Напоследък ми е много болно, че светът е толкова несправедлив. В живота не получаваме това, което заслужаваме. Често виждаме добри хора да страдат, а лоши да бъдат на върха и да разполагат с всичко необходимо, здраве и просперитет. За личен пример имам собствената ми майчица, която сам самичка ме отгледа, не искайки от никого помощ и подкрепа. Тя е прекрасен човек, а е страдала толкова много. В същото време виждам зли жени, които са носени на ръце. Някъде ми се губи смисъла и справедливостта. Моят въпрос е как намирате смисъл в този хаотичен свят? Какво ви крепи? Какво ви кара да продължавате напред, въпреки нагледните примери на живота, че няма справедливост? Ще има ли справедливост някой ден изобщо?
- Публикувана: 16 апр. 2024, 19:27 ч.
- Последно мнение: 14 май 2024, 00:43 ч.
Как намирате смисъл в несправедливия свят?
А кой казва какво заслужаваме и човек дали винаги разбира колко много има? Ето, майка ти няма нещо, но има дете което я обича.
Животът не беше честен с мен, но опитвам да мисля, че не е честен с всички. Просто сме склонни да гледаме повече чуждата кокошка, която винаги е гъска.
Всеки вижда какво другия има, а не какво другия няма. И не казвам, че светът е честен, напротив, не е. Аз също не мисля, че животът е честен с мен, но няма какво да променя, благодарна съм, за това което имам.
Ти бъди благодарен, че имаш майка си, защото някои нямат майки, а други имаме такива, дето все едно ги няма.
Всеки вижда какво другия има, а не какво другия няма. И не казвам, че светът е честен, напротив, не е. Аз също не мисля, че животът е честен с мен, но няма какво да променя, благодарна съм, за това което имам.
Ти бъди благодарен, че имаш майка си, защото някои нямат майки, а други имаме такива, дето все едно ги няма.
За нормалните хора ( стабилни психически и здрави физически) намират начини,причини,стимул,да планират всеки следващ ден. Не се предават на ударите на тъгата и трудности те,които се срещат по пътя си. Всеки заслужава хубав живот и повечето се стараят да имат такъв. Надграждат уменията си,учат нови неща. На никой не е лесен живота,дори да изглежда така отстрани. Както в спорта са нужни тренировки и стимул за борба,така е и в живота. Трябва да се бори човек. При всяка победа да кажем,силата нараства. Но трябва и да се преодоляват загуби. Има връх и дъно. Душевно като си здрав,по добре се получават нещата
Както е казано, никой не ни е обещавал, че животът ще е справедлив 
Трябва да живеем с това.
Докато си млад се надяваш.
После се примиряваш.
И все пак, може и да откриеш нещо хубаво
Трябва да живеем с това.
Докато си млад се надяваш.
После се примиряваш.
И все пак, може и да откриеш нещо хубаво
кой определя кое е справедливо и кое не и кой въздава справедливостТА?
и всъщност чия справедливост? 'щото моята справедливост не е задължително да е твоята
и всъщност чия справедливост? 'щото моята справедливост не е задължително да е твоята
щото моята справедливост не е задължително да е твоята
Ако разглеждате света и случващото се от позицията на жертва, смятате, че вие или някой друг заслужава повече, никога няма да намерите смисъл.
Смисълът за всеки е различен и всеки го намира за Себе си в различни неща.
И какво значи справедливост. Вие виждате отстрани нещата и решавате, че еди кой се е добре, а майка ви не е.
Може така наречената от вас "зла жена", която някой носи на ръце, да има много по-дълбоки проблеми (и вероятно е така), които вие не виждате.
Въобще, това са разсъждения на дете в осми клас. На колко сте?
Смисълът за всеки е различен и всеки го намира за Себе си в различни неща.
И какво значи справедливост. Вие виждате отстрани нещата и решавате, че еди кой се е добре, а майка ви не е.
Може така наречената от вас "зла жена", която някой носи на ръце, да има много по-дълбоки проблеми (и вероятно е така), които вие не виждате.
Въобще, това са разсъждения на дете в осми клас. На колко сте?
Не намирам смисъл. Натъжава ме светът, направо лошо ми става понякога от това, което чета, от някои жестокости...
Намирам смисъл като не гледам чуждите животи и не се сравнявам с другите хора.
Всеки има своя път и си върви по него.
Имаме си съдба, имаме си карма, имаме си багажи от минали животи и уроци за научаване.
Всеки има своя път и си върви по него.
Имаме си съдба, имаме си карма, имаме си багажи от минали животи и уроци за научаване.
От генерализация в заглавието преминавате хаотично към конкретен, но доста базово представен пример с майка ви.
Отговорете си сама какво е получила от живота и какво според вас е заслужавала. После можете и да видите светлина в тунела на “несправедливия” (по чии ли критерии) свят.
Отговорете си сама какво е получила от живота и какво според вас е заслужавала. После можете и да видите светлина в тунела на “несправедливия” (по чии ли критерии) свят.
Аз мисля, че в общи линии е ясно какво е справедливост, не е толкова субективно.
Проблемът е, че на живота не му пука за нея. Остава ни да се надяваме, че на принципа на статистиката повечето от нас при натрупване на събития в живота средно нито много печелят, нито много губят. Не виждам друго успокоение.
За съжаление за някои, малка част, късметът е много лош, други са галеници.
Проблемът е, че на живота не му пука за нея. Остава ни да се надяваме, че на принципа на статистиката повечето от нас при натрупване на събития в живота средно нито много печелят, нито много губят. Не виждам друго успокоение.
За съжаление за някои, малка част, късметът е много лош, други са галеници.
За мен няма никакво значение кой колко е успешен, колко пари има, колко мъже/жени има, колко деца и т.н. или пък дали заслужава благата, които притежава. Може да звучи наивно, но си живея в моя си балон, интересувам се само от неща, от които искам, имам си моите хобита, работа, семейство, гледам си детето и така.
Наскоро в семейството ми загубихме човек по много мъчителен начин, което ме накара да се замисля точно по тази тема, има ли смисъл, има ли справедливост, защото някои хора живеят по 100 години или умират спокойно в съня си, а в живота си са сторили много злини, а други (както нашия близък), който цял живот е давал мило и драго за всички, си отиде трудно. Стигнах до извода обаче, че няма връзка между един човек и друг в това отношение. Всичко е низ от събития, някои го наричат съдба, аз съм атеист и не подкрепям мнението, но други пък мислят че Бог е предначертал всичко (тези хора вероятно и по-често се питат “ама защо така?!”). Просто човек трябва да си гледа неговия си път и дори да бъде пресрещнат от несправедливости, да подмине, особено ако не зависят от него.
Наскоро в семейството ми загубихме човек по много мъчителен начин, което ме накара да се замисля точно по тази тема, има ли смисъл, има ли справедливост, защото някои хора живеят по 100 години или умират спокойно в съня си, а в живота си са сторили много злини, а други (както нашия близък), който цял живот е давал мило и драго за всички, си отиде трудно. Стигнах до извода обаче, че няма връзка между един човек и друг в това отношение. Всичко е низ от събития, някои го наричат съдба, аз съм атеист и не подкрепям мнението, но други пък мислят че Бог е предначертал всичко (тези хора вероятно и по-често се питат “ама защо така?!”). Просто човек трябва да си гледа неговия си път и дори да бъде пресрещнат от несправедливости, да подмине, особено ако не зависят от него.
Дишаш. Живееш.
Казваш си, на въпроса защо на мен се случи - а на кого, не съм изключение и на мен се падат бройки гадости.
И всеки има такива, но са разнородни. На теб изглежда малко ,но човекът страда колкото теб или повече. само не го показва на мегдана.
бабите ни казваха , червата ти да се влачат, казвай ,поясът ми се развързал.
Силата на човек е да преодолява, да остава психически стабилен и да продължава. Ако вдигне ръце и каже , не мога, моето е най-тежко, сяда и спира да се движи напред - негов проблем, това е слабост.
Различни сме и някои преодоляват пречки ,други не успяват ,сриват се.
Всичко е свършено само ако не дишаш. докато дишаш, има надежда и път.
Няма да лягаме и да ритаме камбаната ,че трудно.
това в личен план ,световния едва ли ще оправим и спрем страданието.
Някои се увличат в езотерика ,прераждане ,карма, избиране на труден път от душата, за да постигне бърз растеж, ако помага - защо не.
Казваш си, на въпроса защо на мен се случи - а на кого, не съм изключение и на мен се падат бройки гадости.
И всеки има такива, но са разнородни. На теб изглежда малко ,но човекът страда колкото теб или повече. само не го показва на мегдана.
бабите ни казваха , червата ти да се влачат, казвай ,поясът ми се развързал.
Силата на човек е да преодолява, да остава психически стабилен и да продължава. Ако вдигне ръце и каже , не мога, моето е най-тежко, сяда и спира да се движи напред - негов проблем, това е слабост.
Различни сме и някои преодоляват пречки ,други не успяват ,сриват се.
Всичко е свършено само ако не дишаш. докато дишаш, има надежда и път.
Няма да лягаме и да ритаме камбаната ,че трудно.
това в личен план ,световния едва ли ще оправим и спрем страданието.
Някои се увличат в езотерика ,прераждане ,карма, избиране на труден път от душата, за да постигне бърз растеж, ако помага - защо не.
Светът е такъв, какъвто си го изгради конкретният човек. Като изключим внезапните външни нещастия, всеки получава точно това, което заслужава, спрямо личните си качества, мислене, стремежи и мечти. Ако някой няма нещо важно / според личните му представи за щастие/, то той не е положил достатъчно усилия, липсвал му е интелект, смелост, правилни реакции към конкретните житейски ситуации и т.н. И вие сте в грешка в момента. На вашата майчица може така да и е било удобно да съществува; много хора го играят жертви, за да не поемат лична отговорност. Светът на всеки е такъв, какъвто си го изгради. Да не говоря, че и с един куп истински нещастия на главите, наистина сериозни проблеми, някои хора успяват, без грам да направят компромис с мечтите си. Не всичко зависи от нас, разбира се, но повечето неща да. Светът дава възможности на всички; един ги използва, друг не ги вижда, зает да мисли колко несправедлив е светът.
Руми, не съм съгласна.
Невинаги човек получава това, което заслужава, но такъв е животът. Познавам много хора с тежки увреждания - и ментални, и физически, някои дори с по няколко диагнози, които нямат избор как и къде да живеят, забравени са от близките си по институции, или пък много рядко излизат от дома си...
И аз още от раждането си съм с двигателни увреждания, в инвалидна количка, но близките ми се грижат за мен. Старая се да виждам и оценявам хубавото, което имам; да правя нещата, които обичам - чета, пиша писма, превеждам, слушам хубава музика, общувам с приятни хора; когато имам възможност - излизам.
Никога не съм смятала живота за безсмислен - нито моя, нито живота по принцип. А че е несправедлив - това е факт, който трябва да приемем. Някои несправедливости могат да бъдат променени, други - не.
Невинаги човек получава това, което заслужава, но такъв е животът. Познавам много хора с тежки увреждания - и ментални, и физически, някои дори с по няколко диагнози, които нямат избор как и къде да живеят, забравени са от близките си по институции, или пък много рядко излизат от дома си...
И аз още от раждането си съм с двигателни увреждания, в инвалидна количка, но близките ми се грижат за мен. Старая се да виждам и оценявам хубавото, което имам; да правя нещата, които обичам - чета, пиша писма, превеждам, слушам хубава музика, общувам с приятни хора; когато имам възможност - излизам.
Никога не съм смятала живота за безсмислен - нито моя, нито живота по принцип. А че е несправедлив - това е факт, който трябва да приемем. Някои несправедливости могат да бъдат променени, други - не.
Цитат
Светът е такъв, какъвто си го изгради конкретният човек. Като изключим внезапните външни нещастия, всеки получава точно това, което заслужава, спрямо личните си качества, мислене, стремежи и мечти.
Аз много обичам цитати - ето от един психиатър, отцелял концлагер:
"Със сигурност търсенето на смисъл от страна на човека може да предизвика по-скоро вътрешно напрежение, отколкото вътрешно равновесие. Точно това напрежение обаче е задължителна предпоставка за психичното здраве. Смея да твърдя, че нищо на света не би помогнало на човека да оцелее дори в най-лошите условия така ефективно, както знанието, че животът му има смисъл. В думите на Ницше има много мъдрост: "Който има защо да живее, може да понесе почти всяко как"
"Със сигурност търсенето на смисъл от страна на човека може да предизвика по-скоро вътрешно напрежение, отколкото вътрешно равновесие. Точно това напрежение обаче е задължителна предпоставка за психичното здраве. Смея да твърдя, че нищо на света не би помогнало на човека да оцелее дори в най-лошите условия така ефективно, както знанието, че животът му има смисъл. В думите на Ницше има много мъдрост: "Който има защо да живее, може да понесе почти всяко как"
...Какво ви крепи?...
...За личен пример имам собствената ми майчица, която сам самичка ме отгледа, не искайки от никого помощ и подкрепа. Тя е прекрасен човек, а е страдала толкова много. Някъде ми се губи смисъла и справедливостта.
Колкото по-бързо разбереш, че животът е такъв, толкова по-добре. Ти избираш дали ще си жертвата или хищника. Сравнението с други хора никога не е било полезно, затова се сравнявай най-вече със себе си и се опитвай да работиш към към по-добро, респективно, ако мислиш, че заслужаваш повече - трябва здраво да поработиш, за да го получиш.
Смисъл най-вече трябва да намираш дълбоко вътре в себе си, но ако там липсва - търси смисъл в семейството си и живей заради него.
Колкото по-малко очакваш да бъдеш галеница на съдбата, толкова повече смисъл ще намираш в борбата за това, което искаш да постигнеш. Радвай се на пътя и на това, което имаш. Не спираш ли да вървиш, ще стигнеш, където искаш.
Смисъл най-вече трябва да намираш дълбоко вътре в себе си, но ако там липсва - търси смисъл в семейството си и живей заради него.
Колкото по-малко очакваш да бъдеш галеница на съдбата, толкова повече смисъл ще намираш в борбата за това, което искаш да постигнеш. Радвай се на пътя и на това, което имаш. Не спираш ли да вървиш, ще стигнеш, където искаш.
Може би е необходимо сама да достигнете до своята истина по въпроса. Аз също съм си задавала подобни въпроси и след една случайна регресия, достигнах до моята истина и си дадох отговор на въпроса. Видях/усетих, че всяка душа се нуждае от израстване и идва на този свят с осъзнат избор, как да протече живота му. Труден или не, това е нужно за нейното израстване. Така си обясних много неща и основно за страдащи деца и техните родители. Това, обаче е моето обяснение и дори на някой може да му се стори смешно. На мен ми е достатъчно.
Друго, което е важно за теб е да се научиш да се радваш на малките неща и на това, което имаш! Обърни поглед, към семейство, близки, приятели и всичко, което те прави щастлива и се отърси от несправедливостите, които не зависят от теб. Подобрявай тези върху, които можеш да влияеш и си изгради свят, в който да се чувстваш спокойна и щастлива.
Друго, което е важно за теб е да се научиш да се радваш на малките неща и на това, което имаш! Обърни поглед, към семейство, близки, приятели и всичко, което те прави щастлива и се отърси от несправедливостите, които не зависят от теб. Подобрявай тези върху, които можеш да влияеш и си изгради свят, в който да се чувстваш спокойна и щастлива.
Казах си, че вероятно светът не е създаден, за да е справедлив, смирих се и продължих напред.
Смисълът е самото живеене по начин, по който да си в мир със себе си. Понякога няма награди по пътя за добро поведение и старание, или поне не тези, които си очаквал. Понякога, това, което получаваш е по-добро от онова, на което си се надявал.Но само понякога.
Смисълът е самото живеене по начин, по който да си в мир със себе си. Понякога няма награди по пътя за добро поведение и старание, или поне не тези, които си очаквал. Понякога, това, което получаваш е по-добро от онова, на което си се надявал.Но само понякога.
Това е съдбата , която те избавя от неща, които не искаш , но с времето разбираш , че се се случили за добро . За това едно нещо си отива , но идва друго дали за добро , дали за лошо . Дори и да си казваш ,, това няма как да стане '' е да де ама идва момент , в който се случва точно това за което си си казвал , че няма да стане . И ето, че стана .
Като по малка си казвах ,, аз никога няма да пуша цигари '' . Да ама вече ги пуша по кутия на ден .
Всеки носи своя кръст и всеки носи някаква тежест в сърцето си .
Важно е след всичко , което се случва да запазиш разума си здрав и да можеш да преминеш през всички изпитания , които ти поднася живота . Другото нещо е да намериш ей там 2 , 3 , 5 - ма човека , които да те крепят . Защото ти улеква , когато споделиш .
Някой неща не ги разказваш , оставяш ги за себе си .
Като по малка си казвах ,, аз никога няма да пуша цигари '' . Да ама вече ги пуша по кутия на ден .
Всеки носи своя кръст и всеки носи някаква тежест в сърцето си .
Важно е след всичко , което се случва да запазиш разума си здрав и да можеш да преминеш през всички изпитания , които ти поднася живота . Другото нещо е да намериш ей там 2 , 3 , 5 - ма човека , които да те крепят . Защото ти улеква , когато споделиш .
Някой неща не ги разказваш , оставяш ги за себе си .
Аз изобщо не стоя да разсъждавам върху това колко е несправедлив света. Какъв е смисълът? Това не са градивни мисли, по никакъв начин да мислиш в тази посока няма как да ти помогне в живота, най-много да доведе до излишно самосъжаление. Аз си концентрирам вниманието върху нещата, които зависят от мен, а те всъщност са доста. Останалото го приемам.
