В момента чета ... 89

Аз съм също всеяден читател...искам да опитам от всеки жанр.  Във всеки жанр си има рамки и клишета, затова не се и ограничавам с един жанр също.
Фентъзи започнах да чета след като излезе първия филм от трилогията "Властелинът на пръстените". Влюбих се във филма! В Арагорн да не говорим! Гандалф и малките хобити също! В библиотеката видях, че има книга...и  може да ми се смеете, но не знаех, че я има отдавна, не се бях интересувала от такива книги. Взех я от любопитство , тя беше трите части в едно и вече бях на половината й когато окончателно се влюбих и си оставам все така влюбена в нея толкова години по-късно. Не вярвах, че някой ще ми е по-симпатичен от Арагорн, но тогава се "запознах" с Фарамир и го обикнах. А Еовин...имаме някои общи черти и мисли... обикнах тези два образа повече от всички други. Нали знаете как е?! Толкин е създал цяла вселена. Това е невероятно умение! Историята е за много повече отколкото за унищожаването на един пръстен и едни хора, които се мотаят из Средната земя...Колко обич и грижа към света, приятелството усещам, а и още толкова много.
Мога да говоря, респективно пиша за нея с часове. Утешавала ме е в много тежки мигове, някак си несъзнателно посягах към нея. Другите две със същото въздействие са "Гордост и предразсъдъци" и "Пипи..."
Но да се върнем на фентъзито...прочела съм  доста от тях. Харесва ми жанра! Хари Потър първите две книги не ме впечатлиха, но нататък да, допадна ми. Тери Гудкайнд, Урсула Ле Гуин, Дж. Р.Р. Мартин, К.С. Луис, Филип Пулман... това са автори, които много харесах и бих препрочела и съм го правила с произведения от някои от тях.
Романтичното фентъзи също си има хубави книги. Сещам се за Рене Ахдие и нейната версия на историята на Шехерезада и Шахриар. Аз ги приемам като приказка, красива, романтична, леко мрачна.
Чела съм и поредицата "Здрач", заради една позната доста по-малка от мен. Чела съм и Дебора Харкнес и  поредицата "Аз, вещицата", но макар и в двете да мога да намеря по нещо хубаво, иначе не бих ги дочела, все пак не можаха да станат моята чаша чай. Не ме завладяха така както други. Но пък що се отнася до първата уважавам това как авторката успя да накара толкова много млади хора да четат. Моята позната тогава, когато беше излязла първата книга беше на 16 и ми каза, че до тогава не е чела книга докрай. А от тогава се запали по четенето и сега чете различни книги.
Аз продължавам да си чета леки и ненатрапчиви книжки- "Когато си в Рим"-Сара Адамс, забавна история без претенции за сюжет, но с толкова чаровен и привлекателен, разбирайте като характер главен герой и с толкова забавни моменти, че с огромно удоволствие я четох и доста се посмях. Не очаквах нищо. Предната книга на авторката съм я зачитала и не беше моето, но тази приятно ме изненада.

Във всеки жанр има различни творци и съответно различни творби, въпрос на лично усещане е кое на даден читател ще се хареса и кое не. Има жанрове, които може също да са ок (като роментъзи), стига дадена книга да е добре написана, като в крайна сметка пак на един читател творба с изящен език може да се хареса изключително много, а на друг, който има различен натюрел да бъде безкрайно скучна. Първите страници на дадена творба обикновено могат да дадат представа поне за стила на автора, но не винаги е достатъчно - може книга с отличен език да има много неубедителен сюжет, както и книга, написана със сравнително груб език да носи много смислено съдържание.

Тъй като съм на последната книга за съдията Ди - ще ги обобщя съвсем накратко. Интересни са, развлекателни, харесвам жанра, но ми се струва, че ван Хюлик е прекалил с еротиката - дали защото нещо е бил незадоволен  или защото е мислел, че читателите му искат това, нямам представа. За половината жени в книжките е нещо съвсем нормално да си ходят голи до кръста. Нищо чудно, че когато китайците правят адаптации, напълно игнорират този елемент.
Вчера разглеждах едни ретро илюстрации в нета
Ако Инфодар ги издадат, ще ги купя. Имам цялата поредица, но са стари и някои изглеждат доста зле.

