Защо Румъния вече не е на една река разстояние от България?

Годината е 2007, пада се 13 април - уикендът на Великден. Варна и цялото северно крайбрежие са окупирани от румънци. "Всеки уикенд, откак сме в евросъюза, е така", обяснява продавачка в магазин в центъра на морския град. "Опразниха дори Adidas-а", отбелязва минувач. "Да не съм в Букурещ, веее", провиква се недоволен варненец.

Това са скици от комичния репортаж на "Капитал" от първата пролет на членството в ЕС. Границите се отвориха, единственият тогава мост се препълни, а северните курорти се видяха в чудо, когато румънските туристи се изляха с хиляди по пътищата и хотелите.

Това беше внезапен досег на българската икономика с румънската в ЕС. За бизнес, израснал в югоембаргото и затворените граници, и за хора, свикнали да мислят за съседите си като за изоставащи, това първо осъзнаване на силата и възможностите на общия пазар беше шок, но и обещание. Няма как, изглеждаше тогава, нещата да не стават по-добре.


Да, румънците (изненадващо) имаха по-висок стандарт, но имаха същия манталитет, Букурещ беше най-големият близък метрополис за цяла Североизточна България и ако пътищата и жп линиите се оправеха, а Шенген махнеше границата, връзките щяха да са още по-лесни. Еврофондовете щяха да се излеят, а икономиката щеше да се устреми в небето.

Точно 16 години по-късно отново е Великден и въпреки че нещата изглеждат подобни, нещо е различно.

Румънските туристи са редовно присъствие по Северното Черноморие, но стандартът им е вече доста по-висок. Букурещ се сближи много повече с Виена, отколкото с Варна, Шенген е все така далеч, пътищата са все така разбити, а мостовете на Дунава изглеждат все по-дълги и трудни за пресичане. Икономиките минаха през няколко кризи и след всяка от тях румънската ускоряваше по-добре. А най-сериозната, но недоловима разлика, е в манталитета, който се промени бавно, но значително (за да разберете колко, опитайте се да дадете подкуп на румънски пътен полицай - но не отговаряме за последствията).

И защото сравнението е основният начин да измерваш скоростта, с която се движиш, "Капитал" пресече Дунава и отиде да провери какво помогна на Румъния да ускори така. Срещнахме се с икономисти, анализатори, политици и бизнесмени от Букурещ и Клуж, за да установим какво стои зад румънския модел и къде и как той се различава от българския.

Ефектът на инфлацията върху стрoителния сектор и пазара на жилища


Да започнем със статистиката
Пресичането на моста при Русе, както е ясно отдавна, е приключение. Огромните и нарастващи опашки от ТИР-ове, както и не твърде добрата инфраструктура от двете страни на моста, затвърждават усещането, че се намираш в граничен, не свързан регион.

Румъния, особено в частта си след Дунава - т.нар. Влахия, се усеща като България. Пътищата не са твърде добри, а всичко в радиус от десетки километри около Букурещ са разпръснати села и квартали, засмукани от центрофугата на огромния метрополис.

Но влизането в града, който според статистиката е малко под 2 милиона, а неофициално доближава 3, променя нещата. Букурещ, който е отделен регион в Румъния, е изключително богат. По БВП на глава от населението в паритетна покупателна способност, той е по-богат от Виена и е почти двойно по-развит от София.

Това е изражение на случилото се в страната в последните години. При почти изравнени нива с България на БВП на човек през 2005-2006 г., Румъния до 2022 г. се покачва с 41 процентни пункта, като задминава Хърватия и се изравнява с Унгария и Португалия - 77% от средното за ЕС. Това е двойно по-бързо от темпа на България за същия период, която в момента се намира на 59% от средното.

