Как се запознахте с таткото?

Познавахме се задочно година преди да станем гаджета, като той си мислел, че такава жена може само да сънува и ме отписал. После трябваше някой да ми помага по френски (съвсем сериозно!  ), учих го втори западен в СУ, пък той беше френска филология, а както се оказа о-ла-ла на него му трябваше помощ за Conditional sentences (аз съм английска). Взех си изпита с 5 и реших да му взема един шоколад (да не си помислите, чe до този момент нещо интересно се е случило  мъже!!!, нищо че по време на една диктовка угасна тока в стаята и диктовката продължи с текста от песента на Жо Дасен "Et si tu n'existais pas")
Да се върна на шоколада, струваше ми се недостъчно някак и взех (без асоциации, моля!  ) голяма червена ябълка. Тогава скъпия си помислил - тука май има нещо и... до там! нищо не направи. Чаках го да се натутка една седмица, писна ми и по време на една разходка му казах: "Няма ли да ме хванеш за ръката най-накрая" и така вече 11 год. Ма, милия все така си се тутка...Интересното, е че до тогава не бях имала връзка и все си казвах, че у мене нещо не е както трябва, несподелени любови дал Господ. Реших, че вече ще си казвам право куме в очи и ако стане-стане, ако - не, не е катастрофа. Пък то взе, че веднага стана. Сори за отклонението! В заключение, аз го свалих, по същото време той пък активно ухажвал своя колежка и решил нашия, представяте ли си, да види при коя първо ще стане. 
Много хубава тема, наистина, в ежедневието забравяме първите тръпки и емоциите!   

По телефона 

Ми беше преди около 5 години на неговия прозорец,аз живеех от скоро срещу тях покани ме на гости и още не съм се прибрала в къщи заковаме от 1 вечер не ме огря каза че не бил лесен, и аз си викам ха имало и свестни мъже та ми стана интересно и на втората вече намаше къде да бяга а най ме впечатли като ми каза че в неговото легло с дрехи не се спяло та 1 вечер цяла нощ голи представете си какво ми е било(то бива желание ама аз тогава направо изгарях)мръсника такава му бола тактиката да ме влюби в него резултатите се виждат 

Ами при нас много простичко се получи  ........една позната ме заведе случайно в Метеор да вечеряме и там попаднахме на нейни познати - сториха ми се все застаряващи ергени, поуморени, отегчени, които очевидно много ни се зарадваха и аз за да разчупя ледовете се изцепих : ТЪРСЯ СИ ГОДЕНИК! - Това ми беше буквално първата фраза, преди запознанства и всичко останало....разбира се на майтап..но компанията остана вцепенена Седнах до най-привлекателния, младия и чаровния от всички  първата ми мисъл беше: Този сигурно вдига тежести и няма много акъл в главата.... но скоро коренно промених мнението си за него, цялата компания се преместихме в Червило - изкарахме страхотна вечер, а Жоро взел че приел думите ми на сериозно и след няколко месеца бяхме женени!  

Ние се запознахме по интернет, в Елмаза се намерихме и сме вече почти две години заедно и си имаме бебче на два месеца.

Ааа не - нямаш право!  Хвърли бомбата на любопитството и отлетя зад баира... Как така по телефона!?! 

(Извинявам се за спама - ама тя няма право да прави така!  )

Нас ни запознаха общи приятели!Уредиха ни среща,на която трябваше да сме 4 човека,но се събрахме кам 15-тина.Моя започна едно нескопосано сваляне.....направо смешно.В крайна сметка видях че е сериозен мъж и реших просто да пробвам.Една година по-късно той ми предложи брак.

С мъжа ми се запознахме в един автобус.Всеки  ден пътувахме заедно-аз за училище,той за работа.
Бях на 15 а той на 27

На рожден ден на приятелка, направо ми взе акъла   

Ех, че хубава и свежа темичка!!1
С моя мъж сме колеги. В началото на май миналата година се преместих на новата работа.През първия месец бях на нещо като обучение и повечето колеги ги бях виждала докато сме се разминавали из офиса. Познавах най-вече шефа и супервайзора, дето ме обучаваше.После като започнах да работя сама (аз съм търговски представител на борса за хранителни стоки) имах все повече контакти с другите колеги. Но имаше един рошльо, дето все ми се подиграваше колко съм ниска (висока съм 153 см.) и как щял да ме завесе до магазини Бързаков, за да ми купи дънки за късите крачета. Един следобяд ме покани на бира след работа...и почти година по-късно вече ми е съпруг!

Запознахме се в заведението където работех.Една вечер той покани мен и колежката с нейния приятел на дискотека  И от там тръгнаха нещата.За една седмица гаджета,след 2 месеца женени.С една дума когато правехме година от загаджването сина ни беше на четири дни.

То и при нас последната част май ще бъде такава ...хехе
Ние се запознахме с нашия татко по интернет...
около 6 месеца само си говорихме в чата на Амур, а ноември се запознахме и лично на един купон в Пловдив...
От тогава почти сме заедно...
Сега си чакаме бебчо и ноември за годишнината ще имаме и детенце...Да ни е живо и здраво само ...

Аз със сегашния (който не е татко още) се запознах в офиса като започнах нова работа. Той беше трейнър и всеки път като минаваше покрай моето бюро ме гледаше дълго с едни игриви и блестящи очи и нахилен като....    И така с много смях - защото и двамата имаме много силно и сходно някак чувство за хумор, се харесахме и така до ден днешен се смеем по цял ден и ни е много добре. ( вече повече от 3 години)

А с бившия се запознахме в Китай (когато и двамата живеехме там), в едно заведение, в което аз организирах тематично парти за среща на 2те култури (западна и източна). Той дойде и изсвири 3-4 негови авторски парчета на китара и с вокали, които бяха много приятни. Към края на вечерта той си седеше и си пиеше на бара, аз нямах запалка и му поисках огънче - като сцена от филм беше. Оттам се заговорихме и така до сутринта. Първата ни среща продължи повече от 12 часа в постоянно говорене. Имах чувството че го познавам от години. На следващия ден пак се видяхме, а на 3тия ден се пренесох у тях.

Бяхме колеги. И понеже ми изглеждаше доста срамежлив ('що ли така съм си мислела ) го поканих в едно заведение да пием бира и да гледаме страта на световното по футбол...и от бира на бира...у нас. И откакто е влязал, не си е тръгнал...препдполагам му харесва
А по въпроса с чалъмите, за всичко си има време, ако ти не можеш, все ще се появи някоя нахалница като мен и ще вземе нещата в свои ръце...то ние ако всеки път ви чакаме....щеше да изчезне човешкия род

Миналата година се прибрах от чужбина и отидох на кафе с една приятелка и там беше цялата и компания, започнах да се запознавам с всички и когато дойде неговия ред той ми каза " Аз съм Роско" с един много усмиващ тон
След две седмици бяхме на море и като се прибрахме той предложи да замине пак за ден два, но само 4 човека. В деня в който се прибрахме бяхме на дискотека и се залюбихме  От тогава живееме заедно - 1 година и 25 дена
Бебчето ни е на 12 дена