Отговори
  • Мнения: 1
Днес с майка ми говорихме за котките на баща ми, който почина преди няколко месеца и тя ми каза, че иска да ги изхвърли защото пикаят навсякъде, късат й дрехите и й е писнало да чисти след тях. Започнах да плача, тя също и казах нещо като ''Не можеш да ги изхвърлиш, те са човешки същества.'' и тя каза, че не можеш да сравняваш котката с човека и й писнало разни хора да се превъзнасят колко обичали животните. Казах й, че ако ги изхвърли те ще умрат защото са свикнали да живеят в къща и тя отговори, че не е така. Аз пак се разплаках, тя ме попита защо и аз казах, че е защото ми е жал за тях. Пита ме как така за нея не ме е жал и аз казах, че тя не е тази, която ще остане без дом. Тя ме обвини, че повече ми пука за котките отколкото за нея. Аз й казах, че ако е планирала да ги изхвърли, е трябвало да е когато са били още малки, за да свикнат с условията на улицата. Тя се разплака и ми каза, че е искала, но баща ми не я е оставил. Малко предистория: Баща ми ги доведе през 2019, бяха бебета, каза, че ще стоят за няколко седмици и ще им намерим друг дом - излъга и двете ни. Той почина и сега тя се грижи за тях и въпреки, че разбирам, че е уморена и се натоварва психически, мисля, че не е хуманно да ги изхвърлим на улицата. Може ли да ми дадете някакъв съвет?
Знам, че се пише и с ударение, но съм от лаптоп и не знам къде е на клавиатурата.

# 1
  • София
  • Мнения: 11 646
Да, жестоко е, жалко е, че и тя не изпитва никакви емоции към тях. Пробвай все пак да ги снимаш и да ги пуснеш из фб, може някой да ги хареса. Шансът е малък, но опитай.

# 2
  • София
  • Мнения: 35 195
Из ФБ групите, опитайте да ги задомите, макар, че е ужасно трудно за възрастни котки….
Колегата ми плаща 6 месеца квартира заради котката на майка му, която почина и пътуваше всеки ден през цяла София да я храни и стои с нея, макар, че е тежко алергичен и пиеше антихистамини през цялото време, но намери дом накрая. И поддържа връзка с новите стопани - има хора, просто потърсете.

# 3
  • Мнения: 36 030
не е и хуманно да се мъчи майка ти
затова вместо да се обвинявате една друга и да плачете заедно, намерете или ти намери дом на животните

# 4
  • Мнения: 41 296
Ти сега съдиш майка си, на която котките са натрапени с измама (сама го каза) и която никога не е искала котки. Но не забравяй, че котките живеят по +20 години, а майка ти не е вечна. Интересно когато майка ти си отиде каква песен ще запееш? Ще вземеш ли котките да се грижиш за тях? Защото сега ти е лесно да я обвиняваш. Ми ти поеми грижата, млада си, силна си. Ама е по-лесно да обвиняваш майка си.
Потърсете приюти за бездомни котки, ще ги вземат, като кажете, че стопанинът е починал. Или търсете осиновители. Това е най-доброто компромисно решение.

# 5
  • София
  • Мнения: 35 195
Няма нито един приют за котки, наличните доброволчески са фул!
Тегоба е, аз имам един брой и е към 100 лв месечно с адекватни грижи, кастрирана.

Първо потърсете безплатно кастриране от общината ( организират такова за улични), обезпаразитете и търсете домове. Първото е особено важно, че преди НГ може да станат двойно.

# 6
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Вярно е, че ще умрат, ако бъдат изхвърлени на улицата. Търсете им нови стопани, или ти поеми изцяло грижите за тях, ако искаш да ги задържиш.
Не ме кефи майка ти.

# 7
  • Мнения: 13 851
Бяхме в подобна ситуация. Улична котка, донесе у дома 2бр. новородени котета. Майка ми точно заминаваше за един месец и каза : когато се върна да ги няма. Баща ми, страхотен човек, остави котката да си ги гледа у нас. След месец все още си бяха у нас когато майка ми се върна и постави ултиматум за седмица да изчезнат, ( ходещи в тоалетна, неправещи бели). Много плаках, не виждах изход. Съпругът ми, мое гадже тогава, ги взе при себе си в стаята под наем. С него живяха две години, а аз му помагах с чистене и храна. Оженихме се след 2г. и живяме с котките още 16г. На майка ми, следващата година сестра ми й донесе котенце, което за една година така й влезе под кожата, че после майка й викаше "сладката ми" и докато гледаше телевизия котката й спеше на гърдите.

Последна редакция: пн, 16 окт 2023, 08:48 от _re_ge

# 8
  • Мнения: 476
Търсете им дом. Не ги изхвърляйте на улицата и те са живи същества, като все пак са и спомен от баща Ви.

