Тема за ревността, излизанията и пътуванията

И аз не си деля приятелите по полов признак, защо се пише това, когато темата е друга? По женски не излизам, но имам приятели, с които се виждам сама, без мъжът ми. Примерно с бивши колеги, състуденти, съученици. Той какво да дири там?

А какво пречи? Не умее да поддържа разговор ли, не му е приятна  ако не компанията на приятелите ти, поне твоята, ще ограничи с присъствието си избора на теми за разговор ли?
  Както и да е, щом така е удобно за всички, значи всичко е наред и не бих ви лепила определения, а има какво да се каже и да прозвучи доста по-зле от "обсебени и задушаващи отношения".

В присъствието на мъжете си не можем да ги обсъдим

Аз имам две приятелки дето не излизат без мъжете си, та не ми е приятно да ме поставят в ситуация или да влача моя или да не се виждаме. Иначе са готини, има какво да си говорим, ама нюе различно.
Едната е страшно ревнива и за това мъжа и няма право също да е сам, ходи от време на време в работата му (срещу тях) да го проверява...
Това за мен си е болестно състояние и няма смисъл да се изкарва нормално, щото не е

Нямам нищо против мъжът ми да излезе по мъжки - странно ще ми е примерно четирима семейни мъже да искат да се видят и нечия приятелка или жена да е единствена изтипосана там. И преди бебето ми е било ок мъжът ми да излиза така, а аз да си разполагам с времето както преценя. Той също не се дразни (то пък и това остава), ако аз искам да се видя с приятелка и да си говорим глупости.

Излизаме и заедно, и поотделно. Но ние така си го разбираме. Има "залепени" двойки, които обаче са си щастливи така. Тези, които го правят, за да се дебнат, са съвсем друга история.

Добре де, как ще се чувства един мъж с две приятелки, срещнали се да си побъбрят?
И как ще се чувства жена в компанията на приятелите на мъжа си?
Я всяка жаба да си знае гьола и да има мир и радост.

Така се получава обикновено естествено.

Повечето ми близки приятелки са жени, а техните партньори са ми познати, може би за някои бих казала приятели, но не близки.

Тоест "по женски" става = близки приятели.

За мен е дразнещо на всяко събиране да се водят партньорите, просто защото те са в друга категория.

Не съм чела още всички коментари, но тъкмо онзи ден нагласяхме с ММ почивките и пътувания ни за лятото.

Сега в началото на юни има тиймбилдинг с 1 нощувка. Аз съм тази, която му каза да ходи, да разпусне с колегите, да разнообрази за уикенда. Той се чуди много, защото се притеснява как ще се справя с две хлапета - едното ще е тъкмо навършило 2м, а другото на 3г8м. Уредих си помощ от едната баба само и само да отиде там и наистина малко да се откъсне от бебета, памперси, режими на къпане, приспиване, истерии и мрънкания от баткото и подобни битовизми.
Отделно има хобита, за които 2-3 пъти седмично отделя по 2-3 часа (тренировки и стрелба). Никога не съм го спирала да ходи, връща се много зареден след това.
С екипа от офиса излизат веднъж месечно. Не ходят на барове, само по ресторанти, но и да каже, че ще има дискотека, не ме притеснява.

Аз от друга страна не съм толкова социална и излизаща и по-рядко имам някакви събирания. Сега юни има събиране на випуска ми от гимназията и ще излизам. Той ще гледа децата. Няма проблем с това и не се притеснява, че някъде отивам. Просто такива са ни отношенията и си вярваме един на друг. Нито си даваме повод за ревност, нито имаме нужда да се чудим аджеба какво толкова прави навън другия.

И дали може да стане нещо по излизания и тиймбилдинги - ами да. Работихме заедно в една фирма преди да се съберем като двойка. Ходили сме по излизания, дискотеки, тиймбилдинги, почивки заедно с колеги и знам какво може да стане, виждахме и нагледно как колеги се свалят (обвързани, кои с деца) и зачезват по стаите. Обаче тогавашните обстоятелства (за нас двамата конкретно) и сегашните са много различни и знаем, че няма причина да се следим, да се чудим кой с кой е и подобни.

А ако някой иска да изневерява не му е нужен тиймбилдинг или да излиза постоянно вечер. Та и да се дръвчи някоя на мъжа си, да му мрънка и ревнува, той по всяко едно време може да си намери къде да се разнообразява.

Има двойки, които винаги ходят заедно на приятелски и семейни събирания. Няма проблем, така им харесва.
Не разбирам, обаче, как ще заведеш половинката си на тим билдинг, или ще се оправдаеш, че не те пуска? Има си чисто служебни семинари и няма как да мъкнеш навсякъде със себе си партньора - първо, ще трябва да му платиш настаняването (а може и въобще да не е разрешено), после със сигурност ще станеш за смях сред колегите... Нужна ли е такава проява на инфантилизъм?
Същото е и с фирмени коктейли, банкети и прочее, някои от които са, ако не "задължителни", то много силно е желателно да присъстваш. Сам, като голям човек.

Именно тук с половинката се измъкваш от тези неприятни събития под благовиден предлог.

За мен също, но някои жени явно мислят, че щом обичат мъжете си и нямат тайни, трябва и ние да ги обичаме и да нямаме тайни с тях... не знам.

Защото например на сбирка на бившия ми клас - мъжът ми не е бил от него. Повтарям - аз, лично, намирам подобни отношения тип "никога без половинката си" за нездрави и извратени. Аз също предпочитам и излизам най-често с мъжа ми, но има места, на които излизам без него.

Аз не знам на тимбилдинг как се очаква да завлачиш половинката? Фирмата не е длъжна да плаща за него/нея. Има и определен брой хора, за който се прави резервация и т.н. Даже не си го представям организационно как би се случило. Не бих и помислила да го направя.

Във фирмата на майка ми например имаха направо семейни тиймбилдинги, всички бяха поканени - половинки, деца... Не съм запозната кой и как е плащал, честно казано, но си беше одобрено и очаквано от фирмата. Та явно има и такива места.