Заговорът срещу младите майки

Е, как да не ни предупреждава никой? 9 месеца бъдещата майка слуша развалената плоча да спи и да се почива сега, че послееее.....
Или евъргрийна на всички времена- "лесно майка не се става"...

Абсолютно обратното! Всеки ти споделя непоисканото си мнение и съвети, често повлияни от собствените му провали и разочарования. Включително и в тази статия. Цяла бременност слушаш колко е лошо и страшно. А познавам много именно млади майки, които си гледат децата с лекота, ходят заедно по почивки и не им е никакъв приоритет да обуят токчета на площадката, защото е смешно.

Заговор няма. Просто докато нямаш деца, виждаш само хубавите страни на майчинството. И ако нямаш брат или сестра с деца, на които да помагаш от време на време, все си мислиш, че твоите деца ще са най-послушни и ти ще си най-добрия родител на света.
Особено пък ако гледаш само статуси във ФБ или Инстаграм, там всичко винаги е 6.
Скоро ми се оплаква една приятелка колко излъгана се чувствала в началото. Но лека полека свикна с ежедневието.
Аз лично преди да стана родител, често обичах да критикувам хората, че не си възпитават добре децата. Е, дойде и на моята глава.

Млади или не толкова млади майки, ясно е, че едно такова начинание е свързано с абсолютно всеотдайно себераздаване, енергия, безсънни нощи и много ентусиазъм, умения за възпитание - придобити или не...
Всяка избира кога да мине по пътя и според мен и ранното, и късното майчинство крие капани и изненади по пътя. Но нали така продължава човешкият род

Първо какво значи трудно? Трудно си го правят родителите, а не околните за тях или детето. Второ "капана на родителството", като ще го смятате за капан не правете деца
Хората постоянно дават непоискани съвети и плашат родилката с какви ли не глупости. От ужасяващи истории за раждане до какви колики щяло да има бебето, пък после ти да видиш какви ставали децата и т.н.

Като някой зорлем да ги кара....

Трябва да живееш в някакъв захарен облак, че да не разбираш в аванс предизвикателството на родителството.

Разковничето е в това, че я слуша след като вече като е бременна. А преди това плочата е "Хайде какво чакате? Знаете ли колко е прекрасно и хубаво, най-голямото богатство са децата!"
А после като реално забременее майката, се започва с негативите.

Аз лично съм го изпитала от една и друга приятелка. Преди бременността имаше реплики "Имах прекрасно раждане!". А когато и аз забременях започна да разказва реалната история. Не знам защо така се получава

Бременността ми беше планирана, чакана, след АРТ и с множество препоръки и ограничения през тези девет месеца. Чаках датата за секциото с нетърпение.
И въпреки това шока от недоспиването и преумората след раждането беше голям.
Има деца кротки, спящи и ядящи (като племенниците ми например), но моето не случи от тях  , гени какво да се прави...
Заговор няма, за мен е нормално да не се оплаквам, хубаво, лошо това е положението. Но пък и не се превъзнасям, видиш ли осмислила съм си живота, вече съм пълноценен човек, как съм живяла до сега и разни подобни, с които да се представям пред близките си без деца.
Даже преди раждането бях по-пълноценен човек от сега
Каквито сме ние с таткото, такова ни е и детето да сме живи и здрави!

Не мисля има някакъв заговор. Просто рискът млад да предприемеш нещо отговорно, трудно е да прецениш какво те очаква. Ако за млада майка се приема такава до 25 г. да речем, защото не виждам да е дадена възрастова граница, аз лично в онези години определено се пазех като дявол от тамян от забременяване. В моите очи дете се прави, когато си се поизучил, заработил и имаш партньор, с когото да споделяте общо бъдеще, малко да сте поживели заедно. И все пак да не сте под един покрив с мама и тати, които още да дават парички и храна на младите. Малко от малко да могат бъдещите родители да стопанисват поне себе си самостоятелно. И да не помислите с толкова критерии съм стара мома, на 25-27 г. бях като се омъжих и родих първото си дете.

Нашите родители не са се оплаквали толкова, а по-лесно не е било, имам чувството, че в последните 10-ина години стана "модерно" да се набляга толкова на трудностите...

Не съм съгласна. Навремето масово нашите родители са живеели при "старите". Децата са се гледали от цялата рода: баби, чинки, лели, братовчеди. Сега семействата имат много по-малко странична помощ, а на голяма част се налага да се оправят абсолютно сами.
Всяко поколение си има различни трудности и няма база за сравнение.

Да, защото едно време бабите участваха активно в отглеждането.

Не само в отглеждането ами и във възпитанието. Сега колко родители могат да се похвалят, че бабите активно взимат децата събота и неделя или пък за лятната ваканция?

Може би единствено по-ранното пенсиониране е било предимство. При мен с майка ми имаме 33г разлика, но това е изключение, повечето бяха млади майки, но като цяло темата за "трудния, стресов живот" не се преекспонираше толкова, не че се е водел "лесен" живота, просто не се наблягаше на това по принцип...

Всички излъгани - на терапия.

Ами седмичните детски градини и ясли, имаше такава тема тук, голяма травма за децата, а родителите не са се оплаквали разбира се...

Дори да чуват, че е трудно, младите родители са ентусиазирани и не могат да си го представят, докато не им дойде на главата. Затова се получава разминаването.

За едно време, както вече писахте, имали са голяма помощ от бабите. Също и тогава се гледаше с лошо око на оплакващите се, затова се затваряха в себе си и мълчаха.

