Проблеми в двойката и семейството: на въпросите отговаря семеен консултант Мая Манева

Здравейте. С втория ми мъж сме от две години. Познаваме се от деца. Той непрекъснато търси обяви за хотели за почивка. Само това му се върти в главата. Хотели, кръчми и почивки. Много работи иначе, дори и частно. Но тази мания за почивки по хотели много ме дразни. Да не говорим за финансовата страна. Кара ме моята част аз да си плащам. Това ми се отразява. Мисля, че имаме проблем в онтошенията си. Мисля, че това е дори една мания за скитничество, ако мога да се изразя така. Това мания ли е и по какъв начин да му повлияя?

Здравейте,
От въпроса Ви разбирам, че имате различни виждания за това как да прекарвате почивните дни,  което Ви създава напрежение. Проблемът обаче не е в различията, а в липсата на комуникация за тях.
Питате дали това е мания и дали можете да му повлияете?
Има два важни въпроса, на които е необходимо да си отговорите.
Първият е: Съпругът Ви смята ли, че има проблем? Ако не, какво го привлича в този начин на прекарване на почивните дни и мисли ли, че има и други пътища да постигне желаното отпускане и разнообразие?
Вторият въпрос е: Той интересува ли се и разбира ли Вашите нужди и желания и готов ли е да обсъдите варианти за прекарване на почивните дни, които да са съобразени с Вас?
Отговорите на тези въпроси ще Ви помогнат да изясните неговото поведение, както и отношението му към Вашата връзка.
Много по-важно от това да промените конкретно негово поведение е да постигнете взаимно разбиране за желанията и нуждите Ви, което е възможно само в общуване с уважение към мислите и чувствата на всеки от Вас, включително и по въпроса за разделените финанси. Подобно общуване Ви дава възможност да изясните бъдещето си заедно и начините, по които можете да вървите към него като партньори, вместо желанията на единия да са за сметка на другия.

Смятам, че страда от дромомания. Не сме съпрузи. А живеем заедно. Не е нормално само един човек да говори за почивка по хотели всеки месец. А да не вижда, че в дома трябва елементарни ремонти да направи. Напр брави, нови врати.И все пак парите свършват в един момент. Мисля,  че нямам бъдеще с него.

Здравейте!
Когато си от 10 години с партньора си,отдадено градиш семейство и дом,създали сте две деца и в един момент ,той (партньорът) ти подарява рози ,а не любимите лалета,защото той харесва рози,лалетата не му били ок...Когато те приема като личност със задължения,а правата някъде се губят по трасето...Когато твоите дори елементарни нужди (да се изкъпеш,да се нахраниш,да имаш време са себе си) задоволяваш ,когато има възможност, а не когато искаш...Когато партньорът ти избеснява,че не може да практикува хобито си,а трябва да гледа децата,докато ти си на работа.Тогава пък получаваш упреци затова...Когато си болен и имаш нужда да лежиш ден и половина и се тревожиш да не заразиш някой у дома и се опитваш всячески да предпазиш другите и получиш реплика в края на деня "Е ,вече не си ли по-добре?" и се чувстваш виновен,че си болен дори....Тогава какво?
Има ли смисъл и би ли била успешна семейна терапия при все,че това цялото е неосъзнато от човека отсреща и той казва,че те обича?

Здравейте,

Разбирам многото разочарования, които сте натрупали. От написаното става ясно, че съпругът Ви не разбира силата на Вашите преживявания и нуждите Ви.

Често, когато децата са малки и натовареността с тях и грижите за дома са големи, всеки започва да мисли повече за това как той се чувства и да не е отворен толкова да чуе другия, което би му дошло като свръхнатоварване. За това допринася и изнервеният тон, с който често си говорим при такива обстоятелства. В същото време, може да виждаме задачите, свързани със семейството, като задължение и натоварване, защото не сме развили уменията да ги правим по начин, който ни зарежда. Съответно търсим бягство от това чрез развлечения извън семейната среда, което може да ни мотивира да отричаме нуждите на партньора ни, които виждаме като препятствие пред почивката и развлечението. Всичко това ни отдалечава един от друг.

Терапията помага точно с това – да насочи комуникацията към взаимно разбиране и уважение на преживяванията на всеки, да смали разстоянието между нас. Дали ще е успешна зависи от много фактори, включително дали сте съгласни и двамата да участвате, или – ако не, дали индивидуалната терапия е опция. В много случаи работата само с единият партньор оказа благоприятно въздействие върху партньора и двойката.

Според мен, щом поведението на съпруга Ви не е осъзнато и казва, че ви обича, то усилията си струват. Важна обаче е и нагласата, с която ще предприемете тази крачка – тя не трябва да е другият да разбере колко е грешен, а всеки от Вас да чуе с какво допринася за тези отношения.

Здравейте! Имам проблем при споделянето с родителите ми. Досега все съм криела от тях неща,които са важни за мен. Не знам как да им споделя нещо от типа на “имам си приятел”. Страх ме е от тяхната реакция и да не ме нагрубят.. опитвам се лека по-лека вече да им споделям и да не си го слагам много това, което те мислят и да не им позволявам да вземат решение вместо мен..
Как мога да се справя с този проблем относно споделянето?
Благодаря Ви!

Здравейте,

Изглежда, че родителите Ви или не гледат на Вас като на човек, който може да взима решения сам за себе си, или не са заявили ясно, че Ви възприемат като възрастна.

Важно е Вие самата да изградите себеусещане като отделна от тях личност, да стоите зад решенията си, независимо от това те какво чувстват или мислят и независимо дали решението в бъдеще ще се окаже добро или лошо. Те усещат Вашето колебание, несигурност и зависимост от тях и реагират на това, без да го съзнават. Може би те самите не са имали култура на споделяне в семействата си. Интересувайте се от това как и дали те са говорили с родителите си, какви реакции са получавали, имало ли е интерес към личния им живот, когато са споделяли.

Отворени, близки, уважителни отношения се градят на база взаимен интерес. Така заставаме като равни един до друг (вместо те да са отгоре като авторитети, осъждайки ни). Ако Вие самата се отнасяте към себе се като към възрастна и влизате в отношенията си като такава, то те вероятно ще отговорят по същия начин. Необходимо е да заявите себе си, без да нападате тях и да започнете да ги виждате като хора със своя багаж, виждания, травми, желания, несигурност и т.н. Това ново себеусещане и поведение ще Ви помогне не само с родителите ви, но и във всяка приятелска, колегиална или романтична връзка, в която влизате.

Благодаря Ви отново! Искате да кажете, че не трябва да им позволявам да се месят толкова много в живота и решенията ми? И да видят, че мога да се справям сама?

Става въпрос по-скоро за Вашето отношение към себе си и към тях. Те ще имат своите мнения, може би съвети и препоръки. Може да са осъдителни или груби понякога. Влизайки като зрял човек в тези ситуации, ще им позволите да преживяват тези техни чувства, без да се оставяте Вие да бъдете водена от тях.

Разбирам,но аз дори бих го определила като егоист (мъжът ми)... Аз също имам нужда да се разтоваря,като обиклям магазините да речем,но съм си пренаредила приоритетите и поставям семейството си на първо място,т.е. разходката с тях в парка или пък среща с приятелско семейството бих сложила преди задоволяването на моята потребност да разпусна.И това,че няма да се случи сега,веднага,няма да ме изнерви или озлоби.При него това се случва обаче.От там пък се създава напрежение и за всички ни е ужасно. 😔Разбира се,всички сме хора и имаме нужда от време за себе си,аз правя всичко възможно да му го осигуря...Но това пак не се вижда-примерно,за да отиде да играе баскетбол с приятели,аз съм с децата.И накрая ми се казва-Че това време за мен ли е? 😳Ами за кого е реално???
След като човек си е такъв,как е възможно да се повлияе ?
И още нещо (от случката с цветята)-не става ли дума тук за проявено неуважение към партньора?Говорим за нещо много елементарно в случая,просто едни цветя,но самата ситуация мисля,че е доста показателна.
А може би аз прекалено се задълбочавам? 🤔

Когато близките ни показват неуважение към нашето време, усилия, потребности и желания, е добре да се замислим дали те виждат в нас себеуважение. Ако системно пренебрегваме собствените си нужди за сметка на близките си, те не се учат да ценят личното ни време и интереси, нито гледат на нас като на хора извън ролите ни в семейството – на родител и съпруг/а и ни приемат за даденост. Промяната тогава трябва да започне от нас, със зачитане на собствените ни желания и с разбиране, че грижата за нас не е за сметка на семейството ни, а ни прави по-добри родители и партньори.

Така е!
Ако човек не уважава себе си,няма как да очаква уважение от останалите!Сами поставяме границите! 😊
Благодаря ви!

Здравейте,от лятото насам имаме проблеми с моя съпруг.Той се оплаква ,че все нямам време за него.Не съм го ценяла ,имало други дето ще го носят на ръце и там подобни,което мен ме дразни още повече. Признавам чувствам се претоварена много изморена гледам майка ми,която е на легло ходя на работа имам и две деца едва намирам време да ѝ обърна внимание докато сготвя изчистя и той се прибира на готово ,което мен страшно ме дразни. Казвам му  ,ако искаш да ти обърна внимание помогни ми с нещо поне с децата.Може би и аз имам вина ,не знам как да постъпя?
Дайте съвет.

Здравейте,
Не споделяте на колко години сте, нито децата колко са големи, но ми прави впечатление, че искате от съпруга си помощ, което не предполага инициатива от негова страна, а следване, и съответно не води до поемане на отговорност към дома и грижите за децата. С такава нагласа е трудно да получите това, което най-вероятно ви липсва – партньор, който го е грижа за вас и за семейството. В този ред на мисли се чудя кое повече ви тежи – многото отговорности или чувството, че сте слугиня в къщи, а отгоре на това търсят и вниманието ви като жена, каквато вероятно нямате време да бъдете. Не става ясно и освен „помощ“ за дома и децата какво друго очаквате от съпруга си.

Когато децата са в училищна възраст, също е важно да ги включвате в домашните задачи. Това обаче може да бъде трудно да се осъществи, когато бащата не е пример за това и се държи сякаш е на гости. Така се пропускат възможности да се изградят у децата навици за самостоятелен живот, както и да се научат да уважават и ценят родителите си като хора. Нещо повече – деца, които виждат неудовлетворението на майка си, могат да изпитват гняв както към бащата, който според тях е причината за нейното състояние, така и към нея самата, заради слабостта й да се противопостави на неуважението.

За съжаление вашият проблем е често срещан в семейства, чийто старт е поставен на традиционните до скоро основи – ролята на мъжа се изчерпва с носенето на пари, а жената, освен че работи, поема в голяма степен грижата и отговорността за децата и домакинството. Когато връзката ви е стартирала по този начин, промяната е трудна, но не и невъзможна. Необходимо е осъзнато и целенасочено да ограничите своите отговорности и автоматични действия, свързани с грижа за другите, и в същото време да въведете съпруга и децата си (ако са достатъчно големи) в тези дейности. Нагласата в този случай би била – всички се грижим и сме еднакво отговорни за това да се чувстваме добре в дома ни. По този начин се постига взаимно уважение, което позволява както да имате повече време за себе си, така и да скъсите дистанцията със съпруга си и да изградите близост и взаимно разбиране.

Ако искате по-задълбочен анализ по въпроса, можете да прочетете в книгата ми “Партньорството: Път към любовта“, и особено Втора глава, в която разглеждам проблемите и възможностите, свързани с традиционните роли в съвременните семейства.

Благодаря предварително!
Здравейте, мъж съм на 33, а партньорката е на 26г. Искам да чуя вашите мнения и съвети. Моля прочетете всичко и ще бъда благодарен за коментари и съвети.

Преди 4г легнах си веднъж с колежка, само секс без нищо. В него момент сме били сами, не бях правил секс отдавна и така се случи. Мина около година и нещо и намерих най-прекрасния човек на света.

Казвам последно какво се случи, а надолу съм обяснил колкото мога случая ни.

Наскоро направихме и 1во посещение при психолог където мненията ни се разминават.
Тя иска психоложката да ми обясни за по плавно преминаване към край на нашите отношения, защото тя не може да бъде с мен заради лъжата и изневярата, а и после време не съм я карал да се чувстява единствена, което също е така.
А моято версия при психоложката, че аз искам да си върна момичето, защото за мен тя е всичко.

Толкова мил, чист, праволинеен и верен, умна, а толковаааа красива!
Започнахме връзка, която да кажем е от около 2г и 6м.
Двамата ни събра комуникацията, разговорите по всяка тема, разбирането, слушането, зрителния контакт, подкрепата, също да знаеш че някой те мисли. Дори плановете и вижданията за живота гледаме по един и същ начин. Естествено дойде обичта и любовта.
Като всяка връзка сме имали караници. Някои дребни, други по големи но винаги сме устоявали на всякакви бури.