# 9
  • Мнения: 25 707
Аз не разбрах, в къща ли живее майка ти? Не може ли да ги гледа на двора?
Направете им къщички, нека да продължи да ги храни и да се грижи за тях, просто да не ги пуска вкъщи, щом толкова ѝ пречат.

# 10
  • Мнения: 4 664
Има котешки групи из ФБ - например "Котки, търсещи дом и помощ". Пълно е с котета, които чакат осиновяване, но може пък някой да ги хареса. Споделете публично в профила си, споделете на приятели. Снимайте ги сресани, във възможно най-добра светлина. Но бъдете честна как се държат котките - за домашни се предпочитат кастрирани, с хигиенни навици. Иначе ще създадете проблеми на новия стопанин и после той ще се чуди какво да ги прави.

Колко котки са? Ако не са кастрирани, особено мъжките, цапат повече, по-нервни са и по-трудни за гледане. Така че е добре да ги кастрирате. Пикаене навсякъде и късане на дрехите не е нормално за домашна котка, може би са разгонени и стават наистина непоносими.

Друг вариант е да потърсите някое закътано местенце, където да им направите къщичка и да ходите да ги храните. Пристройка, някоя стая, която не се ползва?

Малки котета трудно оцеляват, от десет изхвърлени я оцелее едно, я не, и то ако намери наблизо някой да го храни и е далеч от натоварени улици.

# 11
  • Мнения: X
За съжаление такива неща се случват.Колко безотговорни хора има не е истина,но като почине стопанина това не може да се предвиди.Търсете им дом,но не ги хвърляйте.Да ,те ще оцелеят ,но това не е решение.Да се хвърлят на пътя като отпадък.Надявам се са кастрирани,защото положението излиза от контрол.

# 12
  • Мнения: 8 911
Котки, живели затворени в жилище, трудно ще оцелеят като улични. Можеш да ги катрираш, особено мъжките, и тогава няма да мирише, купи им голяма затворена  тоалетна с бетонит, който майка ти да сменя евентуално. И проблемът  урината ще бъде решен.

# 13
  • Мнения: 1 586
Аз не разбрах защо ти не ги гледаш, не живеете ли заедно?

# 14
  • Мнения: 1 830
Ти не можеш ли да ги вземеш? Все пак са спомен от баща ти.Ако има двор,гледайте ги на двора,в кашончета или къщички.Но непременно ги кастрирайте..За търсенето на осиновители,вече са писали.

# 15
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Ако не са кастрирани е нормално да маркират и пишкат по най-различни места, особено мъжките.
Задължително ги кастрирайте и проблемът ще се оправи.

# 16
  • Мнения: 41 296
Авторката пусна една бомба и изчезна. Според мен се опита да стовари проблема на чужда глава, но не намери твърда подкрепа, каквато явно е очаквала.

# 17
  • Мнения: 8 911
Това са поне  4 годишни котки, не разбрахме колко са  и дали са мъжки, женски.

# 18
  • Мнения: 19 121
Не е нормално да пикаят навсякъде и да късат дрехи, или е силно преувеличено.

# 19
  • Варна
  • Мнения: 36 714
Значи майка ти не е искала и не иска да се нагърбва с тази отговорност, но ти я манипулираш по гадния начин с удар по съвестта й, сълзи и стонове. Защо ТИ не се грижиш за котките, а? Като толкова с ти мили, действай. Значи трябва да стовариш проблема и грижите на друг, а твоята съвест да е спокойна без да си мръднеш пръста?!

# 20
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Че какво в тази ситуация трябва да предизвиква жал към човек, който с години живее с тези животни и сега е готов да ги изхвърли без да му мигне окото?

Котките са толкова чисти животни, не знам в какви условия ги гледат, че да пикаят навсякъде и да късат дрехи? Явно не са кастрирани, явно се въргалят и дрехи навсякъде. Малко се иска, за да се оправят нещата, но явно и това не се прави. Авторката трябва да поеме изцяло грижите, ако иска тези животни да имат шанс да оцелеят.

# 21
  • Мнения: 1 591
Горджъс писа колко струва горе-долу една котка на месец.
Майка ти за колко трябва да се грижи, освен за себе си и евентуално и за теб?
Изобщо има ли тази възможност или ти само тропаш по пода като шест годишна, че искаш?
Съжалявам, но спокойствието на единствения ми останал жив родител би ми било по-важно от котките.

Решения са ти писали по-нагоре.

# 22
  • Мнения: 18 612
Ако е искала да поеме грижата за котки, които късат текстил и пикаят навсякъде, вече да го е направила без да разиграва сцени пред майката.

