Злобна, лоша колежка

Явно я е взела на прицел, защото вижда че й се впряга, и така вещицата се зарежда.
Няколко години работих с такава, като види че отсреща човекът е тих и кротък, и се впряга, и се почва атака, заяждане за каквото се сетите.
Най-добрият вариант е пълен непукизъм, просто да не бъде удостоена с никакво внимание, нейните нападки или обиди например да се приемат с ехидна усмивка, шега или друг вид игнор, например сменяне на темата с друг събеседник.
Минаването в защитна позиция, показването на признаци на дразнене, слабост, смущение, тревога са нейната цел, а никак не е добре тя да си постига целта, защото това ще я амбицира да продължи.
Единственият начин и да й се демонстрира липса на каквито и да е страх и тревожност.

Пълен непукизъм и от мен. Около мен има много такива, аз обаче си имам достатъчно проблеми, че да се интересувам и от другите. Опитвай се да не я слушаш какво ти говори. Не мисли за нея.

И аз имах такъв опит с подобна персона.. Наложи ми се да работя година с нея и.. повярвайте ми, накрая мислех да мина на антидепресанти.. Пробвах всичко - и мило отношение, комплименти, дори прилагах психотерапия с подкрепящи и окуражаващи думи заради ниското й самочувствие,които тя посрещаше с насмешка. Беше арогантна и зла и нищо не помогна! А единствения път, когато срещна много сериозен отпор от моя страна, понеже вече не издържах, орева света и се оплака на всички колеги колко съм несправедлива с нея! /Добре, че умните не й се вързаха и й казаха, че не е права, от което полудя още повече!/ С една дума - спасение от такива хора няма. Те са вампири, хранещи се с негативната емоция, която предизвикват в другите. Колкото се може по-далеч от такива. И все пак й пожелавам любов, която да осмисли живота й, тогава може и да стане по-добър човек. Макар че с това негативно отношение към света не виждам как ще привлече нормален мъж..
Имам и една роднина, пак подобен персонаж. И тя ми скъси живота, то не бяха фасони, обиди, за без нищо..честно, не разбрах защо ме намрази без причина изведнъж.. Единственото, за което се сещам, е, че тя е самотна и нещастна на 40 плюс, а аз имам добър, красив и прекрасен мъж, който ме обича безкрайно. Спаси ме неглижирането на характеропатията й по празници и дистанцирането от нея, т.е. едно здравословно лицемерие в някаква степен.
Гледайте си живота, момичета, и бъдете позитивни! Дано тази отрицателна енергия не помрачава щастието ни!  

Не бива да и позволяваш да ти се качва на главата. Преди години търпях такива душевни инвалиди, но установих, че с добро  не става. И колкото повече мълчиш и търпиш, те ти се качват на главата.
Чисто и просто и отговаряш и я поставяш на мястото си.
На работата имам една такава. Правеше се на интересна, подхвърляше леки намеци и обиди не само за мен, но и за останалите. Изключително глупаво и неадекватно същество.Веднагически още първият път я секнах, повиших тон и казах каквото трябва. Сега е по-ниска от тревата.
Това, че си нова не означава, че трябва да търпиш простотии.
Не е такава защото няма мъж и деца. Това си е характер. То кой ще я вземе такава.
Нашата овца на няколко пъти съм и повишавала тон.
Пример - аз говоря с колежката, тя ме прекъсва. Веднага повиших тон и се скарах да не ме прекъсва и да не се бърка в чужди разговори. Остана изумена и млъкна.

А останалите колеги в офиса, като виждат колко зле се отнася с теб, не взимат ли някакво отношение? То е много лесно да гледаш отстрани и мигаш на парцали, ако не те засяга

В какво се изразява нейната злонамереност? Тя пряк ръководител ли ти е или просто колега от друг екип?
В едно помещение ли работите?

дамиа, да не работим на едно и също място?!
Без майтап - и на моята месторабота имам абсолютно същата колежка, 1:1.
И не е вярно, че социалният статус няма значение - аз съм сигурна, че ако такива жени имат семейства, мъже, деца, домашни любимци и т.н., ще им остава много по-малко време за интриги и злоба.

Спасение не съм открила.
Опитвам се да не й обръщам внимание. Но когато ефекта от номерата й директно ми разваля отношенията с ръководството, къде е ползата от моето игнориране?
И това е човек, с когото не съм вършила съвместна работа и няма абсолютно нито лични, нито служебни причини да ми вреди... 

На сегашната си работа бях напуснала в началото заради една такава. Ниско, злобно, долно и подло същество. Семейна, с деца и куче, 30- ина годишна. Три месеца ме мачкаше, а аз търпях, че и напуснах с рев. Е, върнах се и вече не бях безгласна- игнорирах я, не й се връзвах, демонстрирах си самочувствието без да се притеснявам, ами- клекна, сега, две години след случката се разбираме що- годе. Но тя си продължава да мачка новите колежки, има текучество при нас, по- слабите й се вързват. По- лесно е да мачкаш слаб човек, все пак.
А колегите си мълчат, знаят си я, ама тя оправия няма. Шефа също  я знае, но е ценен кадър, имат разговори на високо ниво отвреме навреме, но след затишие пак се активизира.
Та- игнор и високо вдигната глава е моят съвет.

Много близка моя роднима дори направи инсулт, защото една нейна колежка я мачкаше, не я въведе грам в работата, а й беше възложено като задача от шефа, подлярски и помиярски я вкарваше нонстоп в стресови ситуации и й подливаше вода, за да докаже, че по-добра от нея няма и новите не стават за нищо. Жената се поболя заради нея! Дано такива чудовища все пак си получат заслуженото рано или късно!

Алиса, това е ужасно. Тя как е търпяла изобщо

Затова не бива да се търпи.
За съжаление, все по- често хората предпочитат да свият уши, вместо да си отстоят позицията.

Като й скръцнеш веднъж със зъби, знайш как ще си подвие опашката! От опит го казвам. Моделът "мила и търпелива" едва ли ще проработи. Но за да скръцнеш качествено, трябва да си убедена, че си безупречна и няма с какво да те наклепа пред шефовете. Т.е. да си добре подплатена със съответната самоувереност. Успех! 

Явно е пълно с такива ,,същества,, ... за съжаление от опит съмразбрала, че съветът ,, пробвай с добро,, НЕ ПОМАГА!!, напротив още повече ти секачва на главата. Пробвай с,, повишаване на тон,затапване и слагане на мястото,, също не помага!!! В този случай пък ще бъдеш злепоставена пред колегите етикетирана като агресивна, нервна и т.н а за клепането пред ръководството думи нямам. Подобни персони лъжат нагло, клюкарят и лъжат, могат да те натопят за неща, коитодори не си и помислила да направиш....не знам......според мен е невъзможно! Оправия с тях няма! Събери вътрешна сила и знай че всичко в живота е временно,както лошото, така идоброто! Помни: няма да е все така!!! След години щеси спомняш и ще се ядосваш на себе си, че си потрошила толкова нерви.

Да, в голям процент от случаите не работи моделът "бъди мила, отвръщай с усмивка на насилника, направи му комплимент и той ще се спре" . Те инстинктивно усещат, че всячески се опитваш да им се харесаш и да те оставят на мира, че дерзаят още повече. Само подобно отношение и самозащита има ефект.

Лошото е , че заради подобен психически тормоз страда и работата ти(много по лесно се допускат грешки),с което ставаш уязвим пред ръководството, а и семейството