Пепинка, бъди силна и спокойна. Ще мине!
Същия филм го играх преди 12 години. Дете гледах, къща въртях, угаждах. Сама избрах да не следвам кариерния път, който исках, защото просто не смогвах с бебе, къща и т.н. Избрах работа в същия сектор, която ми беше мега лесна и така смогвах. Аз плащах сметки, купувах храна, обличах дете. Той отделяше за големите покупки. Дете не е гледал. Нито докато бяхме женени, нито след това.
Един ден ми каза, че е влюбен. Гледали сме в различни посоки. Не го разбирам и бля, бля. Нито съм очаквала такова нещо, нито е имало признаци.
Пробва да живее при мен и детето, като по 3 дни седмично ходеше при другата. Ми показах му вратата. То не се трае. Не стига, че изведнъж те святка, че е влюбен. Една стотинка не е дал след признанието си. Продължава да е в дома ти. Ами и на полудневки. Не посмя да каже на детето.
Аз не постъпих умно. Исках да се приключва. Съжалих го. Подписах взаимно на минимална издръжка, вярвайки, че ще удържи на казаното и ще помага. Писахме някакъв режим и толкоз.
Е, познай. С месеци не взе детето и издръжка не плащаше. После го взе за една вечер, за да го запознае с новата любов и го върна. А то милото идея нямаше ни за любовници, ни че баща му живее с друга жена и т.н. Когато навремето съм го питала дали няма намерение да увеличи минималната издръжка, ми отговаряше “Иди в съда да ти кажат, че и 100лв са ти много”. Е, отидох и тогава ме обвини, че съм реваншистка. Така и не разбрах какъв му е проблема.
Общо взето и с онази си любов се разведе и след нея имаше и други връзки. Забелязах нещо: отношението му към нуждите на детето и към мен, зависеше от жената до него. Ако е човек на място нямаше драми, имаше помощ и редовни контакти. Ако е някоя крива слива, я го види два пъти годишно, я не.
Та мисълта ми е: Бъди силна и бъди сигурна, че ще се справиш. Но сега, най - вече бъди умна и не оставяй болката да говори.
Същия филм го играх преди 12 години. Дете гледах, къща въртях, угаждах. Сама избрах да не следвам кариерния път, който исках, защото просто не смогвах с бебе, къща и т.н. Избрах работа в същия сектор, която ми беше мега лесна и така смогвах. Аз плащах сметки, купувах храна, обличах дете. Той отделяше за големите покупки. Дете не е гледал. Нито докато бяхме женени, нито след това.
Един ден ми каза, че е влюбен. Гледали сме в различни посоки. Не го разбирам и бля, бля. Нито съм очаквала такова нещо, нито е имало признаци.
Пробва да живее при мен и детето, като по 3 дни седмично ходеше при другата. Ми показах му вратата. То не се трае. Не стига, че изведнъж те святка, че е влюбен. Една стотинка не е дал след признанието си. Продължава да е в дома ти. Ами и на полудневки. Не посмя да каже на детето.
Аз не постъпих умно. Исках да се приключва. Съжалих го. Подписах взаимно на минимална издръжка, вярвайки, че ще удържи на казаното и ще помага. Писахме някакъв режим и толкоз.
Е, познай. С месеци не взе детето и издръжка не плащаше. После го взе за една вечер, за да го запознае с новата любов и го върна. А то милото идея нямаше ни за любовници, ни че баща му живее с друга жена и т.н. Когато навремето съм го питала дали няма намерение да увеличи минималната издръжка, ми отговаряше “Иди в съда да ти кажат, че и 100лв са ти много”. Е, отидох и тогава ме обвини, че съм реваншистка. Така и не разбрах какъв му е проблема.
Общо взето и с онази си любов се разведе и след нея имаше и други връзки. Забелязах нещо: отношението му към нуждите на детето и към мен, зависеше от жената до него. Ако е човек на място нямаше драми, имаше помощ и редовни контакти. Ако е някоя крива слива, я го види два пъти годишно, я не.
Та мисълта ми е: Бъди силна и бъди сигурна, че ще се справиш. Но сега, най - вече бъди умна и не оставяй болката да говори.
