Пубертетът при момчетата 16 + (късен пубертет)

Благодаря за бързото реализиране на идеята, Лейди.
Нека остане 16+, защото има и ранозрейки , които се очовечват по-навреме.

Мерси, Лейди.

Ще се наместя тук, макар че големия  е вече на 20 с акъл на 2, а за малкото имам още една година...

Според както тръгне темата ще преценявам.

Голям първи син на 20+ 6 месеца , засега нямам оплаквания, но да си сверявам часовника.

Моят - скоро на 17 г.
Като го гледам хич не е от ранозрейките. Даже направо си е къснозрейка

Не знам защо, обаче в главата ми, възрастта 17 години се е насадила, като някаква граница на порастване. Вътрешно сякаш очаквам, че като стане на 17, ще има някаква сериозна промяна - не само от негова страна, но и от наша към него. Вие ще кажете дали правилно очаквам или ще си остана с очакването

И аз чаках, ма нищо не стана Надежди, празни при това...
Все си мислех, че ще иска нещо да прави лятото, ама на, изкара го на мързел, спане и тренировки.

Мерси за темата!

И моите момчета са от къснозрейките сякаш. Дори физически, но не основно това. При големия някъде около 18 се забеляза сериозна промяна в посока улягане на характера и поведението. Преди това проблясъци само, колкото да ни дадат фалшиви надежди и после шааат! поредната пубер-щуротия.
Изобщо той ми беше голяма школа като родител - има си по начало остър, труден характер, беше трудно бебе и дете, кара и тежък пубертет и беше предизвикателство да го отглеждаме. Заради него преосмислихме доста от родителските си похвати, поумняхме и узряхме много и ние. Някои неща преобърнаха нагласите ни от преди децата на 180 градуса, но пък никой не се е родил научен. Сега родителството ни е по-осъзнато и по-зряло, много по-спокойно и без излишни драми. Опита си е опит.

благодаря за темата на Лейди и Светкавица

Нашият младеж е отговорен, разумен и спокоен. Не всичко е идеално, разбира се - помързява го често, не му се учи и дразни брат си повече, отколкото аз приемам за нормално.

Споделя повече с баща си, по мъжки, аз не се меся много.

И при нас така.В началото на лятото даде надежди-искал да работи.На 3 места му отказаха ,че още няма навършени 18г.Работи няколко дни на автомивка по 12ч на ден в най-големите жеги.Колегите му давали и тяхната работа да върши,прибираше се убит и умрял от глад.Бързо му свърши ентусиазма.Но нека да види и другата страна на монетата.

Моят 16 годишен ако някога се събуди, може и да разбера дали пубертетът му се развива

И синковецът работи това лято. Само събота и неделя, обаче по 12 - 14 часа. Надницата му е добра, има и бонус, та е много доволен. Скъса се да пазарува - всяка седмица маратонки, дрешки, ръкавици за тренировките, очила..... Отделно и си спестява. Много му е кеф, че има собствени пари. А на мен ми е два пъти повече кеф, че не ми иска 😆

Моят това лято не работи, но следващата година ще кара курс за спасител и ще си търси работа като спасител в Аквапарк.
Той също беше трудно бебе, недоносен е и имахме проблеми, после като дете беше дразнител, дързък и пакостлив, в 7ми клас беше истински ад и след това в гимназията започна да уляга до степен вече да мисли сериозно за висшето си образование и реализацията. За някои родители това е базис, но за нас/него си беше път и се надявам вече да върви само напред.

Има ли момчета, които все още не са имали гаджета?
Чета често в наборните теми "с гаджето тук, с гаджето там", а моят син е далече от тези неща. Като изключим "Една голяма любов" в детската градина, по-скоро обожание, Както и "тръпка" в 4,5 клас, но не за това ми е думата.
Усещам, че иска да си има "сродна душа", но няма къде да я срещне, почти мъжка гимназия са.
Друго - познавате ли приятелите на порасналите си деца? Акцентирам на "пораснали", защото в нашия случай синът ми имаше дългогодишни приятелства още от "градинките" и детската градина. С някои от тези деца попадна в едно училище, дори гимназия. Покрай децата се сприятелихме с родителите или обратно, на наши приятели децата се с приятели ха с моето. И изведнъж, около 16-17 - та година рязко се измени ха нещата. До момента рождени дни, общи събития, празнувания(семействата) вкл Нова година и др. и като че ураган замете всичко.

