Само за поети и .............стихоплети3

mlubena - Благодаря! 
Тогава тук пускам всичко това.
А края - ще е за "Лека нощ, деца!"
А сега - за теб - цветя.

 


Един монах се молил и си пожелал това –
Господ да му помогне да разбере кое е добро за Света.
Молитвите му чути били
И Господ Учител му пратил в ранни зори.

Учителят почукал на вратата, влезнАл
И казАл:
„Заминаваме сега.
По пътя ще видиш много неща.
Наблюдавай добре,
Но за нищо не питай дори очите ти да избоде.”

Вървели дълго. Свършил деня.
Трябвало да прекарат някъде нощта.
Имали възможности две  дори0
При бедния или при богатия да изчакат да се разведели.

Избрали при бедният да отседнат,
А той гостоприемно ги поканил
на трапезата му да седнат.
Беден бил,
Но всичко свое с тях разделил
И щедро ги нагостил.
Разказал им, че докато на нивата работИл –
Златна чаша намерИл.
И че сутринта,
Ще пият заедно от нея
Преди да му напуснат дома.

Монасите се събудили рано, рано
Приготвили се за път и само...
Колко изненадан бил нашият герой
Да види Учителят свой,
Че златната чаша краде....
Не го попитал нищо де!

На път тръгнали пак,
Но се изгубили в гората и чак
 Вечерта открили това,
Че в кръг са се въртели до сега.

Нямали много избор, нали?
Беднякът дали пак щял да ги приюти?
Почукали на богаташката врата,
А вечерта в дома му се случило ей това.

Богаташът ги наругал,
На земята дори не им послал.
Ала сутринта,
Учителят оставил златната чаша до неговата глава.





Изненадата на Монаха още по-голяма била,
Но нищо не попита и за това.

На третата вечер преспали у една жена в гората...
В този дом ето така стояли нещата.
Майката вече я напускала душата
И сираче щяло да остане дъщерята.
Тъжна история, нали?
Душата на майката ще отлети,
А дори няма пари да я подсигури...

На сутринта Учителят наш,
Още съвсем в ранен час,
Започна къщата да руши,
До основи я срина дори....
Защо така?
Монахът пак не разбра....

По пътя отново продължили,
А в края му – река открили.
И лодка.
Лодкарят се съгласил да ги преведе на другия бряг
И
Тръгнали пак.
Лодкарят имал син – лъчезарно момче.
През целия път то ги забавлявало добре.
А когато слезли на брега...Ооо, не...
Това вече никой не може да го разбере...
Не знам как да го напиша...
Не знам как да го опиша...
Учителят уж божи пратеник бил,
А там на брега
Сина на Лодкаря убил....

Тук Монахът вече не издържал да мълчи
И попитал „Защо така, кажи?
Какво научавам от тези неща?
Защо извършваш такива грешни дела?”

Бавно и спокойно Учителят  обяснил своите дела.
Да не преразказвам. Това са неговите слова.

Беднякът бе добър човек, дето всичко
С близки и приятели делеше.
А в златната чаша – отрова спеше.
Щеше с близките да я сподели
И отровата да ги унищожи.

Богаташът пък егоист бе
И отровата сам ще сърба добре.

Къщата в гората беше малка , нали
Но пък Любов там от всякъде струи.
Майката ще умре,
Но детето така ще се справи по-добре,
Защото в основите на къщата има имане което,
Така ще остане наследство на детето.
С него може да се изучи
И в живота по-добре да случи.

А момчето на лодкаря ни забавлява добре,
Но ако порасне ще почне да убива и да краде.
Много семейства би почернил, уви.
За това по-добре още днес да си върви.
 

Помнете какво ви е разказала Ирен.
И на съдбата благодарете всеки ден.
Да всеки ден на късмета си да благодарите
И да не разбирате , просто трябва да му се доверите.

А сега – Лека нощ от мен!
След толкова писане – уморена е Ирен.

 

Докосвай ме нежно,
целувай ме горещо.
Жадувам за това нещо.

