Разсиновяване

Навремето баба ми имаше една бивша колежка, която се канеше да разсиновява. Там беше тежък случай. Осиновеното дете (вече около 30 годишно), беше извършило убийство. Не знам как се разви случая.
При вас предполагам е нещо свързано с имоти. Грозна картинка, но по-добре си живейте живота и не се занимавате с тях. Само да не стане, след години да няма кой да ги гледа и да ви потърсят.
 Не се обвинявайте! Те явно са си такива, приемете, че така са се родили.

Съгласно промените в закона от началото на тази година, разсиновяване се допуска в много ограничени случаи.
Каква е причината при теб?
Защо искаш да прочетеш чуждите истории, вместо да споделиш ти твоята, за да получиш повече съвети и насоки?

Вие съжалявате ли, че така се развиват нещата? Предполагам, да.
Ако е така, не можете ли да промените ситуацията с добро, да говорите с осиновителите си.. Евентуално те биха могли да спрат процеса, но само ако намеренията ви да се СРЕЩНЕТЕ ОТНОВО С ТЯХ (в преносен смисъл казано) са искрени, а не само битово-финансови.

Ако е последното, тогава.. едва ли

То има и разлика между дете и възрастен в момента на разсиновяването.
Аз знам само за възрастни, пълнолетни; едната ми е позната, не изглежда да съжалява, но не съм близка с нея. Да е била към 30 в момента на разсиновяването, и то само с майката (осиновителката), бащата осиновител беше починал още в детските и години, но от него тя така или иначе нямаше лоши спомени. С бабата се караха, мисля, че до двустранна проклетия опират нещата тук, но както казах, близки не сме били.
Още един такъв случай знам на конфликти поради двустранна проклетия + одъртяване на едната страна със съответните последици, там сме по-близки с осиновената жена, но разсиновяване няма, и по-добре все пак да няма. Питаше ме само как да си търси след промените биологичния произход.

Знам по работа и за случаи, в които осиновителят не се справя и настанява детето в институция (център от семеен тип например), без да го разсинови, но това е друго. Става дума за тийнейджъри, като в единия случай явно момчето си беше келеш по природа, в другия по-скоро осиновителите не умееха да се справят.

Става въпрос за имоти, които аз така или иначе не искам и никога не съм имала претенции към тях. Жената е такъв типаж, че винаги е искала да става на нейното и винаги е искала да се живее по начина, по който тя смята за най-правилен и в момента, в който си взех живота в ръце тя реши, че иска да ме “накаже” като ме лиши от имущество и ме остави на пътя. А аз не мога да проумея как е възможно това при положение, че никога не съм имала претенции към тези имоти.  Историята е много дълга и разочароваща.

Имотите трудно могат да са основание за разсиновяване и вероятно осиновителката ще трябва да извади доказателства за далеч по-сериозни провинения.
Такова са:
осиновеният е навършил пълнолетие преди подаване на молбата за осиновяване;
осиновяващият е лишен от родителски права или е поставен под запрещение;
разликата във възрастта между осиновения и осиновяващия е по-малко от 15 години;
осиновеният и осиновяващия са биологични роднини- родител и дете или брат и сестра;
детето е осиновено от повече от две лица, които не са съпрузи и т.н;
при не вписани осиновен или осиновител в регистрите при пълно осиновяване;
ИЛИ
при извършено тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения;
при наличие на други (основателни) предпоставки.


Обърни внимание, че с последните промени в СК в частта с прекратяване на осиновяването вече е в сила следното:
(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Прокурорът има право да поиска прекратяване на осиновяването в защита на обществения интерес. В случаите по ал. 1, т. 1 искът се предявява в сроковете по ал. 3 и 4, а по ал. 1, т. 2 - до навършване на пълнолетие на детето.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Дирекция "Социално подпомагане" има право да поиска прекратяване на осиновяването по ал. 1, ако то противоречи на интереса на детето. В случаите по ал. 1, т. 1 искът се предявява в сроковете по ал. 3 и 4, а по ал. 1, т. 2 - до навършване на пълнолетие на детето.
(8 ) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) Осиновяването може да бъде прекратено от районния съд по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни и осиновеният е навършил 25-годишна възраст.
(9) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) По делата за прекратяване на осиновяването, извън случаите по ал. 8, участва прокурор.

Излиза, че нямате проблем - взели сте си живота в свои ръце, по думите ви, за имотите никога не сте имали претенции, пак по думите ви. Тогава какво ви притеснява?