Нямахме още месец от запознанството и баща ми почина. Този човек беше неотлъчно до мен. Майка ми беше с онкологично заболяване също, но ходихме по лекари.
Към него момент нямаше как да зажиеем заедно заради грижите към нея. Така, че беше веднъж при мен, после в тях и така докато почина и тя наскоро юли месец.
През този период винаги сме били заедно. Намирали сме време за много почивки и екскурзии, заедно почнахме народни танци, обичахме да прекарваме времето си заедно. Обичаше семейството ми-майка ми изключително много, аз обичах нейното семейство.
Просто от началото на годината грижите покрай майка се увеличиха и моята половинка не знаеше кога ще дойде нейното време и много страдаше. Но казваше аз съм до теб и ще изчакам. Аз те обичам и искам да съм с теб. Естествено, че и аз я обичам и искам всичко с нея.
През 2022г я излъгах и то за някаква дреболия. Но я излъгах директно в очите. Попита ме дали съм се виждал с един приятел, а моят отговор беше не. Тя тогава каза край.
Защото тя на две неща държи-без лъжи и изневери.
А аз я излъгах директно в очите. Прости ми, но някак загубих и доверието, а то беше 100во доверие.
Тогава зачестиха и скандали, но преминахме и през този период.
Искаше семейство и деца от мен, но грижите покрай майка нямаше как да станат на него време.
Тя почина края на юли 2023г.
Края на септември докато бях навън просто се засяках с колежката. Намигна ми, смигна ми и ми писа. Подлъгах се и и отговорих чисто сексуално без никакви емоции и чувства. Не се стигна до физически контакт, а само чат.
И тя видя този чат. Тогава каза край на нашата връзка.
Като дете майка й е изневерявала на баща й. Тя от тогава има като травма и непоносимост.
Много прекрасен човек, много чиста душа и толкова леко ранима.
Тя е моето момиче и дълбоко съжелявам , че така я нараних.
Осъзнах грешката си и каквпо значи за мен и как искам всичко в този живот от нея.
Готов съм на всичко за нея.От ден 1ви винаги е имала достъп до телефона ми и си е играела, вдигала е на обаждания като не мога. Пълно доверие, защото никога съм нямал нищо.
Е стана и това нещо ,което и докарах на двама ни.
Вижда съжелението в очите ми, вижда обичта ми.
Но казва, че не може да прости. Как ще живее без доверие и за нея втори път доверие не може да се изгради.
по принцип винаги кажи речи двамата излизаме навън, двамата пазаруваме, двамата играем народни танци, двамата сядаме с общата ни компания.
Никакъв проблем нямам да сме само двамата, защото ние така или иначе сме двамата навсякъде.
Телефона никакъв проблем да гледа. Въпросната колежка повече съм спрял всякакъв контакт с нея и повече да не ме търси по никакъв повод.
Обичам си моето момиче и съм готов на всичко за нея. Тя в моите очи е съпруга и майка на децата ми.
Много я нараних, много е обидена.
Сега когато я потърся през повечето време агресира, казва задушаваш ме. Казва не те обичам, няма да се върна при теб.
Не те обичам, няма да се върна, няма как да те заобичам, защото ти в моите очи си лъжец и предател, а как да съм с такъв човек.

Благодаря!

Здравейте,
Съчувствам Ви за тежките загуби, случили се в последните години. По принцип всяка загуба вкарва човек в някаква житейска криза и е важен начинът, по който я преминава. Може да реши да се спаси от преживяванията, насочвайки вниманието си към други теми. Може и да си зададе въпроси за това, което тази криза му казва за него самия и за живота.

Струва ми се, че преди приятелката Ви да сложи край на отношенията Ви, връзката ви е била за вас спасителен пояс да изплувате на повърхността след тежките загуби на родителите Ви. Но според мен не сте имали капацитет за връзка, защото по-скоро сте черпел ресурс от нея, за да оцелеете. Това Ви прави недостатъчно осъзнат за нейните преживявания, нужди и желания. За това говори омаловажаването на някои Ваши действия, които обаче за приятелката Ви са съществени. Когато тя е обявила края на връзката, според мен е било най-вече, защото за нея тя не е балансирана по отношение на даване и получаване.

В момента сте насочили цялото си внимание към спасяване на отношенията с нея, но това за Вас е една допълнителна задача и в същото време е вид бягство от проблемите, които са се натрупали във времето и от справянето със загубите на родителите Ви. Затова ми се струва по-важно да останете насаме със себе си и да си дадете възможност да преживеете случилото се така, че да се поучите от него, а не да бягате. И тъй като сам ще Ви е трудно да минете през всичко това, е важно да имате приятелска подкрепа. Бих Ви посъветвала да минете и през лична терапия както за справянето със загубите, така и за личностно и емоционално развитие.

Здравейте!
Със мъжа ми сме заедно от ученическите години, вече 14 години. Имаме дете на 2 години, дълго чакано и много желано. Въпреки дългата връзка с мъжа ми заживяхме официално заедно след като забременях. Причината да не живеем заедно до този момент беше, че и двамата искахме самостоятелно жилище, което в последствие купихме, както и моето и неговото нежелание да живеем с родителите му. Тогава не сме имали проблем с тях, просто искахме да си живеем самостоятелно.
Ремонтите и пренасянето в къщата се проточи, през това време се наложи да обикалям по болници, защото баща ми не беше добре, а пък майка ми почина съвсем неочаквано.
И така вече втора година живеем при свекървата, с която взаимоотношенията вече са нетърпими. Прави всичко напук, до там сме стигнали, че дори не мога да си направя на детето нещо за ядене, защото сме в една кухня - нейната. Да не говорим за използването на пералнята - вижда, че има един куп дрехи за пране на детето и цял ден пуска пералня с по 1 чифт панталони за освежаване. Постоянно пита кога ще се изнесем, натяква че и преча. Знам че са битовизми, но не знам какво да предприема и къде да отида.
Вчера се скарахме жестоко, пита ме какво правя при нея, в нейната къща. Каза че повече не мога да стоя там. Мъжа ми казва,  че е между чука и наковалнята и аз го разбирам. Не застава на ничия страна, не се кара с майка си никога, гледа всичко да е мирно и кротко, според него всичко е битовизми и ще мине. Още повече че е въпрос на 2-3 месеца да се преместим в новото жилище.
Но аз не знам как да поддържа да живея с тази жена, не знам как и да се прибера в къщи при баща ми, след всичко не знам как ще му се отрази и това, не знам какво да му кажа. Не знам и как ще се отрази на детето, каква ще бъде тази раздяла с баща му - уж времена. Не знам как ще се отрази и на нашата връзка.
 Мъжа ми не разубеждава да се изнасям, казва ми че това е най-лесното, което може да се направи. Но за мен не е.

Здравейте,
Има причина за страданията Ви, защото случващото се не са просто битовизми. Те се дължат на несъстоялото се до този момент и за двамата отделяне от родителите, въпреки дългата Ви връзка. Били сте твърде млади в началото, впоследствие вероятно сте имали някакви страхове от самостоятелния живот, заради които сте избрали познатото и комфорта. Цената за това решение са настоящите Ви преживявания. Мъжът Ви се лута между поведението си като син и това на съпруг и баща. Вие, изглежда, че надигате глас и заради липсващия такъв от негова страна. Но тук не е толкова важно поведението на свекървата, а това, че новата Ви роля на родители и партньори изисква зряло поведение от Ваша страна и спрямо родителите Ви – да излезете от ролята на деца и да установите с тях отношения като възрастни. Тогава, дори да се налага да живеете с тях известно време, бихте имали различен диалог и бихте се чувствали и Вие, и родителите Ви, значително по-добре.

В състоянието, в което сега са отношенията със свекърва Ви, не мисля, че е възможна промяна без физическо отделяне. След като си дадете възможност със съпруга си да изградите стабилни отношения като партньори със собствен семеен стил извън домовете на родителите си, бихте могли да изградите и с тях отношения между възрастни хора.

Здравейте, семеен проблем вкъщи: Баба ми и вуйчо ми ме взимат за боксова круша - обичат да се шегуват с мен и само че вляза в къщата, наострят уши какво ще кажа и веднага се изстрелват ехидни стрели под формата на злобни и хапливи коментари, целящи смачкване на самочувствеието и един вид да покажат, че те са шефовете, те са най- умните, най- знаещите и аз само трябва да им се подчинявам и да правя всичко, което искат. . . Имам рожден ден на скоро ... и майка ми ме пита къде искам да го правят - и аз исках на ресторант, за да не мога да стоя много при тях в къщи и да не ме обиждат като сме сами ... но вуйчо като чу и каза - ,, А, ти за да не останеш по- назад, щото аз имах рожден ден в рсторант '' Ами....... въпреки, че не е прав .. просто ме боли и ми писна от това най- близките ми хора да не осъзнавагт какъв човек имат до себе си, да н му дават нужния респект и спокойни отношения. . . какво да правя?  Ако семейството ти не е близко, то кой да е ?

Здравейте,
Такъв тип отношения се развиват, когато между членовете на семейството няма ясна диференциация между личностите и надделява психологическата зависимост – това как се чувства единият зависи от отношението на другия, думи и действия се приемат като лични и целенасочени.

Ключът към излизане от такъв тип взаимоотношения е да си даваме сметка, че чуждото поведение говори нещо за човека отсреща, а не за нас. Може да идва от негови възгледи, неудовлетворени потребности, дори умора или желание да се разсее от собствените си проблеми. Когато е наистина насочено към нас конкретно, това, което мотивира другите да се държат по подобен начин, са нашите реакции. Ако реагираме с дразнение или се смачкваме, това ги кара да се чувстват силни и компетентни и продължават със същото поведение. Когато се научим да запазваме спокойствието си, ние обезсмисляме нападките им. Тогава те или ще развият по-добри отношения с нас (ако поведението им е било неосъзнато), или ще ни игнорират и ще търсят друг източник, с който да подхранват усещането, което им носят подобни отношения.

За съжаление, много често именно отношенията ни с най-близките водят до най-много болка, защото не само, че те ни познават и знаят как да ни натиснат болните места, но и много от нас чувстваме, че можем да се държим към семейството си както си искаме, защото отношенията ще продължат да съществуват независимо от всичко.

Здравейте, пиша за дете на 9 години-няма желание да учи, няма мотивация, няма любознателност. Какво ли не опитахме и няма напредък. Моля дайте съвет или работещо решение!

Здравейте,
В семейното консултиране и терапия при проблем с член на семейството се водим както от неговите индивидуални особености, така и от семейната и социалната среда. В този ред на мисли няма едно правилно решение за личните проблеми, защото всеки е различен и е продукт на различна среда.

Липсващата мотивация на детето може да е породена от редица фактори. Ако вместо да се разберат, се наложи външна мотивация, това може само да задълбочи проблема.

Със сигурност би помогнала повече самостоятелност на детето в семейството, възможности за избори и за учене от собствените си грешки. Неуверените деца често проявяват пасивност, именно защото се страхуват от грешки. От полза е също активното включване на детето в семейни задачи според възрастта му, от което то да се чувства значимо и с роля в семейството. Не малка част от родителите пренебрегват участието на детето в дома и се фокусират само върху ученето, което обаче не води до неговата по-голяма успешност.

Можете да прочетете книгата "Забравеното изкуство да възпитаваш", която ще Ви покаже един по-различен поглед и подход като родител.

Здравейте! Омъжена съм от 15 години. Имаме 2 деца на 12г. и 15 г. Мисля че трябва да се разведа. Повече от година с мъжа ми спим в отделни стаи. Единствената ни комуникация е да си кажем Добър ден. Нито се питаме как си, как мина деня ти и т. Н. За любов и ласки ме е търсил преди 7-8 години. Но тогава видях че си пише за секс с познати и непознати жени, направих скандал и той се дръпна, защото съм му нарушавала личното пространство. След това и да е имало нещо интимно, то аз съм го търсела. От 3 години насам сме излизали заедно, колкото да напазаруваме дрехи за децата, но си мълчим. И лятото ходим 5 дни на море, и пак си мълчим. Мисля че това се отрази и на децата. И те започнаха да си се затварят в стаите. Не искат да учат. По-малката даже отказва да се облича подходящо за сезона. Ходи си с блуза на училище. Естествено аз съм обвинена, че на нищо не съм ги научила, каква майка съм била, не ги карам да готвят, да чистят и да учат. И двамата ходим на работа. Аз дори ходя и извънредно и той е готвела. Но сега казва че щом той върши женската работа да готви, аз трябва да ремонтирам из вкъщи. Каква домакиня съм била, щом не готвя в 5 сутринта вечерята, нищо че той се прибира в 16.30 и има време да сготви, понеже аз се прибирам в 19. Той купува храна. Режийни разходи, дрехи, телефони на децата, техни излизания, аз плащам. Кое е най-добре за децата и за мен? Той нямал проблем с този начин на живот, не иска да се изнесе. Децата не го харесват. Той не прекарва време с тях, не е и прекарвал. Или им мълчи, или им
мрънка защо не са изчистили след себе си

Здравейте, как ще коментирате този казус: две еднополови деца сме, отдавна пълнолетни.
Аз съм едното дете.
Случва се няколко пъти да се споменава от майка ми, че на мен (и семейството ми) е дала повече пари сумарно.
Не сме ги искали, каквото е давано винаги е било по нейна инициатива, освен това не съм сигурна, че е вярно.
Въпросът е доколко адекватно е това изказване от родител и какъва би била правилната ми реакция в тази ситуация?

Здравейте,
От написаното разбирам, че обмисляте да се разведете, но се чудите кое е най-доброто за децата и за Вас. И тъй като отношенията със съпруга Ви са силно отчуждени от години, изглежда, че това, което в момента най-много Ви мотивира за раздяла е случващото се с децата, а то от своя страна е огледало на семейните отношения.

От това, което сте споделили, оставам с впечатление, че съпругът Ви е в семейството само с единия крак, поради което Вие сте надигали глас, изразявали сте недоволството си от неговото поведение, но в крайна сметка промяна не е настъпила. Не става ясно Вие самата да сте търсели информация за неговите потребности и виждания, а по-скоро сякаш сте реагирали на действията, които не сте харесвали.

