"знаеш ли, че майка ти те търси?......

  • 49 088
  • 31
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
здравейте,
темата на заглавието са думите, които чух преди 2 дни....и от тогава съм като побъркана. Когато бях на 6 години майка ми почина. Баща ми се омъжи се повторно - за една жена, от която съм получила много разбиране и любов. И сега, след толкова години се оказва, че жената, която ме е родила не е починала, а е в страната Х и ме търси
На 34 години съм и за тези години за миг не съм и помисляла нещо подобно.
Мисля, че ще се побъркам.
Не мога да споделя с баща ми, защото знам, че ще го нараня. Не мога да поискам да се видя с тази жена, защото мисля, че е предателство спрямо баща ми.
От друга страна ми е трудно с факта, че жената, която ме е родила е жива Tired

# 1
        Здрасти мила , успокой се!!!
 Не мисля, че евентуална среща с тази жена е предателство срещу баща ти , от къде ти хрумна  Rolling Eyes?!Сигурна съм , че баща ти знае истината , не разбирам защо ти би се чувствала като предател?!
  Била си на 6 , трябва да я помниш, нали? Виж се с нея , какво толкова , не се настройвай предварително! Peace
     И ни пиши!!!!

# 2
Мислите ми са в пълен хаос и не съм се изразила правилно...
Жената, която ме е родила не съм чувала и виждала никога. Явно ме е изоставила когато съм била новородена и са ме отгледали баща ми и майка ми, която почина когато бях на 6 и която съм смятала за родна майка до преди 2 дни....
На практика дори не съм сигурна дали е така, но днес си разгледах акта за раждане, който е издаден 3 месеца след раждането ми, на база на друг предходен акт за раждане. Бебешкият ми картон също започва от 3 месеца....

# 3
  • Мнения: 2 172
Не миля , че ще го нараниш, ако знаеш това , което и той- че си осиновена(ако е така).Разговор за това би трябвало да има един ден между вас, а за това дали те търси жената,  неговата реакция ще покаже можете ли да говорите и за това.
За удостоверението за раждане....там не пише за предходни актове за раждане newsm78.Доколкото ми е известно, има само "удостоверение на база акт за раждане ....номер, дата.

# 4
  • Мнения: 1 249
здравейте,
темата на заглавието са думите, които чух преди 2 дни....и от тогава съм като побъркана. Когато бях на 6 години майка ми почина. Баща ми се омъжи се повторно - за една жена, от която съм получила много разбиране и любов. И сега, след толкова години се оказва, че жената, която ме е родила не е починала, а е в страната Х и ме търси
На 34 години съм и за тези години за миг не съм и помисляла нещо подобно.
Мисля, че ще се побъркам.
Не мога да споделя с баща ми, защото знам, че ще го нараня. Не мога да поискам да се видя с тази жена, защото мисля, че е предателство спрямо баща ми.
От друга страна ми е трудно с факта, че жената, която ме е родила е жива Tired

Нещо доста предателства на едно място. Но нито едно  Hugот твоя страна.

# 5
не мога да говоря с баща ми  Tired Не мога да събера сили  Sad
А и не мога да поискам да се видя с тази жена или да разбера повече за нея без да съм говорила с баща ми. В края на краищата той е преценил да не ми казва толкова години. Успял е да ме отгледа без грам съмнение от моя страна.
Може би е най-добре да мине малко време и наистина да се уверя, че това, което разбрах преди 2 дни е истина. Не, че ми ясно как би могло да стане.....

# 6
  • Мнения: 625
       Не е длъжно да направиш каквото и да е веднага , дай си време , сега си разтроена  и не можеш да прецениш ситуацията! Баща ти не ти е казал , защото си била малка , а после ,защото е отлагал ,страхувал се е да не те нарани ....

# 7
  • Мнения: 1 249
      Не е длъжно да направиш каквото и да е веднага , дай си време , сега си разтроена  и не можеш да прецениш ситуацията! Баща ти не ти е казал , защото си била малка , а после ,защото е отлагал ,страхувал се е да не те нарани ....

