Може ли да се промени мъжът, или да продължавам напред?

  • 10 867
  • 74
  •   1
Отговори
15 ноем. 2015, 14:11 ч.
  • Мнения: 55
Здравейте,
Имам почти 10-годишна връзка и син на 1,5 години. Още от забременяването започнах да чувствам самота и пренебрегване от половинката. На всеки 1-2 месеца положението така ескалира, че нервите ми не издържат, става скандал, ревове, обяснявам му как не се чувствам ценена като майка, като жена, като приятел, пренебрегвана съм за сметка на всеки един негов приятел, критикувана съм за поведението ми, интелект, външност. При последната ситуация след два отказа да излезем двамата на кафе без детето (заради уговорки с приятели) и обещание петък вечер той да си остане вкъщи, в петък излязохме първо само двамата, след това решихме да пием по едно малко с двама негови приятели и след няколко "шеги" на тема той да излезе, а аз да се прибера, последва предложение към момчетата от негова страна да отидат на дискотека. Казах как съм се почувствала докато той се преобличаше и последва редовния коментар, че пак се надувам. Подобни ситуации се случват постоянно. След като си изплача очите пред него има момент на старания за около седмица и всичко се повтаря и повтаря. От скоро се улавям да мисля и дори сънувам как прекратявам взаимоотношенията ни, анализирам постоянно и обмислям всички емоционални и битови перипети. Малкото самочувствие, самоуважение и разум, които са ми останали крещят в мен, че аз заслужавам много повече и гарантирано мога да го получа от друг мъж след време, но сърцето ми не желае да губи всичко изградено дотук. Как и дали може да се промени егоистичен мъж, който често показва неуважение и пренебрегва половинката си, и я кара да се чувства зле?  Млади сме още (29), живота тепърва започва, появата на детето ме кара да размишлявам различно и със сигурност няма да съжителствам с някой, който не ме цени. Знам какво заслужавам и ме интересува има ли как да се променят нещата или колелото ще се върти още малко докато не се срина тотално и рязко, и безвъзвратно не реша да тегля чертата и да започна на чисто? Характерът ми е мекушав и често се колебая и анализирам, но колкото и рядко да е, когато си наумя да постигна дадена цел ставам толкова безкомпромисна и решителна, че я постигам на 100%
Моля за помощ и адекватен съвет за разрешаване на казуса

Последна редакция: пн, 16 ное 2015, 09:24 от Редактор*

# 1 15 ноем. 2015, 14:18 ч.
  • София
  • Мнения: 38 652
Точно колко пъти месечно излиза сам с приятели? По цяла нощ ли е или само вечерта?

# 2 15 ноем. 2015, 14:27 ч.
  • Мнения: 812
След като "сърцето ми не желае да губи всичко изградено дотук"се бори за промяна,но без сълзи и хленчене,това явно  и доказано не помага.
Помисли всеки един от вас се нуждае от своята лична свобода,но ти твоята все още не си я маркирала ,а неговата вече се затвърждава-може да обсъдите това и да стигнете до някакъв компромис.
"  аз заслужавам много повече и гарантирано мога да го получа" ето това е,което трябва никога да не забравяш .

# 3 15 ноем. 2015, 14:33 ч.
  • Мнения: 8
Според мен този мъж е типичният "нарцис" ( да не използвам някоя по-обидна дума) и със сигурност няма да се промени. Ако го заплашиш с раздяла, а той не иска да те загуби може и да започне да се преструва, но такъв характер няма как да се промени. Фактът, че няма респект към теб и си позволява да те унижава е достатъчен, за да прекратиш отношенията си с него. Със сигурност не е лесно щом имате и дете, но той пак ще си му бъде баща, а ти няма да си подтисната и унижавана жена. Постепенно така ще ти смачка самочувствието, че може и постепенно да се убедиш, че точно толкова заслужаваш. Решението ще го вземеш ти, аз не съм свидетел на вашите отношения, но ако това наистина е човек, който те пренебрегва, унижава, критикува (от това, което си написала така изглежда), тогава имаш пълно основание да не го търпиш.

# 4 15 ноем. 2015, 14:35 ч.
  • Мнения: 55
По неговите думи почти не излиза, по моите прекалява. Десетки пъти съм му казвала, че не искам да го спирам да излиза, искам да получа полагащото ми се внимание и загриженост към личноста ми, искам веднъж да помисли първо за мен преди за себе си или за приятелите си. Тъпо е защото в една връзка партньорите трябва да са равнопоставени, а аз не виждам каква е тази равнопоставеност, при която той ходи на работа и има нужда да разпусне, а аз съм по майчинство и "работя" 24/7, нямам желание за много излизания, а просто да се чувствам ценена, уважавана и обичана, да се чувствам значима, а не някаква даденост, която ще търпи и мълчи вечно.
А преди не беше така, незнам кога точно и защо започнаха да се пропукват нещата. Имам чувството, че с раждането аз рязко си промених приоритетите, а той сякаш се е комплекситал, че виждаш ли аз се опитвам да го държа вкъщи и да го правя пенсионер.  Интересно ако аз започна да излизам постоянно насам-натам и го оставям той да гледа детето

Последна редакция: нд, 15 ное 2015, 14:42 от Keep_calm

# 5 15 ноем. 2015, 14:41 ч.
  • Мнения: 8
Цитат на: Keep_calm в нд, 15 ное 2015, 14:35
По неговите думи почти не излиза, по моите прекалява. Десетки пъти съм му казвала, че не искам да го спирам да излиза, искам да получа полагащото ми се внимание и загриженост към личноста ми, искам веднъж да помисли първо за мен преди за себе си или за приятелите си. Тъпо е защото в една връзка партньорите трябва да са равнопоставени, а аз не виждам каква е тази равнопоставеност, при която той ходи на работа и има нужда да разпусне, а аз съм по майчинство и "работя" 24/7, нямам желание за много излизания, а просто да се чувствам ценена, уважавана и обичана, да се чувствам значима, а не някаква даденост, която ще търпи и мълчи вечно

Напълно възможно е да си поизнервена от това, че ти стоиш вкъщи, а той работи, има социален живот, излиза, но все пак би трябвало да прояви разбиране към теб. Детето е общо, не само твой ангажимент. Критиките, обаче за които спомена са напълно недопустими. Освен това явно не отделя достатъчно време за вас двамата иначе едва ли би се дразнила от това, че понякога излиза с приятели.Явно балансът е нарушен или напълно липсва.

# 6 15 ноем. 2015, 14:49 ч.
  • Мнения: 55
Да, изнервена съм много. Баланса май направо липсва. Яд ме е, че няма как да накараш някой да си промени приоритетите без самия той да чувства, че това е правилната подредба. Аз не съм някоя грозна лелка, гледаща сериали и бъркаща манджи, която тотално да е изгубила облика си от началото на връзката и която да е заслужила това отношение. Съпругите и майките трябва да се боготворят, но никой не оценята усилията които полагаме във всяко отношение. При мен поне не

# 7 15 ноем. 2015, 14:55 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Цитат на: Keep_calm в нд, 15 ное 2015, 14:11
Здравейте,
Имам почти 10-годишна връзка и син на 1,5 години. Още от забременяването започнах да чувствам самота и пренебрегване от половинката. На всеки 1-2 месеца положението така ескалира, че нервите ми не издържат, става скандал, ревове, обяснявам му как не се чувствам ценена като майка, като жена, като приятел, пренебрегвана съм за сметка на всеки един негов приятел, критикувана съм за поведението ми, интелект, външност. При последната ситуация след два отказа да излезем двамата на кафе без детето (заради уговорки с приятели) и обещание петък вечер той да си остане вкъщи, в петък излязохме първо само двамата, след това решихме да пием по едно малко с двама негови приятели и след няколко "шеги" на тема той да излезе, а аз да се прибера, последва предложение към момчетата от негова страна да отидат на дискотека. Казах как съм се почувствала докато той се преобличаше и последва редовния коментар, че пак се надувам. Подобни ситуации се случват постоянно. След като си изплача очите пред него има момент на старания за около седмица и всичко се повтаря и повтаря. От скоро се улавям да мисля и дори сънувам как прекратявам взаимоотношенията ни, анализирам постоянно и обмислям всички емоционални и битови перипети. Малкото самочувствие, самоуважение и разум, които са ми останали крещят в мен, че аз заслужавам много повече и гарантирано мога да го получа от друг мъж след време, но сърцето ми не желае да губи всичко изградено дотук. Как и дали може да се промени егоистичен мъж, който често показва неуважение и пренебрегва половинката си, и я кара да се чувства зле?  Млади сме още (29), живота тепърва започва, появата на детето ме кара да размишлявам различно и със сигурност няма да съжителствам с някой, който не ме цени. Знам какво заслужавам и ме интересува има ли как да се променят нещата или колелото ще се върти още малко докато не се срина тотално и рязко, и безвъзвратно не реша да тегля чертата и да започна на чисто? Характерът ми е мекушав и често се колебая и анализирам, но колкото и рядко да е, когато си наумя да постигна дадена цел ставам толкова безкомпромисна и решителна, че я постигам на 100%
Моля за помощ и адекватен съвет за разрешаване на казуса
Мисля си, че този мъж не се е променил изведнъж.
Няма как 10 години да е мил, любящ и ценящ, и след раждането на детето да се превърне в антипода си.
Не знам колко години сте живели заедно, но някъде там си затвърдила ергенските му навици и незачитането.
Не виждам как ще го промениш- не е дете до 7г. възраст.
Предложи му вариант- събота и неделя да се грижи той за детето, а ти да излизаш с приятелки.
Пък той да ходи с приятели по дискотеки- след като не иска да поеме ангажиментите на женен с дете.
Ако не схване " намека", му кажи, че ще почнеш на чисто, като за начало, докато се устроиш и набереш скорост, ще му оставиш той да гледа детето.
Ако пак не вдене, не си губи времето.

