Какво казвате на дечицата с живи, но неприсъствени бащи?

Е, то това баща ли е? Ако се върне и поиска да е баща на детето,.ок, но ако не припознае детето сам, ще го съдиш ли за бащинство? Защото впише ли се като баща ставаш зависима от него. Да, ще трябва да плаща издръжка, ще има право да вижда детето, детето ти не само ще носи имената му, но и ще му е наследник, ама.за едно пътуване в чужбина и ще трябва да му искаш подписа, за една застраховка да се изплати за нещо на детето и ще иска застраховател той да попълни съгласие да ти се изплати на теб, за детски, за стипендия на детето - ще ти трябва и неговия доход. Медалът има две страни, внимателно ги обмисли.

Ако не желае да е баща, няма да го вписвам като такъв.
Материалната му издръжка и наследство не ме интересуват, въпреки че не са незначителни.
Мога спокойно да осигуря всичко на детето и сама, нямам никакво желание да ограничавам свободата ни, заради някакви пари от бащата или заради някакво мое куцо "отмъщение" или да го държа под фиктивна отговорност с някакви смешни изпросени издръжки.
Ако реши да бъде баща, ще видя зор с всичките изброени от теб неща, че и още, но по-важно ще остане детето, разбира се. Ще се радвам детето ми да не се пита защо баща му не го иска.

Ако бащата е категоричен, че няма да вижда детето и сте приключили, е просто донор. Т.е. вие сама ще изберете дали да кажете на детето кой е баща му или ще мълчите до край. Колкото и снимки да му пращате, мъжете не се впечатляват от такива неща. Той нарочно ли ви е казвал, че иска друго дете и сега, когато е факт даде на заден?

Разбирам, че вече е изоставил една жена с дете, а ти си втората. Ти кога разбра, че този човек е "себе-обсебен, елементарен простак без емпатия и чест"? Едва ли е било чак когато си забременяла от него. Изборът е бил твой. Не те съдя, защото бях в подобно на твоето положение. Не, бащата не ме изостави, но пак не стана баща от него. На твое място приключвам всякаква комуникация, трия го в социалните мрежи, няма въобще да му казвам когато родя, нито пък да му пращам снимки, как пък не. Ще пиша детето с баща неизвестен и въобще няма да се занимавам с него, с бащата. Той ясно е показал, че не желае, няма да му се моля.

Този човек не заслужава да го търсиш и да му пращаш снимки.
Ако той потърси детето, ок и то не с 1, а с много на ум. Ако не поиска контакт през бременността и след раждането, изобщо не се товари с негативни емоции. Мъжете не се впечатляват от мили снимки на бебета. Най-много да се озлоби или да почне да те тормози от страх да не искаш нещо от него.
В днешно време е нормално децата да са от донори. Приеми, че и твоето е така. По-важно в кой и как те е отгледал, а не кой те е направил.

Аз се разделих с бащата, когато детето ми беше на 1г9м, вече почти двадесет години ни вест, ни кост от него, живее в чужбина и не го търси, детето не го помни и никога не е имало драма, че няма баща, само в детската градина ме беше питало защо сме се разделили и това беше, не го обсъждаме изобщо, за пътувания в чужбина се наложи да водя дело, моят съвет е да не се напъваш да търсиш бащата, ако той прояви интерес - добре, ако не - насила хубост не става, по-добре да забравиш за него и да караш все едно го няма, има и положителни страни да сте сами и свободни, няма опасност бащата да настройва детето срещу теб или да се опитва да ти го отнеме, каквито случаи има

Биологичният баща на племенницата се "разведе" с дъщеря си, когато се разведе със сестра ми. Бебе беше още. Така и не я потърси и не му трепна нищо, хем виждаше в интернет как расте, как тръгва на училище, завършва, отива в университет, омъжва се, ражда близнаци. Тя даже му предложи да си види внуците. Отказа.
За сметка на това, във всичко това беше вторият съпруг на сестра ми, който винаги я е смятал за дъщеря наравно с тяхното общо дете. Никога не го е преживявала тежко, защото сестра никога не е крила от нея истината.
Това е. Насила не можеш да накараш никой да направи нещо, което не желае.