БВП обикновено не е най-сигурният измерител за това дали гражданите на дадена държава усещат забогатяването, но числата за Румъния са категорични във всяка област. Повишаването на стандарта на живот личи и в данните за потреблението, където ножицата между двете страни бързо се разтваря след 2007 г. в полза на румънците (виж графиките). По данни на Евростат средната годишна заплата в Румъния достига 13 хил. евро през 2021 г., докато в България тя е с около 20% по-ниска.
Реалната производителност на труда също лети - за региона около Букурещ например за периода 2010-2019 г., средногодишната промяна е 7.9% - почти четири пъти по-висока от тази за България и сравнима единствено с Ирландия.

Все още коте, не тигър
Ако говорите с обикновени румънци по улиците, това все още не е усещането им. Подобно на българите, те все така се усещат като изоставащи и догонващи и недобре платени. Това се дължи на няколко фактора.

Букурещ се сравнява с Виена по БВП на глава от населението и това личи
Букурещ се сравнява с Виена по БВП на глава от населението и това личи Фотограф : Димитър Марков
Средните заплати в страната се увеличават, сравнено с България, но Румъния все така има третата най-ниска минимална заплата в ЕС27 с 515 евро на месец (при 400 евро в България), като е изпреварила единствено Латвия (500 евро/месец). Професорът по икономика Моника Роман от Букурещкия университет по икономически изследвания поставя това в контекст. "Тази заплата се покачва до 3000 леи (малко над 600 евро - бел. ред.) през 2023 г., но това е бруто. Нетната минимална заплата е около 1900 леи (385 евро). За сравнение, средната нетна заплата в страната през декември 2022 г. е 690 евро, а за Букурещ е почти 1100 евро." Според нея почти 2 милиона души в страната се осигуряват на минимална заплата.

Роман казва, че за нея едно от най-позитивните неща, които са направили управляващите в последните години за икономическото развитие, е ударното вдигане на минималната заплата. Тя е повишена 15 пъти от 2011 г. насам заедно с пенсиите. Това безспорно се е отразило на покупателната способност на населението - според българския бизнес, който работи в Румъния, средата стойност на пазарната количка при румънеца е 3-4 пъти по-висока от тази в България.

Въпреки драматичните прогнози в годините назад на икономисти, че румънският бюджет и икономика ще страдат от тази политика, засега не се забелязва такъв ефект. "Този ръст на заплатите не доведе до сериозна инфлация, защото имаше истинска икономическа нужда от това увеличение, румънската икономика го покри чрез производствения си капацитет", казва Роман.

Все още ниските спрямо евростандарта заплати, при това изкривени към долната част на ножицата на доходите, обясняват липсата на усещане за "икономически тигър", каквото например имаше в Ирландия.

Другата причина е, че страната все още не е видяла сериозни инфраструктурни проекти, които да отразяват този ръст. Магистралният пръстен на Румъния тепърва ще се гради и завършва, дори околовръстното на Букурещ на места още е подобно на софийското преди години - с две ленти. ЖП инфраструктурата също е в подобно на българското състояние, което обяснява автомобилните навици на румънците. Заради причини, към които ще се върнем след малко, инфраструктурното строителство в страната не бумти.

Също така богатството е концентрирано в няколко региона на страната, които, въпреки че са много повече и по-развити от българските такива, все още не могат да променят усещането в страна от 19 милиона души.

Елате след няколко години
Това е на път да се промени. Има няколко показателя, които предсказват бъдещето. Първо, бавната, но сигурна трансформация на Румъния от страна, която праща имигранти, в такава, която получава. Според статистиката през 2016 г. годишната квота за чуждестранни работници (извън ЕС) е била 3 хил. души. През 2022 г. тя е 100 хиляди. Те са предимно от Азия - Шри Ланка, Бангладеш, Виетнам. Основният сектор, който ги привлича, е строителният, но присъстват и в други като земеделския, разказва бившият министър на труда Виктория Александру, а това се потвърждава и от опашките пред агенцията за издаване на разрешителни.