# 8 15 ноем. 2015, 15:05 ч.
  • Мнения: 8
Напълно те разбирам. Според мен ти инвестираш много повече във вашата връзка, отколкото той и затова така се чувстваш. Няма как да вървят нещата така. Той как ти отговаря, когато му казва как се чувстваш? Освен това какъв е неговят принос във вашите отношения - например:

Кой от двамата дава предложения къде да прекарате отпуска, почивни дни? Кой първи хваща другия за ръка, приближава се за целувка? От кой идва инициативата за секс (е то, мъжете по принцип са си все навити в повечето случаи та това не е толкова показателно)? Правите ли си някакви изненади от време на време? Вечери, романтични преживявания?  Кой първи заговаря за отношенията помежду ви, за бъдещи планове? След поредната караница кой първи протяга ръка към помирение? Как общувате - кой се интересува повече от ежедневието на другия? Мисля, че ако си отговориш на тези въпроси ще ти стане по-ясно дали даваш много повече отколкото получаваш и съответно от там се натрупва това напрежение.

И още нещо: ме си мисли, че губиш всичко изградено до тук, ако решиш да го напуснеш. Напротив, продължаваш да губиш още време, ако не си с подходящия човек. Това не означава, че те съветвам на всяка цена да го оставиш. Просто, ако прецениш, че не си струва да продължаваш с него, това не е причина да останеш, защото така и така не вървят нещата, нищо не губиш.

Последна редакция: нд, 15 ное 2015, 15:12 от Loredana_Unica

# 9 15 ноем. 2015, 15:09 ч.
  • Мнения: 5 710
Доколкото разбирам той си има свой живот, кръг и интереси,  а твоят е отдаден него и детето ви.
В тази ситуация по-скоро бих помислила върху моя начин на живот, отколкото да променям неговия.
Мисля, че много жени разбират брака, като буквално оковаване на двама души. Това за мен е грешка.

# 10 15 ноем. 2015, 15:20 ч.
  • Мнения: 8
Цитат на: 10 c`s в нд, 15 ное 2015, 15:09
Доколкото разбирам той си има свой живот, кръг и интереси,  а твоят е отдаден него и детето ви.
В тази ситуация по-скоро бих помислила върху моя начин на живот, отколкото да променям неговия.
Мисля, че много жени разбират брака, като буквално оковаване на двама души. Това за мен е грешка.



С това съм съгласна. Ти също трябва да имаш твои интереси, хобита, приятели и време да излизаш с тях. в никакъв случай връзката не трябва да е "оковаване", но все пак си отговри на горните въпроси, за да разбереш дали проблемът е, че ти си се "вкопчила" в него поради липса на свой живот или наистина той не прави нищо за вашите отношения и имаш основание да се чувстваш пренебрегната.

# 11 15 ноем. 2015, 15:21 ч.
  • Мнения: 55
Цитат на: Loredana_Unica в нд, 15 ное 2015, 15:05
Напълно те разбирам. Според мен ти инвестираш много повече във вашата връзка, отколкото той и затова така се чувстваш. Няма как да вървят нещата така. Той как ти отговаря, когато му казва как се чувстваш?

Отговаря, че ще спре да излиза, аз му казвам, че не иска да спира, а понякога да се сеща за мен, да не ме третира като детегледачка и домашна помощница.

Освен това какъв е неговят принос във вашите отношения - например:
Кой от двамата дава предложения къде да прекарате отпуска, почивни дни? Кой първи хваща другия за ръка, приближава се за целувка?
Целувката е вечер като се прибере от работа, а като тръгне да излиза са по няколко (сякаш доволен че изчезва и иска да ме омилостиви)

От кой идва инициативата за секс (е то, мъжете по принцип са си все навити в повечето случаи та това не е толкова показателно)?

И от двамата

Правите ли си някакви изненади от време на време? Вечери, романтични преживявания?  

Напоследък много рядко

Кой първи заговаря за отношенията помежду ви, за бъдещи планове?

Аз, аз, аз, аз

След поредната караница кой първи протяга ръка към помирение?

Да кажем, че той

Как общувате - кой се интересува повече от ежедневието на другия?

Аз от неговото, той от моето (какво сме правили с детето, ял ли е, спал ли е бла бла)
Мисля, че ако си отговориш на тези въпроси ще ти стане по-ясно дали даваш много повече отколкото получаваш и съответно от там се натрупва това напрежение.

И още нещо: ме си мисли, че губиш всичко изградено до тук, ако решиш да го напуснеш. Напротив, продължаваш да губиш още време, ако не си с подходящия човек. Това не означава, че те съветвам на всяка цена да го оставиш. Просто, ако прецениш, че не си струва да продължаваш с него, това не е причина да останеш, защото така и така не вървят нещата, нищо не губиш.

# 12 15 ноем. 2015, 15:21 ч.
  • Мнения: 812
Видях,че това не е първият ти пост свързан с мъжът ти-нещата май никак не са се променили?
Струва ми се ,че отдавна си намерила някои отговори,но докога ще плащаш тази цена за това щастие,което ти се поднася.
Опитай се да си представиш картинката след няколко години ,когато детето вече е по-голямо-какво виждаш?
Промяна трябва да има,но нека първо започне от теб самата.

# 13 15 ноем. 2015, 15:31 ч.
  • Мнения: 55
Не е първия пост и всичко се повтаря ли повтаря. Натрупване на напрежение, избухване от моя страна, признание от него че съм права, вееменно затишие, натрупване на напрежение.

Вече някак спрях да се трогвам от любовни обяснения и обяснения как съм била права. И кво като съм?

Иска ми се да взема детето и да се преместя, но жилището, в което мога да ида е на замазка и шпакловка, има някои уреди в кашони, а няма как детето да ходи на ясла (дори до възрастта за ясла има още 8 месеца), в работата ми не мога да си позволя болнични (дори и годишния отпуск ползвам наполовина) ако се разболее. На  баби не мога да разчитам

# 14 15 ноем. 2015, 15:44 ч.
  • Мнения: 8 917
Хич, не мисля, че мъжът ти ще се промени - та той е на 29 и е прекарал последните 10 години във връзка. Според мен вече му е омръзнало да играе на семейство и цялото му поведение го показва - три дни е мил, за да не му пилиш на главата и да не му разваляш спокойствието, после си живее неговия и живот и така отново и отново.

Според мен ти също си стигнала до отговори, но те просто не те устройват - поради какви причини, не мога да знам.

Следвай сърцето си, но носи със себе си и разума  Peace

# 15 15 ноем. 2015, 15:50 ч.
  • Мнения: 8
keep calm, сега и аз погледнах старите ти постове. С такъв човек ме съмнява, че някога ще си щастлива. Та той не проявява никаква грижа към теб, абсолютно нехайство. Животът е само един, така ли смяташ да го прекараш. Моя позната след години нещастен живот със съпруга си се докара до депресия и панически атаки. Подреди си нещата и действай. Всяка промяна е трудна, но после всичко се подрежда, няма как.

# 16 15 ноем. 2015, 16:22 ч.
  • Мнения: 812
Може да прозвучи грубо,но все пак ще те попитам От какво те е страх да направиш първата крачка към промяната?

# 17 15 ноем. 2015, 16:32 ч.
  • Мнения: 1 793
Цитат на: Like_Smoke в нд, 15 ное 2015, 15:44
Хич, не мисля, че мъжът ти ще се промени - та той е на 29 и е прекарал последните 10 години във връзка. Според мен вече му е омръзнало да играе на семейство и цялото му поведение го показва - три дни е мил, за да не му пилиш на главата и да не му разваляш спокойствието, после си живее неговия и живот и така отново и отново.

