Дъщеря ми е на 7 години и в стаята ѝ е същински хаос. Чак не ми се иска да влизам вътре. Аз не мога да търпя безпорядък, винаги знам кое и къде е и разхвърляните вещи и помещения безкрайно ме напрягат. Това е една от най-честите причини, поради които се караме с нея. Също така често изхвърлям вещи, които не ми трябват/харесват, не обичам да се затрупвам. Тя е точно противоположно на мен - истински плюшкин, трупа и събира ВСИЧКО и не дава нищо да се изхвърли.
Веднъж на няколко месеца сортираме заедно играчките, но за всяко нещо, което поискам да махна са невероятни истерии. От време на време се съгласява да се раздели с някоя играчка, но въпреки това количеството остава потресаващо за моите представи.
От поне 2 години не й купуваме играчки, освен за рождения ден, 1 юни и Коледа. Повечето натрупани играчки са от бабите (и те имат забрана за купуване от известно време, но чат-пат носят по нещо дребно без да се съобразяват) и от рожденните й дни. Само на последния получи 20 подаръка (толкова деца покани + бабите и дядовците). Няколко месеца по-рано правихме кръщене - пак така. За Коледа 3 подаръка (1 вкъщи и 1 при всяка баба защото "няма как детето да не получи нищо под елахата").
Всеки ден, без изключение реве, че не може да намери дадена играчка, уж подрежда, но то просто няма как да се подреди качествено при такова безумно количество.
Има 4 чекмеджета, 2 коша и 2 големи кутии за играчки и винаги има разпиляни насам-натам.
Та, как контролирате количеството на играчките, най-вече на подаръците от роднини или по рожденни дни?
Как организирате съхранението им и как се разделяте със стари играчки?
Знам, че е най-лесно да напълня два чувала и да ги изхвърля, но не ми се вижда редно да ѝ вземам по този начин вещите против волята ѝ...
Подаръците също ми е кофти да хвърля защото не смятам, че давам добър пример, че като ти подарят нещо е нормално просто да го хвърлиш...Искам да се научи да цени вещите, все пак, но вече съм отчаяна.
Веднъж на няколко месеца сортираме заедно играчките, но за всяко нещо, което поискам да махна са невероятни истерии. От време на време се съгласява да се раздели с някоя играчка, но въпреки това количеството остава потресаващо за моите представи.
От поне 2 години не й купуваме играчки, освен за рождения ден, 1 юни и Коледа. Повечето натрупани играчки са от бабите (и те имат забрана за купуване от известно време, но чат-пат носят по нещо дребно без да се съобразяват) и от рожденните й дни. Само на последния получи 20 подаръка (толкова деца покани + бабите и дядовците). Няколко месеца по-рано правихме кръщене - пак така. За Коледа 3 подаръка (1 вкъщи и 1 при всяка баба защото "няма как детето да не получи нищо под елахата").
Всеки ден, без изключение реве, че не може да намери дадена играчка, уж подрежда, но то просто няма как да се подреди качествено при такова безумно количество.
Има 4 чекмеджета, 2 коша и 2 големи кутии за играчки и винаги има разпиляни насам-натам.
Та, как контролирате количеството на играчките, най-вече на подаръците от роднини или по рожденни дни?
Как организирате съхранението им и как се разделяте със стари играчки?
Знам, че е най-лесно да напълня два чувала и да ги изхвърля, но не ми се вижда редно да ѝ вземам по този начин вещите против волята ѝ...
Подаръците също ми е кофти да хвърля защото не смятам, че давам добър пример, че като ти подарят нещо е нормално просто да го хвърлиш...Искам да се научи да цени вещите, все пак, но вече съм отчаяна.
но пък са му интересни всичките. Наблягам, винаги когато мога - на спортни активности като ритане на топка, пдоаване на топки, балони и пера с хилки за тенис или федербал, измисляме занимания. Става въпрос за 3-годишна възраст, засега са окей нещата 
Пубер, чиято стая не е кочина, съществува само във фантазиите на бг-мама.
