Как замърсеният въздух влияе на нашето здраве и как да се предпазим – отговаря д-р Симидчиев

Здравейте,

какво мислите за домашните уреди за овлажняване на въздуха, подходящи ли са те за употреба в отоплителния сезон за деца с чести инфекции на горните дихателни пътища, без установени алергии. Добре ли е да се ползват етерични масла за дифузия и инхалация?
Каква е препоръчителната профилактика?
Благодаря

и аз с подобен въпрос - смятам да използвам вкъщи пречиствател за въздух с H13 HEPA filter, който по спесификация улавя частици с размер 0.3 микрона и е със следните  характеристики за  Clean Air Delivery Rate:



може ли да се надявам, че има вероятност да пречиства въздуха и от евентуални вирусни частици?

благодаря, д-р Симидчиев

Здравейте, д-р Симидчиев,

Бих искала да ви задам именно един от въпросите, с който е представена новата ви тема тук:
Как можем да предпазим себе си, децата и близките си от вредните последици от замърсения въздух?

Възможно ли е изобщо да се предпази човек от замърсяванията на градската среда и как точно?

Здравейте, д-р Симидчиев!
Обръщам се към Вас с няколко въпроса относно чистотата на въздуха в градовете и ми е интересно да чуя Вашето мнение по тях.

Първият ми въпрос е свързан с анонса на темата и личния опит като потърпевш.
Кой според Вас е основният замърсител на въздуха (визирам големите градове)? Моите скромни лични наблюдения са, че макар често и основно да се споменават като главен замърсител автомобилите, то през топлите месеци, дори при наличие на силен трафик, въздухът е значително по-чист в сравнение с по-хладните периоди на годината.

Апартаментът ни е в близост до парк, но точно детската стая е с изложение към вътрешната част на каре от квартала, в което има и къщи. През топлите месеци въздухът е относително чист, но захладнее ли, настава ад. Искам да проветря, но отворя ли прозореца, навлиза не чист въздух, а смрад на изгорени боклуци. Къщите се отопляват на твърдо гориво, но със сигурност се горят и всякакви други материали - пдч плоскости, пластмаси, гуми - миризмата е задушаваща, а по первазите отвън се натрупва мазен черен слой, който няма как да е само от горене на дърва или въглища. Имаме пречиствател, който преди отварянето на прозореца е успял да прочисти въздуха и показателите му са добри, но нахлуят ли този дим и сажди от комините на къщите наоколо, пречиствателят започва да показва повишени стойности на замърсяване и се включва на максимална мощност в опит да насмогне.
Наясно съм, че хората, които се отопляват по този начин вероятно нямат възможност да си позволят друг тип отопление, което е по-екологично, но горейки всички тези боклуци вредят на хората от целия квартал.
Според Вас какво е възможното решение?
Има ли шанс да бъде забранено или ограничено реално използването на отопление на твърдо гориво и съответно санкциониране на домакинства, които замърсяват въздуха горейки боклуци в печките си (не говоря за написани на книга санкции, тях и сега ги има уж, а за реални и навременни мерки)?
В селата би било много по-трудно, но поне за големите градове или поне за централните градски части виждате ли възможно решение?

И още няколко въпроса, свързани със замърсителите - има ли реално работеща институция, която може да бъде сигнализирана за такова замърсяване на въздуха? Какво можем да направим, ако сме станали свидетели - например виждаме, че някой бълва от къщата си отровен дим или в трафика пред нас има камион, който видимо пуши много?
Намерих в сайта на РИОСВ София доклади за получени сигнали и предприети действия - по 10-15 сигнала на месец, в повечето случаи с коментар - сигналът е изпратен по компетентност до кмета на района. Несериозно е. Вероятно само за един час разходка в центъра на града през зимата ще се забележат повече нередности. Да не говорим за бързината за проверка на тези сигнали - мисля всички сме виждали как на изпратен през февруари сигнал за заледяване на тротоар е получен отговор през месец юли, че е направена проверка и заледяване няма.
Какво би било решението според Вас за това да може навременно да се сигнализира за такива проблеми и бързо да се реагира на тези сигнали - да има реални действия, а не прехвърляне на преписки и сигнали между различни институции със седмици и месеци?