Имотите, парите, човек оставя на който иска! Дори когато децата му не са осиновени. Лично право. Може да ги дари на други. Друг е въпроса, че повечето хора ги оставят на децата си.

Защо се тревожите? Може да ги подари на дом за деца без родители, вместо да ги остави на вас. Пак е едно добро дело.

Не ме притесняват имотите, притеснително е как осиновените деца се взимат като стока по избор и след това се изхвърлят като износена такава. Притеснително е безграничната неблагодарност и пошлост у хората. Притеснителна е дребнавостта. Притеснителен е самият факт, че един човек си е взел живота в ръце и понеже виждаш, че е спокоен решаваш, че ще го разкарваш по съдилища и адвокати ей така, за да не му е скучно. Притеснително е, че инатът излиза извън всякакви морални норми. Много са нещата, които са притеснителни, разбира се биха притеснили само човек, който има сърце и притежава качеството на това да може да се притеснява.

Valerie R Вие наистина ли не разбирате?!
Разсиновяват я за да може да не е наследник на имот, без конфликти и без претенции. Това какво говори за нейната ценност и стойност в това семейство?
Осиновителката може да прави каквото си иска с имотите си без да се налага да разсиновява детето си. Боже Господи …

Затова вече има промяна в прекратяване на осиновяването и е почти невъзможно.
Иначе осиновителката единственото, което ще постигне, е напълно да счупи и без това счупените отношения с авторката.
Затова моят съвет е авторката да не си губи времето с дела, а да се разделят по взаимно съгласие, ако е навършила 25 г.

Е, тя каза, че в основата не е имотът, а това, че не играе по свирката на осиновителката. Другото е "санкция".
Ако наистина има такъв човек насреща си, а не е двустранна "заслугата", което не е рядкост - много жалко наистина, но няма какво да се направи.

Мен не ме притеснява причината която е дадена в съда нито същинската подпричина, аз така или иначе с този човек повече в живота си не искам да имам абсолютно нищо общо. Притеснява ме факта, че въобще се случват такива неща на тази планета Земя. Разбирам случаите, в които осиновените са наркомани, убийци , тормозят и бият осиновителите си и т.н. Но в този случай нещата са драстично далеч от това и недоумявам как е възможно да съществуват такива хора и да се случват такива неща, просто моят морал и ценности не могат да приемат това.

Ами какво да ти кажа Danieladineva39, живеем в свят, в който хората правят изследвания, разработват, създават и изпращат роботи и оборудване за да търсят живот на Марс, но са неспособни да докарат питейна вода за хората в Африка.

Това изобщо, ама изобщо, изобщо, изобщо не е сред най-лошите неща, които се случват на планетата Земя. Де да беше.
Иначе разбира се, че е несправедливо.

Хора студени и неприятни си е имало от памтивека. Да има човек късмета да има близки и от другите, останалото се преглъща.
Вие сте си взели живота в ръце, или имате вече съпруг и деца, или Ви пожелавам да имате, приятели имате вероятно, те се очаква да са от другия вид, така че - каквото, такова.

Явно осиновителката си е начесала крастата по имане на дете и когато то е пораснало се е сетила, че иска да си оставя имотите на други роднини. Схемата и се чупи там, че за да стане на нейната, вариантите и се изчерпват с прехвърлителни сделки приживе. Ако умре - осиновената трябва да я наследи.

От друга страна хич не вярвам на осиновената, че не и пука за пари и имоти, понеже ако действително беше така, драма нямаше да има, а съответно и тема във форума. Предполагам, че от детските години и е създавано очакването, че тези неща ще останат за нея, както се случва и с биологичните деца.

По въпроса "как може да има такива хора": ами всъщност има всякакви хора. Разсиновена или не, авторката от имотите на осиновителката няма да види нищо, след като последната научи, че може да ги прехвърли на когото си иска със запазено право на ползване. А е въпрос на време да го научи. Така че съветвам осиновената да си продължи живота и да се радва, че поне е имала шанс за по-добра среда от израстването в дом, и съответно образование и шанс за по-добър живот. Мисля, че и сама се досеща как можеше да живее сега...

Ооо разбира се, аз не съм казала, че това е най-лошото в никакъв случай, но тук писах за моята история. Както в началото написах с цел споделяне на личен опит и т.н. Разбира се темата тръгна на други страни.

Мила Daniela,
Не съм против вас, а против това, което свързвате с една нишка - осиновяване - родителство - имоти/не имоти - налагане.