За мен беше странно и откровено казано, малко неприятно. За него беше естествено.
Оттам нататък, около две години, той си има коренно различни приятели. Някои съм виждала на снимка, други буквално за секунди. На приятелите от класа съм виждала родителите на родителски срещи. За тези, от други училища-нищо не зная.

От една страна се усещам, че децата вече са големи и трябва да си подтисна желанието за контрол. От друга страна ми е странно. Така ли е с другите деца, има ли дистанция между приятели и семейство? Веднага казвам, че нищо против децата нямам, дори имат много здравословни хобита(непрестанно са или на уличен фитнес или с велосипедите, или по някакви екопътеки около града, които дори не знаех, че ги има) Но ми липсва онази увереност и надеждност в предишната му среда. А и нямам обяснение защо се разсъхнаха старите приятелства.

За гаджета - не знам да е имал сериозни отношения, разни краткотрайни е имало май (споменавал е на ММ). Той с мен не говори на тази тема, аз не питам, защото на времето много мразех да ме разпитват Когато има нещо сериозно, ще каже.
Сегашните му приятели почти всички са от периода след 7 клас, не познаваме семействата им, някои от децата са идвали вкъщи и поне по име и физиономия ги знаем. Отново ММ е по-запознат, понеже ходят на мачове и се засичат там.

Светкавица, това с гаджетата и влюбванията норма за възраст няма. Когато - тогава. При големия още първата му приятелка се оказа силна, здрава, споделена и открита връзка. Постоянно са заедно, стабилни и разумни. Престои им една година да бъдат разделени от есента, да видим как ще преминат през това. Приятелят му, с който са от детинство заедно, още приятелка не е имал (на 19 са). Умно, възпитано, общително и много хубаво момче. Ами... няма. Иначе ходят по купони и събирания, срещат се с млади хора постоянно, хубава смесена компания имат, читави и умни девойки и младежи.
Малкият (17) е влюбчив и популярен, общителен и харесван. Още от малките класове има симпатии, приятелки, харесвания, закачки. Последната година имаше едно-две влюбвания, но се разочарова. Гореща кръв е той, силно люби и мрази. Иска да се влюби истински, споделял ми е. Дано намери момичето си скоро. Иначе приятелки има много, но гадже - не.
Да, познавам приятелите им. Идват в къщи, срещаме се и по други поводи. Разказват ми за тях, споделят ми много за всичко. И за купони и за преживявания и за грешки и за любови. За семействата на приятелите си също ми разказват, за различията в семействата, моделите на възпитание. Ставняват и съпоставят, забелязват неочаквани неща. Говоря с тях спокойно, като с равни и възпитах себе си да реагирам спокойно, когато ми споделят нещо по-люто или притеснително. Не ги разпитвам, оставям ги да споделят каквото решат с техен ритъм и скорост, подробно или просто с маркиране. Това със споделянето сме го изградили в семейството ни съзнателно, бавно и методично, естествено и без натиск и с момчетата се получи. С девойката все още не знам - сякаш тя още се чуди мама враг ли е, приятел ли е.
 Нормално е с времето приятелските кръгове да се променят - сменят се класове и училища, квартали, спортове, интереси. Рядко е онова детското чисто приятелство да остане до зрялост, но се случва. Тийновете имат нужда и от малко лично пространство, малко собствени тайни и личен свят. Понякога това са приятелите и пазят ревностно подробности и детайли. Важното да не залитат в крайности и да взимат правилните решения. Хубаво е ние като родители да наблюдаваме дискретно за притеснителни признаци, но да им даваме свобода, рамо и подкрепа и да не си пъхаме носа грубо в техния свят. Да чакаме да ни поканят. Контрол, но  умно и от дистанция, дискретно и ненатрапчиво.