Извинявам се за дългото мнение и предварително благодаря за отговорите!

Овлажнителите са устройства, които добавят влага към въздуха, за да предотвратят сухота, която може да причини дразнене в много части на тялото (особено носа и гърлото). Овлажнителите могат да бъдат особено ефективни за лечение на сухота на кожата, носа, гърлото и устните. Те могат също така да облекчат някои симптоми, причинени от грип или обикновена настинка. Повишената влажност има известен ефект на очистване на въздуха от по-големи прахови частици чрез предизвикване на слепването им и утаяването им, но в това си действие уредите не са надеждни. Ако сте на отопление с парно или конвектори, овлажнителите са смислена покупка.

Честите инфекции най-често са признак на алергична склонност (добре балансираният имунитет не реагира на всички инфекции, поради което няма изявата на "чести" инфекции).

Етеричните масла имат приятен аромат, но нерядко водят до алергизиране, особено на предразположени лица. Ефектите не са добре изследвани от съвременната медицина и са обект на препоръки от т.нар. комплементарна медицина.

ХЕПА13 е "истински" ХЕПА филтър, който филтрира до 99.7% от частиците с размер над 0.3 микрона (300 нанометра). Вирусните частици са с размери между 20 и 250 нанометра, но тъй като те обичайно са прикрепени към прахови частици и капки течност (слюнка/храчка), ХЕПА филтрите обичайно силно снижават концентрацията им във въздуха.
Това, което сте описали като спецификации, е апарат, който пречиства 135 кубически фута в минута. Имайки предвид емпиричното правило 2/3, този уред е достатъчен да пречиства стая с площ от 200 квадратни фута (19 м2) (помещение с размер 4.5м х 4м)

Въпросът е свързан с това къде и кога можем да се предпазим.
В дома и други помещения на закрито това може да стане с инсталиране на пречиствател, който ефективно снижава нивата на замърсяването с ФПЧ.
Когато излизаме навън, носенето на маска FFP3 снижава до 95% нивата на частици ФПЧ2.5.
Избягването на ситуации, които водят до висока експозиция също помага (ползване на странични улици без много трафик, повече време сред природата, проветряване чрез прозорци, които не са към големи улици, избягване на спортуване в места с интензивен трафик, преминаване на отопление с електрически отоплителни уреди).
Най-ефективно е присъединяване към граждани, които настояват за чист въздух, защото това прави по-видими исканията и по-вероятно да се вземат мерки от местната власт.

В големите градове основните замърсители са трафик и битово отопление на твърди горива (дърва и въглища). Има разбира се и градове, които имат замърсяваща индустрия и те имат малко по-различна характеристика на замърсителите (например Русе, Перник и Стара Загора).
Трафикът допринася около 40-45% от замърсяването с ФПЧ. Сам по себе си в София това позволява да сме под Европейските норми през лятото. Една печка на дърва/въглища излъчва ФПЧ колкото 10 ТИР-а или 18 леки автомобила. Когато се запалят масово печките през зимата, това добавя еквивалента на удвояване на наличните автомобили в София например. Това довежда до по-чести превишавания на въздушното замърсяване в отоплителния сезон.

Има шанс, но предвид обичайно социално слабия статут на тези, които горят подобни материали, устойчиво решение може да се намери, само ако се предложи ефективна и достъпна алтернатива. Опитът ми досега показва, че с образоване на децата в такива общности се постига устойчив ефект, но за съжаление много бавно.

