МНОГОДЕТНИ МАМИ

  • 94 948
  • 729
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 40
Здравейте и благодаря за хубавата темичка   smile3525
Отдавна спря да ми пука как реагират хората за  третата принцеса ,но в началото беше психически тормоз от всички ,около мен все хора с по едно дете или такива с 10 годишни връзки без деца.Имало е и наистина нагли коментари от сорта на 'аз немога да рзбера защо не го махнеш"и колко рев изревах. В парка с корема и двете бяхме като циркова атракция,а сега като ги поведа на разходка и се чувствам като патица и малките патета отзат,всички сме много руси и колям купон Simple Smile)))))В началото ми беше мноого трудно и само слушах" казахме ти " но всичко взе да си идва по местата и няма по голяма радост,бебешките усмивки винаги са ме удивлявали ,неочаквано беше но е много хубаво Simple Smile

# 31
  • София
  • Мнения: 1 197
хората много обичат коментара '' казах ти!'' понякога имам чувството, че се радват когато ти е трудно, за да могат да ти го кажат с лежерна усмивка .... а понякога Е трудно ... и понякога се чувствам толкова слаба и безпомощна и виждам как се превръщам в чудовище, от което винаги ме е било страх ... да понякога имам нужда от помощ, но помощ няма .... когато стигна до дъното се наревавам и намирам сили да променя нещата и да се оттласна от него ... и тогава се чувствам толкова щастлива, че съм успяла да се справя сама! ....

# 32
  • София
  • Мнения: 1 110
Беше ми много трудно с близнаците и затова не исках и да чуя за трето дете. Мъжът ми все още ме навива за четвърто, но съм му казала да си търси друга кандидатка. Аз смятам да броя до три.  Mr. Green Иначе единият ми син ми казва: "Ха, ти и трето не искаше също, така че ще се навиеш и на четвърто!". Не знам откъде при него този ентусиазъм. Иначе, големите много ми помагат за бебето. Дори само да я забавляват, докато аз притичам до другата стая или пък да се изкъпя, пак ми е достатъчна помощ. Надявам се да не им умре ентусиазма по-нататък, като започне да им пипа по стаите и вещите.  Sunglasses
Моята бонбонка днес става на половин годинка. Черпя ви виртуално!   cook

Колкото до реакцията на околните, може би неволно и аз съм реагирала така преди, затова не съдя околните. Пък и не ми пука какво мислят, говорят. Важното е аз и семейството ми да сме добре.
Имам няколко приятелки с повече от две деца, няколко познати също. Като цяло вече не е рядко срещано явление и дано все да е така.

# 33
  • София
  • Мнения: 1 511
И аз се включвам с безброй нетактични вьпроси, опулени майки и ужасени бащи. Стресираме доста хора с появяването си на някои места, нооо има и много, които се радват на многочислеността ни.
Мога да цитирам злобни коментарчета:
" Пак ли момче?" При условие, че Марчето в момента на изказването е облечена в розово.  Shocked Дори да беше момче ПАК, какво от това?
" Не го очаквахте, нали?!" - "Беше планирано." отговарям аз. Отсреща  #Crazy

И още една смешка, големит ми син ме пита онзи ден:"Ще раждаш ли още бебенца?" Интересува се момчето.  Mr. Green

# 34
  • Асеновград
  • Мнения: 2 999
Здравейте отново !
Тъй като преди влизах чрез фейсбук профила а тази опция блокира, се наложи да направя нова регистрация.
Нетактични въпроси винаги ще има, важно е ние самите да сме доволни от избора си, а когато една майка е доволна и щастлива от избора си прави щастливи и децата които отглежда.

# 35
  • София
  • Мнения: 6 242
Ама не сме толкова многочислени пък. Все пак разликата дали ще са 2 или 3 деца, не е като да сме народили по 5-6-8... Като една снимка във фейса на сп. 9 месеца - един татко мечтаел да има 2ма сина и има, след 6 дъщери.  Laughing

# 36
  • Мнения: 419
И аз не мисля, че 3 деца са толкова много. Децата се гледат едно друго, големите помагат, с всяко следващо се научаваш все по-практично и ефективно да вършиш работата по гледането, по-малко ненужни дрехи и джунджурии да купуваш. В този ред на мисли бих казала, че само едно е "много"

# 37
  • София
  • Мнения: 6 242
Според мен стресът и промяната в семейството е най-много при появата на първото дете. После знаеш какво те чака, имаш много неща накупени, променили сте си режим, подредба в къщи и т.н.

