Дайте съвет - как да възпитавам детето си след развод

  • 10 432
  • 49
  •   1
Отговори
  • Мнения: 146
Здравейте!!!
Разводът е факт от една година. Детето ми е на 4 годинки и това което за мен е специфично е че е момченце и определено търси бащата и близостта с него. Радвам се, че таткото не ни остави. Имам предвид плаща редовно издръжка без да сме водили дело, а аз не го спирам от срещите с детето, които той желае. Не сме се съдили, защото сключихме брак след раждането на детето и въпреки разправиите помежду ни, запазихме благоприличие и се разбрахме за детето извън съда. Проблема е че не живеем в един град, което нормално да възпрепятства нещата, но сме намерили вариант. Бащата го взима през седмица и го води при родителите си. Аз също живея при моите и поне в близката година няма да мога да се изнеса. Това малко или много влияе на детето, защото се смесват възгледите за възпитание на две поколения, а моето семейство и това на бившия ми съпруг са доста различни.  Ние живеем в малък провинциален град, където дори и да имам финансова възможност нямам къде да го разнообразявам, в крайна сметка се опитвам и да го ограничавам. Стигнахме до момента обаче в който аз ставам лоша. Нормално, понеже работя, тук той ходи на градина. Родителите са запознати с това как не винаги на детето му се става рано и последиците от това, понеже аз съм основно човека, който го възпитава, не винаги го галя, нормално да има ситуации в които и се карам. Когато е с баща си, това е време на игри и забавления. Тук идва момента в който аз се чудя какво да правя и как да постъпвам. След всяко взимане, детето става все по-раздразнително, съответно и аз се карам повече. Опитвам се да го избегна, но той мрънка за всичко и тъкмо когато намерим един език и идва време пак да го взимат. Не искам да ограничавам детето от срещите с баща му, но свекърва ми е особен човек и дори преди развода имах проблеми с нейните методи. Таткото ни е малко безхарактерен и се влияе от майка си. Започва един малък кошмар, с който за момента не зная как да се справя. Детето е умно, както казах е на 4-и, а вече знае азбуката. Опитвам се да му създавам игри... реди пъзели и т.н., караме колело и ритаме топка, но баща му го въвежда в света на техниката и малко по малко синът ми губи интерес към всичко останало, а мисля, че е още малък. Ако си кажа мнението, ще излезе, че се налагам, а и в крайна сметка никой няма да се вслуша в думите ми. Напоследък мислих и над варианта да се консултирам с психиатър, но реших да се допитам до вас.
И преди съм посещавала форума, предпочетох да не крия коя съм, дори с риск бившият ми съпруг да прочете написаното. Объркана съм, не искам да обърквам и детето си, то достатъчно е объркано от самата ситуация. Искам да се боря. Боли ме от това, което се случва, за съжаление таткото ни не е човек, който ще ме разбере, все пак сме разведени...
Извинявам се, ако съм малко разпиляна в обясненията си, но в момента съм на работа, а и в главата ми е каша.

# 1
  • Мнения: 508
Здравей,не знам дали аз съм точния човек да ти дам ,каквито и да е съвети ,но понеже съм в много сходно положение на твоето ,разбирам напълно притеснението ти.Аз съм разделена с моя мъж от повече от 2 години.Оправия с това няма.Детето се възползва от ситуацията.Баща му също ,аз нямам думата ,защото той има много силна връзка с малкия и аз нямам никакво право да ги разделям ,а и не искам .Изпадала съм в какви ли не ситуации ,плакала съм ,отчайвала съм се ,че си губя детето и какво ли не.Разбрах само ,че момчетата са си момчета и това ,което могат да получат от баща си определено майката не може да им го даде ...за жалост.

# 2
  • Мнения: 1 129
Здравей, Сънчо. Прочетох написаното от теб и оставам с убеждението, че усещаш, че ти си "лошото ченге". Предполагам знаеш, че такова все пак трябва да има и когато бащата отказва да играе тази роля, майката трябва да я заеме. Казваш, че детето е умно. От опит знам, че децата се чувстват много добре когато с тях се общува като с възрастни. Седни и поговори открито със сина си. Например аз на твое място, бих казала нещо от сорта "Миличък, ела да си поговорим като големи. С татко ти сме разделени, но и двамата много те обичаме и искаме да ти осигурим всичко от което имаш нужда. Когато си при тати играете на електронни игри, прави те еди какво си, а когато сме заедно играем на топка, реди пъзели. Искам да ми споделяш, както аз споделям на теб. Всички много те обичаме. Както баща ти и неговите родители, така и аз и баба ти и дядо ти. Знам, че и на теб не ти е лесно, но ние сме готини и ще се справим с всичко. Понякога ти се карам, но това е нормално. Родителите се карат на децата си, когато не са прави, защото така ги възпитават. Не искам да си мислиш, че го правя, защото си лош, напротив ти си страхотно и много добро дете." Сигурна съм, че си ги казвала тези неща, аз едва ли откривам топлата вода, но може би по-често трябва да се държиш с него като с приятел, за да компенсираш забележките. На 4 годинки той вече си мисли, че има изграден характер, а и вече собствено мнение. Важно е според мен детето да знае, че с баща му се уважавате и държите един на друг, защото той ви свързва и двамата го обичате много. Той сигурно го знае, но е хубаво и да го чува. Надявам се да съм ти била полезна поне малко  Peace Hug

# 3
  • Мнения: 146
Играта на "доброто" и "лошото" ченге ми е ясно, че ще я има. Плаши ме това, че децата са си деца и трудно разбират, поне на тази възраст кое е редно и кое не, както и защо родителите се държат по един или друг начин. За този сериозен разговор ми се струва, че е рано, а детето разбира едно - тати купува играчки, не се кара, оставя ме да правя каквото искам. Все пак да не забравяме, че децата са малко или много меркантилни и хубавото и охолството ги привлича. Когато мама се кара в случая то сравнява... тати не го прави... когато мама откаже да купи играчка, то пак сравнява - тати купува и в един момент иска само тати. А това, че мама се грижи за него, опитва се що годе да го направи човек, да му даде начални стъпки, да го научи на основното в живота, то няма как да го оцени, това са неща, които то не може да докосне. Тежестта е върху мен, но един ден никой няма да ми е благодарен. Страх ме е от момента, в който ще решат да се изправим в съда и той ще каже "искам при тати" само защото тати дава всичко. Това може разбира се да не се случи, но той вече се настройва негативно към мен и това ми е достатъчно, просто защото съм възпитател, а не само родител, който вижда за 48 часа месечно и който за това време от радост няма как да се скара, може би се радват и на белите... Радвам се, че бащата го търси, защото иначе за детето би било болезнено, ако знае, че някъде има родител, който не се интересува от него. В момента търся баланса и се надявам да го намеря