Ела, ела в моя сън,
нощта нека бъде дълга.
Остани,остани в танц на любовта
да се извисим.





Всяка нощ се моля,
теб да сънувам.
Всеки откраднат сън
със теб ме прави щастлива
макар и лъжа да е нека, нека е така.

 

Тук приятел ме попита:
- Гербер, разкажи, коя си ти?
Няма как да отрека,
много е приятно, ей така,
приятели  нови с рими да  намериш.

Ами аз съм доста пораснало момиче,
което обича под слънцето да тича,
да гледа към безбрежното синьо море,
планински връх да изкачва, без да спре.
Обича още любов на всеки да дари.
но обикновено пред компютъра седи
 и само си мечтае за синева безбрежна,
за усмивки, за  любов и много нежност.
Учителка е Гербер, с мъничка заплата,
която стига кажи-речи  само за хляб, мляко и салата.
Но пък си има скъп съпруг и двама сина,
снаха красива  и прекрасен 2-годишен внук,
с когото иска  да играе без насита.

Накрая с две думи ще направя обобщение,
без никакво смущение:
на години  Гербер  е малко стара,
а на душа и вид  - много, много млада.

Очаквам вашето представяне,
 без никакво забавяне!

Наричат ме като вкусните вафли-Ная,
с мъжете от малка аз играя.
За любов си все мечтая,
но уви нея я няма.
Усмивка винаги грее на моето лице,
въпреки че е разбито моето сърце.
Имам си аз едно момче,
сладко като мече.
Мъничко и сладичко е то,
обичам го от тук до небето.
 
друг път повече ще ви разкажа
за лека нощ усмихнати сънища ви аз желая!

добро утро!

кафето днес е от мен,
да бъде бодър този ден


Ирен, този монах май на Господ се прави
историята той на хората пренареди и съдбата им подреди.

Не тъгувай, мила Naia!
Скоро любовта ще те намери, най- накрая!
Ще  погали с ласкава ръка твоята  глава
 и  с нея ще си най- щастлива на света!

Лошо утрото е днес,
поля ни със студен дъждец.
 
Но със форума на БГ мама
аз в добро настроение ще остана.

Е, Герберче, и аз не съм първа младост
Но... всяка възраст носи своята сладост.
Внуци нямам, но три дъщери имам.
Умни са ми - вече акъл от тях трябва да взимам.
Та затова тук в темата съм Кака,
но понякога оплитам си акъла с двата крака.
По тази причина , че съм блонди бях обявила,
но ... смених боята и русото вече съм "изтрила".
Та блондинката тук вече няма да съм аз,
а и Каката може да си ти от този час.
А аз си оставам само Ирен,
която винаги ви пожелава - "Приятен ден!"
 

Добро утро!



Деня пак през прозореца влиза във вашата стая,
а аз искам "Успешен и вдъхновяващ да е!"- да ви пожелая.
 

Добро утро!!!

Петък е ура, ура
и на сватба отивам да се веселя.


Гербер аз съм женичка, която след детето тича
да му угодя за всичко много искам,
в личностнияя план, преследвам още моите мечти
и получава се всеки път почти.

Мила  Ирен 5, върви все напред и напред!
Няма лошо да си русокоса, а дори като мен - белокоса.
Може да сме каки, лели, баби,
важното е да се чувстваме млади!

А на тебе, mlubena, пожелавам от сърце
усмивка винаги да грее на твоето лице!
Сега е най- хубавото ти време,
преди  снаха или зет детето ти от теб да вземе.
Нека щастието е винаги до теб
и детето ти да е във всичко напред!

Е, нека на всички лица усмивки да греят!
Но то зависи и от това колко хората да "живеят" умеят.
Днес страхотен ден имам аз.
Веднага ще се похваля в този час.
Много ми върви -
ако знаете каква запалка Ирен си купИ.
Червена, голяма, фенерче има дори.
Сигурно ще ми служи години поне три.
и я взех почти без пари.
Леле много ми върви!!!