# 38
  • Мнения: 1 563
Здравейте!   bouquet
Ще се радвам да се присъединя към вас. Мисля, че отговарям на изискванията  Laughing що се отнася до заглавието на темата.
За мен 3 деца са минимум, който исках да имам. По трудно ми беше с първите 2 и аз съм си поревавала от умора и безсилие да свърша всичко както трябва. Да не казвам и колко неща бях счупила от нерви  Embarassed. Сега гледам по леко на нещата. А за умората вече просто съм и свикнала.
А когато всички спят, се наслаждавам на тишината и разбирам, че ще заредя отново батериите за следващия ден и може би е точно това което искам.
А относно коментарите, аз съм ги чувала и от хора, които би трябвало да са близки и да те подкрепят и да се радват. Което е още по дразнещо, след като сами си ги гледаме и не обременяваме никого с нищо.

# 39
  • София
  • Мнения: 16 105
Аз отчитам един негатив на отглеждането на повече от две деца: дразня се на мамчета, които се оплакват колко е трудно да се гледа дете (при това здраво нормално дете). Не си позволявам да им го показвам това раздразнение, но не мога да не си призная, че го чувствам. Това "принцесеене" за мен е и слабост, и глезотия.

# 40
  • София
  • Мнения: 6 242
Ами то на някой и едно им е много, щото цапа, вдига шум, пречи им на спокойствието, зависи от нагласата и какво са очаквали с появата на детето.

# 41
  • София/Варна
  • Мнения: 2 413
Аз отчитам един негатив на отглеждането на повече от две деца: дразня се на мамчета, които се оплакват колко е трудно да се гледа дете (при това здраво нормално дете). Не си позволявам да им го показвам това раздразнение, но не мога да не си призная, че го чувствам. Това "принцесеене" за мен е и слабост, и глезотия.
Точно това и мен ме дразни. Слава Богу, нямам такива хора в близкото си обкръжение, но честно при разни сбирки ми се прикачват непознати дами да ми се жалват как им било трудно с едно или две деца, вече не можели да си живеят като едно време и нямало кога на една почивка да идат само с половинките си, че бабите не се наемали да им отглеждат отроците за повече от седмица-две.
По принцип се удържам да ги сдъвча, но не винаги ми се получава. Случва се да ги подтисна малко като им разкажа как си гледам сама 3-те деца, без помощ от бабите и как съм посетила държави в три континента с тях, без да са ми били пречка в живота.

# 42
  • София
  • Мнения: 2 635
Аз за съжаление имам близка роднина от кастата на "принцесите", която като разбра, че чакаме трето дете възкликна - "Ето, има си хора за всичко, вие сте по бебетата, ще раждате и вместо нас, аз имам кариера да правя!" Много криво ми стана, а сега не пропуска възможност да ни иронизира пред свекърва ми, където получава пълна подкрепа. Няма смисъл да и обяснявам, че и аз и съпругът ми сме с по две-три магистратури, аз правя докторантура, докато тя едва изкрета магистратурата, имаме кариера и доста повече места сме обиколили с двете си до момента деца, отколкото те с едно, бабите се включиха да помагат, откакто каката завърши първи клас, защото просто ваканциите са огромни и за разнообразие на децата, а тя при всяко разболяване мята детето при свекърва й, но така е - има си хора за всичко, а на някои децата в живота са просто, за да са като другите.

# 43
  • Варна
  • Мнения: 5 499
Недостатъка на трите деца го оценявам сега, като взеха да не искат да ни качат цялото семейство в такси.
А също и като се опитам да намеря някъде място било в хотел, било да идем на почивка. Всичко е за семейства с най-много две деца.
Не че засега не успявам да вместя ходенето ни някъде в минималния ни бюджет, ама е много трудно.
Само да не си помисли някой, че бих си заменила третото слънчице за малко удобства. Просто констатирам фактите.

# 44
  • Асеновград
  • Мнения: 2 999
Аз за съжаление имам близка роднина от кастата на "принцесите", която като разбра, че чакаме трето дете възкликна - "Ето, има си хора за всичко, вие сте по бебетата, ще раждате и вместо нас, аз имам кариера да правя!" Много криво ми стана, а сега не пропуска възможност да ни иронизира пред свекърва ми, където получава пълна подкрепа. Няма смисъл да и обяснявам, че и аз и съпругът ми сме с по две-три магистратури, аз правя докторантура, докато тя едва изкрета магистратурата, имаме кариера и доста повече места сме обиколили с двете си до момента деца, отколкото те с едно, бабите се включиха да помагат, откакто каката завърши първи клас, защото просто ваканциите са огромни и за разнообразие на децата, а тя при всяко разболяване мята детето при свекърва й, но така е - има си хора за всичко, а на някои децата в живота са просто, за да са като другите.
Много си права, но те са си такива и няма да ги промениш.Аз цял живот живея с такъв човек-майка ми-, цял живот я слушам как си намира оправдания ,че е родила само едно дете.А истината е,че тя ако е зависило от нея не е искала и едно самодостатъчна си е.До появата на малкия мрънкаше защо са ми две, а третото направо я хвърли в истерия  Laughing . Отдавна свикнах да не обръщам внимание кой какво казва, и да отстоявам собствените си решения.

Общи условия

Активация на акаунт