Как да стимулирам родителите си да се движат повече и да спортуват, за да бъдат здрави по-дълго?

Няма как да ги накараш тепърва да си променят навиците, няма да те вземат насериозно. В съседната тема пишещите се оплакват че било  твърде много да идат от една стая в другата и това са млади хора дори, всеки иска да живее на 5мин от магазини и аптеки и без да са пенсионери, такова е общото разбиране не виждам как ще направиш някаква революция от нищото.

Никак не можеш да промениш двама възрастни мързеливеца. Докато те сами не поискат, каквото и да им казваш, каквото и да им слагаш на телефона или караш насила да правят - няма да го правят.
Единствения вариант който виждам е, когато сте там с тях и детето, извеждате ги на разходка с него, и обикаляте парка, докато то тича напред. Не го забивате в пясъчника или на люлката, за да могат те да вървят заедно с вас подир него. Но това действа само в момента, в който вие сте там.

Трудно е да промениш навиците на възрастни хора.
Ние сме на 50 и на 52. Спортуваме ежедневно. Аз редувам 2 пъти в седмицата плуване, 2 пъти тенис и 2 пъти бягане или дълго ходене. Съпругът ми ежедневно прави стречинг, играе тенис 2 пъти в седмицата и 2 пъти в седмицата ходи на карате, заедно с единия ни син.
Родителите ни са на възраст между 75 и 80. Разхождат се пеша ежедневно, лятото плуват в морето при спокойна вода и при хубаво време ходят на походи в планината.
И ние, и те, имаме тези навици от младостта ни. Ние през последните 5-10 г. сме в пика на активността си. Те бяха много по-активни допреди 10-тина години, вкл. ходеха на фитнес, на йога. Сега намалиха темпото, но не спират да се движат.
За да не се стига до опит за промяна на голяма възраст, децата ни спортуват буквално от раждането си (плуват от новородени, без да преувеличавам, а после включваме и други спортове).

Майка ми е на 77г. Всеки ден прави около 15 000 крачки, също и упражнения в къщи. Казвала ми е, че има приятелки, които се оплакват от какви ли не болежки, в голяма степен, за които допринася и застоялия им начин на живот, но отказват да се мръднат от къщи.

В апартамент ли живеят, или в къща? Ако са в апартамент, подарете им ходеща пътека.
И задължително по една смарт гривна, дори да е от евтините. Достатъчно е да брои крачки, да мери пулс и кислород и останалото са екстри. Това ако не ги накара да се размърдат и поне да си правят 10 000-те крачки на ден, друго няма да е. С мърморене и опяване не става.
Ако живеят в къща с двор, най-вероятно си имат достатъчно движение през деня. Отстрани може да изглежда лесно, но поддържането на градина е доста трудоемко занятие.

едно куче за разходки

С бившия мм не сме на 50+, нито съвсем мързеливи, но купения вкъщи кростренажор стана закачалка след месец, а гривните ги нагризаха и завряха под дивана котките. И това при хора, които имаха желание за тези неща.
При хора, които нямат желание за това, нещата ще се превърнат в закачалка още на първия ден,  и праха от тях ще се бърше само преди да пристигне дъщерята с внука. Може и да го продатат на комшиите, ако много им пречи вкъщи...

Най-лесно, евтино и здравословно за тази възраст- ходене пеша, всеки ден, в началото може само по 10-15 мин,  постепенно увеличават

Трудно ще ги накараш тепърва да спортуват, но поне да се движат повече - разходка до по-далечния магазин, разходка до планина/нещо туристическо с ходене. Не ги стряскай от самото начало да вървят километри. Обърни внимание и как се хранят - липсата на някои витамини и минерали се проявява с апатия, нежелание за движение, разни здравословни проблеми.

Аз не спортувам - от малка съм така, не мога да си наложа и не ми харесва да се занимавам определени часове със спорт. Но се движа колкото мога - пеш, разходки из планината, избягвам да ползам кола без нужда, работя си в градината като мога. Преди няколко седмици питахме наши близки да дойдат на разхода из планината - направо се ужасиха, че им предлагаме да хванат автобус и после да вървим пеш - сняг, зима, те реално по всяко време се движат само с коли, буквално правят по няколко крачки от входа до колата си, ако не ходят специално на спорт, не се движат, без да преувеличавам. Гледам, че много деца в градината на малкия сутрин и вечер ги карат с кола буквално до входа, ако родителят не го запише на нещо да спортува и да ходи (а има доста такива), това дете от малко ще е с навици за обездвижване.

