Привет 
Мъчат ме два въпроса в последните дни и ще се радвам да чуя мненията ви.
С приятеля ми чакаме дете през септември (напълно желано и планувано). Имаме по едно дете от предишен брак и двамата - и двете момичета, на 5 и на 7г. Като цяло след първоначалния стрес, когато заживяхме заедно, всички се разбираме. Неговата дъщеря е при нас през уикендите, моята по-често е с нас. Двете се карат за някакви нормални момичешки неща, но като цяло не виждам по-сериозен проблем. Дъщеря му по-скоро имаше проблем с мен доста време, сериозна ревност си беше, имашпе караници, драми, тя е доста "серт", свикнала е явно при майка й да командва, но в последните месеци всичко е що годе нормално. Прекарва доста време само с мен и не виждам негативно отношение.
Притеснението ми е как ще реагира тя като разбере , че ще има сестра или брат. Не мисля, че много много иска, защото е доста рревнива към баща си. С моята дъщеря проблем на този етап не виждам - тя само повтаря колко иска сестричка. Някой с подобна история има ли и каква е била реакцията на децата? Период лие или да очаквам по-сериозно сътресение?
Другия ми въпрос, който също ме тормози доста.... Бившата на приятеля ми също има мъж, не живеят заедно, но са от години във връзка. Моят приятел, който е супер патриархално възпитан, тотално е против дъщеря му да живее при другия мъж. Отварям скоба, това е мъжът , с който бившата му е изневерявала 2 години преди да се разделят и общо взето в тия две години му е направила живота ад. Буквално като кажа, че е нормално те да заживеят заедно също, той казва, че това само през трупа му ще стане, че който и друг мъж да е той няма против, но заради този дъщеря му не живее в здраво семейство и т.н. Като цяло отношенията между него и бившата му са почти никакви - много рядка комуникация само за детето, той не я понася особено много. Карали сме се заради горното, спорили сме, казах му, че за мен това означава, че той още има чувства към нея... Вади ми от 10 кладенеца вода, колко не можел да я погледне и, че причините му нямат общо с нея. Тя да живеела където иска, но детето не.
Като цяло не мога да кажа, че имам съмнения в отношенияте му към мен - получавам цялото внимание и любов на света, приема дъщеря ми като негова, говорейки за каквото и да е бъдещо нещо винаги сме "ние".... обаче не разбирам другото....
Благодаря за мненията предварително. Ще ми е много полезно да видя нещата от друг ъгъл
Мъчат ме два въпроса в последните дни и ще се радвам да чуя мненията ви.
С приятеля ми чакаме дете през септември (напълно желано и планувано). Имаме по едно дете от предишен брак и двамата - и двете момичета, на 5 и на 7г. Като цяло след първоначалния стрес, когато заживяхме заедно, всички се разбираме. Неговата дъщеря е при нас през уикендите, моята по-често е с нас. Двете се карат за някакви нормални момичешки неща, но като цяло не виждам по-сериозен проблем. Дъщеря му по-скоро имаше проблем с мен доста време, сериозна ревност си беше, имашпе караници, драми, тя е доста "серт", свикнала е явно при майка й да командва, но в последните месеци всичко е що годе нормално. Прекарва доста време само с мен и не виждам негативно отношение.
Притеснението ми е как ще реагира тя като разбере , че ще има сестра или брат. Не мисля, че много много иска, защото е доста рревнива към баща си. С моята дъщеря проблем на този етап не виждам - тя само повтаря колко иска сестричка. Някой с подобна история има ли и каква е била реакцията на децата? Период лие или да очаквам по-сериозно сътресение?
Другия ми въпрос, който също ме тормози доста.... Бившата на приятеля ми също има мъж, не живеят заедно, но са от години във връзка. Моят приятел, който е супер патриархално възпитан, тотално е против дъщеря му да живее при другия мъж. Отварям скоба, това е мъжът , с който бившата му е изневерявала 2 години преди да се разделят и общо взето в тия две години му е направила живота ад. Буквално като кажа, че е нормално те да заживеят заедно също, той казва, че това само през трупа му ще стане, че който и друг мъж да е той няма против, но заради този дъщеря му не живее в здраво семейство и т.н. Като цяло отношенията между него и бившата му са почти никакви - много рядка комуникация само за детето, той не я понася особено много. Карали сме се заради горното, спорили сме, казах му, че за мен това означава, че той още има чувства към нея... Вади ми от 10 кладенеца вода, колко не можел да я погледне и, че причините му нямат общо с нея. Тя да живеела където иска, но детето не.
Като цяло не мога да кажа, че имам съмнения в отношенияте му към мен - получавам цялото внимание и любов на света, приема дъщеря ми като негова, говорейки за каквото и да е бъдещо нещо винаги сме "ние".... обаче не разбирам другото....
Благодаря за мненията предварително. Ще ми е много полезно да видя нещата от друг ъгъл