Решението е дефинирането и контролирането на т.нар. нискоемисионни зони. Това са места, в които важат много по-стриктни правила спрямо замърсяване. Има такива зони за трафик и отделно има такива за битово отопление.
За да е устойчиво обаче, е необходимо засегнатите да имат достъпна алтернатива. Там, където има реализирана подмяна на горивната база, хората са доволни, могат да се греят, без да замърсяват. Това обаче изисква стратегия от местната власт, финансиране от централната и знание и воля на засегнатите.

Министерство на околната среда и водите – зелен телефон
В работно време    Извън работно време
02/ 988 82 05       0887 088 440
Може да се регистрира с видеорегистратор замърсяващ автомобил, но след изпращане на сигнал до КАТ, трябва да сте готови да дадете показания, защото видеото не е достатъчно доказателство без свидетелските показания.

Реакцията по сигнали на МОСВ може да видите тук: https://www.moew.government.bg/bg/2023-godina/
Но за да е по-ефективно и по-бързо, е необходимо да има електронна система с оповестяване на КАТ (за автомобили или шум), както и други заинтересовани администрации.
Ако има поставени ясни критерии за добра работа, които да включват срок на поемане на отговорност и решение, администрацията ще се задейства. Това обаче изисква друг вид социална и административна култура, която се гради бавно с обучение и пример.
Ако се намали държавната администрация, освободените бройки могат да се пренасочат като контрольори, с което ще се повиши контролът, а оттам и ефективността на разписаните мерки.

Няма да е зле да се споменават конкретно градове, защото условията са различни.
София е котловина, това е неизменно. Трудно се проветрява, има температурни инверсии, трябва силен вятър (и респ. студ). При  население, голяма част от което е крайно негативно настроено към ГТ и ползва САМО коли, не трябва да се очакват чудеса.
Не съм сигурна доколко е масово отоплението на твърдо гориво? И само бедни хора ли го ползват?
А строителството, което разравя и разнася пръст, съответно превръщаща се в прах, не е ли фактор? Не съм против, но нека се знаят последиците от така обичаното ново строителство.

Здравейте, д-р Симидчиев,

Удобно ли е да ви попитам за ползата от стайни растения, които пречистват въздуха и отделят кислород денем и нощем - добра идея ли е да се сдобием с такова растение или крие и някакви рискове?

Аз - само един въпрос. Защо, за Бога, в България все още се отопляваме като първобитни и се защитава правото да се отопляваш като първобитен? Къде са ония европейски закони, забрани и институции, които до сега 100 пъти трябваше да констатират и забранят отоплението с печки в панелни блокове? Постоянно дишаме мръсни сажди през зимата и после се чудим децата що са с алергии. Защо не мога да дишам чист въздух в България? Не сме ли европейска държава? Кой си затваря очите за тая работа с печките, без значение какво гори в тях?! Има ли дим, сажди и не мога да си отворя прозореца след 17ч. това е ненормална, опасна за здравето, работа! Не е ли мое човешко право да дишам чист въздух? Къде са евро институциите?! Защо се потъпква това мое човешко право?!

+1000
Въздухът е безобразно мръсен. А сме толкова свикнали, че вече дори не ни прави впечатление. Едва след завръщане от ваканция в планината, усещам разликата и колко е зле... Всеки ден бърша сажди от первазите. Не е нормално. И изобщо не се прави достатъчно по въпроса. Само гръмки обещания и нищо. Бавно и сигурно биваме убити.
Имам пречиствател за въздух Xiomi. Трябва ли да е перманентно включен или няколко часа на ден се смята за достатъчно?

Абсолютно сте права за влиянието на географията за ПЕРСИСТИРАНЕТО/ЗАДЪРЖАНЕТО на нивото на замърсяване (когато е котловина и липсва проветривост), но трябва да се имат предвид и източниците, които генерират замърсяване, тъй като те могат да създават точкови пикове, които също имат измерим здравен ефект. За съжаление ИАОС предоставя оскъдна информация за териториалното разпределение на въздушното замърсяване у нас.