Кой изобщо да го е направил справедлив светът? Като че ли има някъде някой, който отсипва на всеки според приноса.
Ами няма такова нещо. Всички оцеляваме. На някои им е по-лесно, защото имат по-добри дадености (повече пари от родителите, повече способности, повече късмет и здраве). Други живеят в ужасни условия, умират млади. Просто живееш, с каквото имаш. С каквото ти се е паднало.
Аз намирам смисъл в това, да се радвам. Търся си причини, създавам си условия. Не винаги ми се получава, но доста често - да.
Майка ти си има свой живот, своите радости. Бори се. И ти ще го правиш, както всички под слънцето. Даже и най-богатите и с най-големия късмет си мислят, че биха могли да имат повече. Няма смисъл в това. Гледай си живота, справяй си се с предизвикателствата, доколкото ти е по силите и не чакай някой отгоре да раздаде справедливост. Просто няма такъв.
Докато се вайкаш, ще си пропуснеш живота и възможностите за щастие.
Ами няма такова нещо. Всички оцеляваме. На някои им е по-лесно, защото имат по-добри дадености (повече пари от родителите, повече способности, повече късмет и здраве). Други живеят в ужасни условия, умират млади. Просто живееш, с каквото имаш. С каквото ти се е паднало.
Аз намирам смисъл в това, да се радвам. Търся си причини, създавам си условия. Не винаги ми се получава, но доста често - да.
Майка ти си има свой живот, своите радости. Бори се. И ти ще го правиш, както всички под слънцето. Даже и най-богатите и с най-големия късмет си мислят, че биха могли да имат повече. Няма смисъл в това. Гледай си живота, справяй си се с предизвикателствата, доколкото ти е по силите и не чакай някой отгоре да раздаде справедливост. Просто няма такъв.
Докато се вайкаш, ще си пропуснеш живота и възможностите за щастие.
Понякога да се сравняваш не е чак толкова лошо, особено с добрите примери. Винаги можеш да си откраднеш по нещичко от тях и да се стремиш да приличаш на тях, да се учиш да си успешен, да си амбициозен. Според мен да стоиш, да мрънкаш и да се жалиш колко си добър, и как не заслужаваш животът да е несправедлив към теб, си е темперамент, тип енергия. Някои се борят, не с живота и несправедливостите, каквото и да означава това, а със себе си, с нагласата си. Други си откарват така цял живот само в мрънкане и чакане нещо положително да им падне от небето.
В последните месеци животът ми се преобърна. Съответно и погледът, с който гледам към това какво толкова имат другите.
Майка ми казва "гледаш на глед, като тиква през плет". Демек - нищо не виждаш.
Х има огромна къща! Ама тя не е негова и плаща огромни сметки.
У има страхотна кариера! Ама шефа му му стопява нервите и никога не почива.
З има гадже и пръстен! Ама той е гаден ревнивец.
Тъй че всичко е справедливо, споко. 😁
Майка ми казва "гледаш на глед, като тиква през плет". Демек - нищо не виждаш.
Х има огромна къща! Ама тя не е негова и плаща огромни сметки.
У има страхотна кариера! Ама шефа му му стопява нервите и никога не почива.
З има гадже и пръстен! Ама той е гаден ревнивец.
Тъй че всичко е справедливо, споко. 😁
Някъде ми се губи смисъла и справедливостта.
Напоследък ми е много болно, че светът е толкова несправедлив. В живота не получаваме това, което заслужаваме. Често виждаме добри хора да страдат, а лоши да бъдат на върха и да разполагат с всичко необходимо, здраве и просперитет. За личен пример имам собствената ми майчица, която сам самичка ме отгледа, не искайки от никого помощ и подкрепа. Тя е прекрасен човек, а е страдала толкова много. В същото време виждам зли жени, които са носени на ръце. Някъде ми се губи смисъла и справедливостта. Моят въпрос е как намирате смисъл в този хаотичен свят? Какво ви крепи? Какво ви кара да продължавате напред, въпреки нагледните примери на живота, че няма справедливост? Ще има ли справедливост някой ден изобщо?
Ти на тези "зли" жени, за които твърдиш, че уж били носени на ръце, знаеш ли им целия живот? Знаеш ли в ума и душата им какво е? Мислиш ли, че дори и те са щастливи постоянно, непрекъснато и през цялото време? И изобщо как ги определи като "зли"? Защото те могат да си мислят същото за теб и за майка ти например.
Както са казали и преди мен - не се вторачвай толкова в чуждото канче. Както и не съжалявай прекалено много някой друг (в случая майка ти), защото така не му правиш услуга. И на себе си не правиш.
Стреми се да управляваш собствения си живот в добра за теб посока, помагай на близките ти хора и това е.
Напоследък ми е много болно, че светът е толкова несправедлив....
Според източната философия трябва да си благодарен за трудностите, защото това те извисява духовно.
Не гледай на някой живота от страни, от това което ти мислиш, до реалността и какво се случва реално има огромна разлика.
Всички идваме на този свят и за добро и за лошо, няма човек без проблеми. Бях чела за една притча, човека иска да има живота на друг, но когато това се случва, иска бързо да се махне от предоставената му възможност, защото това което е мислел, въобще не е било всъщност така. И все пак винаги има и много по-лошо, реално опашката зад нас е много по-голяма, какви ужасяващи неща има по света.
Не гледай на някой живота от страни, от това което ти мислиш, до реалността и какво се случва реално има огромна разлика.
Всички идваме на този свят и за добро и за лошо, няма човек без проблеми. Бях чела за една притча, човека иска да има живота на друг, но когато това се случва, иска бързо да се махне от предоставената му възможност, защото това което е мислел, въобще не е било всъщност така. И все пак винаги има и много по-лошо, реално опашката зад нас е много по-голяма, какви ужасяващи неща има по света.
Всички понятия са човешки.
"Справедливост" е човешко понятие.
"Справедливост" е човешко понятие.
Какви са тия безсмислени теми?
Хора без работа ..
Намери си занимание и няма да мислиш за щуротии. Може и някой смисъл да намериш...
Хора без работа ..
Намери си занимание и няма да мислиш за щуротии. Може и някой смисъл да намериш...
Хора са "на ръба", не намиращи смисъл в нищо, въпреки, че реално живеем в най-доброто време, имаме всичко. Понякога се чудя, като чета нещо или гледам филм за реалността преди 200 г. и повече се чудя как хората са живяли смърт, мръсотия, ужасни болести....как са го предолявали, днес някакви елементарни неща, изкарват хората извън равновесие.
хаха , харесаха ми мненията за ползата от трудовата терапия 
наистина, ако имаш свободно време , и тялото ти не е уморено- можеш да достигнеш до невиждани висоти в самосъжалението
някъде съм го чела, и съм го приела за своя мисъл- не можеш да имаш от всичко,и то достатъчно!
някои имат здраве, но не и любов в живота си
други имат пари, но не и здраве...
вариации колкото искаш- като шарения живот навън
наистина, ако имаш свободно време , и тялото ти не е уморено- можеш да достигнеш до невиждани висоти в самосъжалението
някъде съм го чела, и съм го приела за своя мисъл- не можеш да имаш от всичко,и то достатъчно!
някои имат здраве, но не и любов в живота си
други имат пари, но не и здраве...
вариации колкото искаш- като шарения живот навън
Щях да пиша още в първия ми коментар в темата, но забравих. Едната ми баба е отлгедала сама 4 деца (дядо ми е починал, когато е била бременна с най-малкото, а останалите са през 2-3 години, т.е. и те са били малки). Никога не е изглеждала смачкана, обезверена или озлобена. Напротив - супер одухотворен човек беше. Радваше се на 8 внука и няколко правнука, докато беше жива.
Та човек да отгледа сам едно дете не е чак най-голямото наказание на света. Разбирам, ако е имала и други трудности, но авторката не дава подборности. С това просто искам да й повдигна духа и да й кажа, че наградата на майка й е дъщеря й и евнтуалните й бъдещи внуци.
Та човек да отгледа сам едно дете не е чак най-голямото наказание на света. Разбирам, ако е имала и други трудности, но авторката не дава подборности. С това просто искам да й повдигна духа и да й кажа, че наградата на майка й е дъщеря й и евнтуалните й бъдещи внуци.
Щях да пиша още в първия ми коментар в темата, но забравих. Едната ми баба е отлгедала сама 4 деца (дядо ми е починал, когато е била бременна с най-малкото, а останалите са през 2-3 години, т.е. и те са били малки). Никога не е изглеждала смачкана, обезверена или озлобена. Напротив - супер одухотворен човек беше. Радваше се на 8 внука и няколко правнука, докато беше жива.
Та човек да отгледа сам едно дете не е чак най-голямото наказание на света. Разбирам, ако е имала и други трудности, но авторката не дава подборности. С това просто искам да й повдигна духа и да й кажа, че наградата на майка й е дъщеря й и евнтуалните й бъдещи внуци.
Та човек да отгледа сам едно дете не е чак най-голямото наказание на света. Разбирам, ако е имала и други трудности, но авторката не дава подборности. С това просто искам да й повдигна духа и да й кажа, че наградата на майка й е дъщеря й и евнтуалните й бъдещи внуци.
Много лесно, смисълът е субективно понятие, но не справедливост. Няма такова нещо като справедливост, затова не го очаквате и си гледате винаги вашия интерес. Никой няма да ни благодари, че сме се прецакали, за да му е добре на него. Гадно, но факт.
От друга страна, гледайки отстрани никога не знаем хората, на които изглежда да им е лесно какви борби имат зад себе си. И дори и всичко да им е лесно, нас това не ни грее - пак идваме до там
да си гледаш в собствената купичка и да не се сравняваш с другите.
Наистина съвременните хора имат прекалено много свободно време и малко физическа работа.
От друга страна, гледайки отстрани никога не знаем хората, на които изглежда да им е лесно какви борби имат зад себе си. И дори и всичко да им е лесно, нас това не ни грее - пак идваме до там
да си гледаш в собствената купичка и да не се сравняваш с другите.
Наистина съвременните хора имат прекалено много свободно време и малко физическа работа.
Аз мисля, че всеки си задава такива въпроси. Дори ако погледнем социалните мрежи, масово се говори на младежите да не вярват на всичко, че не всичко е лъскав живот и че тези хора също имат проблеми, като всеки друг. Просто не го показват.
Мисля, че ни е в кръвта да се сравняваме с другите, защото винаги искаме да бъдем добре и по-добре. Просто много неща остават скрити.
В случая на автора има някаква ненавист към останалите жени, защото майка му е “горката женица”.
Мен ме терзае защо има хора, които умишлено вредят, нарочно ти правят мръсно от злоба, от завист. И не говоря да ти дръпне някой чантата на улицата, а близки хора, които забиват нож в гърба. Това не е моя и твоя справедливост, а дай да тормозя и да грабя, че да вгорча живота на другия. Но светът не е честен, това е, ако човек го приеме, ще живее по-щастливо.
Мисля, че ни е в кръвта да се сравняваме с другите, защото винаги искаме да бъдем добре и по-добре. Просто много неща остават скрити.
В случая на автора има някаква ненавист към останалите жени, защото майка му е “горката женица”.
Мен ме терзае защо има хора, които умишлено вредят, нарочно ти правят мръсно от злоба, от завист. И не говоря да ти дръпне някой чантата на улицата, а близки хора, които забиват нож в гърба. Това не е моя и твоя справедливост, а дай да тормозя и да грабя, че да вгорча живота на другия. Но светът не е честен, това е, ако човек го приеме, ще живее по-щастливо.
Напоследък ми е много болно, че светът е толкова несправедлив. В живота не получаваме това, което заслужаваме. Често виждаме добри хора да страдат, а лоши да бъдат на върха и да разполагат с всичко необходимо, здраве и просперитет. За личен пример имам собствената ми майчица, която сам самичка ме отгледа, не искайки от никого помощ и подкрепа. Тя е прекрасен човек, а е страдала толкова много. В същото време виждам зли жени, които са носени на ръце. Някъде ми се губи смисъла и справедливостта. Моят въпрос е как намирате смисъл в този хаотичен свят? Какво ви крепи? Какво ви кара да продължавате напред, въпреки нагледните примери на живота, че няма справедливост? Ще има ли справедливост някой ден изобщо?
Справедливост в природата няма, но юридическа и социална справедливост поне отчасти е възможна и постижима.
Например хората имат право да се борят за по-добри условия на живот и на труд, за по-добро заплащане, за по-адекватни закони и т. н. В много случаи това се осъществява.
Например хората имат право да се борят за по-добри условия на живот и на труд, за по-добро заплащане, за по-адекватни закони и т. н. В много случаи това се осъществява.
Напоследък ми е много болно, че светът е толкова несправедлив. В живота не получаваме това, което заслужаваме. Често виждаме добри хора да страдат, а лоши да бъдат на върха и да разполагат с всичко необходимо, здраве и просперитет. За личен пример имам собствената ми майчица, която сам самичка ме отгледа, не искайки от никого помощ и подкрепа. Тя е прекрасен човек, а е страдала толкова много. В същото време виждам зли жени, които са носени на ръце. Някъде ми се губи смисъла и справедливостта. Моят въпрос е как намирате смисъл в този хаотичен свят? Какво ви крепи? Какво ви кара да продължавате напред, въпреки нагледните примери на живота, че няма справедливост? Ще има ли справедливост някой ден изобщо?
Трудно е, но си заслужава и носи наистина голямо щастие!
Но да си кажа, и аз понякога се сдухвам от това, че животът на добри хора е незаслужено тежък. Познавам млади хора с тежки заболявания и тн. Просто животът е трудно нещо и е за живеене, с хубавите му и тежките му моменти. Повечето религии са измислени за справянето и обяснението на такива екзистенциални въпроси. Както и психотерапията...
Няма смисъл... Смисълът е в това на теб да ти е добре, да се наслаждаваш на малките неща и да не ти пука много-много. Повече действие и по-малко размишления. Звучи егоистично, знам, но постоянният ропот колко е несправедлив светът (въпреки че е така), не помага с нищо. Каквото можеш да промениш, го променяш. Каквото не зависи от теб, го приемаш и продължаваш.
Още щом като видях заглавието ми стана ясно. От както свят светува никой не е успял да разгадае смисъла. Няма и никога да успее. Защото нещата са прости - смисълът е оцеляване и адаптация. Борба, грижи и тежки мисли. През цялото време. Няма нищо свръхестествено или паранормално, всичко е мъка и терзания. Никой и нищо не са специални, незаменими и вечни. Хубавото на цялата работа е че рано или късно всичко се изглажда 
Щом си се родил, трябва да живееш. Има, няма смисъл, това е.
Някои не издържат и слагат край сами. Не знам дали е добре.
Наистина животът е много несправедлив към много хора, много са наказани и нищо хубаво не виждат. Други пък нанасят вреди и рушат, но си живеят безметежно. Гадно е и несправедливо. Не вярвам, че всичко се връща. Не и на съответните хора. На близките им да се връща също не е справедливо.
Тежка е темата, не е нито безсмислена, нито от много свободно време.
Но, това е положението, несправедлив е животът.
Някои не издържат и слагат край сами. Не знам дали е добре.
Наистина животът е много несправедлив към много хора, много са наказани и нищо хубаво не виждат. Други пък нанасят вреди и рушат, но си живеят безметежно. Гадно е и несправедливо. Не вярвам, че всичко се връща. Не и на съответните хора. На близките им да се връща също не е справедливо.
Тежка е темата, не е нито безсмислена, нито от много свободно време.
Но, това е положението, несправедлив е животът.
Ама не сте прави. Смисъл има да се живее и не е смисъла да се бориш и да оцеляваш. Така винаги нещо няма да е в ред. Смисъла е да разбереш кой си и да намериш баланса. Да живееш в мир в сърцето си и да уважаваш всичко и всички въпреки обстоятелствата. Разрешете конфликтите и простете. Лесно е да се каже, но изпълнението изисква мъдрост.
Прекрасен е, когато е по твой вкус всичко, или поне базовите неща.
Но, ако си погребал дете, ако имаш дете с увреждане, ако самият ти си дете с увреждане и нямаш родители, и още и още тежки и безизходни ситуации, хич не е прекрасен.
От моя живот не се оплаквам. Но все по-често се сблъсквам с много, много наказани от съдбата хора.
Но, ако си погребал дете, ако имаш дете с увреждане, ако самият ти си дете с увреждане и нямаш родители, и още и още тежки и безизходни ситуации, хич не е прекрасен.
От моя живот не се оплаквам. Но все по-често се сблъсквам с много, много наказани от съдбата хора.
Според мен е наивно да се мисли, че всичко опира само до късмет. Всяко наше решение, избор, действие или бездействие съвсем естествено има последствия. И ние живеем с тях. Разбира се, има и неща извън нашия контрол, но не бива все да бягаме от отговорност и да се оправдаваме с късмета.
Нито е късмет, нито са "наказани". Всичко има защо да се случи и се случва според предварителна уговорка на ниво душа между "потърпевшите". Не мислете, че това, което виждате с очите си, е така. Нещата са доста по-различни, но няма да навлизам в дълбочина.
За прераждане ли става дума? Когато си учих за религиите, имаше такива неща.
За прераждане ли става дума? Когато си учих за религиите, имаше такива неща. Прераждането е нонстоп, но между два земни живота има момент, точно преди да се родим, когато се съставя плана на живота. Тогава душите се договарят кой каква роля да играе, какви болести да изживее, какви родители да има/ или тяхната липса, кой колко има нужда да живее и т.н. Така че, веднъж вече родени имаме очертано като как да протече живота ни. В процеса на раждането се активира амнезията и забравяме за всичко договорено и виждаме разни повърхностни неща, без да се замислим за дъбокия смисъл, който ни носи нашия живот и се изживяваме като жертви.
