Детето ми лъже

Не бийте детето. Това е моя съвет. Не го удряйте никъде.

За "лъжата": на тази възраст първо не рязграничават много фантазия и реалност. Въображението им е богато и работи на пълни обороти. Второ и много важно е, че тестват границите си и искат да знаят къде наистина е границата, може ли да се смени и ако да до къде. И трето научават, че ес определени думи могат да постигнат нещо и то реакции у нас другите.
Зад лигавенето също се крият тези причини.
Избирайте си битките, поставете ясни граници и ги спазвайте винаги.

Ударите по дупето (или където и да било) даже не искам да започвам да ги коментирам. Само ще кажа, че насилието издава безсилие, така че не удряйте детето.

Проблемът е в родителския авторитет, т.е. в липсата му. След като при детето има родител/и, то баби и дядовци не се намесват.

Лъжата на тази възраст не е точно лъжа.

Поеми си дълбоко въздух и я остави да се тръшка, период е, ще мине. За лъжите казвай "Ами сега ще отида да питам баба ти дали наистина така ти е казала" и постепенно ще спре. За боя, просто не я бий, с бой никой не е вкаран в пътя. И главно не се изнервяй от тези неща, много деца се държат така. Говори ѝ повече, гледай да правите заедно някакви неща, които харесва и се дръж спокойно като не слуша.

Най-важното е в случая да не я изтървете и да не се поддавате на лиготиите! Че като порасне и като е научена, че всичко ще става на нейното вместо писъци, шамари ще почне да ви раздава. Племенника ми така му угаждаха за всичко като малък, сега вече е 4ти клас и посяга на майка си, крещи на баща си...ужас е...

Нека да реве, после ще й мине и ще е забравила даже за какво се е тръшкала. Гледай да не й посягаш.

Това е нещо съвсем нормално за дете на 4 г. да "лъже". Съветвам ви да си купите някоя и друга книга по тема възпитание, да гледате и слушате видеа по темата. Да се удря дете е недопустимо, показва слаб родител и не е никакво пречупване или пречупване на характера, а на психиката.  Потребителката, която го написа да вземе малко да попрочете нещо, освен с бой има и други цивилизовани начини да се справиш с едно дете. Може да го разтърсите леко, това е съвет на психолог, който бях чела някъде за да  привлечете вниманието му, но шамар в никакъв случай. По този повод имаше една сентенция:
Когато се държиш лошо с детето си, то няма да спре да те обича, но ще спре да обича себе си!

Гледам методи на възпитание и как да се реагирате показвайки една и съща ситуация и  реакция.  Примерно едното беше за детската градина, майката успокои детето и започта да му обяснява как ще играе в градината, след това ще обядват, ще спят и после ще дойде да я вземе, взе и раницата, сложи любимата играчка, шала и, ако и стане много мъчно да го гушне и така детето спокойно, обяснено му е и т.н. Масата ще започнат да крещят, тръшване и т.н. Също гледайте и поредицата с онази бавачка, която се справя с потресавяща деца и семейства, подхода и един и същ, стига да го усетите, добронамерена комуникация и много говорене. Граници и възпитание се налаг с любов, а не с шамар и крясъци. Дете се възпитава с ясни правила и мотивация. Бавачката от това предаване правеше табла, слагала червени точки и отчита а успеха в  поведението на децата. Виждаш как едни тиранчета, продукт на възпитанието на родителите си, чрез методите на тази бавачка спазват правила, подреждат, не се тръшкат и виждаш щастливите им лица и блясъка в очите им, шамар ще ги укроти външно, но какво ли става вътре в душата им и крехката им психика.

И аз искам това да кажа, че като казвам че я удрям по дупето не я бия по някакъв зверски начин просто тя е толкова разпусната толкова разлигавена а е само на 4 тя не разбира от не не разбира от нормално говорене не разбира даже от шамар по дупето не знам вашите деца какви са както и нервите ви но съм сигурна че ако прекарате половин ден с моето дете нервите ви със сигурност няма да издържат

Тя какво е виновна, че друг я е разлигавил? Защо биеш нея за чужда грешка?

Един възрастен би трябвало да може да се справи с 4-годишно дете без да прибягва до удари.  Ако не успява, проблемът е в него, а не в детето.

Трябва да се справиш с този, който я лигави.