 

На съдбата си благодаря!

А за повода това е почерпката и песента!

http://www.youtube.com/user/MrRygit#p/u/9/wZq65qk_C5M
Запалка, огън , песен
изборът хич не беше лесен.
Затова бръкнах на Rygit в музикалната кутия,
а той за да не се сърди му взех бонбони -ето от тия.

 

За бонбоните Какичко благодаря ,
Като жест на добра воля на едно танго каня те сега !

Да танго само едно
ти знаеш си защо !

         

 

Брей и тази седмица се изниза!
Тъмнината бавно, бавно слиза...
Чакат ни почивни дни -
пожелавам ви емоции добри!

Мен още емоцията от танца ме държи.
Май ще остана да танцувам и с прекрасните звезди.
В ритъма на тангото ще ме срещнат с Луната,
а аз ще и прошепна каква ми е мечтата.

А тя ще я хареса и ще "удари едно рамо",
хубави неща да ми се случват само.

 

Обичам те, а всеки път нараняваш ме.
Понасям ударите ти, но мълча.
Защото не искам да те загубя.
Страх ме е от самотата,
страх ме е от съдбата.
Пропих се,
нараних се.
Докога ще търпя,
питам аз сега?

Кога за последно ме хвана за ръка?
Кога ми показа на къде да вървя?
Защо обвиняваш ме за своите грешки,кажи?
С какво заслужих да съм нещастна в любовта?
На кого съм сторила злина?

Ния, аз май не мога да напиша стихотворение за Любовта,
защото я разбирам така.

С Т О

Силно
Те
Обичам...
Пред олтара ти се вричам...
Цял живот ще го повтарям ...
Няма да забравям...
Дали ме обичаш – няма да попитам.
Когато ме погледнеш – направо политам.
Стига ми , че си до мен
И в добър и лош ден.
И мечтая –
Така да е до края.

И да - полагам старание,
но няма как да има разочарование.
Аз със цялото си сърце обичам -
и не питам...
Не очаквам. Е, мечтая  
и щастие на Любимия желая.
С мен или без мен-
прекрасен да е неговия ден!

Така за мен стоят нещата -
и за Любимия и за децата.
Те внасят в живота ни очарование,
но не са наше "притежание".
 

Това  стихотворение е доста сполучливо. Бих казала, че ще стане  съвсем истинско, а не  шега, ако се пипне тук - там  и се дообработи. Опитай! Говоря сериозно.

Добро утро!
Или май вече e "Добър ден!"
Успешен да е за вас и за мен!
Хайде де си направим уговорка една-
която първа стане да сервира кафето за деня.
Мисля че темата на mlubena заслужава топлина и внимание.
Тъй че усмихвайте се сутринта и пръскайте от своето очарование!
Не разчитайте за това вече само на нашето момче,
то сега лятото може да е къде ли не!
Не разчитайте и само на мен-
няма и "Добро утро!" и "Лека нощ!" да ви казва все Ирен.
А нашето момче
може би там някъде се пече.

или това е неговият хамак
и да ви каже добро утро - няма как!

 

За мнението и оценката - благодаря!
А ти опитай така

Написаното от теб е доста сполучливо сега!
Ако го пипнеш- може да се получи и стихотворение не на шега!
Говоря сериозно! Опитай!
Или за съвет ме попитай!

 

Не е никак сложно да говориш в рими
  Нали си учителка -
за идеята - прости ми!
 

На хамака Ирен, се мятам в утрешния ден,
ще се излежавам по цели дни,
и коктейли ще пия от зори,
слънцето ще ме пече по голото дупе,
а вълните ще ме галят по босото краче.

ще ви донеса морски звезди,
слънчеви лъчи и безброй бели мидички.
   

Похапвам си картофки със сиренце,АЗ
и си мисля за вас.
Добър да е вашият ден
със усмивки и целувки озарен.
 