# 23
  • Мнения: 8 911
Мойта котка яде главно гранули, за 10 месеца изяде голям плик 10 кг. Сега ще купувам нов.

# 24
  • Мнения: 12 848
Всички котки си острят ноктите, при това може да разкъсват тапицерията на мебели, може и някоя дреха да разкъсат. А мъжките може да припикават всяко ново нещо, за да си маркират територията.
Ако човек иска котки, е едно. Но ми се струва жестоко да се дава акъл на тази жена как да гледа някакви нежелани котки, след като е изгубила съпруга си и й се налага да се грижи сам сама за това дете, което претендира и философства, но не се включва в къщната работа.
Това е нейна вина - трябва да обясни на детето, че така не стават нещата в живота. Който иска нещо, да го направи. А ако не иска или не може, няма право да претендира.

Конфигурацията в момента е вбесяваща.

# 25
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Да, може, ако не са кастрирани, или с изрязани нокти. Както казах.. не се иска много, за да имаш чист дом, когато гледаш котки...

# 26
  • Мнения: 18 612
Всички котки си острят ноктите, при това може да разкъсват тапицерията на мебели, може и някоя дреха да разкъсат. А мъжките може да припикават всяко ново нещо, за да си маркират територията.

Ноктите могат да бъдат поддържани, а ако няма здравословен проблем, маркирането или пикаенето могат да бъдат избегнати. Тук драмата е, че хем не се поема отговорност от любителя на човешките и котешките същества, хем се търси натрисане на ангажимента на този, който изобщо не е искал котки.

Последна редакция: пн, 16 окт 2023, 13:51 от Не се сърди, човече

# 27
  • Варна
  • Мнения: 36 714
Да, може, ако не са кастрирани, или с изрязани нокти. Както казах.. не се иска много, за да имаш чист дом, когато гледаш котки...

Когато ИСКАШ да гледаш котки обаче. Жената не иска, нейно право е.

# 28
  • Мнения: 13 851
Мисля , само мисля,  че отношенията между майката и бащата не са били цветущи и това допълнително влошава нещата. Не мога да си представя примерно да съм обичала някакво цвете и съпругът ми да го изнесе на казана, същото и с домашен любомец. Ако не може, ще  намери стопани след внимателно търсене, а ако не намери - отново мисля че няма да перне на боклука живо същество. Аз бих направила същото. Както и съм виждала много примери за това как партньор или деца се грижат за домашния любимец в такива ситуации, понеже не намират за любимеца дом и нови стопани. Тук случаят сякаш не е такъв. Не коментирам дали е добре или зле. Просто анализирам.

# 29
  • Мнения: 12 848
Аз мога да си представя да искам куче, а мъжът ми да не иска, да взема обаче и после той да трябва да го извежда.
Като се гътна, напълно мога да си представя как кучето отива в приют, защото ако го е търпял заради мен, за какво да го търпи и после? Мазохист нещо?

# 30
  • Мнения: 18 612
Рядко и двамата в семейството са еднакво отдадени на идеята за домашно животно, още повече за няколко с проблемно поведение. Често се налага лек компромис, а понякога се стига и до описаната ситуация - единият се наложил, нежелаещият трябвало да чисти четири години и накрая пак да му държат сметка защо не иска животни. Затова назад писах, че най-продуктивно е да се започне по-бързо с търсенето на нови семейства за котките.

# 31
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
И аз не мога да си представя да си обичал някой, и да му изхвърлиш животните след като почине, но ей го на.
Не мога да си представя и нещо такова да не се отрази на отношенията между майката и дъщерята.

# 32
  • Варна
  • Мнения: 36 714
Ами козовете са всички в ръцете на дъщерята. Взима котките и проблемът е решен задоволително - майката е доволна, щерката няма да мисли котките, че са изхвърлени на улицата, а самите котки ще получат нов дом, в който са желани. И няма да се отрази на отношенията между майката и дъщерята. Само че дъщерята май иска да няма ангажименти, удобно да ги прехвърли на друг, а да стане на нейното. Не може хем оная работа до края, хем душата в рая.

# 33
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Къде да ги вземе? Според мен авторката е дете/тийн, не мисля, че пораснал човек няма да знае как да се погрижи за едни котета.

# 34
  • Варна
  • Мнения: 36 714
Тогава да декларира, че поема грижите за тях. Да им чисти, да ги храни, да пробва да ги приучи на тоалетна, да им направи местенца, където да си острят ноктите, става и с подръчни средства, изобщо да отмени майка си във всичко възможно по животните. И това е начин. Не само да хленчи, че си иска котетата ама някой друг да поема негативите.