За споделяне, споделя дори понякога повече от необходимото. В смисъл, понякога за да сподели нещо свое, то е от такъв характер, че се получава споделяне и за други хора, от което на мен ми е малко неловко.Аз с майка ми не съм споделяла чак толкова, а на приятелки много се ядосвах, когато прекалено говореха.

А за приключените приятелства, освен че ми е странно, някак ги "преболедувам" още. В един момент рязко се дистанцираха деца, с които е бил близък, кажи-речи-от бебешки години. И то не деца от един кръг, а от различни. Новите, както писах, не познавам или познавам бегло.
И си давам сметка, че ако догодина замине за друг град, (малко вероятно, но възможно), съвсем ще съм извън обсега. Нормални неща, просто ги изговарям.

Моя не е имал още гадже...

Моят си има приятелка вече около година стана е с нея след дълга пауза (разочарова се от едно момиче в 7 клас и не искаше да се занимава с “кифли”). Всичко изглежда наред, познавам момичето и нейните родители познават моето дете.
С приятелите и при нас се получи нещо такова, но при пръсването по различни училища след 7 клас. След това си заформи нов кръг приятели предимно от работата си и един съученик. Познавам ги всичките по стечение на обстоятелствата, не че специално съм търсила повод да се запознаваме. Но всеки приятел си има периферия ако мога така да кажа и там вече нямам контакт и информация.
Разчитам на него да е достатъчно отговорен и осъзнат какво прави. По мои наблюдения е така. Не че не му доставя удоволствие да ме дразни, ама и това ще мине… Много обича да ми пуска твърдения за алкохола, как бил необходимост и как това било задължително за един мъж… Знае че се връзвам всеки път А аз знам, че не пие или ако го прави е изключително рядко и в съвсем минимални количества, но всеки път реагирам на тези му приказки.

Баткото още от 5кл въртеше гаджета.Въпреки, че беше притеснителен, вено момичетата си падат по него.Знам, че сменяше гаджета, имаше няколко разочарования, но от 2г. има сериозна приятелка, значи са били на по 18г.Само с нея ни запозна година и половина, след като излизаха.Засега крият да са вечно двойка 😂.Аз в харрсвам, тя мен съшо.Дотук добре.
Приятелите му от детинство познавам, родителите им също, макар и да не сме близки.След 7кл. не ги познавам, тогава смени и отбора, та много нови деца срещна.От тях знам само някои.За сеуги съм чувала, но вече ги обърках.С 2-3  от детска възраст прекрати отношения по ред причини, но това е нормално.Като цяло има свестни деца около него и съм доволна.Смятам, че спортът и дисциплината около него, му помогнаха да е сериозен във всичко, което прави.

Да, спортът оказва много благотворно влияние.
Моят тренираше футбол много години, приятелите му са основно оттам. Повечето спряха вече (на тази възраст или подписваш договор, или приключваш. С аматьорски отбори не им се занимава, ритат си за кеф, когато решат).
Не пушат, рядко пият алкохол, не се забъркват в глупости. Дано така продължи.

За гаджетата - до тук имаше 2. Първата доста го нарани и той го преживя много тежко. Втората, с която е и до момента - вече над 1 година, е от неговото училище. Много сладко, мило, скромно и добро момиче. Много си я харесвам. Виждат се редовно, но не излизат в една компания, защото тя живее доста далече. Виждат се основно в училище. Чуват се редовно.

За приятелите - познавам повечето и ги харесвам. Е, имат си своите изцепки, но като цяло са добри момчета. Не са голяма компания, но са приятели вече няколко години. Идват вкъщи - той ходи в тях. Родителите им не ги познавам. Постоянно дундосвам, че трябва много внимателно да си избира приятелите, че преди време беше залитнал в посока, който му каже 3 пъти здрасти, вече да му е пръв приятел. Сега редуцира приятелите и разбра за какво съм говорила толкова време.