Хем не искаш да лишаваш дете от баща, хем забременяваш от някой, който вече е зарязал едно дете, и няма начин да не е показал и преди това, че не струва?

Ти самата си израстнал без баща и сега искаш да причиниш същото и на детето си. Едва ли бремеността ти е била планирана и желана. Не мисля, че той е искал дете от теб. Хем не искаш нищо от него, хем снимки ще му пращаш. Добре си помисли как ще се справиш сама с детето. Струва ми се, че си младо момиче с много емоции и не съвсем реалист.

Точно в случая ще кажа че детето е от клиника. Няма да вписвам бащата в акта за раждане.
В 9 г.с имаш и други опции, само казвам...

Ако това 93 е наборът на авторката, не е съвсем младо момиче.

Не бих търсила контакт повече. Насила не става, а и има една поговорка - внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш. Този, ако има пари, със сигурност си мисли, че си златотърсачка и затова си забременяла. С отказа си за аборт само си потвърдила мнението му. Слагай кръст, трий го отвсякъде и се моли да не иска да присъства в живота на детето ти. Защото явно в твоя живот не иска да присъства. Оттам нататък последствията не са ок. Нямаш представа все още каква връзка ще имаш с детето си, как ще те боли, когато него го боли, как ще се смеете и плачете заедно. Аз не знаех, че човек може да обича толкова силно, докато не се сдобих с дъщеря си. А сега си представи, че гледаш това дете сама и в един момент се довлича онзи и почва с претенциите. Ще го пуснеш ли това дете с бащата, който е баща само на хартия, без да ти се свие сърцето, без да се тревожиш, че той не знае как да се грижи за него, без да се тревожиш, че може да започне да го манипулира и настройва срещу теб? Защото такива екземпляри точно това правят. В такива случаи той ще има право да го води където си иска, да прави каквото си иска и ти гък няма да можеш да кажеш. Тези неща сега не ги осъзнаваш, но в един момент идват на дневен ред и траят години наред, до пълнолетието. Декларацията за извеждане от страната е бял кахър. Не знаеш какво е детето ти да се връща от баща си и да ти се оплаква, че не са се държали добре с него, че не иска да ходи там, а ти да нямаш избор, защото притиснатия от теб "баща" настоява да го взима, но не от кеф да бъде баща, а за да ти отмъщава. И да трябва да откажеш на молбите му другия уикенд да си остане вкъщи при теб, а да обясняваш, че ще, не ще, трябва да ходи при онзи. Още много ситуации мога да ти изброя, но повярвай ми, не ти трябва да ги изпиташ от първо лице.

Аз съм обяснила на дъщеря си, че двамата с баща й сме различни, искаме различни неща и затова не можем и не искаме да живеем заедно. Толкоз. Прие го детето и драми там няма. Ходи и при баща си, остава там, но тя е голяма вече и може да си каже, ако нещо не я устройва. Освен това аз имах късмета бившия ми да кротне година-две след раздялата, да си хване читава жена и това да тушира напрежението между нас. Което се отразяваше пряко върху детето, не си прави илюзии, баш там избива. Така че гледай си живота, гледай си детето и се моли той да прави същото, защото ако реши да ти прави сечено, в чудо ще се видиш.

Докато дойде време да му казваш, може вече и втори татко да се е появил. Изобщо не мисли за това в момента. И не го изнудвай със снимки. Този човек трябва да спре да съществува за теб, както ти не съществуваш за него. Роди, отгледай детето до възраст, в която ще те пита къде е тати и тогава вече го мисли. И аз не бих го вписала като баща в акта за раждане.