# 35
  • Мнения: 600
Мило момиче, съболезвания за татко ти. Все едно чета за моето момиче. На тоалетката имаме един гребен, на който изпадаха зъбите, има 2 зъба и тя ми дава да го изхвърля, защото беше на тати. В хола стои до вратата на терасата един стол със скъсана тапицерия, който беше стола за компютър за баща й. Ползвахме го колкото можем, но аз и без това имам проблеми с гърба и си взех друг. Бях дарила едни нейни детски дрешки, тя беше съгласна, после ми се разсърди, че не съм й оставила едни топлинки, които баща й беше купувал за нея, когато беше в болница на 5 годинки, били й спомен за него. То и на мен сърце не ми дава да му изхвърлям нещата, а вече мина година. Но за живи същества, за които трябва да се грижиш, седят по-иначе нещата. Съветват ме да й взема животинка, защото много се затвори в себе си, но просто нямам сили за това. Имам чувството, че от както почина мъжа ми, постоянно всичко се троши в къщи, а аз с ремонтите съм много зле. Малък град сме, няма и майстори за всичко и все трябва да досаждаш на някой съсед. Отделно и тя нищо не прави в къщи, даже връхната дреха не си слага на закачалката като се прибере. Не сяда да учи сама, чака ме да учим заедно, а е осми клас. Ако не се занимавам с нея почивните дни, ще седи само на телефона, а ме е страх да не й стане нещо. Отделно и много боледува, трябва да излизам от работа да я водя на лекари, защото не иска да ходи сама,  а аз съм на години, понякога ми се налага да ходя и за мен, баща ми е на 80 години и с него няма кой друг да отиде, когато се наложи, не знам направо как ме търпят на работа. Много изморена психически се чувствам. Ако искаш сподели си годи ите, може някой да даде съобразени с тях съвети.

# 36
  • Мнения: 1 830
За котките не знам,но това което пише съфорумката за дъщеря си е притеснително.Момиче на 14-15 годити ,да чака майка си да учат заедно и да не може само да свърши нищо, не е нормално.

# 37
  • Мнения: 4 664
lyatno vreme, според мен е добре да отидете на психолог. Няма ли училищен?

Това, че жената не иска да се грижи за котки, които никога не е искала, не означава, че не иска да пази паметта на мъжа си или нещо такова. Може и да й е тежко, а котките да й напомнят, отделно трябва да им слугува.

# 38
  • Мнения: 600
Психоложката при която успях да я заведа веднъж, каза, че направо е за център за екранни зависимости. Ще отидем, но в момента е болна и си е в къщи. Колкото до майката и котките, аз си признавам честно, че не знам как бих постъпила в тази ситуация. Жената живее в къща с двор до колкото разбрах, а може би има и други деца, вероятно й е трудно да се справя с всичко.

# 39
  • Мнения: 12 848
Този плач на майка и дъщеря покрай темата с котките за мен е сигнал, че бащата не е прежален и не е забравен.
Все пак животът продължава, така че за мен решението е ясно и е само едно.

Лятно цвете, не знам защо се е получило така с дъщеря ти, как е станала толкова несамостоятелна. Дано се оправи скоро. Дали преди смъртта на баща й беше различно?
Съжалявам за вашата загуба, сигурно е много тежко.

# 40
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
И как се прежалва и забравя баща, който е починал преди няколко месеца? Сериозно ли?

