Университети в Германия и други държави с немски език - 20 тема

Синът ми замина с уговорена стая само за два месеца. За това веме намери постоянно местоживеене, това в Мюнхен. Така че не се отчайвайте - аз винаги казвам - и за месец да е, важното е да има договор, да се регисттрира, и да започне там на място да търси. Шансовете са в пъти повече. Децата трябва да  са комбинативни, упорити, да си гонят целите. Не може втори курс студент, майка му да пита из групите - помагайте за квартира, общежитието свърши ( това в  при нидерланските студенти). Предполага се студента навреме да започне търсене, за да има място за живеене като  му изтече  договора  на предходното място. Синът ми има още година и половина в това общежитие, вероятно ще му дадат поне още един семестър отсрочка ( като го гледам не бърза  да завършва, взима практически семестри и набляга на стажове и работа в отбора  на студентска формула към университета), но е пуснал документи към щудентенверк и всеки месец потвърждава че чака предложение. Кой знае, като излезе нещо, може да се премести преди да му е изтекъл договора тук. Все казва, че му се иска по-интернационална среда. Сегашното му общежитие е със засилено българско присъствие , според съдържателката само нашите суденти не й създават проблеми - чисти са, тихи, ученолюбиви и палащат навреме.
Русалка, според мен от Нидерландия си тръгват много повече деца отколкото от Германия. Първо, германчетата са в пъти по мотивирани, там се отива защото студента го иска, а не да се пробваш да видиш как ще ти се хареса. В повечето случаи бягат от там не толкова защото ученето им е много ( май и не стигат до там),
а защото времето и битовизмите ги обезкуражават. От 200 приети деца при големия ми син завършиха я има 40-50, я не. Чисто практична дисциплина, берз зубрене на термини и теоретични изпити. Иска много работа, и търпене на много несгоди. Все неща които първокурсниците не могат да преглътнат. От набора на малкия ми син всички които заминаха се прибраха след година и не искат и да чуят за Нидерландия. Според мен - трябва да са луди да не искат да живеят там, според тях - най скучната, досадна и подтискаща страна на света...
Към днешна дата, от цял клас заминали хлапета къде ли не из Европа, сега само моето германче е навън.  И като го наблюдавам - все по малко му се прибира насам. Възможностите покрай него за работа в сферата в която иска да се развива са много. Върна се от последния кръг на студентска формула и споделяше, че всички големи автомобилни компании пращат представители на терен, за да  предлагат на студентите стажове и работа по развойна дейност. Да, вероятно е най ниското стъпало, но какво му трябва повече на един все още незавършил студент?  Да пълни портгфолиото си със стажове в разпознаваеми компании и да си взима изпитите.

Аз говоря за тръгващи си българи, не по принцип. И не визирам тръгващите си, защото им е мъчно, по семейни или финансови причини или пък  защото Германия не им харесва и немците са студени и дистанцирани, а защото сами преценяват, че им е трудно избраното и адски много им идва стресът, за да го докарат докрай, или директно са ги ексматрикулирали заради неиздържане на даден изпит в регламентирания брой пъти. Тоест сравнявам  в учебен аспект нещата с отпадането (независимо дали е доброволно или доброзорно), не на кого къде му харесва или не му...Освен това под тръгнали си не означава все пак да разбираме непременно върнали се тук в БГ, много остават, да, но в  друго висше учебно заведение  или поне в друга, по-лека, специалност в досегашното. Което е  пак доказателство за  това, че хич не е толкова шапка на тояга бакалавърът. Виж, в мастера дъщеря ми  (поне отстрани погледнато) определено си караше много по-лежерно - пътувания, работа, купони и сред тях ученето..Но  никога тя самата не би казала това за бакалавъра, сестра й също...За третата не говоря, медицината е едно непрекъснато учене от-до, не само по време на сесия. Аз и за други специалности не съм много съгласна с твърдението за  интензивно учене само по време на сесията, имат си през семестъра  солидни домашни по 3-4   предмета, от които зависи допускането до изпит, имат групови проекти/презенатции, имат задължителни присъствени упражнения, на места и задължителни практики..

Е,  по този критерий и моя син е от тръгналите си.  Пряк свидетел съм на всичко през което  преминава , и  не бих го класирала така. Но аз съм му майка. Сигурно отстрани и той изглежда като " тръгнал си".

Не, Гери, Митко е  страхотен, защо четеш това, което не пише..Очевидно се справя супер на новото място. Но случаи като неговите далеч не са единични  в Германия, за колко такива знаеш обаче в Нидерландия или Англия Дъщеря ми е  с 1 единствен невзет  изпит, но с последен, само втори опит за него. За какво говорим.. Колко такива случая знаеш в  Нидерландия - реален риск да изгърмиш на самия финал? И да, ако не дай си боже нещо стане, ще си е  в графата "тръгнала си", нищо че  отдавна се е адаптирала, има си среда, приятели, всичко друго е взето,  а и получи официална оферта в работата да  стане  вторият офис-мениджър (след заплаха към дедушката, че напуска заради стоварване на още и още нови задължения при същото заплащане).

