Психолог за дете на 3 години

Последното мнения отразява това, което мисля и аз. С психолога ще работите вие като родители.
Педагозите в градината са се нагледали на непослушни деца. Масовката деца са доста глезени в наши дни, което води до поведение, което да се определи като непослушно. НО не послушание и проблем при отработване на емоции са доста различни неща. Безумен смях или силен гняв, което и вие сте отбелязали говорят за нещо, с което детето не знае как да се справи и отработи. Затова е хубаво да се посъветвате със специалист и коригирате сега, а не да сложите в графа неоослушен и проблема до училищна възраст вече да е доста сериозен. Успех

И пак всичко се завърта и стига  до родителя и "демократичното" възпитание, приемането че подобно поведение
е  нормално и обвиненията че учителките си "нямали друга работа и гледали да се изказват по въпроса" . Затова и психолога започва от родителите. А не от детето.

Проблемите са много и за мен вече практика, от която няма спасение. Не "демократично" възпитание, въобще липса на такова, недостатъчно време с детето, объркването на презадоволяване с вещи, емоции, угаждане, с любов. Много деца са поставени в ролята те да взимат решения, а родителите абдикират от задълженията си под претекст, че се съобразяват с детето. А то реално е без опит и умения да прецени реалните си нужди и потребности. Офф топик малко пост.

Аз бях по-мека от вас, но мислите ми са в унисон.
Родителството не е лесно. Всеки иска да е добър родител, но всеки допуска грешки по един или друг начин. Има и някакви митове за родителството от  последната четвърт на миналия век, сякаш е било нещо толкова лошо, че сега всеки иска да го избегне и завива в другата крайност. Важното е всеки родител да се стреми към развитие, да е критичен към себе си, да умее да слуша , анализира и прилага. И да не се страхува да признае че има нужда от помощ. .

Моля?? Учителката се разплакала? Май тя е за психолог. Що за хора гледат малки деца? Мнението ми се препокрива напълно с това на Руми. По описанието мисля, че на детето нищо му няма. Прекалено кротки и разбрани деца на тази възраст са за притеснение.

Ние не познаваме и не сме виждали вашето дете. Учителките го виждат всеки ден заедно с други деца на неговата възраст, вероятно прекарват повече време с него, отколкото вие. И на базата на няколко думи от вас искате съвет от някакви случайни непознати дали детето ви има проблем. Това сериозно ли е?
 Иначе разбирам, че търсите ускопоение. Дава ви го последната потребителка. Питам се къде ще е тя и какъв съвет ще ви даде, ако се окаже, че не е била много права и след време заради нея и други от нейната порода сте пропуснала да действате за доброто на детето ви. Дали тя ще се вълнува от вашите тревоги тогава. Или няма да каже , че детето е ваше и е ваша отговорността за бъдещето му.
И съм убедена, че не сте изцяло честна и подробна. Поработете върху себе си, ще ви трябва време.

Аз още не разбирам какво лошо/страшно//срамно има да се консултираш с лекар или психолог. От малък град ли сте, 21 век сме.

Няма нищо срамно в това да отидеш на психолог. В развитите страни почти всеки ходи на психолог и то редовно, а тук още има някаква стигма около това и се възприема като нещо, за което не трябва да се говори, сакън да не би някоя съседка-клюкарка да разбере. Очевидно нещо се случва, след като е причинило болка на друг човек и се смее, докато друг плаче...Днес е това, утре може да е нещо по-сериозно...Не разбирам защо някой по-назад беше писал, че учителката била за психолог, щом ревнала. Ако вас някой ви удари силно с топка в носа (примерно, не знаем дали е точно това), как трябва да се почувствате?

А да не би да се е смяло на нещо друго детето, например на друго дете което нещо е направило и не е било забелязано? Тук учителката ще може да прецени и да каже. Подкрепям мненията, че една консултация с психолог само може да е полезна за детето

Аз съм скептична за работа с психолог от такава ранна възраст. По мои наблюдения днес повече от всякога децата не се оставят на естествения ритъм на развитие, а се канализират в някакви уж полезни, но не винаги ефективни модели.
С уговорката, че няма как да зная какви са проблемите на конкретното дете и че не отричам принципно работата на психолозите. Но веднага ще кажа, че истински професионалисти сред тях се намират изключително рядко.