Никой не осиновява дете, избирайки го като стока. Бих казала, същото и на човек, който не е осиновен, и предполага, че родителят му ще се разпореди по друг, изненадващ начин с имот/и.
Това казах: "... не можете ли да промените ситуацията с добро, ако намеренията ви са да се срещнете отново с тях в преносен смисъл (с родителите), а не са битово-финансови."
Включвах и варианта да има неразбирателство в характерите ви, както  в следващ пост вие засегнахте, казвайки че тя се налага.

За мен живота е СРЕЩА между родителя и детето, а не Конфликт. Без значение дали то е осиновено или не.

На ваше място бих се срещала с тази жена, без да претендирам. Дори навън, на едно кафе. Нали вие сте отделно, няма как да ви се налага. Две мили думи, подчертавайки й, че сте благодарна за това, че ви е дала възможността да имате по-добър живот.
Когато засегне теми, в които иска да се наложи, изслушайте я внимателно, може пък да има зрънце истина, да ви е от полза, може и да няма, накрая й кажете: "Разбрах твоето становище по въпроса, но оставам на моето."

Уверявам ви, може да откриете, че кафето си е заслужавало..

PS. Уточнявам, че не съм пристрастна - не съм нито осиновителка, нито осиновена. И че познавам доста осиновени и осиновители.

Di Solei,
за да се разбере цялата история, трябва да знаем версията и на двете страни. Във форум сме и това не е възможно. Доверяваме се.

Не знаем конфликтите им, не знаем дали осиновителката няма сериозни здравословни проблеми и усеща, че бъдещето не е ясно.. Може и роднини да я "оплитат" в мрежите си, знаейки за неразбирателството между осиновената и осиновителката.

Може пък да е жена супер силна и със всичкия си, да е преценила, че така дава знак на момичето.. Не заради имотите като имоти, един вид й казва: "Внимавай, това, което ти идва отгоре, за добро или зло, от теб зависи дали ще го разбереш, как ще го оцениш, дали ще го задържиш, какъв смисъл ще му дадеш".

До колкото знам написах, че съм тук, за да чуя истории за разсиновяване от хора, които биха искали да споделят. Вие го обърнахте на конспирации.

Няма конспирации.
Ако нещата са вече непроменяеми, разбирам.. Желая ви здраве и късмет!

А с какво чуждите истории ще рефлектират върху твоята собствена? Освен усещането, че не само на Вуте му е зле.
Излиза, че ти не се вълнуваш от своя личен проблем, а просто искаш да се успокоиш, че не си само ти в такава ситуация.

Напротив, това е специфична ситуация, която може да бъде разбрана добре само от някой, преминал през подобно изпитание. Напълно разбирам авторката, (въпреки че нямам нищо общо с осиновяване/ел), но може би тук и форумът не е подходящият формат - потърсете организация или съпорт група за осиновени. Дано получите разбиране и поддръжка сред хора, които са преминали през подобно изпитание. Анонимни алкохолици например действа на подобен принцип - никого не съдят, а предоставят среда, в която хората свободно да изразят проблемите си, без обичайните разпити, съмнения и догадки.

Авторката, от това, което пишеш си личи колко ненавиждаш осиновителката си. Тя те е осиновила, не е спала, лишавала се е, за да поемеш живота в ръце. Разсиновяването не е леко решение. За да го вземе тая жена, изстрадала жена бих казала, сигурно е имала причина. Ти че я спестяваш тук е друг въпрос.

На пръв поглед звучи странни но да, усещането, че не си сам в бедата и не минаваш само ти през това  е всъщност много ценно и много терапевтично. Дори само заради "нормализирането" на ситуацията, през която човека минава, и заглъхването на въпроса "какво направих, че да го заслужа, защо на мен?". Та, разбирам авторката, съжалявам, че до момента не среща подкрепа.

Ванга, това ти ли си? Каква е тая злоба и защо нападаш жената? Как стигна до тия филми, за които пишел?????!!?!??

Danieladineva39,
кутията ви е пълна (ако сте вие тази, която ми писа)