И аз съм на същото мнение. "Игра на семейство" е много точно казано. Още му се беснее на човека, зависи и дружките му какви са - ако са свободни електрони, без деца, без отговорности - вероятно начинът им на живот изглежда силно привлекателен.

Според мен с това, че непрекъснато те критикува, се опитва подсъзнателно да те накара да поемеш отговорност за раздялата ви. Колко ще се мъчите зависи от теб или евентуално от някоя амбициозна нова девойка.

# 18 15 ноем. 2015, 17:25 ч.
  • София
  • Мнения: 38 652
Цитат на: doroti1 в нд, 15 ное 2015, 16:22
Може да прозвучи грубо,но все пак ще те попитам От какво те е страх да направиш първата крачка към промяната?


От това, че е с малко дете в майчинство 2ра година.
Най-тежкия период в живота на една жена.
Моят съвет е - изчакай малко, поне докато детето тръгне на градина, виж как ще се чувстваш и тогава действай.

# 19 15 ноем. 2015, 17:51 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Keep_calm в нд, 15 ное 2015, 14:49
Съпругите и майките трябва да се боготворят
Не, не трябва
може би всичко се случва за да научиш тоя урок

# 20 15 ноем. 2015, 18:01 ч.
  • Мнения: 812
Цитат на: L'Agent в нд, 15 ное 2015, 17:25
Цитат на: doroti1 в нд, 15 ное 2015, 16:22
Може да прозвучи грубо,но все пак ще те попитам От какво те е страх да направиш първата крачка към промяната?


От това, че е с малко дете в майчинство 2ра година.
Най-тежкия период в живота на една жена.
Моят съвет е - изчакай малко, поне докато детето тръгне на градина, виж как ще се чувстваш и тогава действай.
Не мисля ,че е само това.Аз също съм го минала този период и от опит смея да твърдя,че с дете в детската градина не е по-леко-адаптацията на детето,заболяванията и куп други неща.
Когато човек иска нещо-намира начин, а когато не иска-намира оправдание.
Преди 16 години аз самата трябваше да намеря своя път,бях изправена пред избор,за който платих скъпо,но не съжалявам и към този момент съм в спокойна и сигурна среда.
Аз се страхувах от новото начало,от това че трябваше да паднат маските,да сваля своите карти,да понеса всичките последици от промяната.Пътят ми беше труден,но пък разбрах че щастие се гради само тогава когато си готов да поемеш и битката за него.

# 21 15 ноем. 2015, 18:09 ч.
  • Мнения: 55
Цитат на: L'Agent в нд, 15 ное 2015, 17:25
Цитат на: doroti1 в нд, 15 ное 2015, 16:22
Може да прозвучи грубо,но все пак ще те попитам От какво те е страх да направиш първата крачка към промяната?


От това, че е с малко дете в майчинство 2ра година.
Най-тежкия период в живота на една жена.
Моят съвет е - изчакай малко, поне докато детето тръгне на градина, виж как ще се чувстваш и тогава действай.

Това си мисля последните два дни, но времето е прекалено дълго, за да се повтарят и повтарят ситуациите. Много ми е тъжно да мисля, че ако го нямаше детето вече щях да съм на съвсем друго място и в съвсем друго положение. Искам да кажа, че щях да си събера парцалките, да тегля една майна и каквото сабя покаже. Само мога да съжалявам, че майчинството през втората година не е като първата и че не мога да си позволя с 340 лева битовите разходи, разходите за детето и мен, и ипотека

# 22 15 ноем. 2015, 18:19 ч.
  • Мнения: 812
Преди детската градина има ясла ,не една или две майки пускат по-рано децата.

# 23 15 ноем. 2015, 19:07 ч.
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Авторката , отиди в "Родители отглеждащи сами децата си"
не си първата нито последната жена с такъв кретен  Mr. Green
Там ще ти дадат адекватни и работещи съвети ако искаш нещо да промениш.
С мрънкане не става , думи , приказки ...... трябва си действие  Peace

Времето си минава , ти ще си левитираш , ще пускаш теми и така до безкрай  Mr. Green
Може и той да те напусне накрая , ама на дали ще ти направи тази услуга  Sunglasses

# 24 15 ноем. 2015, 19:09 ч.
  • Мнения: 1 196
Семеен мъж на дискотека с приятели - жени ли свалят ??? На дискотека се ходи да се танцува и пие,/и да се свалят мацки/, не ми се вярва да си танцуват ,,по мъжки,,.... Не прибързвай с раздялата, при услови,че няма къде да отидеш и баби няма да помагат. Това което бих те посъветвала, ти него не можеш го спреш да излиза,ами поне да е по равно, почни и ти,оставяй му детето и отивай на дискотека...,подготвяй се преди това час,гримове,лакове,полички...
 Най - вероятно той тогава може да преосмисли държанието си /евентуално,, /.... Peace

# 25 15 ноем. 2015, 19:12 ч.
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Цитат на: Keep_calm в нд, 15 ное 2015, 18:09
Скрит текст:
Цитат на: L'Agent в нд, 15 ное 2015, 17:25
Цитат на: doroti1 в нд, 15 ное 2015, 16:22
Може да прозвучи грубо,но все пак ще те попитам От какво те е страх да направиш първата крачка към промяната?


От това, че е с малко дете в майчинство 2ра година.
Най-тежкия период в живота на една жена.
Моят съвет е - изчакай малко, поне докато детето тръгне на градина, виж как ще се чувстваш и тогава действай.

Това си мисля последните два дни, но времето е прекалено дълго, за да се повтарят и повтарят ситуациите. Много ми е тъжно да мисля, че ако го нямаше детето вече щях да съм на съвсем друго място и в съвсем друго положение. Искам да кажа, че щях да си събера парцалките, да тегля една майна и каквото сабя покаже. Само мога да съжалявам, че майчинството през втората година не е като първата и че не мога да си позволя с 340 лева битовите разходи, разходите за детето и мен, и ипотека
Еми търпи си тогава и пускай теми , дано почустваш облекчение  Hug

Пробвай съвети като на AnnNikol може и да има ефект.

# 26 15 ноем. 2015, 21:13 ч.
  • Мнения: 8 917
Цитат на: AnnNikol в нд, 15 ное 2015, 19:09
Това което бих те посъветвала, ти него не можеш го спреш да излиза,ами поне да е по равно, почни и ти,оставяй му детето и отивай на дискотека...,подготвяй се преди това час,гримове,лакове,полички...
 Най - вероятно той тогава може да преосмисли държанието си /евентуално,, /.... Peace

Мислиш ли?
Аз, не.

# 27 15 ноем. 2015, 21:44 ч.
  • Мнения: 5 513
В годините преди да се роди детето ,като говорехте за дете той как реагираше?
Не разбрах,колко пъти в месеца излиза той.Ти какво искаш от него,как да се държи,какво да прави или да не прави?
Искаш да излизаш с него,а не можеш или не искаш той излиза изобщо или той излиза и не иска да те вземе?
Имам чувството,че си родила детето за да го задържиш този мъж или да получиш по-голямо уважение от него и сега си разочарована ,че не се е получила и гневна ,защото детето е пречка за нов живот за теб.
Както и да го погледнеш,колкото и да помага мъжа не е равно на  грижите ,които полага майката.
Намери си свои хобита,извикай си баба да ти помага,гледачка почасово,ходи на детски кът...намери начин да се забаваляваш заедно с детето без него.

# 28 15 ноем. 2015, 22:29 ч.
  • Мнения: 1 844
Няма да се промени, големи хора не се променят, още повече притиснати от увещанията или скандала на дългогодишна съпруга, проповядваща мотото, че жените трябва да се боготворят. / с което аз между другото съм съвсем удобно съгласна/
Хората се променят / доколкото е възможно/ само и единствено от личен интерес и водени от вътрешен, личен мотив. С външен натиск не става.
Дали има вариант да спре да излиза толкова? О, да. Вероятно все ще се находи някога - след година или след 20.
Дали обаче ще се превърне в мъжа, който смяташ за достоен да бъде твоя съпруг - едва ли. Този мъж поставя себе си на първо място, пред теб и детето. Излизането с приятели може да бъде заменено с нещо друго, което му харесва, но то няма да е да стои с теб, в приятна, спокойна обстановка, разтривайки краката ти и правейки ти чай /примерно/.
Има една порода мъже, които са всеотдайни и прекрасни, само докато са много силно влюбени.
После, когато влюбеността премине, но все пак му е ок във връзката, стават "поносими" - хем си гледат своя кеф, хем чат пат хвърлят по някоя готина сламка, за която жената да се хване / в случая седмица доброта след скандал, няколко целувки преди да излезе към запоя/
Оттук насетне жената или се примирява, или прави решителна крачка. Всъщност, решителната крачка винаги е печеливша. Тя е единственото, което евентуално може да го промени / ако му пука и не иска да те загуби/ Ако не му пука, крачката е още по-печеливша. Сваля маските и човек вижда ясно колко по-разумно е понякога да разбиеш всичко, което си градил досега, ако то не те прави истински щастлив.