За София общината съобщава за 50 000 домакинства отопляващи се на твърдо гориво. В други населени места % достига до 90% от домакинствата.

Не, в София отоплението на твърдо гориво е в двата края на спектъра на доходите – бедните и тези, които живеят в стари сгради без централно отопление, и заможни, които изграждат камини (и Филиповци, и Драгалевци).

Фактор е, но минимален, защото разпрашаването при строителните работи е едроразмерно (най-често дори видимо), което не навлиза на дълбоко в белите ни дробове. За да се превърне във ФПЧ2.5 трябва да се подложи на допълнително раздробяване, което най-често става при трафик.

Благодаря за интересния въпрос! Преди време НАСА бе излязла с доклад, че растенията имат благоприятен ефект върху качеството на атмосферния въздух, но няма системни проучвания, които да доказват това за честите замърсители. Растенията могат да преработват част от летливите органични съединения, но не могат да повлияят върху нивата на ФПЧ2.5 – които са около 70% от здравния риск. В някои случаи те могат да са бариера спрямо разпространение на праха от улицата, но в домашни условия само разкрасяват и малко обменят въгледвуокис за кислород 😊
Това, което можем да правим за контрол на праховото замърсяване, е:
1. Да не допускаме замърсяване.
2. Да мерим, за да знаем, ако такова има.
3. Да проветряваме или не, основано на нива на замърсяване вътре/вън.
4. Да ползваме филтриращ пречиствател.

Част от отговора е, че обществото ни за съжаление не цени здравето достатъчно високо. Не сме от по-богатите нации, които могат да си осигурят чисти източници на електричество и съответно отопление (и в момента около 40% от електричеството се прави от въглища у нас, така че дори да ползваме климатик или термопомпа, или калорифер все пак замърсяваме въздуха, макар и не там където го ползваме).

Намирам въпросите Ви за риторични. Постоянно споделям колко тежки са здравните последици от въздушното замърсяване и как систематично увреждат децата ни и нас самите. Уви, много хора нехаят по тази тема, поради което, като се стигне до прилагане на мерки, започва да има тежка и неплодотворна дискусия.

Европейските институции могат и налагат глоби/съдебни дела, но не могат да свършат работата на местната власт тук.


Това, което можем да правим, са няколко неща.
За ВЪНШНАТА СРЕДА:
• Да сме активни граждани и да натискаме отговорните да си вършат работата.
• Да реагираме институционално при всяко нарушение.
• Да разберем и да споделяме определени мерки (макар и непопулярни).
• Да участваме в меренето на проблема.
• Да гласуваме за хора, които поемат ангажименти и реализират политики, свързани с опазването на въздуха чист.
• Да караме колело или да се возим в градски транспорт вместо с дизелов автомобил.

За ВЪТРЕШНАТА СРЕДА:
• Да не допускаме замърсяване с горене в дома.
• Да мерим, за да знаем, ако такова има в стаите.
• Да проветряваме или не – в зависимост от нива на замърсяване вътре/вън.
• Да ползваме филтриращ пречиствател, като следим работата му и смяната на филтрите му.

Като цяло да ме активни по тази тема, защото замърсяването на въздуха скъсява живота ни дори повече от тютюнопушенето.

Не е въпрос на време, а е въпрос на измерване. Пречиствателите са филтриращи уреди, които прихващат ФПЧ от преминаващия през тях въздух. Повечето имат сензори, които ги стартират при високи нива, и спират при ниски нива на замърсяване. Дори да сте пречистили дадено помещение, ако се отвори прозорец и навън е високо нивото, пак ще се замърси, поради което не може да се даде предписание за "време".
Трябва да се измерва.
Много важно е пречиствателите да са подходящи за размера на помещението (както е при климатиците), за да не работи много, да е шумен и да не е ефективен.
Важно е колко е CADR (clean air delivery rate) на уреда. Ориентировъчно умножавате площта на стандартно помещение по десет, за да е добро нивото на филтрация (например помещение 5 х 4 метра изисква CADR от 200 м³/час.

