За книгата "Майки" на Теодора Димитрова

  • 3 766
  • 20
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • София
  • Мнения: 2 217
Здравейте,
попрегледах темичките и не открих някой да е писал нещо за нея, но може и да съм пропуснала. Ако някой я е чел нека сподели впечатления и откъде да я купя, че нещо не я намирам.

# 1
  • София
  • Мнения: 65
Може би става въпрос за "Майките", на Теодора Димова?


Ако е така, е много тежка и натоварваща, но поне на мен ми хареса ... Чела съм от нея и "Емине", но "Майките" ме впечатли повече.

# 2
  • София
  • Мнения: 2 217
Може би става въпрос за "Майките", на Теодора Димова?


Ако е така, е много тежка и натоварваща, но поне на мен ми хареса ... Чела съм от нея и "Емине", но "Майките" ме впечатли повече.

Ох, Димова, аз пък кви глупости пиша.... Embarassed

# 3
  • Мнения: 166
Чела съм я, наистина е доста тежка и депресираща, най-вече защото е доста близо да реалността. Обаче начинът на писане на авторката ми се стори крайно дразнещ - едни дъъъъълги изречения, от по 1-2 страници, много объркаващо поне за мен. Имах чувствто, че съм попаднала в тийнейджърски форум. Всъщност само това не ми хареса.

# 4
  • Мнения: 4 965
От дъщерята на Димитър Димов очаквах по-добър стил, но самата книга е много хубава. Тежка за четене, разтърсваща, болезнена, отваряща въпроси за това какви родители сме и как от нас зависят съдбите на децата ни. Но и леко дразнеща със споменатите дълги изречения. Реална е - звучи като журналистическо разследване. Харесах я, но и много плаках, докато я четях, а после остави у мен странни усещания. Заслужава си.

# 5
  • Мнения: 5 539
Не можах да я прочета. Много натоварваща и депресираща, поне в първите 10-ина страници не видях лъч светлина и я зарязах. По-нататък ще опитам пак може би.

# 6
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Като съдържание - да, като форма на писане _ НЕ! Ужасен стил. Нарочно търсено многократно повтаряне, което е ужасно дразнещо.
Всичко гениално е просто!

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Аз съм голям почитател на баща й. Той ми е най-най-най-любимият български автор. И сякаш очаквах повече от Теодора Димова. А и бях чела много суперлативи. Книгата ми хареса общо взето. Мисля, че е добре да се прочете. Не е натруфен стилът й. Не ми се стори тежка и депресираща книгата. Но и аз имах чувството, че сякаш се опитва да преекспонира нещата за да постигне определено внушение.

В момента я има в Хеликон. Както и други две нейни книги.

# 8
  • Мнения: 0
На мен също Димитър Димов ми е любимият български автор! Невероятен е и просто не мога да го сравня с никого и в стила му на писане и в психологията на героите. Но "Майките" на Теодора Димова честно казано не ми хареса. Явно не е успяла да наследи таланта му. Може би не успях и да я разбера. На моменти ми беше ужасно скучна, едни и същи неща ги преповтяраше отново и отново, с опитите си да направи атмосферата колкото се може по-тъмна и неприятна ставаше банална. Но след време пак ще я прочета, дано тогава да съм по-зряла и да вникна в смисъла.

# 9
  • Мнения: 59
На мен пък точно този стил, за който всички изказвате негативно мнение ми допада...Според мен е неин, уникален... Струва ми се че така успява да задържи вниманието ми по-дълго, да допринесе за една накъсано-песенна атмосфера. Трябва да кажа че за мен тя е дъщеря на баща си, и според мен само тези думи стигат.

# 10
  • Мнения: X
Четох я. Прекалена е, тенденциозна, неестествена, претенциозна. Не ми хареса хич.

# 11
  • Мнения: 572
Чета книгата вмомента..
Започнах я.. в началото ме дразнеха дългите изречения, но не мога да я оставя.. а тежка, мн тежка книга...

# 12
  • Мнения: X
Четох я. Прекалена е, тенденциозна, неестествена, претенциозна. Не ми хареса хич.
И за мен беше такава - пресилено емоционална. Темата , сюжетът на книгата са интересни, но стилът й ми е претрупано -претенциозен. Иначе  съм почитателка на Димитър Димов и за мен "Тютюн" е една от най-добрите български книги.