Еми пак опираме до това, че вече няма кой и как да помага. Аз също около мен чувам от приятелки с деца само рев и оплаквания от това, как бабите са вдигнали ръце и не искат да помагат. Много от тези жени не се навиват на второ дете, защото първото само им е разказало играта.

Бе както не се навиват, пак се навиват. Ето, моята приятелка, която се чувстваше излъгана за цветята и розите сега запя нова песен. Да побързали със второто, че поне наведнъж да минава зора с ясли и ДГ. Тъй че, забравят се някои неща. И добре, че е така, защото все пак нали целта е жените да искат да раждат деца.

И иска, защото тя го иска или разни хора около нея я натискат да си минавала реда с второто дете?
Общественият натиск особено в България не е за подценяване.
Аз не мога да си представя да изживея някакъв ужас с първото дете и да напирам за второ. Поне това виждам около мен и само ревове и тръшкания как бабите ги предали и се врътнали.

Никой не знае какво точно го очаква след раждането на бебето. И милион поискани и непоискани съвети да ти дадат, учи единствено личният опит и личното преживяване на майчинството.
Казваха ми "трудно е", но смисълът на това "трудно" за всеки е различин и за мен думата се изпълни със личен смисъл чак след като родих.
Често съм казвала, че за мен най-щастливият ден от цялото 2+ годишно майчиство беше връщането ми на работа и отчитам като огромна грешка, че си го ползвах до край. От някакви вътрешни скрупули и чувство за вина едва ли не го направих.
На мен нямаше кой да ми помага. Гледахме бебето сами с мъжа ми. Синът ми ревеше непрекъснато. Толкова бях изнервена и изморена от недоспиване, напрежението покрай бебето и нещо да не сгреша, че имам моменти, които ми се губят от паметта. Явно мозъкът ги е филтрирал
Изобщо преживявайки прелестите на едно майчинство недоумявам концепцията за второ дете. Отново бебешките истерии, колики, памперси...захранвания, повръщания.... Благодаря съм

Да, заради себе си иска. Изобщо не става въпрос за натиск ( поне в случаите, за които знам).

За София специално някои хора бързат с второто, за да влезе в ясла и ДГ. Колкото е да е странно, е факт. Не всички са така, разбира се.
Щеше ми се мен някой да ме беше предупредил за непрекъснатото боледуване на децата след тръгването на ясла/градина. Изобщо не бях подготвена. 🤣
Аз акъл не давам, без да ме питат, но попита ли ме някой, си казвам нещата, както са.

Аз и за такива дето гледат да са породени знам само и само да получат точка, че и секцио по-рано правиха. Но все пак това са отделни случаи.

А, да, това беше втора серия на Ада "майчинство"  - първата година в яслата!
До сряда е на ясла, от четвъртък - болен. А аз - два пъти по-болна от него. Какво беше това чудо, не знам, но толкова не съм боледувала през живота си колкото онази месеци.
Слава богу, вече нещата са далеч по-нормални

Хаха темата доста ме развесели.

Не само, че няма заговор, ами е точно обратното - всички плашат бъдещите майки сякаш ще ходят на война.. Любимата ми реплика е "спи сега, че после няма сън" или "почивай сега, че после няма почивка". А като бях бременна с второ съм чувала "много ще ти е трудно", "олеле, много смело" и разни подобни. Не стига, че една бременна има какви ли не притеснения, ами на всичкото отгоре я плашат допълнително. И то много често близки хора.

Моите деца са в градинска възраст и най-честото, което сега чувам е "сега е лесно, а после да знаеш колко трудно става", "радвай им се сега докато са малки, че после ще станат зверове" и други подобни.

Истината просто е, че неудовлетворените от живота си хора, имат склонността да предават на другите собствените си разочарования, надявайки се и на другия да му стане поне толкова гадно, колкото на тях. Човек, когато е щастлив от живота си, вижда най-вече положителните неща, а отрицателните ги приема като нещо нормално, а не като края на света.

Нормално е представите ни да са хубави и леки , но нищо не е лесно в живота .

А някой длъжен ли е.И какво толкова страшно има в майчинството.Бях бременна , без да знам какво се случва в тялото ми.Всичко се считаше за естествено и нормално. Отидох да раждам, без да имам представа какво е раждането.Пък и износих и родих 3 деца.

Чак пък заговор!! При това вторачване в правата на децата и чувствата им има толкова информация за майчинството. Само Украйна и Ковид засенчват темата.

Колко добре казано!

За мен най-трудното идва от това, че се налага децата ми да преживяват някои здравословни проблеми и аз мога единствено да им давам кураж! Пример: със сина ми имаме няколко посещения на спешното(слава богу не толкова сериозни) счупена ръка, спукана глава и т.н. Нищо друго не ме плаши, нито недоспиване, нито рев. Искам само да са здрави!

Моето мнение е, че желанието да станеш родител не ти се налага нито от близки, нито от познати, а идва от сърцето (и е генетично заложено). Поради каква причина ще обвиняваме някой друг, че е трудно да си родител?
На мен ми стана много интересно първо, защо някой трябва да е виновен за това и второ, какво разминаване на предварителните очаквания на майката?
Някои майки са щастливи, други - нещастни. Значи ли, че тези щастливите са нещо по-малко от тези, нещастните? Дали да си щастлив или нещастен е въпрос на личен избор.

На когото му е трудно и се плаши ,да не ражда.Не е задължително.
Да,трудно е,но нищо хубаво не се постига лесно.
Освен това не е задължително да се вслушвате в съвети и страшни истории.

