Най-добрата му приятелка

  • 7 601
  • 165
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 771
Е, гадно, ама авторката не е била излъгана. Казано ѝ е в началото, че ще е вечно втора. Изумително, че му е вързала.

# 61
  • Мнения: 2 052
Неконсумираните чувства са най-сладки, защото може да идеализираш всичко до безкрайност. Никой жив човек не може да се мери с нечии фантазии.
Този младеж обаче ме впечатлява обаче как всичко си казва, без оглед как ще се почувстваш, без мисъл какво означава за теб. Според мен не е нужно да търсиш именно "деликатен" начин да му съобщиш как се чувстваш, аз бих заложила на изпитания подход "След мен и потоп!", деликатността има риск да остане неоценена и погрешно изтълкувана.

# 62
  • Мнения: 3 841
Много е модерно в днешно време да "проявяваш разбиране"... Всички са раними, чувствителни и обидчиви, но пък това не им пречи да вършат глупости...

# 63
  • София
  • Мнения: 12 950
Обич, много точен коментар. Такива неизживени връзки се идеализират до безкрай, и често нямат нищо общо с реалността. Любовта съществува, само поради невъзможността си. Реализацита вероятно би я убила, когато реалността се настани на мястото на утопичната фантазия.

Но това си е за "влюбения" да го осъзнае. Авторката няма много какво да направи, освен да откаже ролята на втора цигулка. На мен ми се е случвало един два пъти да залитна във фантазии по неосъществими копнежи, но навреме осъзнах, че фантазията храни образ, който реалният не може да материализира. Между другото, в такава ситуация правилото клин клин избива, важи доста силно, но не бих се цанила да съм такъв клин, защото насреща трябва да имаш човек, който осъзнава и желае да излезе от положението си. Някой, който продължава с ежедневни чатове и комуникация под прикритието на "приятелски" чувства, не е такъв човек.

# 64
  • Мнения: 9
Наистина не разбирам защо намирате темата ми за измислица… познаваме се от три години, заедно сме от няколко месеца.
През първите две години и няколко месеца ми е говорил за нея, как е влюбен, как тя не го иска, как нямало да се получи между тях заради нея и тн… след което темата е затворена, до момента в който преди дни разбирам, че те до ден днешен се чуват всеки ден, вече обаче НЯМАЙКИ чувства към нея, а силна привързаност. Така или иначе ми каза, че няма да спре да й звъни и пише, защото не може..вариантите били или да приключим веднага или да изчакаме да видим дали в бъдеще ще се оттегли сам от зависимостта си да се чуват и да си споделят битовите си проблеми. Вторият вариант не ме устройва и за съжаление взехме решение в утрешния ден да си кажем чао.

# 65
  • Мнения: 5 336
И аз съм на мнение, че сега е по-лесно да прекратите всичко, отколкото на по-късен етап.

# 66
  • Мнения: 3 798
О, ама той е готов да скъса с тебе още сега на място, но не и да прекрати безобидните отношения с някаква приятелка, към която няма никкави чувства.

Малии! Как си се въздържала да не му отпериш един задвратник на тоя льохман? Тръгвай си от тая кошмарна за тебе връзка и повече не го поглеждай.

# 67
  • Мнения: 25 846
А защо от утре? Голямото ЧАО трябваше да е със задна дата дори.

# 68
  • Мнения: 6 676
Сетих се за песента на Доли Партън - "Jolene":
...
Jolene, Jolene, Jolene, Jolene
I'm begging of you please don't take my man
Jolene, Jolene, Jolene, Jolene
Please don't take him just because you can
...
Много гадно усещане да си резевната гума.