Светкавица,все едно аз съм писала твоят пост:blush:Гадже не е имал.В 7 клас беше близък с една съученичка- излизаха заедно няколко месеца и до там.От първи клас оформиха група от деца с които много играеха ,ходеха навсякъде заедно ,познавахме се с родителите .Към 6 клас групата се разпадна. Следващите компании ги знаех само по имена.Към момента излиза с няколко момчета от неговия клас, но рядко.Миналата Нова година празнува с нас правиха си компания с дъщерята на нашите приятели която е на същата възраст.

Гаджета по-сериозни е имал 2 до момента, едното момиче беше съученичка, другото от друг град- там беше много емоционално и дълбоко, имаха връзка няколко месеца, тя идваше вкъщи, познавах родителите ѝ задочно, но разстоянието ги раздели. Сега няма приятелка, споменава разни девойки, но той е твърде пасивен и ако девойката е срамежлива- трудно ще се получат нещата.
Компания си няма постоянна, има различни приятели, с които се вижда- от тренировките, от езиковите школи, от училище, но си няма постоянна компания и никога не е имал, някак самодостатъчен си е и не търси приятели, може да си стои и сам вкъщи или да кара колело, да тича сам, не му е проблем изобщо

Синът ми е същия типаж, има приятели, излиза, но не му е важно. Спокойно може да си стои в къщи и да не излезе, интроверт чак дрънка. Доста е трудно да го приема. Гаджета не иска, говорили сме по въпроса. Надявам се да му се промени гледната точка. Поне в момента спортува, плува, кара колело и фитнес, което също отне много време да стигне идеята, че трябва да спортува. Възможно е и с гаджетата така да стане, дано!

Така...да цопна и аз тук с почти пълнолетна Дева от мъжки пол.
В последно време се чудя дали да си блъсна главата в някой ръб или да избягам....на необитаем остров.

Продължавам да се чудя къде изчезна доброто ми детенце и от къде се взе тоя мучащ и намръщен пубер.
Приятелка докато уж нямаше преди 3 месеца,се оказа че имал две - наведнъж/ на мама се е метнал/
Сега уж е само едната.....ама вече не съм сигурна дали и тя е налице.
Лятото уж нямаше да работи- от началото на месеца тръгна в един склад при познати....ама още не бяха махнали шевовете на крака,след ваканционното фиаско с прескачанета на оградата....
Вчера ги махнаха ...и вместо да се прибере след работа -отиде на фитнес моля ви се .От къде тая енергия.....
Уж не пуши/ не съм забранявала,въпреки че съм непушач/ постоянно намирам у дома цигари или от онези листчета/дори не знам какво са/. С тях така се бях спекла,че нещо си е ударил зъбите,които изправях 10г!!!!. То тия дивотии се слагали на венеца,моля ви се !!!! Нямам думи.....
Но още ме целува за лека нощ и аз него.....понякога ме прегръща,като се разстроя след последната му тъпотия.....и се извинява- искренно.
Абе не е много лошо детето- но понякога ми идва да му откъсна главата. А е 80% по добро дете,отколкото аз съм била/връщало се било- верно е бе/. Не искам да съм му приятел, аз съм му майка,но го възпитавам да ми има доверие,да може да сподели с мен всичко,ако има проблем - да го разрешим заедно. Оставям го - не настоявам, и аз не съм споделяла с родителите си- има си приятели за това. Но ми е кофти,когато го виждам ,че нещо го тормози, не споделя и казва ,че няма нищо.....
Дано мине скоро тоя пубертет.....или може да му счупя китарата,дето довлече преди време в главата,да му се наместят чакрите