Тук ще отбележа, че раздялата сама по себе си не разрешава проблемите в семейството – за добро или лошо, всички вие сте в отношения, независимо от тяхната форма, и връзките между вас ще продължават да съществуват, независимо как са възприемани и изразени. В този смисъл, това, че децата нямат добро мнение за баща си, например, не означава, че в същото време не им тежи липсващата връзка с него. Тази тяхна потребност няма да отпадне само защото сте се разделили, а когато се отдели брачния ви конфликт от отношенията ви като родители.

Децата се справят много по-добре с развода на родителите си, ако те самите уредят живота си така, че да се чувстват добре и обратно – страдат, когато родителите не спират да се обвиняват и реално развода не води до освобождението, за което са копнели. В такива случаи е налице само физическа раздяла, но не и емоционална.
Трудностите, които децата изпитват, не са присъда за нещастен живот. Така, както в момента тяхното поведение е огледало за липсата на близост и лични граници в семейството, така може да се превърне в огледало на едно израстване в отношенията между родителите им, независимо дали те са в брак или разделени. Децата не израстват, когато им спестяваме трудностите и конфликтите, а когато им даваме пример за това как могат да се справят с тях – да се научат да разбират и изразяват себе си, както и да изграждат уважителни и удовлетворяващи връзки с хората около тях.

В този смисъл, считам, че е важно Вие да определите какво искате за себе си и за бъдещето на брака ви като се водите не от децата, а от това, което е добро за Вас лично. Добре е до говорите със съпруга си за това как той вижда ситуацията и как се чувства, без да го обвинявате, имайки предвид, че и той, най-вероятно изпитва подобно на Вашето неудовлетворение и колебание, но не знае как да го комуникира с Вас и как да се справи с него.

Считам, че от полза биха Ви били и книгите ми „За брака, развода и любовта“ и „Партньорството: Път към любовта“.

Здравейте,
От написаното ми прави впечатление, че много добре поставяте граница в отношенията – ако някой дава, то той е отговорен за това и ако очаква нещо в замяна, би следвало да го обсъди с този, на когото дава, за да няма впоследствие разочарование.

Във вашия случай, по-скоро ми се струва, че майка Ви не може да се справи с чувството си справедливост – на кой колко да даде, за да е справедлива, което най-вероятно има по-далечни корени от вашите взаимоотношения в нейното родно семейство. Възможно е и да се чувства неоценена за това, което прави за децата си.

Опитайте да обсъдите с нея какво очаква от Вас, какво ѝ липсва във вашите отношения. В каквато и посока да тръгне разговорът, имайте предвид, че въпросът не са парите и всичко, което е дала. Важната тема за нея е скрита в подтекста.

Благодаря, за коментара и се включвам с уточнението, че ми се искаше да получа насока за мен, а не по отношение дефицитите на майка ми.
Изпитвам неудобство, смущение и и най-вече агресирам от подобни коментари. За мен е нередно родител да прави това (било то и вярно като твърдение). Намирам го зловредно в две направления, първо като манипулация и обжързване с очаквания и второ, също толкова неприятно го намирам за вредно, защото подкопава отношенията между децата.
Искам да изясня доколко адекватна е моята реакция.

Здравейте,
Специалистите не даваме оценки на поведението на хората от типа „нормално“ или „адекватно“, защото това не им помага да подобрят състоянието си и отношенията си с другите. За нас е важно как се чувства човек – дали поведението му е в синхрон с неговото мислене и ценности. Това определя вътрешния му мир, независимо какви са действията на другите.

Когато не можем да променим поведението на други хора, а ни се иска, ние се чувстваме зле. Това важи особено по отношение родителите ни, които често чувстваме, че имат голяма власт над нас и че е редно те да използват тази власт по начин, от който да се чувстваме добре. Ако обаче приемем техните действия, каквито са, без да ги окачествяваме като „нормални“ или не, и съответно не действаме на база тази оценка, ние имаме власт да изберем как да реагираме според това кои сме ние и кои искаме да бъдем. Така съхраняваме вътрешния си мир, съумяваме да реагираме така, че да се чувстваме уверени, и успяваме да изграждаме по-спокойни и удовлетворяващи отношения с хората около нас – родители, братя и сестри и т.н.

В случая, провеждането на разговор/и с майка Ви може да помогне за това да не гледате на нея като на човек с власт над чувствата Ви, като някой, който трябва да се държи по един или друг начин, което води до дразнение и гняв, а да я видите като човек със своите трудности, потребности и недостатъци, каквито има всеки от нас. Надявам се това да внася светлина относно насоките ми от предишния отговор.

Здравейте и от мен!
Търся съвет ,какво да направя за да подобря отношенията между мен и съпруга ми.
Имаме дете на две години.
С него се познаваме от 9, женени сме от 6.
Имахме много бурна ,емоционална връзка с много вълнуващи мигове ,много страст през първите години и разкошен сексуален живот . Обичахме се много силно ,обичаМе се ,смея да твърдя . От както заживяхме заедно обаче ,преди около 5 години , осъзнаех ,че той е работохолик. Той две минути не може да стои - все нещо трябва да прави . Всяка свободна минута гледа да работи. В началото това много ми харесваше ,но в последствие започна да ме дразни. Започнах да се чувствам някак отхвърлена . Нямаме нови Емоции,нямаме излизания както преди ,нямаме страстен секс ,нямаме прекарано време заедно изобщо. Всъщност време понякога имаме ,но някак си твърде много битовизмите са ни превзели и забравихме да се наслаждаваме на моментите . Аз съм с детето ми постоянно ,той се прибира късно вечер ,вечеряме почти без да си говорим , играем с детето,душ ,четем книги в леглото и дори вече рядко се докосваме . Секс правим веднъж ,два пъти в месеца и то някак си набързо . Някак  охладняваме един към друг ,усещам го ,а не искам ,защото много го обичам. Той също ме обича ,сигурна съм,не го вълнуват други жени изобщо. За изневяра от негова страна и Дума не може да става . Но аз започвам да се измъчвам ,пробвала съм да говоря с него на тази тема ,че трябва да прекарваме повече време заедно, не е необходимо толкова да се работи във всяка свободна минута ,слава на Бог имаме пасивни бизнеси ,от които живеем достатъчно добре и без да работим ,но той сякаш не ме разбира . Страх ме е от себе си ,защото започвам да се усещам как започвам да мисля платонически за други мъже ,а не искам да го правя , но просто искам моят мъж да ме вижда жена отново ,както преди . Смея да твърдя ,че съм красива млада жена ,не мисля ,че съм се занемарила и тн за да не ми обръща внимание . Оф не знам,стана дълъг и объркан пост ,надявам се да ме разберете и прочетете докрай.

Здравейте и от мен, Мая! При мен ситуацията е следната - изпитвам непоносимост и голямо огорчение към бащата на моето дете, което е едва на 6м. Заедно сме от 5години, преживяхме тежки моменти, свързани с 2 мои неуспешни бременности, въпреки това не се отказахме да имаме дете. Когато то е вече факт (благодаря на Бог) дойде голямата промяна - започна да си намира причини да отсъства. Не прекарва никакво време със сина си, не помага с нищо вкъщи, нямаме интимни отношение от близо година, почти не си говорим, пари също не дава, защото не ходи на работа, оправдавайки се, че иска да създаде свой бизнес (в него влага цялата си енергия) . Истината е, че изпитвам голям страх от раздялата, най-вече защото не искам да лишавам детето от баща, но вече не виждам друг изход. Стискам зъби и все си казвам, че е само период. Нуждая се от вашия съвет. Предварително благодаря!

Здравейте, живеем заедно с партньора ми от 6 години, преминахме през доста трудни неща сменяйки няколко държави за живеене, много хубави моменти също, НО той така и не ми предлага брак....когато поставя въпроса получавам отговор че не е важно за него и си е ОК да си живеем така.
След като говорихме и аз обясних, че за мен е важно това да сме семейство наистина и аз бих се чувствала по-добре, предложение забрак би показало сериозни намерения ..... половин година по-късно все още нищо.
Все едно не сме имали този разговор.....нищо.

Какви сигнали това би трябвало да ми дава?
Благодаря

Здравейте,

Като начало на Вашия проблем определяте заживяването със съпруга Ви заедно, т.е., не е свързано с раждането на детето. Това ме кара да мисля, че най-вероятно Вашият съпруг се е успокоил след като Ви е спечелил и е заживял според своя модел за семейство. Има не малко мъже, които не обръщат внимание на преживяванията с близките си, не считат за важно да се грижат за връзката си, след като вече са заживели заедно, да споделят с близките си и да се интересуват от вълненията им. Може да се чувстват дори дискомфортно с емоциите си. Това е по-скоро въпрос на ценности и на модел за семейство, който те са възприели от детството си, а не на отношение към близките. Затова и сте уверена в чувствата на съпруга си. Това обаче не прави проблема по-малък, защото отчуждението е факт, както и незадоволените Ви потребности от близост.

Как да стигнете до него?

Казвате, че сте пробвали да говорите, но от написаното оставам с впечатление, че по-скоро сте му казвали какво трябва да прави, за да се чувствате Вие по-добре и сте атакували работата му, която очевидно е много важна за него. Затова и нямате успех. В крайна сметка за Вас не е от значение той колко работи, а да прекарвате време заедно.

Затова е важно не да го критикувате, а да му споделяте конкретно какво искате – „Много ми се ходи на… Искаш ли този уикенд да отидем?“ или „Какво ще кажеш тази вечер да...?“. Мъжете, които обичат жените си, с радост изпълняват желанията им, стига те да са конкретни и реалистични и половинките ми да оценяват тяхната отзивчивост, вместо да са недоволни от липсващото.

Имайте предвид, че хора като съпруга Ви не могат веднага да пренаредят приоритетите си и затова е необходимо търпение. Важно е той да открие сладостта на съвместните ви преживявания, а не да го прави с чувството, че е заради Вас. За това ще помогне и фокуса върху желаното, а не върху липсващото и препятствията. За успеха Ви в тази посока е добре и в домашните задачи да сте включени като партньори, а не да се разчита само забавленията да ви сплотяват.

Желая Ви успех!

Здравейте,
От споделеното става ясно, че почти през целия период на връзката ви сте се справяли с проблеми, свързани с желанието за дете. Това най-вероятно означава, че не сте имали възможност да изградите стабилни основи на отношенията си като двойка и да изградите привързаност и партньорство, а сте били свързани предимно от идеята за дете.

Въпреки че може и двамата силно да сте желали това забременяване, трудностите се преживяват различно. Мъжете не рядко загубват своята спонтанност в секса, защото фокусът е върху забременяването, а не върху удоволствието. Сексът по график ги кара да се чувстват само донори, което може да ги отблъсне от жената, особено ако тя е с почти изцяло внимание върху желаното дете и забрави за нуждите на мъжа. 
В допълнение към това, не изключвам партньорът Ви да е преживял тежко загубата на двете бременности, но за да не Ви товари със своите емоции, да се е затворил. Обикновено се подценява начина, по който мъжът се справя в такава ситуация, но това не означава, че му е леко.

Доколкото разбирам, Вашият съпруг има проблеми с професионалната си реализация, а това внася допълнително напрежение в него и води до липса на самочувствие и увереност. Всичко това влияе на капацитета му да влезе в роля на родител и на съпруг.

Водена от моя опит, предполагам, че зад подобна проблематика – трудно влизане в роля на партньор и родител, както и трудна професионална реализация, стоят неудовлетворителни отношения с родното семейство – осъждане на родителите, желание да бъдеш различен и да не повтаряш техните грешки. Реално обаче точно подобна нагласа води човек до повтаряне модела на родителите. Желанията и мечтите надхвърлят значително реалността и справянето с препятствията става по-трудно.

Бих препоръчала терапия и за двамата – лична и като двойка, или само семейна, защото обикновено проблемите са огледални и за двамата.

Здравейте,
Поведението на приятеля Ви може да е израз на негови страхове, нагласи и възгледи, които да са следствие на негативен опит, с който свързва брака – личен или на близките си. Може обаче и неговата готовност за обвързаност да не съвпада с Вашата, защото не споменавате да имате планове за дете и общо жилище.

Хората обикновено се разминаваме не толкова заради различни желания и цели, а заради времето и начина, по който да се случат. Затова е важно да има общуване с изслушване и споделяне именно за това, което всеки си представя, за задръжките и мотивите му за действие или бездействие. 

Каквато и да е причината, комуникацията относно това решение е показателна за това как за в бъдеще бихте се справяли с теми, по които не сте на едно мнение и с еднаква готовност за действие. Ако всеки си остане в собствения си свят от мисли и чувства, то дълбоки отношения биха били невъзможни.

Добър вечер,отдавна имаме проблеми с моя съпруг. Всъщност само аз виждам проблем,за него всичко е розово. Заедно сме от почти 3 години с общо дете. Нещата между нас се случиха набързо и сега явно виждам,че с този човек изобщо не си пасваме. Вече ми е безразличен,дразнещ,абе изобщо ми пречи. Но дете съм на разведени родители,не исках да го причиня на детето си,но наистина не виждам как ще продължим. Капката преля от това,че обича да лъже,а оная вечер без да иска се съблече и видях,че има надрано. Уж беше нахапано,после той се почесал и накрая днес отвини детето(то е на 1 и 5 месеца). Усещам,че нямам чуства,сякаш всичко се трупаше и с това и чуствата ми изчезнаха. Та въпроса ми е да се мъча ли да спася брака си в името на детето,или всичко е загубено.