О, да така е, fenyx !  Съгласна съм с написаното. Аз например харесвам добре написаната, увлекателна, образна, въвличаща в своя свят история. Цинизмите, които някои автори ползват, насилието разбира се не ми пречат. Хора сме и нищо човешко не ни е чуждо, но някак си предпочитам истории без тях или сведени до санитарният минимум. Чела съм и такива, но сцените с насилие ги избутвах настрани в съзнанието си най-често завладяна от останалата част от историята и героите. Но много повече харесвам да има чувство за хумор, иронично, леко черно, но без прекаляване-Агата Кристи, Удхаус примерно имат такива истории и образи, плюс-минус някой друг случай, когато не е било точно моето. Джейн Остин също за мен си е майстор на диалога и образите. Ще се сетя и за още, но ...
Нямам против и любовните сцени, чета всякакви книги и любовни и то не малко. Но самите сцени от любовните романи много често ме отегчават, защото са като копи-пейст една от друга и се чудя, че все  пак много често авторите на такива романи са жени, те сякаш копират от други дами преди тях, не влагат нищо тяхно в сцените. Любовта е от най-прекрасните чувства, но така поднесена като от много други истории е голям минус, но явно щом се чете това се и търси. Е, има и изключения разбира се и това е хубаво. Другото, което не понасям, лично мнение е нашумелите напоследък книги с алфа мъжкари и насилие над партньора...Не, ме шокира...игричките на власт сексуалните, ако са доброволни са си лична работа, но просто не е моето като четиво. Опитвала съм такива истории и ме дразнят. Но все пак съм опитала и съм видяла, че не е моето. Смехът, споделянето, нежността, приятелството, малките красиви жестове, ето това би ме спечелило в една романтична и не само история...но добре описани. Кара ме да въртя очи и повтарянето колко красиви и съвършени са героите и то повече от приятелите си?! Кому е нужно питам се?! Нима тези, които не се вписват в някакви рамки не заслужават хубава и щастлива история и то не само в книгите?! Добре, че и тук има изключения...
Но ... уважавам всеки, който чете и нещата, които не харесвам. В смисъл уважавам ентусиазмът му и как ми говори за нещо любимо, как очите му светват. Абсолютно се ококорих когато разбрах, че една позната харесва Нюансите...не че нещо, но просто не си я представях така. Работи в  библиотека и никога не ми е препоръчвала подобни книги. Но когато каза, че главните се обичали и с такъв умилителен тон...ми зяпнах и омекнах към историята, не не съм я чела, опитах малко, но не е моето...Обаче ме усмихна изражението в очите й! Това е магията на книгите! Удоволствие, утеха, усмивки и още и още...

eovin, фен съм на много от световните класици, не чета изобщо литература като Нюансите, но ги превъртях на вентилатор, за да видя, аджеба, по какво толкова се прехласват всички, и принципно познатата ти е права, че наистина чувствата между главните герои са добре пресъздадени и нещата са много по-дълбоки от показаното във филма. Самата предистория защо той се е превърнал в това, което е, на какви издевателства е бил подложен като дете, е много въздействаща, както и любовта към нея, която тотално го промени и успя благодарение на нея да превъзмогне травмите от миналото. Не е толкова елементарно като във филма, вкл. за моя изненада.
И като сме на вълна любов, днес прочетох разказа на носителя на Нобелова награда Луиджи Пирандело "Пътешествието" - богат, разкошен изказ. Великолепен автор, няма да е последното, което чета от него.

Алиса.., не се и съмнявам, че филмите доста повече  разминават историята. А познатата ми е много чувствителна личност и явно и нея точно тези неща да я трогнали. Просто очите й така искряха умилих се!
Мен ме заинтригува написаното от теб за Пирандело. Мисля да я потърся. Благодаря за споделеното!

Филмите пропускат много от книгите, поне в повечето случаи (конкретно за тези нюанси не знам, нито с филма, нито с книгите съм запозната), при ХП също има разминавания.
Видях, по този повод, че вече е обявена дата, кога се очаква да излезе филмът по “Проектът “Аве Мария” - информация за почитателите на Анди Уеър - 20.03.2026 г, а това лято започват снимките.

Чета ,, Искам у дома '' на Елчин Сафарли в ел. вариант . Като цяло книгата много ми харесва , кара те да се замислиш за много неща . Но нещото , което не ми харесва изобщо е , че са допуснати адски много правописни грешки и четейки се замисляш какво точно трябва да пише . Например вместо ден пише ,, лен '' . Не знам машинен превод ли е или някой го е превеждал , ноо е недопустимо такива грешки на почти всяко изречение. Вместо ,,да '' пише с .. Не помня от къде я имам , изтеглила съм я от някъде . Моля ако някой случайно има по - добър превод да я качи в темата за ел . книги или да я прати на лично .

На хартиената може да е също с грешки- за тази конкретно не знам, но няколко детски имам, в които виждам печатни грешки и е супер дразнещо.

Чела съм хартиената, не помня за грешки да е имало.

Въпросните грешки се получават при дигитализиране на хартиени носители с помощна на определени програми.
За без пари – толкоз.
Който държи на качество, си купува хартиената книга от книжарницата и вече ако там има грешки, има пълното право да се оплаче. До издателството.
Иначе някак си не върви...

В Четвъртото крило, ел. вариант, имаше адски много грешки, като В вместо Б например. Дразнеше ме в началото, но както се казва като за без пари реших да спра да се дразня

Започнах снощи "Докато лимоновите дръвчета растат" - прочела съм към 50 страници и засега ми харесва. Очертава се пак да е тежка книга, за войната в Сирия, за хората останали в Сирия, които не знаят колко време им остава...

Някой чел ли е "Мостовете на Медисън" да каже дали книгата е интересна в сравнение със скучния и протяжен филм по същата книга?

На мен филмът много ми хареса:)
За да не е спам, чета Където пеят раците.