Скай, Hug

Бих казала, че може и да е искал да има и сигурност, приемане и душевен комфорт с жената, с която живее. Той не е само твой баща, той е и мъж, има си свой живот в други сфери и не намирам за  разумно със страха "да не би да те нарани" да се обяснява всичко премълчано. На мамите тук тази песен много се харесва - този и този направил или не направил това от страх да не нарани. Ти не си в положение да си губиш трезвия разсъдък, защото няма кой да ти каже как стоят нещата и всеки теб ще упрекне, а и да не го направи, ти самата го правиш по-добре от всеки друг и това те блокира.
Имало е между него и майка ти драма. Каква е не знаем. Ти също не знаеш.
Боя се, че няма и да узнаеш. Ще чуеш, ако въобще стигнеш до там, версии разни.
Жената, която последно живее с баща ти и те е отгледала, жива ли е ? Акмо е жива и дай да разбере, че нищо не би застанало между вас и я цениш и пр.
От стреса не става ясно за колко жени говориш: 1) биолог. ти майка, 2) тази майка, която е починала когато си била на 6 г. и 3) жената, която те е отгледала след 6 год.-възраст и сега живее с баща ти ????
Три ли са или две ?
На 6 год.не може да нямаш спомени.

Това, за което говориш, не е акт, а удостоверение за раждане. Актът не е у теб, а е страница от книга в общината.

Трябва да се погрижиш за нещата си сама.
Опитай да поговориш с него без да поставяш разговора в зависимост от срещата ти с жената.

Последна редакция: нд, 02 авг 2009, 20:14 от Miraetta

# 8
жените са 3
1/ Биологичната ми майка
2/ Жената, която ме е гледала от бебе до 6г. , защото почина. Много добре си я спомням. Това е жената, която съм смятала за биологична майка. Ако гледам акта за раждане и бебешкия ми картон, явно това е от 3 м.
3/ Жената, която ме гледала от 7 г. Тя е жива и здрава. Дано дълго да е така. И нищо не би променило отношението ми към нея.
 за първата научих преди няколко дни.
Miraetta, благодаря ти за разяснението за акта за раждане.
А има ли начин да проверя в общината кои са биологичните ми родители? От някои от темите разбрах, че трябва да изчакам до 01.10.2009?

# 9
В горния пост имах предвид "удостоверението за раждане", а не "акт.."

# 10
  • Мнения: 5
А имали вероятност рождената м дата да е сменена в новото удостоверение? newsm78

# 11
  • София
  • Мнения: 1 444
Има такава вероятност, на много от осиновените преди деца са сменяли датите на раждане с цел сигурност, че няма да ги издирят биологичните един ден.
Моя съвет е да говориш с баща си. Аз също съм осиновена и намерих покой чак, когато с майка ми седнахме и извадихме всички карти на масата.Недей да таиш в себе си всичко и да разчиташ на разни догадки и да си измисляш разни филми.Говори открито и разбери каква е истината.
Успех ти желая и се успокой, не свършва света.
Hug

# 12
  • Мнения: 5
благодаря ти marypopins,
много си права - точно така е...  bouquet
Но първо бих искала да рабера дали наистина е вярно. Знам ли...В края на краищата би могло и да е история, съчинена от няой болен мозък...
Ще се опитам да проверя , ако наистина съм осиновена, ще събера сили да говоря с баща ми. Убедена съм, че и на него му е лесно.

# 13
  • Мнения: 1
Не миля , че ще го нараниш, ако знаеш това , което и той- че си осиновена(ако е така).Разговор за това би трябвало да има един ден между вас, а за това дали те търси жената,  неговата реакция ще покаже можете ли да говорите и за това.
За удостоверението за раждане....там не пише за предходни актове за раждане newsm78.Доколкото ми е известно, има само "удостоверение на база акт за раждане ....номер, дата.