Здравейте,
Не рядко разочарованията в една връзка настъпват след раждането на дете. Всеки има своите представи кой какво трябва да прави и когато те не съвпадат, а не се и изговарят, се разочароваме. Може дори да стане така, че нещо, което да ни е привлякло у другия в началото на отношенията, в последствие точно то да започне да ни дразни най-много. Затова е важно на връзката да се гледа като на процес, в развитие и да се полагат усилия за това развитие.

Не мисля, че оставането заедно заради детето, само защото Вие сте имали разделени родители, ще направи живота на тримата по-добър. По принцип сме склонни да повтаряме определени аспекти от живота на родителите си, защото често се водим от страховете си като деца. Но точно, когато сме на кръстопът, е времето да направим избор, който да не е продиктуван от тези страхове, а от желанието да се учим от живота си и от любопитството да видим себе си и другите по различен начин и от различен ъгъл. Затова биха ви помогнали нови преживявания, в които да се видите извън тази динамика, в която сте влезли и да установите зряла човешка близост. Това може да са общи интереси и дейности, намиране на обща среда и други. По-важно от това дали ще останете заедно или не, е това, което от тази ситуация ще разберете за себе си, за другия – за собствените си избори, ценности, стремежи.

Здравейте, бих искала да получа съвет как да променя живота си. Сама си гледам детето, та е на 8 годинки. По стечение на обстоятелствата баща му остана да живее отделно и така и не го потърси. Не проявява интерес нито към мен, нито към него. Тази студенина беше шок за мен, което ме остави безмълвна, тъй като, когато му писах, че съм бременна дори отхвърли мисълта да е негово, както и че не сме говорили за това. Детето пита къде е баща му, кога сме се оженили, защо не идва да го види. Аз му казвам, че е зает и че не може да дойде, но с времето и то не вярва на тези отговори.
Знам, че насила хубост не става, не мога да задължа никого, а и нямам право на това, но все пак се чудя как да постъпя. Понякога се връщам в мислите си назад, но за съжаление мога само да гадая къде какво и как се е объркало, за да се стигне дотук. Иска ми се да си променя живота, защото това се отразява на здравето, настроението му, а и на емоциите на детето ми.Тази година бащата на детето спонтанно ми писа, тъй като имаше път към моя град, срещнахме се, държа се уважително, но сдържано като стари познати. Не прояви интерес към мен, не пита за детето. Покани ме да излезем, пишеше ми, докато бях в неговия град, после, когато се наложи да си тръгна, спря, сякаш няма смисъл да ми пише каквото и да било. Това не мога да си го обясня и не го разбирам. Всеки си има свой живот и ангажименти, нормално е, но това изобщо да не се обаждаш и да разговаряш, го намирам за много хладно, жестоко и отблъскващо. Последно ми писа, че мога да му пиша по всяко време, но от общи познати разбрах, че е в чужбина на почивка и сметнах за ненужно да го безпокоя, след като той дори не е намерил за необходимо да ми каже това. Понякога се чудя защо така постъпва, дали няма в живота си друга жена, що за живот води, защо така потайно се държи с мен и как въобще да говоря с него за проблемите си, които него сякаш изобщо не го вълнуват. Усещам, че го дразня, а пък това едва ли ще донесе нещо добро в отношенията ни. Последно като се видяхме ми предложи помощ, тъй като бях у дома и се грижех за самотна възрастна леля на майка ми, която почина. Писа ми, че ще се радва да се видим, но дали не е само от куртоазия или от фалшива учтивост. Като се замисля, иска ми се да можем да се разберем правилно, та аз съм жена, имаме общо дете. Не мога да си обясня как така аз нищо не означавам за него. Понякога си мисля дали не е от типа мъже, които лесно влизат в интимни връзки и после бързо забравят за тях или пък нещо го е накарало да се замисли.

Здравейте.
Със съпруга ми сме заедно от 27 год. Аз съм на 44, той на 49. Имаме две деца на 11 и на 16. Всичко, което имаме, сме постигнали заедно. Живеем над средния стандарт за страната, той разработи  бизнес, в който аз помагам с каквото мога и в момента съм единствен служител във фирмата му. С къща, ремонти, деца, боледувания, пазаруване, абсолютно всички домакински задължения никога не съм го ангажирала, всичко това го върша аз.
Но той е винаги недоволен от мен - от работата ми в офиса и от работата ми вкъщи, дори от това в каква поза съм седнала на дивана, както и от всичко друго- дори ако му поднесеш чаша с вода ще направи забележка, че е много пълна или не достатъчно пълна, но никога не е както трябва. Изтъква постоянно какво НЕ мога да правя, а какво мога не е важно (а много неща мога да правя). Все не му достига нещо, все недоволен, вечно мрънка и прави забележки. Аз съм доста търпелива, но понякога не се сдържам и започват скандалите. Днес развалихме Коледата на моята рода точно пак заради такива глупости и не знам дали някога ще си го простя...

Здравейте,
Преди 4-5 месеца се разделих с бащата на детето ми, който не ме уважаваше и обичаше, предложението за раздяла е направено от мен.
Още преди да се разделим бях започнала да се отчуждавам от всички мои близки, но откакто съм разделена с него се отпуснах съвсем и вече не мога да се преструвам, нямам никакво желание да водя разговори и да бъда близка, с когото и да е било, чувствам се отегчена до смърт, постоянно уморена и отпаднала.
Иронията е, че бащата на детето ми винаги е бил отчужден с родителите си и това продължава до ден-днешен, моята майка също с баба ми, дядо ми и леля ми, а аз сега заприличвам на тях в това отношение.
Никога не съм се чувствала обичана от някой, винаги са ми се качвали на главата всички, винаги съм се чувствала излишна навсякъде, нямам усещането за истински дом и място, където да отида, а чувството на самота и празнота са винаги в мен, водих дълги борби, просих любов, никога не съм имала истинска емоционална връзка с някой, с бащата на детето ми също и в един момент се уморих, писна ми от всички и реших да погледна в себе си и се уплаших, защото там не видях нищо освен едно инфантилно дете, така се чувствам, като дете и реших, че трябва да порасна и ме е страх дали ще успея, дали ще се справя.
Дори не съм сигурна, че търся съвет, но за да пиша тук, значи се надявам на нещо, кажете ми как да се справя с това чувство на отегчение, на чувство, че не обичам никой, вечните преструвки и маски, които слагам, да не би да има нещо сбъркано в мен, тази изолация, която ми харесва, това отчуждение също, а знам, че не е редно и най - важното как да престана да бъда дете, защото наистина така се чувствам.
Благодаря Ви предварително.

Здравейте,
Изминалите над 8 години са твърде много време, в което мисля, че бащата на детето Ви следва едно и също поведение, и то, заявено още в момента, в който е разбрал за бременността. Това, че сте изпитали шок от неговата студенина е, защото Ви се е искало да се случва нещо различно, а не защото имате от него реални знаци за това.

Причината да зацикляме в живота си често е именно тази – хабим време и енергия да се противопоставяме на реалността – да я съдим и да се опитваме да променим неща, които не зависят от нас, вместо отчитайки случващото се, да взимаме своите решения спрямо него.

Сигурно се страхувате за себе си, в случай, че приемете нещата каквито са и не знаете какво да предприемете, но шанс да Ви се случи нещо различно в живота е да спрете да се надявате някой отвън да го промени и вместо това, предприемете действията, които зависят от Вас.
Може да направите опит да проведете един различен разговор с бащата – открит и с конкретни въпроси, тъй като до момента ми се струва, че и двамата се оставяте повече на догадки, желания и чувство за вина. Ако сте отворена да чуете неговата позиция, без да го съдите, вероятно той ще бъде откровен с Вас. Един такъв разговор, е важен за вас, за да излезете от позицията на чакаща, да знаете, че сте направила каквото сте могла и в зависимост от развоя, да решите как ще продължите.

Независимо от изхода и от това дали изобщо ще водите такъв разговор, важно е да сте честна с детето си, условие за което е да сте честна спрямо себе си. Каквито и грешки да сте  допуснали в млада възраст, единственият начин да не ги повтаряте отново и отново, е да ги приемете, а не да се опитвате да ги поправяте. Няма как да върнем времето назад и да постъпим по различен начин. Само опитът, който сме извлекли от неудачите си, това, което сме научили за себе си и за света около нас, може да ни отвори нов път. А за да не се отклоняваме от него, ни помага да държим като водещи въпросите какво е важно за нас и какъв пример сме за децата си.

Здравейте,
Разбирам, че със съпруга си сте заедно от много ранна възраст, в която все още не сте била поела самостоятелен път в живота и вероятно дори сте живеели при родителите си. Това, както и възрастовата разлика от 5 години, често води до динамика във връзката, характерна по-скоро за детско-родителски отношения, а не за равностойни такива. Впечатлението от описанието на семейството Ви е, че съпругът Ви е по-скоро в ролята на родител – недоволен, критичен, не оценяващ и изискващ, а Вие сте тази, която се нагаждате към него, отменяте го в общите отговорности, за да получите неговото одобрение. Чрез поведението си Вие се опитвате да го направите по-щастлив и благоразположен, но вместо това затвърждавате позицията му на този, от когото зависите, с което му давате силата да продължава да се държи по същия начин.

Вероятно той също като Вас има нужда от оценка, както и от равностоен партньор, но за това е важно Вие да откриете своята стойност извън неговата оценка и ясно да поставите граници в отговорността – своята и неговата. Другите хора не ни уважават тогава, когато ги следваме във всичко и се нагаждаме към техните желания и нужди, а когато имаме собствена позиция, знаем стойността си и гледаме на тях като на хора, които подобно на нас имат своите страхове и нужди от оценка, любов, грижа.

Мисля, че от полза ще е книгата ми „Партньорството: Път към любовта“, в която чрез различни истории на двойки засягам подобни динамики във връзките, както и начина, по който жените и мъжете се справят с тях, за да изградят уважителни и грижовни отношения.

Благодаря за отговора. Никога не бях се замисляла за тази гледна точка.
Само да уточня, че никога през връзката ни не сме били при родители и родителите ни по никакъв начин не ни се месят в нищо.
Когато се запознахме аз бях ученичка на квартира в града, той работеше и също беше на квартира.
Така няколко години, после квартирата стана обща, после бяхме по гурбет, докато не се появи първото дете. Тогава аз се застопорих вкъщи, защото сама съм си гледала децата, никой не ми е помагал. Сякаш тогава се промени отношението му. Сякаш като спрях с работата заради майчинството, тогава придоби това раздразнение. За него парите са на пиедестал и ако не ги къртиш (в големи количества!), нищо не става от теб. Но за жената е по-различно. Между другото, две години гледах и неговият племенник, който живя вкъщи. Доведоха ми го без никой да ме пита и се грижех за три деца.
Много пъти съм го питала дали това, че стоях вкъщи да си гледам децата не е по-важно от изкарването на пари и няма конкретен отговор. Както и съм му предлагала ако това му пречи, да се маха и да си живее с парите си и да не му преча аз.
В момента аз съм още бясна заради последния скандал и той стъпва на пръсти и не смее да се изкашля. Исках да говорим, казах каквото имах да казвам, той дума не отронва. Само мълчи. Иначе пред хората бяха крясъци и обиди.

Здравейте,
Това, че точно в този период от живота си осъзнавате своите преживявания, не е случайно. Ставайки родители, ние виждаме и себе си, и света около нас с нови очи. Иска ни се да бъдем добър пример за децата си и да им осигурим добър живот, но с годините осъзнаваме, че желанията ни не са достатъчни. Имаме багаж от миналото, който ни тежи и от който ни е трудно да се освободим, за да вървим напред.

Всеки човек вярва, че щом е добър и има добри намерения, ще има разбирателство с близките си и ще постигне това, което иска. Но не е така лесно, защото се оказваме зависими както от собствения си, така и от техния житейски път.  

Позитивното при Вас е, че не се криете зад обвинения към близките ви, а осъзнавате личните си проблеми, както и поведението, което до момента не Ви носи удовлетворение в отношенията. Това е голяма първа крачка към промяната, която търсите.

До този момент Вие сте се поставяли в зависимост от вниманието и оценката на другите и е нормално да не се чувствате добре, когато не сте ги получавали. Това е характерно за всички деца, защото те очакват да се огледат в очите на възрастните, за да открият кои са, какво могат и заслужават ли да бъдат обичани.
Когато натрупваме житейски опит, разбираме, че и другите хора са като нас, независимо от възрастта си. И какво могат да ни дадат, ако самите те се чувстват подобно на нас – отегчени от маски и с чувство, че не са обичани?

Ако успеете да видите близките си по подобен начин, Вие вече ги гледате не от позицията на детето, което очаква от тях, а като хора, които имат същите вътрешни борби като Вашите. Най-трудно е да видим родителите си по този начин, защото ролята ни на дете спрямо тях е затвърждавана десетилетия. Но с тях е най-важно да постигнем тази промяна, защото в противен случай оставаме в позиция и с емоционалност на дете, независимо на каква възраст сме.

Голяма част от Вашите дерзания съм описала в статията „Критичните 30-те години в живота на човек“.