В Румъния, има същия проблем, както в България с изтичането на мозъци.Тук все пак има опити те да бъдат върнати. Междувременно, Румъния компенсира чрез ефективно привличане на професионалисти от Изток, от които работодателите са изключително доволни.

Румъния има и активна политика по привличане на диаспората си отвън, която се координира от офиса на президента. В Националния план за възстановяване и устойчивост има заложени 165 милиона евро за финансиране на изследователски проекти, като вече са получени над 200 кандидатури на учени от цял свят и те ще се преместят да работят в страната.

Заедно с Министерството на труда и Министерството на финансите търсим начин да привлечем хора в публичния сектор, които са компетентни в дигиталната трансформация. Не е просто, тъй като те са много търсени и в частния сектор, но е фактор за развитие на бизнес средата.

Като стана дума за плана за възстановяване, Румъния за разлика от България работи активно по прилагането му. Пример за разликата между двете страни са парите по инструмента за справедлив преход (преходът от въглища), които България дори не е договорила, а Румъния вече започва да инвестира тази година.

Друг важен маркер е брутото капиталообразуване, или казано по друг начин - как се движи инвестирането в икономиката. Според анализ на Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика в Румъния за последните 5 години то се движи с годишен ръст от около 4.5%, при 0.2% в България. Иначе казано - през 2022 г. в румънската икономика се инвестира с 57% повече спрямо 2010 г., а в българската този показател за промяна е отрицателен -3%.

Съвкупността от тези движения може да доведе Румъния на прага на още по-сериозна промяна. Според изследванията в ЕС на начина, по който икономиките се сближават със средното, има тенденция качествената промяна да се усеща след преминаването на прага от 70% от средното за съюза БВП на глава от населението. Такъв е например случаят с Португалия и Ирландия, чиито икономики ускоряват значително след този праг. Тоест преминала тази граница, силно възможно е румънската икономика да продължи да ускорява, докато се изравни със средноевропейските нива.

Или както го обобщава Велин Ганев, чиято фирма държи 50% от румънския пазар на касови апарати и който живее в Румъния от 90-те: "В един момент се говореше, че Румъния е назад спрямо България и в следващия момент само една година по-късно беше пред България във всички насоки. Става въпрос само за желание - ако Румъния пожелае да направи нещо за секунди и това нещо се получава за много кратко време." (Виж текста за българския бизнес тук на стр. 16.)

Букурещ се препълва и въпреки всички опити, проблемът с колите там е по-тежък от София
Букурещ се препълва и въпреки всички опити, проблемът с колите там е по-тежък от София Фотограф : Димитър Марков
Хора, планини и още нещо
И тук нашето пътуване от другата страна на Дунава стига до най-важния въпрос - защо е възможно тези две земи да се различават така и защо в бъдеще ще се различават все повече? Какво е станало, че Румъния - близка по манталитет, история и развитие до България, се движи толкова по-бързо.

За това има два структурни фактора и един политически.

Структурните са по-големият пазар и географската близост до Западна Европа. Румъния се състои от три големи области и има три политически култури с различни традиции, казва проф. Кристиян Първолеску - декан на Университета за политически науки и публична администрация. "Влахия е повече като България, Молдова е по-бедна и свързана с Русия. Трансилвания е много различна. Те са моторът на развитието заедно с големите градове - Букурещ, Тимишоара, Клуж и дори Яш", обяснява той. Според него оттам идва и виталността на гражданското общество (репортаж от втория град Клуж очаквайте в следващия брой).


Но населението невинаги означава просперитет - 170-милионният Бангладеш и 10-милионна Швеция са примери за това. А както анализаторът Сорин Йонита от Expert Forum обяснява, географията "може да има някакво значение за западната част на Румъния, но по-голямата страна има по-големи вътрешни неравенства".