# 29 16 ноем. 2015, 09:48 ч.
  • София
  • Мнения: 17 322
От моят опит, започне ли жената да мисли за раздяла в такива детайли, да си я представя, да обмисля къде и с какви пари ще живее, ще се раздели в един момент, въпросът е колко време от живота си ще изгуби, докато стигне дотам.
Мъжът няма да се промени, то реално това е и проблемът - че един родител трябва да се промени след раждането на детето, а той не иска.
Аз го преживях с бившия ми мъж, всичко ни беше наред преди детето, излизания, приятели, купони .. само че след детето няма как вече да се случват тези неща и аз се приспособих към това, а той не пожела. И така, аз си гледах детето (работата, домакинството и каквото там се сетиш), а той продължаваше да си живее сякаш е на 20 и няма дете. Той впрочем и досега така си живее, само че, слава богу, далече от мен.
Аз загубих твърде много години да стигна до раздялата, синът ми беше на 6г като най-сетне го направих и то защото вече толкова много ни се бяха разделили световете, че той си живееше паралелен живот с други жени. Аз бях скучна лелка у дома, той си живееше живота с 19-20 годишни любовници.

Като ти приключи майчинството, имаш ли работа, на която да се върнеш? Добре платена ли е? Можеш ли да си позволиш бавачка за когато детето е болно или евентуално родителите ти могат ли да помагат?
Аз се справях финансово, но с гледането на детето като е болно и след това пред огромните ваканции нямаше да се справя без безценната помощ на родителите ми. Макар, че са в друг град и не е имало как да ми помагат в ежедневието, винаги съм знаела, че ги имам като гръб за такива екстрени ситуации.

# 30 16 ноем. 2015, 11:11 ч.
  • Мнения: 553
Не се отказвай от изграденото! Може да е синдрома ТАТКО ЗА ПЪРВИ ПЪТ. Повечето мъже изведнъж стават задници като видят какво всъщност е да имаш дете (ангажимент). Подсъзнателно си измислят причини да се отърват от хаоса вкъщи. Като се сетя за мъжът ми с първото дете, го мразя от дън душа. Такива неща ми е казвал - не съм била жена, не съм можела да създам уют...Гадост и отврат! Беше на 30 години и много му се ходеше ... Сега си признава, че тогава най-много му се излизало! И на мен ми се е излизало, но нямам избор, а той има.... Точно втората година на детето беше кошмарна - бях сигурна, че ще се разведа и знаех точно къде ще отида и какво ще правя! Ето ме сега - децата поотраснаха и много им се радва! Ти си познаваш човека! Все пак сме заедно за да сме и в трудностите. Първото дете е предизвикателство и борба....Аз винаги избирам първо да се боря, преди да се откажа!
Тук във форума много бързо дават съвет за раздяла. Не се променял голям човек. Напротив - моя мъж много се промени, двамата оформяхме един на друг мирогледите си. В скандалите си казвахме и важни неща. Много е важно да си казваме всичко. Провери първо дали вашия случай не е като нашия!

Последна редакция: пн, 16 ное 2015, 11:17 от praschinka

# 31 16 ноем. 2015, 11:17 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Keep_calm в нд, 15 ное 2015, 14:11
Здравейте,
Скрит текст:
Имам почти 10-годишна връзка и син на 1,5 години. Още от забременяването започнах да чувствам самота и пренебрегване от половинката. На всеки 1-2 месеца положението така ескалира, че нервите ми не издържат, става скандал, ревове, обяснявам му как не се чувствам ценена като майка, като жена, като приятел, пренебрегвана съм за сметка на всеки един негов приятел, критикувана съм за поведението ми, интелект, външност. При последната ситуация след два отказа да излезем двамата на кафе без детето (заради уговорки с приятели) и обещание петък вечер той да си остане вкъщи, в петък излязохме първо само двамата, след това решихме да пием по едно малко с двама негови приятели и след няколко "шеги" на тема той да излезе, а аз да се прибера, последва предложение към момчетата от негова страна да отидат на дискотека. Казах как съм се почувствала докато той се преобличаше и последва редовния коментар, че пак се надувам. Подобни ситуации се случват постоянно. След като си изплача очите пред него има момент на старания за около седмица и всичко се повтаря и повтаря. От скоро се улавям да мисля и дори сънувам как прекратявам взаимоотношенията ни, анализирам постоянно и обмислям всички емоционални и битови перипети.
Малкото самочувствие, самоуважение и разум, които са ми останали крещят в мен, че аз заслужавам много повече
Скрит текст:
и гарантирано мога да го получа от друг мъж след време, но сърцето ми не желае да губи всичко изградено дотук. Как и дали може да се промени егоистичен мъж, който често показва неуважение и пренебрегва половинката си, и я кара да се чувства зле?  Млади сме още (29), живота тепърва започва, появата на детето ме кара да размишлявам различно и със сигурност няма да съжителствам с някой, който не ме цени.
Знам какво заслужавам и ме интересува има ли как да се променят нещата или колелото ще се върти още малко докато не се срина тотално и рязко, и безвъзвратно не реша да тегля чертата и да започна на чисто?
Скрит текст:
Характерът ми е мекушав и често се колебая и анализирам, но колкото и рядко да е, когато си наумя да постигна дадена цел ставам толкова безкомпромисна и решителна, че я постигам на 100%
Моля за помощ и адекватен съвет за разрешаване на казуса
Да, заслужаваш много, много повече.Заслужаваш любов, обич, уважение, лоялност, подкрепа и съпричастност.
От кого ще ги получаваш, зависи само от теб.
А той няма да се промени.
Според описанието ти:връзката ви е почти изчерпана, на него му е скучно, тъпо, безинтересно у дома с теб и детето ви, търси нови хоризонти и приключения.
Дори и на челна стойка да ходиш, за да го впечатлиш и да го задържиш в къщи и до теб, не мисля, че ще се получи.Ще се помъчите още малко, и един от двама ви ще сложи край.
А може да се намеси трети (без значение при теб или при него)и да ви реши дилемата.

Не съм чела отговорите, отговарям на първия пост, ако се повтарям, сори.

# 32 16 ноем. 2015, 11:28 ч.
  • Мнения: 453
То какво да се променя, като обичаш някого няма да му причиниш такова нещо, ще се бориш. Разбира се борбата трябва да е взаимна, а не както в твоя случай да се мъчиш да спечелиш уважението и вниманието, а той само да отвръща глава. Фактически от казаното горе изглежда, че те приема за даденост. Ако имаш възможност отиди при родителите си известно време, може би така ще се успокоите и той дано  усети липсата ти.

# 33 16 ноем. 2015, 11:29 ч.
  • София
  • Мнения: 38 652
Скрит текст:
Цитат на: praschinka в пн, 16 ное 2015, 11:11
Не се отказвай от изграденото! Може да е синдрома ТАТКО ЗА ПЪРВИ ПЪТ. Повечето мъже изведнъж стават задници като видят какво всъщност е да имаш дете (ангажимент). Подсъзнателно си измислят причини да се отърват от хаоса вкъщи. Като се сетя за мъжът ми с първото дете, го мразя от дън душа. Такива неща ми е казвал - не съм била жена, не съм можела да създам уют...Гадост и отврат! Беше на 30 години и много му се ходеше ... Сега си признава, че тогава най-много му се излизало! И на мен ми се е излизало, но нямам избор, а той има.... Точно втората година на детето беше кошмарна - бях сигурна, че ще се разведа и знаех точно къде ще отида и какво ще правя! Ето ме сега - децата поотраснаха и много им се радва! Ти си познаваш човека! Все пак сме заедно за да сме и в трудностите. Първото дете е предизвикателство и борба....Аз винаги избирам първо да се боря, преди да се откажа!
Тук във форума много бързо дават съвет за раздяла. Не се променял голям човек. Напротив - моя мъж много се промени, двамата оформяхме един на друг мирогледите си. В скандалите си казвахме и важни неща. Много е важно да си казваме всичко. Провери първо дали вашия случай не е като нашия!
Peace

Съгласна съм с Прашинка. И моят мъж беше така с първото дете. Не е излизал нощем или нещо такова, обаче хич го нямаше и се държеше лошо или неадекватно. Добре, че беше майка му! Колко пъти съм си правила планове за раздяла!
Раздялата изглежда лесен изход, но по-добре е  да се борите за семейството.

Сега ММ се е променил тотално - готви, гледа децата, подкрепя ме за работата, и още, и още.

# 34 16 ноем. 2015, 11:49 ч.
  • Мнения: 1 792
С риск да бъда освиркана и разчекната от повечето съфорумки - всяка монета си има две страни, както и всяка връзка - мъжът и жената.