# 4
  • София
  • Мнения: 17 329
Не искам да звуча мрачно, но от моя опит от това няма оправия  Sad
Почти 5 години вече сме така, колко съм говорила само аз си знам (с баща му, не с него, детето си е дете и тези неща не са негова работа). Постигам някакъв временен резултат, на следващото виждане всичко се повтаря.
У баща си синът ми не излиза от апартамента и не става от компютъра и телевизора, сега за разкош си е купил и новия ексбокс, да има повече електронни игри. Може да излязат на кратка разходка до близката пицария, дюнержийница или хранителен магазин. Нищо, НИЩО друго. За 5 години.
Примирила съм се и се надявам колкото повече расте, толкова по-разумен да става и да може да преценява сам нещата, защото от мен лошо за баща си не е чул и няма да чуе.
Най-лошо беше тази година, когато трябваше да спазва хранителен режим, защото беше качил малко по-рязко килограми и му беше скочила захарта и се притеснявахме да не направи диабет. Говоря, обяснявам, един път ме послуша, на следващия път вече не. Последният уикенд ми идеше да седна и да ревна с глас, защото детето беше свалило един килограм, което за него е много, за много време, с лишения от сладко, с много споруване, изобщо с големи усилия. Един уикенд при баща си и килограмът се върна. Като видях кантара и ми се насълзиха очите.
Представяш си в това положение кой добър, кой лош. Мама не дава нищо сладко и ме юрка да спортувам, тате ми дава джойстика на ексбокса и ми дава шоколад и пържени картофи.

С две думи, шанс за постоянно оправяне на нещата няма, но това не бива да те отказва да говориш нон-стоп с бащата. Не да се караш, а да споделяш мението си. Дори да имаш малки и кратки победи, пак си заслужава. Най-малкото ще знаеш, че си направила каквото можеш.

А децата - тях не ги подценявай толкова. Синът ми постоянно ме изумява с разсъжденията си. Аз съм възприела за себе си формулата - правя това, което смятам за правилно и разчитам на бъдещето. Тоест - гледам и възпитавам както трябва, говоря непрекъснато с баща му и се надявам, че с времето всичко това ще има положителен ефект. В крайна сметка, това е единственото, което можем да направим за децата си.

# 5
  • Мнения: 1 129
Надявам се да не те обидя, въпреки че търсейки мнение тук трябва да си готова да го чуеш. Смятам, че грешно мислиш. Какво имам предвид - ти се приемаш като жертвата в случая. Баща му така, пък аз така и детето така. Пък после никой няма да ми е благодарен. Ти от къде знаеш? Давам ти пример - личен пример. В моето семейство майка ми беше лошата. Аз на тати глезлата, а мама - изпитвания, преглед на тетрадки и домашни и т.н все омразни за едно дете неща. Майка ми ме е удряла. Не тормоз, а шамар - бях буйно и щуро дете, а татко ме галеше по косичката. Нещата обаче се променят. Детето пораства. Вече няма нужда от по-строг контрол и ти се отпускаш, а то ти се доверява и в един момент осъзнава, че всичко, което си направил е било за негово добро. Дори и сега да не мисли така. Разговорът за който ти дадох пример съвсем не е толкова сериозен колкото ти го виждаш. Детето ще те разбере и пак казвам много е важно то да знае, че родителите му се уважават един друг. Спомни си когато ти беше на 4...повечето деца на тази възраст вече нямат търпение да пораснат. Те започват да се изживяват като големи и когато го позволиш, когато говориш с него като с равен, вместо да се караш и да правиш забележки например, детето усеща и се радва, чувства се по-отговорно и зряло. Нормално, бих казала...

# 6
  • София
  • Мнения: 17 329
Поли, надявам се да не се обидиш от въпроса ми, задавам го най-добронамерено - разведена ли си?

# 7
  • Мнения: 1 129
Поли, надявам се да не се обидиш от въпроса ми, задавам го най-добронамерено - разведена ли си?

Естествено, че няма да се обидя. Не съм разведена. Което обаче не прави тежестта на разсъжденията ми по-малка. както споменах дете съм на разведени родители. Казвам и разсъждавам от гледната точка на вашите деца. Кошмарът в началото беше пълен. Майка ми беше съсипана в буквалния смисъл на думата. Трябваше да се грижа за брат ми, който беше малък и не разбираше добре какво става, но с времето започна да разбира и това оказваше влияние и върху него и му тежеше. Била съм между чука и наковалнята както са вашите деца и макар да се опитвате да компенсирате те така се чувстват, почти сигурна съм. Била съм и в позицията от по-строгия родител и от този който гледа и угажда. Първо лошото ченге беше майка ми, после нещата се обърнаха, а след време когато нещата се уталожиха просто нямаше лошо ченге. Сега, години по-късно съм благодарна на майка си, че е намерила сили да е лошата, осъзнавам всичко, разбирам всичко и се опитвам да ви убедя, че един ден и децата ви ще го разберат. Знам, че може и да ви звучи глупаво, защото вие сте в позицията на разведения родител, който е поставен пред дилемата как да възпита детето си, но дали като родител или като дете - аз съм минала по този път бавно, трудно, но съм минала. Надявам се да не обиждам никого, просто споделям личните ми убеждения, натрупани с годините на "тази седмица при мама, другата при татко". "тук кока кола и пилешки хапки, там боб чорба". В един момент обаче това се забравя и остава по-важното, а то освен грижи, дилеми, лишения, възпитание от страна на майката най-вече, но и на бащата, е свързано и с приятелството и доверието, което родителите съумяват или не да изградят у децата си.  Peace