Имайте предвид, че вписването на баща не може да стане от майката, трябва таткото да подпише нотариално заверена декларация за припознаване, ако той не иска - само със съдебно дело, в случая мъжът май няма желание да е баща

Благодаря на всички за отговорите.
Колкото до интереса относно  първоначалните ми отношения с него - очевидно през ум не ми е минавало, че човекът ще се окаже карикатура на това за което се представяше. Ние се познаваме от няколко години,  работим в една и съща сфера. Говорили сме си кратко и все по работа през тези години, като и двамата сме се харесвали, но сме си мислели, че другият е обвързан. В един момент се засякохме отново по работа, но този път само двамата и стана ясно, че той е разведен от 6 години, а аз също нямам връзка (той директно ме попита).
Човекът  детето не си го е зарязвал, добър баща е, никъде не съм писала, че си е изоставил детето.
Иначе докато бях влюбена в него  не мислех, че е себе-обсебен, ами старателен професионалист и че приказва непрекъснато за своите постижения, понеже иска да ме впечатли; 'елементарен'  не ми беше определението за него, по-скоро мислех, че е много земен човек, а очевидно нямах никаква представя, че може да реагира толкова просташки и да му липсват емпатия и чест- до тази постъпка.
Преди това, той ми говореше колко силно ме обича, как аз съм най-близкият му човек, споделяше ми много лични негови тейни и тревоги, обяснаваше ми как иска да имаме семейство, какви хубави бебета ще си направим.
Забременях случайно. Не сме правили реалните планове, понеже живеем на 300 км един от друг. Имахме намрения аз да се преместя при него, понеже София е трудно поносима и за двама ни.
До този момент аз не можех да забременея, лекарите също ми обясниха, че е адски малко вероятно изобщо да ми се случи в този живот - той това го знаеше!
Знаейки това , искаше да направя аборт защото - още сме били много рано във връзката си,  какво щели да кажат хората? Той сега нямал условия там на майната си, трябвало му време да си оправи къщата и не искал да ходим на квартира (нищо че аз имам 5 апартамента в София- нямало къде).
Потресаващо! Обясних му, че вероятно може и да нямам друг шанс и че освен това абортът за мен е грях - той ми вика как бившата му приятелка била направила 3 аборта с него ??? Ами на мен всички чувства ми се изпариха на момента, а той започна да ме обвинява, че не съм се държала с него като преди, въпреки че не съм го обиждала, не съм му викала - бил обиден, видиш ли...
Колкото до това дали си мисли, че съм златотърсачка - спорно е, аз също разполагам със солидни средства, което много добре му е известно, но допускам и да си мисли, че съм хвърлила око на парите му, защото повечето богати хора си мислят, че приятелите им и прочее са около тях заради парите.
До този момент бях раздвоена дали да лиша Божията воля от живот, заради това, че вероятно няма да има баща - имах час за аборт, но не отидох.
Не съм единственото дете без баща. Но и все пак не бих отнела възможността на детето ми да си има баща.
Някои мъже са така- кофти съпрузи, но добри бащи - примерът е пред очите ми- мъжът на сестра ми. Чудесен баща - абсолютно неадекватен съпруг.
И все пак остава силно възможният вариант "бащата" да реши, че няма да интерес към детето от мен.
Все пак си мисля: това, че липсата на моя ме е афектирала, не означава, че ще афектира всеки друг по същия начин, стига да има правилен подход.
Това ми беше и първоначалния въпрос- Какъв подход сте имали към детето в подобна ситуация?
Благодаря отново

П.С. не знам дали се изразявам правилно и дали става ясно, че аз нямам никакво желание и  няма да се боря този човек да присъства в живота ни. Единствено не бих го спряла- то няма и как да го спреш- ако реши да бъде баща на детето си. Не бих лишила детето от баща, ако той иска да бъде такъв.

В началото, докато детето е малко - прости отговори - имаш баща, но той не живее тук, а много далеч. Когато попорасне - започваш повече да обясняваш. Че не искате да живеете заедно, че не се разбирате и т.н. Нищо чудно наистина дотогава да има някой друг до теб, така че отговорите може да варират според ситуацията. Ще намериш начин, не е толкова трудно.