За прераждане ли става дума? Когато си учих за религиите, имаше такива неща. Прераждането е нонстоп, но между два земни живота има момент, точно преди да се родим, когато се съставя плана на живота. Тогава душите се договарят кой каква роля да играе, какви болести да изживее, какви родители да има/ или тяхната липса, кой колко има нужда да живее и т.н. Така че, веднъж вече родени имаме очертано като как да протече живота ни. В процеса на раждането се активира амнезията и забравяме за всичко договорено и виждаме разни повърхностни неща, без да се замислим за дъбокия смисъл, който ни носи нашия живот и се изживяваме като жертви.
Интересно е, че има някои, които не забравят.
Прераждането е според Будизма. Според християнството имаме един единствен живот. Като че ли в Будизма има най-голяма логика от всички учения.
И аз така смятам.
Прераждането няма нищо общо с будизма. Просто в Индия има такава наклонност да включат прераждането в тяхната система на вярване, но си е нещо реално съществуващо. Има вече доста книги на тази тематика. Автори: Майкъл Нютън, Браян Уейс като начало. Има и много други. Един човешки живот е много кратък за да може да се експериментират всичките ситуации от всички възможни ъгли.
Религиите нямат нищо общо. Както искате си мислете, но това с нищо не променя случващото се. Щом като искате да гледате върха на айсберга и да мислите, че това е всичко, не съм аз тази, която ще ви разубеждава. Както казах има достатъчно написано по повод какво става след смъртта.
Справедливостта как да я разглеждаш? Като акт на момента? - Не винаги ще я намериш тогава. Ако я разглеждаш като погледната "от високо" (имам предвид друга перспектива) тогава нещата се променят.
Живейте сега/в този момент съзнателно. Това е от най-голяма полза за всеки от нас.
Справедливостта как да я разглеждаш? Като акт на момента? - Не винаги ще я намериш тогава. Ако я разглеждаш като погледната "от високо" (имам предвид друга перспектива) тогава нещата се променят.
Живейте сега/в този момент съзнателно. Това е от най-голяма полза за всеки от нас.
Ако амнезията е задължителна преди раждането, как Майкъл Нютън и тези много други са си спомнили, за да го и напишат?
Кой им го е казал и защо, ако трябва да не се знае?
Кой им го е казал и защо, ако трябва да не се знае?
Не някои кармата им позволява да видят, но други - не. В регресия те вярвам.
Животът е несправедлив, светът е жесток - така е, но такъв са го направили самите хора. А смисълът за всеки човек е различен, за един - да гради свое чрез ограбване и разрушаване на чуждото, да се радва за нещастието и болката на другите, за друг - смисълът е в живот, изграден върху морални принципи, в намиране вярната посока и правилните начини, чрез които да върви към нея, в намиране на правилния подход към самия себе си и хората около него, без да нарушава границите на личния им живот, проявявайки уважение и зачитане на правото им на щастие, успехи и просперитет. Трудностите и страданията в този свят са неизбежни, но смисълът трябва да е в това да ги преодоляваме, поемайки отговорност за собствените си решения, без да причиняваме зло в нечий друг живот.
То и не е нужно да убеждаваш другите. Всеки сам ще достигне до него, когато му дойде времето.
Самата зададена тема за "гадния, несправедлив свят" е породена от неразбиращ дълбочината на случващото се човек. Моля това да не се приема като критика, а само като факт. Човек има много да научава и един живот е безкрайно кратко време за да усвои тези знания.
Майкъл Нютън е психо терапевт и прилага хипноза на пациентите си за да лекува психични травми, които не се влияят от стандартното лечение. Има книги преведени на български и са базирани на неговия професионален опит със стотиците пациенти преминали през неговото лечение. Предишния ми пост беше изтрит където бях дала заглавията на някои от книгите ако някой се интересува.
Самата зададена тема за "гадния, несправедлив свят" е породена от неразбиращ дълбочината на случващото се човек. Моля това да не се приема като критика, а само като факт. Човек има много да научава и един живот е безкрайно кратко време за да усвои тези знания.
Майкъл Нютън е психо терапевт и прилага хипноза на пациентите си за да лекува психични травми, които не се влияят от стандартното лечение. Има книги преведени на български и са базирани на неговия професионален опит със стотиците пациенти преминали през неговото лечение. Предишния ми пост беше изтрит където бях дала заглавията на някои от книгите ако някой се интересува.
Сигурно всичко се случва с причина. И аз се оплаквам от несправедливост, защото на пръв поглед не виждам нищо справедливо. Ако се задълбочим в минали животи и тн е друго, може един да трябва да научи урок, да промени нещо. Но от гледна точка на вижданията ми и знанията ми сега ми се струва несправедливо това, през което преминавам. Човек да ти прави съзнателно мръсно, без да си му навредил, за мен е несправедливо. Неблагодарността ми се вижда също несправедлива.
Да загинеш млад в катастрофа ми се вижда несправедливо. Един да успява с пари и връзки, докато друг се бори честно пак ми се вижда несправедливо. Както и много други неща. Аз искам просто да си живея живота и да не се налага да се справям с хора и проблеми, които не мога да променя.
Ама нали казват, че вселената не ти дава по-голяма раница, от тази, която можеш да носиш.
Да загинеш млад в катастрофа ми се вижда несправедливо. Един да успява с пари и връзки, докато друг се бори честно пак ми се вижда несправедливо. Както и много други неща. Аз искам просто да си живея живота и да не се налага да се справям с хора и проблеми, които не мога да променя.
Ама нали казват, че вселената не ти дава по-голяма раница, от тази, която можеш да носиш.
То и не е нужно да убеждаваш другите. Всеки сам ще достигне до него, когато му дойде времето.
Самата зададена тема за "гадния, несправедлив свят" е породена от неразбиращ дълбочината на случващото се човек. Моля това да не се приема като критика, а само като факт. Човек има много да научава и един живот е безкрайно кратко време за да усвои тези знания.
Майкъл Нютън е психо терапевт и прилага хипноза на пациентите си за да лекува психични травми, които не се влияят от стандартното лечение. Има книги преведени на български и са базирани на неговия професионален опит със стотиците пациенти преминали през неговото лечение. Предишния ми пост беше изтрит където бях дала заглавията на някои от книгите ако някой се интересува.
Самата зададена тема за "гадния, несправедлив свят" е породена от неразбиращ дълбочината на случващото се човек. Моля това да не се приема като критика, а само като факт. Човек има много да научава и един живот е безкрайно кратко време за да усвои тези знания.
Майкъл Нютън е психо терапевт и прилага хипноза на пациентите си за да лекува психични травми, които не се влияят от стандартното лечение. Има книги преведени на български и са базирани на неговия професионален опит със стотиците пациенти преминали през неговото лечение. Предишния ми пост беше изтрит където бях дала заглавията на някои от книгите ако някой се интересува.
Аз искам просто да си живея живота и да не се налага да се справям с хора и проблеми, които не мога да променя.
Ако се съсредоточиш в себе си и разрешаваш твоите проблеми ще живееш спокойно. Останалите изброени причини са външни и само ако им позволиш да те тормозят, тогава биха имали някакво значение в твоя живот.
Ако се съсредоточиш в себе си и разрешаваш твоите проблеми ще живееш спокойно. Останалите изброени причини са външни и само ако им позволиш да те тормозят, тогава биха имали някакво значение в твоя живот.
Мии как да променя, че мой близък загина млад в катастрофа? Не мога. Ама ми е мъчно, че такъв човек за един миг загина. Няма как да променя нито случилото се, нито нищо! Справедливост няма, защото убиеца и да го затворят, човекът няма да се върне?
Как да разреша свой проблем, който е от външен фактор, като пак не мога да го променя. Мога да го приема. Че друг ме прецака с нещо важно за мен, за да ми направи мръсно. Заби ми нож в гърба, защото мислех, че е близък и не очаквах. Тези неща сигурно могат да се приемат, но няма как да не ме тормозят.
Как да разреша свой проблем, който е от външен фактор, като пак не мога да го променя. Мога да го приема. Че друг ме прецака с нещо важно за мен, за да ми направи мръсно. Заби ми нож в гърба, защото мислех, че е близък и не очаквах. Тези неща сигурно могат да се приемат, но няма как да не ме тормозят.
Мии как да променя, че мой близък загина млад в катастрофа? Не мога. Ама ми е мъчно, че такъв човек за един миг загина. Няма как да променя нито случилото се, нито нищо! Справедливост няма, защото убиеца и да го затворят, човекът няма да се върне?
Как да разреша свой проблем, който е от външен фактор, като пак не мога да го променя. Мога да го приема. Че друг ме прецака с нещо важно за мен, за да ми направи мръсно. Заби ми нож в гърба, защото мислех, че е близък и не очаквах. Тези неща сигурно могат да се приемат, но няма как да не ме тормозят.
Как да разреша свой проблем, който е от външен фактор, като пак не мога да го променя. Мога да го приема. Че друг ме прецака с нещо важно за мен, за да ми направи мръсно. Заби ми нож в гърба, защото мислех, че е близък и не очаквах. Тези неща сигурно могат да се приемат, но няма как да не ме тормозят.
Що се отнася до другия проблем наистина е най-добре да го приемеш. Знам какво е да те предаде човек, на когото си имал вяра. Но знам и че след време може да му се прости. Ние хората сме нещо драматични и приемаме нещата по-емоционално от колкото тези неща изобщо заслужават.
Ако трябва да бъда честна, на мен също ми е трудно да приема и да се примиря с несправедливост, причинена от един на друг човек. Но ако говорим за вселенска някаква несправедливост и да се сравняваш какво има един, а друг няма - това не е нещо, на което можем да влияем и е чувство, което може да те поболее, ако му се поддадеш. А като гледам темата май касае точно такива случаи.
Говоря от опит, не налагам нищо. Преживяла съм смъртта на бащата на сина ми на 35 г беше като загина от катастрофа, преживях предателството на партньора ми, на когото помагахме да живее години наред без средства за живеене, преживях да живея на чуждо място сама с детето си, където средата в началото не беше особено мила с мен. Е ми, отне ми години за да преодолея всичко това и да намеря моето място и сега да съм силна и да се радвам на живота. Никога не съм казвала, че живота е гаден и несправедлив. Труден, да и много на моменти, но никога гаден и несправедлив. Затова казвам, че всичко си има своето значение да се случва както и когато се случва. Но се иска мъдрост и време за да се разбере.
Ами аз пък твърдо вярвам и ми се случва така, че ако някой ми причини зло, му се връща и то бързо. Тъй че съм напълно доволна от обслужването на Вселената, благодаря.
Мен не ме слуша.
Говоря от опит, не налагам нищо. Преживяла съм смъртта на бащата на сина ми на 35 г беше като загина от катастрофа, преживях предателството на партньора ми, на когото помагахме да живее години наред без средства за живеене, преживях
Много съжалявам за загубата на бащата на синът ви, вярвам, че е на по-хубаво и свято място. Що се касае до помощта, преди да помагнем и да се вторник "сляпо", трябва да се замислим трябва ли да го правим, защо човека е стигнал до там....и ако помагнем да е така, че човека си си стъпи на краката, да не е на готово и после, лош да си ти помагащия. С помощта вече съм в много дълбоки размисли и в кра на сметка винаги трябва да е взаимно, идиня на помогне с едно, другия с друго т.е да има баланс, няма ли нещата винаги се "скъсват" и помагащия остава с разочарованието за всичко, което е дал. Днес от позицията на времето не бих била така всеотдайна, въпреки, че в тази ситуация имаха нужда от помощ, но и огромна лична вина и мързел да са в тази ситуация.
Говоря от опит, не налагам нищо. Преживяла съм смъртта на бащата на сина ми на 35 г беше като загина от катастрофа, преживях предателството на партньора ми, на когото помагахме да живее години наред без средства за живеене, преживях
Много съжалявам за загубата на синът ви, вярвам, че е на по-хубаво и свято място. Що се касае до помощта, преди да помагнем и да се вторник "сляпо", трябва да се замислим трябва ли да го правим, защо човека е стигнал до там....и ако помагнем да е така, че човека си си стъпи на краката, да не е на готово и после, лош да си ти помагащия. С помощта вече съм в много дълбоки размисли и в кра на сметка винаги трябва да е взаимно, идиня на помогне с едно, другия с друго т.е да има баланс, няма ли нещата винаги се "скъсват" и помагащия остава с разочарованието за всичко, което е дал. Днес от позицията на времето не бих била така всеотдайна, въпреки, че в тази ситуация имаха нужда от помощ, но и огромна лична вина и мързел да са в тази ситуация.
относно баланса- как го определяте?
аз не мисля,че съм висшата инстанция , за да определя кой колко заслужава
нито пък, някой друг смъртен
Ами аз пък твърдо вярвам и ми се случва така, че ако някой ми причини зло, му се връща и то бързо. Тъй че съм напълно доволна от обслужването на Вселената, благодаря.
Напоследък ми е много болно, че светът е толкова несправедлив. В живота не получаваме това, което заслужаваме. Често виждаме добри хора да страдат, а лоши да бъдат на върха и да разполагат с всичко необходимо, здраве и просперитет. За личен пример имам собствената ми майчица, която сам самичка ме отгледа, не искайки от никого помощ и подкрепа. Тя е прекрасен човек, а е страдала толкова много. В същото време виждам зли жени, които са носени на ръце. Някъде ми се губи смисъла и справедливостта. Моят въпрос е как намирате смисъл в този хаотичен свят? Какво ви крепи? Какво ви кара да продължавате напред, въпреки нагледните примери на живота, че няма справедливост? Ще има ли справедливост някой ден изобщо?
Мисля, че всеки човек намира смисъл за себе си според своята осъзнатост, който може да отговаря на общи ценности или да е индивидуален, както и може да е различен в зависимост от житейския етап, в който се намира. Хубаво и желателно е според мен човек да открива смисъл в едно или повече неща; това помага да се чувства щастлив и удовлетворен, макар и понякога или в някои случай не всичко да е наред.
Авторът, честно, не знам защо смята, че майка му не е намерила смисъл в него, в това да отгледа и възпита дете, да се бори, да работи, колкото и да й е било тежко, да слага всяка вечер храна на масата, или че не в горда с постигнатото, тъй като й е било много по-трудно, отколкото на семействата с двама родители. Или че някой мъж да в носи на ръце е по-смислено, отколкото да има дете, което я обича толкова да мисли, че тя заслужава да има всичко.
Колкото и трудно да е, колкото и недобронамерени хора да има наоколо, винаги има и хора, които помагат. Благодарна съм им за протегнатата ръка в трудните моменти. Личен опит, да не кажат пак някой, че налагам възгледите си. На автора на темата му се е искало да похленчи. Няма лошо ако е за кратко. Проблема е ако това продължава непрекъснато. Тогава си е време за психически лекар.
Говоря от опит, не налагам нищо. Преживяла съм смъртта на бащата на сина ми на 35 г беше като загина от катастрофа, преживях предателството на партньора ми, на когото помагахме да живее години наред без средства за живеене, преживях
Много съжалявам за загубата на синът ви, вярвам, че е на по-хубаво и свято място. Що се касае до помощта, преди да помагнем и да се вторник "сляпо", трябва да се замислим трябва ли да го правим, защо човека е стигнал до там....и ако помагнем да е така, че човека си си стъпи на краката, да не е на готово и после, лош да си ти помагащия. С помощта вече съм в много дълбоки размисли и в кра на сметка винаги трябва да е взаимно, идиня на помогне с едно, другия с друго т.е да има баланс, няма ли нещата винаги се "скъсват" и помагащия остава с разочарованието за всичко, което е дал. Днес от позицията на времето не бих била така всеотдайна, въпреки, че в тази ситуация имаха нужда от помощ, но и огромна лична вина и мързел да са в тази ситуация.
относно баланса- как го определяте?
аз не мисля,че съм висшата инстанция , за да определя кой колко заслужава
нито пък, някой друг смъртен
Благодаря за поправката, недоглеждане от моя страна. Коригирах го. Баланса е първо да помислиш за себе си, това, че някой има проблеми и трудности и стигането до определена ситуация често е резултат на натрупани решения и действия и бездействия на самия човек и това какво ние даваме е наше решение. Има хора който се борят, за тях помощта си заслужава, искренно благодарни са, но мнозина са в позицията, не правят нищо и колко са зле, пък другите били добре. Вярвам, че каквато и съдба да има човек, личната мотивация, целеустременост могат да променят живота и съдба към по-добро, стига да има желание и действия.
Ами аз пък твърдо вярвам и ми се случва така, че ако някой ми причини зло, му се връща и то бързо. Тъй че съм напълно доволна от обслужването на Вселената, благодаря.
Не намирам смисъл в несправедливия живот... Не мога да имам дете, въпреки всичко на което се подложих, въпреки всички изхарчени пари, физическа и емоционална болка Толкава жени забременяват без да искат, има изоставени и тормозени деца... За мен е несправедливо и нищо не може да ме убеди в обратното.
Нямам личен опит като родител и не искам да имам. Обаче се замислих за нещо. Желанието за дете не е ли нещо егоистично? Замислят ли се бъдещите родители дали това дете изобщо би искало да се роди в този свят и какъв живот ще има? Дали родителите на деца, които се чувстват разочаровани от живота поради здравословни проблеми или емоционални несгоди, изпитват някаква вина, че са ги довели на този свят? Не целя никого да обидя, само мисля и си задавам въпроси.
Нямам личен опит като родител и не искам да имам. Обаче се замислих за нещо. Желанието за дете не е ли нещо егоистично? Замислят ли се бъдещите родители дали това дете изобщо би искало да се роди в този свят и какъв живот ще има? Дали родителите на деца, които се чувстват разочаровани от живота поради здравословни проблеми или емоционални несгоди, изпитват някаква вина, че са ги довели на този свят? Не целя никого да обидя, само мисля и си задавам въпроси.
