Домашно обучение?

  • 17 581
  • 88
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 5 259
Така на практика децата , какъв процент от материала научават в училище и какъв процент вкъщи?
Българската система е така замислена, че основното учене да се извършва вкъщи. Подготовката на уроците и написването на домашните често отнема даже повече време, отколкото продължава преподаването на самия урок. Разбира се невинаги е така, зависи от предмета, от класа и т.н. Но при всички положения се залага основно на ученето вкъщи. Без него не се получава.
Затова и учебният ден в българското училище е много по-кратък от учебния ден в някое немско училище например. При нас е предвидено време за усвояване на материала, което да се случи извън училище, а при тях няма такова нещо.

# 46
  • Мнения: 6 581
Така е. Само , че ако детето посещава занималня и се прибира в къщи след  8 часов престой в училище,  колко ефективно ще е ученето в къщи...Защото тук не става дума за писане на домашни , а за научаване на непредадения материал в училище.

Аз лично не бих се наела да обучавам детето си вкъщи, защото не съм подготвена . Не бих се справила. За мен тава е непосилна задача, но други родители вероятно биха се справили успешно.
За да има реална полза от образователната ни система ще са нужни промени. До колко , как и кога ще се осъществят те , не е ясно.

# 47
  • Мнения: 5 259
Занималнята е друго нещо. Тя служи основно за това, някой да гледа децата, докато родителите им са на работа, за да не стоят сами вкъщи, като междувременно използват времето и за подготовка на домашните.
В горните класове, когато децата спокойно могат да си стоят и сами вкъщи, няма занималня.
Ако един родител иска и има възможност да си обучава детето вкъщи, няма да опре до занималня  Wink


Аз лично не бих се наела да обучавам детето си вкъщи, защото не съм подготвена . Не бих се справила. За мен тава е непосилна задача,
Разбира се, хората могат и харесват да правят различни неща. За тези със страст към домашното образование обучението на детето не само, че не е трудност, а е вдъхновение и нещо, което е трудно да ги спреш да правят. Виж например потребителката kafiava какво е разказала по-горе. Детето не е попитало точно това, което тя му е отговорила. Тя буквално не е спряла. На въпроса какво е озонова дупка/озонов слой може да се отговори и с едно изречение, без да се налага непременно да се стигне до заравняване на формули, глюкоза, молекули и фотосинтеза. Темата може да бъде и безкрайна.
На човек с такава нагласа не му е трудно да обучава, трудно му е да намери кога да спре  Laughing
(Казвам го съвсем добронамерено, това не е критика)
Иначе разбира се, че на детето трябва да му обясняваш тогава, когато е готово да слуша и му е интересно да научи отговора. Когато не го интересува и не иска да знае, насила няма как да го научиш.

# 48
  • София
  • Мнения: 62 595
Така на практика децата , какъв процент от материала научават в училище и какъв процент вкъщи?
Българската система е така замислена, че основното учене да се извършва вкъщи. Подготовката на уроците и написването на домашните често отнема даже повече време, отколкото продължава преподаването на самия урок. Разбира се невинаги е така, зависи от предмета, от класа и т.н. Но при всички положения се залага основно на ученето вкъщи. Без него не се получава.
Затова и учебният ден в българското училище е много по-кратък от учебния ден в някое немско училище например. При нас е предвидено време за усвояване на материала, което да се случи извън училище, а при тях няма такова нещо.

Нима очакваш детето да научи, т.е. да упражни и затвърди материала само в училище, т.е. в редовните часове?  Е, да, ако е малък обем при сходен брой часове, то е елементарна сметката. Ограмотяването в началните класове е основно упражняване, за да се стигне до автоматизиране на писането, четенето и смятането. За другите предмети не отварям дума. Като цяло тук все ентусиастите са родители на деца, които все още не са тръгнали на училище или са малки ученици, и все още го няма осмислянето на опита с времето. Почти всеки родител със сносно образование си мисли, че може да обучава детето си вкъщи. Озоновата дупка е много интересна, но ако трябва всеки ден да си подготвен освен за основния ограмотителен процес да трябва да готвиш материал за озоновата дупка, за да го разкажеш наистина от научна гледна точка, с точност и компетентност, то ще се поозориш на края на първия-втория месец. Или ще ползваш книга за учителя? Wink

# 49
  • Мнения: 5 259
Нима очакваш детето да научи, т.е. да упражни и затвърди материала само в училище, т.е. в редовните часове?  
Точно така се процедира в много европейски държави, има си часове за затвърждаване и упражняване на материала.