Като дете не си имала правилен модел.
Това включва и че не са те научили да не летиш в облаците.
Имаш малко време, за да решиш да не си причиняваш тъпотии.
Не че ми харесва тона, но само като ти чета наивните разсъждения.
Намерила си някакъв без елементарна ангажираност към теб, забременяла си случайно  и след като ти е казал да не го гласиш за баща, ти на всичкото това се чудиш кога са му пратиш снимчици, че евентуално да не прехвърлиш отрицателната енергия с кърмата на бебчето. Видиш ли на това бебче туй ще му е проблема.
И за са има бащино име? Разбира се, че не. Просто очакваш, че той като види снимчиците на бебенцето и ще се трогне и разнежи. Ще дойде да го види и знаели се може пък да си станете истински семейство.
Мхм. И един мармот...
Този човек дете си има.
А ако към теб имаше някакви чувства нещата щяха да се обсъждат, а не веднага да ти заяви, че трябва да направиш аборт.
Защо не правите преценка какво точно означавате за даден мъж, а вместо това някакви илюзии?

Запази си детето, защото си е дар от Господ, щом имаш възможност да се грижиш сама за него. То ще в свикнало да живее без баща, не е нещо необикновено тези дни. Може и да се появи друг мъж в живота ти и той да му стане баща. Няма да е лесно,  но ще се справиш.

В 9 г.с. я камилата, я камиларят. Няма нужда отсега да решаваш какво ще казваш и ще правиш в някакъв много бъдещ момент, който може и да не настъпи. Хеле пък вече да си изчислила, че след кърменето ще му пратиш снимка
 Като или ако му дойде времето, ще действаш според обстоятелствата.

Питам, защото е нещо, което ме притеснява силно, пък се опитвам да бременея спокойно, за да няма проблеми с плода. Вече развих една киста на пъпната връв, което, доколкото ми беше обяснено, се получава от стрес.

Този го отпиши, все едно не е съществувал и си живей живота спокойно.

Аз не бих пращала снимки, дори не бих казала , че съм родила.Детото си го запиши на твое име и това е ! На детето един ден ще кажа, че баща му е умрял и толкова. Пък не се знае, може някой мъж да реши , че иска да бъде баща на детето ти ама ИСТИНСКИ и всичко да се нареди както може би си мечтала ! Успех и леко бременеене 🍀

Киста на пъпната връв в 9та седмица? И още във 2ра (?) си знаела че си бременна? Обикновено се разбира в 5та седмица, след закъснението. Виж сега, в трудна ситуация си, но обикновено потребителите като пускат тема, не споменават колко апартамента имат, освен ако не е целта на темата. Звучиш арогантно. Иначе вече ти се каза- гледай си бременността и не го мисли какво ще казваш на детето, имаш около 3-4 години да решиш.

благодаря за пожеланията, но едва ли ще успея да излъжа


да, права си, 4 г.с. ил 2 седмици, след секс, моя грешка!
иначе, да , киста на пъпната връв ми беше установена тази седмица, казаха, че не е нетипично.
Иначе не съм писала първоначално какво ми е имотното състояние, вметнах  го по-късно, за да поясня, че въпреки "опасенията на бащата", че нямало сега къде да го гледаме, аз разполагам с място, да може би не е трябвало да споменавам КОЛКО места, но не ми е минало през ум, че това ще подразни някой,,,,или няколоко човека. какво значение има изобщо.
Писах тук, за да намеря подкрепа, аз не за да бъда упреквана, че съм споделила нещо, спонтанно, при положение, че това ми имотно състояние е резултат на адски мноогоо денонощен труд и лишения с години. Мога само да гадая защо в нашето общество се реагира злобно на зов за помощ и то на бременна жена в очевидно вече стресираща ситуация. благодаря за съвета ти, иначе.

Когато ти приемеш факта, че бащата е неприсъствен, ще знаеш какво да кажеш. Желанието ти да пращаш снимки с идея той да съжали, да оцени бебето или да се съберете показва, че още имаш някакви илюзии, че ще се промени ситуацията.