Да се оплача от моя 17 годишен. Мързи го да гледа, до скоро само кошчето изхвърляше с триста напомняния. Сега го карам да простира или прибира прането, да изкарва съдовете от съдомиялната, да тупа чершафи/завивки, и разни други дребни неща, но никога нищо не става от първия път. Промени се последната 1-2години, за съжаление колкото и да се опитвам да го направя човек. Не знам откъде придоби такова самочувствие и се мисли за голяма работа. Излиза с две момчета, които не одобрявам особено, но не ме слуша да се отдалечи от тях, пушат наргилета, залагат понякога в някакви онлайн сайтове, и не знам какви още неща вършат. Опитвам да говоря, да го насочвам към правилния път, но все си мисля, че удрям на камък. Уроци не се учат, не го интересуват оценките,  няма намерение да следва, но пък няма търпение да отиде в големия град. Иначе се държи добре вкъщи, обичам го, но не го харесвам особено напоследък.

Трябва да намериш начин да го откажеш поне от залаганията. Ако залитне по хазарта, това е за цял живот. Пиша ти го от личен опит с БНД. Няма оправяне и с времето затъват все повече.
Иначе, щом не иска да следва, поне казва ли какво иска да работи? Може към някакви курсове да се насочи след гимназията.

И аз мисля, че трябва да намерите начин да го отделите от тези момчета и от залаганията

Какви книги четат момчетата на 16+,17,18?
Моето дете така и не заобича четенето, по-точно"разобича" го, защото като малък, колкото и да бях уморена, не ме оставяше докато не му чета. Научи се да чете на около 6,малко преди да ги навърши и четеше до втори-трети  клас, после заряза четенето.Сега чете само задължителната литература, както и разни книги, които не са точно книги(биографии и съвети на спортисти, артисти и др., за тренировки и хранене)
Много съжалявам, защото има книги, които ако не прочетеш в детството или в ученическите години, после е много различно.
В много наборните теми срещам"Не чете задължителната литература, но чете книги на чужд език", кои автори са популярни
Това лято направих експеримент, дадох му една любима моя книга, която препропетох с разлика от няколко десетилетия, непопулярна, но с изключително популярен днес проблем. Ами чете я, прояви интерес, дори говорим, но някак не го видях "да поглъща" написаното, да не може да се откъсне.

Моят много обича да чете, но само каквото му е интересно. Задължителната литература я пропуска с изключение на тази на английски език, че там бързо го хващат В момента е на вълна психология, самоусъвършенстване и манга. И неговите книги са предимно на английски, което не смятам за особен плюс, при условие че изказа на български страда с използване на твърде много чуждици.
Ей сега проверих какво има на бюрото - Оруел 1984 на английски.

Големият чете подобни неща- биографии, на спортна тематика статии.Малкият нищо не чете.

В момента чете "Да  прецакаш дявола" но много си " проточи " това четене.Иначе чете много техническа литература .

Синковецът чете книгата на Слави - ТОП мистериите на света. Хареса му и каза, че иска да вземе и другата от поредицата - за вселената. Прочете и една специалназа мъже - за отношенията с момичетата/жените, но не й помня заглавието. Като я видя, ще пиша, ако някой се интересува. Нея я прочете за норматив и каза, че била много полезна. В нея се обяснявало как е правилно да се държат на срещи, да бъдели добри слушатели и т.н. Според него - все важни за мъжете неща 😆

Малкият (17) чете класически фентъзи - Дюн, Властелинът и подобни, също популярни физици и астрофизици харесва. Има по 2-3 книги на шкафчето си и ги чете едновременно. Големият (19) харесва повече трилъри (Джак Ричър и от сорта) , но и биографии много чете. Четат на английски и на немски.

