Здравейте на всички на 24 години съм, омъжена съм и чакам второ дете (в 9ти месец съм) та да започна така... Винаги съм била с наднормено тегло, а мъжът ми, винаги когато се караме за нещо ме обижда спрямо килограмите.... Какви ли не обиди... След това винаги излиза с един и същ номер ама аз в яда си не го мисля наистина, обичам те такава каквато си.... Да ама не... Веднъж реших да му проверя телефона, не си пишеше с никой, НО историята му в ютуба беше пълна с ку**и иииии на мен естествено не ми стана ОК.... В продължение на месеци той гледаше едно и също, колкото и прост да си ще разбереш, че проявява интерес, харесва му и т.н. Вдигнах скандал, но се замислих, че не е само негова вината и се реших съвсем сериозно да се стегна и започнах режим с който свалих дооооооста килограми.Бях станала друг човек, детето ми тръгна на ясла, а аз започнах работа ежедневието ми се промени коренно започнах да градя самочувствие и тогава забременях с 2ро дете до 7мия месец се съобразявах какво ям, но пак качвах килограми, после се отпуснах... Казах си какво толкова още 2 месеца ще ям каквото си искам докато да родя..... И се започна пак ... При всеки спор при всеки един такъв удобен случай за него се започна пак с обидите и най ми е тежко, когато го прави пред негови роднини ( родители, братя ) и дори не се съобразява, че съм бременна. Сега съм решила, че след като родя веднага почвам режима отново съвсем на пук, на инат. Преди няколко месеца ме попита " Защо не се боядисаш в друг цвят след като родиш " ............... Миналия ден случайно попаднах наа клип, в който се подлагат хората на операция и се премахват мазнини и излишна кожа ( нямам нищо увиснало )
И го питам ей така Абе що да не се подложа на такава операция ( не бих ) и той ми отвърна " Може, ще видим " ........ И замълчах. Незнам на моменти ми е много тежко, когато оставам сама често плача, а понякога дори и вече не обръщам толкова внимание до такава степен съм привикнала............. Понякога искам да си взема детето и да си тръгна, но никога не събирам смелост
И го питам ей така Абе що да не се подложа на такава операция ( не бих ) и той ми отвърна " Може, ще видим " ........ И замълчах. Незнам на моменти ми е много тежко, когато оставам сама често плача, а понякога дори и вече не обръщам толкова внимание до такава степен съм привикнала............. Понякога искам да си взема детето и да си тръгна, но никога не събирам смелост
Та съм била на двата бряга и имам своя опит и заключения. Ни един дебел не ми се присмя, когато изглеждах като скелет. Ни един не ме обиди, но да - идвали са дори непознати са идвали да поговорят с мен по различни теми свързани с храната и килограмите и са предлагали помощ. Но заради подигравките на слаби съученички /тежах 78 кг. и сега се чудя как аджеба съм се приемала за син кит/ се срещнах първо с болимията и после с анорексията. Когато си дебел някакви хора, приемащи себе си за ОК с килограмите/форимите са безкрайно жестоки и гадни. Когато имаш комплекси се свиваш и не виждаш, че те всъщност въобще не изглеждат толкова добре, просто търсят как да наранят и излишните килограми са нещо видимо на пръв поглед. 