Много ви благодаря за отговора за стайните растения.

Предлагам Ви едно видео, което бях правил по повод на едно събитие в Перник преди година, в което говоря за здравните аспекти от замърсяването на въздуха.

Здравейте, д-р Симидчиев, говпрейки в конкретика, какво са правим ние от Русе, които имаме и "късмета" да имаме дете с (недоказана) астма? Освен да бягаме на село? И понеже съе споменали честите разболявания при вероятно алергични деца, има ли смисъл да установим към какво е алергично детето ни, след като терапията вече е изписана и предполагам идентична при доказаните алергии (надеждата да израстне периода оставаме встрани поради факта, че е бъдещо несигурно събитие с неясен изход, тъй като има и наследствен компонент). Освен честите разболявания и бронхито-пневмонии, обичайно се оказва и насложена бактериална инфекция, а детето е в предучилищна група.

Нямам въпрос, но искам да Ви поздравя за отношението Ви към технологиите и дигиталната медицина. Интересувам се любителски и като потребител от темата, и  съм много доволна, че работите по нея. Надявам се да имате повече последователи! Чисто психологическият отпор към нововъведенията за съжаление се среща често не само сред пациентите, но и сред лекарите. Така че освен популярни лекции и беседи за гражданите, може би  трябва да се работи по-тясно и в професионална среда, защото дигиталната медицина е от полза на всички

Чудесна тема! Благодаря за съветите, прочетох всичко с интерес.
На първо време си набелязах да закупя подходящ пречиствател, поне за стаята на децата. При зимата при нас в София се усеща сериозно замърсяване.
Замислям се и да ползвам повече градски транспорт, но понеже не винаги е възможно, дали някой знае кои са най-малко замърсяващите автомобили? Дали правилно предполагам, че електроавтомобилите са на върха в класацията или производството на енергия за тях "убива" ползата?
Карам кола на метан. Закупувайки я останах с впечатление, че съм избрала по-щадящото гориво откъм замърсяване, но дали е така наистина?
Има ли къде да се намери проверена информация по въпроса?

Здравейте, диагностициране на астма при деца е лесен и структуриран процес, който позволява след това да се прилага правилно модерно поддържащо лечение (напълно платено от НЗОК у нас), което осигурява най-висок шанс заболяването постепенно да стихне и около пубертета да изчезне при 30% от случаите и да се стабилизира в още 30% от случаите. При недиагностициране шансовете за това са под 2%. Градското замърсяване нерядко води до обостряне на недобре контролирана астма. При контролираната астма обострянията изискват освен високи нива на замърсяване и по-интензивния стимул на някое от вирусните респираторни заболявания. Решения при дете с недоказана астма, на първо място, са доказване или отхвърляне на диагнозата. Ако тя се докаже, системно научно базирано лечение, което да снижи склонността на бронхите да реагират. Ако може да се контролира околната среда (например в закрити помещения с въздухопречиствател), това помага доста. Избягване на тригери (домашни животни, хранителни, инхалаторни или други алергени) е препоръчително. В кратце – системното научно базирано поведение от компетентен колега педиатър пулмолог практически ликвидира проблемите при деца с астма в над 90% от случаите.


Винаги е полезно да се знае към какво свръхреагира даден организъм. Това позволява (в немного голям брой случаи) да избягваме "провокиращите фактори". Около пубертета добре лекуваните деца имат 30% шанс да се "излекуват" – т.е. да стихне болестта дългосрочно, 30% да се стабилизира значително и 30% да прогресира. Последната група най-често са деца с недостатъчно ниво на контрол на заболяването. При астма наследството е само "възможност", реализирането на заболяването става, когато тази възможност се срещне с подходящ букет от алергени/замърсители и недостатъчно активно поведение за стабилизиране в ранните стадии на болестта. Честите боледувания от моя опит най-често се свеждат до неглижиране на проблемите с носа, който се явява "климатик" на дихателната система и когато той зазлее, инфекцията по естествен път "натича" в дихателните пътища. Ако се обръща повечко внимание на нослето, инфекциите ще се ограничат доста и няма да се налага лечение с антибиотици (което се препоръчва основно и почти единствено КОГАТО ДОКАЖЕМ значима бактериална инфекция).