Аз пък съм от тези, които си изкараха супер майчинство по 2 години за всяко дете. Имало е трудности, но не и такива, че да се оплаквам. И никой никога не ми е говорил, колко е страшно и трудно.
Но имам чувството, че много хора в нашето съвремие са научени, че всичко трябва да е леко, безгрижно и на момента. Ако се появи дори и малко препятствие, не се търси решение, а се оревава света, колко е трудно.

Абсолютно. Има много видове хора с различни способности, капацитет, представи и очаквания. Някои се наслаждават повече на родителството от други, както и някои се справят по-леко с ,,безсънни нощи, рев и пр.", защото по-лесно се адаптират към новата ситуация.  Който иска да има дете, ще има и ще му се наслади истински. Не се чувствам излъгана изобщо. Чувствам се изненадана колко още повече от очакваното ми харесва да съм майка, чувствам се изпълнена с енергия и мотивация за целите ми в различни аспекти от живота. Животът ми е обогатен.

Когато бях бременна много ме дразнеха псевдозаплахите на ,,опитните", сега вече не обръщам внимание.

Защо никой не предупреждава предварително младите жени колко е трудно да си майка?
Няма как да занеш предварително. Учиш се да бъдеш родител.
Ако в обкъжението ти има бебета и си се знаимавала с тях, може да имаш малка представа, но огромната разлика е, че твоето дете си е твое и ти отговаряш изцяло за него.
Докато се напасна в дневния режим на първото, ми отне известно време и усилия. На принципа проба-грешка.
С третото, въпреки чепатия му характер, вече ми бяха ясни повечето неща. Основното е да се съобразяваш с неговия ритъм.

Голяма тъпотия тази статия. Забелязвам, че редовно се пускат теми от уж потребители във форума и по специално в раздел семейни отношения за някакъв проблем и после цъфва някаква такава измислена статийка.

Иначе по темата. Какво има да се предупреждава ако някой си мисли, че ще има бебе и ще си живее като преди това без бебе, си е проблем в неговата глава. Пък това за токчетата направо ме изуми. Да плача ли или да се смея. Какъв велик проблем, че не можело да обуеш токчета на детската площадка. Брех как никой не я предупредил

Да имаш дете е най-великото нещо на този свят. Магия да сътвориш и дадеш нов живот. И наистина няма по-прекрасно нещо от това. И това е самата истина. Да, разбира се, че има трудни моменти, но те изчезват в момента, в който малкото ти се усмихне и протегне ръчички към теб. В момента моето дете минава бебешкия пубертет с тръшканици и инати, но пак е най-прекрасното същество на света за мен. И е магично, и това не е лъжа и заблуждаване. Това е безусловната любов. Да обичаш докато реве, да обичаш докато дундуркаш в 4 сутринта и ръцете те болят, да обичаш докато го развеждаш за ръчички и се учи да ходи, а кръста те скапва, да обичаш докато се е тръшнало на пода в магазина и крещи за шоколад, да обичаш като те намачка с ръчички и ти размаже грима, който си правила един час, да обичаш докато тичаш след колелото в жегата след работен ден... и да си щастлив, че има след кого да тичаш. Няма заговор, има липса на безусловна любов.
Обичайте децата си безусловно и нищо друго няма да има значение

С младите майки е като със свекървите - няма угодия - защо ми казват, защо не ми казват. Майчинството е суровият момент на порастването за една жена. И всичко това със "заговора" е детинският начин на отричане и обвиняване на света за кашата, в която е попаднала.

Въпросният "заговор" вероятно е измислен от някоя нещастна майка, която търси да обвини някого за това, че се е решила да има дете и й е по-трудно, отколкото е очаквала.. Съгласна съм, че е детинско да обвиняваш някого за собствените си решения. Звучи малко, като "ама ти защо ме излъга, че е лесно да гледаш дете?".

Иначе, и моите очаквания се разминаха, но в обратна посока - очаквах, че ще е много по-трудно отколкото е. Разбира се, за много неща не бях подготвена, но човек се учи в движение. И когато го правиш с любов, успяваш да намериш баланса. Още по-хубавото е, че с времето успяваш все повече да разпределиш времето за децата и времето за себе си, и намираш начин да обърнеш внимание и на себе си. А и децата с времето стават все по-самостоятелни.

Инфлуенсърски щуротии.
Точно защото не е лесно и го знаят, майчинството и раждането все повече се отлага в годините.. Доста изобщо не раждат или "се отчитат" само по веднъж.
Затуй ни е такава раждаемостта...
В махалата щото нищо не знаят, нито мислят, раждат на ишлеме...

Бе, какви са тези теми? Какъв заговор, сякаш се крие в тайна майчинството или ние, когато сме били деца не сме виждали трудността на това занятие. Не е лесно да си родител, дори когато нямаш значими проблеми. Но пък на младостта това е е хубавото, че не анализира много, и не се замисля за евентуалните трудности и пречки по пътя на родителството, инак трудно ще се решим на тази крачка...

Направих си труда да се върна да прочета статията - по-голяма тъпотия не е писана. В тази година и този век, да си неинформиран за нещо звучи повече от безумно. Даже бих казала, че проблема на сегашните бъдещи майки, е че се затрупват с информация и става още по-голяма каша в главата им. Ако пък случайно не са седнали да четат е абсолютно невъзможно някой в обкръжението им да не дудне постоянно и да дава акъл и съвети - трябва да живеят в бункер, за да се случи това.

