Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 372 663
  • 2 883
  •   1
Отговори
# 1 050
  • Мнения: 774
Ужас, толкова млади... Живеем във времена на постоянен стрес и отрови.
И аз на 28 овдовях, децата бебета, мъжът ми беше на 36, от лекарска грешка при махане на камък в бъбрек почина.
Даниела, бъди силна, мила. Heart Може да пробваш някакво хоби, курс или подобни. Самотата побърква. Повечето поне имаме малки деца и сме заети. На мен домашните любимци ми действат добре, дават ми комфорт и ме успокояват.

Успешна година на всички!

# 1 051
  • София за сега
  • Мнения: 194
Мили мои, при нас не е инфаркт ули лекарска грешка. Аз обаче, с времето не мога да се оправя. По-зле става. Всички ми казват ти си умна, силна ше се справиш... Хора аз не мога, потъвам емоционално и психически. Не мога да се справя, трябва ми ръка, за която да се хвана иначе, ще се пропия и загубя като човек... Не знам какво да правя. Нямам хоби, работата ми не е е ексайтед, какво да направя, за да се спася?

Последна редакция: сб, 04 яну 2020, 10:08 от titi111

# 1 052
  • Мнения: 473
Мили мои, при нас не е инфаркт ули лекарска грешка. Аз обаче, с времето не мога да се оправя. По-зле става. Всички ми казват ти си умна, силна ше се справиш... Хора аз не мога, потъвам емоционално и психически. Не мога да се справя, трябва ми ръка, за която да се хвана иначе, ще се пропия и загубя като човек... Не знам какво да правя. Нямам хоби, работата ми не е е ексайтед, какво да направя, за да се спася?
Трябва ти време ... за да приемеш, за да те погълнат ежедневните задължения и т.н. Времето не лекува, но ни научава как да живеем с болката. За мен най-трудни бяха първите две години. През първата се чудя как съм оцеляла, как не съм полудяла.
Опитай през това време да не злоупотребяваш с лекарства и алкохол.
С времето ежедневието ще те погълне.. не пропускай покани от приятели/познати за излизане, почивка и подобни.
В началото е непосилно, но ТРЯБВА.

# 1 053
  • Мнения: 774
Нямам хоби, работата ми не е е ексайтед, какво да направя, за да се спася?
Аз лично заминах за друга държава. Такава драстична промяна ми трябваше. Иначе тъпчах на едно място и най-хубавите години от живота ми изминаха в депресия. Сега си имам планове и действам. Гледам да нямам два почивни дена, защото ако съм за по-дълго вкъщи започват черните мисли. Надявам се да намериш твоят начин. Purple Heart

# 1 054
  • Мнения: 473
Аз също обмислях подобна драстична промяна. Един вид пълен рестарт. Едното ми дете тогава беше много малко . Дъщеря ми беше само на година и два месеца, а и синът ми тогава 10 тиклас нямаше как да оставя...Но за хора , които могат да си го позволят е вариант .. откъсване от всичко.

# 1 055
  • София за сега
  • Мнения: 194
Нямам възможност за драстични промени. За съжаление. Самотата, обаче ме изяжда. Не знам какво да правя. Извинявайте, че ви натоварвам.

# 1 056
  • Мнения: 41
Здравейте! Преди време бяхме говорили за среща, дали все още има желаещи? Може да се организираме за по едно кафе.

# 1 057
  • Мнения: 143
Аз съм за. В удобно за всеки желаещ, време и място!

# 1 058
  • Мнения: 176
Нямам възможност за драстични промени. За съжаление. Самотата, обаче ме изяжда. Не знам какво да правя. Извинявайте, че ви натоварвам.

Не се извинявай. И мен самотата ме разкъсва.

# 1 059
  • Мнения: 118
Ами за среща, да. Само това не съм пробвал. Най-гадния страничен ефект от загубата е (само)изолацията и апатията, въпреки усилията на приятели и семейство. Все едно съм опаковка без съдържание, чак на моменти действителността ми се струва нереална. Само болката е реална, раздира сърцето и пълни очите със сълзи.

# 1 060
  • Мнения: 51
Почти три години , но става по самотно , по- трудно и непоносимо . Много ми липсва .

# 1 061
  • Мнения: 181
На 11.02 ще се навършат 7 години, вчера се събираха, аз не можах да ида, т.к. съм в друг град и има доста неща, които ме възпрепятстват.
Живота си върви, но месец преди годишнината ми е много тъжно. Колкото и време да мине, това си остава за цял живот.
Това, което научих за изминалото време е, че човек не бива да остава сам. Децата порастват и си поемат по пътя, няма да са ни постояннен другар, а и не бива. Нищо не става на сила, разбира се, но живота не дава много шансове и пропуснем ли ги, няма да ни стане по-светло в душите.
Моля се всички около мен да са живи и здрави, моля се и за себе си, това ни пожелавам.
Моля се съпругът ми да бди над сина ни, той толкова много го искаше и обичаше, а дори не успя да го види. Но винаги ще живее в очите му и в сърцето ми! Heart

# 1 062
  • Мнения: 774
Моля се съпругът ми да бди над сина ни, той толкова много го искаше и обичаше, а дори не успя да го види. Но винаги ще живее в очите му и в сърцето ми! Heart
Disappointed Relieved Много мъка, много. Моите деца и двете приличат на баща си, особено по-малкото е копие. Даже преди да почине си говорехме, как образът му винаги ще е с мен каквото и да се случи. Heart

Относно самотата, аз целенасочено си смених кариерата, за да съм винаги заета и да работя с хора в пряк контакт. Беше много трудно в началото, но сега е по-добре.

# 1 063
  • Мнения: 181
Трябва да има движение, изолацията е ужасен враг, потъваш тотално. Когато човек е ангажиран, вниманието му се насочва и в друга посока.
Научих се, че щастието обича тишината, за жалост по трудния начин. Сега живота ми е "тайна" за много хора. Нямам желание да споделям, мразя въпроса "Как си?", близките ми хора се усещат и не го задават, като цяло.
Децата са нашето спасение, но не бива да ги задушаваме с нашата мъка. Те растат, тяхното ежедневие е различно от нашето, вълнуват ги много неща. Моят син не усеща мъката, т.к. не позна баща си, нямаха този шанс, но и не му набивам всекидневно в главата. Не разбира, за него това беше даденост. Знае, не пита, ако пита му говоря.
Човек трябва да опита да продължи, да си даде време, та дори да опита да бъде щастлив. Нима не бихме искали същото за половинките си, ако ние бяхме там, а те тук?

# 1 064
  • Мнения: 409
Здравейте, момичета,

Присъединявам се към вас Sad Съжалявам за загубата на всички .....

Преди няколко дни изпратих голямата си.любов след 20 год щастлив брак. Разбирам и съчувствам на мъката ви...

Въпросът ми е практичен - има ли мами сами в голям град?

Как организирате ежедневието на детето си?

Изпадам в паника от мисълта, че аз отивам на работа, а детето остава само у дома и трябва сам да "излезе" от ежедневната си тъга и да започне да учи и да отиде на училище... Sad

Общи условия

Активация на акаунт