Прибиране или не?

И в Германия има по-малко проблеми да пишат за материали, защото трика е основно с работната ръка и кой по какви програми получава средства и как си ги допълва без да му съкратят средствата . За материали максимум да ти пробутат остатъци от други обекти и така да получат 2 пъти пари за това .

Ами изнасяме челен опит и ноухау 😁

Аз също съм в UК от много години, имаше период когато исках да се върна и имах същите колебания и страхове. Споделих с роднините и приятелите ми, и като започнаха да се вайкат “нее стой се там, тук няма живот”(но все пак те си живеят тям), и още куп заучени фрази и негативизъм. Така ме наплашиха, че не се престраших. Сега доста съжалявам, че поне не опитах. И аз така си казвах, още няколко години да натрупам опит. Да, но живота си тече, влюбих се в местен, реших да остана. Оженихме се, купихме къща, роди ни се дете. Сега вече няма връщане, или би било доста сложно, с човек който не говори български и ще е чужденец в моята държава. И детето ни ще е далеч от роднините му тук в UK (семейството на мъжа ми). Не че ми е зле тук. Имаме си всичко. Интегрирана съм, имам си среда. Но не мога да се примиря с това че не живея в родината си, и че детето ми има различна родина от моята, различен майчин език (аз винаги и говоря на български но тя проговори на английски, за сега българския само го разбира но не го говори), че няма да празнува 24 май (примерно) в училище. Преди се утешавах с мисълта че и осигурявам по добър живот и бъдеще, но вече не съм сигурна че е така, предвид всичко което се случва в тази държава - не върви към добро. Не съм в заблуда че в Бг е прекрасно. Но не е и чак толкова ужасно, както го изкарват някои хора, а и си си у дома.
Така че слушай сърцето и действай. Ако си необвързана и без деца, нищо не ти пречи да опиташ и ако не се получи, да се върнеш в Англия.

Разбирам те, че ти е мъчно, като човек обичащ родината мога да кажа, че оценявам това, но много хора са оперирани от такъв вид емоционалност и това, че детето им не говори родния език и не познава достатъчно България не го възприемат като проблем, даже напротив. Но ти щом носиш страната ни в сърцето си, ще успееш да я предадеш и на детето. Живот, така се е стекъл.

Банишор4е опитайте се да пътувате често и там да контактувате колкото може повече  и да пътувате и показвате на детето. В един момент децата знаят на двете места какво им харесва и какво не. Закарайте го веднъж на 24 май и му разкажете за празника . После на всеки 24 му напомнщйте и показвайте снимките . Ако сте в България и празнува всеки 24 май по един и същи начин не съм сигурна дали ще е по-специално за него.

Да, всеки го усеща различно, имам познати българи тук които изобщо не милеят за Бг. За това казвам да не слуша другите а сърцето си, защото всеки си говори от неговата си гледна точка.
За сега ходим в БГ веднъж годишно но за по дълго време, имам право да работя home office от друга държава (тоест не в UK) до един месец, плюс отпуска.
По нататък може и да ходим по често, но все пак това са разходи и разправии - запазване на билети за 3ма души, взимане на отпуска която да е ок и за двама ни и да съвпада с училищните ваканции (тогава и билетите са по скъпи), и тн.
24ти май беше само пример, просто детето расте в друга култура и българската няма как да му е на първо място. Някои хора са ок с това.
Ако авторката иска един ден да има семейство трябва да обмисли и тези неща (не знам на каква възраст е, предположих че е млада).

Здравейте, включвам се и аз по темата. От 11 години живея в чужбина, смених няколко държави, попътувах доста, и от 7 години съм в Англия, живея в малко градче до голям град, ако има значение. Заминах извън България да уча, да търся приключения и да видя свят, не по икономически причини, според мен в България също могат да се изкарват съвсем добри доходи, така че за мен те не са основния фактор. Аз лично не бих се върнала по няколко причини:

- Абсолютното беззаконие, за съжаление не виждам подобрение за годините, през които ме няма.
- Ширещата се простотия и липса на възпитание сред масовия българин. От София съм, и всеки път като се прибера ми правят впечатление намусеност, грубост, държание сякаш развалям на някого кефа- в магазини, институции, кафенета, пушенето (и мятканото на фасове) навсякъде. Ужасно често сервитьорка ми говори на "ти", въпреки че не ме е виждала никога преди в живота си. Може за някой да не е кой знае какво, но на мен ми прави впечатление и ме дразни.
- Положението в училищата. От учителско семейство съм, баба ми и дядо ми са били учители в престижни гимназии по над 30 години и техните разкази са ми достатъчни, за да не искам детето ми никога да стъпи в българско училище.
- Болниците и здравеопазването. Всички българи в Англия много обичат да плюят по тукашната система, но истината е, че миналата година, когато раждах, отношението и грижите към мен в държавна болница бяха като на хотел, преживях спешна животоспасяваща операция, за която не платих и пени. Като цяло цялото проследяване на бременност тук ми се вижда милион пъти по-нормално и адекватно, отколкото в България, където бременните са превърнати в ходещи касички в последните години.
- Грижата за възрастните хора. Тук дори не искам да коментирам, мисля, че всички знаем как са нещата.

Разбира се, Англия също си има проблеми и не е перфектна, но перфектна държава просто не съществува. Трябва сами за себе си да преценим какви са целите ни, какъв живот искаме да водим, какво ни е приоритет. За времето, в което съм тук, успях да постигна добра кариера, социален живот, добър стандарт на живот и перспективи, но това е нещо, което човек може да постигне и в България, просто аз съм избрала да го градя навън.

До завърналите се в България как се случват нещата при отписване от дадена държава какво трябва да се попълни някой има ли представа? Най вероятно във всяка държава правилата за отписване са различни но бих искала да знам горе долу какво да търся като информация
Благодаря

Ми на първо място в данъчното виж да не ти се водят някакви сметки и да дължиш 😁

От коя държава?
Отписване от адреса.
Ако е ЕС държава, Е 104 формуляр за да прехвърлите здравните си осигуровки в НАП в България.
Получаване на писмата. Бих направила списък и уведомила официално всичко с който съм свързана, че се прибирам в България адрес и телефон за контакт при нужда.
Срокове за прекъсване на договори, плащания и т.н.