Да, моят също сам я избра и я изчете.
Интересно ми е коя е книгата за отношениенията момичета-момчета

Моичкия за Рд му подаряват ваучери за книжарници и постоянни си купува книги. Рядко съм чувала авторите. Виждам че тематиката му  много разнообразна - мистерии, фентъзи, ужаси, криминални, исторически. последно купи две книги и на бг автори които не съм чувала(уендиго май се казваше едната) . От пазара на книгата  си купи "Да убиеш присмехулник", позната за динозаври като мен .
Дори не знам какво да ти препоръчам. Може би юлка споридонова, там има добро теми - тийнове, любови, отношения дрога, родители, мисля че бяха една четирилогия ( две от книгите бяха писани от момичета тина и графиня батори , моичкия каза че му било интересно да види отстрани как мислят момичетата. Другите две от момчета. Кронос му беше любимата от чвтирилогията). Авторката има и още една книга ( нещо за щурец беше, извинявам се трудно помня заглавия) също добра. Аз ги прочетох всички, бяха много свежо написани.

Нашият подрастващ (16г.) чете - и задължителната, и тази, която му харесва. Разпределя си ги и действа.
Като че ли най-любимата му поредица, която започна още в 5-ти клас и продължава да чете и сега новите, които излизат, е на Дерек Ланди "Скълдъгъри Плезънт". Иначе, с голямо желание изчете книгите на Юнас Юнасон за "100-годишния старец..." и останалите няколко забавни от него. Чете и Агата Кристи, книгите за Шерлок Холмс, а има залитания по книги за ВСВ, но това са си негови отклонения...

В момента чете Играта на Ендър на английски и е много впечатлен, още повече че си спомня, когато беше малък и аз я четях и му споделях някакви моменти от нея.
Но като цяло много малко чете.

Моят не чете хартиени книги, не знам какво си сваля на електронната, не любопитствам.
А не обичам да чета. Хващат ме нервите. И филми не обичам да гледам особено.
Така и не го разбрах това с четенето на книги. Едно време от задължителната литература четях всичко, но прескачах по възможност всякакви описания и етапи без случки.

Мисля, че невероятно, безумно не приличаш на мен. Ти отново ми напомняш, че никога няма да бъдеш мой „клонинг“. Ти можеш да бъдеш удивителна, очарователна, истинска радост за сърцето, но никога няма да станеш онази, в която бих желала да те превърна.
Това е от Тед Чанг. Препоръчвам го.
Когато бях в гимназията, майка ми ми препоръчваше Хемингуей, а аз четях Вонегът. Сега СМ чете главно руски автори. Не харесва почти нищо от моите любимци.

Някакви странни фантази романи на английски,  чете на Киндъл доста

Тези дни излезе информация за новата Мис България, за която (основателно или не) се гордеем, че е от Варна. Когато я показаха по ТВ, синът ми възкликна:"Ама тя е от.... училище (неговото до 7 клас, негов" набор"), от класа на на.... (X, да кажем, на приятелско дете от ДГ)
Пищна красавица, изглеждаща поне десетилетие по-голяма. Няма лошо.
Въпросът ми е, има ли момчета, които изглеждат (не само заради ръст и кг) по-малки от реалната възраст, по-инфантилни като поведение, по-неопитни във всякакъв житейски план.
Иска ми се да поговорим за това,  за "бавно развиващите се", но не в интелектуален и буквален смисъл, по а по-скоро житейски.

Какво точно значи в житейски? Според мен всичко върви свързано някак си, особено на тази възраст...
Дай пример какво имаш предвид. Нещо не схванах примера с миската и житейския опит?

Момчетата си вървят малко по-назад от момичетата- физически след 20г започват да изглеждат мъже, докато момичетата на 17-18 вече са си доста женствени.
Емоционалното развитие вече опира до много и различни неща.

Децата са учили от 3 до 7 клас в едно училище. Родени са в една година, предполагам, в сходни месеци, защото я обявяват като 17г, а моето дете също още няма 18г.Тя е пищна, лъстива, откровено женствена. Жена от всякъде. По много мнения, изглежда поне с още 5-10г повече. Хубава е, спор няма. Но по женски хубава, като зряла жена.
Моят син е учил с нея при едни и същи учители и условия. Не само заради (-) ръст и кг, но и като манталитет изглежда много под годините си. И поведението му в житейски план е такова. Той е дете, в най-общия и конкретен смисъл на думата.
Преди броени дни посетихме една класна, макар и непопулярна винарна изба, чиято продукция познаваме. Мъжът ми почна разговор за поръчка с думите"През май имаме абитуриент", при което собственичката(с глава по-ниска от ниския младеж) допълни"Седми клас, нали", а при поправянето, че става въпрос за 12,последва всеобщ конфуз.