# 41
  • Мнения: 600
Понеже темата не за дъщеря, ще го сложа в скрит текст.
Скрит текст:
Не е била такава винаги, но и не всичко се дължи на смъртта на баща й. Например с ученето, тя имаше страхотна учителка на занималнята първите 4 години и почти всичко си научаваше там. В къщи просто преглеждах тетрадките и ако не е допуснала нещо дребно я карах да допише. Но не сме се занимавали повече от половин час, то е нямало и нужда. И тя свикна да учи в училище с децата, но не и сама. Включително госпожата им казва, прочете два пъти урока наум, а сега вижте можете ли да отговорите на въпросите след него бе да гледате в учебника и т.н. После дойде пандемията и започнаха проблемите. Учеха в зум, тя не желаеше да влиза в часовете, защото тогава й започна пубертета, много се промени физически и не желаеше децата да я гледат по камерата. Пък да си научи уроците съвсем не се получаваше. В шести клас малко се нормализираха нещата, зимата пак излязоха онлайн и пролетта баща й почина внезапно. Живяхме няколко месеца у дядо й, тя самата казваше, че там се чувства като на гости и не успявахме особено с ученето, даже и двойки имаше. В началото на седми клас се върнахме в апартамента, мислех, че ще създадем ред на учене, но още повече се объркаха нещата. Преди в занималнята в прогимназията поне част от домашните си пишеше и успяваше да запомни нещо по разказвателните предмети, в седми клас дойде млада нова учителка, която бъркаше дори задачите по математика. Излизаше някое от по-добрите деца, решаваше задачите по математика, моята ги преписваше и си тръгваше и у нас не правеше нищо, докато не се прибера. Накрая зарязахме ученето по всичко, натисках само по български и по математика за матурите и тя пак грам нямаше желание. Надявах се в гимназията да й дойде желание за учене, но тя пак не сяда сама, прибира се и почва да играе на телефона.                                 За прибирането сама, от края на втори клас се прибираше сама с приятелки по нейно желание. Отбиваха се през площадката да поиграят или оставаха в училищния двор до късно. След поредното затваряне в пети клас, спря да се прибира с приятелки, все сама си ходеше. В седми клас изведнъж започна да я е страх да се прибира сама от училището, а то беше на 50 м от нас. Така и не разбрах от какво я е страх, не ми отговори нито веднъж. Сега е в по-далечно училище и слава богу не я е страх. Но най-близкия път минава покрай старото училище, а тя заобикаля през центъра и в двете посоки, което й е много по-далеч. Това ме навежда на мисълта, че може би по онази улица нещо я изплашило, правило ми е впечатление, когато сме минавали по нея по определен повод, че точно в един участък я беше страх, в който аз лично не виждах нищо страшно. А сега за новото училище трябваше и покрай болницата да продължи и тя категорично отказа да мине оттам и си избра по-далечния път. Лошото е, че с триста зора веднъж я придумах да иде на психолог и повече не поиска. А и всички психолози, д които говорих ми казаха, че е необходимо детето да съдейства, за да има резултат.[./spoiler]

# 42
  • Мнения: 270
Пуснете котките в социалните мрежи, дано се намери някой. Незнам дали и тук във форума няма такъв раздел? За домашни любимци.
lyatno vreme, незнам с коя функция  да скрия тази част на текста, дано не е проблем.
Първо, съжалявам за загубата Ви. Относно дъщеря ви, най-важното и първото, което Ви съветвам е да водите откровени разговори винаги и по всяко време, когато сте заедно. Това ще ви помогне да спечелите отново доверието ѝ. Общуването майка-дъщеря трябва в този момент да ви е приоритет, дори донякъде преди и учението. Не ме разбирайте погрешно, просто искам да кажа, че без това първо стъпало, наречено доверие или откровено общуване, няма как да се гради нагоре, ни за училище, ни за психолог, ни за нищо. Това разбира се е двупосочно, Вие трябва първа да дадете пример с това да споделяте много, ама много с нея. Как се чувствате, какви проблеми си имате на главата, а и хубавите неща. И естествено, не я лъжете за нищо.
Оттам нататък, всичко е много по-лесно, уверявам Ви. Успех Hug

# 43
  • Мнения: 5 705
Aвторке, колко са котките?
Майка ти явно никога не ги е искала и ги е търпяла по принуда.
Не е ок да я манипулираш, че "иска да изхвърли котките на баща ти, който е починал" сякаш прави нещо против него.
Ако ти си непълнолетна имаш само два варианта: да им потърсиш дом чрез група в соц.мрежи и втори вариант да се договорите ти да поемеш абсолютно всички грижи по почистването, което пак е свързано с компромис от страна на майка ти, защото изхранването ще е за нейна сметка, а ако нямат изградени навици положението ще си остане същото.
Да, не е хуманно за котките да ги отделяте от дом, в който са свикнали но заслужава ли се да си разваляте връзката заради тях.
Измислете работещ за всички вариант.

# 44
  • Мнения: 12 848
Лятно цвете, освен ти да отделяш повече време за детето, не виждам друг начин. Ще ти е трудно и много време ще ти се ангажира, но това е етап. То постепенно ще се научи да си учи. Моя прогноза: за една година може да започне да си учи сама, с по-малко помощ.
Ако сега си до детето, после ще стане по-леко и за двете ви.
Скрит текст:
Когато аз учех децаата ми да си учат по много предмети, след като минаха началния курс, беше така, много време инвестирах, но имаше смисъл. И към една година отне за начало на самостоятелност.
За да съм по темата с котките, да кажа, че даже и за малко, грижа за коте може да е натоварваща. Писала съм някъде за едно съседско коте, отглеждано като улично, което се отбива в нашия двор да яде. Беше се намъкнало в стаята и като го изнасях, си заби ноктите в блузата ми, щеше да я съдере. В крайна сметка спасих блузата, но ми разкървави ръката. С най-добри чувства от негова страна, не е искало да ме дере, но така се получи.
Та, животните са за любители, не за всеки.