# 14
# 15
  • Мнения: 5
Ами...да, осиновена съм. Но реших да спра до тук.
Биологичният ми баща е разбрал за съществуването ми преди няколко години. Тръгнал да ме търси и стигнал до близки на майка ми, която ме е осиновила. Но те отказали да му помогнат.
Баща ми ( който ме е осиновил ) все още не знае, че аз знам за осиновяването си. Както и не знае, че биологичният ми баща ме е издирвал...
Та така.. Laughing Аз бях до тук с издирванията и разговорите.

# 16
  • София
  • Мнения: 1 444
Скай,
добре е че си разбрала все пак истината за себе си до едно ниво. Права си, че няма смисъл да ровиш повече и да търсиш хора, които преди години са направили своя избор, като са те изоставили.Имаш баща си и съпругата му, която е като майка за теб. Не ти трябват някакви съвършено чужди хора, с които те свързва само една кръв и нищо повече.Те ще донесат само сътресение и болка в живота ти.Аз стигнах отдавна до същия извод за себе си и спрях издирването, макар дза разбрах доста неща.Единственото, което ме жегва е, че имам 4-ма братя и сестри, но цял живот съм живяла без тях, ще продължа и занапред.
Успех!

# 17
  • София
  • Мнения: 71
Доста объркана история, но се радвам, че си открила истината (толкова, от колкото си имала нужда). Hug marypopins и за теб. Hug Мен лично точно въпросът за евентуалните ми братя и сестри ме гложди най-много...

# 18
  • Мнения: 5
Естествено, че и мен ме гложди въпроса за братя и сестри Rolling Eyes
Току виж сме излезли роднини  с някои от вас Mr. Green ( шегувам се )
Хубав ден ви желая  bouquet

# 19
  • Мнения: 1 418
Току виж сме излезли роднини  с някои от вас Mr. Green ( шегувам се )
то никога нищо не се знае  bouquet

# 20
  • София
  • Мнения: 1 444
Ех, момичета,
много мислих и премислях дали да продължа търсенето, при положение, че стигнах до квартала.....едва ли не на метри от блока им...........В крайна сметка реших да не разбърквам допълнително живота си, да не вкарвам в него напълно непознати хора.Знам ли що за хора са, как ще реагират, какво ще последва? Ако са досадници и не ме оставят на мира с някакво странно чувство за зов на кръвта или друга тъпотия?Освен това за да завърша издирването си, трябваше да платя на детектив да довърши.Да дам пари и да получа адрес-добре. Прецених, че не бих се изтърсила на нечия врата и да заявя "аз съм ваша дъщеря/сестра". Прекалено дискретен човек съм и това изобщо не е в мой стил, не бих могла да притесня някое семейство като им позвъня на вратата и объркам и техния живот.Следвайки логиката стигнах до извода, че щом братята и сестрите ми не са ме потърсили, то изобщо не знаят за съществуването ми.Явно майка им е спестила тази подробност от живота си.Те не са цигани или клошари, та да нямат компютри, интернет и т.н. и ако знаеха биха ме потърсили /предполагам/.Да не досаждам на всички ви с моите разсъждения.Просто споделих, та и скай да премисли всички гледни точки преди да предприеме нещо, дали изобщо си струва да си дава зор за подобни проучвания.

# 21
  • Мнения: 1 418
Мери,радвам се да те засека тук Hug.Изобщо да не ти хрумва че досаждащ с разсъжденията си.Ако ние не се изслушваме и не си помагаме кой друг ще го направи.Нали за повечето хора ние сме неразбираеми.Моето мнение е :спри да мислиш на тях да им е добре.Ако имаш желание да се срещнеш с тях го направи.А това как ще се почувстват те ,теб не трябва да те интересува и как ще им се отрази една такава среща не е твой проблем.Лично аз не съжалявам че съм ги намерила.Иначе цял живот щях да ги идеализирам,а те не го заслужават.Моите определено са досадници(без брат ми).Не ме оставят на мира.Непрекъснато ми казват че ние сме си най-близки.Странно,но аз не чувствам нищо към тях.Никаква кръв не ми говори нищо.Живеем на 60 км разстояние ,а сякаш ни делят светове.Не те навивам да ги търсиш.Решението е твое.Исках само да ти кажа,че не бива да мислиш за техният душевен комфорт Hug