Права сте и въобще не се замислят. Да има бебчи, после каквото иска да става.
Е, то по тая логика не е ли егоистично от страна на тези, които не желаят да имат деца, недавайки възможност на едно дете да се роди? То пък може да иска шанса да живее. Принципен ми е въпросът, не е критика към тези хора, напротив - аз ги приемам съвсем нормално и с разбиране. Просто всеки въпрос може да се разглежда от много и различни перспективи и да има много "за" и "против". Ако тръгнем да си задаваме такива въпроси, къде ще му излезе краят, не знам...
Желанието за дете не е ли нещо егоистично? Замислят ли се бъдещите родители дали това дете изобщо би искало да се роди в този свят и какъв живот ще има? Дали родителите на деца, които се чувстват разочаровани от живота поради здравословни проблеми или емоционални несгоди, изпитват някаква вина, че са ги довели на този свят?
темата е трудна само за онези, които се смятат за собственици на истината
който иска деца- може и да не знае защо ги иска, но трябва ли му конкретна причина?- има ли причина да сме на този свят?
който не иска- същото!
не е необходимо му се ровим в душата защо!?
който иска деца- може и да не знае защо ги иска, но трябва ли му конкретна причина?- има ли причина да сме на този свят?
който не иска- същото!
не е необходимо му се ровим в душата защо!?
Скрит текст:
имам приятелка, която не иска
знам защо- нямаше късмет нито в една от връзките си...насилник, изневеряващ, доста възрастен, почти дете...в този ред й бяха търсенията...докато накрая се отказа и от мъжете, и от децата, дори се обърна към църквата от безсилие...
за пред хора, казва че не й е писано да е майка...
пък и като питат ли, питат...
тези най- много ме дразнят!
знам защо- нямаше късмет нито в една от връзките си...насилник, изневеряващ, доста възрастен, почти дете...в този ред й бяха търсенията...докато накрая се отказа и от мъжете, и от децата, дори се обърна към църквата от безсилие...
за пред хора, казва че не й е писано да е майка...
пък и като питат ли, питат...
тези най- много ме дразнят!
Скрит текст:
Няма душичка на тоя свят която да не иска потомство. Искам да споделя едно лично мнение обаче. Хора - с едно дете ще е по лесен живота и на вас а и неговия за в бъдеще. Темата е колкото Война и Мир, но опитах се да обобщя с няколко думи. Особено пък в днешната икономическа ситуация.
Повечето хора не искат деца осъзнато. Някои просто ги правят и им се случват случайно, други обществото ги принуждава. И нямам предвид само в България. В световен мащаб все още има уредени бракове, деца раждат деца. Не е особено честно и не вярвям много 12-14 годишните да искат да са майки. Обаче в такъв социум живеят.
Няма душичка на тоя свят която да не иска потомство. Искам да споделя едно лично мнение обаче. Хора - с едно дете ще е по лесен живота и на вас а и неговия за в бъдеще. Темата е колкото Война и Мир, но опитах се да обобщя с няколко думи. Особено пък в днешната икономическа ситуация.
Аз ниЩЪ.
Изключение мога да направя, ако се омъжа за некой милионер /милиардер.
Нямам личен опит като родител и не искам да имам. Обаче се замислих за нещо. Желанието за дете не е ли нещо егоистично? Замислят ли се бъдещите родители дали това дете изобщо би искало да се роди в този свят и какъв живот ще има? Дали родителите на деца, които се чувстват разочаровани от живота поради здравословни проблеми или емоционални несгоди, изпитват някаква вина, че са ги довели на този свят? Не целя никого да обидя, само мисля и си задавам въпроси.
Права сте и въобще не се замислят. Да има бебчи, после каквото иска да става.
Ще те разочаровам.
За много жени, и стойностни семейства смисълът на живота им е не за кой милионер ще се омъжат, за да имат пари за..../евентуално/ бебчи, а далеч по-сериозен и осъзнат.
Иначе като те чета много правилно решение си взела, че не искаш дете.
Някои жени наистина не трябва да се възпроизвеждат.
Нямам личен опит като родител и не искам да имам. Обаче се замислих за нещо. Желанието за дете не е ли нещо егоистично? Замислят ли се бъдещите родители дали това дете изобщо би искало да се роди в този свят и какъв живот ще има? Дали родителите на деца, които се чувстват разочаровани от живота поради здравословни проблеми или емоционални несгоди, изпитват някаква вина, че са ги довели на този свят? Не целя никого да обидя, само мисля и си задавам въпроси.
Права сте и въобще не се замислят. Да има бебчи, после каквото иска да става.
Ще те разочаровам.
За много жени, и стойностни семейства смисълът на живота им е не за кой милионер ще се омъжат, за да имат пари за..../евентуално/ бебчи, а далеч по-сериозен и осъзнат.
Иначе като те чета много правилно решение си взела, че не искаш дете.
Някои жени наистина не трябва да се възпроизвеждат.
За съжаление парите са водещи в тоя живот. Не живеем в перфектен свят. Пари = добър начин на живот. Да си добър по сърце не е достатъчно. Немислещи са тези, дето само с голите си морални ценности имат деца.
Не ставаше въпрос за това. А за обобщението, че “не мислят“. Всички.
За мен е мистерия откъде и на каква база някой би направил такова заключение.
Иначе ти си имай морални ценности, то и в това понятие хората влагат различен смисъл и разбиране.
Само че някак не ми се струва много морално да искаш дете само ако съпругът е милионер. Това да е водещото.
Но тук вече “стъпваме“ на друга плоскост, която няма общо с подтемата на темата.
За мен е мистерия откъде и на каква база някой би направил такова заключение.
Иначе ти си имай морални ценности, то и в това понятие хората влагат различен смисъл и разбиране.
Само че някак не ми се струва много морално да искаш дете само ако съпругът е милионер. Това да е водещото.
Но тук вече “стъпваме“ на друга плоскост, която няма общо с подтемата на темата.
Откъде идва това, че нещо трябва да е справедливо?
Това е едно от първите неща, които гледах да втълпя на децата си.
Няма такова понятие справедливост. Особено гледайки теб и чуждата паничка.
Има избори, възприятие за света и твоето място в него и не на последно място, за който вярва - съдба.
Съдбата да се родим тук, а не в Афганистан например.
Познавам трето поколение вдовица. Карма някаква, Остават вдовици с малко дете, вече трето поколение. Е няма толкова сърдечен и наслаждаващ се на живота човек.
Дали не и е трудно?
Познавам и богаташи, които не знаят броят на имотите, които имат и децата им са от малки на психолози и се лутат от крайност в крайност.
Но да се заключи, че горното е несправедливо е смешно. Колкото повече човек се завърта в спиралата за несправедливият живот, който му се е паднал, толкова повече затъва и така и не вижда положителните неща.
Точни ние живеем в свят, в който всичко ни е ръка разстояние или на един самолет и желанието да променим нещо е много по-лесно, отколкото в други части на земното кълбо. Така че сме едни големи щастливци. Но и сме известни като една от най-недоволните нации. В ДНК-то ни е да се самосъжаляваме.
Това е едно от първите неща, които гледах да втълпя на децата си.
Няма такова понятие справедливост. Особено гледайки теб и чуждата паничка.
Има избори, възприятие за света и твоето място в него и не на последно място, за който вярва - съдба.
Съдбата да се родим тук, а не в Афганистан например.
Познавам трето поколение вдовица. Карма някаква, Остават вдовици с малко дете, вече трето поколение. Е няма толкова сърдечен и наслаждаващ се на живота човек.
Дали не и е трудно?
Познавам и богаташи, които не знаят броят на имотите, които имат и децата им са от малки на психолози и се лутат от крайност в крайност.
Но да се заключи, че горното е несправедливо е смешно. Колкото повече човек се завърта в спиралата за несправедливият живот, който му се е паднал, толкова повече затъва и така и не вижда положителните неща.
Точни ние живеем в свят, в който всичко ни е ръка разстояние или на един самолет и желанието да променим нещо е много по-лесно, отколкото в други части на земното кълбо. Така че сме едни големи щастливци. Но и сме известни като една от най-недоволните нации. В ДНК-то ни е да се самосъжаляваме.
Не мисля, че звучи смешно, даже е много правдоподобна причина да не искаш деца. Лично според мен по-интелигентните хора не желаят деца.
Това е виц, нали?
Защото интелигентните и богатите в България и чужбина, са с по 3-ри и нагоре деца.
Егоистите, които живеят само за себе си не искат деца. Да не се затормозяват излишно.
За да не харчат пари, да не губят време, да се наслаждават на живота. Но това не го свързвам с интелигентност.
Не мисля, че звучи смешно, даже е много правдоподобна причина да не искаш деца. Лично според мен по-интелигентните хора не желаят деца.
Това е виц, нали?
Защото интелигентните и богатите в България и чужбина, са с по 3-ри и нагоре деца.
Егоистите, които живеят само за себе си не искат деца. Да не се затормозяват излишно.
За да не харчат пари, да не губят време, да се наслаждават на живота. Но това не го свързвам с интелигентност.
Това, че са богати не ознавачава, че са интелигентни. Колко вафлени магнати и чалгаджийки правят по сурия деца.
Ами не знам, Стар. Всички учени и хора на културата и изкуството, за които се сещам в момента, имат деца. Изключения са тези, които нямат. Това няма връзка с интелекта, а с мирогледа като цяло, който се формира от много фактори.
Теб като личност са те формирали фактори (среда, възпитание, междуличностни взаимоотношения, образование), различни от моите. Затова ние двете сме различни. Затова имаме различни ценности и очаквания от живота. И в това няма нищо лошо. Просто давам едно възможно обяснение защо един човек може да желае деца, а друг не.
Теб като личност са те формирали фактори (среда, възпитание, междуличностни взаимоотношения, образование), различни от моите. Затова ние двете сме различни. Затова имаме различни ценности и очаквания от живота. И в това няма нищо лошо. Просто давам едно възможно обяснение защо един човек може да желае деца, а друг не.
Айде сега ниско интелигентните имали, нямали деца. Не е само нивото на интелект. Супер богатите правят двца, ама колко ги гледат? Или израстват с бавачки и виждат родителите си рядко, защото работят, пътуват. И говоря за мега богатите, не тук някоя чалга звезда и вафлен бос.
Повечето хора живеят на заплата и пак успяват да изгледат 1-2 деца. Не е само до парите като фактор. И аз не съм примряла да раждам. А с моята заплата други раждат по 2-3. Не съм богата, ама не съм и на мрз. Просто приоритетите са други. Това с децата какво общо имаше със справедливостта? Освен, че някои не могат да заченат, а искат?
Повечето хора живеят на заплата и пак успяват да изгледат 1-2 деца. Не е само до парите като фактор. И аз не съм примряла да раждам. А с моята заплата други раждат по 2-3. Не съм богата, ама не съм и на мрз. Просто приоритетите са други. Това с децата какво общо имаше със справедливостта? Освен, че някои не могат да заченат, а искат?
На 30 съм, не ме е намерила любовта, не ми се вярва и да ме намери. А и да ме намери по някакво чудо, съм 100 процента сигурна, че не искам деца.
Т.е. не си намерила любовта, не си намерила смисъла, но си щедра на заключения.
Спри със заключенията и това, което мислиш че знаеш за живота.
Остави да ти се случи нещо или няколко неща.
Имаше един филм, в който главният герой казваше ДА на всяко нещо и това беше много интересно приключение.
Ако гледаш на нещата само от негативната страна, море от хубави моменти ще мине покрай теб и няма да го усетиш.
А и го излъчваш. Негативизма. Хората все пак обичат да са покрай весели и жизнени събеседници.
Опитай. Нищо не губиш.
Каква е гаранцията, че ще се мъчи?!
Родителите няма да имат пари, които са всичко.
И детето ще се мъчи.
Дете само с милионер.
Пък ако ще да е последният ....никаквец, важно е да е с голям....портфейл и много банкови сметки.
Приоритети.
Каква е гаранцията, че ще се мъчи?!
Родителите няма да имат пари, които са всичко.
И детето ще се мъчи.
Дете само с милионер.
Пък ако ще да е последният ....никаквец, важно е да е с голям....портфейл и много банкови сметки.
Приоритети.
Ееее, щом нещата са тръгнали до правене на деца се предполага, че няма да е никаквец.
Така детето ще има всичко, дори и в непредвидени ситуации.
Все пак хората си имат типове. И аз се ядосвах едно време как А мъж казва, че харесва само жени със сини очи и руса коса, но приех, че всеки си има типаж, с който се вижда в бъдеще.
Каква е гаранцията, че ще се мъчи?!
Бел _ 87: Никой човек не е питан дали иска да се роди. Поне в това отношение всички сме равни. В най-малко още два компонента също всички сме равни - всички разполагаме с 24 часа в денонощието; и всички умираме.
Няма как родителите да знаят предварително дали детето им ще иска да живее и дали ще е щастливо. Понякога при едни и същи обстоятелства едни хора са нещастни, а други - щастливи.
Например има хора, които са болни, но не се чувстват нещастни. Познавам такива. Опитват се дори да помагат на другите, да се чувстват полезни. Наслаждават се на настоящия момент. Казват: „Днес съм добре. Ще правя това и това...“.
А други хленчат при най-малкото неразположение.
Има дори родители на болни или починали деца, които не се чувстват нещастни. Някои приемат болните си деца като благословение; като нещо, което е дошло да ги сплоти и да ги научи на любов. Те намират смисъл в това - да се грижат за децата си, да направят живота им малко по-лек. Познавам хора, които се грижат по 50 и повече години за болни деца! Познавам лично няколко семейства, които имат по две деца с тежки увреждания и въпреки че децата отдавна са пълнолетни, родителите все още се грижат за тях. Така че има всякакви случаи.
Златина, съчувствам Ви, че не можете да имате деца, а искате. И аз нямам, защото съм с ДЦП, в инвалидна количка. Не мога да ги износя и отглеждам. Но не ми тежи, че нямам деца. Смятам, че животът може да е хубав и без деца. Вече съм на почти 47 години.
А дори човек да има деца, не е гаранция, че те ще бъдат такива, каквито очаква. Ето, аз съм такъв пример. Родно дете съм на родителите си, но съм с ДЦП. Както посочих по-горе, има и семейства с по две болни деца.
Ако много искате да отглеждате деца - можете да осиновите. Познавам поне 15 човека, които са осиновени, както и техните осиновители. Справят се. Някои от осиновените вече имат собствени деца.
Не всяко бездетно семейство е готово за осиновяване, но има хора, които се решават на тази стъпка и се справят. В живота винаги има риск – независимо дали си здрав, или болен; дали имаш деца, или нямаш; дали са родни, или осиновени...
Няма как родителите да знаят предварително дали детето им ще иска да живее и дали ще е щастливо. Понякога при едни и същи обстоятелства едни хора са нещастни, а други - щастливи.
Например има хора, които са болни, но не се чувстват нещастни. Познавам такива. Опитват се дори да помагат на другите, да се чувстват полезни. Наслаждават се на настоящия момент. Казват: „Днес съм добре. Ще правя това и това...“.
А други хленчат при най-малкото неразположение.
Има дори родители на болни или починали деца, които не се чувстват нещастни. Някои приемат болните си деца като благословение; като нещо, което е дошло да ги сплоти и да ги научи на любов. Те намират смисъл в това - да се грижат за децата си, да направят живота им малко по-лек. Познавам хора, които се грижат по 50 и повече години за болни деца! Познавам лично няколко семейства, които имат по две деца с тежки увреждания и въпреки че децата отдавна са пълнолетни, родителите все още се грижат за тях. Така че има всякакви случаи.
Златина, съчувствам Ви, че не можете да имате деца, а искате. И аз нямам, защото съм с ДЦП, в инвалидна количка. Не мога да ги износя и отглеждам. Но не ми тежи, че нямам деца. Смятам, че животът може да е хубав и без деца. Вече съм на почти 47 години.
А дори човек да има деца, не е гаранция, че те ще бъдат такива, каквито очаква. Ето, аз съм такъв пример. Родно дете съм на родителите си, но съм с ДЦП. Както посочих по-горе, има и семейства с по две болни деца.
Ако много искате да отглеждате деца - можете да осиновите. Познавам поне 15 човека, които са осиновени, както и техните осиновители. Справят се. Някои от осиновените вече имат собствени деца.
Не всяко бездетно семейство е готово за осиновяване, но има хора, които се решават на тази стъпка и се справят. В живота винаги има риск – независимо дали си здрав, или болен; дали имаш деца, или нямаш; дали са родни, или осиновени...
В живота на всеки от нас вероятно има някой или нещо, което му липсва. Понякога тази липса тежи толкова, че според мен е естествено човек да започне да се пита какъв е смисълът изобщо да е жив. Не искам да обобщавам, но предполагам, че повечето хора са имали такива моменти. Вероятно и авторът на темата преживява такъв период сега. Дано скоро го преодолее.
Нямам личен опит като родител и не искам да имам. Обаче се замислих за нещо. Желанието за дете не е ли нещо егоистично? Замислят ли се бъдещите родители дали това дете изобщо би искало да се роди в този свят и какъв живот ще има? Дали родителите на деца, които се чувстват разочаровани от живота поради здравословни проблеми или емоционални несгоди, изпитват някаква вина, че са ги довели на този свят? Не целя никого да обидя, само мисля и си задавам въпроси.