Да, различно е, трудно е на моменти, но ако някой е очаквал друго, то не съм чувала за по-заблуден човек. Детето води до промени, но това не е задължително - от нас зависи да го впишем в начина си на живот. Обичате да ходите на планина - купете си носилка, да карате колело - купете си седалка. Да, няма да е същото както когато сте били само двамата, но с малко нагаждане на режима ще е още по-приятно и хубаво, че сте включили малкото човече в любимите си занимания. Особено като са малки пък толкова е лесно да ги приучиш. Да, децата променят живота ни, но и го обогатяват, ако някой седне и реши да гледа само кусурите, то никой не може да му помогне.

Брей, че гръмко заглавие! Заговор, представете си, моля! Светът заговорничи срещу младите жени и не им казва колко е трудно да си майка!!! Що за констатация?
Няма по-досадно нещо от "Спи сега, защото..." Сякаш може да складираш някъде този сън и да го използваш при нужда след като се роди бебето. Или другите подобни "хитове"...И на мен са ми ги казвали преди повече от 20г. И други тъпотии, които, виждам, че 1:1 се въртят в обществото, не са загинали и до днес. И затова съчувствам на младите жени. ...А животът наистина не е лесен. Препуска и се променя постоянно. Едно време хората наистина са отлгеждали децата в големи фамилии и сякаш е било по-лесно. Но вече отдавна не е така. Всеки предпочита да живее в самостоятелно жилище, а и старите работят до късна възраст , защото трябва да оцеляват някак с мизерните си пенсии. Картината се променя постоянно. Майчнството, само по себе си не е нито лесно, нито трудно, особено пък, когато е обусловено от обич..."Заговор"???

В махалата това си е бизнес стратегия. Раждаш - парички 😎

Сега очаквам и тема "заговорът срещу децата или защо не ни казаха колко трудно е да си възрастен" Ами живеем във века на информацията, човек трябва да може сам да си набира фактите, а те са много, не е е само да чуеш едно-две мнения и да си мислиш че това е цялата картинка. Пълно е със статии и какво ли не, само човек да се поинтересува. То дори филм да седнеш да гледаш пак ще забележиш че не всичко е мед и масло в отглеждането на поколение. И на улицата да излезеш пак се вижда, че има различни ситуации, просто няма оправдание да се оплаква някой, че "не са казали" кое какво е. Пък и цял форум...

Че статията е тъпо написана, тъпо написана е. Смятам, че подборът на думи не е правилен. Но пък и като чета някои коментари, имам чувството, че хората масово са оперирани от емпатия и елементарно съчувствие. Аз съм точно от заблудените майки, които вярваха в розовия филтър и в интерес на истината никой нито веднъж не ми каза “ти ще видиш”, “спи сега, че после …”, или “лесно майка не се става”. Всеки ми говореше за това колко много ще обичам едно мъничко човече, което ще е целият ми свят. Разбира се, аз не съм си правила илюзии, че е мега лесно, но първият подводен камък дойде, когато си погледнах детето минути след раждането и не се случи любовта от пръв поглед, за която всички ми бяха говорили. Бях убедена, че нещо не е наред с мен, че не мога да го заобичам веднага. Случи се месеци по-късно, когато спрях да се притеснявам за здравословното му състояние (роди се с проблем) и когато си дадох сметка, че и аз съм човек, който има нужди. Тогава осъзнах, че майчинството е 90% булшит и 10% истински моменти, които ти дават силите да издържиш целия булшит на света (като малките усмивки, прегръдките, първите изречени думички, първото донесено камъче и прочие).
Много мразя приказки за едно време и как всяка втора свекърва или тъща повтаря как е отгледала х деца и никой не мрънкал. Да, ама всъщност тя ли ги е гледала или нейната майка/свекърва?  А пък да не говорим за качеството. Аз лично се събудих на 28 с новородено и посредством него разбрах колко много личностни проблеми и детски травми имам от майка ми и от баба ми (защото аз лично си признавам, че ме е гледала основно баба ми, майка ми вечно работеше).
Та нека не бъдем циници, нека да проявяваме разбиране и съчувствие към другия, вместо да подхождаме с “ма много ясно, че не е лесно, какви са тия заблудените, които са го мислили”.

Всеки има илюзии и ги брани с цената на всичко. Бременната жена има най-много, после като роди - още повече. Всички сме минали през тези фази. Ако чуе, че е трудно - защо й развалят момента, защо са негативни. Ако мълчат  - защо са мълчали. Раздялата с илюзиите е ужасно болезнено.

Аз нямам баби и дядовци. На 43 г. съм отгледана само от родителите си в София - никакви села, само детски лагери. Затова нямах  очаквания и всичко си беше наред. Освен друго съм и много практичен човек, всякакви приказки по време на бременността в стил, как си представяте детето, как любовта извира още от зачеването/ раждането за мен си бяха вятър и мъгла. Обичам си децата, на почти 12 г. и 15 г., най-трудно ми е, когато сами си трошат главите, въпреки всички приказки за предпазване, защото има моменти, в които просто трябва са стоиш отстрани и са гледаш. Това болести, недоспиване, мрънкане са трудности, но винаги знаех, че човечето зависи от мен, затова трябва да се държа.

Абе, с една дума, няма угодия

Мисля, че всяка жена, която става майка за първи път, преминава през различни катарзиси. Аз бях ужасно изплашена. Почти веднага се опита да ме докопа родилна депресия и даже успя за известно време. Обикнах си бебето още преди да го родя, но когато това стана факт, изведнъж се почувствах така, сякаш потъвам. Процентите не знам дали са такива, но да - добре казано.

