Вярвам, че има и други попарени, които се нуждаят от подфорум, в който свободно да говорят за страховете си, без да плашат останалите в обичайните отчетни теми! Едно място, където да отброяваме заедно дните до различните тестове! Една заветна малка наша ниша, в която да разливаме страха и да борим напрежението, преди те да ни убият или още по-зле - да навредят на децата, които носим!
На 38 год. очаквам първото си дете, но имам зад гърба си преди 7 месеца един аборт по медицински причини - Омфалоцеле на плода и риск 1:4 за Тризомия 18. Колкото и да е било голямо желанието ми през тези 7 месеца да забременея отново и всичко да остане назад като един лош сън, това желание се предаде сега пред уплахата и колебанието - ами ако пак се повтори?
Ако пак прогнозите са ужасяващи? Ако резултатите от тестовете покажат отново тежки, нелечими аномалии? Ако въобще не трябва да предизвиквам природата и да раждам дете, толкова късно, когато рисковете са високи? Ако не съумея да обуздая животинския си страх и навредя не само на себе си, ами и на бебето?! Ами ако чувам само стандартните съвети за случая - не бива да мислиш за най-лошото; настрой се позитивно, така само си вредиш; всичко ще е наред този път?? Ако всеки ми казва това, което и без друго знам, но въпреки, че го знам, не мога да се насиля да мисля??? Ами ако съм съвсем сама в подобен десеткръгов ад???
Не, не и не! Не отказвам, просто не искам да вярвам, че съм сама! Чакам ви тук, ако ви има - други бъдещи майки, преживели веднъж шока от ужасни прогнози и избрали невъзможното решение - аборт по медицински причини!
Тук му е мястото да си потреперим и поплачем и да се настрахуваме, колкото си искаме!!! За да можем после пред другите около нас да показваме усмивка и въодушевление, които ще са нашата защитна маска!