- Публикувана: 1 ян. 2024, 16:49 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2024, 09:55 ч.
Гласуване за "Книга на 2023 година"
Правила:
Имаме право на три гласа.
Сега при гласуването отпада условието да сме чели книгата през изминаващата година, но остава условието книгите, за които даваме гласа си, все пак да сме ги чели някога,а не да са ни в списъка с планирани за четене заглавия.
Както стана ясно в хода на дискусията от миналата година това уточнение е необходимо и моля да го спазваме, за да не опорочим класацията.
Нека да изберем най-интересната книга, която някои са чели през 2023 година!
Ето заглавията-първенци по години от предишни гласувания:
2010 - "Хиляда сияйни слънца" и "Ловецът на хвърчила" - Халед Хосейни - с равни гласове
2011 - "Песен за огън и лед" - Джордж Р.Р. Мартин
2012 - "Игрите на глада"- Сюзан Колинс
2013 - "11/22/1963" - Стивън Кинг
2014 - "Аз преди теб", Джоджо Мойс
2015 - "11/22/1963" - Стивън Кинг
2016 - "11/22/1963" - Стивън Кинг
2017 - "Три ябълки паднаха от небето" - Нарине Абгарян
2018 - "Хилядa сияйни слънца" - Халед Хосейни
2019 - "Където пеят раците" - Дилия Оуенс
2020 - "Хиляда сияйни слънца" - Халед Хосейни
2021 - "Човек на име Уве" - Фредрик Бакман
2022 - "Глина" - Виктория Бешлийска
14 книги от класацията съм прочела, гласовете ми отиват при "Вода за цветята", "Тихи години" и миналогодишния ми любимец "Невидимите фурии на сърцето"(тук се поколебах дали да не е "Стълба към небето", която четох тази година, но от двете "Фуриите"... ми е повече на сърце).
За много години, четящи другарчета! Здраве и интересни книжни открития през новата година! 🥰
За много години, четящи другарчета! Здраве и интересни книжни открития през новата година! 🥰
Честита нова година и благодарности за огромния труд по броенето на всички номинации! Пожелавам здраве, време за четене и много интересни заглавия през новата година!
Моите три гласа отиват за номинациите ми, влезли в класацията, но в нея са влезли и други книги, напълно заслужаващи да бъдат книга на годината.
1. Тихи години
2. Времеубежище
3. Зажравените в неделя.
Номинираните, които не съм прочела още, но със сигурност ще орочета през тази година, са Олива Денаро, Вятърът знае името ми и хартиеният дворец.
11 прочетени имам от номинираните.
Моите три гласа отиват за номинациите ми, влезли в класацията, но в нея са влезли и други книги, напълно заслужаващи да бъдат книга на годината.
1. Тихи години
2. Времеубежище
3. Зажравените в неделя.
Номинираните, които не съм прочела още, но със сигурност ще орочета през тази година, са Олива Денаро, Вятърът знае името ми и хартиеният дворец.
11 прочетени имам от номинираните.
От номинираните съм чела само 3, две са ми класацията - Времеубежище и Виолета, макар че и от двамата автори, които много харесвам, имам по-любими романи, а третата, която е и фаворит засега - Вода за цветята, нещо не бях очарована, не споделям всеобщия възторг, макар да харесвам такъв тип книги. Много повече ме докосна "Елегантността на таралежа". Някак двете книги имат много общо.
Редактирам се - Не съм чела Виолета, а Паула
Гласът ми отива за Времеубежище в такъв случай.
Редактирам се - Не съм чела Виолета, а Паула
Гласът ми отива за Времеубежище в такъв случай. 
Гласувах за "Хана" и "Стълба към небето" - двете книги в класацията, които прочетох тази година. Чела съм още няколко от заглавията, но през предишни години, затова сметнах за удачно да отбележа само тези двете.
Набелязах си няколко заглавия за четене, благодаря за идеите.
Благодаря на за темата и за цялата организация по гласуването!
Набелязах си няколко заглавия за четене, благодаря за идеите.
Благодаря на за темата и за цялата организация по гласуването!