Последна редакция: ср, 18 окт 2023, 15:07 от Uncommon

# 45
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Същите въпроси могат да се зададат и по обратният начин - Струва ли си да си развалят връзката, понеже майката не желае да направи място за едни котета?
В крайна сметка детето също е член на семейството, или до пълнолетие нейните чувства и желания нямат значение?

# 46
  • Мнения: 18 612
Всъщност никъде не пише нищо за малко или непълнолетно дете, даже първия пост навежда на мисли, че ЛГ живее другаде.

# 47
  • Варна
  • Мнения: 36 714
Добре де, всички, които милеете за котките, защо не ги приберете вие?

# 48
  • Мнения: 18 612
Поне да се свържат с авторката на лични и да съдействат за осиновяване, не разбирам какъв е този плам да бъде убедено човечеството, че майката е зла и безчовечна, докато над котките виси заплахата от изхвърляне в началото на зимата... ако темата е реална, нали...

# 49
  • Мнения: 12 848
... Започнах да плача, тя също и казах нещо като ''Не можеш да ги изхвърлиш, те са човешки същества.''...
Знам, че се пише и с ударение, но съм от лаптоп и не знам къде е на клавиатурата.
Ето заради тези две изречения мисля, че авторката е дете.

# 50
  • Мнения: 1 591
Котки, които съсипват мебелите, маркират навсякъде и вероятно ядат и скачат и по масата са атрактивни само за авторката.

Аз пък не виждам абсолютна никаква причина майка ѝ да си го причинява повече.

# 51
  • Мнения: 4 664
"Едни котета"  варира от две кротки котки до няколко котараци и котки, които нямат навици, не са кастрирани, чупят, късат, пишкат, драскат, искат най-малкото храна и обезпаразитяване, мяукат, ровят и трябва да дебнеш постоянно да не оставиш храна на открито.

У съседите на село постоянно се нанася някоя котка - милозливи са, хранят ги и това някак привлича познати и непознати котки. Колкото и да ги обичаме, дори и в двор, понякога става страшно - ровене, промъкване вкъщи, докато се усетя скоро една беше скочила, съборила ми покупките и тръгнала да къса опаковката на кашкавал. Друга измъквах от примка за лисици, а веднъж намерихме котарак в гардероба.

Вероятно авторката живее другаде, не иска да вземе котките и си мисли, че ако майка й досега ги е търпяла и може би живее в къща, то не й пречат.

След като баща ми почина се наложи да намерим нов дом на кученце, което той беше донесъл. Не сме го хвърлили, жал ми беше, но то е живо, изисква грижи, чистене, обезпаразитяване, внимание дори и на двор да живее. Не съм спорила с майка ми, тя му намери ново семейство.

# 52
  • Мнения: 1 338
Днес с майка ми говорихме за котките на баща ми, който почина преди няколко месеца и тя ми каза, че иска да ги изхвърли защото пикаят навсякъде, късат й дрехите и й е писнало да чисти след тях. Започнах да плача, тя също и казах нещо като ''Не можеш да ги изхвърлиш, те са човешки същества.'' и тя каза, че не можеш да сравняваш котката с човека и й писнало разни хора да се превъзнасят колко обичали животните. Казах й, че ако ги изхвърли те ще умрат защото са свикнали да живеят в къща и тя отговори, че не е така. Аз пак се разплаках, тя ме попита защо и аз казах, че е защото ми е жал за тях. Пита ме как така за нея не ме е жал и аз казах, че тя не е тази, която ще остане без дом. Тя ме обвини, че повече ми пука за котките отколкото за нея. Аз й казах, че ако е планирала да ги изхвърли, е трябвало да е когато са били още малки, за да свикнат с условията на улицата. Тя се разплака и ми каза, че е искала, но баща ми не я е оставил. Малко предистория: Баща ми ги доведе през 2019, бяха бебета, каза, че ще стоят за няколко седмици и ще им намерим друг дом - излъга и двете ни. Той почина и сега тя се грижи за тях и въпреки, че разбирам, че е уморена и се натоварва психически, мисля, че не е хуманно да ги изхвърлим на улицата. Може ли да ми дадете някакъв съвет?
Знам, че се пише и с ударение, но съм от лаптоп и не знам къде е на клавиатурата.

Защо търсиш проблема и драмата в тази ситуация. Майка ти не иска да ги гледа, просто потърси някой който иска да се грижи за тях, а не налагай на майка ти какво да прави, още повече да и вменяваш вина и задължение. Животното е отговорност, но нейният дом и желание са личен избор. Достатъчно и е тежко за да водите такъв разговор и да приоритизирате котките, сама казваш, че е изморена.

# 53
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Да, жестоки и безчовечни са ми хора, които изхвърлят животни, гледани само вкъщи, без никакъв развит инстинкт за оцеляване навън.

