От една страна,не е приятно детето да хвърля всичко.От друга,обаче ,не е вярно,че хвърлянето няма да го научи на нищо.Напротив,това е сложно движение ,изискващо сериозна сръчност.Неслучайно има дузина спортове в основата на които е хвърлянето.Топката може да се рита,но е също толкова нормално и да се хвърля(да не кажа, че има много повече игри с хвърляне на топка,отколкото с ритане).Хубаво е децата да умеят да хвърлят правилно и точно.Аз им правех разни игри с хвърляне-кълбета прежда да хвърлят в празния кош за пране,като постепенно отдалечавам коша,мека топчица с която да целят възглавница закрепена на облегалката на стола,пак с кълбо прежда и празни пластмасови бутилки си правехме боулинг.Аз предпочитам да обезопася средата и да ги оставя да играят.Нямаме килими,стъкла,витринки и дребни прахосъбирачки.Телевизорите са си достъпни и те умеят да си служат с тях.Имаме си дюшече на пода,на което да се премятат.Щом голямата започна да стига шкафа,стъпила на стол може сама да си вземе чаша.Не им се карам ,че се катерят,премятат или хвърлят неща,но и те не са правили нищо кой знае колко опасно.
- Публикувана: 9 март 2011, 14:36 ч.
- Последно мнение: 20 апр. 2024, 11:28 ч.
Сънът ми хвърля всичко,а е на 2г
Хора, незнам аз ли не се изразявам правилно, вие ли не ме разбирате, или не ви е удобно да ме разберете? 
Темата е: "Сънът ми хвърля всичко,а е на 2г"
Не говорим за игра или координация на движенията и пр. Говорим за безцелно, безсмислено и понякога застрашаващо хвърляне на предмети. Едно е да хвърля топка в кош - играейки си, или да си подаваме един на друг топка и съвсем друго да хвърля - "хвърля всякакви предмети,непрекъснато-ябълки,играчки,дрехи. всичко се мята на земята,". С какво му помагате на момичето като му казвате, че е нормално?
Ами откъдето и да го погледнеш не би трябвало да го прави. Търси помощ как да го накара да спре, вие тук се изреждате да обясявате колко е нормално и "развиващо" да мята разни предмети където му падне....
После съм се чудела преди защо хвърлят всичко и чупят постоянно децата и нямат по една здрава играчка, а играят със счупени....ами то родителите им го приемат за "нормално за възраста им".
btw
non44e
Радвай се!
Моето е щуро до безобразие. Постоянно му идват на ума от опасно по опасно нещо. Беше бебе и се мъчеше да прави неща, които не ги правят по-големи от него деца. А сега пък е какво да ви разправям. 
Не мога за 2 сек. да го оставя сам, защото ако намери достатъчно реален (според него) начин ще се покатери и на полюлея ще се качи да види що е то. Абе само бели мисли - хем ми е смешно, хем косата ми е настръхнала нон стоп. Няма грам страх в това дете.
Темата е: "Сънът ми хвърля всичко,а е на 2г"
Не говорим за игра или координация на движенията и пр. Говорим за безцелно, безсмислено и понякога застрашаващо хвърляне на предмети. Едно е да хвърля топка в кош - играейки си, или да си подаваме един на друг топка и съвсем друго да хвърля - "хвърля всякакви предмети,непрекъснато-ябълки,играчки,дрехи. всичко се мята на земята,". С какво му помагате на момичето като му казвате, че е нормално?
Ами откъдето и да го погледнеш не би трябвало да го прави. Търси помощ как да го накара да спре, вие тук се изреждате да обясявате колко е нормално и "развиващо" да мята разни предмети където му падне....
После съм се чудела преди защо хвърлят всичко и чупят постоянно децата и нямат по една здрава играчка, а играят със счупени....ами то родителите им го приемат за "нормално за възраста им".
btw
non44e
Цитат
но и те не са правили нищо кой знае колко опасно
Радвай се!
Моето е щуро до безобразие. Постоянно му идват на ума от опасно по опасно нещо.
Беше бебе и се мъчеше да прави неща, които не ги правят по-големи от него деца. А сега пък е какво да ви разправям. Не мога за 2 сек. да го оставя сам, защото ако намери достатъчно реален (според него) начин ще се покатери и на полюлея ще се качи да види що е то. Абе само бели мисли - хем ми е смешно, хем косата ми е настръхнала нон стоп. Няма грам страх в това дете.
Няма нужда много да се философства - достатъчно е да се отвори коя да е книга, ако щете даже тази на доктор. Спок, да се прочете за поведението и реакциите на децата в тази възраст, за да се разбере, че хвърлянето е нормално и естествено поведение на едно дете. Това наистина е период, които преминава, защото детето ще навлезе в друга фаза на своето развитие въпреки напъните на родителите да възпитат детето да не хвърля.
Не родител, чието дете хвърля трябва да се притеснява че детето му прави нещо не правило, а такъв, чието дете не хвърля.
И да не пропускаме разликата между развитие и дресировка.
Не родител, чието дете хвърля трябва да се притеснява че детето му прави нещо не правило, а такъв, чието дете не хвърля.
И да не пропускаме разликата между развитие и дресировка.
Няма нужда много да се философства - достатъчно е да се отвори коя да е книга, ако щете даже тази на доктор. Спок, да се прочете за поведението и реакциите на децата в тази възраст, за да се разбере, че хвърлянето е нормално и естествено поведение на едно дете. Това наистина е период, които преминава, защото детето ще навлезе в друга фаза на своето развитие въпреки напъните на родителите да възпитат детето да не хвърля.