Здравейте ,с мъжа ми сме заедно повече от 12г, имаме дете на 8г. Той е с 14г по голям от мен, това е и една от основните причини нашите да не го харесват и приемат, въпреки, че никога никой не са одобрява одобрявали, по скоро майка ми. За нея няма мъж,който да е  достоен
За мен. не се е родил ,а сигурно няма и да се роди . Та от самото начало между майка ми и мъжа ми има да речем омраза, кошмарно е когато наближават семейни празници . Беше горе долу поносимо, докато живеехме в чужбина. Но от както сме в Бг е ужас, мъжа ми само мрънка когато трябва да се виждаме с родителите ми. Бяхме на квартира ,но баба ми се разболя и му предложих да идем да живеем там,тъй като апартамента е голям и има място за всички (майка ми и баща ми са разделени отдавна, баща ми живееше с баба,неговата майка,в собствен апартамент) ,да не плащаме наем  а и да съм по близо до баба ,тъй като се залежа,беше на памперси и аз след работа ходих до тях и после се прибирах, което ми идваше в повече, защото работа в един квартал,живея в друг, а баба в трети. И обикалянето ми идваше в повече. Със зор мъжа ми се съгласи, при положение, че като се преместим там ,той ще замине за чужбина.  Преместихме се, но няма и месец баба почина,  мъжа ми замина и останах с баща ми и детето. Не сме се разделяли, просто замина за да изкарва повече пари. Миналата година си остана за постоянно в Бг и от тогава стана кошмарното. Поста стана много дълъг, но е нужно да обясня всичко подробно. Баща ми е пенсионер по болест, от тогава се алкохолизира, не знаех за това ,докато не се върнах в Бг. Цялата пенсия е харчил за ракия и цигари, пенсията не му е голяма, а има и заем който си плаща, създаваше ми много проблеми преди да отида да живея при него. Напиваше се до припадък, намираха го хора по улиците, в безсъзнание, лежеше по болници, лежа и в лудница. От както живея при него ,създадох мои правила. Всеки ден има храна, цигари и 200гр ракия всяка вечер, като си плати банката ми дава всички останали пари и не пие през деня . За няколко месеца го промених, алкохолик човек не може да стане нормален, но имаше огромна промяна. Но мъжа постоянно мрънка, че яде много, че по цял седи и нищо не прави, че дава 200лв а харчи 600, че по евтино ще ни е на квартира,  с което не съм съгласна. Предвид скъпите наеми и ниски заплати,а ние не сме заможни...И всяка вечер са скандали и разправии, психически тормоз, плюе майка ми и бащи ми постоянно, обижда ги, даже и детето настройва ,не директно, но като говори пред нея че майка ми и баща ми са нещастници,че са идиоти и т.н, и куп други обидни думи които ме е срам да напиша. Естествено не ми е приятно, те са ми родители, а и това постоянно натякване ,колко яде баща ми, по един хляб изяждал, сиренето свършило за два дни, кашкавала изял, постоянно все едно му брои залците. И като ми писне и му кажа да се разделим, ме изкарва че си имам друг или че нямам семейство, за него семейство е аз ,той и детето, и че родителите ми били по важни от него. Те са ми родители ,той ми е мъж, любовта и обичта са различни, а ме кара да избирам. Еми няма как да избера него,колкото и да го обичам, въпреки че вече не знам дали го обичам, той убива всичко в мен с държанието си. Когато съм била много ядосана и съм му казала да си тръгва ,почва да се прави на жертва, че си е дал цялата заплата в къщи и нямало къде да отиде ,а аз го гоня. Не знам какво да правя, даже и мои приятелки и негови, през които коментираме ситуацията, не са съгласни с него и му казват директно че не е прав, но той не го възприема. Не бил длъжен да гледа баща ми и да го издържа, ок, но живеем без наем същото е. Но според него не е, баща ми излизал по скъпо даже от наем. И да рискувам да излезна на квартира и след два месеца да не можем да си платим наема и да остана на улицата ли? А майка му взима голяма пенсия, над 1000лв и все иска пари от нея и ми натяква що майка му дава ,а нашите не. Ми тя има възможност, моите не са богати,да си беше намерил жена с богати родители. А ток що няма и що на тези години трябва да опира да майка си и да взима от нея. Той е на принципа, че ща даде ако има какво да получи ,иначе не. Ми родителите ми са ме изгледали, трябва ли сега аз да ги изоставя и да не ги гледам, щото взимат ниска пенсия и щото няма наследство което да ми оставят,да ,това му е логиката. Не е човека за мен ,но ме манипулира и използва детето . И не мога да се разделя с него, щото ме изкарва че го оставям  на улицата без пари и жилище, или започва да говори на детето че си имам друг и че съм й намерила нов баща . А психически не издържам вече . Благодаря и се извинявам за дългия пост, въпреки, че има много още много да кажа ,но ще стане като да напиша цяла книга.

Здравейте,бих искал съвет как да постъпя в следните две ситуаций:
1.Коледа е минала.Жена ви казва ,че трябва да отидете на пазар с нея.Отивате до магазина и започвате да пазарувате. След пет минути в магазина,тя се спира отваря си дамската чанта ,вади телефона /според нея само е погледнала часа,а според мен отвори съобщение/,разтрепери се и в погледа и имаше сякаш страх .След това Ви казва ,че има среща,хвърля 100лв. и изчезва на бегом.Оставате зашементен и....след два часа се прибира .Когато пoисках да говоря с нея за случката и за едно съобщение ,което ми изпрати три дни по-късно,тя отказа и последва същата реакция като в магазина /разтреперване с един уплашен поглед/ .
2.Жена ви е в другата стая ,отивате да я питате нещо.Тя се е излегнала в кревата с телефон  в ръка ,при влизането ви се стряска и изключва телефона или прикрива дисплея и така  всеки път когато влезете .Накрая Ви заявява че я стресирате и настоява да чукате на вратата всеки път преди да влезете.

Здравейте,
От описанието на семейната ви ситуация разбирам, че през последните години сте преминали през редица трудни моменти. Става ясно, че сте човек, който носи отговорност за много хора. В личен план се опитвате да жонглирате с ролите си на дъщеря, майка и съпруга, но в последните години изглежда, че грижите за родното Ви семейство са взели превес, а в решенията, касаещи и съпруга, и децата Ви, сте водена повече от дълга си като дъщеря. Това е довело до конфликти със съпруга Ви, поради опитите да ви върне към ролята на съпруга и несъгласието му с решенията Ви.

Разбирам, че освен емоционалната грижа за родителите си, имате и чисто прагматични причини за решенията си, но в семейството е важно не само какво решаваме, а и как – дали всеки се чувства чут, разбран и зачетен. Изглежда, че със съпруга си не сте изградили партньорство, в което и двамата да споделяте кой какво мисли и как се чувства, да се вслушвате един в друг и на тази база да стигате до общи решения. А това е ключът към разбирателство в отношенията.

Тъй като Вие имате най-добри намерения и се водите от грижите си за другите, вероятно смятате, че е естествено съпругът Ви да ви следва. Но, за да го разберете по-добре, си представете, че той е поел подобна грижа към други хора години наред, което води до промени във всеки аспект от живота ви. Как бихте реагирали тогава и какво бихте искали да е неговото поведение към Вас? Как бихте гледали на него като на съпруг и баща в тази ситуация?

Разбира се, че не е лесно при толкова натрупани негативни емоции да успеете да видите съпруга си с нови очи – не като враг, а като човек, искащ също хубави неща за семейството ви, както и Вие. Но подобен нов поглед, освен, че ще внесе спокойствие в живота ви, независимо как ще продължите – заедно или поотделно, е и шанс да подобрите отношенията си и да спечелите партньор, който, вместо да Ви натоварва, да подкрепя и помага.

Здравейте,
Нищо в живота ни не се случва изневиделица, а има своя път, независимо дали го забелязваме или не. Също така - нищо в живота ни не се случва само заради нас – факторите са комплексни.

В случая най-вероятно съпругата Ви се е увлякла. За да стигнете до тази ситуация има условия за това – и лични, и общи. Как ще се справи тя с увлечението си  също зависи както от нея, така и от Вашето поведение.

Емоционалните реакции в случая са обясними, но колкото по-бързо се справите с възмущението и съденето, толкова по-скоро ще излезете от страданията и ще разрешите кризата си.

Това, което помага в подобна ситуация е разговорът – да споделите какво наблюдавате, че се случва, как това Ви се отразява, какво е приемливо за Вас и какво не, и евентуално да предложите начин за излизане от кризата.

Кризите никога не са вечни, винаги минават. Въпросът е по какъв начин ще се справим с тях, колко щети ще нанесем на себе си и на близките си, независимо кой изглежда виновен в случая. Важно е дали след време ще се гордеем с начина, по който сме се справили или – обратно, ще изпитваме вина, че сме пропуснали възможности и дори сме навредили.

Здравейте, имам проблем в семейството си и не мога да преценя дали проблема е в мен? Започнах да получавам сърцебиене и аритмии. С мъжът ми сме заедно от 12 години вече , тогава бях ученичка в 11 клас и бързах да порасна , оставах понякога в тяхната къща и лека по лека се пренесох там . Той живее с майка си (вдовица) и брат си . Според него майка му е много добра жена, много страдала , яла е само хляб , за да имат те пари за училище , просто била глуповата от друго поколение и да не й се връзвам. Живяхме с нея под един покрив 2-3 години и казах , че искам да сме отделни , но мъжът ми заяви , че няма да си изостави къщата да ходи да се бута в апартамент без двор , обеща , че ще си построим втори етаж с друг вход и ще сме отделни , така и стана , но тази жена постоянно идва на втория етаж , налага мнение , иска да командва , ако даде пари на внучето после разгласява на всички и натяква , че е дала , постоянно заявява , че е най-оправната , най-харесваната , всичко най най . С мъжът ми вече много ни се развалиха отношенията , защото аз дистанцирам детето си от нея , с той се сърди , че тя иска да му се радва , а аз се впрягам за глупости какво казвала и какво не .

Здравейте,

С мъжа ми се познаваме от 3г.Временно се разделихме от 5м., прибрах се в къщи с детето защото имах нужда да се успокоя и да обмисля всичко, което се случи помежду ни.Взимаше пари от мои спестявания, от майчинските ми т.н и уж все ще ги върне...а все се бавеше.Хванах го да краде и от протмонето ми.Поисщах обяснение, отреча, напада ме в опит да ме изкара все едно и аз не съм светица, не може да поеме отговорност и са ке извини поне.Скарахме се жестоко с роднините му, ужасно се отнесоха с мен, по същият начин като него, то лъжи, то манипулации, то вменяване на вина, накрая и клетва.Е тогава вече ми писна и като взех че им казах що за стока са, после пък грозно ги напсувах доста пъти "знам, че това е ужасно, но просто не изсържах вече, а и исках да не смеят повече да говорят с мен, от страх че при всеки разговор имаше лъжи какво съм казара т.н реших че най собре наистина да го кажа, че да ме оставят на мира, страх ме е от такива манипулативни хора.Според мен е мъжа ми човек, който е повлиян от семейството си и възпитан като тях.Отказва да отиде на семеен консултант, обвинява мен че съм викнала полиция след като избяга за 4 дни и ме остави с 10м бебе без пари и с неплатин наем.Незнаех какво друго да направя, исках да го стресна.Естествено оттеглих си жалбата като го намериха.Не се мина и 3-4м и пак същото...детето беше болно, дори и лекарство не сонесе.Пак му викнах полизия и тлед месиц се прибрах в къщи, не можех така.Свалих 15кг, цикъла ми спря защото загубих тегло, не можех да спя, да ам, прилошаваше ми, повръщах.Предполагам това е от стрес.Та, сега се опитваме да се съберем, с роднините му категорично отказвам да поддържам отношения, но той слуша и изпълнява каквото му кажат.Незнам, аз се държах с него като със идиот, псувах го, него, майка му сестра му (тях не съм ги псувала лично, само пред него).Знам, че може би съм преувеличила в яростта си, но бях ужасена.Доста време мълчах, 2г е писна ми.Майка му дори се опита да ми вземе детето, маже би и тогава беше когато избеснях.До сега не ме е защитил нито веднъж, а просто се опитва да ми обясни, че нещо не съм розбрала, роднините му не били такива, хората му се чудели защо се занимава с мен...Според вас, в мен ли е проблема, аз ли не успях да се сдържа с тия чудесии които направих.Аз още преди това, си миля че нито ме е обичал, нито уважавал дори, просто си е търсил удобна/съгласна/разбираща жена.Връща парите които взе всеки месец, аз и детето се издържаме ох тях, излиза че не ке грижи нито за мен нито за детето.Какво мислите, кажете ми...аз ли съм проблема че не успях да намеря по нормален начин да се оправят нещата, а просто гръмнах като бомба.Опитвах с добро и разговори 2г, е получавах "Ох, не мога, изморен съм, друг път ще говорим." или ще направи скандал без да отговори на нито 1 на въпросите ми, ще тръшне вратата и ше излезе, или ще излъже(аз му вярвах тогава)

Благодаря предварително за отговора.

Здравейте,
Питате дали проблемът е във Вас. 

Така, както описвате семейната Ви ситуация, изглежда, че тя е от тези, за които с пълна сила важи – „истината е по средата“.

