Отношения в двойката

Съжалявам, авторке, но на мен тази връзка ми изглежда супер мазохистична от твоя гледна точка. На твое място не бих се занимавала с толкова похабени грижи, енергия, нерви, а ти какво получаваш насреща ?! Фантазия за твое собствено дете, това ли е? На твое място бих предпочела да стана самотна майка от донор или нещо подобно, отколкото да се забърквам в сложни отношения със свекърва, бивша жена и малко дете.

Поне тогава ще можеш да отглеждаш и възпитаваш детето по твой начин, и да не се съобразяваш със всичко с бащата, бабата.. ще имаш и повече свободно време, гарантирано. И без друго в повечето двойки положението след появата на собствени деца се сговн*сва доста. Не напразно разводите са често срещани при семейства с невръстни деца. Така че ти решавай, но имай предвид, че ако имате проблеми, недоизказано и пр. преди появата на общо дете, след това ще е същото, но х10. Само дето и ти ще си двойно по-изморена, изтощена, изнервена и така. Генерално аз не бих препоръчала на НИКОЯ жена без деца да се хваща с мъж с дете (освен ако не е  тийн и вече пораснало дете), независимо от възрастта.

Невена, ти уби всичките ми надежди на нашето скоро да му омръзне да спи с нас. Все си мислех, че докъм първи клас ще се научи да спи само.

Тук правилният въпрос не е защо детето иска да спи в леглото с татко, а защо татко гони жена си в другата стая, за да си легне с дъщеря си.

Ако имаш желание потърси за синдрома на “mini wife”. Сигурна съм, че ще откриеш много прилики. Ще откриеш и защо спиш в другата стая. Този период и да отмине, идват други - още по-сериозни.

До сега винаги съм харесвала писаното от Невена  ,но това ме уби!
Децата трябва да си спят в своите креватчета! Разбирам някъде до 3 годишни да спят в същата стая с родителите ,или повече ако няма място,но в отделно легло!
Относно казуса на авторката,вече писах,че само си губи времето.

Защото не му се занимава да слуша рев и мрънкане, а и като я приспял и отидел при авторката, дъщерята се будела и нахлувала в тяхната спалня. Мене ме беше страх да оставам сама в стаята в тъмното. Имах обзаведени стаи у всичките ми родители и баби. Играех и учех в стаите, но дойде ли време за лягане, се насочвах към стая, в която ще спи и друг близък човек. Майка ми беше сложила единично легло в стаята си. Спях в него, особено като е горещо. Понякога сутрин се навирах в леглото и да я гушкам. Ако голям брой котки се накатереха по моето легло, отивах в нейното.

Мисля, че бащата го е страх, че ако тръгне да я гони от спалнята, тя ще отказва да ходи при него и ще иска да седи с майката, у която има баби и дедета, готови да обгрижват.

Мисифу, може да пробвате да отоплите хубаво стаята му и да оставите нощна лампа, а във вашата стая да спрете парното. Това като е студено. Като е горещо - обратното. Майка така успяваше да приспива децата като излизахме. Не гарантирам успех.

Невена, моят въпрос беше реторичен, пределно ми е ясно защо бащата иска да спи с дъщеря си. Но и не го е страх, че авторката ще си тръгне от него. Или тя изглежда прекалено зависима или на него му е все едно. 

Колкото и да се опитваш да изкараш за нормална конфигурацията “тате и дъщеря в едно легло, мащехата в другата стая” - ми не е!

Да си беше взел бащата котки, а не нова жена.

Вече написах, че всеки се простира до там, докъдето другият го допусне.

Не мисля, че на бащата му е все едно, а че авторката се е нагърбила с много повече, отколкото иска и може да понесе и че бащата вижда, че номерата му и тези на дъщеря му минават.

Аз с моите деца не играех като готвех и перях, какво остава да тръгна с чуждо да играя! У нас баща им ги извеждаше, защото обича да излиза, а аз сготвях по няколко манджи и простирах. Също се сменяхме. Аз извеждах децата, а след 4 или 5 часа той идваше да ме смени.

Мисля, че донякъде фактът, че авторката се е обвързала с ин витро с него и той се чувства незаменим я кара да търпи. Аз не бих.

Не твърдя, че mini wife или mini husband е нормална конфигурация, но мащеха в къщи също не е, та става една. Конфликт на интереси има. Mini wife поведение не се поправя ако родителят не полага усилия. Част от усилията е да прекарва време сам с детето, а този май го мързи. Също и с новата жена трябва време без детето.


Имай малко милост към котките! Подобни деца може да са много досадни за котки.

