Невъзможните хора в живота ни

Здравейте,
такъкнах се на хубава тема и реших да споделя опит:

- Подозирам, че сегашният ми партньор страда от гранично личностно разстройство.
Сега е на 45, на 19 са му поставили тази диагноза, защото се е самонаранявал (рязане на ръцете).
Тогава е ходил на психиатър за малко, после пак на 28-29 заради раздяла и депресия. Тогава му предписат антидепресанти, които взема и до днес... Но не са му поставяли оттогава пак тази диагноза.

Връзката ни не е  безпроблемна, но е била хубава през почти цялото време.
Причините, които ме навеждат на мисълта за бордърлайн са:
- Мисли за самоубийство при стресови ситуации (предимно свързано с работа и кариера), 1-2-3пъти в годината
- Импулсивност, гняв без обективна причина, отрицателни емоции при стрес - всичко това насочено само и единствено към себе си
- Отдръпвания - в първата година имеше късане за 1-2 дена защото някакъв външен проблем му е в повечеи желае да остане сам
- проблем с близост/ дистанция- въпреки че ясно е заявил, че иска семейство и дом с мен, на моменти се отдръпва (физически и психически)
- спорадично пише на бивши изгори (без някакво последствие, или поне аз не съм научавала за такова), предполагам да си свери часовника дали още го бива....
- ниско самочувствие- което бива прикрито с изкуствено такова на външен вид
- изявена ревност (предполагам със страх от изоставяне), изразена с параноя (например, че се срещам с негов приятел)
- прекалява с цигарите


Поведение, което което ме кара да мисля, че не е разстройство:
- Емпатия към другите, макар и да поставя своите нужди на първо място
- никога не е поставял под въпрос моята личност и качества, даже винаги ме подкрепя. Говори също с уважение за бившите си.
- Осъзнава, че има проблем с психиката и иска да работи върху себе си

В сегашния момент се замислям за нашето бъдеще- общо имущество, деца и тн. Сърцето ми крещи да, умът ми ме кара да се замисля, при положение, че толкова добре го познавам..

Ще се радвам да чуя и вашето мнение!

Аз мисля, че бордърлайните са просто кофти партньори поради гореизброеното. Но не са така манипулативни и мачкащи като нарциси и психопати. Ако нямаха емпатия, нямаше да са перфектна хапка за горните. Така че- напълно възможно е да има подобно разстройство според мен. Те се доближават най- много до психичните разстройства като поведение сякаш.

Граничните наистина страдат, но ужаса от изоставяне по време на връзка, да не говорим реакцията ако наистина ги изоставиш, си е кошмар за другите. Сега, дали наистина приятелят на Анонимната е с точно такова разстройство, или е скрит нарцис и се прави на нещо друго, само психиатър може да каже. Лично аз мисля, че човек трябва да държи повече на себе си и да не се обвързва с невъзможни хора, че и да им търси светлите страни. Идеалното за бордърлайн е да се събере с нарцис, например, и  ако случайно се събере със здрав, здравият да лекува козависимост или каквото му има, за да е готов да търпи това. И после да си гледа живота. Ми ако с такъв човек имате дете щом имате връзка?! Не мисля, че има дете на света, което да понесе леко такъв родител, та все тая дали е бордърлайн и има някакви чувства или не, това си е проклятие.

На мен това описание ми прилича на прикрит нарцис. Просто още не е дошъл моментът на "разгръщане". Някои скрити нарцисисти перфектно владеят в началото имитация на емпатия. Най-често просто защото половинката им е такава. Искат да спечелят доверие, да разберат слабите страни на човека до тях. Бояна е права - наистина е като проклятие да имаш дете от такъв човек. Психическото натоварване става многократно по-сложно и трудно, когато трябва да възпитаваш дете с такъв баща.

Изглежда все едно не може да се справи със стреса и при такъв се отдръпва. Както и според Анонимна има проблем със самочувствието. Дали това го прави нарцис или бордърлайн?

Това със самочувствието не знаем какво е всъщност. Притеснителните хора не се жалват публично, за да се знае. Липсата на достойнство при демонстрациите на ниско самочувствие и драмата ме притесняват, но пък тук не сме психиатри. Реално човекът си е кофти, пък каквото ще да му е. Анонимната няма да го излекува и поправи, а вместо това ще закопае себе си. Това мисля.