Благодаря за оценката. Тя е важна за мен и ме мотивира да продължавам напред 😊

Здравейте, благодаря за интереса по тази важна тема. Транспортът е отговорен за около 48% от замърсяването с ФПЧ2.5 на годишна база. Този % е по-висок през лятото и по-нисък през зимата, защото тогава се включва битовото отопление като друг източник на ФПЧ. Зимно време се създават и благоприятни атмосферни условия (температурна инверсия), която подобно на похлупак притиска замърсяването на въздуха в градовете разположени в котловинна местност.
Редица проучвания сравняват емисиите на замърсяване на въздуха от различни видове превозни средства. Hirota (2010) и Huo (2014) подчертават значението на регулациите и стандартите за намаляване на емисиите, като Huo конкретно обсъжда въздействието на политиките за контрол на превозните средства в Китай. Laskowski (2021) и Bebkiewicz (2021) сравняват емисиите от превозни средства с двигатели с вътрешно горене и електрически превозни средства, като Bebkiewicz открива значително намаляване на потреблението на енергия и неметановите летливи органични съединения с електрически превозни средства. Peace (2004) и Wang (2009) подчертават, че съществуват редица предизвикателства при точното оценяване и сравняване на емисиите, като Wang конкретно идентифицира значителния принос на моторните превозни средства по пътищата за градското замърсяване на въздуха. Szymlet (2018) и Nowak (2017) предоставят специфични сравнения на емисиите от различни видове превозни средства в реални работни условия, като Szymlet се фокусира върху пътнически автомобили и извънпътни машини, а Nowak използва измервания и симулации на емисии при реално шофиране, за да определи емисиите на отработени газове.

---

Comparative Studies on Vehicle Related Policies for Air Pollution Reduction in Ten Asian Countries
K. Hirota
https://doi.org/10.3390/SU2010145

Comparative analysis of the emissions of carbon dioxide and toxic substances emitted by vehicles with ICE compared to the equivalent emissions of BEV
P. Laskowski, M. Zimakowska-Laskowska, D. Zasina, Marcin Wiatrak
https://doi.org/10.19206/ce-141739

Comparison of pollutant emission associated with the operation of passenger cars with internal combustion engines and passenger cars with electric motors   
Katarzyna  Bebkiewicz, Zdzisław  Chłopek, Hubert  Sar, Krystian  Szczepański
https://doi.org/10.1007/s40095-021-00382-4

Comparison of road traffic emission factors and testing by comparison of modelled and measured ambient air quality data.   
H  Peace, B  Owen, D W Raper   
https://doi.org/10.1016/J.SCITOTENV.2004.04.058

Comparative analysis of passenger car and non-road machinery specific emission in real operating conditions   
Natalia Szymlet, P. Lijewski, P. Fuć, B. Sokolnicka, M. Siedlecki   
https://doi.org/10.1109/IIPHDW.2018.8388362

Identifying contributions of on-road motor vehicles to urban air pollution using travel demand model data
Guihua  Wang, Song  Bai, Joan M. Ogden   
https://doi.org/10.1016/J.TRD.2008.11.011

Vehicular air pollutant emissions in China: evaluation of past control policies and future perspectives
Hong  Huo, Bo  Zheng, Michael  Wang, Qiang  Zhang, Ke-Bin  He
https://doi.org/10.1007/s11027-014-9613-0

Comparison of exhaust emission on the basis of Real Driving Emissions measurements and simulations
M. Nowak, J. Pielecha
https://doi.org/10.1051/MATECCONF/201711800026