# 8
  • Мнения: 146
Поли, ти си момиче - жена, ние разсъждаваме малко по-различно, след време синовете ни си отлитат, момичетата някак сме по-благодарни и оценяваме повече. Може би и моето мислене е крайно, но повярвай ми не е лесно. На времето нашият татко не искаше това дете, предложи ми да направя аборт, дали съм жертва, може и да съм, когато се опитваш да си добър родител, но нямаш опътване, а и нямам равни възможности с бащата - нормално на моменти да загубя земята под краката си. Обичам детето си и ме били, че мога да го загубя освен това не искам съвсем да попива всичко от баща си, защото за мен той е човек без ценности. Искам детето ми да постигне онова което желае, но и да уважава семейството. Тръдно ми е да обясна цялата ситуация, а и не е редно, да не забравяме, че за един развод никога не е виновен само единия. В случая не знам как да се държа с детето си и търся помощ. Бащата има много по-големи финансови възможности, само по себе си това е достатъчно... и повярвай ми, ако синът ми се е метнал на него, защото гена си е ген, парите ще го привличат. Но да оставим това на страни, искам детето ми да се чувства добре и с двамата родители, а в случая не е така. Ако беше момиченце би било различно.... Нека ти дам един пример - Мъжът ми, вече бивш де, ходи всяка година на Рок фест Каварна, веднъж се върна изключително въодушевен, как един татко си завел детенцето и заедно се радвали, как бащата го носил на раменете си и т.н. Зарече се да го заведе догодина... Е миналата година го остави на мен, вече бяхме разделени, тази година се пада в седмицата в която трябва да го взима и пак ме помоли да го гледам. Кажи ми как да не се ядосвам на престоренето му поведение. Аз водя детето навсякъде с мен, не ми пречи. Също исках да ида на концерта и да го заведа, за нещастие съм на работа и ще се разминем. Но някак не е справедливо. Взима го събота по обед и го връща в неделя в ранния следобед, дори сега лятото, когато се стъмва късно и за тези малко повече от 24 часа се обърква всичко, но нали таткото много си обича сина, та не може да го вземе с него и как като майка му няма да е там да помага и той ще трябва да се лиши от магията на купона. Ходят всяка година когато са на Каварна и на аквапрак, на мен би ми било грях да ида и да не заведа детето си. Да ще го води на море, но предпочете купона пред него и аз трябва в случая да съм спокойна. Това детето не го разбира, не го вижда, аз също не съм говорила лошо за баща му пред него и няма да го сторя. Но ме боли, когато съм отдадена на него и накрая да съм лошата при описаната ситуация.. и това е само пример. Просто искам без да си играем на кой ще даде повече, да спечеля доверието и обичта му, както си беше преди.

# 9
  • Мнения: 1 129
Сънчо, усещам болката в написаното от теб. Да, аз съм жена, но имам и брат. Доста по-малък от мен, който също се въодушевява от компютри и технологии. Нека ти кажа нещо. След развода майка ми нямаше 1 лев. Изтегли хиляди кредити, за да се оправи и в началото имахме и интернет и компютри, както при нея, така и при него. В последствие компютъра при майка ми се развали, а брат ми не ставаше от него. Това, обаче не му попречи да казва "кога ще идем при мамаЮ, Юхайде тази вечер да спим при мама". Децата растат. Нормално е малкия бонбон да е привлечен от технологиите. В детската градина сигурно само за това си говорят. Коя игра, кой герой, какво и как. Сигурно се чувства добре, че може да сподели опит. В случая ситуацията е по-доброто зло. Знаеш има случаи в които бащата изцяло абдикира от задълженията си и детето никога не вижда и лев от него. Камо ли подаръци, разходки, игри и т.н Финансовото положение на мъжа ти от една страна е положителна страна, можеш да си сигурна. А детето е умно, то има майка, която се грижи за него и го възпитава - няма да го загубиш, но е много важно да знае, че парите не са всичко. Ще ти дам пример с едно момиченце, което познавам. Майка му има много пари,, баща му работи в чужбина и двамата се надпреварват кой какво да и купи и подари. Скъпи екскурзии, спа хотели, маркови дрехи и телефони - всичко. А тя е толкова малка...вече е готов материалист. Имам, обаче и друг пример - една моя близка, вече не толкова приятелка. Отгледана е от майка си. 1-ви учебен де, последен учебен ден, изпити, семестри, квартири - всичко майка и. Познава баща си, чуват се от време на време, но той не е дал нищо за нея, а тя е безразлична. Дали ще се чуят, дали не - няма значение. Вие имате предпоставките макар и разделени да намерите златната среда и вашия син да бъде както материално така и духовно осигурен. Единият помага с пари, другия с отделено време, възпитание, ценности. Да, твоята роля е по-трудна и по-тежка, но аз съм сигурна, че детето ти ако не сега, то след време ще може да осъзнае нещата и ще бъде благодарно. Всичко е във вашите ръце и няма да е лесно, но ще стане. Просто се опитвай по-често да мислиш през призмата на 4-годишно хлапе, опитвай се по-често да говориш с него, приятелски, не родителски и нещата ще се подредят. Вярвам, че ще стане...

# 10
  • София
  • Мнения: 17 329
Поли, много ти благодаря за обяснението!  Hug
Всъщност, разказното от теб доказва точно моята теза - че когато правиш това, което считаш за правилно, за децата си, след време те порастват, разбират и го оценяват.
Включването ти много ме зарадва, пак ти благодаря!   bouquet

Сънчо, прекалено се вторачваш в детайла, виж голямата картинка. Детето расте и разбира. Сега не е разбрал какво е станало с концерта, догодина ще разбере. Синът ми беше ужасно разочарован, че баща му отиде на концерта на AC/DC без него, а той е голям почитател и много искаше. Мота го баща му, че ще го води, няма да го води, измисли накрая някакво благовидно оправдание и не го взе. Само че детето вече мисли, разсъждава, събира две и две.
Спокойно! Ако даваш любов и грижа на детето си, нищо не може да го отдалечи от теб.