Че е той - не се е находил, явно не се е. С 10 години връзка и то от тийнейджърство не се е наживял и сега се е сетил. Малко мъже не минават през такъв период. Жалкото е, че го прави чак сега, след като вече имате дете.

Но другата страна на монетата съм я гледала покрай мен няколко пъти. А именно - жената забременява и целия й свят става детето. И много често се получава следната ситуация: светът на жената започва да се върти около не/ново/роденото. Мъжът не може да си намери мястото в този свят, понеже много силно ме съмнява на някой мъж така изведнъж и от началото на бременността да му дойде идеята за бащинството и да знае какво, кога, как трябва да направи. Жената не му помага, понеже не й се разправя, няма нерви да обяснява по 3 пъти как се сменя памперс, когато може да го свърши много по-бързо и качествено сама, не й се обяснява как се облича/храни/приспива/успокоява бебето, защото просто ще си го свърши сама. Той не се и натиска, понеже се чувства несигурен, пък и му е по-лесно да не го занимават с такива неща, които изобщо не му идат отръки. Съвсем по-лесно му е да каже "Това са женски работи...". Така в крайна сметка той остава изолиран от отглеждането на детето благодарение не само на жената, но и на себе си. И той почва да си мисли, че е много лесно да гледаш детето, защото го наблюдава само от страни, а предполагам, че всички знаем или поне можем да си представим как се чувства жената в тази ситуация.

Не мога да твърдя, че вашият случай е такъв, но искам да ти дам и друга гледна точка. Да определено е много лесно да ти кажем да го напуснеш, но дали това е правилното? Дали пък тази ситуация няма да се повтори и след няколко години с този или друг мъж?

# 35 16 ноем. 2015, 12:19 ч.
  • Мнения: 46 558
Попитай го, ако той работи 24 часа като детегледачка, готвачка, чистачка и т.н. колко време ще издържи? И как ще се почувства, ако ти цял ден си на работа и дори за няколкото часа вечер му кажеш, че не изпитваш нужда да си видиш детето, да прекараш време с него, предпочиташ приятелите си и кръчмите.

Не знам за излизанията, но отношението му към теб е неуважително. Подобни шеги, и то пред други хора са изключително грозни, да се присмиваш на собствената ти жена и да я правиш за смях пред приятелите си е недопустимо.
Който иска дете се стяга и го гледа. Който не иска отговорности, а след работа да се шляе с приятели - моля. Но не може да има всичко.
Не мисля, че сте чак за раздяла, но имате нужда от сериозен разговор и уточняване на приоритетите, ако сериозно се разминават, тогава вече обсъдете какво да правите.
Подигравките също е хубаво да изясните, изгради авторитет пред него и приятелите му. Най-добрият приятел на моя мъж е по-малък от нас, ерген и в началото се е случвало да пуска подобни шеги, но точно 2 думи му казах за живота и повече не е отварял дума. Имаме и други приятели ергени, които подхвърлят клишета, но видяха, че имат 2 варианта - или ме приемат за един от тях, или нямат приятел. Всичко зависи от мъжа ти. Но и от теб, докажи че не си смотаната съпруга пред печката, а човек като тях. При вас обаче първо трябва да го докажеш на съпруга ти.
Стягай се и ще се оправят нещата.

П.П. Каните ли гости вкъщи? Когато бяхме с малко дете това ни беше единствената възможност. Така хем всички се забавляват, хем никой не седи сам с бебе Simple Smile животът се променя с годините, въпросът е как да вмъкнете новите неща без да елиминирате старите.


Кристалин, като иска да е баща, ще се научи. Мен да не би някой да ме е държал за ръчичка и да ме е учил да сменям памперс? Говорим за големи хора все пак. И заради подобно отношение като към нещо, което сакън да се не напрегне, се стига до такива случаи. Значи жената ще я пребъркват 9 месеца, ще носи корема, ще ражда накрая, а на него, завалията, психиката му ще се скърши, че тя не му помага. Как се гледа бебе се учи от раждането. Рамо до рамо. Не да чакаш някой да се научи и после да те извика с упътване.

Последна редакция: пн, 16 ное 2015, 12:31 от Не се сърди, човече

# 36 16 ноем. 2015, 12:24 ч.
  • София
  • Мнения: 38 652
Ние все още каним гости вкъщи при всяка възможност. Това е много добра идея.

Но разговор си трябва - не скандал, не плач, а спокоен разговор - аз така и така, ти така и така, какво правим и заедно ли го правим.

# 37 16 ноем. 2015, 12:43 ч.
  • Мнения: 1 793
Хубаво, не бил готов за баща, щял да свикне... Ама това, че ѝ критикувал външността, интелекта - малко ли е? Rolling Eyes

# 38 16 ноем. 2015, 12:47 ч.
  • Мнения: 1 844
Този проблем между авторката и мъжа й продължава вече твърде дълго, още от самата й бременност, преди дори да се роди детето /ако не се лъжа, според предишни постове/, едва ли досега не е имало спокоен разговор, истеричен разговор, мини ряздала, въобще всякакви вариации. Някои мъже просто са такива и те  не се променят. Но, който иска, нека чака и проверява - нека му даде още двадесетина години в проверки и търпение ще му дойде ли акълът.
Млада жена на 29 да се зароби в семейство, което не я удовлетворява, с мъж, който не се грижи добре нито за нея, нито за детето - не е това, което всички сме си представяли.
Разбира се, че за семейството си човек трябва да се бори и да прави компромиси. Но трябва да е двустранно и да си струва. Да търпиш подобно отношение не е борба за семейство, а тъпотия, наивност, и в много случаи - безизходица.
Интересно ми е дали дамите, които й дават надежда за този мъж и надежда, че всичко ще се оправи, биха били така твърди в мнението си, ако например авторката беше тяхна дъщеря. Дали биха посъветвали дъщеря си да си натиска парцалите, да поеме на раменете си цялото домакинство и отглеждане на детето, да приеме обидите от мъжа й по повод външния й вид и тн, докато той си развява лежерно байряка по цяла нощ по барове и дискотеки / а възможно и по стария си навик - хазарта/? За такова семейство ли бихте посъветвали да се "бори" вашата дъщеря?!
Човек трябва да си знае приоритетите. Когато си заслужава - да преобърне света.
Когато не си заслужава - да не налива пусто в празно и да потърси истинско щастие.

# 39 16 ноем. 2015, 12:50 ч.
  • Мнения: 2 222
Докато човек не реши нещо сам, и 100 съвета няма да го оправят. Авторката просто ще изчака да се случи някоя грандиозна дивотия и тогава ще се изнесе. Кога и какво ще й отвори очите - при всеки е различно. Излишно е да си тръгва сега, защото с две очи разплакани мъжът й ще я върне в кафеза при родителите си и това е.

# 40 16 ноем. 2015, 12:57 ч.
  • Мнения: 30 802
Смяната на памперс не е единствен критерий. Много по-важно е да се усеща истинска емоционална подкрепа и мъжът да се сеща за други неща. В момента виждам, че за моя мъж смяната на памперс си остава голяма мистерия. Обаче се сеща за още 50 други неща, носи ми каквото трябва, грижи се за други неща въобще да не мисля и най-вече- не ме психира, не се оплаква колко съм лоша, няма мрънкане и недоволство. Е, и не е тръгнал "по живот".

Основният риск при раздялата е, че след нея може пак да се свърже с някакво подобие на първия мъж. Трябва да се внимава.

Иначе гледам как теорията "живеене заедно дълги години за опознаване" в случая въобще не работи...

# 41 16 ноем. 2015, 13:02 ч.
  • София
  • Мнения: 38 652
Тя почти винаги не работи и това е поредното доказателство.

# 42 16 ноем. 2015, 13:18 ч.
  • Мнения: 1 793
Работи си. Ето, тя е знаела какъв е, доколкото може да се съди по предишните ѝ мнения. Човекът си е бил такъв и преди, плюс проблем с хазарта, и това не я е спряло да създаде семейство и дете с него. Любов.

# 43 16 ноем. 2015, 13:52 ч.
  • Мнения: 2 504
Ходел, излизал... нали се прибира в къщи? Така и не каза по колко пъти в месеца излиза, и по колко време седи в тия барове като отиде - ако отива 1-2 пъти в месеца и се прибира по нормално време е едно, а ако ходи всеки петък и събота и се шляе до сутринта, е друга работа.
Ако мислиш, че не полагал достатъчно грижи за детето, как смяташ ако хванеш друг мъж - колко грижи пък той ще полага, дето даже няма да му е баща? Нямаш и жилище - очакваш може би, че ще намериш друг мъж, който няма да има приятели и хобита, няма да има бивша жена и деца, ще си има жилище и ще те приеме там с детето ти?
Просто в ситуацията нямаш много полезни ходове, освен с човешки разговор и държание да вхъхновиш разумно отношение от мъжа си. Все пак ви свързват 10 години, чувства, дете, и какво ли още не. Ако така и не го получиш и работата отива на по-лошо, изнасяй се пък като искаш, но според мен няма да е оптималното решение.