С моето дете от малко по-висока възраст(около 4г)минахме по този път-психолози, "специални учители", дори до психиатър опрях. Бях много критично настроена към детето и отворена към полезни практики.
С риск да прозвучи като "мамин златен", да споделя какви му бяха нарушенията. И да, наистина имаше проблем с дисциплината
В първа и началото на втора група имаше уникални учителки. Всяко дете беше обгрижвано и му беше оказано внимание. Но в един момент се смениха и двете.
Един ден детето ми вместо на червените люлки отишло на сините в двора. С около 10 см разлика и играещи деца от друга група, обаче минал "демаркационната линия" - проблем.
Не желае да оцветява - проблем
Не желае да яде - проблем.
На "входното ниво", забележете, в началото на 4 група критики, че децата (някои на 5 години) забравили материала. А едно от тях, (да, моето) демонстративно затворило тетрадката и казало "Аз това няма да го пиша". Следва цъкане с език от загрижени майки и въобще, драма.
Обърках се от притеснение, обиколих всякакви специалисти, никой не откриваше проблем, ама така, профилактично ходех по на някой и друг сеанс.
И така, да не ви отегчавам, но като цяло строши много нерви
Едва във второто основно училище учителите започнаха да споделят добрите качества на детето
Да, не е бил от най-успешните. Но както не изпълняваше, така на 6 не навършени четеше гладко, на първите състезания по математика без каквато и да е подготовка имаше резултати сходни с деца, които от пеленачета ходят на курсове, образно казано.
Днес е абитуриент, за момента с отличен успех и много интереси. Да, мързелив е, да, не дава всичко от себе си. Но никога не е отказвал помощ у дома. Не ходи по дискотеки, не пие, не пуши. Има приятели, с които във всеки момент, когато могат са сред природата. Не се старае чак толкова много с ученето, няма езикови сертификати, но с лекота изкара успех 5, 80.Мързелив е и често спи до обяд. Но вчера стана в 5ч(почивен ден) да ходят с приятели на велопоход през 3копътеки до съседен град. Карал е колело от 6 до 18ч,а днес стана в 7 ч, за да иде на пробна матура.

Защо пиша всичко това. След натиск и неуспешна работа с психолози реших да си отделя кое е важно и кое не толкова. И започнах да си отглежда детето, като му създавам или по скоро спазвам естествен ритъм на занимания, почивка и себе изразяване. Никога не съм го глезила, но и не съм го подлагана на свръхнатоварване, не съм искала това от него, нито пък безпрекословно подчинение.

То по принцип няма нищо лошо да се направи една консулатция със психилог. Това, което ме изненадва е, че не ви оставят вие като родители да стигнете сами до това решение, заради което предложението им се възприема като едва ли не крайна мярка и нещо кой знае колко фрапиращо.
В яслите по принцип нямат особена търпимост към по-буйни деца и доста ги строяват. Моят в яслата го изкарваха кротък, но постоянно си търсеха поводи да ми го "връщат".
Сега в градината има разни прояви, които ме притесниха, но и други, които не намирам за толкова страшни и подозирам, че вече ми го "ковладят", защото знаят, че ми дреме и ми пука и тъй-тъй са ни подхванали, какво ли си казват: поне ако едно семейство успее да си укроти детето, пак е кяр. Едно от последните оплаквания от едната госпожа беше, че отишъл до тоалетната без да им каже. После от другата госпожа разбрах, че тази тоалетна е точно под носа им и самата тя беше доста учудена, че това е било отчетено като някакъв проблем.
На мен също ми се ще да се консултирам с психолог по някои въпроси, и съм запазила час, но и мен ме притеснява същото, което споменава Светкавица. Не е като да не познавам психолози, някои от тях дори училищни. И като знам що за хора са някои от тях, какви разбирания за живота и мироглед имат, просто ми настръхва косата. Аз при тях не бих си завела детето, но много родители, които не ги познават, ще го направят. Вероятно просто ще им дават отговорите по учебника, а не решения от личен опит и практика.