# 11
  • Мнения: 1 129
Поли, много ти благодаря за обяснението!  Hug
Всъщност, разказното от теб доказва точно моята теза - че когато правиш това, което считаш за правилно, за децата си, след време те порастват, разбират и го оценяват.
Включването ти много ме зарадва, пак ти благодаря!   bouquet

Сънчо, прекалено се вторачваш в детайла, виж голямата картинка. Детето расте и разбира. Сега не е разбрал какво е станало с концерта, догодина ще разбере. Синът ми беше ужасно разочарован, че баща му отиде на концерта на AC/DC без него, а той е голям почитател и много искаше. Мота го баща му, че ще го води, няма да го води, измисли накрая някакво благовидно оправдание и не го взе. Само че детето вече мисли, разсъждава, събира две и две.
Спокойно! Ако даваш любов и грижа на детето си, нищо не може да го отдалечи от теб.

Абсолютно! Радвам се, че съм останала правилно разбрана! Няма дете, което да порасте и да не оцени положените грижи и усилия от майка му!  Hug  bouquet

# 12
  • Мнения: 146
Нека оставим това как аз се чувствам. Благодаря за мнението и куража. Детето обаче става глезено, контакта с другите деца се нарушава, почти не иска да излиза. За мен е прекалено рано да бъде обсебен от света на компютрите. Скоро бяхме на един рожден ден, имаше много танци и игри, общо взето купон за децата. Две седмици след това беше и рожденният ден на Ники. Когато баща му се появи, той му грабна телефона и започна да играе. Отидохме в детския център и постоянно повтаряше как иска да си иде вкъщи. Стана ми много мъчно. Знам, че рано или късно нещата ще се наредят, но за всичко си има време, а с някои неща избързваме. Нека баща му му даде знанията си за кампютрите, но за мен е важно и да има контакт с децата, а както споменах все по-трудно се получава. Преди играеше с децата, сега не и предимно иска да седим вкъщи. Това от което ме боли, е че прекарва малко време с баща си, а то му влияе най-много, поне за сега. Ако изразя мнение, ще излезне, че се налагам, затова търся съвети. Млада съм и греша, нямам учебник, а ми е трудно. Не ме с страх да поискам мнение нито да призная собствените си грешки, мисля за детето си. Разбирам, че съм основната фигура във възпитанието му, факт е, че не знам какво да правя

# 13
  • София
  • Мнения: 17 329
Ако изразя мнение, ще излезне, че се налагам, затова търся съвети.

Каквото ще да излезне. Ти трябва да говориш с бащата, да му обясниш тези си притеснения, да му ги разкажеш на него всички тези неща, които споделяш с нас.
Най-вероятно той ще те обвини във всички грехове на света, но все нещичко ще чуе.
Следващият път пак ще говориш и пак нещичко ще чуе.
И така, това е, нямаш друг път и друг вариант за действие.

Примерно за рождения ден и телефона - в момента, в който го е взел, му го взимаш и го изпращаш да играе с децата. Сядаш до баща му, връщаш му телефона и му казваш - прибери го, моля те, че му е много интересно и няма да може да си види гостите, пък веднъж ги събираме на рожден ден; после ако искаш седнете на някоя пейка навън и му дай да си поиграе.
Виждаш ли нещо притеснително в този сценарий?

# 14
  • Мнения: 146
Ние взехме телефона, но асоциацията която прави е притеснителна. Искаше да се прибере, за да го заредим или за да играе на лаптопа. А и вече вниманието му е привлечено и не му беше интересно с децата. Няколко пъти си обу обувките и искаше да си ходи. Търся подхода, дано го намеря. Дано сте прави и един ден оцени усилията ми. Имам още време, просто искам да допускам по-малко грешки, а ситуацията е деликатна и търся най-разумното решение

# 15
  • Мнения: 146
Просто наистина мисля да се консултирам със специалист, за да ме посъветва за правилния подход, а от там нататък ние ще се опитваме и да се нагласяме един към друг и в зависимост от ситуацията да търсим нашия начин.

# 16
  • Мнения: 54 646
Syncho ,

Разбирам тревогите ти , въпреки , че съм майка на момиче .
Аз нямам опасения , че дъщеря ми ще иска да отиде при баща си , но също не искам да попива от неговото поведение и лоши навици .

Не разбрах обаче , дали вашия татко има намерения да вземе детето при себе си за постоянно .
Ако не , тогава не се притеснявай .
Ще ти е трудно , но детето няма как да отиде при баща си , ако той не иска .
Пък според мен малко бащи се наемат да гледат дете .

Правилно са ти казали Бърди и Поли - прави това , което считаш за правилно , детето постепенно ще се ориентира , кой какво прави за него .  Peace

# 17
  • Мнения: 146
Явно нещата опират до търпение от моя страна и повече вяра. А дали мъжът ми иска да вземе детето... Имаше някакви претенции, когато се разделихме и аз исках да замина да поработя навън, за да си стъпя на краката. Тогава му обясних, че искам майка ми да се грижи за него, а той каза, че би го взел и че са говорили с майка му, че и тя ще иде в София и ще му помага. В този момент се отказах от идеята си. В момента правата са мои, защото Ники се роди преди брака и освен ако той не заведе дело, закона в България е такъв, че се констатира, че няма родено от брака дете и следователно то не е предмет на обсъждане при бракоразводно дело. Понеже ние се разбираме за сега, нито той, нито аз смятаме да се съдим. Винаги си имам едно на ум и се надявам то да не е основателно. Като цяло търся подхода към детето си, защото явно не е като при цели семейства или неразбити... и аз не знам как да се избера. За мен това е лед, който е много тънък и който лесно би се пропукал ако не се внимава.

# 18
  • Мнения: 54 646
Малко не ми е ясно как така детето не е предмет на обсъждане при развода ? newsm78
Моето дете е родено също преди брака , но режима на свиждане и издръжката бяха част от споразумението .
Развода ни също е по взаимно съгласие .