# 44 16 ноем. 2015, 14:06 ч.
  • Мнения: 46 558
Цитат на: The Siren of Titan в пн, 16 ное 2015, 12:57
Смяната на памперс не е единствен критерий...

Разбира се, че не. Всичко е комплексно. Въпросът е да има адекватната реакция във всяка ситуация. Защото ако остави детето си в насран памперс, само защото жена му е изтичала до магазина за превързки или е влязла да се къпе, е достатъчен критерий, че като цяло не се чувства длъжен да поеме отговорността на родител.

Цитат на: chris78 в пн, 16 ное 2015, 13:52
Ходел, излизал... нали се прибира в къщи?
Така ами, те толкова често се виждат, че направо им е ужасно много. Да хваща и тя кръчмите, пък ще се прибира от време навреме, сигурна съм, че ще е много доволен мъжът й.

Цитат на: desinkata_85 в пн, 16 ное 2015, 12:47
Интересно ми е дали дамите, които й дават надежда за този мъж и надежда, че всичко ще се оправи, биха били така твърди в мнението си, ако например авторката беше тяхна дъщеря. Дали биха посъветвали дъщеря си да си натиска парцалите, да поеме на раменете си цялото домакинство и отглеждане на детето, да приеме обидите от мъжа й по повод външния й вид и тн, докато той си развява лежерно байряка по цяла нощ по барове и дискотеки / а възможно и по стария си навик - хазарта/? За такова семейство ли бихте посъветвали да се "бори" вашата дъщеря?!

Не съм запозната с това от старите теми, дадох съвет на база тази. Но това променя много нещата.
Предвид уточненията - едва ли ще се промени. По-скоро не.

# 45 16 ноем. 2015, 14:23 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: chris78 в пн, 16 ное 2015, 13:52
Ходел, излизал... нали се прибира в къщи?
Скрит текст:
Така и не каза по колко пъти в месеца излиза, и по колко време седи в тия барове като отиде - ако отива 1-2 пъти в месеца и се прибира по нормално време е едно, а ако ходи всеки петък и събота и се шляе до сутринта, е друга работа.
Ако мислиш, че не полагал достатъчно грижи за детето, как смяташ ако хванеш друг мъж - колко грижи пък той ще полага, дето даже няма да му е баща? Нямаш и жилище - очакваш може би, че ще намериш друг мъж, който няма да има приятели и хобита, няма да има бивша жена и деца, ще си има жилище и ще те приеме там с детето ти?
Просто в ситуацията нямаш много полезни ходове, освен с човешки разговор и държание да вхъхновиш разумно отношение от мъжа си. Все пак ви свързват 10 години, чувства, дете, и какво ли още не. Ако така и не го получиш и работата отива на по-лошо, изнасяй се пък като искаш, но според мен няма да е оптималното решение.
Ами, все някъде трябва да спи.....    Laughing  освен ако не си е намерил и легло-заместител.
То излизането по дискотеки му е последния проблем на описания мъж.За детето никакви грижи, освен игра отвреме-навреме, работата му свързана с пътувания, демек рядко се вясва в къщи, живеят при свекърите, значи и в домакинската работа изобщо не се включва (при две жени у дома, да не е луд да мие чинии    Laughing  ), хазарта му е тръпка, външният вид и приятелчетата също, не стига, че не гледа детето, но пък критикува авторката как правела /не правела нещата според неговите критерии, та дали излиза на кръчма 1 път седмично или през вечер, все тая.

# 46 16 ноем. 2015, 15:14 ч.
  • Мнения: 8 917
Не съм запозната с предишни писания на авторката, но очевидно човекът е бил такъв и преди и тя е взела решение да създава семейство с него и да ражда дете. Или е била наясно, че това е ситуацията, или се е надявала, че детето ще промени нещата - най-голямата заблуда.

Животът е такава ценност и трябва да се живее пълноценно - винаги са ми били странни жени, които с години търпят, плачат, късат си нервите, тръгват и се връщат....а, през това време мъжът си живее живота и хич не му пука. И след 20 години брак, когато последният вече почне да се застоява вкъщи, горката глупачка си казва гордо - Аз го промених. Но за мен това е само лично успокоение и промяната не е нейно дело, а резултат от куп други фактори.

# 47 16 ноем. 2015, 15:59 ч.
  • Мнения: 403
Ще бъда откровена с теб, няма начин да го промениш! Но можеш да промениш себе си. Спри да мислиш за него, мисли повече за себе си, за детето си. Постарай се да се чувстваш спокойна. Потърси си хоби, занимавай се с нещо друго.

Казвам ти го от опит. Преди година прекратих такава връзка, и още ми се насълзяват очите, като си спомня колко усилия положих за този човек, обичах го повече от себе си. Нарани ме не, че го губя, а че с лекота захвърли всичките ми усилия, всички щастливи моменти. Почувствах се използвана и разбита. Не съжалявам и грам, добре че намерих сили да прекратя всичко, преди да се е родило дете.
Сега съм с друг невероятен човек. Чувствам се обичана и оценена всеки ден. Струва си усилията.

# 48 16 ноем. 2015, 16:06 ч.
  • Мнения: 46 558
Цитат на: Like_Smoke в пн, 16 ное 2015, 15:14
Животът е такава ценност и трябва да се живее пълноценно - винаги са ми били странни жени, които с години търпят, плачат, късат си нервите, тръгват и се връщат....а, през това време мъжът си живее живота и хич не му пука. И след 20 години брак, когато последният вече почне да се застоява вкъщи, горката глупачка си казва гордо - Аз го промених. Но за мен това е само лично успокоение и промяната не е нейно дело, а резултат от куп други фактори.

Така е. Но хората имат различни причини. Например любов. Колкото и да е странно при някои любовта не се изпарява, каквото и да прави човекът с/у тях. Причина 2 - промит мозък "заради децата", а всъщност това оказва лошо влияние в/у тях. Причина 3 - ако е хвърлила големи усилия и финанси в някакви общи проекти, предпочита да търпи, но децата й да наследят направеното, вместо да иде в ръцете на новите му деца от някоя кифла. И т.н. Не е толкова просто. За мен това са силни жени. Аз не бих издържала психически.

# 49 16 ноем. 2015, 16:08 ч.
  • Мнения: 403
Цитат на: Campi Flegrei в нд, 15 ное 2015, 16:32
Цитат на: Like_Smoke в нд, 15 ное 2015, 15:44
Хич, не мисля, че мъжът ти ще се промени - та той е на 29 и е прекарал последните 10 години във връзка. Според мен вече му е омръзнало да играе на семейство и цялото му поведение го показва - три дни е мил, за да не му пилиш на главата и да не му разваляш спокойствието, после си живее неговия и живот и така отново и отново.

И аз съм на същото мнение. "Игра на семейство" е много точно казано. Още му се беснее на човека, зависи и дружките му какви са - ако са свободни електрони, без деца, без отговорности - вероятно начинът им на живот изглежда силно привлекателен.

Според мен с това, че непрекъснато те критикува, се опитва подсъзнателно да те накара да поемеш отговорност за раздялата ви. Колко ще се мъчите зависи от теб или евентуално от някоя амбициозна нова девойка.

Критикува я за да я комплексира, да и вменява вина за да я манипулира още по- лесно.
Комплексар  #2gunfire

# 50 16 ноем. 2015, 16:23 ч.
  • Мнения: 8 917
Цитат на: Не се сърди, човече в пн, 16 ное 2015, 16:06
Цитат на: Like_Smoke в пн, 16 ное 2015, 15:14
Животът е такава ценност и трябва да се живее пълноценно - винаги са ми били странни жени, които с години търпят, плачат, късат си нервите, тръгват и се връщат....а, през това време мъжът си живее живота и хич не му пука. И след 20 години брак, когато последният вече почне да се застоява вкъщи, горката глупачка си казва гордо - Аз го промених. Но за мен това е само лично успокоение и промяната не е нейно дело, а резултат от куп други фактори.

Така е. Но хората имат различни причини. Например любов. Колкото и да е странно при някои любовта не се изпарява, каквото и да прави човекът с/у тях. Причина 2 - промит мозък "заради децата", а всъщност това оказва лошо влияние в/у тях. Причина 3 - ако е хвърлила големи усилия и финанси в някакви общи проекти, предпочита да търпи, но децата й да наследят направеното, вместо да иде в ръцете на новите му деца от някоя кифла. И т.н. Не е толкова просто. За мен това са силни жени. Аз не бих издържала психически.

Любов или навик? Понякога човек спира да обича всъщност и живее с чувства към един идеализиран образ, който няма нищо общо с реалността.