Mrs. Tiggi, мен не просто ме докопа, а ме тресе половин година. Интересното е, че когато се опитах да споделя тези си виждания (защото пак повтарям, на мен никой не ми е рисувал мракобесна картинка след раждането, а само някакви дъгички, пчелички и вселенска любов с детето, което е така, но в крайна сметка наистина си е тежък период), бяха ми повторени думите на половината от потребителките, писали тук -“ма какво очакваше”, “ма то се презюмира”, “я се стегни, не е толкоз тежко” и прочие. И в окото на следродилната депресия и посещения при психолог точно такива изказвания ме караха да се чувствам още по-зле и зверски неразбрана. Социалните мрежи също не помагаха, защото доста малко майки споделят истинската страна на майчинството, повечето са отново птички и пчелички. Напоследък няблпдавам нов тренд в това отношение, че малко почват да се доближават до реалността, което не е лошо.
Мисълта ми е, че заговор няма, определено даже доста от нещата в статията са близко до акъла на човек. Но това не значи, че никоя от нас не се сблъсква челно с разликата между очаквания и реалност.

Misery, успех със справянето с депресията. Уви, за нея никакви думи и съвети не могат да те подготвят, защото "едно време" такова нещо на жените не е било позволено.
И не знам ти самата как си се подготвяла, но аз (за сега в доста ранна бременност) чета всяка статия тип "Нещата, които ми се иска да знаех", "Нещата, които никой не ти казва" и "Нещата, които исках да имам/ми бяха излишни", която ми се изпречи пред очите. Живея в Pinterest от години, по различни поводи, тъй че материал не липсва.
Та в една огромна част от статиите в челните места на заблудите стои "Задължително ще обикна бебето си от пръв поглед"

Когато си избирам книга винаги чета най-лошите коментари, когато избирам продукт онлайн също. Ако са нещо, с което съм ок, значи действам. Не че могат да се сравняват бебе и лампа-вентилатор, разбира се, но си е един пуст мнителен майндсет, който до сега ми върши работа. А и покрай това разкарвам всички инфлуенсърски от Инстаграм с разходките в парка с марковите колички, и дрехи и т.н. Далеч не смятам, че мога да се подготвя психически, какво остава физически за бебе само с четене, ноооо надявам се пак е нещо По-добре да имам запазени и последвани педиатри със съвети, от колкото кифленски дрехи и пози, до които знам, че няма да стигна.

Ииии някак едно време едно домакинство принципно трудно се е въртяло от една жена (поне в моето семейство мъжете винаги са били за украса вкъщи откъм домакински задължения...). Като вземеш, че това бебе се пере на ръка, нямаш робот, който поне да минава да обере праха от пода всеки ден, нямаш миялна, нямаш сушилня, нямаш куп джиджавки, които даже не забелязваме днес... Например редовно осветление и топла вода. Бая си е. А и като включим, че по онова време (пак, поне в моето семейство), ако искаш да ядеш месо трябваше да си го гледаш имахме няколко ниви с храна за животните, които бяха задължително занимание всеки уикенд. Поне селото ни е близо. Изкарала съм си 40стия ден на нивата.

Спяхме в една стая до определена възраст с нашите и малкия ми брат. В същата стая беше и къпането на бебето, след което следваше прането на пелените и дрехите във ваничката, защото тая топла вода няма да се хаби (ако е ок, де )

Та в момента се готвя за война, пък ако ми се падне мир - добре дошъл Няма да е войната на майка ми, ще си е моята. Но съм благодарна, че от много малка са ми разказвали за това колко съм била проклета, че съм плачела без причина (според тях), че съм се местила в тяхното легло всяка вечер и съм спала върху баща ми... И прекрасно си спомням как отказвах да ходя сама. На 5. И мамчето е трябвало да ме носи, заедно с багажа от пазар + да бута количката на брата, който се е изправил в нея (ретро обикновена лятна количка, без фенси неща за закачане и предпазване) и отказва да седне. И това по баирче. Идилия Но - каквото дойде

Майчинството не е война. По-скоро е възпитаване на себе си през възпитаването на детето.

Принципно го използвах като относително хумористичен израз... Но да, като цяло смятам, че има известни прилики между Изкуството на войната и гледането на бебето.
 If you know the enemy and know yourself,
you need not fear the result of a hundred battles.
If you know yourself but not the enemy,
for every victory gained you will also suffer a defeat.
If you know neither the enemy nor yourself,
you will succumb in every battle.

Като вземеш мноооого широко описание и бебешки примери за "битки" и "поражения" и приемеш, че познаването е от ден до пладне, защото понякога нещата се променят скорострелно и трябва да си гъвкав, си е баш "възпитаване (изучаване) на себе си през възпитаването (изучаването) на детето"
Как да е, да не разводнявам

Майчинството е свързано с много вътрешно израстване, сблъсква те с безкрайно много абсурдни ситуации и те научава на 2 и 200. Tao, Wu Wei и прочие източни философии се извличат органично от ежедневието, всяка жена след две години майчинство може да люпи семки на терасата с Алън Уотс и да си говорят за Пътя на Зен.
Надигат се много емоции от собственото детство, поглежда се от нова гледна точка на стари ситуации и отношения и това може да има пречистващ, облекчаващ ефект , стига човек да си позволи да ги преживее нещата, т.е. да им източи енергията и да ги остави в миналото.
Идеята, че някой друг носи отговорност да ме подготвя за възможните резултати от житейските ми решения, е в разрез с разбирането ми за себе си като възрастен.

За статията не мога да кажа нищо любезно.

Добре, де, кой е врагът? Бебето ли? Защото макар и метафорично, пак не ми се връзва бебето да е врагът, който трябва да опознаеш. Ние по дефиниция сме по-силните, по-умните и у нас е цялата власт. Ние даваме на децата си, учим ги, а не воюваме с тях.