Чувствам се психически завсима от невъзможния човек в моя живот. ММ - 30 години брачен живот - манипулаци, които не разбирах, изнудвания леки и деликатни, та не ги усещаш; сръдни, скандали и после(за капак на всичко това) 10 - 12 от годините- отношения, напоени обилно с алкохол.
   От 10 месеца не живея с него. Реших да не късам всички връзки от раз - уж за по-леко. Разговори по телефона, семейни празници, излизания. Когато е трезвен, всичко протича нормално. Но напоследък след като се напие прави страшни неща - преследва ме, ревност, ходил до работата ми. Реших да скъсам окончателно с него, за да не таи надежди, че ще се върна. Не вдигам телефон, не искам да се срещам с него.
  Но като мине известно време, започвам да мисля - какво става, какво прави. Някакъв съвет можете ли да дадете?

Моят съвет е да продължиш упорито да се дистанцираш от него. Мисля, че си под влиянието на манипулациите му. Поставяш го преди себе си - очевидно ти трови живота. Голям човек е и трябва да може да се грижи за себе си или да дава нещо в замяна на вниманието ти - да се държи мило, да може също да разчиташ на него, не говоря за материални неща, а за нормални човешки отношения. С времето ще успееш да погледнеш нещата отстрани и ще се чувстваш доволна от положените усилия.
Това е моят съвет - потърпи малко, отдръпни се от него и след време ще оцениш колко правилно си постъпила.

512, страхуваш се, нормално е, затова и на принципа "Дръж приятелите близо, а враговете още по-близо" искаш да е около теб, за да си върнеш чувството за контрол, да знаеш какво е намислил и евентуално да го омилостивиш. Бъди смела, да си смел не е да не се страхуваш, а да живееш въпреки страха, а и въпреки срама, защото той човек те и излага. Знай, че излага само себе си, а ако те застрашава потърси помощ, ако трябва и ограничителна заповед.
Иначе знаеш за съзависимостта, можеш да четеш по темата, но не прекалявай и с това, това са стари навици да търсиш грешката или грешка в себе си. Човек реагира на тормоза както може, няма един правилен начин и не означава, че нещо му има ако сбърка. Дръж дистанцията и се откажи от контрола върху него, който и без това никога не си имала. И се дистанцирай не, защото той ще таи надежди иначе, а заради себе си. Не отговаряш за този човек, както той не отговаря за теб щом си позволява тормоз. И имай предвид, че тези хора дресират жертвите си по метода на Павлов и е нормално да искаш да правиш каквото той би искал, но ще заместиш тези навици с други, както и мислите за него с други. Отдай се на почивка, на твоите неща, твоите хора, хобита, занимания и си отвличай вниманието. И имай търпение, няма да стане за ден, нито за година вероятно, но ще стане.

Бояна, Кралице, благодаря ви. Опитвам, старая се да правя всичко казано от вас. Но не винаги се получава. Благодаря за подкрепата. Момичета, радвам се, че ви има! Целувки и прегръдки!

Още не мога да се отърся от втълпеното ми убеждение, че съм некачествен човек и нищо добро не заслужавам. Още търся трохи внимание, външни валидации. Не мога да се понасям понякога.

Ева, какви са тези неща - заслужаваш само добро, и любов, и щастие! Ще дойдат, мила! Вярвай! Най-напред прости на себе си за моментните лоши мисли. И повярвай! На себе си повярвай! После прати несигурността по дяволите и се усмихни. Кажи си: Аз се познавам най-добре и знам, че съм добър човек! И хубавото ме чака зад ъгъла.

Благодаря ти за милите думи
Бедата е там, че хубавото е вече при мен, и любовта, и щастието. А мен още ме гонят старите призраци. Това е несправедливо спрямо човека до мен. Но вярвам, че ще се преборя.

Ех, много е тъжно как все готините хора ги налазват боклуци. Не те познавам, но си личи, че си хубав човек и не бива да имаш подобни мисли.
Важи и за останалите. Некачествени са екземплярите, които обсъждаме тук, не хората, попаднали на тях.

Кечър, благодаря ти за хубавите думи.
Но ние сами сме ги пуснали тези хора в живота си, повечето сме родили и деца от тях.
Най-големият ми страх е, че дъщеря ми ще попадне също в лапите на такъв, а синът ми може да стане такъв. Просто го виждам, разбирате ли - дъщеря ми е същата добродушна емпатична патица като мен, а синът ми ще прегази целия свят, за да постигне своето. Страхувам се, че няма да успея да ги възпитам правилно. Като гледам какъв плачевен пример съм самата аз... Бях дива, волна, свободомислеща бунтарка, с искри в очите и плам в душата. В последните години на брака си бях страхлива, напълно дресирана мишка. Преживяла съм наистина големи изпитания преди това, винаги съм била силна. А позволих на един мъж да ме смачка постепенно, да ме хване в преса, че и да се забавлява и гордее с мисълта, че ме е опитомил и подчинил, въпреки че е по-глупав и необразован (негови думи).
Как ще опазя дъщеря си от някой такъв? Как ще възпитам сина си да не бъде такъв?