За обучаващия родител нещо не си ме разбрала. Всеки човек си има някаква страст, с която не е нужно да бъде каран да се занимава, а дори не може да бъде спрян. За някои хора това е обучението на децата им. За тези, на които това не им е страст, от страни им изглежда като досадна работа, която изисква супер много труд, а за запаленият родител изглежда като възможност да се занимават точно с каквото най-много ги влече.

# 50
  • Мнения: 6 581
Очаквах, когато учителят влезе в клас да може да си предаде урока така, че когато го четеш втори път вкъщи,  да си припомниш  и затвърдиш преподаденото.
Очаквах, вече нямам никакви очаквания от държавните  училища .

По тази причина съм "за" ,всеки сам да избира формата на обучение за детето си.

Последна редакция: сб, 12 сеп 2015, 15:10 от Biserka_a

# 51
  • София
  • Мнения: 62 595
не става само с учене на неща, които са му страст на едно дете, а трябва да има знания по основните науки. Като възрастен човек вероятно го осъзнаваш. Може да не те кефи да учиш висша математика, обаче я учиш, щом ти е в програмата, а години по-късно осъзнаваш колко ти е полезна.
Да, за другите държави си права, но отчасти - и там се покрива минимумът, като в тукашните занимални, само дето му викат целодневно обучение, а и в другите държави се учи допълнително, само дето се дават пари за тютори.

Това за кой клас го питаш, Бисерка? Темата с учебниците не ми се засяга, то е ясно, покрай хвърлянето на мръсната вода ще хвърлите и бебето.

# 52
  • Мнения: 5 259
Имах предвид, че е страст на родителя да обучава детето си, а не че детето има страст към някаква тема.
Разговорите с теб винаги са като развален телефон  Confused

# 53
  • Мнения: 6 581
Allana,  да има такива родители. Нахъсани и със страст. Simple Smile  и с ресурс Simple Smile

Кое ,Андариел? Имаш предвид ,за кой клас споделям впечетления ли?

# 54
  • София
  • Мнения: 62 595
и с родителската страст е същото, освен ако родителят не е енциклопедист. Трябва хармонично развитие като знания във всички области, а докато са малки, да се развиват и по-силните и по-слабите страни.

# 55
  • Мнения: 11 870
И на мене ми е страст преподаването, дори съм преподавала една година в Университет/нищо от това, което се учи в училище/, обичам да се занимавам с детето.То не е от най-благоприятните за обучаване, но пак ми харесва да намирам способи за бързо и лесно усвояване на материала.

Със страст или не, много родители го правят.Замисляла съм се къде на шега, къде на истина, да правя "бартер" с някого, поне да разпределим предметите.

И все пак, мисля че усилията трябва да се насочат не към изнамиране на по-свободни форми на обучение, а към повишаване на качеството на самото обучение в училище.Трябва да имаме изисквания, а не всеки да се спасява поединично.
От първи клас детето влизаше с много преподаватели, мога да направя разлика от преподаване до преподаване.

Ясно, че трябват и упражнения у дома, но да се тръснат всички очаквания на родителите, не е много редно.
В повечето училища, говоря дори за начална степен , децата не отиват да учат в училище, отиват да издемонстрират наученото другаде .Ами, не е честно някак, не е равностойно дори.Ако щете- и финансово неравностойно е в доста случаи.


# 56
  • Мнения: 6 503
Може да не те кефи да учиш висша математика, обаче я учиш, щом ти е в програмата, а години по-късно осъзнаваш колко ти е полезна.
Андариел, не съм съгласна с това. никога не осъзнах практическия смисъл на материята по математика, преподавана ми след 7-ми клас (нищо, че имах само 6). както и на безкрайното наизустяване/ запаметяване на информация, която рано или късно "изветрява".
завърших и работя по хуманитарна специалност.
негативите на българското образование си ги отнесох яко в английския университет - неумения за структуриран анализ и критично мислене, за аргументирано изразяване, за формиранеи защита на теза без предварително зададени параметри, и т.н. преподавателите ми не бяха учудени, казаха, че българчетата идвали с липсата на такива умения. участвах с специалния занимания за придобиването им, защото тези ценни умения всъщност се учат. в добрите училища - още от първи клас.