Откъде си толкова сигурна, че и те ще постъпят като теб и мъжа ти?
Аз съм на 50+, имам смарт гривна, която свалям само в банята, и ходеща, подчертавам, ходеща пътека, която ползвам почти всеки ден и си правя крачките.
Дали ме мързи? Да, мързи ме, при това много. И въпреки всичко го правя. Зорът е първите няколко дни, после става навик. Голям плюс е, че докато ходя, чета книги. Други гледат филми, слушат музика – кой каквото го влече.
Познавам много хора около моята възраст – всеки си намира начин да се движи, ако здравето му позволява.
Защото обездвижването може да разболява, но и на хората със здравословни проблеми не им е до спортуване. Там е малко като яйцето и кокошката.
На мен например много ми се ходи пак на фитнес, но с годините започнах да изпитвам трудности ту с едни, ту с други уреди и упражнения и трябваше да се откажа от тях, ако не искам да се осакатя. Остана ми само едното ходене. Затова си купих ходещата пътека и си ходя вкъщи. Плувам също, но много рядко, за голямо мое съжаление.

Ако някое от децата ми ме посъветва да се грижа повече за здравето си, за да мога да гледам внуците (бъдещите )щях да съм много, много огорчена.

Ходи им на гости и излизайте заедно, за спортуване забрави.

Насила не можеш да ги накараш. Можеш да им говориш от време на време, но ако не желаят, остави тази тема. В крайна сметка всеки решава как ще живее живота си, може да не държат на всяка цена да доживеят до 100 години.
Аз също не обичам да ми се дава тон за здравословен начин на живот. Както ми харесва, така живея. Не се стремя да достигна определена възраст, по-важни са ми други неща, които правя в това време.
Когато и ако спортувам, то е за удоволствие, не за здраве.

Не можеш да налагаш стила си на живот на родителите си. Дразнещо е. Ако искат, ще се движат. Има такива хора, които никога не са спортували и самата идея им е чужда. Но пък имам най-най-близък родинина - бивш активен спортист, сега на 50+ не може да се накара да спортува отново, макар да знае прекрасно ползите от движението.
Тяхна си работа, и на родителите ти, и на всеки, който не желае да спортува.

И на мен ми се вижда обидно подмятането, че ето, ако се разболеят, няма да могат да гледат внуците.

Връзките възрастни с внуци трябва да са много активни, но да натоварва човек възрастни хора да тичат подир активни малки деца може най-много да опорочи тези връзки. Възрастните ще стигнат границите си на активност и време, ще сложат децата пред тв или ще започнат да им се карат ... Никога не съм позлвала родителите ни за дететегледачи , но заедно на ваканция - да

С две ръце гласувам за ходеща (не бягаща) пътечка и аз. Има доста компактни модели, някои се сгъват и можеш да ги складираш под диван или легло. Дори веднъж седмично да я ползват да походят малко, пак е нещо. С баща ми това се оказа добра стратегия, иначе е все с колата и пеша не ходи почти никъде.

Говори им, че дори едни 10 минути ходене доказано са много полезни и имат моментален положителен ефект над всички системи в организма. Няколко пъти по 10 минути на ден докато зяпат телевизора и се натрупват. Даже не трябва да се преобличат и вземат душ след това. Може и директно след ядене на пълен стомах дори, особено след вечеря е много полезно.

Друг вариант е да си вземат кученце, но само ако смяташ, че ще се грижат качествено и наистина ще излизат да го разхождат. 

Моя близка на 60+ се записа на народни танци наскоро и много се кефи. Повечето са на сходна възраст и са си компания, ходят си на екскурзии с групата. Има планинарски групи за пенсионери също. За по-общителни хора е добър вариант.

