Вдъхнових се от една тема, пусната в раздела "Здравословни проблеми" ( http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=674129.0 )
Въпроса беше: "Ако детето ви е хиперактивно, какво правите?Има ли родители , които са се справили с това? Къде да търся специалисти в тази област? Прочетох доста , но.....Съвети всякакви и сигурно не лоши, но чувствам , че не мога да се справя!"
Аз отговорих: "Това не е нещо, което трябва да ви притеснява. Да, трудно е, но пък за сметка на това полезно. Колкото по 'игриви' са децата, толкова по - бърз е обмена на вещества в организма, което няма как да бъде минус.
Има една статистика, в която се споменава, че хиперактивните деца от бебета до към 3-4 години, след като порастнат стават доста кротки и обратното. И въпреки това не е повод за притеснение и в никакъв случай не е нещо, което да бъде отнесено при доктор.
Истината е, че това са деца, които имат повече енергия за изразходване и го правят по много различни начини. Радвайте се на децата си и не ги приемайте като "болни" само заради това че скачат, играят, тичат и не мируват повече от останалите.
Разбира се, че доста родители се справят с това. Мисля че единствените минуси при хиперактивност са, че майката почти не може да се справя сама и трябва да има някой, който да я "замества", било то и за да почине за 10 минути. Хиперактивните деца не обичат да почиват, докато ние възрастните... я харесваме тази функция, пък и се изморяваме далеч по - бързо. О там идват и тази умора.
Поздрави."
И да добавя, разбира се.
Изумявам се, че в Интернет има толкова много простотии изговорени по темата за хиперактивните деца, че отчасти започвам да се притеснявам.
Безобразни съвети като ходене на невролог, психолог, че дори и психиатър.
А после още по - безобразно малоумното заключение, че "част от мозъка не работила" и за това децата били хиперактивни, но РАЗБИРА СЕ, недоказана лекарска хипотеза.
Аз лично съм бил такова дете и никога не съм посещавал психолог, психиатър, невролог или някакви подобни простотии.
Те са по принцип доста често срещано явление. Споделете за вашите хиперактивни деца. Как се справяте с тях?
Поздрави.
Въпроса беше: "Ако детето ви е хиперактивно, какво правите?Има ли родители , които са се справили с това? Къде да търся специалисти в тази област? Прочетох доста , но.....Съвети всякакви и сигурно не лоши, но чувствам , че не мога да се справя!"
Аз отговорих: "Това не е нещо, което трябва да ви притеснява. Да, трудно е, но пък за сметка на това полезно. Колкото по 'игриви' са децата, толкова по - бърз е обмена на вещества в организма, което няма как да бъде минус.
Има една статистика, в която се споменава, че хиперактивните деца от бебета до към 3-4 години, след като порастнат стават доста кротки и обратното. И въпреки това не е повод за притеснение и в никакъв случай не е нещо, което да бъде отнесено при доктор.
Истината е, че това са деца, които имат повече енергия за изразходване и го правят по много различни начини. Радвайте се на децата си и не ги приемайте като "болни" само заради това че скачат, играят, тичат и не мируват повече от останалите.
Разбира се, че доста родители се справят с това. Мисля че единствените минуси при хиперактивност са, че майката почти не може да се справя сама и трябва да има някой, който да я "замества", било то и за да почине за 10 минути. Хиперактивните деца не обичат да почиват, докато ние възрастните... я харесваме тази функция, пък и се изморяваме далеч по - бързо. О там идват и тази умора.
Поздрави."
И да добавя, разбира се.
Изумявам се, че в Интернет има толкова много простотии изговорени по темата за хиперактивните деца, че отчасти започвам да се притеснявам.
Безобразни съвети като ходене на невролог, психолог, че дори и психиатър.
А после още по - безобразно малоумното заключение, че "част от мозъка не работила" и за това децата били хиперактивни, но РАЗБИРА СЕ, недоказана лекарска хипотеза.
Аз лично съм бил такова дете и никога не съм посещавал психолог, психиатър, невролог или някакви подобни простотии.
Те са по принцип доста често срещано явление. Споделете за вашите хиперактивни деца. Как се справяте с тях?
Поздрави.
. то е ясно, че няма да го избистрим тук, но нека поне си поговорим. може пък на някой да му е полезно. 
... Жалко, че си докачлива - точно тук, точно на теб никой нищо лошо не ти каза.... 
Преди двайсет години да се развива действието - бих разбрала, но в днешно време да твърдиш "аз като малък бях хиперактивен, пък вижте ме сега - нищо ми няма" или "детето ми е супер подвижно, значи е хиперактивно", ужас, просто не мога да повярвам 
,а той завалията цял ден рисува,смята и гледа телевизия -стоял на едно място 
и като излязохме ........ като отвързан.....да,ама не хиперактивен 
.Все по често започнах да го чувам това определение последните години 