Нещата не са толкова прости. Факт е, че държави с потресаваща бедност, децата са много. Понякога се чудя каква е тази зависимост? Гледах някакви роми дето в колиба живеят, тя бременна с тризнаци, да се чудиш как стават тези неща, по Новине кога се появяват такива новини също често хора от малцинства, бедни, простовати. За богатите хора, визирам ултра богати мое наблюдение имат деца, но богати хора над средна класа често нямат. Живея в Германия и виждам колко германци нямат доброволно деца. Съседката ми с 3 деца, вече около 50 г. и имат само едно внуче. Освен фактите има и друг момент, не осъзнаваме, че кармата, семейната карма е нещо много силно, ако видим как нещата се повтарят в следващите поколения и често ни съсипва психически, считам, че изход има, стига да се говори с родов терапевт, ако щете констелации, осъзнаване, търсене на причини и начини за излизане от ситуацията. Освен това бях чела, че понякога според духовните причини някой род трябва да изчезне и поради тази причина няма поколение или ако са се свързали двама неподходящи партньори. Разсъждаваме примитивно в стил не е честно и "тропане с крак", но на високо духовно ниво всичко си има причина, колкото и да не можем да го разберем. Слушах защо има толкова войни, от духовна гледна точка колективната енергия на планетата е много негативна и сигурно е така, всичко е само пари, пари и пак пари.
Иначе за да гледаш дете не ти трябват толкова много пари, често се изкарва невъзможност, първи учебен ден незнам си колко хиляди...което за мен не е така. Винаги съм планувала всичко, купувах редовно дрешки по-големи, защото ме устройства качество и цена, тетрадки пособия целогодишно и никога давай в последния момент. Същото като се роди бебе купища излишни неща, вещи, скъпарски дрехи защо, но същите тези деца някой беше писал горе на богати родители по психолози, защото едно дете няма значение с каква близка е облечено, има начин как е обгрижвано.
Иначе за да гледаш дете не ти трябват толкова много пари, често се изкарва невъзможност, първи учебен ден незнам си колко хиляди...което за мен не е така. Винаги съм планувала всичко, купувах редовно дрешки по-големи, защото ме устройства качество и цена, тетрадки пособия целогодишно и никога давай в последния момент. Същото като се роди бебе купища излишни неща, вещи, скъпарски дрехи защо, но същите тези деца някой беше писал горе на богати родители по психолози, защото едно дете няма значение с каква близка е облечено, има начин как е обгрижвано.
Сефора, нямаш идея колко си права. Родовата карма всеки я носи, но не всеки иска да знае и да работи за проблемите си. И като му дойде на главата някаква беда често пъти тя не е случайна. И моите не са случайни. Имането/нямането на дете също може да е точно родов проблем.
Само не мога да разбера защо трябва да отговарям и понасям несгодите на чужди грешки, мисли и идеи. Много слушам по темата и наистина е потресаващо и от лоялност, принадлежност, съпричастност нещата се повтарят.
Родовата карма е просто генетика,възпитание ,навици ,заучени травми и т.н.
Безкрайно уважавам хората ,които са решили да не се пуснат по течението на мейнстрийма и да имат деца ,като всички по презюмция.Пък това ,че някои го наричат егоизъм...ми егоизмът не е нещо лошо ,ако лично на вас не ви вреди .
Безкрайно уважавам хората ,които са решили да не се пуснат по течението на мейнстрийма и да имат деца ,като всички по презюмция.Пък това ,че някои го наричат егоизъм...ми егоизмът не е нещо лошо ,ако лично на вас не ви вреди .
Изобщо гледането в чуждата паница и нежелание да се съсредоточиш в себе си и да решиш един по един своите си проблеми . Ето това виждам от постовете. Винаги причината била в другите, извън нас. Никога в нас. Ами като не искаш да поемеш сам отговорността за себе си, кой ти е крив?
Сефора, нямаш идея колко си права. Родовата карма всеки я носи, но не всеки иска да знае и да работи за проблемите си. И като му дойде на главата някаква беда често пъти тя не е случайна. И моите не са случайни. Имането/нямането на дете също може да е точно родов проблем.
Само не мога да разбера защо трябва да отговарям и понасям несгодите на чужди грешки, мисли и идеи. Много слушам по темата и наистина е потресаващо и от лоялност, принадлежност, съпричастност нещата се повтарят.
Мда, разбирам те. И аз това го мисля. Не е много лесно да приемеш. Особено, когато ти нищо не си направил на някого, а той съзнателно ти вреди. Е това ме побърква. Нарочно да те съсипе, да те смачка. И разбирам от къде е дошло назад в поколенията, но е трудно да го приема.
Angela61, Да, това за родовата обремененост ми звучи точно като оправдание. Не че не съществува такава, но то в живота си човек има много обременености. Ако не е родова, ще е някаква друга. И човек или се бори да ги преодолява, или ляга и умира. А, има и трети вариант - мрънка, оплаква се и гледа чуждото канче.
Аз имам един любим стих от любима песен на любима банда:
"I know I was born and I know that I’ll die
The in-between is mine"
С други думи: родил съм се и ще умра, върху това нямам контрол, но времето между двете си е мое, аз решавам как ще живея и какъв смисъл ще придам на живота си. Така или иначе след като умра, ще бъде същото като преди да се родя или ако изобщо не се бях раждал. Каква ще е разликата? Освен ако няма живот и след това, което пък вече евентуално би дало някакъв (друг) смисъл?
Аз имам един любим стих от любима песен на любима банда:
"I know I was born and I know that I’ll die
The in-between is mine"
С други думи: родил съм се и ще умра, върху това нямам контрол, но времето между двете си е мое, аз решавам как ще живея и какъв смисъл ще придам на живота си. Така или иначе след като умра, ще бъде същото като преди да се родя или ако изобщо не се бях раждал. Каква ще е разликата? Освен ако няма живот и след това, което пък вече евентуално би дало някакъв (друг) смисъл?
Angela61, Да, това за родовата обремененост ми звучи точно като оправдание. Не че не съществува такава, но то в живота си човек има много обременености. Ако не е родова, ще е някаква друга. И човек или се бори да ги преодолява, или ляга и умира. А, има и трети вариант - мрънка, оплаква се и гледа чуждото канче.
Аз имам един любим стих от любима песен на любима банда:
"I know I was born and I know that I’ll die
The in-between is mine"
С други думи: родил съм се и ще умра, върху това нямам контрол, но времето между двете си е мое, аз решавам как ще живея и какъв смисъл ще придам на живота си. Така или иначе след като умра, ще бъде същото, като преди да се родя или ако изобщо не се бях раждал. Каква ще е разликата? Освен ако няма живот и след това, което пък вече евентуално би дало някакъв (друг) смисъл?
Аз имам един любим стих от любима песен на любима банда:
"I know I was born and I know that I’ll die
The in-between is mine"
С други думи: родил съм се и ще умра, върху това нямам контрол, но времето между двете си е мое, аз решавам как ще живея и какъв смисъл ще придам на живота си. Така или иначе след като умра, ще бъде същото, като преди да се родя или ако изобщо не се бях раждал. Каква ще е разликата? Освен ако няма живот и след това, което пък вече евентуално би дало някакъв (друг) смисъл?
А защо решихте, че търсенето на проблемите в рода назад, е оправдание? Всъщност, веднъж осъзнати, тези проблеми ва възможни за решаване и преодоляване.
Така ми прозвуча, но може и грешно да съм разбрала. Ако помогне за преодоляване на проблема, тогава да. Но да му робуваш цял живот и с него да обясняваш всичките си нещастия и да не можеш да излезеш от омагьосания му кръг, не ми се струва здравостолвно нито за самия човек, нито за околните му.
Така наречената справедливост е една утопия. Много опити са били направени така че уж хората да живеят в справедлив свят, било то като се следват правилата на някоя религия, или като се създават обществени строеве и закони, но нито един метод досега не е проработил.
Съветвам автора да се въздържа от изказвания като това от първия пост, че някоя си жена я носели на ръце, а тя била много зла и го заслужавала. Ако хората усетят, че си негативен човек, който постоянно гледа в чуждата паничка, завижда и пуска коментари как този или онзи не заслужава това, ще се дистанцират от теб. Така ще претърпиш неуспехи и в личния живот, и по отношение на приятелския кръг, и в работата. И само ти с твоето поведение и мислене ще си причината за тези неуспехи, а не Съдбата, Вселената или звездите.
Когато много те налегнат черните мисли си представи, че има хора с много по-тежки съдби и живеещи при много по-лоши условия. Живеят във война, или в някаква извратена диктатура, където не знаят дали утре няма да сгафят нещо и те или близките им да бъдат наказани, или на места с лоши природни условия, с редовни урагани, земетресения и цунамита, и пак живеят.
Играя една онлайн игра с група хора и точно когато започваше спиралата от избори единия мъж отиде с жена си на екскурзия в Египет. След като се върна каза "след като видях какво е там, повече никога няма да мрънкам колко е зле в България". Събери пари и ти и отиди някъде - Египет, Индия, някъде из Африка. Виж как живеят наистина хората от Третия свят и спри да се самосъжаляваш.
Съветвам автора да се въздържа от изказвания като това от първия пост, че някоя си жена я носели на ръце, а тя била много зла и го заслужавала. Ако хората усетят, че си негативен човек, който постоянно гледа в чуждата паничка, завижда и пуска коментари как този или онзи не заслужава това, ще се дистанцират от теб. Така ще претърпиш неуспехи и в личния живот, и по отношение на приятелския кръг, и в работата. И само ти с твоето поведение и мислене ще си причината за тези неуспехи, а не Съдбата, Вселената или звездите.
Когато много те налегнат черните мисли си представи, че има хора с много по-тежки съдби и живеещи при много по-лоши условия. Живеят във война, или в някаква извратена диктатура, където не знаят дали утре няма да сгафят нещо и те или близките им да бъдат наказани, или на места с лоши природни условия, с редовни урагани, земетресения и цунамита, и пак живеят.
Играя една онлайн игра с група хора и точно когато започваше спиралата от избори единия мъж отиде с жена си на екскурзия в Египет. След като се върна каза "след като видях какво е там, повече никога няма да мрънкам колко е зле в България". Събери пари и ти и отиди някъде - Египет, Индия, някъде из Африка. Виж как живеят наистина хората от Третия свят и спри да се самосъжаляваш.
Така ми прозвуча, но може и грешно да съм разбрала. Ако помогне за преодоляване на проблема, тогава да. Но да му робуваш цял живот и с него да обясняваш всичките си нещастия и да не можеш да излезеш от омагьосания му кръг, не ми се струва здравостолвно нито за самия човек, нито за околните му.
Идеята на нито една терапия не би могла да бъде оплакване и хленчене. Същото важи и за родовата. Като видиш проблемите, макар да са провокирани от събития и действия много назад, виждаш как да ги решиш. Аз не мисля, че се оплаквам. Щом работя по въпроса и съм намерила начин да се справя със ситуацията.
Не знам защо така се възприема от хората. Все едно дядо ми е направил нещо, при мен идва травмата и айде да ревем цял живот. Ми не. Ама сега в 21 век имаме доста повече ресурси да решаваме тези проблеми. Самото време е по-различно, с нови схващания, с нов начин на живот и с нови ресурси, които да ни помогнат да решим дадения проблем.
Напоследък аз решавам всички несправедливости с алкохол и цигари, т.е. не ги решавам, само замазвам проблема. Усещам се като в кръг, от който няма излизане. Вече се чувствам зависима от алкохола и цигарите. Не знам защо, но в по-голямата си част живота ми съм го приемала като страдание, не бих искала и друго човешко същество да страда, затова и няма да създам нов живот. Край на всичко, включително и родова карма. А може би това е кармата - да не продължа рода?
Напоследък аз решавам всички несправедливости с алкохол и цигари, т.е. не ги решавам, само замазвам проблема. Усещам се като в кръг, от който няма излизане. Вече се чувствам зависима от алкохола и цигарите. Не знам защо, но в по-голямата си част живота ми съм го приемала като страдание, не бих искала и друго човешко същество да страда, затова и няма да създам нов живот. Край на всичко, включително и родова карма. А може би това е кармата - да не продължа рода?
По отношение на тревожността, търсила ли си лекарска помощ? Не задължително психиатър. Може да имаш недостиг или нарушен баланс на вещества/хормони в организма. Ако е нещо такова, мисля, че с прием на нужните добавки положението може да се подобри.
Напоследък аз решавам всички несправедливости с алкохол и цигари, т.е. не ги решавам, само замазвам проблема. Усещам се като в кръг, от който няма излизане. Вече се чувствам зависима от алкохола и цигарите. Не знам защо, но в по-голямата си част живота ми съм го приемала като страдание, не бих искала и друго човешко същество да страда, затова и няма да създам нов живот. Край на всичко, включително и родова карма. А може би това е кармата - да не продължа рода?
По отношение на тревожността, търсила ли си лекарска помощ? Не задължително психиатър. Може да имаш недостиг или нарушен баланс на вещества/хормони в организма. Ако е нещо такова, мисля, че с прием на нужните добавки положението може да се подобри.
Ходя на психиатър, взимам хапчета, а и добавки - Витамин Д, знам колко е важен за настроението. Но въпреки всичко все се въртя в този порочен кръг и мислите остават. Психиатърът помага за безсънието и сърцебиенето, но не може да ми промени мислите.
Така ми прозвуча, но може и грешно да съм разбрала. Ако помогне за преодоляване на проблема, тогава да. Но да му робуваш цял живот и с него да обясняваш всичките си нещастия и да не можеш да излезеш от омагьосания му кръг, не ми се струва здравостолвно нито за самия човек, нито за околните му.
Идеята на нито една терапия не би могла да бъде оплакване и хленчене. Същото важи и за родовата. Като видиш проблемите, макар да са провокирани от събития и действия много назад, виждаш как да ги решиш. Аз не мисля, че се оплаквам. Щом работя по въпроса и съм намерила начин да се справя със ситуацията.
Не знам защо така се възприема от хората. Все едно дядо ми е направил нещо, при мен идва травмата и айде да ревем цял живот. Ми не. Ама сега в 21 век имаме доста повече ресурси да решаваме тези проблеми. Самото време е по-различно, с нови схващания, с нов начин на живот и с нови ресурси, които да ни помогнат да решим дадения проблем.
О, извинявам се, Мила! Не съм разбрала!
Стар, алкохол с хапчета не е добра комбинация! Не знам какво точно пиеш като лекарства, но повечето подобни не са съвместими с алкохол!
Виж, всеки има травми от детството. Сигурно и най-обичаните и подкрепяни деца имат нещо, което не им е наред в живота. Аз страдам, че майка ми не се интересува от мен и не ме обича, никога не ме е обичала, а ме ползваше за емоционална патерица и извинение цял живот. Но това не означава, че ако аз имам деца трябва да ги мъча и да бъда същата ужасна майка за тях. Честно казано ако имам деца ще се боря да бъда пълна противоположност на майката, която аз имам, защото не искам да ги тормозя и да страдат.
Ти също можеш да бъдеш майка и да се стараеш да не повториш грешките на родителите си. Не те нахъсвам да раждаш, особено ако не се чувстваш щастлива. Обаче да приемаш цялото си съществуване като страдание означава, че целият ти светоглед е обърнат към негативното.
Нищо ли в живота ти не носи щастие? Колкото и зле да е било родното ти семейство, ти нали вече си голям човек? Живееш своя живот? Да, нямала си късмет да случиш на читави родители, но пък си тук на този свят и можеш да живееш както искаш, да сбъдваш мечтите си и да се отърсиш от миналото.
Стар, алкохол с хапчета не е добра комбинация! Не знам какво точно пиеш като лекарства, но повечето подобни не са съвместими с алкохол!
Виж, всеки има травми от детството. Сигурно и най-обичаните и подкрепяни деца имат нещо, което не им е наред в живота. Аз страдам, че майка ми не се интересува от мен и не ме обича, никога не ме е обичала, а ме ползваше за емоционална патерица и извинение цял живот. Но това не означава, че ако аз имам деца трябва да ги мъча и да бъда същата ужасна майка за тях. Честно казано ако имам деца ще се боря да бъда пълна противоположност на майката, която аз имам, защото не искам да ги тормозя и да страдат.
Ти също можеш да бъдеш майка и да се стараеш да не повториш грешките на родителите си. Не те нахъсвам да раждаш, особено ако не се чувстваш щастлива. Обаче да приемаш цялото си съществуване като страдание означава, че целият ти светоглед е обърнат към негативното.
Нищо ли в живота ти не носи щастие? Колкото и зле да е било родното ти семейство, ти нали вече си голям човек? Живееш своя живот? Да, нямала си късмет да случиш на читави родители, но пък си тук на този свят и можеш да живееш както искаш, да сбъдваш мечтите си и да се отърсиш от миналото.
О, извинявам се, Мила! Не съм разбрала!
Стар, алкохол с хапчета не е добра комбинация! Не знам какво точно пиеш като лекарства, но повечето подобни не са съвместими с алкохол!
Виж, всеки има травми от детството. Сигурно и най-обичаните и подкрепяни деца имат нещо, което не им е наред в живота. Аз страдам, че майка ми не се интересува от мен и не ме обича, никога не ме е обичала, а ме ползваше за емоционална патерица и извинение цял живот. Но това не означава, че ако аз имам деца трябва да ги мъча и да бъда същата ужасна майка за тях. Честно казано ако имам деца ще се боря да бъда пълна противоположност на майката, която аз имам, защото не искам да ги тормозя и да страдат.
Ти също можеш да бъдеш майка и да се стараеш да не повториш грешките на родителите си. Не те нахъсвам да раждаш, особено ако не се чувстваш щастлива. Обаче да приемаш цялото си съществуване като страдание означава, че целият ти светоглед е обърнат към негативното.