А аз, за Please Release me...
на Енгелбърт Хъмпърдинг
Simple Smile
Макар че в нея се възпява поведение, одобрявано от средно-статистическата бг-мама Wink
Тоест рязане на предния клон преди захващане на новия Simple Smile

# 69
  • Мнения: 9
Не съм се усетила за какво става въпрос, защото неговото поведение по нищо не издаваше, че има нещо такова. Той се държи перфектно и показва чувствата си към мен постоянно. Разбрах, че комуникацията им продължава, след като една вечер доста късно получи няколко съобщения и аз го попитах с кого си пише, на което той ми отговори съвсем спокойно, че си пише с нея и от тогава разговорите на тази тема започнаха. Точно това е парадоксът, който не мога да си обясня. Влюбен е, но избира нея.
И не си въобразявам. Той е от този тип влюбени мъже, на които им личи от километри. Това не му попречи да ми предложи да се разделим, защото искал да бъде честен с мен, а именно, че не иска да ме лъже, че ще спре да си пише с нея. Имал желание да опита, но не можел от привързаност. Наистина за първи път ми се случва и съм ужасно объркана.
Осъзнавам, че най-логичното и единствено адекватно решение е да го оставя, но чувството е ужасно, дойде ми като гръм от ясно небе, появи се някакъв привидно несъществуващ проблем, точно когато всичко беше идеално. И под привидно несъществуващ проблем, имам предвид, че реално тази комуникация не пречи на връзката ни. Пречи липсата на решителност, приоритети и “невъзможност” от отказване.
Той дори и е казал аз какво искам от него, да ограничат контактите си, тя го е приела нормално след което той е осъзнал, че е неспособен на този етап да спре.
Наистина звучи адски детинско всичко, шокирана съм какво ми се случва на 30 години.

Последна редакция: пн, 13 юни 2022, 06:14 от Alexiya995

# 70
  • Мнения: 29 936
Ооо, той е от този тип мъже, които така ти извиват ръцете, че се получава все едно ти си го избрала да се случи.
Това си е чиста манипулация. Ще береш ядове занапред....

# 71
  • Мнения: 18 381
Ако вече нямаше чувства, щеше да каже: "Не се притеснявай, нямам никакви чувства вече, останало е едно старо и добро приятелство, от което не ми се ще да се откажа, но то не е никаква опасност за връзката ни!"
Да, ама не.

# 72
  • София
  • Мнения: 13 632
С моя съпруг се познаваме от моето раждане - просто той е по-голям. Винаги сме били много близки. В училищна възраст станахме неразделни. Наистина най-добри приятели, до степен всички други в графата да са познати.
В гимназията станахме гаджета и бяхме заедно 2 г. След това решихме да се разделим и да си поживеем свободни. Излизахме с други хора, но се чувахме всеки ден, виждахме се редовно (родителите ни са много близки още от техните студентски години). Споделяхме си всичко. И след 2 г. решихме, че с никой друг не ни е така добре. Бяхме още 1 г. заедно и се оженихме. Вече сме семейство 25 г. и чакаме 5-то дете. И все още сме най-добри приятели.
Най-интересното е, че той има брат на моята възраст, с който също сме много близки, но никога не съм го чувствала като най-добър приятел, нито той мен.

# 73
  • София
  • Мнения: 5 155
Скрит текст:
Наистина не разбирам защо намирате темата ми за измислица… познаваме се от три години, заедно сме от няколко месеца.
През първите две години и няколко месеца ми е говорил за нея, как е влюбен, как тя не го иска, как нямало да се получи между тях заради нея и тн… след което темата е затворена, до момента в който преди дни разбирам, че те до ден днешен се чуват всеки ден, вече обаче НЯМАЙКИ чувства към нея, а силна привързаност. Така или иначе ми каза, че няма да спре да й звъни и пише, защото не може..вариантите били или да приключим веднага или да изчакаме да видим дали в бъдеще ще се оттегли сам от зависимостта си да се чуват и да си споделят битовите си проблеми. Вторият вариант не ме устройва и за съжаление взехме решение в утрешния ден да си кажем чао.

Значи приключвате веднага и готово.

# 74
  • Мнения: 9
Ако вече нямаше чувства, щеше да каже: "Не се притеснявай, нямам никакви чувства вече, останало е едно старо и добро приятелство, от което не ми се ще да се откажа, но то не е никаква опасност за връзката ни!"
Да, ама не.
Това го каза, но от там последва разговор, в който му казах, че доброто приятелство не е съпроводено задължително с разговори всеки ден, без изключение, от които да не може да се откаже, когато единият е във връзка особено. Той “ не можел да разбере в какво точно се изразява проблемът ми”, но е и съгласен с мен, защото си дава сметка, че това не нормално.

Общи условия

Активация на акаунт