Т.е. казваш, че като по-умни и властни винаги можем да накараме бебе и малко дете да правят това, което искаме и кажем? И подходът ни ще се приема безусловно? Без да има нужда да ги опознаваме и да следим за сигнали?

Бебетата и малките деца нямат идея за правилно и грешно, вградена по рождение. Възрастите владеят съвсем съзнателно цял арсенал от власт и средства за манипулация. Съвсем буквално те могат да влияят на бебето и малкото дете чрез задоволяване или отказ за задоволяване на основните му нужди - топлина, храна, вода. Това на съвсем базово биологично ниво. Бебето може само да реве, то няма как да си вземе храна, да пие вода или да се завие. Възрастният не само владее ресурсите, а и влияе с поощрение или порицание - мимика, жест, интонация, физически.

Пак питам - това значи ли, че няма смисъл да следим сигналите на бебето?

Инферийка, за мен примерът не е удачен въпреки многото условности, защото в нито един момент няма война и битки. По-скоро войната и битките са със самия себе си, но никога с бебето. И лично моят опит е, че както и да се подготвиш, с курсове, книги и какво ли не, нищо никога не може да те подготви психически за промяната в самата теб. Иначе съм съгласна, че бебето в началото няма характер, но има темперамент и нужди, които се опознават и следват, но това е нещо, което се случва супер естествено.

В социалните мрежи хората споделят неща които ги радват и с които се гордеят. Има и такива за оплакване, дори в този форум и пак се виждат негативните страни при добро желание да се прочете. Но така или иначе, за повечето майки балансът е наклонен към положителните неща, естествено че ще споменават предимно тях и ще искат да насърчават вместо да разочароват. С всичко е така, иначе трябва да разкандардисваме всички от всичко и да не правим нищо: "Не излизай навън, въздухът е прашен! Не ходи на училище, ще те заболи глава да ти дуднат по цял ден! Не се омъжвай, да слугуваш на мъж! Не ходи на работа, ще те карат да работиш! Не яж, ще трябва да а*аш! " Малко хора споделят и тия неща, ама не е като да няма информация за тях тук-там, и в крайна сметка повечето ги правим въпреки негативите, че и ни харесва.

Не знам откъде ги извиваш такива трактовки, че и ми ги вменяваш с псевдовъпрос.
Всяка майка в нормално състояние и развиваща майчиния инстинкт следи сигналите на бебето. Само че тя и следи, за да задоволи нуждите на бебето, а не за да надвие врага.

Ох... Ок, обеца на ухото - без метафори във форума... Разбира се, че не приемам бъдещето бебе за враг. И майчинството за война.
"Разчитай на мир, но се готви за война" означава, че трябва да намериш начин да се подготвиш някак, всякак, до колкото можеш, ако можеш за неприятни стечения на обстоятелствата. Т.е. се старая да се образовам за това, което евентуално може да ми се случи - цялото недоспиване, пране, чистене, носене, умора, безсилие, промени в тялото, самосъжаление, затрупване с вещи и т.н.
Разбира се, че не мога да се подготвя само четейки, но някак такива статии са ми много по-полезни от гледане на познати във фейсбук, които, разбира се, снимат само забавната страна на нещата. Поне, ако не друго, ще имам идея, че може да се случи едно или друго. Не всичко, но поне някои от по-често срещаните неща. И няма да се чувствам така, сякаш само на мен се случва.
Пък, ако ми се падне спящо спокойно бебе, на което коликите минават за седмица и зъбките никнат без температура - супер. Balance of probabilities - все нещичко от това, което съм прочела или изгледала от медицински сестри и педиатри, може да ми влезе в употреба.

На мен не би ми хрумнало това за готвенето за война и мир, когато се отнася за детето ми. Има родителски фолклор с всякакви шеговити сравнения.
Можеш да изчетеш всички книги на света за подготовка, и пак няма да си подготвена, когато ти се случи. И тогава всякакви метафори за война и опознаване на врага или готвене за война и мир ще ти се видят безсмислени. Ето ти подготовка - каквото и да мислиш и да казваш преди детето, излиза пълна глупост със детето. Пак ще се чувстваш така, все едно само на теб се случва. Никога не си подготвен за първия път. С второто дете вече става по-лесно.

Добре, че когато родих моите деца нямаше такова заливане на социални мрежи, дори интернетът беше лукс и наличието на домашен компютър. И дори една игла не съм подготвяла за бебето преди да се роди.

Inferiya,
Зарежи социалните мрежи, аз нямам социални мрежи и знаеш ли, колко добре си живея? Не чета, кой къде бил, правил и струвал. Ако приемеш, че майчинството е нормален етап от живота, би могла по-лесно да се справиш с трудностите. Информирането, стига да не е мания, си е хубаво нещо. Хубаво е човек да знае, как горе-долу протича раждането, какво да си носи в болницата или какво да купи за бебето. Но не е нужно да се презапасяваш с вещи.
Следродилна депресия може да се отключи от всичко. Важно е да поискаш помощ и да знаеш, че нищо не е идеално, нито ти, нито бебето, нито мъжът ти или роднините.

Това ми хареса!

И един пример с една млада майка. На гости ни е, бебето на 5 месеца в кошницата до нея. От време на време само помрънква и когато му се заговори нежно спира и слуша. Майка му 3 пъти му забърсва брадичката, мокрело я и тя я подсушава яко. И 3-те пъти бебето започва да плаче точно тогава. Майка му обаче, изобщо не се усеща, че детето й всъщност й казва "стига с това нещо (салфетката), стига ме натиска", тя обясняваше как бебето е нервно, защото не е спало еди-кога-си, а е "трябвало".