За предложението да ги приберем ние, благодаря, лично аз имам две. Възпитани, кастрирани, нахранени... не се иска много, за да се живее в хармония с тях.

Затова и се написа многократно авторката изцяло да поеме грижите за тях - чистене, възпитание, единствено храненето ще е разход на майката, но има качествени чували с гранули, които ще изкарат месеци наред.

# 54
  • Мнения: 18 612
С "дайте да дадете" не става.
Който иска да помага, сам се ангажира и най-вече - поема отговорност.

# 55
  • Мнения: 2 224
Не само е жестоко, гнусно е направо. Как ще си изхвърляш животните навън? Подари ги на някой. Майката е длъжна да се грижи за котките докато им намери нов дом. Нейна отговорност са щом са били на съпруга й.  Потърсете спешно нови собственици.

# 56
  • Мнения: 36 030
длъжна ли? не, не е длъжна - не са били нейни, а на съпруга й
но да, добре е да им потърси нов дом

# 57
  • Мнения: 41 296
Същите въпроси могат да се зададат и по обратният начин - Струва ли си да си развалят връзката, понеже майката не желае да направи място за едни котета?
В крайна сметка детето също е член на семейството, или до пълнолетие нейните чувства и желания нямат значение?

Много некоректно сравнение. Ако детето е непълнолетно и живее с майката, то на тази майка и е достатъчно нанагорно сама да поддържа домакинството и да отглежда дете и е редно то да допринася, а не само да иска. А ако детето си живее само да не прави помен с чужда пита, а само да вземе котките.

# 58
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Ето един чудесен начин да допринесе и да се научи на грижи. Детето да се грижи за тях и чистенето на дома покрай тях.

За мен сравнението си е напълно коректно. Майката по-лесно ще прости грижите, положени и за детето, и за котките. Но детето трудно, или никога няма да прости изхвърлянето на домашните любимци. Това е равносилно на убийство.

Последна редакция: ср, 18 окт 2023, 17:46 от Elunaria

# 59
  • Варна
  • Мнения: 36 714
Мхм, те на опашка пред вратата им чакат тези, които нямат търпение да им подарят котки... И не, не е длъжна майката.

# 60
  • Мнения: 2 224
А ако не е длъжна майката, тогава кой, починалият? Ха, много интересна логика! Семейство има три кучета, за които се е грижил мъжът. Той умира и жената ги изхвърля на улицата. Те не са нейна отговорност на обществото са. Затова е пълно с бездомни кучета. Ужасссс….

# 61
  • Мнения: 3 251
Сигурно психологията има обяснение  за това явление - комфорта на животното да е по-важен от този на човека.

# 62
  • Мнения: 2 224
Тук няма никаква връзка психологията, но ако ще говорим за психология, как се нарича явлението, при което майката предпочита собствения комфорт пред този на детето си? Тук става въпрос за възпитание и отговорност. Да си изхвърлиш животните на улицата щом ти пречат, увеличавайки популацията на бездомни животни по улиците е признак на страшна примитивност.

# 63
  • Мнения: 41 296
Примитивност е да вземеш МНОГО котки, да не ги научиш и кастрираш. А жената просто изнемогва.

# 64
  • Мнения: 2 224
Ами не е късно да ги “научи” и кастрира. Нейни са.

# 65
  • Мнения: 1 591
Щом са и влезли веднъж в къщата-да, и нейна отговорност са.
Което изобщо не означава, че трябва да ги гледа и обгрижва тя.

# 66
  • Мнения: 41 296
Ами не е късно да ги “научи” и кастрира. Нейни са.

Не, не са нейни, наследила ги е и никога не ги е искала.

# 67
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Сигурно психологията има обяснение  за това явление - комфорта на животното да е по-важен от този на човека.

Психологията има обяснения и за проявите на жестокост, далеч по-интересни са от емпатията към по-слабите.

# 68
  • Мнения: 1 338
Може много са дискутирате, раздавате съвети и морал, но в тази ситуация има решение и то е да не намери нов дом на котките. И трябва да се гледа в посока решение на проблема и излизане от ситуацията, а не вменяване на вина  и търсене на проблема. Масата търсят това във всяка ситуация и всеки проблем, ама как, ама защо, морал, как може, длъжна и....не, къде е решението. Сигурна съм, че ако търсят нови собственици ще намерят такива, но ако не търсят няма да намерят. Посоката винаги трябва да е какво да направя за да реша проблема, да изляза от ситуацията, а не доводи в обратна посока, което не носи нищо. И не на послидно място отговорност, това е живо същество. Аз самата съм взимала котка по обява, дойде момент в  който нямаше как да се грижа повече за нея, обадих се на познати, приятели като първа стъпка в плана ми и една приятелка я взе, още си я гледат.