# 57
  • София
  • Мнения: 62 595
Проблемът е, че когато човек се забие в числата, губи от поглед смисъла на задачата. но това изобщо е проблем, така да го нарека, на западно-европейската цивилизация, макар "решаването на задачи на хартия" да е метод с голяма сила. То много деца и в седми клас не могат да решат задачи с отношения и затова една учителка беше дала задача на родителска среща на родителите да заведат децата си в магазина и да ги накарат да купят по 300 грама сирене и да сметнат колко ще им излезе. Но от един момент нататък вече на гимназиално ниво може спокойно да се мине на по-сложните неща, защото нивото на абстракция е вече по-високо. индивидуалните особености също влияят. Аз и сега трудно схващам планиметрията, но не казвам, че е проблем на системата. Така или иначе аз трудно ще си я схващам цял живот, и в това няма да ми помогне никаква допълнителна програма, нито домашно обучение.
Ти бягаш от математиката, защото ти е трудно да я разбереш, но пропускаш, че това, което описваш за защитата на теза и т.н. е всъщност на същите принципи като в математиката. Просто трбябва трансфер от едно поле на друго. Отишла си в хуманитарна специалност, не в инженерна, а университетите си работят по свои правила. Бас държа, че продуктът на британската образователна система ще се срещне с трудности в друг университет в друга точка на света, където ще кажат "ау, тези англичани, една математика не могат да научат!"  Simple Smile Все едно да сравняваме две домакини, които казват, че правят баница - едната слага газирана вода, а друга направо майонеза. Със сигурност всяка от тях ще каже възмутено как другата не знаела, че баница се прави точно по определен начин - нейният начин.

Последна редакция: вт, 15 сеп 2015, 11:27 от Andariel

# 58
  • Мнения: 1 622
Аз съм привърженик на домашното обучение.
Законово не знам как се решава този проблем, но на базата на четири години учене в училище на сина ми, мога да споделя, че ако един родител има свободното време да се занимава с детето си, подход, желание, също така е бил добър ученик в училище, (иска ми се напиша, че има прилично образование, но даже не знам дали е нужно), няма никакъв проблем да се занимава с детето си у дома.
В тази връзка мисля, че освен любознателността на детето, е много важно и какво може родителят, не толкова какво иска.
Ние сме напредвали най-много, когато със сина ми се се занимавали самостоятелно. Мога да му помогна по всички предмети, кандидатствала съм с история и литература в университета, английският ми е ок, математиката също, учебният материал, който и без това е написан ужасно, го преразказвам много по-интересно.
Аз съм фен на домашното обучение.
Ако детето има подходяща среда, ходи на занимания от типа на спорт, чужд език, каквото и да било, среда няма да му липсва.
Относно темата за авторитета на госпожите и реда в училище, има и други начини да се учиш на авторитет, и без да се "калъпираш".
Така че, аз съм "за" Laughing
Поне до 7 клас.
 

# 59
  • Мнения: 105
Привет Ripple,
Ами да, почти съм на твоето мнение. Почти казвам, защото просто няма как два различни мозъка еднакво да мислят Simple Smile
Езикова гимназия съм завършила - с английски и немски. Математиката никога не ми е била проблем, но съвсем съзнателно, бунтарски, не учех, защото не харесвах учителя.
По химия наученото в училище ми е съвсем ярко - пак заради учителя - строга, но изискваща и обичаща дама.
Биология - горе-долу, учителката имаше амбиции да ни учи други неща - за живота. Литература - също.
Физика - кръгла нула, пак заради учителката, на която и беше абсолютно все едно дали ще сме в час или не, дали ще знаем за какво говори. Сега уча с детето.
с какво излиза - не съм учила каквото ми е на сърце, а в зависимост от случайния преподавател.
И като обсъждахме със съпруга ми домашното обучение и му споделям това (ние сме и съученици), и той се замисли и казва  - да, ако не беше Х. по математика, щях да продължа с математика.

Е това много ме притеснява - вероятността случайността да избере с какво ще се занимава човек през живота си. Или да трябва да прави късен нов избор. Може на някой такъв да му е пътя. Може да е по-добре. Кой знае!

Иначе аз мога да мисля. С юридическо образование съм и 10 години стаж като адвокат. Българският език и езиците са ми страст, много обичам да чета, с точните науки се справям Simple Smile Със сигурност е важен и родителят. Simple Smile

Иначе, напоследък не съм чела подробно, но ми се струва, че дискусията е придобила умерен и уважителен тон, за което благодаря на всички. Няма по-нормално от това да сме на различни мнения. Благодаря за споделеното, ще изчета всичко внимателно скоро.



Общи условия

Активация на акаунт