Нищо ли в живота ти не носи щастие? Колкото и зле да е било родното ти семейство, ти нали вече си голям човек? Живееш своя живот? Да, нямала си късмет да случиш на читави родители, но пък си тук на този свят и можеш да живееш както искаш, да сбъдваш мечтите си и да се отърсиш от миналото.
Стар, алкохол с хапчета не е добра комбинация! Не знам какво точно пиеш като лекарства, но повечето подобни не са съвместими с алкохол!
Виж, всеки има травми от детството. Сигурно и най-обичаните и подкрепяни деца имат нещо, което не им е наред в живота. Аз страдам, че майка ми не се интересува от мен и не ме обича, никога не ме е обичала, а ме ползваше за емоционална патерица и извинение цял живот. Но това не означава, че ако аз имам деца трябва да ги мъча и да бъда същата ужасна майка за тях. Честно казано ако имам деца ще се боря да бъда пълна противоположност на майката, която аз имам, защото не искам да ги тормозя и да страдат.
Ти също можеш да бъдеш майка и да се стараеш да не повториш грешките на родителите си. Не те нахъсвам да раждаш, особено ако не се чувстваш щастлива. Обаче да приемаш цялото си съществуване като страдание означава, че целият ти светоглед е обърнат към негативното.
Нищо ли в живота ти не носи щастие? Колкото и зле да е било родното ти семейство, ти нали вече си голям човек? Живееш своя живот? Да, нямала си късмет да случиш на читави родители, но пък си тук на този свят и можеш да живееш както искаш, да сбъдваш мечтите си и да се отърсиш от миналото.
Благодаря! Цял живот се боря с детството си. Най-тежкото ми осъзнаване беше на 20 години, когато разбрах, че семейството, в което съм родена, ме бе докарало до това състояние. От тогава се боря, но ми е много тежко. Като имаа проблясъци на щастие, но като цяло имам чувство, че се боря с един омагъосан кръс, от който няма излизане. Казвам си, успокоявам се, че поне не съм пропаднала, не съм станала наркоманка, но напоследък и в това се съмнявам, тъй като последния месец пия много алкохол. Трябва силна воля. Страх ме е да не се превърна в развалина. Като че ли на 20 имах повече хъс. Не трябва ли с времето да става по-добре... Какво се случва с мен... Иначе има неща, които ме правят щастлива.. обичам природата и да пътувам.. но след пътуване или разходка... връщам се и пак се почва... тези тревожни мисли. Мисля си, че ако имах някаква физическа болест по-лесно щях да я преживея. Хората подценяват психическите проблеми, особено в България.
Ти щом не си имала читава майка, надявам се поне да си случила на баща. А моята майка като си посвети живота на мен.... пак не е лесно, защото не искам да я разочаровам, а натам вървя, тъй като не съм щастлива и не намирам смисъл в живота.
Ако бъдеш малко по-конкретна, може да получиш по-добро разбиране.
Финансови проблеми ли сте имали? Емоционални? Здравословни?
Финансови проблеми ли сте имали? Емоционални? Здравословни?
Цитат
Ходя на психиатър, взимам хапчета, а и добавки - Витамин Д, знам колко е важен за настроението. Но въпреки всичко все се въртя в този порочен кръг и мислите остават. Психиатърът помага за безсънието и сърцебиенето, но не може да ми промени мислите.
А това, което си отбелязала сама, аз също като цяло съм на това мнение. Но зависи откога си на хапчета, минало ли е достатъчно време да подействат? АКО не, може би лечението не е най-ефикасното или просто наистина в случая тушира симптомите, не причината. Ако имаш такова усещане, помисли за 2-ро мнение или търси и друг специалист да работите върху "мислите". Това само хапчетата май не го правят. Та ако искаш сподели, посещаваш ли редовно психиатъра, той има ли обратна връзка как се чувстваш, какво предлага?
Цитат
Ходя на психиатър, взимам хапчета, а и добавки - Витамин Д, знам колко е важен за настроението. Но въпреки всичко все се въртя в този порочен кръг и мислите остават. Психиатърът помага за безсънието и сърцебиенето, но не може да ми промени мислите.
А това, което си отбелязала сама, аз също като цяло съм на това мнение. Но зависи откога си на хапчета, минало ли е достатъчно време да подействат? АКО не, може би лечението не е най-ефикасното или просто наистина в случая тушира симптомите, не причината. Ако имаш такова усещане, помисли за 2-ро мнение или търси и друг специалист да работите върху "мислите". Това само хапчетата май не го правят. Та ако искаш сподели, посещаваш ли редовно психиатъра, той има ли обратна връзка как се чувстваш, какво предлага?
Месец и половина ги пия вече. Той ми каза да продължавам, тъй като още имам наптрапчиви мисли. Точно натрапчиви мисли са. Но качих доста за това време и това допълнително ме депресира. Знам, че е по-важно да съм добре от това да си запазя килограмите, но пак.
Стар, не работиш ли? С какво се занимаваш?
Ако по цял ден седиш и бездействаш, а вечер само си говорите с майка ти колко ви е тежко и как животът е несправедлив към вас - естествено, че ще имаш мрачни мисли!
Направи нещо за себе си. Ако не работиш - търси си някаква работа, дори да е на 4 часа; чети, спортувай, дръж тялото си във форма; можеш да се запишеш на някакво обучение или курс. Толкова много неща могат да се правят дори и без големи финансови възможности... Ето, аз превеждам от руски. Имам много публикувани преводи. Знаеш ли как обичам да чета и да си търся думички в речника. Дори в момента превеждам един текст.
Защо не четеш, вместо да пиеш? Вместо да даваш пари за алкохол и цигари, харчи ги за нещо полезно. Спестявай си и някой лев, за да имаш в случай, че ти потрябват.
Вместо да се оплакваш, направи нещо за себе си. С малки стъпки.
Ето един мой превод за депресията: https://www.pravoslavie.bg/%d0%98%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b2% … 1%8F%D1%82%D0%B0/.
Ако по цял ден седиш и бездействаш, а вечер само си говорите с майка ти колко ви е тежко и как животът е несправедлив към вас - естествено, че ще имаш мрачни мисли!
Направи нещо за себе си. Ако не работиш - търси си някаква работа, дори да е на 4 часа; чети, спортувай, дръж тялото си във форма; можеш да се запишеш на някакво обучение или курс. Толкова много неща могат да се правят дори и без големи финансови възможности... Ето, аз превеждам от руски. Имам много публикувани преводи. Знаеш ли как обичам да чета и да си търся думички в речника. Дори в момента превеждам един текст.
Защо не четеш, вместо да пиеш? Вместо да даваш пари за алкохол и цигари, харчи ги за нещо полезно. Спестявай си и някой лев, за да имаш в случай, че ти потрябват.
Вместо да се оплакваш, направи нещо за себе си. С малки стъпки.
Ето един мой превод за депресията: https://www.pravoslavie.bg/%d0%98%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b2% … 1%8F%D1%82%D0%B0/.
Скрит текст: Starr, явно тази тревожност те мъчи и май е в центъра на всичко, а тези размисли за войни и несправедливост са следствие. Има разни проявления, аз имам друг опит, но твоето звучи наистина като как бяха, черни натрапливи мисли или някаква хронична депресия, не знам.
А това, което си отбелязала сама, аз също като цяло съм на това мнение. Но зависи откога си на хапчета, минало ли е достатъчно време да подействат? АКО не, може би лечението не е най-ефикасното или просто наистина в случая тушира симптомите, не причината. Ако имаш такова усещане, помисли за 2-ро мнение или търси и друг специалист да работите върху "мислите". Това само хапчетата май не го правят. Та ако искаш сподели, посещаваш ли редовно психиатъра, той има ли обратна връзка как се чувстваш, какво предлага?
Цитат
Ходя на психиатър, взимам хапчета, а и добавки - Витамин Д, знам колко е важен за настроението. Но въпреки всичко все се въртя в този порочен кръг и мислите остават. Психиатърът помага за безсънието и сърцебиенето, но не може да ми промени мислите.
А това, което си отбелязала сама, аз също като цяло съм на това мнение. Но зависи откога си на хапчета, минало ли е достатъчно време да подействат? АКО не, може би лечението не е най-ефикасното или просто наистина в случая тушира симптомите, не причината. Ако имаш такова усещане, помисли за 2-ро мнение или търси и друг специалист да работите върху "мислите". Това само хапчетата май не го правят. Та ако искаш сподели, посещаваш ли редовно психиатъра, той има ли обратна връзка как се чувстваш, какво предлага?
Месец и половина ги пия вече. Той ми каза да продължавам, тъй като още имам наптрапчиви мисли. Точно натрапчиви мисли са. Но качих доста за това време и това допълнително ме депресира. Знам, че е по-важно да съм добре от това да си запазя килограмите, но пак.
По-скоро правилно лечение ѝ трябва.
Знам от човек, който е изпадал в депресивни състояния, че възможно най-неприемливият съвет в такъв момент е да се срещаш с хора. В момент, в който искаш да избягаш от света и да не виждаш никого, съветите да се срещат с хора ги травмират още повече.
Знам от човек, който е изпадал в депресивни състояния, че възможно най-неприемливият съвет в такъв момент е да се срещаш с хора. В момент, в който искаш да избягаш от света и да не виждаш никого, съветите да се срещат с хора ги травмират още повече.
Стар, тя темата не е за мен, няма да навлизам в подробности, но и двамата ми родители не бяха много на място. Израснала съм в тормоз и скандали.
Това обаче ме кара единствено да искам да направя семейство, което не прилича на моето родно. И аз не съм много по децата, не знам дали ще имам. Мъчно ми е, че като дете трябваше да търпя това нещо. На никое дете не го пожелавам. Обаче знам, че това нито ще го преживея пак, нито ще го причиня на друг. Способна съм да създам зрели и ценни отношения с партньора ми и не живея в скандали и насилие.
В твоята ситуация мисля, че лекарствата ще помогнат, ако ги приемаш правилно и по-дългосрочно. Замисли се над това да спреш алкохола, защото моя позната така паралелно пиеше алкохол с ад и в момента се бори с чернодробно заболяване.
Недей да мислиш, че физическа болест се преживява и приема лесно. Просто така вярваш, защото не си го изпитала. Нито едното, нито другото е по-лесно.
Това обаче ме кара единствено да искам да направя семейство, което не прилича на моето родно. И аз не съм много по децата, не знам дали ще имам. Мъчно ми е, че като дете трябваше да търпя това нещо. На никое дете не го пожелавам. Обаче знам, че това нито ще го преживея пак, нито ще го причиня на друг. Способна съм да създам зрели и ценни отношения с партньора ми и не живея в скандали и насилие.
В твоята ситуация мисля, че лекарствата ще помогнат, ако ги приемаш правилно и по-дългосрочно. Замисли се над това да спреш алкохола, защото моя позната така паралелно пиеше алкохол с ад и в момента се бори с чернодробно заболяване.
Недей да мислиш, че физическа болест се преживява и приема лесно. Просто така вярваш, защото не си го изпитала. Нито едното, нито другото е по-лесно.
Ходила съм на ендокринолог, всичко ми е в норма, остава само да е на психическа основа. Някой се учуди по горе, че за тревожност съм ходила на психиатър. Не ви пожелавам да го изпитате. Аз не можех да спя с дни от тази тревожност. Това се подобри, слава Богу.
Чудя се, защото и аз имам. Дори имам и паник атаки. Не бих си го причинила да ме тъпчат с не знам какво си. Все пак решението е ваше.
Ходила съм на ендокринолог, всичко ми е в норма, остава само да е на психическа основа. Някой се учуди по горе, че за тревожност съм ходила на психиатър. Не ви пожелавам да го изпитате. Аз не можех да спя с дни от тази тревожност. Това се подобри, слава Богу.
Чудя се, защото и аз имам. Дори имам и паник атаки. Не бих си го причинила да ме тъпчат с не знам какво си. Все пак решението е ваше.
Понякога положението става толкова сериозно, че е невъзможно да избегнеш хапчетата. Започваш да не можеш да функционираш буквално. Как се работи след няколко безсънни нощи.... Добре, че не сте го изпитали.
Starr, извинявай, но не бива да комбинираш антидепресанти и алкохол в никакъв случай. Комбинацията може да е изключително рискована, защото може да промени напълно и непредвидимо действието на лекарствата, както да отслаби действието, така и да го подсили, можеш и да се натровиш. Лекарят не те ли предупреди да не пиеш алкохол?
Аз съм в известна степен със сходна позиция, но потребителката се изказа доста по-директно. Може би е било наложително в даден момент, но само медикаменти понякога не са ефикасни, ако проблемът е с психологическа основа и по-дълбок. Често са патерица точно да се наспиш адекватна за работа, но ако основната причина е в главата само и се натиска под килима, и пак може да избие. Тънко е да се уцелят точни лекарства, може да помагат за едно и да разбъркват емоциите и тонуса, но без лекаря никакви промени и спирания не може. Та си е схема.
Ако си почнала ще си ги пиеш, но ако дълго не се чувстваш по-добре или нещо друго се скапва, имай едно наум. Питай искай адаптиране на терапията или направо потърси и психолог паралелно. Някои психиатри даже препоръчват така екипна работа, но май са много малко, като чета колко хора и проблеми се "лекуват" само с химия, с години, често неефикасно, но не им спират лекарствата, защото се влошавали /имам пример/. Параграф 22.
П.П. Пост-нали сме едновременно с горното мнение и ме подсети. ТОва е друг въпрос. Психиатърът ти знае ли изобщо за алкохола? Това е много важно, наистина може да пречи на терапията, да ти навреди физически. ОТделно това също става вид зависимост, отделен проблем.
Ако си почнала ще си ги пиеш, но ако дълго не се чувстваш по-добре или нещо друго се скапва, имай едно наум. Питай искай адаптиране на терапията или направо потърси и психолог паралелно. Някои психиатри даже препоръчват така екипна работа, но май са много малко, като чета колко хора и проблеми се "лекуват" само с химия, с години, често неефикасно, но не им спират лекарствата, защото се влошавали /имам пример/. Параграф 22.
П.П. Пост-нали сме едновременно с горното мнение и ме подсети. ТОва е друг въпрос. Психиатърът ти знае ли изобщо за алкохола? Това е много важно, наистина може да пречи на терапията, да ти навреди физически. ОТделно това също става вид зависимост, отделен проблем.
Не се пие алкохол на антидепресанти!
За натрапчивите мисли по-добре се обърни към психолог. Не знам как е в България, но при нас в Германия психиатрите работят заедно с психолози, системата е такава. Психиатър изписва лекарствата, но психотерапевт или психолог провежда the talking терапията - когнитивна бихейвиорална или друг тип за тревожното разстройство.
За натрапчивите мисли по-добре се обърни към психолог. Не знам как е в България, но при нас в Германия психиатрите работят заедно с психолози, системата е такава. Психиатър изписва лекарствата, но психотерапевт или психолог провежда the talking терапията - когнитивна бихейвиорална или друг тип за тревожното разстройство.
Angela61, Да, това за родовата обремененост ми звучи точно като оправдание. Не че не съществува такава, но то в живота си човек има много обременености. Ако не е родова, ще е някаква друга. И човек или се бори да ги преодолява, или ляга и умира. А, има и трети вариант - мрънка, оплаква се и гледа чуждото канче.
Аз имам един любим стих от любима песен на любима банда:
"I know I was born and I know that I’ll die
The in-between is mine"
С други думи: родил съм се и ще умра, върху това нямам контрол, но времето между двете си е мое, аз решавам как ще живея и какъв смисъл ще придам на живота си. Така или иначе след като умра, ще бъде същото като преди да се родя или ако изобщо не се бях раждал. Каква ще е разликата? Освен ако няма живот и след това, което пък вече евентуално би дало някакъв (друг) смисъл?
Аз имам един любим стих от любима песен на любима банда:
"I know I was born and I know that I’ll die
The in-between is mine"
С други думи: родил съм се и ще умра, върху това нямам контрол, но времето между двете си е мое, аз решавам как ще живея и какъв смисъл ще придам на живота си. Така или иначе след като умра, ще бъде същото като преди да се родя или ако изобщо не се бях раждал. Каква ще е разликата? Освен ако няма живот и след това, което пък вече евентуално би дало някакъв (друг) смисъл?
Родовата карма няма общо с оправданието и бездействието на някого, да който иска да го ползва за оправдани, живота си е негов. Наскоро слушах как 3 поколения подред на първия учебен ден се случва нещо и детето не отива на училище, в разговора с терапевта и разравяне на семейната история се оказва, че някога семейството е било мното бедно, детето пасяло животните и не отишло на първия учебен ден, това е запечатано в родовата система и в това семейство, терапевта го обясни, че всяко следващо поколение от съпричастност към това страдание се повтаря същата ситуация. Склонна съм да вярвам, че ние предизвикваме някакви събития, повтаряме семейни модели и т.н. За съжаление беше даден пример с 3 поколения млади вдовици, надали и това е просто стечение на живота. Вярвам, че всяка наша мисъл се отразява не само на настоящето, но и чрез нас "програмира" следващите поколения, както и външно вмешателство, клетви. Да прокълнеш до 9 то коляно и защо до девето е наложено, също не е случайно. Слушах и за още един пример за човек с амбиции, борбен, но все нещо не върви и го спира, оказа се, някога бабата и дядото успешни, но идвайки на власт колективизацията им взимат насилствено имуществото и препитанието, болката е голяма, непреодолима и днес всичко това е в тази родова структура се отразява на новото поколение.
Стар, децата много успешно отвличат мислите, които сега те налягат докато си стоиш сама у дома. Само казвам. Не агитирам
Стар, както вече са ти казали, алкохол и антидепресанти е много лоша комбинация. Добре е да потърсиш и терапевт. И излизай повече сред природата, щом ти доставя удоволствие. Нищо, че после пак ще се почувстваш зле, час-два спокойствие не е малко.