В Германия е много трудно, трябва да си много  самомотивиран - не просто да искаш нещо в чужбина, ама не знаеш какво или вашите искат де те пратят някъде нещо да учиш.
Да знаеш сам защо го правиш, да се откажеш от доста екстри. Много деца отпадат, изпитите са трудни и имаш право на ограничен брой явявания - понякога само 1. Отделно са битовизмите и ограничения бюджет, с които сам се справяш.
В Англия децата завършват доста по-лежерно. Не омаловажавам усилята. Всяко дете, което е навън и успява зслужава адмирации.
Синът на GD успя с план Б и браво на него, че не се отказа. Ще получи това, което иска по един или друг начин, което за мен е голямо изпитание и голям успех.

Мен това с различния брой опити според университета ме озадачи. Мислех, че е централно регламентирано и еднакво във всички немски унита.
Примерно в Белгия правилата се определят с декрет на краля и се прилага еднакво за всички университети и специалности. Примерно първите 60 кредита трябва да ги вземеш в рамките на две години, като не можеш да запишеш втора година, ако имаш невзети изпити от първа. Като цяло мастер записваш, само ако си си взел всички 180 кредита и то за максимум 5 години.  Специално за медицината ги има така наречените "prérequis", т.е. не можеш да държиш физиология втори курс, ако не си си взел физиките от първи, не можеш да запишеш биохимия във втори, ако не си си взел химиите от първи и т.н. Това правило много ограничава полезните ходове. Идеята е да се елиминират от системата т.н. вечни студенти, тъй като образованието е практически безплатно за учащите се, но струва скъпо на държавата и тежи на бюджета.
Между другото това с "prérequis"-тата го има и другаде, не само в Белгия. Едно близко дете учи компютърни технологии в EPFL Женева. Там в първи курс първи семестър, ако не си вземеш матаматически анализ 1, въобще нямаш право да запишеш втори семестър, където се учи математически анализ 2 и условието е да си си взел първата част. Съответно, при неуспешен първи семестър отиваш на подготвителен семестър, който, ако не го издържиш - си аут, ако го издържиш, имаш право да повториш първи курс и държиш наново включително и предметите, които си минал първия път.

Кристели, и в  Германия има GOP - Grundorientirungsphase. Обикновено е  два или 3 семестъра и в нeя трябва да вземеш опредeлени изпити и да набереш опредeлен брой ЕCTS. Но броят опити на различните места е различен. И с  другите неща е така, и за двете ми дъщери си стоеше условието да са взети анализ 1 и линейна 1, за да се държат  вторите. Както из а други дисциплини. Е, да , ама  едната имаше по регламент  два  опита за анализ 1, другата - три.

Спирам дотук, ще приема просто, че наблюденията ми, макар и над доста  деца в различни специалности и в  различни унита,  не са показателни и  за масовката нещата са лежерни.

Благодаря много! И вас ви чувствам като истински приятели. Дори малко се поразплаках..

През колко трудности са преминали децата ви, възхищавам се и на тях, и на вас като родители. Синът си намери в AirBnb за септември място за настаняване в едно селце /градче/ близо до Аахен - Щолберг и ще пътува за подготвителния курс всеки ден около час. В Аахен, по това време бяха останали само скъпи за нашия бюджет стаи. Заминава сам. На мен ми е свито.

Лилуто, важното е, че има друг прием и не сте разчитали само на ЛМУ! Успех на момчето!

да, в Англия на пръв поглед не си дават много зор, започват през октомври и приключват през май. Дълги ваканци, стажове на супер места в UK и извън. Поне е така с дъщерята на един колега (Biomedical studies). Но все пак да не омаловажаваме и финансовия елемент, едно е да си тръгнеш след като си плащал 2-3 пъти по 300 евро за семестър, друго е да си давал 17-20 000 паунда годишно. Има финансово напрягане. Битовизмите там не са по-малко. За времето да не говорим.

Калимби, бакалавърът ми е в ТУ-София (успех 5,50 или 5,60, не помня точно) и успоредно в КИТ (успех 1,2, т.е. българско 5,80).
Магистърът е всъщност диплом (старата немска система, на която държах вместо мастър, защото мастър вече можеше да се вземе навсякъде, а диплом - не), пак в КИТ и там успехът ми е 1,3. Може вече да бъркам кое беше 1,2, кое - 1,3 и да съм разменила двете.


Написах това в скрития текст, за да покажа колко време извън следването ми оставаше за странични дейности, мога да го махна после.

Иначе съм напълно съгласна с Бебенка - трябва да си мотивиран, иначе не става. Няма кой да ти ги налее нещата.

едно е да си тръгнеш след като си плащал 2-3 пъти по 300 евро за семестър, друго е да си давал 17-20 000 паунда годишно. Има финансово напрягане. Битовизмите там не са по-малко. За времето да не говорим.

Студентският заем не е реално плащане. Всичките ми познати не са плащали такива сума преди Брекзит.
И точно затова сега наплива е към Нидерландия.
А и когато си плащаш (реално) е добре да са по-внимателни със златната кокошка.

Това не го разбрах - за златната кокошка?! Не схванах коментара.

При платеното обучение университета има интерес от високите такси и не е мотивиран да реже студента.