Имам връзка и дете от женен мъж,жена му не знае

  • 11 111
  • 230
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 406
Чакай сега, аз в твоята тема ли пиша, или в тази на Марти? Че се обърках нещо.
Светът не се върти около теб и изобщо не разбирам защо прие поста ми като директен упрек към себе си.
Май настъпих болно място без да искам...
Не се хаби, няма смисъл. Получаваме избирателни отговори каквото и да напишем. Никой не я съди жената за миналото й, ама гузен негонен бяга... Ядоса се и започна да се отбранява без да е нужно... Flushed Другата потребителка също.

# 211
  • Мнения: 21 591
Всички тия настъпванки са естествени, тъй като  са плод на съвсем резонен страх да не би благоверния да се окаже тоя, дето го е прилапала неморалната мома.  Всяка жена, отговорна за дом и деца има такива опасения,  и аз също,  нормално е. Ама няма смисъл. Защото няма да е момата причината, а само той, както и само той може да разреши тоя казус и да вземе решение.

# 212
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 047
Никой не я съди ли?! Ти в коя тема си? Достатъчни са само твоите постове...

# 213
  • Мнения: 7 423
Такива теми стават винаги много грозни. Авторката все ще се оправи някак, но големите "моралистки", живееше в страх някоя да не им насили и открадне мъжа нямат оправяне. На морал го избиват тия, дето знаят, че сами трудно ще се оправят.

# 214
  • Мнения: 406
Никой не я съди ли?! Ти в коя тема си? Достатъчни са само твоите постове...
Не, не я съдя. Но тя настоява, че само едната страна е виновна за проблема. Твърди, че тя е горда от това, което е направила. Затова просто я попитах как ще се почувства, ако е на мястото на другата жена. Пак ли ще е горда?

Не съм и твърдяла, че някой не може да се влюби отново дори след брака. Повтарям - да се влюбиш не е под твой контрол. Но другото е. Половинката ти е била в някакъв момент от миналото достатъчно скъп човек, че да решиш да градиш живота си с нея/него. Най-малкото от чувство на достойнство и благодарност за споделените някога чувства и намерения би трябвало първо да се разделиш с този човек, и после да започнеш нов живот с другия. Не е нормално да не виждаш нищо нередно в това месеци и/или години наред да поддържаш изневяра (от която и да е страна)... Че и да се гордееш с това. Поне аз не го приемам за нормално. След като си обещал вярност на някого, редно е първо да се погрижиш той(тя) да знае, че си вземаш обещанието обратно. Пък после прави каквото смяташ, че ще те направи щастлив... Не е толкоз сложна философия, поне според мен.

# 215
  • Мнения: 6 588
Аз лично и сама ще мога да се оправя, защото съм здрава и права (поне за момента) и имам акъл. И да, имам морал, но не избирателно - по принцип си го имам, така съм научена и възпитана. И изобщо не ме вълнува дали съм смотана моралистка и дали някоя си във форума ще ме помисли за силно притеснена за благоверния си женичка. Ако мъжът ми реши да си плюе на семейството и да се занимава с разни въртиопашки, ще обвинявам него, но това няма да промени факта, че те са въртиопашки.

# 216
  • Мнения: 1 524
А на злоба ги избива тези, които не могат да се оправят.

# 217
  • Мнения: 2 214
Чета ви и си мисля за жените самотни майки. И се сетих как, когато родих, ме беше треснала параноя да не се случи нещо с мен и детето ми да остане сираче. Знаете за силната връзка между майката и бебето, много ужасно ми се струваше малко дете да расте без майчина ласка.
Стигнах дотам, че започнах да се грижа повече за себе си, да се опитвам да предвиждам евентуални инциденти и много да внимавам, когато пресичам улиците. Но ми даваше кураж мисълта, че мъжът ми е отговорен баща и ще се грижи добре за детето. Моите родители също щяха много да помагат. Дори мъжът ми по някое време да срещне друга жена и детето да му стане излишно (многократно наблюдаван факт от действителността), пак можех да разчитам на моите родители.
Затова се учудвам на жените, които имат смелостта да раждат без мъж и дори без родителска подкрепа. Нещо майчиният инстинкт не се ли задейства, що ли? Не им ли минава мисълта, че ако не дай боже нещо се случи с тях, какво ще стане с детето?
Како Сийке, не е като да не се познаваме. Хайде спрете се вече, наистина. На работа не ходите ли бе жени?

# 218
  • Мнения: 12 864
Ти не ходиш ли на работа? Wink

# 219
  • София
  • Мнения: 35 243
Откога морал стана мръсна дума? Stop

Мога да съдя който си поискам и когато си поискам, защото мога да си го позволя.
Помня я таз драма много добре, барабар съденките, врачките и цялата красота на туй достойнство. Ай, мерси.

Последна редакция: пт, 24 фев 2023, 10:52 от Ms.Gorgeous

# 220
  • Мнения: 6 588
А много по-лесно е да не живее човек в постоянни драми.

# 221
  • Мнения: 21 591
Аз лично и сама ще мога да се оправя, защото съм здрава и права (поне за момента) и имам акъл. И да, имам морал, но не избирателно - по принцип си го имам, така съм научена и възпитана. И изобщо не ме вълнува дали съм смотана моралистка и дали някоя си във форума ще ме помисли за силно притеснена за благоверния си женичка. Ако мъжът ми реши да си плюе на семейството и да се занимава с разни въртиопашки, ще обвинявам него, но това няма да промени факта, че те са въртиопашки.

В такива теми винаги се сещам за една възрастна колежка с деца, внуци,  от началото на трудовия ми стаж - аз прясно завършила и в женски колектив,  една женичка имаше,  мъжът и завъртял нещо с някаква, та подозираше ли го, хванала ли го беше вече, обаче всеки ден изпадаше в тиради за "тия курви", дето са се навъдили... И тая възрастната колежка, един ден се обърна и и рече "Цанке, по курви ходят само курварите".  Simple Smile

# 222
  • София
  • Мнения: 35 243
Който не е пожелал, той не е излъган.
Ама не ми обличайте тъпотата в любов, че се обиждам.
В 21 век никой няма право да е тъп.

# 223
  • Мнения: 1 524
Ирис04.
Е, аз мисля, че се опитах да го изразя малко по-културно, като направих аналогия с кучетата.

# 224
  • Мнения: 2 214
Ти не ходиш ли на работа? Wink
Ходя, разбира се. Но постоянно идват мейли с отговори и ни един по същество.

Общи условия

Активация на акаунт