Сега няма какво да го мислиш толкова. Аз си мисля, че баща липсва повече ако си имал такъв, ако въобще го е нямало е доста по-абстрактно. Детето на площадката не знам какъв му е случаят, моето също сочи други мъже и казва тати (има си тати вкъщи), не може да произнесе "мъж", а и те са татковци - на други деца. Няма смисъл да се дълбае в приказките на малки деца и да им се влага излишно някакъв драматичен товар, за децата нещата са по-прости, без нашите лични страхове и товари.

Нещата при децата не са по-прости.
Нещата при децата винаги имат значение.
И е хубаво от рано да им се казва истината.
Иначе заживяват в един нереален свят.

Благодаря за целия смислен коментар. Цитатът най-ме грабна. Аз също подозирам, че при абсолютното отсъствие на баща, детенцето няма толкова да страда. Въпреки че имам приятелка изоставена от баща си, никога не го бе виждала, но когато беше на около 20 години започна да го издирва. Той я беше признал, но изоставил още преди да се роди. Намери го - имаше си ново семейство с още две дъщери. Не й се отрази добре тая констатация. Не знам какво очакваше, милата. Вероятно майка й трябваше да се намеси с нещо от сорта на " той до тук не те е потърсил, защо си мислиш, че ще те иска сега?", вместо да й помага в издирването....
Може би наистина бързам прекалено с отговор на толкова деликатен въпрос, но много ме тревожи да не направя още нещо погрешно (освен преценката за мъж) за сметка на детето. Изчетох какво ли не. Надявам се някой да сподели личен опит или опит на познати.

Вземи отсега да приемеш, че ще правиш много грешки. Да, също и относно детето. Безгрешни няма, а това, за което сега си блъскаш главата, е направо смешно. Не се знае дали изобщо ще стигнеш до момент, в който детето да попита и да изиска отговор.

Това със снимката, извинявам се за директния изказ, е много глупаво и дано се откажеш.

Благодаря за коментара. Дано не се стига до там, но не ми се струва реално да не попита къде е баща му.
Вече сериозно обмислям да не изпращам след време снимка.
По принцип не искам никаква снимка да изпращам, но си помислих, че би било егоистично от моя страна да намесвам личното си отвращение към "бащата" , при положение, че четох за случаи в които такива бащи са се освестили след време и поддържат здрави хубави отношения с децата. Явно в България това не е никак често срещана история

Просто му съобщете, че сте родила и с бебето сте добре и ако иска да присъства в живота ви няма да го спрете. По-добре да е с баща 'неизвестен' в акта за раждане, за да нямате документални проблеми после. Кажете на детето си истината някои ден, то само ще прецени дали да го търси или не. Липса няма как да не чувства, но ако вие го правите на голям проблем пред детето на него ще му е още по-гадно.

Той знае, че си бременна и искаш да запазиш детето и отказва да е баща. Какво повече да го питаш. Питала си го вече. Колко пъти да отказва, за да е ясно.
Човекът те е лъгал и манипулирал, за да прави секс с теб и явно не е почтен и добър човек. За какво ти е повече да се замесваш с него. Ама бил добър баща. Не, той не иска да е баща, не и на това дете, ясно го е показал.

Все пак имаш късмет и той е, че си забременяла. Хората с години ходят по лекари и даже и тогава не успяват. Приеми за себе си, че си срещнала този човек, за да те дари с дете и след това е изчезнал от хоризонта да си живее своя живот - всъщност това е истинската история.

На детето бих казала, че сме се срещнали и създали дете, но той е имал друг живот и се е оттеглил. Не е нещо нечувано. Дано успееш да внушиш, че той не е важен, той е свършил своята част и няма никакъв смисъл повече да го мислите.