Затова не случайно съм се обърнала към хора, които са преминали през подобен случай или са свидетели на него, защото който не е преминал през подобни неща няма никаква представа за какво става въпрос. Не е лесно да се събереш след подобни ситуации, а за да живеем нормално трябва да се събираме след всеки проблем и всеки търси своя начин, най- вероятно това е моят. Отстрани много лесно се съди. Не съм влязла, за да упреквам осиновителката и да се оплаквам , а да погледна през чужди очи подобни ситуации чисто и просто за себе си. Смятам, че като човек имам пълното право да потърся отговори за себе си, за да продължа адекватно напред. Не виждам къде точно съм казала, че “презирам” човека, който ми е дал старт в живота, но и не смятам, че който и да е от вас на моето място  ще е с безмерно топли чувства към нея. Най- малкото не е нормално да си топло настроен към човек, който не иска да си добре или може ни аз нещо не съм в час.  Винаги съм казвала, че не и желая лошото, нито бих се радвала, ако чуя нещо лошо за нея и това го казвам най- искрено и от сърце и само Бог ми е свидетел какво наистина чувствам. Единственото нещо, което съм следвала и искала в този живот и продължавам да искам за себе си е спокоен и най-нормален живот. Ако някои хора си мечтаят за скъпи почивки, коли, злато, високи обществени позиции и прочие, аз си мечтая за спокойствие и нормалност и така е било винаги. Никой от вас не знае през какво съм минала, за да прави заключения кой, какво и как. Три дни няма да ми стигат да си напиша живота тук. Пак казвам влязох с въпрос единствено и само към хора, които са преживели подобно нещо или са ставали свидетели на такова. И другото нещо, което не разбирам е това, че повечето хора казват “ти бъди благодарен, че са те взели и са ти дали старт, че кой знае къде щеше да бъдеш”.  Да можеше да съм на по- лошо място, но можеше и да дадат шанс на мен и едно нормално семейство, което наистина иска деца да имаме нормален живот. Можеше много неща. Това, че си осиновен не значи, че трябва да позволяваш да бъдеш смазван от живота и от хората просто, защото си различен и трябва да си благодарен.  Да аз съм благодарна и не малко съм помогнала на това семейство, не по- малко отколкото те на мен. И съм била плътно до тях във всички години и в добро и в лошо, но това не значи, че нямам право да си отстоявам принципите и щастието в моят живот. Поздрави на всички неразбрали с пожелание никога да не изпадате вие или вашите близки в подобни или други тежки ситуации. Също благодаря за разбирането. Има кой да съди всички нас някой ден на по-горни инстанции и там наистина ще се види кой, какво и как. Ще се радвам някой да се включи тематично към моите въпроси.

А те, "родотелите", не трябва ли да са благодарни, че са имали шанс да имат дете? Колко хора се борят за дете и не могат да имат? Колко не могат да осиновят... Колко са тези, които бият , малтретират или осиновяват за да използват за прислуга децата...и много други все отвратителни действия към тях... Задълженията на родител към дете при осиновителите са абсолютно същите,като при биологичните - длъжни са да отгледат децата с любов, разбиране и да ги подсигурят финансово, според възможностите. Защо пък осиновена дъщеря да не се интересува от имот на майка си? Вие като сте им биологични деца интересувате ли се? Или вие може, а тя не ?

Лилиум, твърдо вярвам, че осиновените деца имат абсолютното право да имат очакванията и да получават същото отношение и любов, каквито получават биологичните. За съжаление и не малко биологични деца получават лошо отношение по ред причини - предпочитание на едно дете пред друго, липса на родителски капацитет, лична проклетия от едната или двете страни по оста родител-дете и ред други причини.

В случая авторката сама си признава, че има нещо ужасно счупено в отношенията и с осиновителката. Същевременно се чувства излъгана в очакванията си, че след навършване на пълнолетие осиновителката и ще продължава да има финансов ангажимент към нея. Именно това ме отврати в отношението и - много биологични деца не чакаме да ни умрат родителите, за да получим имотите им - виж по темите колко съфорумки изплащат жилища без да са се смразили с родителите си. Колко други живеят далеч от семействата си по ред житейски обстоятелства и се справят сами без да правят от това драма и да развиват теории за изоставяне на произвола. Така че за мен основният проблем тук е, че осиновената никога не е успяла да изгради истинска емоционална връзка с осиновителката си и нещата опират просто до чиста лакомия. Както и някой друг по-напред каза: осиновителката не е тук, за да каже нейната гледна точка, че сигурно съвсем друг завой щеше да вземе разговорът. И авторката вече не е дете, а зрял човек, взел живота си в ръце именно благодарение на онази "лоша" жена. Така че аз не виждам причина за съчувствие и съжаление.

Аз не виждам лакомия и никъде не я е нарекла лоша жена.

Ехе как е възможно това, излиза, че ако осиновиш дете то не е равнопоставено с биологично такова? Или го обичаш и искаш само докато е малко? Защото понякога и биологични деца се отдалечават или разочароват, също родителите могат да решат да оставят имотите си на друг в наследство, но не се отказват от самото си дете... какво значи разсиновяване изобщо!?