А бихте ли ми казали как да се справя с това нейно поведение ?

1. Да се справиш с възрастния, който я лигави. Това е причината и тя трябва да се отстрани. Поведението на детето е следствие.
2. Строгост, без удари. Уважавай думата си. Когато си казала "не", не отстъпвай.
3. Диалог на разбираем за детето език.
4. Подбирай си битките. Понякога е по-добре да отстъпиш за някоя дреболия, а в детето да остане усещането, че си се вслушала в думите му.

Ами живея с майка ми и баща ми и те не дават нито да и викам нито нищо не знам как да се справя с тях казвам им, че когато аз и говоря те да не се мешат да не взимат никакво отношение но те не тя е малка тя е дете разлигавили са я до такава степен, че ме е срам да изляза с нея преди време беше легнала в кауфланд с писъци за една кукла която я имаме същата вкъщи не е лишена от нищо напротив презадоволена е всичко каквото иска и се купува и може би в това е проблема но вече наистина не знам как да подхождам към нея взимам я гушкам я говоря и и пред мен казва да мамо добре разбрах и става и праави това което до в момента сме говорили че не трябва и че не е правилно. Като излезем навън да играе с децата всички деца си се прибират нормално майките им като кажат тя пищи по половин един час тръшка се не знам виждам се в чудо

Специално лъжата според мен се дължи на това, че детето се бои от наказание за някаква простъпка. Няма значение какво наказание, може да е каране.
Тоест: то различава кое е добро и кое лошо.
Виждам като контрамярка да не се наказва детето в случай, когато е направило нещо неволно, например счупило чаша, бутнало без да иска друго дете и прочие. И въобще да има стремеж да се поощрява и награждава добрата постъпка, вместо да се наказва лошата.

Но определеният ред и задължения се спазват неотменимо, за да разбере детето, че с рев и тръшкане няма да стане. Например иска да гледа телевизия, разбрали сме се за половин час - след това край, телевиорът се спира и каквото и да прави детето, не се отстъпва.
Или ако не си е изяло зеленчуците, не получава десерт, ако ще да се спука от рев.
Когато разбере, че редът наистина се спазва неотменимо, самото дете става по-спокойно.

Пиша по принцип, защото не разбрах какво всъщност прави детето, какви са лиготиите.

Когато ми направи някаква рисунка или когато пишем рисуваме правим формички с пластелин винаги я поущрявам и винаги и казвам браво на моето умно дете. Като пиша лиготии разбирайте лиготии пищене тръшкане за абсолютно всичко тя идва при мен и не ми казва нормално " мамо налей ми вода " тя идва и или пищи или реве и ми го казва все едно няма да и дам вода

Как се държат бабата и дядото с детето? И не разбрах бащата къде е в цялата тази картинка?

Бащата го няма разделени сме. Бабата и дядото когато направи нещо което не трябва започвам първо с добро да и казвам че не трябва повтарям по 100 пъти не така не така но тя не и като започна да говоря с по висок тон те започват да ми правят забележки. Например един ден бяхме седнали да обядваме тя не иска да яде и започва да дърпа дядо си от масата да я закара на магазина да си купила близалка а вкъщи имаме 10 близалки и той става и тръгва отива за близалка и се връща с 10 други неща за мен това не е нормално и им обяснявам и на тях че така не се прави но те не отговора винаги е един същ ами какво да правим детето да плаче ли

И ето го основният проблем - родителите ти. Не трябва да ти правят забележки пред нея, не трябва да отстъпват/е на рев и тръшкане.

Ами опитвам се да им го обясня по какъв ли не начин но те не ме разбират или може би не искат да ме разберат не знам. Направиха я НЕвъзможна сега иди се оправяй с нея. Майка ми работи на смяни когато излиза за втора смяна тя буквално бяга защото в момента в който види че баба и я няма тя изпада в истерия пищи по половин час и се тръшка. Тя просто знае че ако не мине при мен ще иде при баба си и дядо си и те ще го направят

Ще прозвуча като една стара потребителка, която ми даваше акъл на мен. Но тук виждам само една супер изнервена мама. Даже и по начина , който пише. Чак препинателните знаци й бягат от нерви. Ами остави я да се тръшка.
А бабата и дядото са само още дразнители.

Има ли вариант да се отделите от родителите ти? Явно те нямат правилен подход.