Хедуиг, разбира се. Този коментар го направих с намигване. Естествено, че не е желателно депресиран и неудовлетворен от живота човек да се грижи за друг, обаче пък е и вярно това с отвличането на мислите покрай грижите за дете. Просто отчитам факт, но не давам съвет да роди дете само по тази причина.
Децата не са най-добрият пример, така е, но пък наистина си трябва отвличането на вниманието, хобита, забавления, работа и ангажименти.
Ясно, че психическите проблеми са нещо сериозно, НО допринася и това как подхождаме към тях. Смятам, че всеки ако седна с чашка сам в тях и това е ежедневието му, ще има негативни мисли, то си е направо задължително. А с всеки ден дълбаеш повече в бездънната дупка.
Ясно, че психическите проблеми са нещо сериозно, НО допринася и това как подхождаме към тях. Смятам, че всеки ако седна с чашка сам в тях и това е ежедневието му, ще има негативни мисли, то си е направо задължително. А с всеки ден дълбаеш повече в бездънната дупка.
Мила, да, схванах намигването, но има хора, които буквално мислят така, затова и реагирах толкова остро. Извинявай, ако съм те засегнала, не ми беше това целта.
Ще има ли справедливост някой ден изобщо?
Както казват мъдрите хора - "Тука е така" Животът не е нито справедлив, нито несправедлив, просто е такъв какъвто е. Или го приемаш и го живееш такъв какъвто е или си теглиш куршума и се свършват мъките. Много хора избират да не го живеят живота и приключват с мъките по собствено желание.
Общо взето принципът е такъв - на Земята са мъките, на Небето е Рая и вечното блаженство. Само дето самоубийците отиват директно в Ада, така че и това не е решение.
Библията е преписвана неколкократно и "адаптирана" към оприделени обстоятелства.
Да и аз така мисля, но има нишки в нея, който не могат да изкривят истината поради действието на Святия Дух третото лице на Бога, което е смисъл.
Да целия свят лежи в лукавия.
Да Бог държи сметка до девето, коляно за греховете на бащите ни.
Да наследяваме грехове.
Да земята за едни е рай за други ад...
НО!
Единствено с кръщението, което човек трябва да извърши в осъзната възраст обръща нещата...
Заменя ада с рай.
Изтрива и заличава наследствените грехове и човекът започва да отговаря единствено за своите си. (И ТОВА е СПРАВЕДЛИВОСТ)
Намира живия смисъл,
Живее не егоцентрично,
Има мир и радост.
Боже!
В какви заблуди живеят хората. Заменя ада с рая...
Ад и рай са двете страни на едно и също лице. Носим ги в себе си. Не е нужно едното да измества другото, а да се научим да приемаме и адът, и раят и да им намерим баланс.
В какви заблуди живеят хората. Заменя ада с рая...
Ад и рай са двете страни на едно и също лице. Носим ги в себе си. Не е нужно едното да измества другото, а да се научим да приемаме и адът, и раят и да им намерим баланс.
Има граница между ад и рай и физически и духовно, както няма толерантност между проклятие и изпитание, между лъжа и истина, защото изхода от двете е различен.
Баланс във всичко, което всеки един от нас може да приложи защо не, златната среда е най-здравословна и това не е заблуда.
Въпросът за смисъла на живота е философски и няма смислен отговор. Остава единственото разумно - след като не знаем какъв е замисълът зад раждането ни да си изживеем живота, да му се радваме и да го продължим. Евентуално с идеята, че някога, след време, ако животът оцелее може да се изясни и смисълът му.
И това няма общо с това дали животът е справедлив или не. Животът е такъв, какъвто е, той е отражение на природата, а тя както знаем не е нито справедлива, нито несправедлива, а е индиферентна. Но това безразличие е динамична и осреднена стойност, което ще рече, че за някои се пада повече отколкото заслужават, а за други по-малко. Това е неизбежно и е нормално тези с късата клечка негодуват, но пък тези с дългата би трябвало да благодарят на съдбата (аз го правя). Но освен съдбата имаме и свободна воля и тези с късите клечки могат да се борят и да си подобрят съдбата, докато тези с дългата клечка могат сами да си провалят живота. Та в някакъв аспект можем да приемем, че смисълът на живота е борбата за нещо по-добро (и за индивида, и за обществото), още повече това е и основният закон на живота - борбата за съществуване. И това няма нищо общо с това дали светът ни се струва справедлив, или не. Най-добре да приемем по подразбиране, че не е. А то си е и така - никой никъде не е обещавал честен и справедлив свят.
И това няма общо с това дали животът е справедлив или не. Животът е такъв, какъвто е, той е отражение на природата, а тя както знаем не е нито справедлива, нито несправедлива, а е индиферентна. Но това безразличие е динамична и осреднена стойност, което ще рече, че за някои се пада повече отколкото заслужават, а за други по-малко. Това е неизбежно и е нормално тези с късата клечка негодуват, но пък тези с дългата би трябвало да благодарят на съдбата (аз го правя). Но освен съдбата имаме и свободна воля и тези с късите клечки могат да се борят и да си подобрят съдбата, докато тези с дългата клечка могат сами да си провалят живота. Та в някакъв аспект можем да приемем, че смисълът на живота е борбата за нещо по-добро (и за индивида, и за обществото), още повече това е и основният закон на живота - борбата за съществуване. И това няма нищо общо с това дали светът ни се струва справедлив, или не. Най-добре да приемем по подразбиране, че не е. А то си е и така - никой никъде не е обещавал честен и справедлив свят.
С право мислите така... но всеки който търси истината, рано или късно я намира, защо Бог не може да бъде ограничен ог каквито и да е човешки вмешателства...
И да Той не на всеки се открива и Го е допуснал, защото не всеки който казва Господи, Господи влиза в Божието царство.
И да Той не на всеки се открива и Го е допуснал, защото не всеки който казва Господи, Господи влиза в Божието царство.
Тоест смисълът на живота е да влезем в рая (божието царство)? Аз лично не виждам голям смисъл от това, освен ако там, в това царство, ще има някаква полза и смисъл от нас, а няма просто да живеем вечен живот безделие и безсмислие, защото целта ни вече е постигната.
Твоят въпрос ме накара да добавя също, че справедливостта е относителна и субективна. Кое е справедливо - лъвът да изяде антилопата и тя да загине за да оцелее той, или антилопата да избяга и да оцелее, а лъвът да умре от глад? Даже и в политиката срещаме две дефиниции за справедливост:
- всички хора са с равни нужди, значи справедливо е да получават по равно блага.
обаче пък
- на всекиго се падат толкова блага, колкото си е заслужил.
По-близо до законите на природата е второто. Всъщност и религията се придържа към това - раят се полага на заслужилите го, а не на всички, понеже са равни, нали? Та я кажи сега това справедливо ли е или не?
Тоест в основата си дясната доктрина е и църковната доктрина, обаче после за детайлите църквата бяга към левичарството? Доста противоречиво.
Твоят въпрос ме накара да добавя също, че справедливостта е относителна и субективна. Кое е справедливо - лъвът да изяде антилопата и тя да загине за да оцелее той, или антилопата да избяга и да оцелее, а лъвът да умре от глад? Даже и в политиката срещаме две дефиниции за справедливост:
- всички хора са с равни нужди, значи справедливо е да получават по равно блага.
обаче пък
- на всекиго се падат толкова блага, колкото си е заслужил.
По-близо до законите на природата е второто. Всъщност и религията се придържа към това - раят се полага на заслужилите го, а не на всички, понеже са равни, нали? Та я кажи сега това справедливо ли е или не?
Тоест в основата си дясната доктрина е и църковната доктрина, обаче после за детайлите църквата бяга към левичарството? Доста противоречиво.
ДОброто и лошото, респективно ада и рая са част от спиралата на живота. Няма лошо без добро и няма добро без лошо. Те са огледало и взаимно се рефлектират. Дуализмът е в основата на съществуването и градежа. Ако има само добро или само лошо, няма развитие / растеж. Има застой.
Ако на някой му е упование, дава му покой и сигурност, мир в душата, че съществува абсолютна истина и абсолютно добро, нека вярва. Лошо няма.
За мен е твърде нереалистично и ограничено.
Ако на някой му е упование, дава му покой и сигурност, мир в душата, че съществува абсолютна истина и абсолютно добро, нека вярва. Лошо няма.
За мен е твърде нереалистично и ограничено.
Тоест, проявлението на злото насърчава проявление на доброто? Интересно..
Чрез Библията е дадено обещание, че след възкресението, в райската земя, когато на хората отново ще им бъде даден вечен живот, цитирам: "не ще има вече смърт, нито жалеене, плач или болка." Обещанието е за живот без зло, така както е бил първоначалният замисъл при създаването на човека.
Това опровергава твърдението, че злото е необходимо за развитие и растеж. Разбира се, за тези които вярват в написаното в Библията.🤷♀️
Чрез Библията е дадено обещание, че след възкресението, в райската земя, когато на хората отново ще им бъде даден вечен живот, цитирам: "не ще има вече смърт, нито жалеене, плач или болка." Обещанието е за живот без зло, така както е бил първоначалният замисъл при създаването на човека.
Това опровергава твърдението, че злото е необходимо за развитие и растеж. Разбира се, за тези които вярват в написаното в Библията.🤷♀️
Смисълът е в борбата. Някои това ги прави живи - да се борят, да търсят, да постигат малки или по-големи победи. Други, ако им се наложи да направят и съвсем малко усилие за нещо, и започват да мрънкат, да се жалват колко са онеправдани, колко им е тежко, как те са най-зле... Не знам какво е - темперамент, енергия, характер. Познавам хора с тежка съдба, които ако не знаеш какво преживяват, няма и да си кажат, напротив, винаги са лъчезарни, позитивни. Както и от другия тип - толкова са ми натоварващи с негативизъм и мрънкане. Имам една роднина, гледам по възможност да я избягвам, откакто я познавам, само за болести говори, както и да оплюе някого... Не пропуска.
Доброто и злото са страни на една и съща монета. Пак имаме дуалност и тя е характерна за условията на Земята. И двете идват от Бог. "Злото" е много силен мотор за промяна и поемане по определен път. И доброто и злото са относителни и се допълват. Както вече се каза без добро няма зло и обратното. Чрез едното се опознава другото и това е възможно само на Земята. Най-добре е изразено в символа на Инг и Янг (кръга с двете запетайки, всяка от които носи частица от другото).
Всъщност идеята за душата, която отива в ада или рая, е формирана много по-късно от Библията.
Покрай Възкресението, в църквата се говори за възкресение на душата, но откъде идва и накъде отива, е малко мъгляво.
Покрай Възкресението, в църквата се говори за възкресение на душата, но откъде идва и накъде отива, е малко мъгляво.
Прекаленият светец и Богу не е драг.
Крадеца викал дръжте
крадеца....
Сигурно се молиш, така ... Благодаря ти Господи, че не съм като тая... дето я гонят....
Хайде, оставям ви място да целувате още крастави жаби, защото преди вас съм ги целувала, докато срещна истинския принц.
Не са жаби, а са зайци.
И животът е прекрасен.
И животът е прекрасен.
Изумително!
Смирените изпитват ненавист и съдят. Не е ли грях?
//
Пийте ги тези хапчета.
Смирените изпитват ненавист и съдят. Не е ли грях?
//
Пийте ги тези хапчета.
Аз съм рай, и ад. Господар съм и съм роб.
//
За набожна жена сте твърде гневна и невъздържана.
//
За набожна жена сте твърде гневна и невъздържана.
Какво има общо господа с тази тема изобщо? Къде задълбахте?
Света не е несправедлив а какъвто си го направим. Така че ако правим безумици къде да търсим смисъл в тях. Дайте да правим нещо умно и ще търсим после смисъл
Света не е несправедлив а какъвто си го направим. Така че ако правим безумици къде да търсим смисъл в тях. Дайте да правим нещо умно и ще търсим после смисъл
Разбира се ,че е несправедлив и това започва още в училище и детската градина.Когато едни деца са по- обгрижвани,гледани и поощтрявани,хвалени от други деца само защото майката е приятелка с учителката,пият си кафето заедно или пък се "спонсорират" под масата.Ако и вашето дете е пренебрегнато бързо ще си смените мнението ,че животът е несправедлив.
Какво има общо господа с тази тема изобщо? Къде задълбахте?
Света не е несправедлив а какъвто си го направим. Така че ако правим безумици къде да търсим смисъл в тях. Дайте да правим нещо умно и ще търсим после смисъл
Света не е несправедлив а какъвто си го направим. Така че ако правим безумици къде да търсим смисъл в тях. Дайте да правим нещо умно и ще търсим после смисъл
Разбира се ,че е несправедлив и това започва още в училище и детската градина.Когато едни деца са по- обгрижвани,гледани и поощтрявани,хвалени от други деца само защото майката е приятелка с учителката,пият си кафето заедно или пък се "спонсорират" под масата.Ако и вашето дете е пренебрегнато бързо ще си смените мнението ,че животът е несправедлив.
И пак ще кажа, че не смятам живота за несправедлив. Това са само оправдания.
Дали ще му е интересно или не в определен час, не зависи само от учителя. Децата са с различни интереси, различни способности... Няма как от клас с 25 деца всички да харесват математика например или да им се удава. Колко от тях ще станат математици, колко разбират математиката?! Аз съм била отличничка в училище, но с математиката сме смъртни врагове и изобщо не са ми виновни учителите, че ме влекат хуманитарните науки.
AIDA_N, а ти виновна ли си, че математиката не те увлича? Сега си представи, че учителя ти по математика ти натяква колко малко знаеш и че трябва да учиш повече. Ще научиш ли реално тази материя? Ако си амбициозна, може и да успееш, но заслужава ли си усилието, когато интересите ти са в друга посока? Истинския педагог ще те насочи и поощри да развиеш знания нужни за развитието на твоите наклонности, но повечето "даскали" не са такива.
системата е виновна
докато искаме да са пенкилер децата- така ще е
не казвам,че другата крайност/ кавато има в Германия, Фр, Порт./ е цъфнала, та вързала
моите дъщери избраха различен профил в гимназията- едната точни науки, другата хуманитарни
тази,която избра хуманитарни, няма да учи никаква математика, макар да иска
пълен идиотизъм за мен, но това е на мегдана, както се казва
докато искаме да са пенкилер децата- така ще е
не казвам,че другата крайност/ кавато има в Германия, Фр, Порт./ е цъфнала, та вързала
моите дъщери избраха различен профил в гимназията- едната точни науки, другата хуманитарни
тази,която избра хуманитарни, няма да учи никаква математика, макар да иска
пълен идиотизъм за мен, но това е на мегдана, както се казва
И пак ще кажа, че не смятам живота за несправедлив. Това са само оправдания.
Много хора биха ти били благодарни ако ти би могла да подкрепиш твърдението си с убедителни доказателства на въпроси като: Дали е справедливо да изпратиш детето си на училище и пресичащо на пешеходна пътека или чакайки автобус на спирка да го убие пиян шофьор? Справедливо ли е да умират деца заради лекарски грешки или неадекватно лечение? Справедливо ли е вървейки по улицата, дете да стъпи на грешно място - впоследствие оказало се необезопасено и да плати за това с живота си? Справедливо ли е дете да бъде разкъсано и убито от възпитавано в агресия от стопанина си куче? Или дете, отишло на гости у приятел да бъде заклано като животно в месарски цех?
Много още случаи могат да се дадат за пример, но смисъл няма да има. Защото отговорът е ясен.
Да, някой някъде е сгрешил и е причинил на друг болка, да - ние хората сами едни на други създаваме проблеми и страдания, но дали е справедливо да се живее без граници, без принципи, без съвест и морал?
Лутаме се търсейки смисъла и справедливост в живота, а просто такива няма, или по точно казано до сега никой не ги е дефинирал, въпреки че през столетията много мъдреци са го умували. Просто се раждаш, живееш и умираш, забравят те след време и се превръщаш в пепел. Както е казано дори в еклесиаста - From Dust to Dust, всичко умира, и всичко е безсмислено. През краткия ни животец се стремим да правим неща, които биха ни осигурили добруване и щастие, но за жалост осъществяването на нашите планове почти винаги не зависи напълно от нас самите..Аз не вярвам в доброто начало на хората. Мисля че ние сме програмирани да се самоунищожаваме периодично, водейки се от желанията ни за доминация и оцеляване.
Мои познат.се беше върнал от чужбина и започна за кратко време работа като учител в частно училище. Човекът отраснал в чужбина, страхотен, децата го обожаваха, но колектива не го прие, не отговаряше на стардатите на нашененсоко поведение, имаме още няколко такива страхотни учители, системата ги "изхвърли", а какви неща разказват за колегите си учители да се чудиш от къде толкова злоба и простотия. Особено до четвърти клас учителя е всичко за едно дете, сещам се за случая от преди няколко месеца с бруталната учителка и потресаващите записи, чудя се как може от устата на учител да излиза такова нещо или онози в детската градина в Бургас дето удряше и унижава едно нещастно детенце, а колежката и си говореше по телефона сякаш нищо не се случва и това не е рядкост, за съжаление често срещано и когато детето е в такава обстановка каква мотивация да има, ако учителя е "звяр", как да заобича предмета му, а и ако вкъщи нещата не са добре. И не на последно място хората не разбраха, че деца не се сравняват познати, непознати, братя, сестри, всеки е уникален, можем само да се сравняваме ние самите във времето и дано това сравняване винаги да показва нещо положително и прогрес.