# 19
  • Мнения: 146
И нашия развод е по взаимно съгласие. Констатацията е, че няма родено от брака дете и следователно не се смесват двете дела. Или поне бракоразводното няма нищо общо с делото за попечителство, правата са изцяло на майката, като разбира се ако иска да извежда детето извън страната се иска съгласие от бащата, защото той все пак го е признал. Може двете дела да минат в едно с цел спестяване на време и разходи за адвокати, но при нашия развод в докумонтите пише точно така - "няма родени от брака деца". Аз не спирам бащата да вижда детето, дори когато е поискал извънредни срещи не съм отказвала, от своя страна бившият ми съпруг редовно изплаща издръжка, за която също не сме водили дело. Такива са ни законите. Понеже свекърва ми е адвокат, беше оформила така документите, както при нормално дело. Аз се консултирах с адвокат и ми обясниха, че в този случай детено въобще не трябва да се намесва и оформихме нови документи. Положението е следното - развода прекратява отношения, възникнали по време на брака, детето не е такова, следователно не се коментира. Имам предвид в нашия случай, ако детето си е родено по време на брака, тогава вече се обсъждат и тези отношения.

# 20
  • София
  • Мнения: 17 329
Сънчо, при случката на рождения ден исках да акцентирам не толкова на взимането на телефона, колкото на втората част - разговора с бащата по повода. Не може да не споделяш с него тези свои мисли, притеснения, несъгласия с възпитанието. Така само трупаш в теб и само се ядосваш. Ти изобщо говорила ли си с него по тези въпроси?

# 21
  • София
  • Мнения: 4 349
Здравейте!!!
Детето е умно, както казах е на 4-и, а вече знае азбуката. Опитвам се да му създавам игри... реди пъзели и т.н., караме колело и ритаме топка, но баща му го въвежда в света на техниката и малко по малко синът ми губи интерес към всичко останало, а мисля, че е още малък. Ако си кажа мнението, ще излезе, че се налагам, а и в крайна сметка никой няма да се вслуша в думите ми. 


Не съм прочела още цялата тема, но още в началото ми направи впечатление това твое притеснение. Не смятам, че детето ти е малко за техниката, зависи разбира се в какъв вид му се поднася. Не знам ти на колко се години, но аз си спомням навремето имаше най-различни конструктори от серията "Млад техник", с които играехме непрекъснато. Сега разбира се има нови варианти - с различни опити и т.н., с които децата се запознават с физичните закони и други подобни.

Това което искам да кажа е - не го спирай детето, ако наистина му е интересно. Разбира се трябва да се съчетават нещата със спорт и други занимания, но ако му харесва техниката още от малък, просто използвай да разширяваш знанията му. А не след време една ел.крушка да не може да смени.

# 22
  • Мнения: 146
Здравейте!
Извинявам се за отсъствието ми, но бях малко възпрепятствана, а и компютъра ми се развали.
Ката цяло нямам против техниката, не ме разбирайте погрешно. Бащата на Ники е програмист и изкарва доста добри пари и това за което му завиждам благородно е че го прави с хобито си. Като цяло обаче не съм искала никога детето ми още в първи клас да е захласнато само по компютърни игри и да не мога да го вдигна от компютъра, за да си научи урока. Още повече колко ли в момента точно играе... съвременна техника от рода на i-pad едва ли му е полезна, та той не знае какво да прави с това устройство. За всичко си има време. Детето ми е умно, но не е вундеркинд. Някак си аз самата предпочитам прекия контакт от този в чат примерно. Всяко нещо си има предимства и минуси разбира се.
Да говоря с бащата как да прекарва времето и с какво да занимава детето.... май нямам много право, дори и да го обсъдя просто, няма да бъда разбрана.

# 23
  • София
  • Мнения: 17 329
Нямаш право или няма да бъдеш разбрана?
Това са две различни неща.
За правото - имаш право. Всъщност, имаш дори задължението да го направиш.
За разбирането - убедена съм, че няма да бъдеш разбрана. Но дори да промениш нещата на 1%, пак ще си е заслужавало.
Не се сърди, но в момента си си скрила главата в пясъка и отказваш да действаш в полза на детето си, защото те е страх от баща му. Казвам ти го, защото аз бях в същото положение и това не води до нищо добро.
Такива разговори водя общо взето непрекъснато с бащата на сина ми и макар че не е съгласен с мен и изобщо не разбира драмите ми, аз за себе си знам, че правя всичко по силите си. И дори веднъж в годината да отидат на кино/заведение/разходка вместо да са по компютрите, аз го броя за успех.
Не се отказвай заради страх!

# 24
  • София
  • Мнения: 4 349
Всъщност моя е грешката. Бях прочела само първия пост, в който беше спомената думата техника и аз я разбрах погрешно. Наистина първи клас да виси пред РС прекалено дълго време и то прекарано със съмнителни игри не е добре. Напълно те подкрепям. Много по-добре е да се прекарва навън с колелото или просто да си играе навън. В крайна сметка имаме дори и примера за атентатора от Осло, който се е упражнявал на компютърни игри преди да го реализира на практика. Аз също съм майка на момче, но по-голяма и наистина е голямо усилие да го откъсна от компа. Но въпреки това с много говорени и убеждаване засега успявам.

Така че говорене, говорене и пак говорене ...... И се надявам, че постигаме успешно възпитание!!!

Успех!!!

# 25
  • Мнения: 146
Компютрите са неразривна част от ежедневието ни. За съжаление се усещам и аз как вместо да прочета книга, се ровичкам насам натам и като се замисля по-скоро губя. За всяко нещо си има време и в зависимост от поднасянето на информацията ние я възприемаме. Не случайно първокласниците не изучават анатомията на човека. Всичко се прави стъпка по стъпка, и когато детето ми е пред поредната неразбрана за него игра, няма как да не се възмущавам. Той съзерцава интересни картинки, които не знае как да контролира. По-добре да гледа анимация... Затова според мен игрите, които му движат мозъчето са по-полезни, макар и за таткото ни да не са така привлекателни. Ще дойде време и да се сблъска с компютрите, но нека е когато ги разбира.