Терминът е прекратяване на осиновяването и в момента е допустимо в много малко случаи, изключвайки двустранната спогодба, когато осиновеният е над 25 г.
Допуска се само с участието на прокурор и при доказване на много сериозни основания. В останалите случаи реално вече е почти невъзможно с новите промени в СК.
Имали сме клиенти в такава ситуация преди да се променят нещата и пак ставаше дума за много тежки отношения, свързани с насилие и подобни.
Просто отказ, понеже някой на някого не е угодил не сме имали в практиката. В такива случаи просто родителите прехвърлят имотите с покупко-продажба и запазено право на ползване на подходящ според тях близък и драмата приключва с прекратяване на контакт, независимо дали става дума за биологични родители или за осиновители.


Има пълно и непълно осиновяване и при тях има разлика.

Човек вижда това, което сам носи в себе си. Така, че имате прави да виждате това, което виждате за себе си в момента.

Отвратително, но всеки има право на мнение!
Аз имам чувството, че за повечето хора, осиновителите не са родители, а нещо като работодатели. Един вид, детето трябва да се труди за да заслужи безусловната им любов и да се радва и на трохи. Ах, тази "прекрасна" дума "хранениче" 🤮
На мен не ми се струва, че авторката е имала много добра среда. Но въпреки всичко имам усещането, че е станала стойностен човек, въпреки "възпитанието".
Знам какво я мъчи. Този вечен въпрос - ЗАЩО?
Ами ей така, има такива хора и това е. Има само един начин да "победим", да не правим така с децата си.

Авторке, явно разсиновени не ти отговарят, защото сред аудиторията в момента не се е случило да има такива.
Но пък останалите са в правото си да коментират, няма как да ги спреш, след като си поставила темата.
Аз лично не познавам такива хора, които да са разсиновили или разсиновени. Предполагам, че мога да си представя как се чувстваш.
Каквото било, било, и добро, и лошо. След като си си стъпила на краката вече, гледай да загърбиш лошото, за да не те натоварва излишно.

Желая ти хубав живот нататък.

Познавам една разсиновена жена, която е разсиновена в ранна детска възраст, защото се оказва с ДЦП, макар и не в тежка форма, а осиновителите й не са знаели това предварително и не искали да отглеждат болно дете... Израснала е по институции, успява да завърши висше, има семейство, съпругът й също е с увреждания. Справят се, вече са над 50-годишни.

Аз съм със същата диагноза и познавам много хора като мен.
Чух и за две семейства, осиновили деца с ДЦП, които също не са знаели предварително, но когато разбират - не се отказват и си ги отглеждат.

Пожелавам успех на авторката! Ще се справите!

Благодаря за адекватния отговор. Възхищавам се на вас и на тези хора. Явно амбицията и мотивацията водят. Бъдете здрави и вие и пожелавам безкрайни успехи и положителни емоции!

Благодаря от сърце!

Както са ви писали и други, заради имот не могат да ви разсиновят. Има друга причина, която не споделяте с нас. Аз също в практиката си съм виждала разсиновяване и както и друг ви писа, било е за наистина тежки провинения, от рода на изнасилвания, опит за убийство и наистина тежка патология. Само в такива случаи съдът допускаше разсиновявания. Вече има възможност и по взаимно съгласие (както и в брака). Хората, които осиновяват деца в повечето случаи са наистина много благородни хора, които заслужават уважение и адмирации. Те биха се справили с много и повечето проблеми, които възникват между родител-дете/ осиновител-осиновен. При осиновените обаче, често се случва това да са "трудни" деца и "гена" често се проявява, въпреки неимоверните усилия на осиновителя, така че, аз винаги подхождам с едно наум и въобще не вярвам, че при вас е само заради имот. Помислете с какво сте заслужили това отношение и ако смятате, че сте права, просто се разделете по взаимност, вместо да се наранявате излишно.

Само да спомена, че Айнщайн е оставил дете за осиновяване, както и възпитателката, г-жа Монтесори, а Стийв Джобс е бил осиновен, както и др. известни личности, списък може да се извади с търсене. Така че, има всякакви гени и всякаква среда е възможна, както в най-средно статистическо семейство, че и повече - нагоре или надолу от статистиката.

Дете беше разсиновено преди няколко години заради съмнения за сексуално насилие и хомосексуализъм: https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/samnenie-za-seksua … nite-sluzhbi.html

и https://novini.bg/bylgariya/kriminalno-osemnadeset-plus/525538.

ако сте чели щяхте да знаете