Абсолютно съм съгласна с всяка дума в последния ти пост. Но преди това  се получи сякаш тя трябва да се примири със ситуацията, защото “и аз като бях малка така съм правила”. Таткото го е страх, че дъщеря му няма да идва, ако не спи при него. Таткото го е страх да очертае ясни правила на личните контакти, защото майката ще каже “виждаш ли, баща ти не се иска” (напълно оправдани разсъждения на авторката). Таткото  го е страх, че ако авторката не си играе с дъщеря му, на детето няма да му е забавно в неговия дом. Таткото го е страх, че на мама къщата ще е по-интересна от на татко къщата. Таткото го е страх, че приятелката ще излезне скучна, пък родата при мама цял цирк изнасят. Страхът. От всичко го е страх, но не и че ще загуби тази прекрасна жена.

Този човек има сериозен проблем, не Вилма. Дано не му позволи да й вменява обратното. Вилма има три избора - да се примири и да е петнадесетото колело в собствения си живот. Да постави ясни граници, да се дистанцира и абсолютно да се оттегли от каквито и да е задължения към дете, бивша и свекърва (+да престане да се опитва да се харесва на всички). Или да си тръгне.

Ако тя не искаше дете с този мъж аз бих я посъветвала второто, при мен лично (а и при много други) даде резултат. Но при положение, че мечтае за свое дете, ще се включа към останалите мнения, че не е това правилният за нея мъж. Просто не виждам как ще се получи.

Обясненията, че съм правила така и не само аз бяха и за останалите, дето се чудеха как можело. Ми може. Никой не се оплакваше и копче не ми казваше и даже се чувстваха поласкани.

Не може да се примири Вилма. Все пак не е кофа за боклук, а и като се появи нейното бебе какво ще прави?????? Как я виждаш да готви, чисти, играе и учи с детето + да кърми и обгрижва бебето?

Грешка е направила, че не е сложила границите от самото начало, но мисля, че не е късно. Сяда и си прави ясен план с какво може и какво не може. Не всичко изведнъж, но ясни граници. Всичко това ще трябва да го обяснява бащата. Тя може само да се грижи за детето, но не и да възпитава. В началото може да я приспиват в тяхната стая с нощна лампа за да не я е страх. Важно е да се чувства сигурна. Не може, обаче, да изисква още игри след като Вилма е играла с нея една и толкова е обещала. От следващия път никакво прекрачване на граници.

Аз не мисля, че ако Вилма тропне с крак, мъжът ще я остави. Малко жени ще се навият да живеят с такъв и детето, но Вилма не го осъзнава. Мисля, че може да стане на нейното.

Може да изведе детето на кино, цирк, разходка докато Вилма шета и да и обясни, че това си е време само за тях, а като се приберат ще обърне внимание на Вилма.