Не съм съгласна, че здравето ни е изцяло личен избор и въпрос. Като грохнем, пешкирът го обира здравната система, за която плащаме всички, и най-вече най-близките ни хора — и финансово, и битово, и емоционално. Ясно е, че вечен живот и здраве няма, но имаме морален дълг да се поддържаме поне в прилично здраве максимално дълго, доколкото зависи от нас, разбира се. И също така смятам, че можем и трябва да си влияем един на друг да правим по-здравословни избори, или поне да не насърчаваме лошите такива. Средата е много важна.

Те ако са работили са си платили .

Доста е отблъскващо е да караш родителите си да спортуват, за да ти гледат детето. Детето е твое задължение. Родителите ти са заслужили да правят каквото си искат. Навлизането в личното пространство е проява на неуважение и простотия.

Внуците са задължение на родителите си. Нека имат добър контакт с баба и дядо, нека общуват, но гледането си е за родителите.
Бабата и дядото е добре да се поддържат, за да не легнат и те на ръцете на децата си, заедно с внуците.

Живеете ли много много далече от родителите си? В чужбина? Или друго тяхно дете да е много далече?
Понякога това предизвиква при възрастни родители неволно тъга и апатия, затвореност, нежелание за каквото и да е, и оттам заседналост, отпуснатост, дори да нямат физически проблеми.
А ако имат такива, физически, трябва да се имат предвид. Не може човек с проблеми в колената например, да му обясняваш колко е полезно да се движи.
Това за внучето е некоректно казано и мислено..

Въобще досега следвали ли са някакви твои съвети?

Е вие я нападнахте веднага, че иска да си гледат здравето, за да и гледат детето. Може просто да иска да се погрижат за здравето си, понеже зележаването в по-напреднала възраст има сериозни последствия. Родители са и все пак. И аз много се ядосвам на баща ми, че доста се залежава и стои на лаптопа нон стоп.
А да ви дам един пример защо е важно да мисли и да са във форма, когато гледат детето. Тъщата ми води много нездравословен начин на живот. В момента се качва до четвърти етаж с поне една почивка (понеже при тях ползва асансьор, а ние нямаме). Обаче иска да прекарва време с внука си, но ако го оставим (много рядко, понеже живеем на 2000 км) го боцва пред телевизора или му пуска клипчета на телефона, защото много бягал и не можела след него. Ако не го заведем обаче, се сърди.

Според теб хората с двигателни проблеми, например, не трябва да припарват до внуци?

ConstructiveDestruction, заведете го на гости, като и вие сте там, а не тя да го гледа, щом не се справя жената. Тя иска да прекара време с него, но едва ли е казала, че иска да го обгрижва и да го извежда в парка.

Според мен да се залежиш с години и единственото движение да ти е до спирката на автобуса, не са двигателни проблеми. Особено когато си в такова състояние преди 60 години.

И според мен, ако съм искал да кажа, че хората с двигателни проблеми не трябва да припарват до внуци, съвсем спокойно съм можел да го кажа.


А иначе цитирам бабата: "Е той само вие като сте тук ли може да е при баба си?" - Тя се сърди, че не го оставяме там, а е там само, когато и ние сме там.

Възрастните хора приказват, изразяват емоции ... в основата на всичко са те и тяхното остаряване и необходимостта им от внимание и компания и за някакво участие и значение . Не разбирам как можеш да бъркаш бекграунда на подобни изказвания.
По мое мнение в случая не тя не си дава труда да направи нещо, а ти не си даваш труда да разбереш човека отсреща.
Моите свекъри са така . И свекър ми не иска много да се движи. Никога не сме им оставяли децата сами , защото е ясно какво ще стане. Известно време мъжа ми им даваше разни съвети, но с времето аз се убеждавам, че те са си щастливи и си харесват живота така и че те самите се чувстват добре така. Това е техен избор. И ние не оставяме децата с тях, но забелязахме, че когато отидем с кола и ги заведем на кратка разходка на интересно място около софия, ако им вземем билет с нас на представление, концерт, музей ... ако ги поканим на пицария или нещо такова те идват и са доволни и никой не се преуморява. На мен малко ми е проблем желаието на свекървата да гостоприемничи с големи вечери ... а двамата не могат почти нищо вече и ми е много съвестно - да откажа и да им натреса работата . Т.е. не знам кое е по-добре. Така че на ротационен принцип. Когато можем отказваме и каним ние на заведение , но на семейни празници приемаме и се опитваме малко да помогнем.