Това, което много хора не осъзнават е, че не всяка майка обича детето си и не всяко дете обича майка си.
Всичко е въпрос на късмет и донякъде на зодиакално съвпадение дори.

За късмета съм съгласна, но за зодиакални съвпадения никак. Зодиакът е измислен от хората, а не е някаква обективност. Невъзможността за обичане е своеобразен бъг в системата.

Не съм спорила с нея за нищо, спокойно. Не мога да си представя да е приела за съвпадение това или да не се замисля какво му е неприятно на бебето.
Стереотипите за това кой какво знае най-добре също е глупост...

На бебето ще му бъде по- дискомфортно, ако се подсече под брадичката от многото лиги. Това се случи с дъщеря ми.
На бебетата и малките деца много неща не са им приятни, но понякога се налага.

Ако родителите са на 100% предупредени колко е трудно, няма да се раждат повече деца.
Така че шшшшт, тихо, не издавайте тайната!

Аз намирам статията за прекалено крайна. Очакванията са дъги и еднорози, а реалността е по-черна от дявола. Предполагам, за да е по-занимателна, но й липсва онова обобщаващо изречение накрая, че не е задължително да стане така и има шанс да се падне златната среда.
Като жена, която още няма деца, мога да кажа, че в интернет има толкова много информация (стигат само няколко страници от добре подбрана тема в този форум), че си е чиста глупост да си мислиш, че ще родиш и животът ти ще си остане същия.
Според мен никой не е виновен на бъдещата майка, че е взела НЕинформирано решение и не се е запознала с това, което я чака или поне да е наясно с рисковете. Всеки носи отговорността за собствените си избори.
Но съм против заплахите тип  "чакай да се роди и ще видиш тогава", след което следва "ооо чакай да проходи и тогава да видиш" и "мислиш, че сега ти е трудно? ха ха, да видиш с тийнейджър какво е".

Не мисля.
Любовта е въпрос на вътрешно усещане, на химия, на сходство в характери, душевност, дори и външност, не можем да й диктуваме. Точно за това говоря за зодиакално съвпадение (метафорично казано), един вид, ако има нужното привличане, нужната "съвместимост", човек ще обича истински детето си, а не защото така трябва, същото важи и за любовта на детето към родителя. Не всички деца обичат истински родителите си. Това най-често си проличава, когато порастнат и вече не са им толкова нужни.

Задавали ли сте си въпрос защо някои родители делят децата си (имат различно отношение към всяко от тях)? Много просто, защото истински обичат едното, пък другото го обичат по задължение. И това е напълно ОК, защото пак казвам, на сърцето си човек не може да диктува. Любовта не е двупосочна улица - понякога родителя обича до болка, пък детето не отвръща със същото или обратното. Нормално е това, не можем да диктуваме на чувствата си.

Но, за да успокоя тези, които обичат по задължение (защото така трябва) - няма проблем. Родителите са до време, децата растат, хващат пътя си и заживяват свой живот. Важно е човек да е изпълнил родителските си задължения, според както е преценил, че трябва и да не е избягал от отговорност и даване на подкрепа.

За някои хора е важно децата им да имат покрив над главата си и храна на масата. За други, други неща са важни. Но най-важното е да не изоставяме децата си докато достигнат възрастта, в която да поемат живота си в свои ръце. И стига са ни намилали "да обичаме децата си безрезервно". Не винаги се получава това с обичта. Важно е да сме отговорни и да възпитаме смислени хора, а как, вече е по-трудния въпрос и е много индивидуално. Не винаги става с целувки-милувки и "много те обичам, маме!", защото насреща си имаме личност, а не пухкава плюшена играчка.

Не бих казала , че обичат по задължение . Една майка прави всичко децата и да са добре , а тези дето обичат само едното си е техен проблем .

Наистина, в едно изречение "майка" и "заговор" звучи като оксиморон. Някой път се пише колкото да се чешат езици и да се лее хейт между несъвместими крайни мнения. А кому е нужно това и с какво допринася за нещо позитивно и градивно?

Откакто една чуждестранна телевизия въведе чесането на езици като начин на поднасяне на информация, този начин става все по-популярен, но не се получава навсякъде, онези бяха много добри професионалисти ¯\_(ツ)_/¯ Леко дразни обаче, иначе темата си е полезна, там за изненадите които срещат младите майки.

Мен ме учуди един цитат във статията, как хората им били казвали "Хайде, вие кога!?"
И те какво - взели, че тръгнали да угаждат на хората, че и да им се сърдят после, защо не предупреждавали. Много ясно, че като правиш някои неща, за да угодиш на хората или за да си като тях, е доста вероятно да останеш разочарован от последствията.

на авторката на статията е нужно явно. Увода към статията  в първи пост е покъртителен с апокалиптичните си очаквания . Отваряйки статията ,разбираш че трудностите се явяват идеалите на новото мислене ,за щастие на част от " младите майки" . Поздрав за авторката от мен!
 

Проблемът на "Хайде, вие кога?" се изразява в това, че е нетактичен. Който го задава не знае дали хората отсреща релано вече не правят опити и дали нямат някакви проблеми. Това може да е много болна тема за някого.

За това съм съгласна, но в контекста на статията и въпросния цитат не беше нетактичността проблемът.