# 26
  • София
  • Мнения: 17 329
Ти като че ли имаш нужда да говориш за вредата от комшпютрите, а не за това как да помогнеш на детето  Laughing

# 27
  • Мнения: 146
Не Бърди, просто това е главният въпрос по който ще имам проблеми и разногласия. Изказвам мнението си както против така и за, за да не бъда разбрана, като човек, който ги отрича. Опитах се да обясня, че осъзнавам ползата им и това, че вървим ръка за ръка, но и че човек трябва да има преценката кога детето наистина разбира това, което му се дава в ръцете. Натискането на копчета не мисля, че помага. Неосъзнаването на този проблем от страна на бащата води и до други такива. Той прави нещо без да влага много мислене. Честно казано и на мен ми е ясно, че ако сложа сина си пред компа, ще разполагам с доста свободно време, но уви ако си развържа по този начин ръцете после горко ще съжалявам. Някой би казал, че времето с баща му е прекалено кратка, за да му влияе, но аз не съм съгласна. Според мен и двамата трябва да възпитаваме и да предлагаме информацията на детето в подходящото време. Баща му въобще не се допитва до мен по никакви въпроси. Има си мнение някакво, по-скоро това на майка си и действа без да влага много мислене. Едва ли не си мисли, че като си плаща издръжката и го взима за 60 часа на месец, неговата роля се е изчерпала. Опитвам се да се абстрахирам от мисли като тези, че знае кое не би ми се харесало и го прави умишлено. Вярвам, че всичко, което прави идва от незрялостта му.
Просто се зачекнахме за компютрите и като цяло затова наблегнах на тях Simple Smile

# 28
  • Мнения: 1 213
...нямам равни възможности с бащата...
...Бащата има много по-големи финансови възможности...
Сънчо, бащата като има толкова възможности, не плаща ли добра издръжка? Нормално е щом сте в добри отношения и сте се разбрали и без съд да можеш да му обясниш, че парите не ти достигат и да дава някой лев повече за сина си. Не на теб лично, а за детето. Аз поне този разговор непрекъснато го водя с нашия БНД, но той, за съжаление, не е с кой знае какви възможности в момента. Добре са ти казали, че това, че таткото има пари и се интересува от детето е голям плюс, че тук е пълно с мами, които не виждат и стотинка от бившите си.

По отношение на доброто и лошото ченге аз съм умерен оптимист... В детска възраст не се оценява родителят, който полага грижи, а този, който не налага ограничения.  Rolling Eyes Синът ти ще може да оцени какво правиш ти за него след години, но сега бъди подготвена за обвинения и неподчинение на моменти. Единственото, което може да се направи, е да градиш усилено емоционалната и духовна връзка с детето си. Защото колкото и да му е кеф при свободията на тати, детето подсъзнателно винаги ще знае, че ти си човекът, на когото може да разчита и да се опре. Рано или късно, това ще стане и съвсем съзнателно.  Peace

A за рок феста в Каварна не съжалявай, малко е още детето за тази шумотевица. Това е много вредно и за ушите, не на последно място. Освен това баща му ходи там на купон и да се види с приятели, а не да гледа бебе. 4-годишното дете какво ще го прави вечер, като му дойде време да спи и теб те няма да се прибереш с него в хотела? Трябвада е поне на 6-7 г., за да може пълноценно да ходи сам с баща си по фестове и пак ще си изисква грижи.

# 29
  • Мнения: 1 213
Сега дочетох и друг пост...
Синът ми е на същата възраст, та, както можеш да предположиш, темата ми е много близка. Само че в нашия случай, тъй като таткото е мързелив и не му се мисли сам, следва моите насоки за възпитанието.  Mr. Green Факт, курдисва детето пред телевизора повече отколкото ми харесва, но за основните неща уж ме слуша. Обаче и аз не спирам да говоря с БНД и да му обяснявам и на него като на малко дете кое, защо и как, белким и той някой ден върже защо гледам сина ни по определен начин. Wink
Както и да е. Да споделя, че аз сега правя нещо, което може да не е правилно от възпитателна гледна точка, но за мен върши работа. Обяснявам на дребното, че правилата при мама са едни и са твърди, а ако баба му и дядо му пропускат нещо, това си е за при тях само. Пиша за баба му, че таткото още не го взима у тях с преспиване, но е еквивалентно приложимо и за такъв случай. Тоест, като се върне синът ми от баба си (не свеки, моята майка) и започне да ми цитира как "ама тя баба ми разрешава да..." директно го режа със "съжалявам, баба ти може и да ти разрешава, но АЗ не разрешавам!". Край и точка. Примерно баба му позволява да й мокри цялата кухня с игри в/около мивката, а аз не. Разбира се, после говоря пак и с нея, че не обичам да има разминавания във възпитанието, както говоря нон стоп и с баща му.
Интересното е, че дребното вече си има в главата изградени едни принципи и дори сам идва възмутен да изказва баща си, че не ги спазва.  Mr. Green  Тоест започва да му се гради някаква ценностна система и дори да не му харесват някои правила вкъщи, ги е възприел като даденост и като правилното решение.
Освен това всеки път като го оставям на баща му, това става със съответната напомнителна лекция за основните неща - кога яде, кога спи, без ТВ, да го изведе навън до еди-колко-си часа и т.н. То в един момент все нещо му остава в главата и на БНД. Wink

За случая с телефона, аз бих действала безкомпромисно. Взимам го и пращам дребното при децата. Ако не иска, без много обяснения си тръгваме. Но ясно казвам, че няма да получи телефона и вкъщи. Така че да избира къде предпочита да стои, телефона така или иначе няма да получи. А след това навирам БНД в най-тесния кучи задник за това, че не е съобразил и си е дал телефона!  Close
Аз конкретно за компютрите и ел. игри категорично съм обяснила на таткото, че НЕ желая синът ми да се занимава от толкова малък. И, по-важното, обосновала съм се желязно затова си желание. Така че говори с бащата защо не искаш нещата да се случват така, да знае, че не е някоя твоя прищявка или да му правиш напук на него. Очевидно не е глупав и елементарен човек, няма как да отрече и обори очевидни истини (за вредата от телевизия/компютри в ранна детска възраст).