Съпругът Ви има едно внимателно и уважително отношение към майка си. Той се отнася с разбиране към нейните нужди и особености и за себе си е намерил баланс, като не се „впряга“ за това, което отчита като „глупости“. Негова слабост в случая е, че очаква и Вие да имате същото разбиране към нея, каквото той има като син. Независимо от това обаче, той се отнася с внимание и към Вашите нужди, съобразил се е с Вас и е изпълнил обещанието си да бъдете самостоятелни, построявайки отделен етаж. Мисля, че позицията му да балансира между двете ви идва от това, че вие със свекърва си не сте изградили диалог и не решавате отношенията си сами. Вие си имате своите огорчения и искате той да застане на Ваша страна, но проблемът между вас няма да се реши, когато той избере коя от двете ви да защитава. Най-вероятно Вие не изисквате от него да реши проблемите с майка му, а просто да Ви разбере и емоционално подкрепи. За да се случи това обаче е важно да не го поставяте в позиция между двете, а Вие лично в диалог с нея да обсъждате проблемите помежду ви. Важно е също да оцените това, което имате, включително и това, което той прави за Вас, и след това ясно да изразите очакванията Ви от него.

Може да си помогнете с някои стъпки като: 
-   Да изключите от вниманието си тези аспекти от поведението на неговата майка, които не са част от отношенията помежду ви, като например това за какво тя се хвали на другите хора. Дайте ѝ правото да го прави, а може би и няма да има толкова нужда от него, ако оцените това, което тя ви дава като семейство – имате материална база, имате на кого да оставите детето, а и то да има близки отношения с нея.
–   Да приемете, че със свекърва ви имате различни очаквания за вашите взаимоотношения и да говорите директно с нея за вашите противоречия, без да използвате съпруга си като посредник.
–   Да изслушвате нейната гледна точка, оценявайки нейния опит и възгледи. Спокойно и учтиво ѝ благодарете за нейния съвет и ясно ѝ кажете “не”, когато е необходимо. Бъдете уверена и ясна, когато изказвате вашата позиция. Винаги ѝ благодарете, когато ви помага.
–   Да поставите изискванията си относно посещенията ѝ и намесата в грижите за децата.

Желая Ви успех!

Здравейте,
По въпроса Ви личи, че осъзнавате немалко от проблемите в отношенията си. Виждате липсата на обич и манипулативността, която идва от страна на бащата на детето Ви, както и от семейството му. Ситуацията, за съжаление, е относително често срещана и решение със „щастлив край“, при което запазвате връзката си, вероятно няма.

Разбираемо е, че мъжът Ви не желае промяна и терапия. От негова гледна точка проблем няма – той не носи отговорност, защото от родното си семейство получава само подкрепа. Проблемът за него е Вашето поведение, желания и нужди. Това, че виждате обективни причини той да иска да се промени, не означава, че тези причини съществуват и в неговото съзнание.

Техниките за манипулиране, които наблюдавате, се наричат „газлайтинг“ (можете да проучите) и се използват с две цели – този, който ги използва, да получи желаното, като в същото време да не носи отговорност. Ефектът често е, че другият чувства, че нещо не е наред или дори ясно си дава сметка какво се случва, но в същото време неговото доверие в собствените му сетива и преценка е разрушено. Като резултат може, например, да виждате, че той не ви обича с детето, че лъже, че е лоялен само на родното си семейство, че е потребител във връзката ви, но да продължавате да се чувствате длъжна да му давате шансове, да продължавате да вярвате, че той може да види нещата от Вашата гледна точка, да продължавате да чувствате, че все пак може би проблемът е във Вас.
За да решите как да постъпите, най-важното е да започнете да се доверявате на себе си, без да се промъкват в преценката и чувствата Ви неговите желания и гледна точка. Погледнете го такъв, какъвто се представя, и позволете поведението му да говори само за себе си.

Това ще Ви помогне да се отделите емоционално и да започнете да се фокусирате върху добрите решения за вас с детето, независимо от бащата и семейството му. Тогава ще имате възможността да изградите едно по-добро и спокойно бъдеще.

Сърдечно благодаря за вниманието!

Така "кризите не са вечни"тук не съм съгласен.Когато на мен преди 15г ми ровеше в телефоните искаше за всеки разговор проведен от мен обяснение,следеше ме в интернет/даже ми се пишеше /вдигаше скандали всеки ден с кой съм се срещал и какво съм правил та съм закъснял 15мин.Аз не съм се оплаквал от психически тормоз.Когато поисках да говориме за нейното поведение ,последваха викове че с мен си е уредила отношенията тогава и нямам право да я тормозя психически,да не забравя и дежурните женски номера/ред сълзи пред детето когато дойде на гости ,нервна криза когато не иска да отговори и т.н./Каза да отида и на психолог и да спра да я тормозя,аз и отговори дай да отидем заедно.Последва нова нервна криза и отказ да отидем двамата.
Та ,ако може още някой съвет ,няма да откажа.
п.п.и все пак цялостен разговор нямаше.

Така "кризите не са вечни"тук не съм съгласен.Когато на мен преди 15г ми ровеше в телефоните искаше за всеки разговор проведен от мен обяснение,следеше ме в интернет/даже ми се пишеше /вдигаше скандали всеки ден с кой съм се срещал и какво съм правил та съм закъснял 15мин.Аз не съм се оплаквал от психически тормоз.Когато поисках да говориме за нейното поведение ,последваха викове че с мен си е уредила отношенията тогава и нямам право да я тормозя психически,да не забравя и дежурните женски номера/ред сълзи пред детето когато дойде на гости ,нервна криза когато не иска да отговори и т.н./Каза да отида и на психолог и да спра да я тормозя,аз и отговори дай да отидем заедно.Последва нова нервна криза и отказ да отидем двамата.
Та ,ако може още някой съвет ,няма да откажа.
п.п.и все пак цялостен разговор нямаше.
[/quote]
Здравейте, състоянието на вашите отношения изисква намесата на специалист. Не бих могла да дам съвет, защото е нужно е по-задълбочено запознаване със случващото се в семейството ви. Не е задължително и двамата да се консултирате, можете и сам да потърсите семеен консултант.

Здравейте, моят въпрос е малко извън пределите на двойката, но се отнася до по-широкото семейство. С мъжа ми сме женени от няколко години, като преди това и бяхме гаджета още няколко. Не сме имали конкретна причина за брака, освен че искаме да сме заедно. На този етап все още не искаме деца и двамата. Хайде на сватба и веднага след това, разбирам да има някакви подмятания за деца от родителите и роднините свързано с народните традиции. Това го приемах като шега. Въпреки че мина време, продължаваме да получаваме въпроси постоянно от родители, а и някои по-далечни роднини, хайде кога ще имате деца. Буквално това им е вторият или дори първият въпрос, след като ни срещнат. За мен е не тактично от тяхна страна, въпреки че са част от семейството. Това започва да ме дразни и се опитвам да не ме, но понякога прекаляват. Сякаш не оценяват и не се вълнуват от нищо друго, освен имането на деца.

Здравейте,
Винаги ще има желания от страна на близките ви, които ще се различават от вашите намерения и цели, ще има и различия във възгледите и ценностите, още повече при различни поколения. Въпросът е дали със съпруга Ви се чувствате длъжни да задоволявате желанията и да следвате вижданията на родителите си и съответно се чувствате зле, когато не го правите. За да съхраните отношенията с близките си, без това да е с цената на компромиси от ваша страна, е важно как реагирате на техните подмятания. Ако им кажете, че разбирате какво искат или какво ги тревожи за вас, но че вие имате своите планове и задачи, имате шанс да запазите добри отношения и в същото време да им покажете, че е важно да ви възприемат като самостоятелна семейна единица.

Имайте предвид, че обикновено другите хора „настъпват“ и се опитват да налагат своите идеи тогава, когато виждат почва да бъдат чути. Ако и двамата сте уверени в решението си, може да се обедините около възможни ваши реакции в подобни ситуации, включително и използвайки хумор.

Здравейте, бих искал да се консултирам за мнение от родители имащи подобен проблем. Без да изпадам в подробности, става въпрос за следното. С бившата ми съпруга имаме развод от близо 3 години когато синът ни навършваше 5 години. Сега той е на навършени 8. Съдът постанови, че той трябва да е с баща си с преспиване от 9:00 събота до 18:00 на неделята и това е всяка втора седмица. Отделно има и дни по време на неговите ваканции. Главното тук е, че синът ни никога не е бил с мен (баща му) с приспиване. Постоянно се излиза с аргумента, че той не е готов още, не се чувстал комфортно да заспива в друг креват, бил много привързан към майка си и не можел да се раздели с  нея......не искам да изброявам повече примери.... Казва ми се, че ако детето не иска да е с баща си, то не може да бъде накарано насила да бъде с него. Тоест ще се чака момента когато детето ще го поиска. Тогава защо имаме съдилища след като децата ще казват какво ще се случва. Могат ли децата да вземат адекватни решения? Кой може да е сигурен, че (както в случая е майката) майката не му влияе на финните ментални същности за да сформира у детето мнение, за баща му. Понякога това дори може да стане несъзнателно. Искам да запитам, след като съда е предписал ред за прекарване на време с бащата и когато това не се случва не по вина на бащата, какво може да се направи. Мога ли да върна делото обратно и дали съда ще се произнесе, че с неговото решение трябва майката да се съобрази независимо от готовността на детето?
Ще съм много благодарен ако някой има възможност да ми помогне да си виждам сина, поне както съда е предписал и да мога да общувам нормално с него като баща и син, а не при постоянното присъствие и надзираване от страна на майката. Благодарности!!!

[/spoiler]
Здравейте,
Въпросът Ви е на първо място правен. Потърсете информация по темата за риск от родителско отчуждение. Освен частни сдружения, с този въпрос се занимава и Агенция за закрила на детето.

Здравейте, искам да споделя притесненията ми, че мъжа ми е пристрастен към компютъра си, телефона, телевизията, изобщо всичко що е с екран. В тоалетната ходи с телефона, къпе се с телефона и всеки свободен момент го прекарва пред компютъра, гледайки ютуб или играейки игра. Работи от вкъщи и дори по време на работа, на персоналния му компютър е включил видео или филм. Много е пасивен и ако не го накарам аз да излезем да правим нещо извън гледане на филми вкъщи, нищо няма да правим всеки уикенд. Някои дни дори си ляга по-късно от мен и съответно неглижира брачното легло.
Опитвала съм се да засегна тази тема и той винаги го обръща на "ама и ти си по цял ден на телефона/компютъра" или просто отрича и се присмива на притесненията ми. Моля посъветвайте ме какъв подход да приема и дали изобщо има причина за притеснения.

Здравейте! Какво мислите за социалните мрежи , ако мъжът изпраща покани за приятелство на други жени и харесване на снимки.. иначе всичко друго е наред

Здравейте,
Така описаната семейна ситуация не е рядко срещана в днешно време. Различни причини могат да доведат до нея, свързани с целите, които човек си поставя в живота и начина, по който ги следва, възгледите за семейния живот и желанието за емоционално свързване с близките. Има не малко хора, които считат, че след като вече са създали семейство, няма нужда да полагат грижи за отношенията – вече се познават и не са нужни много разговори. Такива хора отдават повече значение на действията, свързани с материалното осигуряване на семейството.

В случая не съм сигурна, че става въпрос за зависимост, а по-скоро за липса на визия за бъдещето, а оттам и на действия за постигането й, вероятно съчетана с реактивна реакция на натиск отвън. Когато човек сам не е стигнал до решения за действие, дори да споделя мнението и желанието на близките си, може да реагира с отдръпване. Възможно е и да има различна гледна точка от Вашата относно целите на семейството ви, но да не ги изговаря, за да не се създава конфликт, което е често срещано при мъжете.

За да разберете какво се крие зад поведението на съпруга Ви, по-добре е да не сте така активна в предложенията си и временно да насочите вниманието си към това, което можете да правите без него. Твърде вероятно е това да събуди интересът му към Вас. Паралелно с това може да проведете разговор за това той как си представя следващите години от живота ви и да изясните пресечните ви точки и като теми, и като начин и време на постигане. При всички случаи е добре да се фокусирате не върху поведението, което не харесвате, а върху това, което ви свързва и желаното бъдеще.

Ако всичко това не помогне, е добре да се обърнете към специалист.
Ще ви бъде и полезна книгата ми „Партньорството: Път към любовта“, особено втората глава.
Успех!

Благодаря Ви!!!

Здравейте, Мая, много бих искала да чуя вашето мнение за нещо (незнам как да го нарека), което според мен е проблем в интимните отношения между мен и съпруга ми. Женени сме от 12г., имаме две деца, както и куче и като цяла нямаме кой знае какви проблеми. Това, което ме притеснява е, че от известно време той много си промени сексуалните желания. Явно не се чувства задоволен от стандартните неща и от мен. Често ми купува еротични кюстюмчета, които иска да обличам и да се правя на маймуна. Другото е, че всеки път иска да снима с телефона си , което ме притеснява все повече. Все едно не може да се възбуди ако телефона не е с него. Предполагам, че минава през някакъв период или всичко това е някакво следствие от гледане на филми за възрастни, но каквото и да е ми се иска да отмине. Разбирам, че е хубаво да се разнообразява в спалнята, но при нас тези неща са взели превес и не знам до кога ще е.
Благодаря предварително!

Здравейте, Мая!

С мъжът ми сме заедно от 12 години и имаме две деца.
От известно време съм силно привлечена от друг мъж . Постоянно мисля за него , представям си ,че съм с него и изобщо не мога да си го избия от главата, колкото и да се опитвам. Не съм изневяравала на мъжа си, дори с този човек сме нямали никакъв близък контакт, но не мога да си обясня защо е в главната ми от толкова време. Усещам необичайно привлича към него. За толкова години във връзка за първи път ми се случва подобно нещо и е плашещо! Вярно е,че интимният ни живот е доста зле покрай децата, на дали в това се крие причината да мисля за друг? Ще се побъркам вече. Моля за някакви съвети!

