Здравейте. На 21 години съм с почти 3 годишно дете. Бащата на детето ни захвърли като носна кърпичка, едва когато детето беше на няколко месеца. След дълго време си намерих приятел, нямаше нищо против че имам дете. Мина се време и започна да се държи дръпнато, странно, гадно. Разбирам, че вече му е дошло до гуша. Детенцето не е прието на детска, аз си седя и го гледам (не изкарвам пари, а как ми се иска). Започнаха да стават скандали, а аз това на детето си не мога да го причиня, и на мен. Следва раздяла, и след което трябва да ходя в провинцията на има няма 20км извън София.
Та, да. Самотна майка съм, притеснено ми е, нервно ми е как ще се справя с отглеждането на детенцето. Майка ми, баба ми и брат ми са до мен, но аз не спирам да се притеснявам за това. Финансово.
Моля Ви, кажете ми как вие сте се справили с това, как сте намерили светлината в края на тунела. Много ми е притеснено..
Та, да. Самотна майка съм, притеснено ми е, нервно ми е как ще се справя с отглеждането на детенцето. Майка ми, баба ми и брат ми са до мен, но аз не спирам да се притеснявам за това. Финансово.
Моля Ви, кажете ми как вие сте се справили с това, как сте намерили светлината в края на тунела. Много ми е притеснено..
Има цял живот пред себе си да работи. Аз не съм работила на 21 г., няма да се потреса и ако моето дете на тази възраст не работи. Не е толкова страшно, малко да порастне детето, и ще се разработи авторката, няма да й се размине. Но като няма места в яслата/ градината, няма. С детето ли ще ходи на работа? А като боледува през седмица в градината, и да почне някъде, може да не се задържи. Абе около две години още няма да е лесно. 
Пълна простотия, ама пълна. За какво им е и какво става в случаи като този, явно ничия чиновническа глава не е помислила.
