз им се чудя как могат да търпят да не правят нищо цял ден и да са спокойни..
Относно обслужването в магазините – би ме подразнило ако разчитам някой да ме консултира а не го прави. Но в магазините за дрехи и обувки, като знам какво търся дори не ми трябват около мен, само ме объркват.

И аз съм виждала доста такива в моя роден град, като съм се прибирала инцидентно, или в отпуска. През деня са пълни кафетата, не знам какво и как работят, но в града има много коли с десен волан, т.е. и много бачкатори в Англия. Друго, което забелязах, бяха младите майки, всяка втора буташе бебешка количка за 2,000 и нагоре лева.

На хора като тези просто не им се работи и чакат на готово. Докато мама и тати се трепят по чужбина, така ще е. В някакъв момент човек трябва да стане самостоятелен, но тук родителите са криви, че дават.

Има и хора, за които работата въобще не е приоритет и гледат да има там нещо, което да им носи доход. Имам една позната, която завърши бакалавър и магистър без да има един ден трудов стаж. Родителите й я издържаха. Завършила е на около 24-25. Веднага си намери работа в клон на банка, фронт офис. Чакаше само да мине година, за да успее да взима майчинство. Сама си казваше, че затова е отишла там да работи. Тя е в малък град и не са чак толкова натоварени, колкото клон на банка в мол примерно.

Аз като се сетя.. на 20 работех парт тайм вече, учех редовно и на 22 започнах работа в корпорация, на пълен работен ден. И се спрявях и с университета последната година. Но “не съм случила” на родители да ме издържат до 30!

Аз лично донякъде го разбирам това за малките градове. Блъскаш като вол на тъпа работа по 10 часа 6 дни в седмицата и се разправяш със селските луди за под 500 лв. Ако има кой да ти ги дава, защо да си форсираш дископатията и вените?

Защото не мисля, че е ок родителите да се трепят, за да гледат 25+ годишни хора. Като не им харесва в техния град, има големи градове, има чужбина. Защо вместо родителите да ходят на гурбет, не ходят младите? Млад човек даже има повече перспективи да се установи и социализира в нова държава. Ама като ти идва всичко на готово… за какво да се трепеш? Просто мама и тати не са вечни.

А, тоя аспект не го коментирам Само казах, че разбирам защо не искат да работят работа, дето няма да могат да си платят лекарствата и операциите после.
Аз например имам проблеми с гръбнака, които се усилиха след една такава кратичка работа и трябва ама наистина да се влача бездомна, окъсана и гладна по улиците, за да се навия да работя пак такова нещо.

Е, така де, ама всеки край си има някакъв поминък. Явно при теб е било кофти от тая гледна точка на здравето. Но пък явно ти не си от тия, които седят по кафетата и чакат  тати да носи, мама да меси.

Аз имам такива познати - семейство. Свекървата е в Германия и праща някое евро всеки месец. Мъжът до преди няколко години изобщо не работеше (нали мама праща), само жената имаше работа. Сега той се е хванал шофьор нещо. Възможно е доходът да е секнал, не знам....

Част от хората са гастарбайтери, работят няколко месеца в чужбина, останалите месеци в България харчат парите. Има цели такива села, че и градчета.

Други може да имат странични доходи, може и нелегални и затова не работят. Има рентиери, има фрийлансъри. Има безработни, на борсата. Има сезонни работници, които работят само през определени месеци. Всякакви има.

А че има голяма част млади хора, които нито учат, нито работят, е факт. Има изследвания за 2022 - там пише, че това са 170 хиляди (!!!) човека под 30г. Може би някаква част попадат в горно изброените, но официално не се водят работещи.

Моя опит като работник е  малко над 4 години. Късно започнах работа, чак след като завърших университет и малко съжалявам, че учих даже, защото изобщо не се занимавам по специалността.
Та, първата ми сериозна работа като завърших беше в един магазин за стоки за домашни любимци. Обожавах си работата, понеже много обичам животни, а и контакта с хора ми харесва. Обаче, работодателката ми беше нещо ужасно. Много претенциозна, каквото и да вършех, за нея не беше точно както трябва и винаги беше недоволна. Да не говорим, че нямах никакво обучение като започнах, защото тамън беше отворила магазина и тя не знаеше изобщо какво се прави, от това как да работиш със система и с касов апарат. През 3-те години, в които работех за нея, постоянно се държеше с мен като с просто работник, едва си молех за почивни дни, които ми се полагат, само защото нямаше кой да ме замества в магазина и трябваше да идва тя, а на нея не и се работи. Беше много кофти преживяване работата с нея, но винаги съм била положително настроена към клиентите и те също бяха доволни.
Трудно ми беше да напусна, защото знаех колко трудно е да си намериш работа с адекватно заплащане.
Сега съм на ново място, отново в малка фирма, която продава стоки онлайн и мога да кажа, че разликата е огромна. Работодателите ми са млади и готини сериозни хора, които се държат нормално с мен, проявяват разбиране и търпение.

Случаи разни...
Има много нахакани деца на рентиери с по няколко апартамента под наем или големи площи за магазини, имат големи дивиденти,....

Има и деца на автомонтьори, фризьорки, шефове на фамилни фирми,
на заварчици, плочкаджии,
които се презадоволени и хич не им се напъва.....