# 30
  • Мнения: 146
Cameron, браво на теб... Звучиш доста уверено и дори ме зареждаш, явно знаеш какво правиш, за съжаление аз все още не. Както споменах издръжката ни е доста прилична, но някак си не искам да се меря с таткото, кой ще купи най-новата игра и ако той може да си позволи да купи i-pad на една заплата(аз дори не знам колко струва), но май ще трябва да заделя 6-7 издръжки. А колкото до това да давам инструкции... просто ми е ясно, че в момента в който запали колата те са забравени. Просто ме боли когато се скарам да чувам въпроса "Кога ще ме вземе тати?" Понякога си мисля, че ако не се замислям толкова, нещата може и да се подредят, но ми е трудно да се пусна по течението. Ако започна да угаждам, за да не изоставам от таткото имам чувството, че ще изпусна нещата от контрол и после ще бъда жестоко обвинявана. Не че някой един ден би ми благодарил за доброто възпитание, но в крайна сметка го правя в името на детето...  Не знам как да изградя връзката помежду ни.. все пак налагам ограничения, а на Ники му харесва доста при баща му. Това моментално ме кара да се замисля, ако сега е така, какво ще е като тръгне на училище. Всичко това ме притеснява и обърква. Факт е, че искам и с мен да се чувства добре, но ако да речем един подрастващ в даден момент от живота си твърди, че мрази родителите си, то при детето ми това ще съм само аз. И все пак това че възпитавам, а не само забавлявам, е достатъчно да ме прави лоша. Ако започнем с бащата да се състезаваме, кои е по-забавният родител до никъде няма да се стигне. Понякога ми е трудно дори да си подредя мислите... Просто се надявам детето да осъзнае един ден, че нищо не съм сторила със зла умисъл и че го обичам. Това, което правя аз, го правят всички родители, изключението е когато са разведени. Сега аз съм родител, а тати е спасение. Болката и объркването ми са много големи, затова писах тук, не съм говорила с никого за това, само споменах нещо пред една приятелка. Надявам се скоро да намеря посоката, защото времето е безпощадно.

# 31
  • Мнения: 146
Сега, като се зачетох, осъзнавам едно... май съм доста мека с бащата, но ако съм по-твърда би ли помогнало... Би ли имало резултат или просто аз ще се хабя в обяснения и никой няма да ме отразява. Просто се чудя за него въобще дали моето мнение има значение. Много ще кажат, че времето, което той прекарва с детето е малко, така е, но според мен му влияе и никак не е без значение.

# 32
  • София
  • Мнения: 1 120
Syncho, опитай се да видиш нещата от към положителната им страна.
Твоето дете има баща, който се грижи за него. Щеше ли да е по-добре, ако мъжът ти не му купуваше подаръци?
Представи си само как влияе на самочувствието на детето да си има татко, който му купува най-новите джаджи.
Разбирам те. Но не забравяй едно нещо. Ти си майка на детето и то винаги ще те обича. Дори и да ти се сърди, дори и да го наказваш.

# 33
  • Мнения: 146
Разбирам положителната страна на ситуацията. Като майка, се радвам, че бащата на детето ми се интересува от него, защото предполагам, мисълта един ден, че някъде има баща, който не го е грижа за него, би била тежка. За мен това е нормално и наистина се радвам на интереса, а не на липсата на такъв. Има обаче страна, която не е толкова положителна и именно с нея се опитвам да се справя. За съжаление таткото ни не влага толкова мисъл във всичко, което прави и в крайна сметка терзанията са само за мен. Това най-вероятно е нормално, все пак са неща, които съпътстват всички родители. Търся вариант просто в който детето да се чувства еднакво добре и с двамата си родители, но това да не е варианта в който го затръпваме със скъпи подаръци или иначе казано - го подкупваме.

# 34
  • София
  • Мнения: 1 120
Аз не мисля, че целта на бащата е да подкупва детето.
По-скоро иска синът му да познава от малък компютрите и всяка друга техника.
Ако не се лъжа, някъде по-рано беше споменала, че бащата е програмист или нещо подобно.
Сигурно си забелязала тези хора с какво презрение гледат на другите, които не разбират толкова от компютри.
Преди време научих детето на една моя приятелка да си пуска филмчета и игри. В детската градина се хвалеше, а другите деца му завиждаха. И да си призная, на мен ми ставаше драго.

# 35
  • Мнения: 146
Не мога да се съглася с теб. Повярвай ми известно време бях заобиколена от програмисти и ако си разбират добре от работата, за съжаление са ограничени само до това, за всичко останало ръцете са им вързани. Ти защитаваш човек, с който не си се сблъсквала. Аз имам проблем с детето си и не търся разбиране, а съвет. Колкото до това до колко може детето ми да борави с техниката.... може да си пусне и телевизора  и всичко, което му е позволено(разбира се до печката не му даваме достъп). Ако си изчела всичко внимателно, то си разбрала проблема ми с компютрите, а именно, че не им е дошло още времето. Видимо е материя, която детето ми, а и повечето в тази възраст деца не възприемат качествено. Просто много добре му се ангажира вниманието, а не прави нищо качествено. Има време и за тях и аз ще се радвам баща му да го научи на повече от това което аз знам, но аз лично повече се гордея с други моментни знания на сина ми - виждайки интереса му и моментното му развитие, след тази зима ще може и да срича, а няма да е навършил 5 години. Има игри за тази му възраст, по-рано споменах, че информацията трябва да се подава поетапно, за да бъде възприемана. Не търся съчувствие, а съвет... Помислих, че тук ще срещна родители с подобни на моите проблеми и ще обменим опит, извинявам се ако аз съм в разрез с нечии разбирания.

Последна редакция: чт, 18 авг 2011, 12:38 от Syncho

# 36
  • Мнения: 146
И само да уточня, никъде не обвинявам, че бащата подкупва, а че един от вариантите Ники да се чувства задоволен и при мен, е и аз да купувам скъпи играчки, но за мен това не е решението

# 37
  • София
  • Мнения: 1 120
Не мисля, че купуването на скъпи играчки е вариант.
При твоето дете съществува реална опасност да стане като някои индивиди, които с часове не стават от стола. Мисля, че най-полезно за него е да го запишеш на някакъв спорт.
Ако имате късмета да случите на добър треньор, ще видиш, че спорта прави чудеса в изграждането на личността. От значение е и факта, че в живота на детето ще се появи нова авторитетна фигура.