  Значи тоз хамак на наша mlubena бил.
А аз се чудих кой на плажа го е оставИл.
Пожелавам ти прекрасни ваканционни дни
и да си спомняш за нас с мисли добри.
Като пиеш кафе до морският бряг
да се замислиш -
Ирен? Или Rygit го е направил пак?
Като те погалят слънчевите лъчи -
Да чуеш, че ти казвам - "Цял ден да ти върви!!!"
А красиво цвете като видиш ти -
"На Съдбата си благодари ли?" - да ти шепти.
И все пак да не си помислиш, че Ирен те преследва,
само ако ти имаш желание - само тогава в мислите ще те следва.
И малко мидички да ни донесеш от морето,
а ние ще ти благодарим  за което.
 

Аааа, Ная , не така
защо похапваш си картофки сама?
Трябваше и нас да нагостиш,
с нас тук да ги споделиш.
 

Картофките свършиха завчас ,
но нещо вкусно ще ви направя аз.
 
Днес е събота уви,
а сама не ми се стои.
Главата ми се пръсна от детски плач,
нервна съм вече аз.
 

Съжалявам че така ти е минал деня,
сега ще помисля за "Лека нощ!" с какво да те поздравя.
И днес специално за Ная
ще е писанката ми в деня на края.
А вие другите ако четете,
не ми се сърдете,
а Ная и вие приятелски прегърнете.
Че всички имаме понякога дни
в които никак не ни върви.

Е, Ная и да се опитам да те успокоявам с това,
че децата растат и ще спре рева...
днес едва ли ще те успокои това,
щом нервите вече са на ръба...

За това ти пожелавам тази нощ бебчо сладко да спи
и теб да поспиш да те остави дори.
Да сънуваш хубави неща,
за себе си и за света.
Силно да ги пожелаеш във съня,
пък те да ти се случат през деня.
Но за да се случи моето пожелание,
трябва да повярваш в него и да е твое желание.
И утре да не забравиш тук да споделиш,
тази нощ успя ли да спиш. 
Хайде, Ная, целувам те сега
като моя дъщеря.
Затвори очи,
чуй песничката и сладко заспи.

 

От много учене и нерви през тази година  учебна
главата ми в момента е съвсем непотребна.
Затова, че не мога да помогна  от сърце се извинявам ,
но да опитам по- нататък обещавам.
В тази тема наистина се раждат , уж на шега,
 малки поетични бисерчета , ей така.
Аз съм много радостна, че ви  открих
и с вас общувам тук чрез стих.

И в тези редове открих
не един прекрасен стих!

Сто
Знам една история чудесна,
надявам се за вас да е интересна.
 Та в нея се разказва за двама съпрузи- дядо и баба,
които  след сватбата на младини започнали една  забава
с игра, която си нарекли "СТО".
И ето накратко точно какво било:
оставяли си бележчици с думата "сто'
на някое тайничко место,
а другият я търсел и намирал
и тази игра никой от тях не спирал ,
докато заедно остарели и надолу се навели.
Любовта останала в сърцата им да гори
до най - дълбоки старини.
За вас тази история  кратка,
може да е повод за прозявка,
но помислете- на  тези двама души простата  игра
може да ви подскаже как да запазите и вие ЛЮБОВТА .

 
 

Герберче и аз бях впечатлена от тази история.
Добре си я поднесла на нашата тук аудитория.
Играта си е игра,
важното е откровени да са тези слова.
Една игра - брак няма как да спаси.
Важно е от сутрин до здрач как преминават общите дни.
Но историята е пленителна,
а играта ми се струва - изкусителна.
 

Благодаря!
Историята е доста дълга и има продължение,
което не можах да напиша в моето стихотворение.

"Мистериозната дума: СТО

Баба и дядо бяха женени повече от половин век и през целия си съвместен живот, от момента на тяхната първа среща, те играеха своята малка специална игра. Целта на играта им бе да изпишат думата "СТО" на изненадващо място, което другият трябваше да я открие. Те се редуваха да оставят думата "СТО" навсякъде в дома си и веднага щом единият от тях я откриеше, бе негов ред да я скрие на следващото място.