Медиумно канализиране на духа на дете (бебе в нашия свят), живяло само няколко дена. Описва чрез медиум какво е усещало и защо е дошло за толкова кратко време. Казва, че е дошло за да стимулира майка му да изпита състрадание към самата нея (майката към майката). Това го казва в минута 12:12.
Около мен имаше (когато бях в Бг) много учители/преподаватели. Така се случи, че много мои близки практикуваха тази професия, дори аз за кратко я практикувах. Мога смело да кажа, че имах само една преподавателка по физика (по заместване), която преподаваше в университета и ни разказваше за различните физици страшно увлекателно. И до сега физиката ми е от любимите предмети.
Около мен имаше (когато бях в Бг) много учители/преподаватели. Така се случи, че много мои близки практикуваха тази професия, дори аз за кратко я практикувах. Мога смело да кажа, че имах само една преподавателка по физика (по заместване), която преподаваше в университета и ни разказваше за различните физици страшно увлекателно. И до сега физиката ми е от любимите предмети.
AIDA_N, а ти виновна ли си, че математиката не те увлича? Сега си представи, че учителя ти по математика ти натяква колко малко знаеш и че трябва да учиш повече. Ще научиш ли реално тази материя? Ако си амбициозна, може и да успееш, но заслужава ли си усилието, когато интересите ти са в друга посока? Истинския педагог ще те насочи и поощри да развиеш знания нужни за развитието на твоите наклонности, но повечето "даскали" не са такива.
Говорим за началния курс все пак. Там всичко е важно и всичко е по силите на всеки. А ти го усукваш все едно говорим за висша математика. Че и учителят трябвало да се прави на маймуна за да привлече интереса на цял клас деца (всяко с различен профил).
Големия/истинския учител не е нужно да се прави на маймуна, то просто му идва от вътре. До дарба е. Разбира се, че не казвам, че всеки учител трябва да е такъв. Само казвам, че резултатите са пряко свързани с начина на преподаване. И говоря за основното училище, когато децата още не са изградили критерии за изискванията.
Само знам, че когато ме сравняваха с брат ми, ефект нямаше освен, че ми беше неприятно и че го запомних за цял живот, а бях дете на 11г. И знам, че преподавателката ми по физика в 8 клас ме накара да обикна физиката по начина си на преподаване. Дали е превзето или не, кой знае, но е факт горното, което споменах.
Не съм негативна, неутрална съм. Ама има детски травми получени от "големите" и скоро си разсъждавах самичка на тази тема, базирайки се на моя си опит.
AIDA_N, моята идея беше, подемайки един от постовете по-горе, че дали ще те сравняват с другите деца или с някого другиго е неправилен подход по принцип, защото хората сме различни и интересите ни също. И тези ни интереси са вложени в нас още от малки. Сега разбираш ли ме?
AIDA_N, моята идея беше, подемайки един от постовете по-горе, че дали ще те сравняват с другите деца или с някого другиго е неправилен подход по принцип, защото хората сме различни и интересите ни също. И тези ни интереси са вложени в нас още от малки. Сега разбираш ли ме?
има една здравословна доза сравнение, без която се губи почва под краката
да го обясня така, приравнено към училищният контекст:
ако детето носи все средни оценки, но изведнъж донесе отлична оценка от последното контролно..., трябва да се вземе предвид общото ниво на оценките от контролното, и дори-нивото на оценките на отличниците в класа
според мен, без да има съдене и укор, трябва да можем да се оглеждаме в страни и сравняваме
да го обясня така, приравнено към училищният контекст:
ако детето носи все средни оценки, но изведнъж донесе отлична оценка от последното контролно..., трябва да се вземе предвид общото ниво на оценките от контролното, и дори-нивото на оценките на отличниците в класа
според мен, без да има съдене и укор, трябва да можем да се оглеждаме в страни и сравняваме
Напротив, негативна си. Във всяка ситуация би намерила, и намираш, негативното и несправедливото.
Лекуваш травмите, щом осъзнаваш, че ги имаш, и продължаваш... Животът е гаден като си го направиш гаден и обратното...
Лекуваш травмите, щом осъзнаваш, че ги имаш, и продължаваш... Животът е гаден като си го направиш гаден и обратното...
Angela61 човек се учи от грешките си, наистина. Но човек има също така способността да наблюдава и да си прави изводи и да ги ползва. Без тези способности бихме си останали маймуни или по пещерите. Но ние сме развили технологии и цивилизация. Което не става без наблюдение и сравнения. Разбира се, човечеството си има и тъмни блата, както и в момента и те се базират основно на някои негативни характеристики на хората - виждат в огледалото каквото им се прииска . Т.е. може да постигнат много неща, но човек сам себе си реалистично не може да погледне. Тук можеш да попорочетеш цитатите от библията на съфорумката , които показват , че когато човек се самообявява за бог , то има и някой и друг с психологически способности наоколо отгатнал до какво може да води това и който се опитва в една книга да сложи малко рамки като смирение , няколко елементарни заповеси и пр. Тъпото е , че в книгата има и понятието прошка. Прошка друг път.
Не съм негативна, неутрална съм. Ама има детски травми получени от "големите" и скоро си разсъждавах самичка на тази тема, базирайки се на моя си опит.
AIDA_N, моята идея беше, подемайки един от постовете по-горе, че дали ще те сравняват с другите деца или с някого другиго е неправилен подход по принцип, защото хората сме различни и интересите ни също. И тези ни интереси са вложени в нас още от малки. Сега разбираш ли ме?
AIDA_N, моята идея беше, подемайки един от постовете по-горе, че дали ще те сравняват с другите деца или с някого другиго е неправилен подход по принцип, защото хората сме различни и интересите ни също. И тези ни интереси са вложени в нас още от малки. Сега разбираш ли ме?
Естествено, че сравняването не носи нищо освен да те смачкат и да се избият комплексите върху теб. В сравнението с някого целта е само една, унижение!!! Това не носи нищо, сравнение на несравними неща, с жестоки последствия за цял живот много любим метод на учители и родители. Като ти кажат виждаш ли сестра ти, а ти.....или виждаш ли съседката, а ти....и какво от това някой си е по-добър, отличник....Какво от това? Аз пък си имам други положителни качества и сигурно съм по-добра в нещо друго от някой си, нищо, че има шестица. Чета много психология и "щетите" от такъв начин на говорене са животоопределящи, не подценявайте силата на думите, както казват психолозите те "програмират" за цял живот, утре всеки един е по-добър от теб, защото ти е набивано това.
Ето едно видео, дори Ани Владимирова говори с тъга от това "градивно" сравняване, много интересно видео.
https://youtu.be/22lrc3tK1pw?si=4XXqJcXoRbIwL19d
Всеки пречупва несправедливостта през своята призма. Аз, примерно, се старая да не се облягам на такива мрачни мисли. Естествено, че всеки човек изпитва горчивина, когато, примерно, някой получава нещо на тепсия, а ти трябва да се бориш. НО, ако позволиш на такива чувства да те хванат, непрекъснато да си повтаряш как ти си най-зле, как светът е нечестен само спрямо теб - никога няма да получиш щастливия си край.
Сега, нелепата смърт, ето това е несправедливост, която е трудна за преглъщане. Но не можем да страдаме за всички, емпатията, колкото полезна, може и да е толкова вредна за един човек. Случват се ужасни неща по света, всеки ги преживява по свой начин. Нито Библията, нито Ад, нито Рай, ще променят това.
Сега, нелепата смърт, ето това е несправедливост, която е трудна за преглъщане. Но не можем да страдаме за всички, емпатията, колкото полезна, може и да е толкова вредна за един човек. Случват се ужасни неща по света, всеки ги преживява по свой начин. Нито Библията, нито Ад, нито Рай, ще променят това.
Сега, нелепата смърт, ето това е несправедливост, която е трудна за преглъщане.
Никой, ама никой няма обещано колко и как ще живее на този свят. Като сме се раждали, никой не ни е обещавал ще че доживеем до дълбока старост, така че да съжаляваме че някой умрял рано. За умирането няма рано или късно. Няма ред в тази работа. Всеки от нас, може да умре по всяко едно време и никой не може да протестира защо е умрял сега, а не след 50 г. да кажем. Когато го проумеем това, че можем да умрем по всяко едно време и нямаме обещано колко ще живеем, живота ни ще стане лек и спокоен.
Кой колко ще живее си е чиста лотария. Хора които пият и пушат като разпрани, живеят до 80 г., хора напълно здрави и млади които живеят здравословно си отиват на 30 г. Няма несправедливост в това, защото нито на едните нито на другите някой им е гарантирал колко ще живеят. Колкото, толкова.
Нито хората, нито несправедливостта, като чувство, са рационални. Естествено, че най-коректно е да се гледа на живота като един цикъл, смъртта е част от него. Но, разбирането на това не означава, че някой приема по-лесно смърт на близък или, че една майка чувства за нормално детето 'и да бъде блъснато. Затова и казвам, че това е несправедливост, с която трудно можеш да се справиш и почти всеки я изпитва в даден момент. Всичко останало е преходно. Само не казвайте, че и човешкият живот е такъв, защото това е пределно ясно, но близките на починалите не ги смятат просто за поредния отишъл си организъм.
Savii_ може би думата "несправедливост" да не е точната дума за това, което обясняваш. Иначе съм съгласна.
Смъртта е свързана с болка за близките, които остават. Това никой не го отрича. И колко ще му трябва на човек за да се приглуши тази болка - колкото, толкова. Но да страдаш за това, че на някой му е дошло времето да напусне този свят вече е избор на всеки човек.
Има разлика в думите "болка" и "страдание". Моля, правете разликата.
Смъртта е свързана с болка за близките, които остават. Това никой не го отрича. И колко ще му трябва на човек за да се приглуши тази болка - колкото, толкова. Но да страдаш за това, че на някой му е дошло времето да напусне този свят вече е избор на всеки човек.
Има разлика в думите "болка" и "страдание". Моля, правете разликата.
Думата несправедливост идват от справедливост.
Ако осъзнаете, че справедливост в живота няма ще ви е в пъти по-лесно.
Не знам кой е измислил тезата със "справедливост" и измерването и, но това е невъзможно.
Всеки си го минава през своята призма и избира дали да страда или да продължи напред, защото това е част от живота.
Ако осъзнаете, че справедливост в живота няма ще ви е в пъти по-лесно.
Не знам кой е измислил тезата със "справедливост" и измерването и, но това е невъзможно.
Всеки си го минава през своята призма и избира дали да страда или да продължи напред, защото това е част от живота.
Никога не съм изпитвала негативни чувства към някой, който е получил нещо наготово, а аз трябвало да се боря... Въобще не ме интересува кой как си получава това, което има. Това във връзка с мнението, че било естествено и всеки човек изпитвал горчивина към тези, които получават наготово. Не е вярно. Мен не ме интересуват.
Аз предпочитам да се сравнявам с добрите примери и да се стремя да се усъвършенствам.
Аз предпочитам да се сравнявам с добрите примери и да се стремя да се усъвършенствам.
Някой имал и виждате резултата, но всяко нещо има своята цена и не е чак толкова "розово" както може би изглежда. Като в темата дето авторката не работи, майка й я "изпива", живеят от наем, имоти има и какво от това, ето наготово е всичко. Никой не идва на този свят само за добро и всичко да му е наред, често се вярва, значи има пари, богати са, всичко е наред, но не е така.
Излиза ми често едно клипче, младо момиче със слушалки пресича релсите на трамвай и се разминава от смъртта на косъм, чудя се тази смърт "несправедлива" ли щеше да е или направо желана, да нямаш акъл и да се разхождаш със слушалки сякаш си си вкъщи.
Живота не е справедлив от където и както да го погледнеш, но живота е и отговорност и каквото сам си направиш в зряла възраст, извън някакви свръх обстоятелства независеще съвсем от нас си е чист личен избор.
Излиза ми често едно клипче, младо момиче със слушалки пресича релсите на трамвай и се разминава от смъртта на косъм, чудя се тази смърт "несправедлива" ли щеше да е или направо желана, да нямаш акъл и да се разхождаш със слушалки сякаш си си вкъщи.
Живота не е справедлив от където и както да го погледнеш, но живота е и отговорност и каквото сам си направиш в зряла възраст, извън някакви свръх обстоятелства независеще съвсем от нас си е чист личен избор.
Има от едното, има и от другото. Има го това "каквото сам си направиш", има го и това "както някой друг ти го направи". За някои има и възмездие, други вършеят безнаказано, едни са управляващи, други - марионетки. Аз като християнка ще дам пример: Адам и Ева са имали право на избор как да живеят, вземайки решение за неподчинение са изгубили вечния живот - за което сами са си виновни. Ние като техни потомци се раждаме смъртни - не по свой избор, но като резултат от тяхното решение. Така са го решили, така са ни го причинили.
Не мисля, че е каквото сам си направиш. Това "какво сам си направиш" е водено от редица фактори - къде живееш, кои са ти родители и тн, които малко или много цял живот дават ефект върху теб.
Номер тринадесет – Страданието е за глупаци и духовници.
Страданието никога не е било предназначено да бъде част от човешкия опит. Въпреки това, може би поради първоначалната вина за идването на Земята и забравянето на Аза, тя се е вкоренила в човешкото съзнание. Няма абсолютно никаква нужда да страдате, независимо дали за да укрепите характера си, да платите за греховете си или да станете просветлени. Можете да промените съзнанието за страдание към съзнанието за радост, когато пожелаете.
Номер четиринадесет – Вие не сте жертва на никого или нищо.
Всяка роля, изиграна от хората, е акт на съзнание и всичко във вашата реалност е вашата енергия. Следователно никое същество или организация не може да ви навреди или да открадне енергията ви, освен ако не изберете да играете тази роля. Ако вярвате, че сте жертва, ще създадете този модел в живота си. И всяка жертва винаги е насилник. Когато се откажете от акта на съзнанието на жертвата и поемете пълна отговорност за своето преживяване, вие се освобождавате.
https://www.crimsoncircle.com/News/Articles/CC-Tips-More/21-Shau … izations/locale/8
Страданието никога не е било предназначено да бъде част от човешкия опит. Въпреки това, може би поради първоначалната вина за идването на Земята и забравянето на Аза, тя се е вкоренила в човешкото съзнание. Няма абсолютно никаква нужда да страдате, независимо дали за да укрепите характера си, да платите за греховете си или да станете просветлени. Можете да промените съзнанието за страдание към съзнанието за радост, когато пожелаете.
Номер четиринадесет – Вие не сте жертва на никого или нищо.
Всяка роля, изиграна от хората, е акт на съзнание и всичко във вашата реалност е вашата енергия. Следователно никое същество или организация не може да ви навреди или да открадне енергията ви, освен ако не изберете да играете тази роля. Ако вярвате, че сте жертва, ще създадете този модел в живота си. И всяка жертва винаги е насилник. Когато се откажете от акта на съзнанието на жертвата и поемете пълна отговорност за своето преживяване, вие се освобождавате.
https://www.crimsoncircle.com/News/Articles/CC-Tips-More/21-Shau … izations/locale/8
Прекрасен е, когато е по твой вкус всичко, или поне базовите неща.
Но, ако си погребал дете, ако имаш дете с увреждане, ако самият ти си дете с увреждане и нямаш родители, и още и още тежки и безизходни ситуации, хич не е прекрасен.
Но, ако си погребал дете, ако имаш дете с увреждане, ако самият ти си дете с увреждане и нямаш родители, и още и още тежки и безизходни ситуации, хич не е прекрасен.
Живота е изпитание и за мен ако трябва да съм честна моментите на трудности, изпитания са повече. Няма успех без страдания и болка и теориите за лекота, минаване с лекота през трудностите са прекалено в розов нюанс. Всичко е усилие! Angela61 ти отиде твърде в духовното.
Ама да се страда си е загуба на време.
Живота е изпитание и за мен ако трябва да съм честна моментите на трудности, изпитания са повече. Няма успех без страдания и болка и теориите за лекота, минаване с лекота през трудностите са прекалено в розов нюанс. Всичко е усилие! Angela61 ти отиде твърде в духовното.
Ама да се страда си е загуба на време.
Кажи как да не страдаме? Аз чета много психология , родови терапии, констелации ......често не ме разбират, ама ти ме "изстреля" с твоя пост в друго измерение.
Живота е изпитание и за мен ако трябва да съм честна моментите на трудности, изпитания са повече. Няма успех без страдания и болка и теориите за лекота, минаване с лекота през трудностите са прекалено в розов нюанс. Всичко е усилие! Angela61 ти отиде твърде в духовното.
Ама да се страда си е загуба на време.
Кажи как да не страдаме? Аз чета много психология , родови терапии, констелации ......често не ме разбират, ама ти ме "изстреля" с твоя пост в друго измерение.
Живота е изпитание и за мен ако трябва да съм честна моментите на трудности, изпитания са повече. Няма успех без страдания и болка и теориите за лекота, минаване с лекота през трудностите са прекалено в розов нюанс. Всичко е усилие! Angela61 ти отиде твърде в духовното.
Ама да се страда си е загуба на време.
Кажи как да не страдаме? Аз чета много психология , родови терапии, констелации ......често не ме разбират, ама ти ме "изстреля" с твоя пост в друго измерение.
За мен живота не е нужно да има страдание , но на мен не ми пречи изобщо ако някой реши да си страда или да се вдълбава в разни глупости. Вски си знае как иска да живее и как се чувства най- истински.
Аз лично откакто открих че може и леко - то лекото ми пасна като гащи на дупе. И нямам намерение да се напиням зорлем каквото и да пише където и да е . Аз гледам да се разминавам с всякакво страдание и болка.
Аз лично откакто открих че може и леко - то лекото ми пасна като гащи на дупе. И нямам намерение да се напиням зорлем каквото и да пише където и да е . Аз гледам да се разминавам с всякакво страдание и болка.