Не родител, чието дете хвърля трябва да се притеснява че детето му прави нещо не правило, а такъв, чието дете не хвърля.
И да не пропускаме разликата между развитие и дресировка.
Не родител, чието дете хвърля трябва да се притеснява че детето му прави нещо не правило, а такъв, чието дете не хвърля.
И да не пропускаме разликата между развитие и дресировка.
Ех, айде сега дресировка.
Аз нямам куче, че да го дресирам - имам дете и определено не го дресирам. Напротив - и по-горе писах, че съм го оставила да се развива според вътрешните му потребности. Цял живот ще живее по-един или друг определен начин, сега му е времето да се глези, да прави каквото и когато иска - ако това е дресировка, ок. Но няма начин да го оставя да върши неща, които за мен са неприемливи като поведение (по-горе съм ги изброила). Искам да мога да отида навсякъде с него и да не изпитвам ужас дали няма да започне да троши, вика, тръшка или да налита да удря децата от градинките и изобщо да се държи неадекватно (за моите разбирания, за вас може да е нормално)btw форума е за писане нали? Това по отношение на "философстването"
Не родител, чието дете хвърля трябва да се притеснява че детето му прави нещо не правило, а такъв, чието дете не хвърля.
Значи трябва да започна да се треса от притеснение и от вина че детето ми не хвърля случайни предмети?
Или може би тръшкането като естетствен етап трябва да го предизвиквам умишлено, защото моето дете не се и тръшка?
Посягането също е естествено на определена възраст... трябва ли да се притеснявам, че моето дете не посяга?
Дай да ги оставим да се гледат сами и на каквото се научат... що ще се напъваме да обясняваме какво може и какво не... хитро...
v d,много си права,но за съжаление малко хора те разбират.Наи-ми е било грозно да 4уя майка да казва,4е детето и ,,троши,,и хвърля игра4ки и за нея това си е нормално.Ох незнам,има много безотговорни родители ,на които не им се занимава с нищо и винаги се оправдават ,4е това е период.
Не мога да разбера, защо се очаква две годишно дете да се държи като възрастен?
Че ако на 2 години не хвърля - а това за него е само игра и хвърляйки очаква да му върнеш предмета и пак да хвърли - кога, като стане на 50?
Аман от криворазбрана строгост и възпитание
Като са двегодишни децата някой майки вземат, че така се престараят във възпитанието им, че се изтощат до край и се предават, а когато стане важно да възпитават и обясняват ги хваща липсата
Моля, не се засягайте, само мое мнение и наблюдение
Напълно нормална част от развитието на детето, като лигите, които текат от устата, като лазенето, скачането, лапането на предмети и мръсни ръце и още и още...
Отговорност на всеки съзнателен родител е да развива детето си и неговата мисловна и физическа дейност, а не да го ограничава.
Има богато разнообразие от предмети и играчки за две годишни деца, които идеално стават за хвърляне.
А че хвърля храна, ами за не го няма разлика храна ли е топка ли е - все пак е дете на две години.
Че ако на 2 години не хвърля - а това за него е само игра и хвърляйки очаква да му върнеш предмета и пак да хвърли - кога, като стане на 50?
Аман от криворазбрана строгост и възпитание
Като са двегодишни децата някой майки вземат, че така се престараят във възпитанието им, че се изтощат до край и се предават, а когато стане важно да възпитават и обясняват ги хваща липсата
Моля, не се засягайте, само мое мнение и наблюдение
Напълно нормална част от развитието на детето, като лигите, които текат от устата, като лазенето, скачането, лапането на предмети и мръсни ръце и още и още...
Отговорност на всеки съзнателен родител е да развива детето си и неговата мисловна и физическа дейност, а не да го ограничава.
Има богато разнообразие от предмети и играчки за две годишни деца, които идеално стават за хвърляне.
А че хвърля храна, ами за не го няма разлика храна ли е топка ли е - все пак е дете на две години.
Много добре казано, адмирации!
Ох незнам,има много безотговорни родители ,на които не им се занимава с нищо и винаги се оправдават ,4е това е период.
Ох, а на мене ми се струва, че някои родители просто не си правят труда да се пообразоват относно поведението на 2 годишните 
Взимаш от ръцете му нещата, които не са за хвърляне и му даваш друго, което според теб е допустимо за мятане и на място, където според теб е подходящо. Взимаш ябълката и твърдата количка, примерно, и му даваш малка мека топка или плюшена играчка.
Опитите за изкореняване на всякакъв вид хвърляния или пък да се остави детето да мята всичко, което докопа, са еднакво недопустими за мен.
Опитите за изкореняване на всякакъв вид хвърляния или пък да се остави детето да мята всичко, което докопа, са еднакво недопустими за мен.
Здравейте, чудя се как да откажа синът си да хвърля всякакви предмети,непрекъснато-ябълки,играчки,дрехи. всичко се мята на земята,а вече не е малък..обяснявам му,но не..някакви стратегии някой да е ползвал?
Виждам,че имам участие в темата преди 13 години😀чак ми стана мило...синът ми е бил на две тогава. Тази историята с хвърлянето, продължи епизодично до около 3.5 мяташе по нещо. Предполагам,че е някаква комбинация м/у игра, проява на чувства и опознаване на границите на позволените неща. За това и казвам епизодични,според ситуацията.