Изобщо не бих го търсила този за каквото и да е. Даже няма да му се обадя, че изобщо съм родила, нито пък ще искам да припознава детето.
Всяко зло - за добро.
Щом имаш възможност да се справиш сама, за какво ти е това ремарке? Само проблеми. Никой не знае какво ще му поднесе утрешния ден, може пък докато стане на възраст да разбира детето, да си срещнала правилния баща за него и той да може официално да го осинови, което ще е невъзможно при жив биологичен баща (както в моя случай, ние дори бяхме женени 5 години).
Забрави го тоя, гледай си бременността, наслаждавай се на подготовката за малкото човече.
Щом казваш, че си имала проблеми в това отношение, ето, някой е чул молитвите ти - ще станеш майка. По-добре ли щеше да е да сте заедно, а да нямаш деца?
Успех и много щастие с малкото човече ти желая и не се тормози излишно в днешно време има деца с две майки или с двама бащи .... това да не би по-лесно да се обяснява!?

Оххх, колко жени са се опарили така!
Говори се, говори се, не го занимавай, не му давай права - не, не. И после - олелееее, защо така стана?
И това, че не може да излезе за едно море в Гърция без неговото изрично съгласие е най-малкият проблем!
Една позната преживяла социални и полиция в дома си с 2-годишно дете, защото нашичкият се оплакал, че не му дава детето в уречения ден. А то просто беше болно с 39температура, покрай стресът от всичко това трябваше и да преживее и това!
После пък дела, съдилища, лъжи... веднъж споделих една публикация, в която за няколко часа гледах детенцето ѝ (на 8-9 месеца), даже не съм уточнявала, че гледам нейното дете. Та, седнах с чисто белия си панталон на разтопен шоколад. Няма да ви казвам къде и колко се изцапотих, та се чистих с една непозната жена насред улицата, след бая разходки из квартала. И всичко това просто го споделям, като я "тагвам" (за смях към мен, защото, нали, мунско изпълнение). Ама тя като откачи в 6 часа сутринта, да махна публикацията, бори се за детето си, може да бъде използвано в съда (като даже не съм казвала, че съм гледала нейното дете, можеше спокойно да съм я "тагнала", защото да речем ме е видяла), въпреки че не виждам какво лошо има да оставиш детето си на приятелка, докато си свършиш някаква работа (тя пишеше дипломна работа тогава). Абе... смахнато,ама като срещу теб стои ненормалник вероятно и ти ставаш параноичен, за да се защитиш.
Не знам, толкова нерви, за едното нищо.
Ако един баща иска да бъде такъв, той ще бъде винаги. И без снимки, и дори без припознаване.
Поне запиши детето на твое име и след време му пращай снимка, ако искаш. Но не, докато има възможност да го припознае! Това, естествено го казвам с оглед на ситуацията, че те е зарязал бременна! Малей, той ще ми се държи така, аз ще му пращам снимки!
Въобще не бих искала да се срещнем! Даже бих се скрила, ако го видя някъде!

Той може да го припознае винаги. В смисъл няма срок за припознаването.

Не беше ли до една година след узнаването?

Има такъв момент, но тогава ще трябва той да води дела, да иска тест за бащинство и прочее, а той не изглежда като човек, на когото му се занимава. Макар, че стимулът да направят гадно на майката е много силен!
И все пак по-добре да узнае и да прави нещо по въпроса за доказване, отколкото да му се предложи на тепсия!
Това казвам.

Благодаря ви, прекрасни дами, за съдействието!
Желая ви здраве, свобода и любов! Благодаря!

Не.
1 година е срокът за оспорване на бащинство.
За припознаване няма срок.
За оспорване на припознаване има срокове.

Тирета и точки в удостоверението за раждане ти е най-малкият проблем. Аз съм самотна майка на 30-годишен син, никога не съм се омъжва ла и биологичният БНД видя сина си само веднъж, като бебе. На сина си казах истината от-до, когато беше на 15. Преди това - съкратени версии според възрастта.
Знам къде е въпросният, показвала съм го на сина ми - хах, за сведение Никога не сме го търсили, не виждаме и смисъл.
След като си избрала да родиш, назад не гледаш, и майка и баща ще си. Пази си душата спокойна и да не ти пука кой какво казал.