Има ли такива младежи, които на прага на пълнолетието имат сравнително инфантилен вид и поведение в сравнение с връстниците си.
На мен не ми пречи. Учи се добре, межди отличен и Мн. добър, (5.60-5,30)през годините, има интереси, не пие, не пуши, спортува, но не състезателно(заради болести като малък не успяваше да стигне до състезателна форма) Но някак, като гледам как изглеждат връстниците му(и особено въпросната миска), какъв социален опит имат, в което се включва всичко, породено от общуването "в социума" се чудя дали живее живота на поколението си. Добавям, че има малко приятели, но са в същия "диапазон". Абе, "бебета", на фона на връстници и особено на връстнички.

Някои момчета изостават в пубертета, знам за такива момичета също.Ендокриноложката каза, че
и моят син може би ще се развие като мъж по-късно.Емоционално е много по-напред от болшинството- супер сериозен и неемоционален, което също не е ок.

Ако имате притеснения се консултирайте с ендокринолог, не мисля че може да се обобщава, но все пак ако държите- синът ми е на 16г и той, и приятелите му имат физика на млади мъже, не на деца, държанието варира, имат и силни, зрели страни, и детски изцепки. Почти никой не пуши, не пият.

С ендокринолог сме правили консултации, между 13 и 17г възраст по няколко повода. Там всичко е в норма. По-скоро ми е не толкова притеснително, колкото повод за размисъл разминаването между деца в много различна  житейска зрялост на иначе сходна и дори идентична възраст.

В обкръжението на моите синове има и такива деца - по-дребнички физически. Има и по-обрани като поведение и откъм социални умения. Докато на физическото развитие при децата почти не можем да повлияем, то откъм социални умения можем. Доста голямо влияние имат навиците на семейството, социалният им и приятелски кръг, активности, пътувания, културни и интелектуални интереси, хобита, спорт.
Още от ранните години на децата ни сме осъзнали важността на социалното им развитие и умения и сме се старали да сме социално активни, въпреки интровертните ни по природа характери. Сякаш се получи, и тримата са социални животни, и макар двама от трима да са леко обрани като поведение, в социума се движат спокойно и виреят уверено. Много се тревожех да не станат асоциални  диваци, доста такива деца съм виждала и наблюдавала, не са щастливи и като възрастни. Предвид честата ни смяна на държави в ранната им възраст, имаше такава съвсем реална опасност. Доста усилия положихме по въпроса, съвсем целенасочено. Имаше смисъл. Дори в елементарни ситуации като вечеря в ресторант с непознати, непринуден разговор в смесена група, реакции при неприятна случка или изненада - веднага си личи обиграността и социалния тренинг.

Не мисля, че интровертите са диваци и се превръщат в нещастни възрастни.  Някои хора са си самодостатъчни и нямат нужда да се себеутвърждават в различни социални групи.
Адаптивността обикновено се развива заради, а не въпреки някакви обстоятелства и е напълно излишно да генерализираме по този начин. Щастието, себеоценката и нуждата от общуване са субективни и не са константа, още по-малко пък на тази възраст.
Бих се радвала ако децата ми не се опитват да се харесат на всички,  не подражават, за да паснат навсякъде и на всяка цена и разбират, че качеството е по-важно от количеството, но дори да залитат в паразитни траектории, пак няма да си извеждам генерални, дългосрочни изводи и прогнози, освен ако не става дума за наистина опасни или вредни опити.