Според мен разбирайте възрастните хора, не се опитвайте да ги накарате да правят каквото на вас ви хрумне.

Жената е на 55 години, не може още да се говори при нея за такива проблеми. Физически не си обръща внимание (по-скоро и липсва волята и навика), ама когнитивно е топ форма (като изключим, че се сърди за доста неща).

Виждам хора на 25 години с такива проблеми. Както виждам и 90-годишни баби да се движат, да пазаруват сами, да си чистят и готвят че и в градинката малко да си работят. Адски е трудно да променяш навици на човек, който не иска да се промени, но понкога става с малки крачки (буквално).

Защо да не може ?

Защото я познавам и мога да преценя актуалното и психическо състояние.

И какво е то? Според твоята експертиза защо тази жена се държи със себе си така, слага се на неща които не може и не и пасва да прави и ви търпи глупостите ?

Аз не мисля, че обсъждането на нейното състояние е тема на форума. Също и не мисля, че е редно да се характеризира като "глупост"  това, да я оставим да отиде с внука си на площадката, докато ние сме отишли да пазаруваме примерно. Че чак да трябва и да ни търпи "глупостите".
Естсетвено във форумите има различни хора, с различни ценностни системи,  различен опит (положителен или отрицателен) и съответно различни разбирания и реакции на еднакви ситуации.
Иначе темата е важна и интересна, та смятам да се придържам към нея.

Ами нали за това се включи  в темата. Чети какво пишеш. Глупости имах в предвид да я характеризирате с вашите лични интереси и стандарти.
Другото , което разбрах е , че не сте я оставили на площадката. Но не разбрах за колко време сте я оставили на площадката, къде е била площадката и имало ли е край площадката някоя сладкарница или нещо интересно, където могат да идат като им омръзне или така или иначе е трябвало да се прибрат на телевизора. Защото си ги знаем площадките , кравталите и софийските блокове и разнообразието от забавления около тях.
Но оправяйте се щом смятате че сте прави. Със сигурност майка ти няма да се почувства по-добре от критика, отколкото от разбиране. Но ти си знаеш .

ConstructionDestruction, вие искате тя да изведе детето на площадката.
Тя преценява, че не може да се справи с него, защото то бяга бързо.
Очевидно тя е права в този случай да не се наема с нещо, което не й е по силите.
Има хора, които не се движат активно и не са се движили активно никога. Няма как да ги накараш, а и не виждам какво ще ти е основанието да им налагаш твоята идея как да живеят те.
Между другото, такива хора също могат да доживеят до дълбока старост, с техен си комфорт и без да натоварват другите.

Вие решавате като отговорни родители, след като тя не може да обгрижва детето, както вие бихте желали, дали да й го оставяте или не. Аз не бих.

То си има и лаф: виж колко години живеят зайците и колко – костенурките.

Аз го дадах това с площадката като пример. Ние нищо от никого не искаме, гледаме си детето без баби и дядовци и не ги караме да правят нещо. Когато дойдат на гости или ние отидем при тях, тогава го виждат (то друг вариант така или иначе няма). И дори и тогава, когато излизаме някъде, по принцип искаме да си го вземем с нас. Ако някой прояви желание, както в случая с площадката, тогава го оставяме при този някой. Когато се прибера, дали при родители ми или при тези на съпругата ми, аз готвя, чистя и си гледам детето (съпругата ми също). Когато решим да ходим някъде на почивка, детето е с нас при всяко пътуване и не се оставя на баби да го гледат.
А конкретния случай с площадката е следния - решаваме да излезем да пазаруваме, приготвяме детето за излизане и бабата казва: "Оставете го тук, да отидем на площадката, тъкмо и аз да излезна малко". Аз в случая друго не съм и казал за площадката.
Проблем ми е само, когато (доста често) се каже "Оставете го тук, да го видя", ние го оставяме, излизаме да пазаруваме, да оправим документи или каквото и да е, и като се върнем детето е с телефон в  ръцете, понеже искал да му се четат книги, искал да строи къща, само различни неща искал. И това след половин до един час примерно.
Ако не го оставим обаче, е следното: "Вие не ме уважавате, искате детето да страни от мен" и т.н.
Кое е правилното решение от наша страна, като изключваме детето да стои нон-стоп на телефон или телевизор, понеже честно казано то ми е приоритет пред емоциите на други хора?
И пак казвам, не е важно да разисквам моята житейска ситуация - а да погледнем,  че не е нужно да нападаме питащата, затова че иска да накара родители си да се движат. Дядо легна ей така относително в ранни години и за няколко години си докара страшно много здравословни проблеми, от които и почина в крайна сметка.