"Дори да имате партия на власт, тя не е толкова домиинираща навсякъде. И така има различни хора по места, с които да се договорите. Има конкуренция в корупцията, а това също е важно"Сорин Йонита, Expert Forum
"Дори да имате партия на власт, тя не е толкова домиинираща навсякъде. И така има различни хора по места, с които да се договорите. Има конкуренция в корупцията, а това също е важно"Сорин Йонита, Expert Forum Фотограф : Димитър Марков
Затова е сложно да се оспори фактът, че най-важен изглежда третият фактор. В разговорите винаги се достига до една точка и тя е до болка позната и на двете страни - корупцията. Онази спирачка, която винаги е стояла върху колелетата в тази част на Европа.

И на този коловоз, най-видимо и най-устойчиво, съдбите на Румъния и България се разделят.

За да разберете колко удивително е това разминаване, ето ви сравнение: когато влизаше в ЕС, Румъния беше там, където България е през 2020 г. - една партия (Социалдемократите) контролираше почти всичко, от кметове до централна власт. Корупцията беше добре организирана, а далаверите на всички нива - повсеместни.

Фактът, че избраният през 2004 г. за президент Траян Бъсеску е противник на социалистите и съумява да сглоби правителствена коалиция без тях, му дава малък прозорец от време, в което слага Моника Маковей за правосъден министър и ѝ развързва ръцете. Тя реформира създадената проформа години по-рано за пред ЕС Антикорупционна дирекция и я превръща в истински инструмент за борба с политическата корупция. Също така успява да назначи за главен прокурор 33-годишната Лаура Кьовеши, малко преди парламентът да отнеме на министъра правото да прави това и да го прехвърли към висшия съдебен съвет.

Това, което следва в Румъния, прилича повече на гражданска война или на операция "Чисти ръце" в Италия. В рамките само на първите три години над 400 политици са обвинени, а десетки от тях попадат в затвора. В годишните доклади на антикорупционната прокуратура има хиляди дела, заведени за корупция срещу всяко ниво на управление - от местната до националната власт. През 2012 г. е осъден бившият премиер Нъстасе, през 2015 г. са осъдени петима министри, 21 депутати и кметът на Букурещ. Повечето присъди са ефективни - тези хора лежат в затворите, което изиграва сериозна възпираща роля.

Така се оказва, че всичко, което е било необходимо на Румъния в онзи момент, са две жени с воля и кураж и малко невнимание от страна на политиците.

Когато за последно се срещнахме с Маковей през 2014 г., тя отдавна беше освободена като министър на правосъдието и беше евродепутат. Сега се е оттеглила от политическия живот изцяло. Но това не ѝ пречи да оцени изключителния и кратък шанс, който има през 2005 г. "Имаше 80% одобрение в хората за членството в ЕС и заради него политиците трябваше да направят нещо за борбата с корупцията. Това е уникална ситуация. Това беше пълна случайност и мисля, че не би се повторила отново", казва тя днес при срещата си с "Капитал".

"За първи път в историята на Румъния политици влизаха в затвора. Никой не вярваше, че премиери и министри ще бъдат осъдени. И хората свикнаха с тази идея. Всяка система зависи не толкова от писаните правила, а от хората, които я населяват. Те правят системата добра"
Маковей още помни първият случай на обвинен политик - вицепремиерът в правителството, в което е и тя - Джордж Копос. "В новините казаха, че го викат на разпит, и на заседанието на кабинета той метна към мен куп документи и каза "ето моята защита, занеси ги на прокурорите". Аз ги метнах обратно и му казах, че не съм куриер, да си ги занесе сам. После премиерът Търичану обяви, че иска да знае предварително, ако някой от правителството или управляващата коалиция бива разследван. Аз го погледнах и му отговорих: "Няма да знаете. И аз няма да знам." Копос е осъден на 4 години затвор за неплащане на данъци.

Анализаторът Кристиян Първолеску смята, че това е бил еднократен шанс. "Днес това което се случи преди, не би било възможно в Румъния. В тази нелиберална Европа, не. Виждам какво става в Израел, Унгария. Ние тук имаме сравнителна независимост на съдебната система, а политиците не биха имали куража да се намесят брутално."