# 22
  • София
  • Мнения: 1 444
Кристи,
много се радвам да се засечем. Не съм влизала в темите от година и половина, защото ми писна едно и също да чопля, разчоплям и да натоварвам и без това затормозената си психика. Освен това, за разлика от теб аз не само, че не ги идеализирам, но дори се страхувам да не ми се лепнат някакви досадни използвачи.Все се сещам за теб, как споделяше, че ти реват да помагаш с пари, пък с къщата си имаха проблеми и те натоварваха.........нямам нужда от подобни хрантутници, да ме проучват, дебнат и шпионират какво могат да ми изкопчат, какъв келепир могат да намажат от мен.Малко съм крайна, но за жалост живота ме научи, сблъсках се с множество интересчии, хитреци, тарикати на дребно и прочее.Не визирам мъже, изобщо за комерсиализацията на хората като цяло говоря.Никой не те приема с открито сърце, не се старае да опознае красотата вътре в теб, всеки гледа какво имаш, какво можеш да постигнеш и с какво може да се облагодетелства покрай теб.
Ох, сори за депресантския пост, но просто съм обективна.Споделям впечатленията си въз основа на преживяното, на хората които ме разочароваха и направиха така мнителна, които опитаха да се домогнат до материални и социални облаги, използвайки ме.Много съм разочарована от хората.Няма да зачеквам темата колко е изпростял народа, защото е неизчерпаема.Това съвсем ме обезверява.Ужасно мразя прости хора, това е най-голямото наказание.Още по-ужасно е това, че колкото по-прост е даден човек, толкова по-нахален и лицемерен е, както и убеден как никой не подозира за "хитрините" му.
Спирам, че ще ви предам негативното си отношение и недоверието към хората, което съм натрупала.Все пак живота е прекрасен и има прекрасни хора, за които си струва да направиш жестове.

# 23
  • Мнения: 1 418
Мери,за тази година и половина толкова неща се промениха при мен.Пиша тук предимно за тези които четат и черпят опит от нашите неволи.Ако мога да съм от полза на поне един човек бих се радвала много.Това че моите реват все за нещо е голям проблем.Действат ужасно на психиката.В скоро време ще раздам правосъдие,обаче в момента си трая заради прочутата кола,която им дадохме.Не си направиха труд даже да я прехвърлят(понеже се плаща).Караха я така година и нещо и понеже се развалила(имало е вариант да се оправи) решили за по-лесно да я върнат за скраб.Сега талона и номерата са в тях,а данъците за колата са за нас.Два пъти идват до Сф,обаче никой не си прави труд да ги донесе.Когато правих 20 дни от смъртта на майка ми,в същият ден беше погребението на БМ.Имаха наглостта да ми искат пари за погребението.Почти през ден ме занимават все с някакъв проблем.Ако аз не им обърна внимание товарят моят мъж.Преди се дразнех на това че брат ми иска дял от къщата им.Считах го за несправедливо.Още повече че брат ми не е опрял до това.Обаче един човек от форума ми даде съвет да не им се бъркам и че понякога си струва да дадеш 200 за да получиш 1 лв.След разговор с него погледнах на нещата от друг ъгъл Hug  bouquet.След месец брат ми си идва в БГ и предполагам ще вземе нещата в свои ръце.След като той също е наследник и има права,коя съм аз да го спирам.Пък и безплатен обяд няма.Ще сърбат това което някога са надробили.