С пръсти те изписваха думата в кутиите със захар и брашно, в очакване единият от двамата да приготви поредното ядене. Нацапваха я и върху влажните от роса стъкла на прозореца с изглед към вътрешния двор, където баба винаги ни предлагаше топъл, домашно изпечен кекс. "СТО" беше изписвано и на огледалото в банята, замъглено от пара след горещ душ. Думата се появяваше отново и отново след всяка баня. В един момент баба ми дори разви цяла ролка тоалетна хартия, за да остави думата "СТО" на последното парче хартия. Нямаха край местата, където "СТО" се появяваше. Малки бележчици с набързо надраскано "СТО" върху шкафа с чинии, седалките на колата или залепени на волана. Такива бележки се натъпкваха и в обувките, пускаха се в джобовете или се оставяха под възглавниците. "СТО" се изписваше в праха на лавиците и дори се отличаваше в пепелта на камината...

Тази мистериозна дума беше като мебелите - част от дома на баба и дядо. Отне ми доста време преди да осъзная и напълно оценя играта им. Скептицизмът ме възпираше да повярвам в истинската любов, чистата и трайната. Но никога не съм се съмнявал в искрените отношения между баба и дядо. Това бе повече от техните малки игри на флирт, това бе начин на живот. Техните взаимоотношения се основаваха на силна преданост, страст и привързаност един към друг - чувства, които не всеки имаше късмета да изживее. Баба и дядо си държаха ръцете винаги, когато можеха. Те си открадваха по целувка всеки път, когато се сблъскваха в тясната си кухничка. Те завършваха един на друг започнатото изречение, заедно решаваха кръстословици, играеха на думи. Баба ми нашепваше, колко симпатичен е бил дядо на времето и колко красиво остарява с годините. Тя твърдеше, че наистина е знаела, как да го избере сред останалите мъже. Преди всяко хранене те събираха ръцете си в знак на признателност за това, че са благословени с чудесно семейство, благосклонна съдба и един с друг...

Но в живота на баба и дядо имаше тъмен облак: баба страдаше от рак на гърдата. Болестта се появи първо преди 10 години. Както винаги, дядо беше с баба на всяка една стъпка в борбата и с болестта. Той я утешаваше в жълтата им стая, боядисана в този цвят, за да може баба винаги да е обградена със слънце, дори когато беше твърде болна, за да излиза навън.

Сега ракът отново атакуваше тялото й. С помощта на бастун и стабилната ръка на дядо, те ходеха всяка сутрин на църква. Баба ставаше все по-слаба и по-слаба, докато накрая спря да излиза от къщи. За известно време дядо продължи да ходи сам на църква, молейки се на господ да помогне на баба ми. Но един ден се случи онова, от което всички се страхувахме. Баба почина.

"СТО". Това бе изписано в жълто върху розови панделки в букета с цветя на погребението на моята баба. Когато хората се разотидоха от погребението, лелите ми, чичовците, братовчедите и останалите членове на семейството се приближиха и заедно заобиколиха баба за последен път. Дядо направи крачка напред към ковчега й и разтреперан, поемайки въздух, започна да пее. През сълзи и с тъга, песента му звучеше дълбоко и гърлено, като приспивна песен. Треперещ в собствената си мъка, аз никога няма да забравя този момент. Въпреки, че не можах да проумея дълбочината и силата на тяхната любов аз зная, че имах привилегията да бъда свидетел на тази любов, чиято красота е несравнима...

Тази история прочетох в блог "Начално образование".

Защо така? Ная още не е дошла,
да сподели впечатления от нощта?

Гебрерче, чудесно е това което си с нас споделила
но не е лошо - да е в рима,
и да е твое...
Надявам се да не звуча много назидателно,
но споделям мнение мое.
С него никого не ангажирам,
но заради римите в темата се спирам.
А за всички други неща,
които учудват нас и света,
може линк да се даде
и да чете който ще.