Маковей обаче смята, че политиците са се окопитили и напоследък се опитват да овладеят структурата и да я подчинят. Но нейното наследство е устойчиво: Лаура Кьовеши беше избрана за европейски прокурор, а само за този декември и януари осъдените за корупция в страната са 95 души.

Държава с корупция срещу корупция с държава
Според българския Антикорупционен фонд, който от години следи развитието на най-значимите разследвания по високите етажи на властта, в периода 2014 - 2020 г., са заведени дела за 63 престъпления по 49 казуса. Общото съотношение на влезлите в сила осъдителни към оправдателни присъди по анализираните от АКФ случаи, отнасящи се единствено до високите етажи на властта, е три осъдителни към четиринадесет оправдателни присъди. В България продължава да няма нито един влязъл в затвора бивш министър.

За разлика от всички други писти, по които тичат донякъде сравнимо, по тази България и Румъния живеят в различни галактики - все едно ги дели не Дунавът, а Атлантика.

Събеседниците на "Капитал" например посочват, че корупция в Румъния със сигурност има: последният осъден през март е висш член на социалистическата партия и председател на регионален съвет, който е избягал в Италия. Но сравнението е между някой, на когото личният лекар е предписал сироп за кашлица, и болен от двустранна пневмония в село без доктори - вторият може да не пие нищо, но дробовете му са запушени. Тук дори асфалтът от пътищата изчезва безнаказано.

Румънците днес живеят много по-добре, отколкото преди 10 г. и затова не се интересуват от политика. Предприемачеството със сигурност е по-развито днес, но липсват политически ентусиазъм и общи цели. Затова и корупцията остава на заден план от медийното внмание.

Така излиза, че от членството в ЕС насам, от едната страна на Дунава се изграждаше модел на държавно контролирана корупция, а от другата той беше разбит. "Моята основна заслуга беше в това да отворим очите на хората, че няма недосегаеми. И на тях това им хареса", казва Маковей.

Един интересен резултат е, че в Румъния за разлика от България, няма национално изградена стратегия за кражба на еврофондове. "Политиците ги беше страх да го правят", казва Дан Барна, бивш министър на еврофондовете и лидер на "Спаси Румъния". Сорин Йонита, чиято организация следи корупцията на местно ниво, също казва, че при еврофондовете такава няма - за разлика от разпределянето на държавни пари, където има клиентелизъм. Според едно изследване само 1 от 7 европейски договора се дава в поръчка с един кандидат, докато в България това доближава 1 от всеки 2.
Това ни връща към темата от преди малко: защо няма много големи румънски строителни компании за инфраструктура, както и защо търговете за пътна и жп свързаност се движат бавно. Най-голямата такава поръчка наскоро беше спечелена от румънската Coni SRL в консорциум с българската "Трейс". Ще бъде интересно да се проследи дали в една по-добре изчистена система тези дейности се вършат по-бързо и качествено и дали след няколко години Румъния няма да е надминала България и в това.

Съседи в периферията
По пътя обратно към Русе се минава край Гюргево: мястото, на което се планира Априлското въстание. Преди 150 години българските революционери и поети пресичат Дунава, за да се организират и да донесат обрат в историята на страната си. Днес романтика няма - само дълги опашки от ТИР-ове, чакащи на шенгенската граница между двете държави.

“Не мисля, че румънците разбират България, за тях тя е страната между Румъния и Гърция”

Първата българска жп линия Варна - Русе не е реновирана и няма да бъде скоро - тук все пак е периферията на Европа, а не центърът. За София - Русе дори няма мечти. За сметка на това работите по скоростната линия Букурещ - Гюргево летят и през септември тази година, влакът ще позволява да се стига от Русе до летище "Отопени" за под час. Така поне една малка част от България ще се закачи за румънския локомотив.

По темата работиха и Васил Минков, Моника Върбанова