Никой не твърди, че интровертите са диваци. Нито че социалните умения предполагат стремеж да се харесаш на всички или да подражаваш на околните. Що за изкривено тълкуване?

Момчетата си изглеждат по-малки от момичетата на тяхната възраст - винаги е било така. Имам няколко примера с близнаци - момче и момиче. Разликата е видима и като външен вид, и като поведение . А и момичетата, като се облекат и гримират, качват някоя и друга година отгоре.
Относно въпроса - моя тийн е такъв. Като поведение и отношение към света си е още дечко, макар, че скоро ще стане на 17. Физически е здрав, бръсне си, но в лицето още си има детски черти. При него, обаче мисля, че е ген, защото цялата моя рода сме такива - изглеждаме доста по-малки, отколкото сме. Навремето, когато бях на 20 - 30 г. това много ме дразнеше, особено в работата, защото си ме приемаха, като "малката" - дори колеги, които бяха по-малки от мен на години. Но сега на 43 години го смятам за голям плюс
Не го приемай, като нещо лошо - някои хора просто съзряват малко по-късно. Все се шегувам с пубера, че за такива, като него, пълнолетието трябва да е на 21 г

Аз пак не разбирам връзката между житейска зрялост и как изглежда някой. То външния вид са си гени, там какво да промениш. Житейския път следва възпитание, семейна среда, училище... Не виждам как едното трябва да определя другото.
Житейски опит аз разбирам да могат да се оправят сами в социална среда, да имат базови умения домакински, технически и други подобни.

Има разлика между възпитанието и характера, и отношението към живота, наивността и съзряването. Един тийн може да е много добре възпитан и пак да си е дечко в главата - да бъде по-наивен и лековерен. Имам приятелки, чиито синове са набори на моя и са много по-зрели. Изглеждат си, като млади мъже. Нашият си изглежда, като дечко до тях - и като визия, и като поведение.

Личните ми наблюдения са, че много си зависи от характера на младежите, а не толкова от семейството.
Пример сме аз и тийна - тотални противоположнисти откъм социални умения и изобщо светоусещане. Той не проявява елементарен интерес към хора, които по някакъв начин не са му интересни. Просто казва: "не ме вълнуват"... и толкоз. И много от приятелите му са с подобни настройки към околните. Честно казано, понякога си задавам въпросите що за работен колектив ще успее да формира това поколение... Иначе, познатите му (дори и такива с по 3-4 години по-големи) го описват като забавен, страхотен и отговорен, но с нас (според мен) се държи инфантилно и чак дразнещо понякога, но може "повредата да е в моя телевизор".
Приятелките му момичета са доста по-напред в социалната комуникация и определено вече се държат (и изглеждат) като едни млади дами, а не деца... за разлика от голяма част от младежите.
Физически някои от наборите му (16 год) изглеждат като 20-22 годишни мъже, а някои като 10-12 годишни хлапета. Но, това явно си е до ген

И моят с нас се държи сковано и прикрито, със себеподобни е съвсем различен.Не знам защо така се дистанцира, брат му никога не е бил такъв.
Но виждам промяна- онзи ден на мач някакъв го подиграл, че заеква.Нашият му се изрепчил, което ми допадна, защото досега се свиваше и премълчаваше.Не се е изрепчил физически, но нещо му е казал остро.Брат му е бил на мача и е видял ситуацията.

Това лято (пре) прочетох една любима, но трудно откриваема книга, която преди години(по-точно - десетилетия) бях чела. Години наред когато минавах покрай къщата на писателя (живял и в нашия  град), се сещах за нея и си давах обещание да я намеря.
Това лято книгата е единствена, която синът ми прочете извън училищната литература.
"Птици долитат при нас", П. Славински.
Предложих му я, защото много обича животинския свят, но и заради изключително деликатния и не решим проблем за неравностойната (в романа - откъм среда и етнос) любов. Радвам се, че я прочете, макар да си противопоставихме гледните точки.
Просто исках да споделя какви на пръв поглед незабележими детайли формират човек