Ето ме и мен
в този ветровит ден.
 
Днес да римувам,
 не ми се отдава,
съвсем главата ми е изветряла.....

С "Добро утро!" ви поздравявам!
И много усмивки ви пожелавам!
А ако някой няма - от моите му давам!

Съгласна съм,
че тук се пише само в рима.
На предходната страница идете
и тази история в стих прочетете!
Моля за извинение, че място много аз заех
и време доста да четете ви отнех!

Герберче, всичко е наред,
пускай тук някой римуван ред.
Ми учителка си, ми да -
дай идея за какво да си бъбрим тук и сега!
И къде е Ная ?
Детето ли я омая?

Кака Ная,
вчера се омая.
Пийна си тя
и се отпусна.
Днеска грип я друска.
 

Днес при вас съм доста късно.
Внучето си гледах, че е болничко горкото
и бяхме  с него повече около леглото.
Сега си спинка кротко при маминка и татко,
а аз отбих се в темата за кратко.
Какво да ви предложа,
 аз - учителката строга?!
Не знам дали ще мога
тема интересна да предложа.
 С риск малко да се поизложа
/нали знаете, че главата ми е побеляла,
но любовта при мен още не е изгоряла/,
предлагам утре да напишем нещо
за любов, романтика и сърце горещо.

Добро утро! Кафе?



Любов, романтика - не зле...

Ще помисля, но не обещавам...
Аз обещания трудно давам
Това ми звучи като поръчка за стихотворение,
пък аз не съм поет, а просто в рими изказвам мое мнение...
А и в предната тема вече писах някакви неща,
там близо около Любовта...
Пък щом е за "Любов, романтика и сърце горещо..."
трябва някак си да е написано вещо.
Е, хайде - "Успешен ден!"
По зададената тема ще помисли Ирен.
 

Даааа...
Тишина....
И аз ли трябва да съм първата сега?
Имаше поставена задача тук от вечерта,
пък само аз ли съм готова  с "любовните" слова?



ЛЮбОВ, РОМАНТИКА, СЪРЦЕ ГОРЕЩО
 И ОЩЕ НЕЩО....

С приятелки седнахме на кафе,
да си бъбрим за какво ли не...
Подхванахме тема една
за Любов, Романтика и Сърце горещо
и кое ги пази? Кое е това нещо?

Толкова много клишета има за Любовта...
Бих ли могла да се изкажа, като клишетата заобиколя?
Не ... Или - да....
Някои казват, че болка е Любовта...
Че може да те нарани
и изпепели...

Че можеш да останеш в студ и самота...
Да усещаш празнота...
Сивота...
Да обичаш, но да бъдеш сама....
Да, може да се случи това.

Но аз вярвам в Любов споделена.
Вярвам, че и връзката между двама не е арена,
на която всеки за надмощие да се бори.
Нито че е сцена-
на която се надлъгват двама актьори.
Такива идеи в Любовта са за аматьори.

Аз вярвам, че когато намериш Любовта
Си у дома.
И си защитен,
обгрижен,
възхитен,
заситен,  
радостен,
 опиянен,
блажен,
важен,
нежен,
окуражен
и заедно ви е прекрасен всеки ден!

Може би още много може да се изреди,
но не е важно
Важно е всеотдайно да обичаш и ти.
Между двамата топлината да се задържи,
да имате общи мечти
и да знаете, че няма трудност, която може да ви раздели.

Да се борите за запазването на Любовта.
Да, да борба, но обща борба.
Борба не между две тела,
а тела, превърнали се в едно
и могат да се справят с всяко сполетяло ги зло.


Е, май е това.
Така аз виждам Любовта.


 

Направо е прекрасно! Браво! Браво! Браво!

Аз съм заета сега да гледам милия ми внук.
 А дали да си задавам въпрос друг,
щом това дете за нас е най- важно  на света,
 значи с дядо му сме се справили добре с любовта.
До днес сме заедно, вече години  35!
Дано така да е и занапред!
Няма нищо по- прекрасно от това
да виждаш в очичките на внучето плода на любовта!