Здравейте,
Наблюденията в моята практика сочат, че мъже обръщат повече внимание на техниките в секса, когато не отделят внимание на емоционалната и личностна свързаност с жената. Тези нагласи могат да се засилят от гледането на филми за възрастни, но и това предпочитание лежи на същата основа – недостатъчна човешка свързаност. Понякога стресът, трудни преживявания или просто страхът от остаряване, могат да изострят подобно поведение, особено ако не се говори за тях, а вместо това се използва сексът като средство за разтоварване и баланс с трудностите.  

Бих препоръчала среща със специалист, за да се изяснят мотивите за неговото поведение.

От друга страна, това, че реагирате по този начин на сексуалните желания на съпруга Ви, показва, че търсите нещо различно във връзката си с партньора. Важно е да осъзнаете какви са Вашите желания и да ги комуникирате с него. Това би било добра основа за взаимност в отношенията.
Може да прочетете статията в сайта ми: „Какво е сексът за мъжете и жените“.

Здравейте,
Причините за увлеченията, независимо дали са довели до физическа изневяра, са комплексни и, за да се дадат конкретни насоки, трябва да се познава както Вашата лична история, така и отношенията в брака.

Макар вероятно да е необходимо да говорите с терапевт, можете да помислите и да си запишете какви качества харесвате във въпросния мъж – като излъчване, външност и поведение. След това в няколко точки може да запишете какво смятате, че ще получите, ако създадете връзка с него, как ще се промени живота Ви. Обикновено успяваме да управляваме чувствата и влеченията си не когато ги избягваме или искаме да не мислим за тях, а когато полагаме усилия рационално да ги огледаме и осмислим.

Когато придобиете представа как чувствате, че този човек ще повлияе на живота Ви по положителен начин, добре е да помислите дали няма вариант да задоволите тези нужди или желания с настоящия си партньор.
Повече по темата може да прочетете в книгата „За брака, развода и любовта“, в която има въпроси за влюбването и за изневярата, които биха могли да са полезни в тази ситуация.

Здравейте,от две години имам връзка с мъж .Той е мил,внимателен с мен,обичаме се,между нас има разбирателство.Но преди няколко месеца разбрах,че е бил предишната си жена.Попитах го,призна си.
Шамари,побои -многократно.Това ме шокира.
Тя го била предизвиквала...това ми казаха негови близки и той също..
Но за мен това не е оправдание.Винаги има и друг начин.
С мен никога не се е държал грубо,не ми е посягал.
Но въпреки това се замислям дали да не го зарежа.
Хем се страхувам,хем го обичам....
Моя приятелка ми каза,че не съм права.И това,че ако е бил първата си жена не означава,че ще бие и мен.
Обаче аз съм объркана и притеснена .Вече не се чувствам сигурна с него.
Моля за съвет.

Здравейте,
Мисля, че има защо да се чувствате объркана и притеснена.

Насилието е въпрос на манталитет и модел на поведение в ситуации, в които това, което се случва, не отговаря на желанието на насилника. Няма разговор, а дори и да има, той може и да не чува друго, освен това, което мисли, че се случва. Такъв човек не уважава другия, не зачита мислене, което не съвпада с неговото. Поради това няма значение кой е насреща. Докато случващото е в синхрон с неговото мислене и желания, нещата изглеждат нормални.

В първите месеци и години обичайно двамата партньори се стараят да дадат най-доброто от себе си. Затова и в момента не виждате проблем. Но това може много лесно да се промени, когато връзката ви се развие и той придобие сигурност в това, че ще сте заедно.

Притеснително е също, че и неговото семейство споделя мисленето, че щом някой те дразни, заслужава агресия.

Бих ви посъветвала да сте внимателна при прекъсването на отношенията, ако предприемете тази крачка. Може да се сблъскате със страна на партньора си, която не сте виждала до момента.

Успех!

Здравейте! От 3 години имам връзка с мъж (по-голям с 7 години от мен) , аз съм на 26. Той не е бил с много жени , да не кажа почти е нямал сексуални контакти и по принцип не го бива с жените. От началото на връзката имах желание за секс и правехме, въпреки, че секса с него е мъчение. След това желанието изчезна, защото просто не ме привлича сексуално и не успява да ме задоволи. Сега в нашите взаимотношения почти няма секс , дори на мен не ми липсва, защото просто забравих какво е.. Той й не си иска също. Просто има някакво “сношение” да речем ноември и след това чак март… Иначе като изключим това , водим много спокоен живот и се разбираме. Той иначе гледа доста порно. Заради него и аз станах асекссуална и постоянно мисля как ще е с други мъже. Какво бихте ме посъветвала? Мерси!

Здравейте,
От това, което описвате, изглежда, че не става въпрос за асексуалност, а по-скоро за потиснати чувства, които търсят отдушник. При него вероятно са свързани с неувереност и неумение за емоционална близост, а при Вас – с  разочарование. Вследствие на тези потиснати чувства и двамата избягвате контакт и всеки се спасява по своему. Така обаче потребностите ви от близост остават неудовлетворени.

За да имате удовлетворяващ сексуален живот с партньора си, е необходимо да изградите емоционално близки и вълнуващи отношения, в които и двамата имате интерес към вътрешния свят и живота на другия. Това може да стане чрез разговори за желанията и потребностите ви, както и чрез съвместни активности, в които да създавате нови преживявания и да се преоткривате в нова светлина. Конкретиката ще зависи от вас самите и това в какво намирате смисъл – спорт, туризъм, изкуства, животни, книги, благотворителност и т.н.

Здравейте!
От 3 години живея с втори мъж,вследствие на голяма и продължителна любов заради която зарязах съпругът си.И двамата имаме по едно дете от предишна връзка.
Проблемът е в бившата му която продължава да се държи все още като негова партньорка.
Работи във фирмата му,постоянно е у майка му ,ходят на почивки,на театър,по болници и т.н.яде и стои постоянно у тях /живеем врата до врата/ - всичко уж заради детето /15г/ .Когато се подразня на това нейно постоянно досаждане ми се казва - какво те интересуват майка ми и бившата ми гледай ние да сме добре.Да ,ама не аз се дразня защото тя е нон-стоп в живота ми.Опитва се да ме убеди ,че това е супер нормално и не трябва да обръщам внимание.
С майка му се разбирам като цяло,но за мен това е двулично поведение.
Как да действам според вас?

Здравейте! Омъжена съм от 19 год., имам 2 прекрасни деца. От известно време със съпругът ми сме да го наречем финансова криза, доста дълбока. Наложи се той да започне и допълнително работа, и в момента почти не се прибира вкъщи. Въпреки това всеки ден се чуваме, ако не се видим, интересува се за мен и децата и по няколко пъти дневно казва "обичам те". Аз обаче започнах да се съмнявам да няма друга жена в живота му. Говорих няколко пъти с него по този въпрос и той отрича, твърда,че аз съм единствена, обича само.мен и ако има друга ще ми каже,няма да крие, а той е много прям човек. Въпросът ми е дали да му вярвам, дали изневяра е само в моята глава?

Здравейте.

Аз съм на 26 години. Моят приятел е на 33. Имахме връзка от разстояние около година, като често ходех на гости при него в държавата, в която живее. Започнахме връзката ни много неприятно. Той откри в телефона ми чатове с мъже, снимки. Това беше още в 1 вия 1 месец, в който аз прекратявах контакти с предишни взаимоотношения. Той пък ми показа от първото ни още виждане реалният проблем, който съществува и до днес- наркотици и хазарт.Той е тази част на София, в която повечето момчета са гамени и са израстнали около наркотици и бурен живот. Родителите му са имали пари и не са го лишавали от нищп, той е работил при тях в строителна фирма.
Докато все още бяхме в отношения от разстояние, се случваше да му изпращам на няколко пъти големи суми пари, с които уж да си покрие дължими суми на банката, но той ги проиграваше. Имаше си по-  младо момче, с което редовно по цяла нощ изчезваха и правеха такива щурутии.
След което той съжалява, извинява се и тн.
След една такава много сериозна ситуация, осъзнахме че за да можем да опитаме да създадем нормални отношения, ще се преместя и аз при него. Той заема много висока позиция и взима пари, които човек с дългогодишно обучение не може да взима. Тъжното е , че няма нито 1 спестена стотинка…
Аз загърбих всичко, работа, квартира и тн, поговорихме хубаво и решихме да опитаме заедно. Наистина той е най- голямата ми слабост в живота, никога не съм обичала така,  никога не съм се чувствала толкова обичаща… в останалите дни съм много горда от него… Наистина е възпитан, красив, умен мъж, на който много хора имат доверие и той ги управлява.
Намери ми подходяща за мен позиция , квартира за двамата и всичко. Общо взето от момента, в който и двамата сме били сами дълго време, се събираме и започваме да сме по 24 м заедно. Следователно аз не знам език, нямам приятелки тук, нямам семейство, върху него ми е всичко.
Работата е интересна, приемаме я много лично и аз и той. Отделно чистим, като отделна работа, в което ползваме времето за разходки.
Но идва проблема, че нещата които е правил преди, не се отлъчват от него. Почти на всеки 3 месеца откакто съм тук, той казва че има работа и излиза без мен. Което е много рядко. За съжаление, всеки път когато остане без мен, започват и проблемите. Чувствам се всеедно съм досадна леличка, майка. След което се прибира на следващия ден след заплата, останал без една стотинка, “ разпуснал” с момчетата от стреса и отговорността, върнал се за 1 ден в миналото му. Но тези негови нощи,  ме карат да истерясвам. Плача, крещя, звъня му през 1 минута, стоя да го чакам цяла нощ, пуша цигари, той като се прибере ме лъже, че не е правил нищо, аз крещя, говоря му, че не виждам смисъл и как може да постави за пореден път връзката ни в такова падение, как може да ми го причинява това. Той казва “ Аз те взех, защото беше единствената която ме разбира, но вече си непоносима и не виждаш нищо какво правя за теб. Все си недоволна от мен, все ме ревнуваш, все имаш забележки към мен. Наистина се чувствам като във клетка. “
След това 1 седмица е в депресия, извинява се минава през различни фази. Казва не искам да те виждам нещастна, пускам те да намериш своя път. После му казвам, че си тръгвам. Той почва да ругае, как съм си била хванала някой и едва ли не съм чакала тази ситуация да дойде о да го оставя.
Общо взето дойдат ли тези дни уж всеки път обещава , че е последно, започва наново, търсим терапевт, после като отшуми се забравя всичко и казва е какво толко, разпуснал съм. Преиграваш много.

Той е много против споделянето на проблемите от вкъщи, но в тези моменти ако не кажа на никой ще полудея. Та, майка му знае какво се случва, тя е много спокойна и силна жена и ме зарежда, но не му казва, че знае за всичко това.  Наистина ми помага понякога да погледна нещата от друг ъгъл , не с цел да го защитава. Той просто е по- огнен , свикнал е на много адреналин в живота, и този семеен начин на живот, на работа и на всичко явно не успява да премине. Аз искам деца, всеки път му крещя как след тези медикаменти не знам въобще как някога ще можем да имаме.
Много пъти ми е казвал, че за него пренавивам ситуацията. Той преди не се бил прибирал по 3 дни, а сега седнат с момчетата за 3 часа и после се прибере и стои цяла нощ на телефона, не излиза по барове или дискотеки и тн.
Не знам вече, след снощи, аз много плаках. Чувствах се унижена, разбита. Тъжно ми е много, че не правим нищо. Въртим се в един и същи кръг. Само аз успявам да спестявам, тъй като съм много пестелива. Искам дечица, искам вече някаква стъпка напред. Но също така искам да не го виждам повече такъв….  Той казва” ако ми даваше, сигурно нямаше да имам такова желание и да се крия и да лъжа. Това било неговото изпускане на парата.

За мен лично, това е моето момче и място. Двамата сме много силни заедно. 1 минута като не сме заедно, аз се чувствам празна , и не си представям живота без него. Той е много особен характер, труден, сръдлив, тежък с много принципи- Стрелец. Тепърва и с моите родители затоплиха отношенията, но като цяло със всички е много студен. Казва, всичко е наред при нас , няма нищо ново и до там пред родителите. Те виждат само това негово лице. Ако разбере че съм споделила нещо за връзката ни на приятели и някой , ще превърти.

Моля, насочете ме, как да успявам да си контролирам емоциите и да се успокоявам и с какъв подход да тръгна към него за да изкореним тези неща от него…

Отделно аз съм ревнива ( и той де) , но аз не му давам поводи. Всеки път като му намеря салфетки, когато е гледал порно, или се забави в банята или гледа на телефона сторита от други момичета, които не е изтрил от фб си, жените на всичките му приятели са му в профила.

Не знам как да си възстановя доверието и уважението към него.

Здравейте,
Когато се свързвате с човек с предишен брак и деца, е важно да приемете съществуването и отношенията с хората от предишното семейство.

По Вашите думи, преди да заживеете заедно сте имали голяма и продължителна любов. При това положение няма как да не сте знаели, че бившата му жена работи с него, живеят врата до врата и има близки отношения с майка му. Когато сте правели планове за съжителство, сигурно сте обсъждали кой какви отношения ще има с предишния си партньор и деца. Изглежда, че в тези разговори има неизказани неща или надежди за промяна, но без ясно изговаряне на очакванията.