Моят прочит е различен - това са едни страхливи и неуверени жени, които имат комплекси относно собствената си личност и качества. Затова и търпят, защото притежават някакво чувство за малоценност, не искат да излязат от зоната на комфорт.

В случая авторката е прекарала 10 години с този човек, като връзката им е започнала на 19. Реално тя няма база за сравнение особено голяма. Струва ми се, че ситуацията е повече удобна, отколкото неудобна за нея въпреки негативи, които търпи. Това, разбира се, само на база на споделеното от нея тук, не съм чела други теми.

# 51 16 ноем. 2015, 19:16 ч.
  • Мнения: 1 792
Цитат на: Не се сърди, човече в пн, 16 ное 2015, 12:19
Кристалин, като иска да е баща, ще се научи. Мен да не би някой да ме е държал за ръчичка и да ме е учил да сменям памперс? Говорим за големи хора все пак. И заради подобно отношение като към нещо, което сакън да се не напрегне, се стига до такива случаи. Значи жената ще я пребъркват 9 месеца, ще носи корема, ще ражда накрая, а на него, завалията, психиката му ще се скърши, че тя не му помага. Как се гледа бебе се учи от раждането. Рамо до рамо. Не да чакаш някой да се научи и после да те извика с упътване.
НСЧ, идеята ми е малко по-обща от конкретния пример, който дадох с памперса. И тя, събрана в едно изречение, е да позволим на мъжете да бъдат родители като ги насърчаваме и им се доверяваме. Изобщо не съм казвала, че "завалията, психиката му ще се скърши". Не искам фокусът да е обърнат към мъжът, а към жената. Защото, ако ние, жените, решим, че ни е по-лесно самички да се оправяме с всичко, то и на него разбира се това може да му се стори като по-лесния вариант и съответно да  бие отбой. А после да се чудим и маем защо не ни помага мъжът. Явно не мога да обясня точно това, което искам, а и вече отивам повече в офтопик, та толкова от мен.

Не съм чела предишните мнения на авторката, явно има някаква история в тях, та говоря само на базата на сегашната тема.

# 52 16 ноем. 2015, 19:28 ч.
  • Мнения: 39
Криво дърво не се оправя,ако е младо -да.Не си пилей времето да го превъзпитаваш,няма шанс.Детето си можеш да възпиташ,но възрастен човек - НЕ!Бягай докато си млада и имаш шанс да намериш щастието в очите на друг.Той ти създава комплекси за да те манипулира.Започни да живееш и бъди егоист за собственото си щастие.Пожелавам ти успех в живота!

# 53 16 ноем. 2015, 19:43 ч.
  • Мнения: 39
Цитат на: praschinka в пн, 16 ное 2015, 11:11
Не се отказвай от изграденото! Може да е синдрома ТАТКО ЗА ПЪРВИ ПЪТ. Повечето мъже изведнъж стават задници като видят какво всъщност е да имаш дете (ангажимент). Подсъзнателно си измислят причини да се отърват от хаоса вкъщи. Като се сетя за мъжът ми с първото дете, го мразя от дън душа. Такива неща ми е казвал - не съм била жена, не съм можела да създам уют...Гадост и отврат! Беше на 30 години и много му се ходеше ... Сега си признава, че тогава най-много му се излизало! И на мен ми се е излизало, но нямам избор, а той има....
Не мога да се съглася с теб.Моят мъж като стана татко всичко правеше във вкъщи-домакинство,пазаруване,бягане насам и натам по документи.Подавал ми е бебето в леглото за да го кърмя,и ми каза;"Само дето не мога да го накърмя"Това е баща,който найстина се радва,че е станал баща и ми го затвърди.А на 30 год много му се ходело,ами можело заедно да си ходите,като оставите бебето на майка ти или на някой ,който имате доверие.Нашето бебе на 3 мес.го оставихме на сестра му и излизахме.Не искам да се зачждам или да оставям такова впечетление,но решение винаги има,ако има желание.

# 54 16 ноем. 2015, 20:11 ч.
  • Мнения: X
Много кофти ситуация . Ама много .
Живеене при свекрите 10 години , връзка от малки ,хазарт, мрънкало, бебе след 10 години  ...Никакъв полезен ход не виждам .Само се чудя къде си гледала 10 години и защо въобще си раждала дете в такава ситуация ?

Освен да търпиш статуквото докато не поотрасне детето друго не виждам ..

# 55 16 ноем. 2015, 21:18 ч.
  • Мнения: 5 513
Нали свкървата може да гледа детето ,ами да излиза и тя.
Има толкова жени,които са разделени и не могат да излязат никъде с месеци обаче са решили ,че заради детето тази жертва си заслужава,както и заради новия живот,който водят след раздялата.
И като го остави този мъж ще цъфне и ще върже и ще е един вечен банкет.Стой та гледай.
И ако приемем ,че бащата е лош баща и какво...не е първия и няма да е последния.Да го оставя,ама не ще.Иска да го моделира според собствените си нужди и изисквания.
Ами ,ако той я изгони ,защото му е писнало?
Аз мисля ,че ще остави бебето,защото всичко се дели на преди него и след него ...и ако го нямаше бебето ще си вземе парцалите...и ако не беше бебето щеше да хубава...като не я боготворят заради това че е майка закакво и е...
И изобщо не разбирам как един човек не може да си намери сам занимания.

# 56 16 ноем. 2015, 21:46 ч.
  • Мнения: 2 222
Жената се чувства пренебрегната от мъжа си - това не се лекува с излизания и купони. Но може временно да се замаже положението така  Peace После все някога всичко се преобръща.

# 57 16 ноем. 2015, 21:49 ч.
  • Мнения: 5 513
А той защо я пренебрегва ?

# 58 16 ноем. 2015, 21:52 ч.
  • Мнения: 8 917
Цитат на: : )Деси : ) в пн, 16 ное 2015, 21:49
А той защо я пренебрегва ?

Това, според мен, само авторката знае, но едва ли ще сподели - лични неща са, все пак. Не вярвам тя хич да не си дава сметка за ситуацията и причините.

# 59 16 ноем. 2015, 22:01 ч.
  • Мнения: 2 222
Тя може и никога да не разбере защо в така. Не сме роботи да надникнем в чуждия мозък. Просто трябва да се съобразим с фактите. Този мъж се държи еди как си - запазвам си го, защото го искам много и си имаме дете. Или - не мога повече, ще се спасявам. За някои жени е по-добрия вариант да не правят генерални промени - хем оплескват всичко, хем после са пак нещастни. Всеки си решава. (Акъл от мен, дето първо действам, после мисля)

# 60 16 ноем. 2015, 22:03 ч.
  • Мнения: 46 558
Цитат на: : )Деси : ) в пн, 16 ное 2015, 21:18
И изобщо не разбирам как един човек не може да си намери сам занимания.

Тя си ги намира. За малкото време, в което могат да са заедно е въпросът. Все пак това е единственият момент, в който да имат някакъв контакт двамата. Ако и тогава за отделно това семейство ли е?
А и все пак детето също има нужда от баща.
или и то да си търси занимания  Simple Smile

# 61 16 ноем. 2015, 22:12 ч.
  • Мнения: 5 513
Цитат на: Like_Smoke в пн, 16 ное 2015, 21:52
Цитат на: : )Деси : ) в пн, 16 ное 2015, 21:49
А той защо я пренебрегва ?

Това, според мен, само авторката знае, но едва ли ще сподели - лични неща са, все пак. Не вярвам тя хич да не си дава сметка за ситуацията и причините.
И аз така си мисля.

Да седнат и да си поговорят.И без истерии и без рогите напред.Всеки да направи компромис.
Ако ще е вечно мрънкане и недоволство от това какво прави другия и как го прави и кой по -красив и кой-по дебел да си взима чантите и количката и при мама.