Благодаря за прекрасно оформената тема и труда по събирането на всички книги и гласове!
За много години, момичета! Здраве и късмет!
Аз не съм броила колко съм прочела, но въпреки че харесах "Вода за цветята", не смятам, че е за книга на годината
Моите са "Симон", "Истории от ръчния багаж" и "Изрисувано с къна", като "Историите" имам да си ги дочитам.
За много години, момичета! Здраве и късмет!
Аз не съм броила колко съм прочела, но въпреки че харесах "Вода за цветята", не смятам, че е за книга на годината
Моите са "Симон", "Истории от ръчния багаж" и "Изрисувано с къна", като "Историите" имам да си ги дочитам.
Благодаря за темата.
Забелязах един парадокс - от 2017 годиина насам нито една книга-победител не ме прилича по никакъв начин да я чета. Само аз ли съм така?
Забелязах един парадокс - от 2017 годиина насам нито една книга-победител не ме прилича по никакъв начин да я чета. Само аз ли съм така?
Аз понякога много харесвам някои нашумели книги, друг път въобще не. От изброените по-горе жанрове съм чела толкова много през различните периоди , че сега рядко захващам по нещо.
Гласувах за "Вода за цветята", "Истории от ръчния багаж" и "Олива Денаро".
Срам не срам, но ще си кажа. 😃
От номинираните книги не съм чела нито една книга, но имам “Симон” на Нарине Абгарян и “Тътени”. Така и не стигнах до тях.
Въпреки това, “Гробът на сестра ми”, “Тайните убежища”, “Изрисувано с къна” и “Съвършени останки” представляват интерес за мен и бих ги прочела, след като прочета цялата камара, която имам от непрочетени. 😄
Няма да гласувам изобщо, тъй като, не е релевантно според мен. Цяла година четох Джеймс Патерсън, Лиса Гарднър и по някоя книга от кутиите, която получавам.
Ще наблюдавам резултатите, защото ми е интересно кой ще спечели.
От номинираните книги не съм чела нито една книга, но имам “Симон” на Нарине Абгарян и “Тътени”. Така и не стигнах до тях.
Въпреки това, “Гробът на сестра ми”, “Тайните убежища”, “Изрисувано с къна” и “Съвършени останки” представляват интерес за мен и бих ги прочела, след като прочета цялата камара, която имам от непрочетени. 😄
Няма да гласувам изобщо, тъй като, не е релевантно според мен. Цяла година четох Джеймс Патерсън, Лиса Гарднър и по някоя книга от кутиите, която получавам.
Ще наблюдавам резултатите, защото ми е интересно кой ще спечели.
Резултатите от гласуването са както следва:
Първо място и Книга на 2023г. с 37 гласа - "Вода за цветята" - Валери Перен.
Второ място с 22 гласа - "Мамник" - Васил Петров.
Трето място с 21 гласа - "Времеубежище" - Георги Господинов.
Честито на победителите и до нови срещи!
Първо място и Книга на 2023г. с 37 гласа - "Вода за цветята" - Валери Перен.
Второ място с 22 гласа - "Мамник" - Васил Петров.
Трето място с 21 гласа - "Времеубежище" - Георги Господинов.
Честито на победителите и до нови срещи!
За първа година номинациите и гласуването сякаш са по-различни, с много по-различни от масовия вкус книги, по-обективни и без обичайните спорове
И за първа година съм чела две от книгите в тройката, макар че моята класация е отзад напред Остава и Мамник да прочета тази година
Миж, още веднъж благодаря за усилието!
И за първа година съм чела две от книгите в тройката, макар че моята класация е отзад напред
Остава и Мамник да прочета тази година Миж, още веднъж благодаря за усилието!
Аз съм доволна от развитието . ,, Вода за цветята '' много ми хареса . Разплака ме , но и ме усмихна . Трудно е да загубиш дете , но още по - трудно е да се съвземеш след загубата . А важното е да има някой до теб , когато падаш и когато се издигаш . Другите 2 книги изобщо не смятам да ги чета, но ако реша ще са на много късен етап . За сега имам доста да чета преди тях .