Ааа, не не съм съгласна с това....
Първо защото единствено доказва към детето любовта.
И освен това не е стихотворение за любов, романтика и нещо горещо,
а е просто споделено нещо.
И аз мога така, но се постарах, нали?
Сега го направи и ти!

С критиката съм съгласна, мила моя!
За извинение те моля!
ЩЕ се постарая занапред
с  обещанията да съм наред.

Любов-Какво ли е това нещо?
Да изтръпваш и да ти е горещо.
Да летиш и да искаш да крещиш.
Да не можеш да спиш.
Да искаш все да си с него.
Толкова радост да изпитваш ти,
но уви един ден много боли.
Когато дойде края, свършва и рая.
 

Набързо от тук минавам
 и "Лека нощ" ви пожелавам!
А тази вечер каква Луна!
Ухааа!
Прекрасна!
Светна, после почти угасна...
Ирен по нея се прехласна...
И не иска да спи,
а Луната да следи.
 

Хайде да ви почерпя с едно лунно затъмнение.
със закъснение,
но нали трябваше да го наблюдавам,
да получа вдъхновение,
да имам мнение,
че да спретна после и стихотворение.



 

Така видях аз лунното затъмнение,
а вие ще споделите ли своето впечатление?
 

 Мечтата  да  пиша за любовта при мен не успя.
Много, много съжалявам и  се извинявам за това!
Но вие сътворихте чудесни любовни слова
и затова заслужавате да ви поздравя!
Вие не сте  само стихоплети, а истински поети!

Днес сякаш не те познавам,
гледам празният ти поглед
и търся да открия себе си там,
но освен безразличието ти,
друго не улавям.
Защо държиш ме до теб,
щом отдавна всичко е угаснало.....
 

Тук има доста нощни птици,
но те са  големи умници!
В късна доба творят  и  не  спят,
пак стихове за любовта редят.


Нека вече "Лека нощ" си кажем
и до утре да престанем.
 

Птички будят ме със звънки глас,
днес съм най-прекрасна аз.
С весело настроение
лакирам ноктите си аз сега,
свиркам си и пея,
мача на тати ще посетя.
Прекрасен ден ви аз желая и със слънцето ще ви погаля!

Как сте? Как мина вчера деня?
Спахте ли добре през нощта?
Нещо ново или вехто дали ума ви занимава?
Или на леност всеки се отдава
в почивния ден?
То това е май от мен.
Няма пред компютъра да седя,
отивам на барбекю и трева!
 

Моята малка отпуска привърши,
а сега отново работа трябва да се върши.
От днес съм пак работна пчеличка
и отговорна  даскаличка.
Но то ще бъде за кратко
 после пак свободно време сладко.
За сега "довиждане" и съвет  от мен приемете:
 на компютъра дълго и вие не седете,
 а на лятото се насладете!

Днес четката хванах аз
и картина нарисувах със замах.
Сега бебчо си успивам
и после да почивам.

Ти рисуваш? Правилно ли те разбрах?
И го правиш със замах?
Може би си приличаме повече от колкото предполагам,
но за сега само приятна почивка ти пожелавам.

Това нарисувах аз,
но имам да го довършвам,
а кога ще е не знам.
 

Браво, момиче! Продължавай така,
следвай Музата, когато те хване за ръка!
Пиши, рисувай, твори.
Себе си намери. 

На Владимир Димитров _Майстора ли искаш да приличаш?
Браво!  Тогава към Художествената академия бързо да изтичаш
за студентка да се запишеш  и 5 години да рисуваш, без да въздишаш!

Много по-добре е един творец на себе си да прилича,
дори това да му коства някой фен, който по творбите му да не въздиша.
Но само така може наистина творец да се нарече,
другото - плагиатство се зове.