Проблемът са родителите ти, не детето.

И четѝ, четѝ, четѝ. Повечето неща са напълно нормални за възрастта.



*по повод лъжите- точно около тази възраст осъзнават, че мислите им са си само техни и мама (и близките) всъщност не винаги знаят истината за дадено събитие и “си играят” с нея.

Ако имаше къде да ида вярвайте ми щях да се махна и съм на 100 % че ако се грижа сама за нея няма да е така но уви

Промени своя подход в посока по-голяма твърдост и неотстъпване на истерични крясъци, без самата ти да й викаш. Детето ще забележи, че на баба и дядо може, на мама обаче не й минават и ще престане да ги прави тези номера на теб. И може това да им помогне да видят къде грешат (кой знае).

Няма ли как да седнеш с родителите си и да се разберете как да процедирате с трудните моменти на детето? Те не те ли слушат?

Вие възрастните сложете ред в отношенията си. Явно е, че няма авторитет, къде ти се намесваш, къде бабата и дядото, не сте единни и детето страда от това. Няма граници, няма позвплено и не позволено, там се корени проблема. На 4г не лъже, просто още не може да разграничава фактите, трудно прави паралел между реално, какво си мисли и какво наистина е станало.
Ти звучиш много объркана и хаотична. Няма как детето да е спокойно, след като ти самата не си. Седнете с родителите ти, говорете кой кога и как дс се меси и как всъщност да се държите пред детето. То е продукт на вашите отношения, между вас и към него.

Очевидно бабата и дядото въобще не те имат за авторитет и си я лигавят както искат, без значение ти дали искаш или не. Сори, но единствения вариант е да се отделиш на квартира и да пращаш детето на градина и тогава иска не иска ще почне да те слуша, защото няма  да има кой да й угажда. Тя сега ходи ли на градина и ако да, там пак така ли се държи?
За съжаление, единствения вариант да обясниш на вашите, че така не може е да се скарате. Знам какво е да обясняваш на родител, че не искаш така да прави и то си го прави, все едно му минава от едното в другото ухо.

Ходи на градина в момента са във ваканция и не докато си ходеше не правеше така пак си лигавеше, но не чак толкова нямаше такива писъци както сега. Днес баба и и каза просто да не прави така тя започна да пищи седна на земята и започна да вика " стига ми викай не ме бий, а никой не я е бил или да и вика не знам просто защо прави така това дете

Ами питай я. Седно до нея, на нейното ниво и я попитай като равен>
Ти защо казваш, че те бия и викам?
Кога?
И тя като забие, се пошегувай> Май нещо шегички си правиш с мен, а?

Като се поуспокои я взимам гушкам я и я питам: "Николче мама кога те е удряла или викала? " когато не съм и викала, а тя казва, че и викам и удрям и тя ми казва: " ами мамо аз обърках се " и и обяснявам, че така не се прави, когато поиска нещо просто да дойде и да ми го каже нормално не да вика да дърпа и да се тръшка, но тя само казва да добре и си прави каквото си знае тя.

Ако не се разберете с родителите си,няма как да се разберете с детето.Явно те не ви приемат за авторитет и тя не ви приема.
През ваканцията има сборни групи-пратете я на градина,щом там се държи добре.И работете в посока отделяне от родителите.
Не зная какво работите,но по-добре да ви помагат отначало с
наема,с вземане и водене на детето,отколкото да живеете при тях.

Първо се опитайте да се успокоите. От написано личи, че сте изнервена. Децата са попивателни на емоциите на родителите си. Колкото и да се тръшка, вие говорете спокойно, не викайте, не я удряйте. Наложете граници. Четете литература, която са Ви препоръчали тук по-горе. Нищо толкова драматично няма в поведението й. Децата си тестват границите докъде може. Дори и с баба и дядо вкъщи може да наложите правила. Ако тези правила не се спазват нека има последствия. Примерно отнемате нещо любимо или лишавате от нещо. Вие ще прецените. Но удряне не, категорично.
Всъщност тръшканията може да са полезни, за да наложите правилата. Просто бъдете спокойна по време на тръшкането, говорете с равен тон, изслушвайте търпеливо и не отстъпвайте. Като бурята отмине, ще имате дете, което е разбрало, че този подход не работи. Успех!