Аз също съм доволна, че и номинациите и гласуването тази година минаха спокойно без силни страсти, а класацията е такава, каквато е
Бях се настроила "Мамник" и "Времеубежище" да са на второ място с равен брой гласове.
Така "Хана" щеше да заема почетното 3-то място.
Но в последния момент ситуацията се промени
Бях се настроила "Мамник" и "Времеубежище" да са на второ място с равен брой гласове.
Така "Хана" щеше да заема почетното 3-то място.
Но в последния момент ситуацията се промени
За първи път и аз четох номинираните и спелечли призови места книги, но тази година. "Време убежище", нещо не беше моята, нещо тематиката ми беше скучна и си я оставих, само разгледана. "Мамник", в началото ми се стуваше, че няма да я довърша, но ми хареса. "Вода за цветята" четох най-бързо, хареса ми, но не и за победител. Най-харесах "Симон", която също ми попадна тази година, но пък не влезе в тройката.
Аз пък толкова се радвам, че "Симон" не влезе в тройката. 
Аз пък толкова се радвам, че "Симон" не влезе в тройката.
И аз . Взех си я миналата година и я бях започнала , но я зарязах . Не е моята . Ще се помъча някой друг път с нея .
За мен беше обратното при "Вода за цветята" и "Симон". Във "Вода за цветятата" темата беше емоционална и няма как да не повлияе на жени и майки, но пък самият стил беше някак отчужден, сякаш действията се случваха на друг човек, а не на главната героиня. В "Симон", която беше по-скоро за съдбите на жените вместо за Симон, емоциите бяха по-достоверни за мен.
Този път съм прочела и трите победители. Радвам се, че "Мамник" е сред тях и че един сравнително млад и органично появил се български писател е постигнал такъв успех.
Този път съм прочела и трите победители. Радвам се, че "Мамник" е сред тях и че един сравнително млад и органично появил се български писател е постигнал такъв успех.
... Във "Вода за цветятата" темата беше емоционална и няма как да не повлияе на жени и майки...
Което, оказва се, изобщо не е така. Като преживяла същата лична драма, загубата на дете, не ме разтърси, не ме уби отново, нещо, което очаквах при започване на четенето! Вероятно точно на сухия стил се дължи това, но чак ме хвана яд, че не успях да почувствам нищо...
Това се опитах да кажа, Тарталета. Темата е емоционална сама по себе си, но изпълнението в романа не толкова. Книгата е написана елегантно, но не докосва.
Това се опитах да кажа, Тарталета. Темата е емоционална сама по себе си, но изпълнението в романа не толкова. Книгата е написана елегантно, но не докосва.
Е, все пак е победител. Явно повечето от читателите са я харесали.
Това се опитах да кажа, Тарталета. Темата е емоционална сама по себе си, но изпълнението в романа не толкова. Книгата е написана елегантно, но не докосва.
Е, все пак е победител. Явно повечето от читателите са я харесали.
Да не дава Господ такова нещо, че и по... 
Довърших миналата седмица Вода за цветята, преди тя да довърши мен. Не е моята книга, определено. Забравените в неделя я четох лятото. Тя повече ми хареса. И при двете книги, обаче, имах чувството като все едно, че гледам филм, но не са се погрижили за дребните детайли, видими за зрителя. Като антипод на героя на Джон Бойн от Стълба към небето - хубава история, но на авторката й липсва талант да я доразвие и да стисне читателя за гърлото.
Лошата, за мен, новина е, че започвам Симон, а дамите, които не харесват Вода за цветята, не харесват и Симон.
В крайна сметка, важното е да сме живи и здрави, пък хубавите книги ще намерят пътя към нас.
Джон Бойн ми е новият любим автор.
Лошата, за мен, новина е, че започвам Симон, а дамите, които не харесват Вода за цветята, не харесват и Симон.
В крайна сметка, важното е да сме живи и здрави, пък хубавите книги ще намерят пътя към нас.
Джон Бойн ми е новият любим автор.
Аз харесах "Вода за цветята", а Симон изобщо не.
И аз така
Нека водим тези дискусии във "В момента чета..."