# 69
  • Варна
  • Мнения: 36 714
Лесно е да се обяснява колко е лоша майката. Ама отстрани. За тоягите на чуждия гръб знаете. Никой от върлите котешки защитници тук не пожела да ги взема или дори само да съдейства за намирането на дом. Психологията дали им обяснение за това явление?

# 70
  • Мнения: 8 911
авторката вече не пише...

# 71
  • Варна
  • Мнения: 36 714
Естествено, че не пише. Даде заето още като чу офертите да поеме тя самата грижите за котките вместо да ги натресе на чужд гръб.

# 72
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Какви тояги могат да бъдат едни котки, съвземете се малко?

# 73
  • Варна
  • Мнения: 36 714
Какви тояги могат да бъдат едни котки, съвземете се малко?

Напълно съм се съвзела. Гледала съм две кучета. Майка ми има котка. Знам какво е да се грижиш САМ за животно, знам и какво е да търсиш кой да го поеме, когато ти се налага да отсъстваш. Знам какво е да ги водиш по лекари, когато остареят, да плащаш луди пари за лечение и лекарства, знам и какво е накрая да ти ги приспят в ръцете. Така че айде стига бодряшки призиви. Животното е ангажимент и то не малък. Тояги са. При това удрят силно.

# 74
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
И аз гледам котки, и аз ги храня, водя по лекари, търся хора да ги гледат, когато ме няма, покривам всичките им нужди. И? Отговорност са, както и всичко останало, но чак пък тояги? Тояга е баща и съпруг да почине, с котките ще се оправят, малко се иска.
Ето до това води и безразборното прибиране на животни, убедена съм че тези нито са кастрирани, нито нищо. После защо маркирали и късали?! Накрая сигурно ще бъдат и изхвърлени и убити, всичкото от човешка глупост.

# 75
  • Мнения: 36 030
отговорност, но доброволно приета, не натрапена

ако не бяха взети в началото, отдавна да са мъртви
т. е. спечелили са по 4 години живот до тук

защото за мен глупост е взимането на животно, когато партньорът ти не го желае, което се е случило в това семейство

# 76
  • Варна
  • Мнения: 36 714
Не, не се иска малко. Малко им се вижда на хората, които са ги желали.

# 77
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Ето, авторката ги желае. Написа се много пъти какво може да прави, за да поеме тя грижата за тях.

# 78
  • Мнения: 270
Аз съм любител на котки, нямам, но ги обичам. Въпреки това, не може да се налагат на човек, на когото са му неприятни. И най-хубавото нещо да е, насила няма как да стане.
Обаче жената има отговорност, поне морална, към животните в този случай. Те са били на съпруга и, а сега е отговорна да им намери ново семейство поне. За законова отговорност незнам, за мен би трябвало да е незаконно да изоставяш животно. В чужбина е наказуемо, има и глоба.
Естествено не е задължена тя да ги гледа, ако не иска. Ако ще и щерка и да се цупи. Ако е малка, като порасне да си намери котки и да си ги гледа. А ако е пълнолетна да си ги взима в нейната къща/квартира.

# 79
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Хората ще умрат, ако котките останат ли? Ето това е некоректно сравнение.

# 80
  • Мнения: 41 296
Жената (не хората) ще се мъчат. Това живот ли е?

# 81
  • Мнения: 36 030
котките не е задължително да умрат, ако не останат

# 82
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Е, по-хубав живот е от този на улицата. Направо жива да я ожалим, че има котки в тях.

# 83
  • Мнения: 36 030
ако живееше с човек, който не й е приятен, всички щяха да я посъветват да го напусне
но щото са котки, да се хваща да се грижи за тях без значение иска или не

# 84
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Защо е нужно да се правят сравнения с хора? Изчерпаха се аргументите, или какво?
Хората не ги изхвърляш на пътя да мрат и боледуват, те си отиват в тях при раздяла.
И не видях никой да я кара да се грижи за тях, а или детето да поема грижите, или да намерят дом. Но не и да ги изхвърлят на пътя.

# 85
  • Мнения: 41 296
Аз не видях и някой да казва да ги изхвърлят.

# 86
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
То се подразбира, остава и директно да го кажат.

# 87
  • Мнения: 41 296
Ами директно се каза - малката вместо да плаче и да прехвърля отговорността да се заеме да им намери дом.

# 88
  • Мнения: 36 030
още в първия си пост в темата писах, че доброто решение е друг дом
от теб дойде "толкова ли е трудно да се гледа котка"
да, за нежелаещ е

# 89
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
И много други постове се изписаха, не само твоят. За какво ли, при положение, че авторката изчезна.

# 90
  • Мнения: 36 030
Заключвам.

Общи условия

Активация на акаунт