Ако цял живот са слушали как на 50 си грохнал старец и всичко е за младите, не виждам какъв аргумент може да се извади сега, че да ги убедиш в обратното, че има смисъл да се движат и  да се поддържат активни.

Четенето на приказки не включва движение. Проблемът не е от физическа трудност, ами чисто и просто така е по-лесно.

И ? Теб никой не те спира да четеш приказки. Друг пък може да не обича.

Може да си изпрося обиди,но ще си го кажа.Българинът е страшно мързелив човек,свикнал само да се вози с колата.Не се грижим масово за здравето си и то от млади години.Вредна храна,застоял начин на живот,пушене,алкохол,да не изреждам всички вредни навици на българина,защото всеки ги знае.И добавяме към картинката и липсата на превенция на здравословното състояние и зъбите.Аз спортувам редовно и всяка сутрин в парка се срещаме едни и същи хора,няма нови лица.Едни и същи сме в студ,жега,преспи сняг,дъжд.Има доста пенсионери,и мъже и жени.Истината е една:както си свикнал на младини,така е и на старини.Активно спортуващ млад човек ще бъде активно спортуващ и ходещ възрастен и пенсионер(тук не включвам заболяванията,при които и да искаш да ходиш,да не можеш).Има хора от кръга на познатите,които никога не съм виждала в парка,дори,когато децата им бяха все още малки.Разходката им беше в градинката пред блока.Така и си останаха.Децата порастнаха и възрастните си останаха вкъщи или на пейката пред блока.А имат коли и могат по всяко време да отидат където искат,вместо да висят на пейката.Но така са свикнали.Мързелив и обездвижен народ сме,това е истината.Когато човек е свикнал да виси пред ТВ-то почивните дни от младини,ще си остане такъв и на старини.

Това ти го обясних преди и ти казах защо го прави. Обърнете и лично внимание по нейния начин. А от страна на детето - много вероятно забранения плод му се струва по-примамлив от площадката и е намерил как да го докопа. Т.е. децата са големи манипулатори.
 Аз съм малко фаталист и не бих посмяла така самоуверено да коментирам бъдещето си. А за останалото е както за всичко останало - в едни случаи си прав в други не. Аз познавам спортисти и то добри състезатели на младини, които със усложняването на живота и житейската ситуация все повече се забатачват в ежедневието . Ако гледаш 2 деца , домакинство от 4 човека,  без помощ, работиш на пълен раб. ден и партньора и ако сами се борите за децата и жилище , защото никой не ви дава на готово - след един такъв ден с кои сили и подтик ти ще се вдигнеш смазан от умора кокали и ще подскачаш хепи из парка в дъжд, мраз и каквото там беше ?

Авторката да не е отишла да ги раздвижва?

Ние малко и отклонихме темата, за което поне аз се извинявам де. Ама ако е успяла, лошо няма.

peten, кой българин е страшно мързелив човек? Ти не си мързелив, българин ли си?
Недей така да изкарваш някакъв средно статистически българин някакъв си, защото не съществуват средно статистически хора. Родителите на авторката и майката на Construction... не са средностатичстически, а са просто хора. Не са свикнали, не се движат и това си е тяхна работа, но не е доказателство, че българският народ е не знам си какъв.