# 38
  • Мнения: 146
Аз съм спортувала активно 12 години, не само любителски, имам постижения и т.н. Но според мен и това трябва да се забави с поне още година-две. Отлично разбирам как помага това. За сега, понеже вече не спортувам, ходя понякога да тичам на стадьона и водя Ники с мен, вкъщи също се занимаваме. Няколко пъти съм го водила и в залата, но определено му е рано... Интерес иначе не му липсва

# 39
  • София
  • Мнения: 1 120
Докато бащата предлага на детето скъпи играчки, ти му предложи спорт.
И най-скъпите играчки омръзват бързо и стават безинтересни. Как мислиш, спорта омръзва ли?
Помисли за някакъв спорт, който е подходящ за неговата възраст. За спорта също има разходи и може бащата да се навие да плаща таксите и да купува екипите.

# 40
  • Мнения: 506
Дайте съвет - как да възпитавам детето си след развод  по същия начин както досега.С един развод не свършва света.Детето си има 2ма родители независимо от това че живеят разделени.

# 41
  • Мнения: 668
Дайте съвет - как да възпитавам детето си след развод  по същия начин както досега.С един развод не свършва света.Детето си има 2ма родители независимо от това че живеят разделени.


не винаги е така.
направих всичко възможно, за да запазя добрия тон във взаимоотношенията си с БНД, но той просто не иска да си разваля "рахатлъка" с грижи по децата.
И тук е моя въпрос - как да се справя с две малки момчета? Опитвам се да компенсирам липсата на бащата и да съм по-мека с тях, предвид всичко, което им се налага да изтърпят, заради нас, но усещам, че започват да ми се качват на главата и ако продължавам така един ден ще ги изтърва от контрол.
Трудно ми е и не мога да намеря правилния път.

# 42
  • Мнения: 1 213
Аз не мисля, че целта на бащата е да подкупва детето.
По-скоро иска синът му да познава от малък компютрите и всяка друга техника.
Бащите абсолютно могат да подкупват съвсем съзнателно и много от тях дори го правят. Хич дори не я изключвам тази възможност. А и, не на последно място, на тях им е по-лесно, ако детето се занимава само на компютъра, а те си свиркат. Така че въпросният татко не трябва да се оставя на мира, да му се говори, говори, говори. Дето се вика, като ще си вижда детето за по няколко часа седмично, все може да си седне на Д-то и да му обърне качествено внимание в игри, четене и друго полезно занимание. Лично мое мнение, разбира се. И успеваемостта не е гарантирана, аз лично постигам частична такава и трайността й е далеч от постоянна... Wink

Преди време научих детето на една моя приятелка да си пуска филмчета и игри. В детската градина се хвалеше, а другите деца му завиждаха. И да си призная, на мен ми ставаше драго.
Искрено се надявам да си питала приятелката си за позволение преди да научиш детето й на това толкова "полезно" умение...

Но виж, идеята за спорта е много добра.  Peace

# 43
  • София
  • Мнения: 1 120

Преди време научих детето на една моя приятелка да си пуска филмчета и игри. В детската градина се хвалеше, а другите деца му завиждаха. И да си призная, на мен ми ставаше драго.
Искрено се надявам да си питала приятелката си за позволение преди да научиш детето й на това толкова "полезно" умение...
Разрешение не съм искала, но ставаше у тях, на нейния компютър.
След това нито се е сърдила, нито е спряла да води малкия у нас, оставяла ми го е понякога да го гледам, когато е заета. Въобще, не е имало никаква промяна в отношенията, следователно не й е било проблем.

# 44
  • Мнения: 1 213
Преди време научих детето на една моя приятелка да си пуска филмчета и игри. В детската градина се хвалеше, а другите деца му завиждаха. И да си призная, на мен ми ставаше драго.
Искрено се надявам да си питала приятелката си за позволение преди да научиш детето й на това толкова "полезно" умение...
Разрешение не съм искала, но ставаше у тях, на нейния компютър.
След това нито се е сърдила, нито е спряла да води малкия у нас, оставяла ми го е понякога да го гледам, когато е заета. Въобще, не е имало никаква промяна в отношенията, следователно не й е било проблем.
Koeто илюстрира, че възпитанието на едно дете не опира до разбиранията на мъже или жени, БНД-та и майки, а просто до типа човек.

# 45
  • Мнения: 1 129
Дайте съвет - как да възпитавам детето си след развод  по същия начин както досега.С един развод не свършва света.Детето си има 2ма родители независимо от това че живеят разделени.

Аз съм на същото мнение. Да, има си изключения, но в повечето случаи това е най-правилния подход. Стреса от раздяла е достатъчен, за да се налага на детето да променя и принципи, ежедневие и прочее неща свързани с плановете за по-нататъчното възпитание.

# 46
  • Мнения: 270
Възпитавай го така както си възпитавала и до сега.

# 47
  • Мнения: 1 408
Не успях да изчета цялата тема засега,но се записвам да я следя.Имам същия проблем и дори вчера пуснах подобна тема. До всички,които са писали тук-много,много ви благодаря! Поне доколкото имах време да прочета,написаното от вас ми даде надежда,първо-че постъпвам правилно с детето си,и второ-че рано или късно нещата ще си дойдат на мястото и детето самичко ще разбере кой модел на поведение е добър за него. Да не навлизам в подробности. Още веднъж-благодаря ви!

# 48
  • Чужбина
  • Мнения: 421
Здравейте,

Темата е много важна и интересна. Авторката пише искрено и интелигентно, за което - поздравления!

Някои от съветите са по-скоро за идеален брак или семейство, а не за ситуация след развод. Ако родителите се уважаваха достатъчно, едва ли щяха да стигнат до развод.

Аз не знам какво да кажа, освен да преповторя, че детето трябва да разбере, че може да разчита и на двамата си родители. Че вместо 1, има 2 дома/ 2 "вкъщи". И за него просто ще е полезно да черпи повече информация, знания и умения от повече места.

Аз съм за по-въздържано и даже строго възпитание, доколкото е възможно да се избягва висенето на телефона и/или лаптопа и пр.

# 49
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 13 313
темата е доооста стара. би трябвало да е заключена.
можеш да пуснеш нова тема или да се присъединиш към друга актуална към момента.

Общи условия

Активация на акаунт