Абе вие какви хора сте, едно 4 годишно Николче ви върти на малкия си пръст.
Я си помисли като стане на 15 г какво ви чака.

Като майка на 5 годишна много своенравна госпожица ви съветвам да говорите и да слушате детето. На тази възраст те имат нужда от много внимание. Ясно че, работите, бързате, търсите и вие лесното. Обаче гледането на деца е всичко друго, но не е и лесно. Тръшкането ще спре когато разбере, че никой не я гледа и не се впечатлява от тръшкането.
Когато лъже я слушайте, искайте още да разкаже...детето има нещо да предаде...
И на последно място. Ако нещата излязат извън контрол, потърсете детски психолог. Липсата на мъжка фигура/баща също не е за пренебрегване...

На първо време в изблиците отделете детето в друга стая, където да не влизат Вашите родители. Обяснете им, че Вие сте родителя и може да не им харесва, но да не се месят във възпитанието. Дайте време на детето да се успокои само, временното туширане чрез компромис от Ваша страна само утежнява цялостно картината. Останете спокойна, не й обръщайте внимание докато не се успокои. Когато е в истерия детето не Ви чува. Когато се успокои поговорете, нека сподели как се чувства, обяснете пак кое е правилно. Лъжата вкъщи наказваме с пълен отказ да общуваме, в краен случай имаме и ъгъл за наказания. Но детето е по-голямо. Поведението на дъщеря Ви е почти нормално за тази възраст, но е важно да отиграете правилно ситуациите.

Ужас . Добре ,че нямам деца

Изборът е ваш. Напротив точно в такива моменти се общува, говори спокойно, ситуацията преминава и така детето се учи. Пак казвам всеки възпитава както вярва, че е правилно. Утре, като възрастен ще  повтори модела, а комуникацията е всичко, ключ към решаването на всички проблеми.

И не на последно място си задайте въпроса какво става в главата на това дете, с крехка и неукрепнала психика, оставено само, когато неговите "всичко", защото за децата родителите са всичко на този свят го наказат с пълен отказ на общуване.  От гледна точка на психологията по повод точно неговореното ставаше въпрос за партньори, които се сърдя и не си говорят с дни, това поведение е незряло. Аз сега няма да ти говоря и така те наказвам, но всъщност наказваш себе си, вътрешното напрежение да се разминавате, като съквартиранти и да не седнете на една маса и да комуникираме, като възрастни и ситуацията да се изясни, до това води този модел на поведение. Няма нищо по страшно от това да си отлъчен от семейство, общност, работен колектив и т.н.  Отново нещо от психологията, колкото и да не ни се вярва, когато нещо предаваме обикновенно е само 50 % отговарящо на истината, всеки който разказва добавя, маха нещо, подменя факти, преиначава. Гледах експеримент присъстващи на обир от които веднага взимат показания и след месец отново искат показания за случая, разликата в историята, детайлите огромна и когато показаха на единя от свидетелите, как е описал жертвата преди и след месец, той не можеше да повярва и беше на 100 % убеден, че е абсолютен точен в описанието. И това са възрастни хора, които дори не осъзнават, че лъжат, а когато го правят целенасочено, а вие очаквате от деца да се контролират, да правят разлика между истина и фантазия.

Това да ми мълчат като имат проблем с мен или с някое мое действие е толкова тъпо и дразнещо. Ми кажи си каква ти е мъката, комуникирай - възрастен си все пак.

Sephora, благодаря Ви за анализа, ама да си гледате работата. Както казах, детето е по-голямо, почти на 7, и съвсем не става въпрос за фантазии, а за съвсем целенасочено отричане на факти и подобни ситуации. Отдавна сме открили основните граници на поведение и не говорим за напълно незряла психика, която приема нашето поведение за изоставяне. Това е логичното поведение, което патологичните лъжци получават, и аз предпочитам да открие причинно-следствената връзка рано, като може самостоятелно да коригира поведението си. Съвсем ясно му се обяснява защо получава това отношение, не е оставено в неведение. Накрая му се обяснява отново какво трябва. Детето вече е на прага на все по-слабо контролираната от родителите комуникация.

Отделно мълчанието е вид реакция, която е необходима за разумното разрешаване на проблема чрез комуникация в по-късен етап. При афект дори от едната страна комуникация няма, а ако е двустранно най-доброто, което ще се постигне е скандал, затрудняващ решението на проблема.