# 62 16 ноем. 2015, 22:16 ч.
  • Мнения: 2 328
Цитат на: Keep_calm в нд, 15 ное 2015, 14:11
Здравейте,
Имам почти 10-годишна връзка и син на 1,5 години. Още от забременяването започнах да чувствам самота и пренебрегване от половинката. На всеки 1-2 месеца положението така ескалира, че нервите ми не издържат, става скандал, ревове, обяснявам му как не се чувствам ценена като майка, като жена, като приятел, пренебрегвана съм за сметка на всеки един негов приятел, критикувана съм за поведението ми, интелект, външност. При последната ситуация след два отказа да излезем двамата на кафе без детето (заради уговорки с приятели) и обещание петък вечер той да си остане вкъщи, в петък излязохме първо само двамата, след това решихме да пием по едно малко с двама негови приятели и след няколко "шеги" на тема той да излезе, а аз да се прибера, последва предложение към момчетата от негова страна да отидат на дискотека. Казах как съм се почувствала докато той се преобличаше и последва редовния коментар, че пак се надувам. Подобни ситуации се случват постоянно. След като си изплача очите пред него има момент на старания за около седмица и всичко се повтаря и повтаря. От скоро се улавям да мисля и дори сънувам как прекратявам взаимоотношенията ни, анализирам постоянно и обмислям всички емоционални и битови перипети. Малкото самочувствие, самоуважение и разум, които са ми останали крещят в мен, че аз заслужавам много повече и гарантирано мога да го получа от друг мъж след време, но сърцето ми не желае да губи всичко изградено дотук. Как и дали може да се промени егоистичен мъж, който често показва неуважение и пренебрегва половинката си, и я кара да се чувства зле?  Млади сме още (29), живота тепърва започва, появата на детето ме кара да размишлявам различно и със сигурност няма да съжителствам с някой, който не ме цени. Знам какво заслужавам и ме интересува има ли как да се променят нещата или колелото ще се върти още малко докато не се срина тотално и рязко, и безвъзвратно не реша да тегля чертата и да започна на чисто? Характерът ми е мекушав и често се колебая и анализирам, но колкото и рядко да е, когато си наумя да постигна дадена цел ставам толкова безкомпромисна и решителна, че я постигам на 100%
Моля за помощ и адекватен съвет за разрешаване на казуса

Какво има да го мислиш,махай се от тоя боклук,че после горко ще съжаляваш.Аман от "мъже".Аман просто.

# 63 16 ноем. 2015, 22:16 ч.
  • Мнения: 5 513
Цитат на: Не се сърди, човече в пн, 16 ное 2015, 22:03
Цитат на: : )Деси : ) в пн, 16 ное 2015, 21:18
И изобщо не разбирам как един човек не може да си намери сам занимания.

Тя си ги намира. За малкото време, в което могат да са заедно е въпросът. Все пак това е единственият момент, в който да имат някакъв контакт двамата. Ако и тогава за отделно това семейство ли е?
А и все пак детето също има нужда от баща.
или и то да си търси занимания  Simple Smile

Ами не е семейство.Ама човека я не ще с него.Даде сто примера за това.Чак аз го разбрах.Тя като е решила да стои с него вместо да мрънка и да се нерви да си намери нещо.И на бебето да намери нещо.

# 64 16 ноем. 2015, 22:24 ч.
  • Мнения: 8 917
Все съм се чудила, какъв е този мазохизъм някой в прав текст и в очите да те обижда и да ти показва, че не те зачита за нищо и въпреки това ти да продължаваш да стоиш там и да търпиш  newsm78 Малко самоуважение няма ли останало? Ако утре с детето ти някой се държи така, ти какво би го посъветвал?

# 65 16 ноем. 2015, 22:28 ч.
  • Мнения: 2 328
Цитат на: Like_Smoke в пн, 16 ное 2015, 22:24
Все съм се чудила, какъв е този мазохизъм някой в прав текст и в очите да те обижда и да ти показва, че не те зачита за нищо и въпреки това ти да продължаваш да стоиш там и да търпиш  newsm78 Малко самоуважение няма ли останало? Ако утре с детето ти някой се държи така, ти какво би го посъветвал?
+ 1 !!

# 66 16 ноем. 2015, 22:36 ч.
  • Мнения: 610
Бих те посъветвала да изчакаш. Изчакай да се върнеш на работа, да имаш по-стабилни финанси. Да почнеш пак да контактуваш с повече хора, колеги и приятели, не само с бебето. От опит знам, че стоейки у дома с бебе, човек може да се побърка. Може би те дразнят някакви неща сега, които преди не са ти правели впечатление, не казвам, че е супер яко да излиза без теб. Но сигурно се вбесяваш още повече от факта, че той го прави, а ти си вързана у дома. Гледай да си съхраниш нервите, колкото можеш. Игнорирай го дори , ако трябва. Намери малко време и за себе си, не за да се правиш на яка и да го печелиш обратно, а просто да ти се проясни малко ума. Всеки има нужда от малко време за себе си. Оставяй бебето на свеки от време на време. Изчакай да влезе живота в някакъв по-нормален коловоз. Майчинството е временно. Другото ежедневие - детска градина/ училище/ работа/ у дома ще е за доста по-дълъг период. Виж как ще се чувстваш тогава и реши.Недей вдига скандали, очевидно при вас не помага и само си пилите нервите...

# 67 17 ноем. 2015, 08:26 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Like_Smoke в пн, 16 ное 2015, 22:24
Все съм се чудила, какъв е този мазохизъм някой в прав текст и в очите да те обижда и да ти показва, че не те зачита за нищо и въпреки това ти да продължаваш да стоиш там и да търпиш  newsm78 Малко самоуважение няма ли останало? Ако утре с детето ти някой се държи така, ти какво би го посъветвал?
Същите, оставащите жени, като им мине гнева от това че ги е обиждал и не зачитал, винаги са ме убеждавали "че не го познавам добре". Имал бил топла, грижовна страна  Wink

# 68 17 ноем. 2015, 08:30 ч.
  • Мнения: 30 802
Цитат на: Barefoot Kontesa в пн, 16 ное 2015, 20:11
Никакъв полезен ход не виждам

Има, има. Още преди края на майчинството агресивно търси и намира работа, без извинения от типа "оставяш си детето". Прехвърля майчинства, или ясла- налага се в случая. Нейните пари си остават нейни, спестява агресивно, евентуално си пооправя апартамента и след 1 година вече ще има опцията да си бие камшика, ако поиска. Разбира се, след като междувременно се е консултирала с адвокат.

И много да внимава да не намери копие на мъжа си, ако е от тия жени, дето не могат да стоят сами, докато поне си съберат акъла.

# 69 17 ноем. 2015, 17:49 ч.
  • Мнения: X
Такааа,
доста време отделих на старата тема, от май месец била викаш.
В предпоследния пост пише, че пак ще пускаш теми, някой е бил прав.
А са се добавили и други неща гледам към картинката. Но все още апартаментът е на шпакловка и замазка. Казали са ти преди 7 месеца какво да правиш, ясно, с бебе си, не си го направила, айде поне след 7 месеца го направи и така.

# 70 18 ноем. 2015, 12:36 ч.
  • Варна
  • Мнения: 838
Той не живее с теб и

# 71 18 ноем. 2015, 12:38 ч.
  • Варна
  • Мнения: 838
Той не живее с теб и детето, а ПРИ МАМА, а докато живее ПРИ МАМА, ще е така.

# 72 20 ноем. 2015, 02:28 ч.
  • София
  • Мнения: 5 197
Зависи колко може да търпиш, може да си затваряш очите и някак да му влезеш под кожата и да не си го слагаш на сърце. Обичаш ли го този мъж? Сега имате бебе , хормони, майчинство , всичко е много сложно и изглежда страшно и безнадеждно , но не е така. Всичко минава.
Но си пази достойнството и нервите . Аз съм крайна в някои отношения , описаните от теб неща важат и за моя мъж , но 5 пъти по груби с повече скандали и да не разказвам , че е жалко.
Тръгвах си с детето няколко пъти, никва реакция от него. Сега пак сме заедно , и си мисля, урока се повтаря докато не го научиш...или си тръгваш или намираш начин в себе си да си спокойна, да си малко егоист . 10 години сте заедно.
От кога живеете заедно, само едно дете ли имате , имате ли брак, зависиш ли от него финансово , ако се разделите има ли при кой да отидеш?
Ако си писала по назад , извинявай , не съм чела другите коментари

# 73 23 ноем. 2015, 00:14 ч.
  • Мнения: 4 418
Цитат на: Keep_calm в нд, 15 ное 2015, 14:11
Моля за помощ и адекватен съвет за разрешаване на казуса.

Кво да ти кажа, от това което пишеш, излзиа че мъжо ти не се съобразява с теб, не те кара да се чувстваш сто процентова жена и т.н. Очевидно си му й казвала нееднократно за тези неща и няма кой знае каква промяна. Тъййй че? Не чакай промяна.

А вече как да постъпиш, ти ще си прецениш, ама според мен не се чувствай скована от това, че ще развалиш граденото и т.н., като развалиш, ще съградиш пък ново, хем и ще почнеш с по-стабилни основи. Вече си по-опитна и мъдра.

Айде успех!

# 74 26 ноем. 2015, 15:05 ч.
  • София
  • Мнения: 4 356
Още една жена, която няма сили да вземе каквото и да било решение (не казвам раздяла). Просто винаги са ме учудвали жените, които виждат, че нещата не вървят, но  продължават да мъчат и себе си и децата си. Как мислиш се чувства едно дете от подтисната и смачкана майка? Ще ти кажа - много зле. Това, обаче ще го разберерш по-нататък - в пубертета, или в създаденото от него семейство, в което копира модела на родителите си.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата