Госпожите в яслата бавят адаптацията

Видели са, че имате възможност да го водите по-рядко, пробват се. Кажете, че ще го водите първоначално до обед, след 1-2 седмици ще го взимате след обедния сън, и точка. И отсега вижте как ще работят през лятото, вероятно ще опитат да ви убедят да го държите вкъщи.

Оставяне за 1 час  е по-стресиращо за детето, от моя гледна точка. То отива, закусват и идва време да се прибира. Не е имало време да види забавната страна на яслата, игрите с децата, песнички, приказки.

Все още закусва в къщи и го водя по късно баш за игрите. Там хапва явълка около 10 часа. То и това явно им е проблема, че другите тъкмо са се успокоили и той влиза разреван.

Водете детето преди закуска, около 8-8,30 ч. Така хем ще се успокои заедно с другите, ще се храни с тях и ще се социализира по-бързо. То за половин-един час просто е безмислено да се оставя дете в яслата. Дори няма време да се осъзнае къде е. Още другата седмица го води сутрин и го вземай по обяд. Ще пореве в началото, после няма да иска да си тръгва.
Не разбрах на колко години е и колко бавна е тази бавна адаптация, ама няма да го докарате до цял ден с това темпо. Защо ходи на ерготерапевт? ....има ли необходимост или е по ваше желание?

Миналата година имахме някои притеснения и психоложка препоръча да се запишем. Детето проговори късно и все още има много малко думички. Може обаче да се каже, че е по наше настояване, а не от необходимост. Имаме още месец посещения и вероятно няма да продължим с терапията. Ерготепаревта препоръча по бавна адаптация с постепенно увеличаване на времето.
При ерготерапевта рева 2 седмици, после само при влизане. За около месец се успокои напълно. Сега ходи с голямо желание.

Моите деца са големи и отдавна са били в ясла (различни), но и на двете места не препоръчваха дългата адаптация. Според опита на сестрите при продължително стоене по малко детето свиква, че ще е там за кратко и съответно му е по-трудно да остане за повече време и по-дълго ще плаче. 1-2 седмици е максимумът, в който да се взима по-рано. А и не съм ги водила за по 30 мин. Оставях ги след закуска и ги взимах на обяд.

Много съм съгласна с това.
При нас вече казаха, че родител може да идва с детето в яслата за адаптация.
Малкото, ако го приемат, ще тръгне септември на ясла. И ако свикне с родител или да стои по малко как ще се адаптира, ние как ще работим? Учителите също ще свикнат.

Голямата е трета група и като види, че взимат дете на обяд почва да се пазари с нас да в взимаме на другия ден и нея на обяд. Всеки път казва за последно, но стана всяка седмица с желанието си. Сега имам възможност, но след това? И да се адаптират, ще го правят, ако гледат другите или каквото си наумят. Не трябва да се позволява. Естествено, това не означава да измъчваме децата, но за час- два на градина, по-добре да не се водят.
Освен това, те достатъчно отсъстват заради боледувания.

Мила, тези неща с другата тема сме го обсъждали 100 пъти. Те се пробват. Бъди по-твърда! Ти си майка имаш интуиция. Наблюдавай детето как се държи вкъщи, това ще ти даде ясна представа как се чувства в яслата.

Има ли нещо по-специално налагащо ерготерапия?

Не, по горе писах.
Днес беше за 50 минути, плакал през цялото време. Дали му камионче и когато другите деца го видели дошли при сина ми. Тогава се разплакал, не искал да играе с другите деца. Днес били само 4-5 деца, включая и сина ми.
Нямаме познати с малки деца, ходим в парка, но там е по различно. Също от време на време излизаме с друга майка. По принцип сина ми е по затворен, но не страни когато сме на вън.

Според мен с такова 30-60 минутно оставяне някъде другаде детето просто се дразни от нарушаването на досегашното ежедневие. То не ходи на ясла, а просто е оставено за съвсем кратко на чуждо за него място и е нормално да не се адаптира.

Съгласна съм, но при опит да го оставя по дълго ми звънят да го прибирам, защото не могат да го успокоят.

Без да искам да обиждам авторката на темата, това е стандартна и масово разпространена ситуация в която не детето, ами майката трябва да се адаптира относно детската ясла.

Абсолютно не се обиждам, нито ще се фръцна. Това е тема в обществен форум и събирам всички възможни мнения и съвети. Приемам и по подробно обяснения какво да променя. Просто наистина съм объркана.

Както казах по-горе, оставяй го поне до обяд. Две-три седмици и после цял ден. В момента не правите нищо - тъкмо  дойде моментът да се успокои и го вземате. Свиква, че като реве, реве и мама ще дойде да го вземе.

Оставяш го сутрин преди закуска. Даваш му да си носи играчка, книжка, нещо там.... Говориш му, че ще е много забавно там, ще има много деца и играчки да се забавляват, че госпожите са добри и ще го вземеш точно след като обядват. Няколко пъти го подчертаваш, че не го оставяш завинаги, а ще го вземеш на обяд. На тази възраст имат страх, че, щом те няма, значи си го оставила завинаги.

Моят тръгна на градина на 1,5 г. и също много плачеше в началото. Той реве вътре, аз отвън.... С много говорене, нещата се оправиха. После нямаше проблеми.
Друго, което се сещам, обличах го с нова дрешка и му казвах - малеее, какъв си хубав с новата блуза/шапка/риза. Върви сега я покажи на децата, да видиш как ще им хареса...... И той се лъжеше и влизаше "да показва блузата", те му се радват на новата дрешка и после се заиграват.....Те така.....

Благодаря. Надявах се на по "мирен" преход, но май няма да стане. При вас колко време плака?

Не помня колко точно, но доста беше. Ама пък като свикна, край. Нямаше плач, ходеше с желание. На градината пък съвсем - там става по-интересно, имат повече занимания.
"Мирен" преход не знам какво значи, но децата са малки. Няма как да не плачат. Даже се сещам за едно момиченце, което до последно плачеше за майка си, даже и в първи клас в началото....

Описаното ми звучи като поредната майка, която е залепила детето за себе си и търси всякакви оправдания за пред околните за да не го отделя. Ей така се получават мамините синчета и дъщери. Ерготерапия, адаптация, стрес... Тра-ла-ла... Сега е на детска ясла. След година или две на градина. След още няколко като стане време за училище какво ще правите? Отсега убивате в детето възможностите за самостоятелност и адаптация.

Eеее, айде сега, убивала възможността за самостоятелност. То на две години щото голямата самостоятелност и понеже много разбира къде е и какво се случва.

Както казах, така започват да се формират и изграждат мамините синчета и дъщери. С малки стъпки от първите години. Наблюдавал съм го около себе си и вече много ясно го виждам в порасналите деца на наши близки и познати. Нетърпими 19-20-22 годишни лигльовци и лигли, които ще се адаптират поне още 20 години под зоркия родителски поглед.

Сеахорз, повярвай ми не е точно така.
За терапията - имали сме някой проблеми, записали сме се, ходим си. Няма да се обяснявам тук защо, имам постове в други теми, може да четете.
Лично аз съм го оставяла с баба му, с баща му, с бавачки и т.н без да ми мигне окото. Даже аз съм по строгия родител, ММ лигави и удисва повече. Даже вече ми дотежа от майчинството и нямам търпение да се върна на работа. Виж Соулфри казва, че е плакала, аз не - оставям го и си отивам на кафе.
Неразбирам обаче защо ще ми звънят да го прибирам, вместо да се опитат да го успокоят и да го занимават в яслата. Днес уж се бяхме разбрали за час и половина поне и след няма и час звънят. Били са и по малко деца. Добре, ще го закарам сутринта и ще кажа, че ще го взема чак на обяд, но ще е за сметка на детето, защото явно не им се занимава да го успокояват или не могат и е по лесно да го върнат от ясла.

Значи, обясняваш на госпожите, че се връщаш на работа или нещо друго си измисли, че имаш като задачи и нямаш възможност да го вземеш след час. Оставяш го преди закуска, за да се успокои, докато стане време и го вземаш след като е обядвал. И така всеки ден.
Не разбрах яслата частна ли е или държавна.

Звънят, защото знаят, че чакаш наблизо и си на линия.

Против яслата съм като услуга и място за гледане на деца. Т.е. те децата се гледат, но грижата не е на ниво.
А и няма как да бъде.Не може да очаквате комфортна среда и индивидуална внимание, просто няма как. Две жени с 15 малки деца. Какво внимание, какви пет лева?! Те са още твърде малки, за да са самостоятелни, всяко дете е център на собствения си свят и липсата на 100% внимание и то на момента се отразява съвсем сериозно.
Като искате час-два адаптация водете го на детски център, яслата не е подходящо място за това.
Не критикувам авторката, изказвам мнението си, писала съм го и преди.

А относно звъненето, ами аз бих предпочела да знам ако детето ми е тревожно и разбира се, че ще си го прибера, а не да го оставя да се "адаптира" там ревейки в някой ъгъл. Жив човек е, личното ми дете все пак!

Тук въпросът не е "за" или "против" яслата, а как да се адаптира детето.
И, когато си го прибереш, понеже реве, никога няма да свикне. Така ще е и в градината, някои дори и до училище откарват.
Аз лично съм много доволна от яслата на сина ми, хем беше държавна - научи много неща, социализира се с другите деца. Преди това беше лепнат за мен, не е оставян на баби като бебе и затова ми беше залепен като марка. В яслата се очупи, стана по-контактен, научи нови неща, забавляваше се с децата.
Въпрос на избор е, никой никого е кара да си записва детето на ясла, но там не е карцер.

Темата е "Госпожите в яслата бавят адаптацията", не казвам, че е карцер, а че услугата не на ниво.
Моето съм си го прибирала известно време на обяд в първа група, че даже и след час престой дори, не мога да го оставя да реве до откат, а и не разчитам на госпожите да успокояват точно моето тихо дете. С предимство се успокояват най-шумните.
Та известно време на обяд, после свикна да ме чака почивайки на леглото си, а след това почна и да спи.
Не разчитам на госпожите за индивидуална грижа, условията не са създадени с тази цел.

В крайна сметка, като не си доволна, не ползваш "услугата", а си гледаш детето или си търсиш частна забавачка или гледачка.
Тук темата е как и дали е удачно да се взема детето след час и как да свикне по-бързо, а не дали "услугата е качествена". Има достатъчно теми за и против яслите.

Яслите не са ли създадени, за да може майката да се върне към работа след майчинство. Ясно е, че адаптацията е трудна. Не знам как с родители на осем часов работен ден може да се взима всеки ден на обяд или след 1-2 часа.То е трудно и с болничните.
В нашата ясла, която ще посещава синът ми,  са 20 деца в група. С един учител и един помощник-възпитател е трудно.
Така беше и 2019 при кака му, нищо не се е променило. Много деца, малък брой персонал и задължително спане под час.

Казваш, че след две седмици се връщаш на работа. През тези две седмици до водиш от сутрин до обяд. Работа на персонала е да адаптира детето, да намери подход да го успокои, да го занимава и тн. Това, че те явно не могат да си свършат работата не е ваш проблем.
Моето дете тръгна направо на градина и по този начин се случи адаптацията. Седмица ходи 9-12 ч, после се разболя две седмици и после вече по цял ден.

Вие ще сте спокойна ли ако детето ае дере 2 часа?

А защо се дере два часа?...щото знае, че реве, реве и майка му идва. С това едночасово оставяне няма как да се адаптира лесно, даже вече ще е доста по-трудно.

Всички реват в началото малко или много. Дадох много съвети за по-лесно свикване на детето - основното е говорене, говорене - колко ще е весело, колко ще е забавно и как в еди колко си часа мама ще те вземе и ще ти донесе еди какво си (близалка, дъвка, играчка....)

Повече от 2 седмици адаптация, вече не е адаптация. Детето ясно разбира, че ще го вземете веднага след като ревне или се накриви. Адаптира ли сте го, че яслата е по-скоро ходене на гости докато ти писне. Всички плачат, но като разберат режима спират. Обяснявате колко е хубаво, хапва, спи, после пак хапва и мама идва, това е. Иначе особено ако боледува, с месеци ще се влачите с този един час.
При нас първите 2 дни беше час, после до обяд и на втората седмица почна да спи и това беше. Поплакваше малко на отиване, но все се намираше начин да се разсее.

Е стига де Това да не е куче та го дресираш
Никога децата ми не се равеали нито в началото, нито в средата нито в края.

Не са ревали в яслата изобщо?!? Сигурно са изключение... Не съм виждала дете, което да не реве в началото поне малко. Свързано е с особеността на възрастта, че, когато не виждат нещо (в случая мама), значи е изчезнало завинаги. После свикват, разбират, че не са изоставени и започва да им харесва.

Чак пък да сравняваш детето с куче?!?!

На мен ми е ясно, че яслата не е перфектна среда. Аз работя и вече става трудно с балансиране на времето. Имаме жена, която ни помага, но тя ще почва работа. Въобще мислили сме го много, дори прекалено много /тук някои са прави, че малко повече е обгрижван/ и считаме, че яслата е привилно решение за нас. Може дори с месеци да го вземам на обяд, не ми пречи, но все пак имам нужда поне сутринта да ходи за да си свърша работата, да видя домакинството и т.н.
Цялата идея беше да ходи първо час, после 2 и това време да се удължава, но това зависи най вече от госпожите. Те нали са затова там да го предразположат, да го поуспокоят.
Нарочно избрахме и по малка ясла, с малко деца. В петък са били само 4 деца с моето. Идеално време да се обърне малко повече внимание, да се пробва да остане по дълго. Не са били 20 деца с 2ма възрастни. А вместо това те го връщат набързо.
Разбира се, че не искам да оставя детето сутринта и цяла сутрин да седи в ъгъла и да реве. И на мен няма да ми е спокойно. Затова подхождаме и по внимателно, по леко, по плавно. Да, мога да ги "натисна" да го държат там, но сякаш ми се иска да е по леко за детето.
Просто не разбирам, аз ли бъркам някъде, те ли нямат подход, не искат ли да се занимават въобще. Сякаш очакват, че детето ще влезе и ще се заиграе там с нещо си и те само ще следят да не се претрепе.

Според мен началната грешка е в това оставяне за по 30-60 минути, колкото да дебалансира деня на детето, да го подразни и да започне да свързва "плача" с "мама идва веднага".

Винаги се изненадвам когато хората си оставят децата в ясли и градини без да имат доверие на учтелите.
Нали не считате, ще в момента в който детето заврънка те ви звънят. Най-вероятно се опитват но когато детето се дере час, не е добре за самото дете. Те може и два часа да се опитват и то два часа да реве.
" Те нали затова са там" ми не, не са за това там. Не са клоуни, циркаджии и аниматори. Сигурна съм, че се опитват но може техният подход да не е ок на детето, но да пасва на останалите 10 деца.

Ако токова се затруднявате с времето, просто ги информирате че тази седмица ще го водите в 8 и ще го взимате на обяд.

Имам чувството, че някои от вас нямат подрастващи в къщи. Ми то може един часа да реве и за сладолед като е с болно гърло, ама няма да му дадем, защото е за негово добро да не го яде. Както е за негово добро да свикне с други хора и в социална среда с други деца. Ще свикне. Ще реве, реве, колко да реве... Има деца по цял ден реват, ама родителите са на работа и персонала се оправя. Това им е работата в крайна сметка.

Аз не казвам, че учителките са клоуни, но няма как да направя адаптацията вместо тях. Те имат опит, работили са с всякакви деца, имат и съответното образование, трябва да опитат и да намерят подход. Единственото, което получавам е "Реве, не знаем защо, не се успокоява, ето вземете си го."
Аз вече една адаптация съм минала със сина ми при ергото. От реването до това да си отваря вратата сам и да влиза. Но там имаше подход. А при ергото сина ми е бил и с други деца и други учителки сам.
Гласувала съм доверие на яслата, специално сме се записали в друго населено място. Но за да имам съмнения нещо ги подклажда. И то е разнородната информация и обяснения или липсата им, които ме притесняват.

Виждат, че отстъпвате, звънят ви. Нямат право, предполага се, че щом детето е на ясла, значи родителите са възпрепятствани да го гледат.
Вие също го жалите и приемате ситуацията. Няма регламент или причина това да продължава. От ден едно са длъжни да полагат целодневна грижа за детето.
Просто си првглътнете представите как ще реве и страда. Вероятно дори доста ще се забавлява, просто го оставете. Отивате сутринта, казвате, че ще го вземете в 16ч и това е. Ясла е това, не карцер

не ви харесва ситуацията и търсите виновен.
Интересно ми е какво очаквате да ви кажат - ами реве, явно са пробвали маса неща но не са наясно какъв е проблема, пък може просто детето да си е такова - ревливо. Не се успокоява - значи се опитват да го успокоят ама не става. Не са магьоници, ваше си е решението как да постъпите.
И това, че при терапевта е плакал пък после е спрял нищо не значи. Тук може да не спре с месеци.

Не търсете под вола теле и не очаквайте някой да се промения заради вашето дете. Явно така се процедира в тази ясла. Толкова могат - толкова правят.
И пак казвам, ако вие сте наясно, че детето ви след известно време ще спре да реве, просто го оставяте до обяд - другата седмица и следващата цял ден. Но после не търсите виновни защото решението си е ваше. Персонала твърди, че не му се получава за сега с адаптацията и прилагат метода на бавната такава.

А този персонал за какво е там и как е назначен, ако не може да се справя с ревящите ясленичета.Нали има критерии и изисквания за персонала.
Ясно е, че децата се пускат там, за да могат  родителите да работят. Как ще стане това като ги привикват след 1-2 часа.

Ха..ха...може би считате, че учителите имат вълшебна пръчка и като я размахат детето спира да плаче.
В друга тема майка се оплакваше, че не са й казали по-рано, че детето изостава от групата. Защо да го правят, когато ако дадат мнение получават ей такива коментари.

То същото да питаме, как ще работят родителите за деца, които не са приети в яслата?

Моя съвет е, ако не ви харесва тази ясла, сменете я. Ама хубаво разпитайте майките на площадките от коя ясла и кои сестри са доволни. Натъртвам на сестри, защото в яслата работят медицински сестри, не педагози. Мисля, че изкарват някакъв курс, който не им е достатъчен на всички. Ако липсва подхода към децата, нищо не може да се направи, освен смяна. Ако директорката е разбрана, може да пробвате и друга група в яслата, но имайте едно на ум, че персонала говори помежду си.

И никаква бавна адаптация. Моя опит с ясла беше първия ден до 10:30. В 10:15 ми звъннаха да я прибирам. Плакала, закусвала, играла с кубчета, плод и излезли навън. Сещала се от време на време, но бързо спирала да плаче, защото ѝ привличали вниманието. Втория ден се бяхме разбрали да се чуем около обяд да ми кажат дали да я прибирам или ще спи там. Оставиха я да спи. Сестрите ми обясниха още в началото, че трябва бързо да се случват нещата, не да се провлачват. Не е добре за детето. Най-бавната адаптация в групата беше 2 седмици на детенце със специални потребности. Почти нямаше плачещи деца.

Мис Чичи, на Ваше място първо бих взела час с директора на яслата. Нека Ви обясни как процедират с адаптацията в общия случай. Вашия случай дали е изолиран, ако да-защо? Ако бавенето е стандартна процедура за тях, разпитайте родители на по-големи деца, минали оттам, и как е минала адаптацията в дългосрочен план.

Към яслата и персонала в него трябва да се подхожда с уважение, те поставят своите условия, така трябва да е. Вие, в качеството си на родител, обаче, имате право те да ви устройват или не, и съответно да се съгласите с тях или да потърсите друга ясла.

И последно, за мен такава градивна адаптация, в стил днес 1 час, утре 2, другата седмица 3 и тн. е объркваща за детето. В крайна сметка то никога не знае кога ще дойде мама/тати за него. Или докато свикне, че ще е след час, вече се сменили на два и после три и т.н.

Добра адаптация е: 20-30 дни до обяд. След това за пълното време, което искате да прекарва в яслата - например до 16 часа. И колкото повече съжалявате детето, толкова повече ще плаче. Убедете себе си, че ще си прекара супер с децата и то ще го повярва. Децата са много интуитивни. Всичко ще е наред, имайте доверие в детето си!

Продължавам да не разбирам това нещо с адаптацията. Що за измислици са това? Детето ви ще ходи на ясла. Напълно нормална и стандартна процедура през която минават стотици и хиляди деца всеки ден. Какво толкова е станало? Като стане време за училище, колко години ще го "адаптирате"?
Ако детето си е здраво, право и с нормално развитие, какво налага всичките тия измислици с терапии, адаптации и прочие? Казали са го по-горе много правилно. Свикнали сте го докато си отвори устата и да търчите да го прибирате. Съответно лелките в яслата само това чакат. Те ще са най-добре ако всички майки си държат децата вкъщи, а само да им вървят заплатите. Такова е масовото мислене.

Интересно ми е какво е това "ерготерапевт"? Простете невежеството ми..... (прочетох в нета, но пак не ми стана ясно)

Към авторката- при нас тръгването на ясла стана малко преди навършване на 1г. (м. март тази година). Няколко дни го оставях за по 30-40 мин. След това няколко дни до преди обяд, после оставаше и за слеобедния сън. Към настоящия момент стои от 8 сутринта до към 16:30-16:45. Също в началото имахме 2 прекъсвания по 1 седмица заради сополи, кашлица и т.нат., но в последствие уточнихме, че съпровождат никнененто на зъби и няма да остава вкъщи заради това. Продължавам да давам закуска сутрин вкъщи, както и всеки ден предлагам по малко закуска след като си тръгне от яслата- понякога яде повече, друг път- по- малко.
Доста дечица ги вземат много рано за моите разбирания (около 15:30)- та нали идеята е детето да е на ясла, аз- на работа..Разбрали сме се,че по-рано от 16:30 и то не всеки ден няма как да го прибираме и това е. Всички свикват.

Благодаря на всички включили се в темата.
Говорих с учителката и каза, че от другата седмица ще остава до обяд. Просто тази седмица има болни от персонала и ще и е по трудно.

Децата масово плачат в градината независимо от възрастта и поради различни причини. Ако вашето дете еот този тип единственото което можете да направите е да се примирите и да не се поддавате на ревовете. Подход към едно дете при един специалист е в пъти по лесно от обръщане на индивидуално внимание от 1 учителка в група от 20-30 деца. Поради тази причина и учителите търсят по-лесното. Примирете се и с тях и следващият път твърдо им заявете,че нямате възможност и независимо дали реве или не детето остава. Общо взето подходът и към детето и към учителките трябва да е един и същ.
Ако трябваше да "адаптирам" моите деца нямаше да ходя на работа 8 последователни години. Особено едното, което рева до 4 група абсолютно всяка сутрин, но по различни причини. Докато беше в ясла не правеше разлика между следобеден и вечерен сън и все ме питаше 'утре' дали ще дойда да я взема . Как да обяснишна 2 годишно, че ще я взема след няколко часа същия ден и като се събуди в 15 часа не е 'утре". В градината отказа съня изцяло  и тогава ревеше вече заради задължителната следобедната почивка (която беше задължителна и вкъщи, така че не и се разминаваше и от моя страна). Сега в училище реве как и липсвала градината и как искала вместо следобед да пише домашни, да си поспива. Често я заварвам заспала над учебника точно по време на така омразната преди следобедна почивка Така че децата няма да спрат да реват, ама и майките не трябва да им се поддават.

И на мен ми се пробваха с тия номера. Заявих, че няма да стане.
Пускам детето на ясла, следователно по закон си прекратявам майчинството. Връщам се на работа.
Звънят ми един час след като съм оставила детето - елате я вземете, че плаче. И питането ми е следното - кой нормален работодател ще търпи да си тръгвам по никое време от работа по прищявка на яслата? Да напусна работа и да остана без доход и без осигуряване за да се адаптира детето плавно в продължение на месеци? Ми, не.
А те какво? Не са виждали деца да плачат ли? Айде стига! Ще реве и ще млъкне.
Та, да. Опитаха се да ме действат и да ми я връщат когато си решат. Не им се получи.
П.С. тук презумпцията е, че детето е здраво и няма специални потребности.

Най-лошота е, че децата не могат все още да казват какво става и как ги гледат в ясната. На всеки, който има възможност гледайте си децата и ако можете пропуснете яслата. Имаше доста иронични мнения, но за детето мама особено в ранна възраст е всичко.  Има време за адаптация, цял живот ще трябва да се адаптира към жистоката реалност.

Малкия е  на 2г и 6 м.
Много се радвам, че аз си го гледам.
Септември месец ще ходи на детска градина 1 ва група.
Когато го оставим на баба за няколко часа през деня през цялото време търси мама.
Едно дете до толкова свиква със мама ,че наистина не може без нея
Надявам се да свикне във градината при децата.
Но при всички положения персонала било на ясла или градина по някакъв начин трябва да помогнат на малките деца да свикнат във обстановката.
За да може да ходят със желание.

Ами да, персоналът трябва да помогне, това е част от бавната адаптация, детето да свикне. Чета ви и лошо ми става, честно! “Ще реве, ще реве и ще млъкне”. Ужасно изказване и то от майка!

Плавната адаптация си прилага на много места, но явно идеята не е узряла в мозъка на бг мамата все още. Тя е с идеята бебето/малкото дете да свикне постепенно с промяната, да изгради връзка с персонала. Едва когато детето започне да има доверие на някое сестра/леличка/възпитателка тя ще може да го успокои и то ще се чувства добре като знае, че има към кого да се обърне с потребностите си.

А вие като го метнете там още първия, втория ден за 8-10 часа и после се чудите защото детето ревяло всеки ден години наред 🙄 и моля ви се, всички деца ревяли, то нали яслата е някакъв зверилник 🙄 ами не, не навсякъде децата в яслата реват по цял ден. И има разлика дали плачат защото не става тяхното или някой им е взел играчката, или защото не се чувстват добре и мама им липсва.

Моите деца си минаха една нормална адаптация от 3-4 седмици и накрая си спяха там и сутрин си ходеха без да мрънкат, влизаха без сълзи, като отивах да ги взема те си играеха.. и след това никой не ми е звънял да се взема детето защото плаче и не могат да го успокоят, не съм напуснала работа и нямам проблем с работодателя.

Ако не можете да видите връзката и ползите от плавната адаптация ще продължавате да си вярвате че е нормално децата да плачат в ясла и градина

Никой не казва от втория ден да е за 10 часа в яслата. Къде точно го прочете?
Всички казваме, че авторката води детето месец за по един час, което е прекалено малко. Докато са осъзнае и тя отиде и го време. Още повече, че свиква като реве, тя веднага да го взема. Адаптацията е за 3-4-5 седмици от 8-8,30 ч. до обяд (горе долу). И това ѝ се препоръчва. Ама четенето с разбиране е трудно занимание...

В немските детски градини и ясли адапатацията започва с майката, тя е вътре, после излиза в коридора, ако плаче, се намалява времето и така детето, докато се почувства добре. Но има и друг момент в България, учителите не искат родители, ще измислят доводи в стил как това пречи, хигиена, ковид....но истината знаем каква е. Сещам се за един запис от бургаска градина, такава бруталност, леличкага и тя стои от страни и си говори по телефона, незнам що за хора за това. Затова в много държави има камери, като няма какво да криеш и си вършиш работата, камерите няма да те стреснат.

В държавни детски ясли и градини никъде (поне в София) не знам да се разрешава присъствие на родител. В частните може и да има.
То в крайна сметка яслата не е и задължителна, разбира се.

В яслата съм била точно два пъти с детето, първите два дни по 1 час, не съм седяла цял ден да им вися на главата. 

Няма какво да ми обясняваш, че не чета с разбиране, много добре разбрах коментари - почти всички дословно описаха плавната адаптация като някаква пълна глупост. Може ти да си забравила, върни се в началото и прочети.

Разбира се че един месец по 1ч е прекалено, но явно има изначален проблем с адаптацията на детето в яслата. Може и персоналът да е проблема в случая. Аз коментирам друго

Проточи се повече, защото имаше почивни дни, детето също боледуваше.

Може да не съм те разбрала. В темата ставаше въпрос за "плавна адаптация" от по 1 час в рамките на месец и половина. Съветите бяха да се оставя детето за поне няколко часа, което всъщност е добра адаптация, не знам дали е плавна или не, но е удачно. Няма да се повтарям в по-назад написаното, но като цяло този час в яслата е безполезно упражнение, което само обърква детето.