На етапа, в който се намирате, е важно да приемете, че Вашата връзка с майка му не зависи от това дали тя поддържа нормални отношения с бившата жена на сина си. Нещата не са „или–или“. Тяхната близост не застрашава вашата, която зависи само от вас двете. Това са различни отношения, а в крайна сметка е разбираемо и уважително майка му да иска да поддържа добри отношения с майката на внучето си.
 
Важно е да споделяте с партньора си как се чувствате, да се интересувате той как вижда случващото се и какво би Ви посъветвал да направите, но да не очаквате той да се намесва във вашите отношения с майка му. Подобни разговори биха създали близост и доверие помежду ви.

Здравейте,
При така описаното отношение на съпруга към Вас и децата, мисля, че преживяванията Ви по-скоро са следствие но отключване на стари травми. Явно се нуждаете от повече внимание и присъствие, за да се чувствате сигурна във връзката си. Когато не е достатъчно, сте тревожна и въображението Ви работи на база на тази тревожност, а не на реални действия от негова страна. Това може да отблъсне съпруга Ви.

Ако пък емоциите Ви са плод на Ваши усещания и действително имате повод за тях, единственият начин да разберете истината е да описвате как се чувствате и какво ви липсва в ежедневието, но фокусът в тези разговори трябва да остане върху вас като двойка, а не върху въображаемия трети човек. Затова е важно самата Вие да сте наясно какво искате и от какво имате нужда.

Бих Ви посъветвала повече да говорите и се интересувате от това как той се чувства в тази ситуация, на него какво му липсва и има ли идеи как и кога можете да промените това положение. По този начин най-добре ще изясните неговите нагласи. Това от една страна ще намали Вашите страхове, а от друга – на него ще му дадете чувството, че е разбран и подкрепен, че мислите не само за своите липси, но и за неговите преживявания.

Здравейте, мъж на 35 години съм. Със съпругата ми сме заедно от 15 години и в брак от 10 години и имаме прекрасно дете на 9 години. Отне ми 2 години да спечеля сърцето и защото тя беше точно след развод с първия си мъж. Преди няколко години загубих и двамата си родители. След това започнах да посягам към чашката. Съпругата ми много се дразнеше от това. От време на време е имало и спорове от различно естество, но нищо ненормално в една връзка. Преди 3 седмици ми каза да си събирам багажа и да се изнасям от жилището. Аз така и направих, в момента живея на квартира. От тогава не съм докосвал алкохол и правя всичко по силите си за да си ги върна нея и сина си отново. Преоткрил съм грешките си и се разкайвам за това, но тя казва, че на този етап няма как да сме заедно. Самотата ме убива направо, толкова хубаво семейство бяхме а сега... Моля дайте ми съвет как да постъпя, как да си върна любовта на живота си и отново да бъдем силно и сплотено семейство. Просто целият ми свят рухна, не се храня, не спя, все за това мисля и за грешките които съм допуснал през годините.

Здравейте,
Етапа на семейните ви отношения изисква по-задълбочено запознаване с личната и общата ви история, за да може да ви се помогне, което не може да стане в този формат.

Това, което разбирам е, че Вие сте потънал в мъката си, вместо да я споделите. Мъжете обикновено го правят и заради модела си на справяне с емоциите, и защото не искат да товарят „половинката си“, но всъщност пропускат, че в споделянето на тези моменти се изгражда по-дълбока близост с партньорката. В същото време, докато сте се справял с преживяванията си, сте останал затворен за съпругата си, за това как тя минава през този период и така връзката ви се къса.

Може да прочетете моите книги „За брака, развода и любовта“ и Партньорството: Път към любовта“, в които има много по тези въпроси.

Здравейте,
Впечатлена съм от отговорите Ви в темата! Разпознах се и в част от статиите, за съжаление...
На 48 години съм, имам първи брак, голямо дете, което вече живее отделно. Със сегашния ми мъж сме от 13 години заедно, с дете на 11 г. Той е по-млад от мен с 5 години, няма предишни бракове и деца. Срещнахме се много години след развода ми. В него ме привлече неговата амбициозност, умен е, инициативен, умее да общува с хората, интелигентен, начетен, интуитивен, в добри отношения със семейството си. Не сме имали сериозни проблеми през годините, но в последните няколко месеца конфликтите зачестиха.

Преди 7 години той започна самостоятелен бизнес, който изискваше сериозни вложения. Част от парите вложих аз, теглих кредит. Впоследствие му давах и още пари, макар че част от мен не желаеше да го прави. От първия си брак нося травмата да не оставам без пари, защото когато напуснах първия ми съпруг поради физическо насилие, трябваше да издържам сама мен и детето. Пестях всеки лев, работех на няколко места, за да постигна добър стандарт. По отношение на парите се чувствам нервна, винаги трябва да имам резерв, не обичам да давам назаем, преследва ме мисълта, че ако нещо се случи, аз ще остана сама с дете и трябва да имам средства.

Та откакто той се захвана с този бизнес, влага цялото си време и енергия там. Разбирам, не правя забележки– кога се прибира, къде ходи, какво прави – смятам, че сме големи хора и тези неща сме ги надраснали. Няма ревност, нито от моя, нито от негова страна. Старая се да го подкрепям, макар че не ми е лесно да се справям с работа, дете, къща и куче. Той често отсъства, пътува, аз не съм от жените, които ще звънят, ще ровят в телефона, ще вдигат скандали. Интересувам се от работата, но му вадя думите с ченгел. Научавам за бизнеса от негови служебни разговори по телефона с други хора. В същото време ме обвинява, че не се интересувам какво се случва с бизнеса и колко стрес му носи. Иди го разбери.
Когато му кажа, че нещо трябва да се свърши вкъщи, го върши. С детето е добър и внимателен, макар че ме обвинява понякога, че не са ми правилни методите на възпитание. Да предложи други методи – той предложение няма... С детето проблеми също няма, слуша, учи се добре, понякога отговаря и вдига скандали – нормално предпубертетно поведение.

Проблемът, който преля чашата е, че в присъствието на определени хора, той се държи зле с мен. Когато излизаме с приятели, той е изцяло фокусиран върху тях. Говори само с тях, на мен не обръща никакво внимание. Първият такъв случай бе преди години на едно пътуване с друга двойка. Дори когато вървим по улицата, той върви с тях, ако аз изостана, не се връща да ме изчака. Напоследък всички излизания и пътувания са му по работа. Мисли всякакви комбинации, стратегии, за успех на бизнеса. Слага и мен в тези комбинации – с кой бизнес партньор трябва да се срещнем, аз какво трябва да кажа, как да се държа и каква роля да изиграя, за да внуши определена идея на бизнес партньора.

Миналата година назначи във фирмата колежка. Преди нея, пътуваше с колега по форуми в чужбина, само двамата. Не съм идвала с тях, освен ако колегата не е взел жена си. Сега пътува с колежката и колегата. Била съм с тях няколко пъти – наемаме голям апартамент, аз идвам като турист, те си ходят по форумите. В последните пътувания забелязвам как всяко нещо в мен го дразни. Обвинява ме, че не се съобразявам с тях, че като влезем да пазаруваме казвам какво трябва да се купи за вечеря и т.н. Според него налагам мнението си на всички, а те са му важни, защото фирмата зависи от тях и така не съм пазила авторитета му на ръководител. Същевременно задачата да приготвя вечеря е на мен – те са цял ден заети.

Миналия октомври бяхме в Лондон. Пак беше наострен. Но е любезен с колежката, носи й чантата, подава й ръка. На мен ми е нон-стоп сърдит, защото съм го „излагала“ пред хората. След тези подчертани жестове към колежката избухнах, бяхме само двамата, нямаше ги другите хора. Казах му, че колкото и да са важни колегите му за фирмата, половината от парите за тази фирма съм дала аз и трябва да признае моя принос. Единствения позитив, който тази фирма ми носи, са пътуванията (много обичам да пътувам). И че следва да се примири с факта, че ще използвам неговите служебни пътувания, за да удовлетворявам моята страст. Скарахме се, че откакто се е захванал с фирмата, аз виждам само финансови загуби и липса на време и енергия за семейството от негова страна. И като много му тежи присъствието ми в живота му, да ми връща парите, които съм вложила в този бизнес и да се разделяме.

Това много го засегна – прие го като предателство. Че било обидно, че той работел заради нас (мен и детето, което също търпи вечните му отсъствия), за да стабилизира фирмата, че вече нямал друг изход, освен да продължава да работи. Че е вложил и собствени средства немалко, което е така. Не можел да приеме, че точно аз не го подкрепям, че съм си искала парите и че нашите отношения се свеждали само до това. После проведохме разговор, обясних му, че нося стари травми, че финансовата сигурност е важна за мен, че всичко се случва в този живот и както днес те има, утре може да те няма, или да те има наполовина, на което съм ежедневен свидетел (работя в болница). Съзнавам, че прекалих и го засегнах, но се чувствах много обидена и пренебрегната.
Уж всичко тръгна нормално след този разговор. Той се вглъби във фирмата, аз в работата, кучето и детето. Сексуален живот имаме, бих казала средно удовлетворителен, макар че от месеци наред аз нямам никакво желание
На следващо пътуване не отидох с тях, макар и да ми предложи. После пътувахме само двамата на почивка – нямаше никакъв проблем в комуникацията помежду ни.

Преди седмица отново имаше служебно пътуване. Той, колежката и колегата и аз. В момента, в който тръгнахме, стана подчертано груб. По пътя имаше реплики кога съм щяла да замина далеч от него, защото съм го уморявала. Да не съм говорила, да съм си гледала в телефона. Подаде ръка на колежката да слезе от автобуса. Пита дали не й е тясно в колата. Аз бях в същата кола, на същата седалка, но мен не ме попита. Когато тя пуши – я чака. Когато аз пуша, ме юрка, че трябва да тръгваме по-бързо и че всички мен чакали. Ей такива други уж дребни неща. Старах се няколко дни да не му попадам в полезрението – той си е с колегите, аз си ходя сама по забележителности. Но това подчертано пренебрежително отношение ми тежеше, макар и нищо да не му казах. На връщане той обърка пътя и му казах, че не е добре да ползва тази навигация, има и други. Избухна, накара ме да млъкна – всичко това пред тях. Аз не се сдържах също и му повиших тон.

Днес му казах, че моето отношение е рефлексия на неговото към мен. И че е обидно и унизително да се държи с мен пред друга жена по този начин. Отвърна, че били глупости и не съм имала за какво да се засягам. Той 13 години правил всичко, за да ми угоди. Че тези хора били важни за него и аз съм трябвало да мълча и да се съобразявам. Че съм го дразнела и затова бил груб. Дадох му четири конкретни примера за негови постъпки, които са ме обидили. Няколко пъти попитах да с какво конкретно го дразня аз. Няма конкретен отговор. Само общи приказки - "всичко", "цялото ти поведение". Защо не съм питала него и колегите дали не били уморени? Защо не съм се интересувала от тяхната работа? Казах му, че след Лондон – изрично спазвам забележките – да не се меся в бизнеса, да не давам съвети, да не говоря, да ги оставя сами да пазаруват, да решават какво ще вечерят и т.н. Няма угода. Имам чувството, че каквото и да кажа и да направя, той се дразни. А в присъствието на колежката е особено раздразнителен към мен. Не допускам, че имат връзка, той не е такъв типаж, не ми е изневерявал, или поне не знам за това, винаги гледа да е с мен и детето, когато не е зает с бизнеса, но пък може да има някакви чувства към нея и още да не ги осъзнава.

Когато се скарахме днес, той заяви, че от месеци сме били съквартиранти. И че „след Лондон всичко свърши. Разбери, всичко свърши. Ние не сме заедно“.  Разстроих се изключително много. Аз държа на него, държа на семейството ни. Старая се да потискам това мое желание всичко да е под контрол. Опитвам се да работя върху себе си. Не желая да се държи пренебрежително с мен пред чужди хора, но това продължава и ми е обидно. Когато го споделя, моите чувства не се зачитат – отговорът е, че явно съм го подразнила, затова така реагирал. Когато го попитам с какво – не помни. Оказва се, че той месеци наред живее с мен „като съквартирант“, а аз смятах, че всичко е наред. Не е могъл да преглътне това, че съм казала да ми връща парите. Това сложило край на нашите отношения.
Не знам как да продължа напред. Не знам дали си струва да полагам аз усилия, когато „всичко свърши“. Той не е по драмите и по силните приказки. Много е прагматичен и считам, че след като говори така, значи нещо в него се е счупило. Не знам дали може да се поправи. Аз бих работила за запазване на отношенията, защото сериозни проблеми – насилие, алкохол, наркотици, хазарт, изневери – ние нямаме.
Благодаря, че изчетохте дългия ми разказ. Моля за съвет!

Здравейте,
Имам желание да бъда полезна с отговорите си, но за тази цел, в рамките на този формат, е важно изложението да бъде кратко и ориентирано към конкретен въпрос.

Добре, ще се постарая с конкретен въпрос - какви конкретни стъпки да предприема, за да се преодолеят конфликти и отчуждението в брака, откъде трябва да се започне и как да се процедира, ако мъжът откаже семейна терапия. Имам желание да работя върху себе си.

Здравейте и благодарим на всички потребители, които се включиха в темата със своите въпроси!

Поради повишената си натовареност, Мая Манева временно няма да бъде на разположение за нови въпроси. Темата ще бъде заключена и преместена в Архив Консултации.