Аз само да спомена за пореден път, че не става дума за майка ми

Аз се опитвам да ги насърчавам да се разхождат и да ходят на фитнес. Цял живот съм спортувала нещо, та когато се прибера в родния си град, ги взимам с мен. Мисля, че им харесва повече да спортуваме заедно, защото времето минава по-бързо, забавляваме се и не го мислят толкова. Когато ме няма, се чуваме по вайбър и ги подсещам.
Питам ги да кажат колко крачки са направили за деня и да се състезаваме. Iphone-ите например имат предизвикателства за крачки и тренировки, които много ми допадат, но родителите не са с iphone.
Проучвам дали има подобни алтернативи и ми попадна този сайт https://www.visionimpress.bg/vitalityplus
Изглежда се разработва, но може да се запишеш за новини.

Следя в Инстаграм едни фитнес инструкторки, 50+ и 60+, всички с деца, някои с внуци. Егати мадамите! Уча се от тях, имат си и някои здравословни проблеми, но се движат. Чужденки са, разбира се....
Моите родители са 70+. Бял хляб, малко движение. За съжаление, проблеми със сърцето, майка ми с изкуствена става и 90 кг... Нагледен пример до какво води традиционното хранене и липсата на спорт. Липсата на почивка с десетилетия. Може ли да им се повлияе? Не.😒

На тази възраст вече едва ли….повечето хора се замислят за здраве на 50+ като се появят първите болежки, щом досега не са го направили, значи нямат желание никакво за промяна

Над възрастта на родителите ви съм. Винаги съм спортувала /по-скоро - раздвижвала съм се / умерено - 2 пъти седмично аеробика, каланетика или пилатес. Сега - йога. Това не е моето, но пък си имам от младини проблеми с гръбнака, та кой знае как щях да бъда сега.  Плюс ходене пеша с някаква цел - да напазарувам, покрай децата, да посетя някого. Съвсем съзнателно избягвайки градския транспорт.
След като децата излетяха  открих хорАта. А сега, с Мултиспорт картата, и други танци. Е, това са заниманията, които ме зареждат и емоционално, нищо че не винаги са най-доброто за болежките ми.
Това, което никога не е работело при мене е самостоятелните занимания - да си правя сама гимнастиката или да ходя заради самото ходене .
Та, моят съвет е - да им помогнете да пробват различни неща. Може да им допадне самата активност, може да им допадне новата среда.... И най-вероятно ще им е приятно, ако правите нещо заедно - някоя лесна екопътека, например.

Точно това веднага ми дойде на акъла.
 Отделно и че кучето създава социални контакти. Майка ми си има приятелки от кучешката градина и си излизат заедно с кучетата, организират си заедно и по- дълги разходки.

А вие как сте със спорта и здравословното хранене?? Защото ако само им говорите, а примера който давате е обратния, няма да стане.
Когато аз загубих много тегло и започнах да спортувам, магически хора около мен започнаха също. Започнаха от нищото да искат съвети от мен.

Кучето не е добра идея, ако е нежелано и натрапено. Няма да бъде обичано и няма да бъде разхождано според нуждите му, а само за 5 мин., колкото да се изходи и да се отбие номера.
Също така трябва да се помисли, че това куче ще има живот около 10-15 години и да не стане така, че след някоя и друга година (не че го пожелавам) да трябва да му се търси друг собственик или да бъде натирено на улицата...

Принципно каузата е изгубена. Инициативата би дошла от тях самите или единствено от вдъхновяващ пример. Ти вдъхновяващо ли живееш? Евентуално ако спортната ти натура и резултатите ти ги впечатлят и се гордеят с това твое качество, може да бъде заразно и за тях. С критика за жалост няма да ги мотивираш, дори да е конструктивна или полезна за тях. Особено закоравяли авторитарни родители, които не позволяват да им се каже и гък. Ако са широко скроени (предвид възрастта ме съмнява, но има и такива), евентуално можеш и с изразяването на искреното си мнение и препоръка да ги накараш да се замислят. Аз не съм успяла до сега по този начин, единствено с примера си и то много ограничено.

Ако са инатести, може дори да почнат да се подиграват на хобито ти или да подхвърлят колко е по-хубаво да си пийнеш едно вино на дивана вместо да се потиш по фитнесите, горските пътеки и т.н. Човекът, който иска, винаги ще намери начин. Който не иска, ще намери извинение.

Бабите и дядовците във форма са истински лукс. А иначе съм на мнението на Фийвър Рей, че на първо място родителите имат отговорност за гледането на децата и възпитанието им, друг не.