Благодаря отново, момичета!
Аз осъзнавам, че сама съм си виновна, защото допуснах всички да ми се качат на главата. Защото като си добър и ги храниш, ти изяждат ръката. Като тук нямам предвид само храненето, а цялото ми добро отношение към тях. Използваха ме и аз позволих това.
Прави сте за всичко! Ако аз прочета написаното също горещо ще съветвам жената никога, НИКОГА да не стъпва там отново. Но ми е трудно да приема, че загубих две години от живота си, бидейки добра. В предишната си връзка допусках подобни грешки. Там дори колата сама си ремонтирах. Като цяло съм мъжко момиче и доста независима, но виждам, че това още повече обезценява една жена за мъжа. Мисля, че мъжете не харесват самостоятелни жени.
Наистина обичам този мъж. Но разбирам, че нямаме бъдеще. Просто ми е трудно да го приема. Трудно ми е на 33 да започна от начало всичко. Още повече като знам, че може пак да се стигне до подобни проблеми. А е не живея в чак толкова голям град, та да вярвам, че има голяма вероятност да срещна скоро подходящ. Просто не виждам смисъл да влагам нерви, време и чувства. Израснала съм в семейство с ясно поставени правила и граници. Организиран и страшно подреден човек съм, а допуснах да стана част от голямо мазало. Всъщност, този човек е очаквал от мен да се смачкам като дъвка между подметките на майка му, бившата, дъщеря му. Да си намеря място някъде там. Даже да съм вид спойка. Но аз не мога да го направя. Останало ми е малко самоуважение. А можех да направя много за този мъж.
Благодаря за това за mini wife. Виждам, виждам и даже обяснявам психологически какво се случва с детето, но пак се стига дотам, че тя е нежно, притеснително дете. А видите ли, аз явно съм звяр. Наясно съм и с Едиповия комплекс и с този на Електра. Отношението на свекървата винаги е била тип "длъжен си ми, ти си ми син". А аз съм далеч от мисълта, че създаваме деца, за да ги теглим цял живот за пъпната връв. Но... хора всякакви.
Разбирам, че това със спането е специфично и не е лесна работа. Аз имах отделна стая още от 5-годишна спях там. Но аз и като цяло винаги съм имала желание за самостоятелност. Приемах това като израстване, а те децата все бързат да порастат. Може и да ви прозвучи откачено, но даже ми се вижда нездравословно дете и дъртак да спят на 30 см разстояние. Та нали вирусите, които дъртият издишва цяла нощ, директно при детето ще ходят. Даже и микробиома на кожата. Детето си е дете, не знам, има право на собствени чаршафки, завивка. Разбирам да се гушкат преди заспиване, да се чете книга, но цяла нощ, прекалено е. Ненужно е. А и Невена, с примера за съквартирантката ясно показваш, че свиквайки така, после е доста трудно. Но то това не е единственият проблем в моята ситуация, така че и да го разреша, няма да помогне особено.
От две седмици съм командировка, с мъжа се чуваме служебно за разни домакински неща. Обсъждахме няколко пъти и тези проблеми, както и преди да замина, но винаги заема отбранителна позиция, казва "аз съм баща" и дотам. И той се оправдава с дъщеря си. Грозно е. Наближава краят на командировката и се чудех дали да се връщам там, но смятам да не го правя. И без това явно не му липсвам. Яд ме е за времето, което инвестирах там, за чувствата, за ремонта, който направихме заедно само двамата и направихме част от този дом много по-приятен и удобен. Бях го възприела като мой дом, колкото и да ми беше трудно, щото все се появява някой друг да го опикае за свой. Оставям част от себе си там, оставям и мечтите си.
Нелесно се взима решение човек да стане родител сам. Аз също искам човек до себе си. И не спирам да се питам защо моите приятелки и познати имат вече деца, семейства. Да, и те си имат проблеми, но на фона на ситуацията, в която съм аз... Но такъв е животът.
И нямаме брак, някой ме беше питал. Неведнъж е казвал, че такава грешка втори път няма да направи. Бившата го е съдила 2 години някъде за четирицифрена издръжка.
Сега просто трябва да се събера, да призная пред себе си и пред всичките си близки, че сгреших. Все пак за тези две години доста хора около мен го опознаха. Наясно съм, че е нормално хората да си кажат, че щом втори път не ми се получава, значи проблемът е в мен. Ще си нося кръста и това е. Ще се опитвам да съм полезна на себе си. Може би ще осиновя дечица. Но аз съм романтична душа и ми се иска да имам мъж до себе си. Иска ми се да остареем заедно. Иска ми се...

Всичко, което искаш може да го имаш. Просто трябва да направиш крачката към това. Млада си, нямаш дете/деца, ангажименти. Или захвърляш 2 години или много повече+други  неща.
Ти решаваш.

Вилма, прегръщам те!
Всичко е в твоите ръце. Бъди смела, макар че в началото ще ти липсва навика.
Хубавото е пред теб и винаги поставяй себе си на първо място!

Вилма, добре си решила да не се прибираш при него, в неговия дом и дома на дъщеря му. Бас държа, че изобщо няма да му залипсваш, най - много за чистенето, готвенето, прането, слугуването. Ама за това си има майка, нали, така че не се притеснявай, необгрижен няма да остане.. И си търси мъж без ремарке. Тоя се сетил кога да се прави на баща. Докато е живеел с бившата, съм сигурна, че изобщо не е поглеждал въпросното дете, а постоянно е кибичел при майка си, докато жена му го е отглеждала с помощта на нейните роднини, щом са се развели докато то е било още на 3-4, и сега се опитва да компенсира и да се прави на баща, ама за твоя сметка.

Аз пък не разбирам какво толкова те е яд, че и за времето, че и за ремонта, чувствата, пък и после "все се появява някой друг да го опикае за свой" - дома тоест. Като толкова те е яд, ами не прави нищо. Да не се провали после. По твоята логика ако хората се разведат след 10 години, направо да се гръмнат, че нали са се преинвестирали на чувства, на пари, на не знам си какво. Това е живота. Ти си си го избрала, живяла, пробвала. Дори не си и жертва на насилие. В повече ми идва оплакването от лигавото 8 годишно и всеотдайния му баща. Остави ги хората и пробвай другаде. Не е трагедия.

И за мен е прекалено цяла нощ да се спи с дете, което наближава пубертета. То и аз съм се навирала сутрин след ставане под завивките на майка и татко като дете, но това беше за по половин-един час сутрин през 1-2 дни от седмицата. Не е като да прекарам цяла нощ в леглото им. Извинявайте, но на някои момичета вече на 9 им идва цикъл.

Nevena, да не спамя сега с моя малкия темата. Но всичко необходимо му е осигурено, за да се чувства спокоен.
Две години не са чак толкова много време. По-добре навреме скъсай, че след всяка следваща година, ако не стане по-добре, все повече ще ти е жал за изгубеното време.