Последна редакция: сб, 16 апр 2011, 08:56 от k@link@

# 24
  • София
  • Мнения: 1 444
Ето за това иде реч Кристи, от това ме е страх.Да не попадна на такива пиявици, все едно не ми стигат моите грижи и домочадието, което влача на гърба си, та да издиря още една тумба с използвачи.Много хора са описали как си скубят косите, че са издирили биологичните си роднини, които всячески ги използват и непрестанно искат и искат нещо от тях, най-вече пари.
Ех, не ти е лесно. Стигнала си до разумен извод, да не се месиш на имотните им щения.В крайна сметка има закони за това, да се съдят, да си търсят правата, съдът ще вземе решение за това кой колко да наследи.Права си, че брат ти дори  да е финансово обезпечен, в крайна сметка щом по закон му се полага, защо да прави дарения и подаръци на неблагодарни роднини?
Пожелавам хубав уикенд на всеки, който влезе и прочете темичката!  bouquet

# 25
  • Мнения: 1 418
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=570479.0
второто мнение много ми допадна smile3501

# 26
  • София
  • Мнения: 1 444
Погледнах темата, към която си дала линк. В нея има препратка към сайт за запознанства, който е пълно мъртвило, няма нищо в него, освен това е създаден с явната идея за намиране на партньор.Както и да е, просто предупреждавам да не губите време, не си струва.Ако някой има нужда от помощ да издири био родители или изоставеното си дете, то мястото е в сайта на БААО. От години е създаден и е дал много резултати до момента.http://www.baoo-bg.org/

# 27
  • Мнения: 5
ехо, как сте момичета?
На мен ми се наложи да отговарям на един въпросник свързан с алергии и ми стана много кофти...
Ми аз не знам нито колко са били годишни родителите ми, нито дали има хронични заболявания нито...кво ли не Rolling Eyes
А като си помисля, че преди 2 години бих го попълнила спрямо родителите, които са ме отгледали...
Обвзеха ме мисли да тръгна да ги търся тия биологични родители. Вие изпадате ли в подобни ситуации?
Днес малко се поуспокоих и вероятно ще ми минат тия идеи, ама...

# 28
  • Мнения: 4 138
аз в този подфорум не пиша, обаче ще направя поредното изключение Wink
скай, търси. казвам ти го като майка-осиновителка. намери това, което липсва в твоя живот.
нито предаваш някого, нито правиш грешка. просто това е една част от живота ти. любов не може да се преостъпва, нито чувства. те са персонално нещо. със срещата с някой от твоите биологични роднини не взимаш никому нещо.
аз не бих казала на баща си, че ще се срещам с някого. ти си голяма жена и нямаш нужда от закрила, ще се справиш сама. колкото и да сме смели и да ви обичаме безумно, има неща, които не е задължително да знаем, стига нещо да не ви застрашава. Wink

# 29
  • Мнения: 1 418
аз постъпих точно така.Реших че ще търся,без да казвам нищо на майка си(осиновителката).Знаех,че няма да може да го приеме,а и не исках по никакъв начин да я наранявам.Вече на няколко пъти съм писала,след срещата с биото останах дълбоко разочарована,но в никакъв случай не съжалявам,че съм ги намерила.Така си изясних че нямам и не бих могла да имам нищо общо с тях.С две думи разбрах къде е моето място.

# 30
  • Мнения: 1 325
Мери, до известна степен, повтарям до известна те разбирам. Аз в качеството си на майка знам адреса, блока, входа, от един град сме. Знаеш ли как ме гложди от време на време. И аз не знам какво и аз не знам защо, ама ме гложди. Представям си какво ти е на теб Hug

Имаш пълното право да постъпиш така и по начин, щото да получиш вътрешен мир.

# 31
  • Мнения: 1
Търся дъщеря си, която е родена в гр. Шумен на 25.02.1975г с името Петя. Бащата е починал месеци преди раждането и осиновяването е извършено след 6-тия месец!

Общи условия

Активация на акаунт