Последна редакция: нд, 20 фев 2011, 11:53 от Анонимен

# 13
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Четох я. Прекалена е, тенденциозна, неестествена, претенциозна. Не ми хареса хич.
И за мен беше такава - пресилено емоционална. Темата , сюжетът на книгата са интересни, но стилът й ми е претрупано -претенциозен. Иначе  съм почитателка на Димитър Димов и за мен "Тютюн" е една от най-добрите български книги.
+1. Вече си мислех, че повредата е в моя телевизор.

# 14
  • Мнения: 572
Авторката е  Теодора Димова  Peace а не както е написано в заглавието на темата тук във форума.

# 15
  • Пловдив
  • Мнения: 647
Книгата е наистина разтърсваща, отчайващо депресираща, но е хубава. Дразнеше ме това, че страшно много си личеше женският почерк. Все съм си мислела, че жената автор ще бъде наистина забелязана, когато се абстрахира от себе си. Тук дори мъжките образи говорят и мислят като жена.

# 16
  • Мнения: 1 100
Уау, не бях чела толкова отрицателни мнения за тази книга, да не говорим накуп.

Аз съм човек, който харесва романтични комедии и Удхаус. Въпреки това 'Майките' ми е една от любимите книги. Това е книга, която подарявам по различни поводи и за която много съм говорила. Силно въздействаща книгата, много хубаво отражение на 'модерното' българско общество и множеството проблеми в него.
Относно стила- докато човек свикне, може да е изнервящо, но след 10 страници историята те поглъща и свикваш с него. Абсолютно нормално за книга писана в последните години. Литературният стил търпи промени, не може да се очаква да наподобява баща си. Времената са различни.

Тази книга я препоръчвам на всеки, заслужа си. Наистина съм много изненадана от преобладаващите отрицателни мнения в тази тема, обсъждала съм книгата с много хора, от литературоведи до тийнове с впечатленията на 90% много положителни.

# 17
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Ibsena_ , отрицателните отзиви не са за книгата,  а за стила й на писане. Който е самоцелно претрупан и натоварен. Лично мен това непрекъснато повтаряне адски ме изнервя. То е безсмислено от гледна точка сюжета. Разбирам, че Т.Димова е искала да изрази безднадежност с него, но има и други начини.
Достоевски също не е писател на розови романи, но литературният му стил е на светлинни години. Това е разликата между гения и посредствеността. Т.Димова едва ли ще достигне до таланта на баща си. Възможно е и тя самата да го осъзнава и затова е тоз' безцелен напън за оригиналност.
Пак ще се повторя: Всичко гениално е просто!

# 18
  • Мнения: 1 100
Приятно ми е - Богиня!,  разбирам ти съображението, и мен ме натоварва в началните страници, но някакси свиквам като я чета.
Иначе това за мен е типично за модерната литература. Четейки българска книга написана в последните 5- 10 години обикновено се сблъсквам с подобни проблеми. Авторите пишат със свой собствен стил, който често е неясен и объркващ. Лошото е че при някои и сюжетната линия е блудкава. Тогава и от книгата нищо не остава.
В интересен на истината това се отнася повече за българските книги, в чуждите сякаш авторите използват утвърдения стил. В България май е по- разпространен новаторския. Mr. Green

# 19
  • Мнения: X
Аз пък нямам против стила на авторката - нейна си работа е как ще разкаже историята си. Важното е да има какво да каже. Ходът на повествованието увлича, което си е нейна заслуга. Иначе нямаше да стигна до края на книгата. Но кулминацията на историята, трагичният завършек е изсмукан от пръстите. Някак си книгата започва блестящо, развива се задоволително, а краят й е истинско фиаско. Нямаше нужда от такъв зловещ финал, от това търсене на всяка цена на шока, на ужаса. Така типично е за съвременното ни кино, театър, литература. И простичко разказаните семейни истории са достатъчно убедителни. Ако се беше ограничила дотам, щеше да спечели голям привърженик в мое лице.

# 20
  • Мнения: 1 100
И аз предпочитам хубавия край, но в този случай, за мен 'кървавия' край е част от психологията на книгата, както и от българската народопсихология. Пример за това как сме способни да разрушим и убием точно това, което най- ни помога и ни е най- ценно. Peace

Общи условия

Активация на акаунт