TeoM83 всички знаем какво е плавна адаптация, няма нужда да ни убеждаваш, че съществува такова животно и колко е хубаво. Но съветите се дават спрямо конкретната ситуация в която се намира в момента, а не спрямо идеалният вариант. В държавните градини в БГ е така - персоналът обикновено не е много кооперативен, родителите не се пускат вътре и няма присъствие първите дни. Децата страшно много боледуват и се налага да се адаптацията да се прави на няколко пъти. Понякога просто няма какво друго да се направи, освен да се примириш със ситуацията. И преди да почнеш да обясняваш как винаги има начин се замисли колко много различни житейски ситуации има и ти не знаеш пишещите в коя точно са. Има самотни майки, многодетни семейства, хора, които живеят в малки населени места и градове с една единствена ясла и т.н. Една продавачка със 700 лв заплата няма как да си позволи частна ясла от 1200 лв. И не ми обяснявайте, че трябва да е учила за по-виска заплата, защото тогава нямаше да има кой да продава в магазините. Аз съм убедена, че всички майки са силно загрижени за децата си и много биха искали плавна и безпроблемна адаптация и се обвиняват ако детето не свиква лесно, но когато нямаш какво повече да направиш за ситуацията да ти обясняват, че си едва ли не ужасен човек е крайно несъобразително.
Малкото ми дете си беше свикнало чудесно в градината и тъкмо мислех, че съм приключила с това ни 'сполетя' в 4 група планов основен ремонт на сградата. Разхвърляха всички деца по други градини в квартала и изкъртиха градината буквално до тухла. Ремонтът беше толкова голям, че продължи повече от година - на всички ни беше ясно, че нашите деца ще завършат без да се върнат там повече.  От моя страна направих 1000% детето да се чувства добре - уговорих се с приятелчетата и да ги прехвърлят в една група (което костваше доста усилия и преговори с директорите), проучих новата градина да е най-хубавата възможна, говорих много с детето какво се случва (все пак вече беше голяма - почти ученичка, уж разбираше). Новите и учителки бяха чудесни - по мое мнение и градината, и учителките бяха в пъти по-добре от старата. Жените доста се постараха новите деца да се интегрират. Да, ама не - детето рева от първата до последната сутрин в новата градина. Сутрин се гушкаме дълго пред вратата, специално се уговаряме с някое дете от предишната и група да се засечем, за да влязат заедно, говорим на какво ще играят вътре, госпожата излиза усмихната и я успокоява и тя. Нищо не сработи - тя си реве за старото място - ситуация върху която аз нямам контрол. За справка - другите деца от нейната група си се адаптираха чудесно и не са проляли и сълза. Така че има случаи, в които децата просто си реват, майката не може да направи нищо повече и това не я прави незаинтересувана или ужасна.

Слагаш ми думи в устата, които не съм казала, камоли да съм помислила, примерно да била учила продавачката друго за повече пари. Това не знам как го асоциира с мен и с това, което съм написала. И не съм написала, че майките на плачещите деца са ужасно. Боже, хора! Четете с разбиране а не си интерпретирайте някакви си ваши фантазии в прочетеното!

Ако се върнеш да прочетеш темата от началото, ще идиш че почти всеки коментар описва плавната адаптация като пълна глупост, детето като манипулативно малко идиотче, че като го вземеш 2 седмици след 2 часа престой и вече само ще реве мама да го взима всеки ден така.

Случаи всякакви има, както и деца. Аз говоря за общия случай как трябва да протече адаптацията и защо е добре да е така. Айде дано ме разбрахте, защото ми омръзна да повтарям едно и също

Ако много хора те разбират по един начин, а ти се обясняваш, може би трябва да потърсиш проблем в своето изразяване.

Аз разбрах teom83  много добре и смятам че е напълно права. Не исках да се намесвам заради агресивния ти начин на налагане на собствено мнение не само спрямо нея, а и спрямо авторката на темата. Обаче  след последния пост, мисля че трябва да ги подкрепя.Нещата винаги могат да бъдат казани по толерантен начин.

С кое точно съм агресивна, еле пък към авторката?

Вече се разрешава, записано е и в Наредбата, чл.39.