И след като подканите от сорта "хайде, вие кога?" се осъществят и се роди дете, не след дълго се започва с "хайде, направете и едно братче/ сестриче".
А когато узнаят, че бебето ще е от женски пол, например, се чуват и подобни коментрати "еее, нищо. Второто ще е момче".
А ако майката забременее с трето, четвърто и т.н., можфш да чуеш и коментари от рода на " тези за презервативи не са ли чували", "пак са зарвдили печката", "крава за разплод" и прочее простащини.

Това са все ритуални фрази, които са тип пожелание за сдобиване с такова щастие. Според мен хората с проблеми твърде навътре го вземат, а то често е обикновена любезност.

Тази статия е малко не на място, според мен е по-скоро за отбиване на материал. Няма такъв "заговор", малоумна е идеята за него.

Да общо взето няма угодия, но не и нужно да има след като са само странични наблюдатели.

Колкото повече чета статията, толкова повече си мисля, че някой откровено се бъзика по темата като си е интерпретирал разни изказвания от форума. Чиста подигравка - така я приемам.  Толкова несериозно звучи, че даже се чудя дали не е написана от мъж - несемеен и без деца.
А като добавим и изтритото вече мучене на авторката на темата от линка в статията, всичко се изяснява

Статията е тъпа, но коментарите си вървят. Целта е постигната 😏

Това с "Хайде вие кога" ми е било противно още преди да се замисля даже за бебе. Що за наглост... Или си докопал нечие бебе и се почва "Ау, колко ти отива!" Покрай годините опити насъбрах цяла торба хапливи отговори Няма значение дали е от добро (изключително рядко е, поне около мен) или от клюкарщина, от тъпотия, най-лошото - по навик, защото ей така, да се каже нещо в разговора. Толкова личен въпрос не съм си позволила никога на никого да задам. А тези въпроси обикновено се подмятат все на маса, на всеослушание, пред други хора... Да ви кажа бързо се отказват, когато им кажеш, че матката си ти е добре и така, благодаря
И е абсолютно нормално двойките с репродуктивни проблеми да се засягаме от това. Факта, че някой се мисли за по-хитър от теб, по-остроумен, по-схватлив, че знае по-добре от теб как е биологичния ти часовник или финансовото ти състояние, или психическото, физическото, отношенията с партньора и т.н. е отвратително дразнещ. При положение, че АРТ клиниките са пълни! Поне мен в часовете по етика са ме учили, че здравето е тема, която не се обсъжда. Точка. Това е. А репродукцията е пряко свързана.
Все едно да питаш "Абе ти няма ли да отслабнеш?" Има и такива хора, де, но се приема за грубост. Или "Ти няма ли най-накрая да си сложиш брекети/да си направиш лазерна корекция на зрението?" Същата ситуация. Обикновена любезност

Един път познат ми каза "пожелавам ти такова щастие". Един-единствен път. Умрях от кеф. Имало начин да е не-нагло Емпатия, драги зрители.

Взе ми думите от устата, всичките 🤭

Inferiya много добре написано, по-хубаво не мога да го кажа. Хората никак не се замислят, като при казват такива общи приказки, а наистина най-малкото е невъзпитано. Да не изброявам и какво друго.

Чувала съм такива "тактични"оценки от сорта "жените, които до 40 не са родили са пълни егоистки" и после добавят "виж, ако имаш някакви проблеми и не можеш, това е друго". Та едва ли не трябва или да влезеш в мейнстрийма и да се признаеш за "егоистка" или да споделиш публично, че имаш проблеми. Аз предпочитам да отмина такива изцепки без коментар.

И аз съм съгласна с повечето хора тук.. точно обратното е. Аз съм бременна с първо дете и всеки Божи ден ми се говори как вече животът ми е свършил, как никога няма да спя, никога няма да имам време за себе си абсолютно никакво и да кажа сбогом на всичко и всички. Че едва ли не майчинството е чисто и просто ад на земята. И да питам и аз - къде по-точно са тези супер млади и неподготвени майки, че като гледам средната възраст на първа бременност май не са заблудени и брутално неподготвени тийнейджърки? Аз самата съм студентка и даже напротив, чувствам се постоянно критикувана и наплашена от всички именно защото съм “прекалено млада” за да имам дете. Нищо че съм женена, не очаквам да ми е лесно и съм взела тази отговорност/това решение да забременея аз самата с моя съпруг (а не инцидентно).

Поне първите години е така , няма да спиш когато ти решиш , ще ставаш когато бебето реве , точно така си е както ти го казват живота се променя , но се свиква . Все пак друго е да си без деца .

Ами майка ми роди последното на 44, тоест от 17 до 19 годишна (което беше сравнително скоро) съм била достатъчно голяма и живяла с тях да осъзная, че спането е трудно. Освен тя се събуждах и аз по 50 пъти на нощ от крясъците и реването на брат ми който изобщо не се спираше, а имах в 7:30ч училище всяка сутрин. Наясно съм, че не е супер лесно. Имам и 2 други малки братя. Ама ако взема да слушам всички, които ми говорят как животът ми е свършен напълно -  да бях направила досега аборт или да се самоубия направо след като родя.

“Няма да е като без деца” всеки би трябвало да може да го осъзнае.

Точно пък първите месеци с бебето е най-лесно. Новородените само спят, цоцат и акат. Това е. Да, събуждат се за мляко на час-два ден/нощ, но през останалото време спят. Като дойдат коликите става по-интересно, и зъбите.. Е те тогава няма спане братче Но за мен най-трудното беше с прохождането. Там имаш поне едни 2-3 месеца, в които го развеждаш, държейки за ръчички или под мишниците. Е това как скапва кръста не е истина, щото е целодневно. Ние го развеждахме с една раница, така поне бяхме изправени, ама късно се сетих