Можем да се учим от известните рисунки и картини,
но после пред платното има само:"Музо, помогни ми!"
А тя помага и когато кацне на твоето рамо
извинения няма - послушай я и потанцувай с нея само.
Че пропъдиш ли я някой ден,
няма да се върне скоро, може да избяга при мен..

Правилно! Съгласна съм с това мнение
 и затова моля за извинение!
Но имах друго аз предвид,
 а то е да се учиш ,та с рисуването
 като Майстора да сполучиш!

Здравейте поети,

ето малко от морето,
което обичам горещо и по него въздишам тежко,
на морския бряг когато седя, усещам душата си кротка,
играта на вълните наблюдавам и всички мисли забравям,

мидички събрах и специално ги подбрах,
до ушето ги сложете и морето усетете

За това, че гледаш безбрежна синева.
малко благородно ти завиждам за това.

Е, mlubena, благодаря за морето!
Целувам те за което! 
Аз също скоро пътешествие заминавам
и известно време в темата няма да наминавам.
А сега спокойна нощ ви пожелавам
и в леглото заминавам!

 

Приятна лятна почивка  на синьото море!
Нека смеха ви край него изобщо да не спре!
 

На кафе седнете с мен, в утрото на днешния ден

че бодър не  е деня
без кафе сутринта.

Е, mlubena, благодаря за кафето!
А пък и като е на морето...
 
Освен с едно стихче да ти се отблагодаря,
но не за море, а за гора?
Става ли така?
П.П. И ако питаш къде е това?
Миии, как къде в нашата Люлин планина.

брей, тази Люлин планина, вълшебства крие в своите недра,

на такава полянка зелена, цяло детство тичах аз,
полските цветя берях
в икебана ги редях

Ами, така е да!
И не само в Люлин планина!
А на много места из нашата страна!
И Витоша,  Рила,  Пирин, Родопи  и Стара планина
крият много тайни и много чудеса,
и много прекрасни места...
На които картина или стих може да се посвети
или да се влюби в тях човек дори.

 

Аз малко в странство заминавам,
но преди това за утрешния ден ви поздравявам!

 Поздрав! И прегръдки!

Ирен, ти хубаво си почини
и на лятото се наслади,
аз тук ще хвърлям по едно око
и ще чакам някой с мен стих да сподели.
 

Явно всички си почиват,
на море и  на планина отиват.
Затова стиховете оредяха
и дори почти спряха.
Но нека мине лятото горещо
и есента ще стане друго нещо.
Всички пак на компа ще стоим
и стихове ще си редим.

Здравейте. Много хубави неща пишете. Чак сега открих темата и искам да попитам - някой задва нещо и друг пише ли? В смисъл навързани стихчета от различни поети? Много обичам да пиша и бих се включила.

силве, добре дошла в темичката стихоплетна,
тук римите ги сам сами редим
каквото ни е на душата си тъкмим,
за всичко нии спорим и дружно се веселим.
 
 

Добре дошла и от мен!
Влизай тук всеки ден!
В рими си говори, но запомни:
Плагиатството е забранено,
 личното творчество - разрешено!

а аз ще ви поздравя от една далечна дестинация,
и ще кажа на Светлето, че в темата ни има демокрация.
Затова кой за каквото иска пише,
за нас е важно да ни поздрави и да се разпише.
А ако старите ни теми почете-
какви ги пишем съвсем ще разбере.
Поздрави от мен,
след 23 ще се завърне Ирен!
 

Коя е тази далечна дестинация , Ирен?
Ох, как ми се ходи някъде и на мен!
Но без съпруг не тръгвам никога сама,
 а той  не обича да напуска дома.
Никак даже не е стар, а защо е толкоз закостенял!
Чудя се как да го убедя автобус да вземем
и на почивка някъде да поемем!

Силве, чакаме в темата ни  твоят дебют!
Тук за начинаещи любители на стихове си е голям уют.
Пишем  си, каквото ни е на сърце, смеем си се от сърце!
Така времето лесно минава, а лошо настроение бързо отшумява.