Аз гледам децата от почти 6 години вече, тази година малката тръгва на градина и много се двоумя какво да правя. От една страна нямам търпение да си намеря работа и аз "като хората", от друга страна това ще значи вкъщи да дойде баща ми да гледа децата когато са болни, а не съм сигурна, че ще успеем да се стърпим взаимно и ми е едно притеснено. Социалните контакти не ми липсват, имам си обкръжението, пък и не съм много общителен тип, тежи ми чувството, че живея на гърба на ММ и че не съм се развила професионално.
Това да се чувстват нееоценени майките, че са в къщи си е българско разбиране, на запад мисля че повече се уважва тяхната роля. Не живеете на гърба на мъжа си, а посрещате всички семейни сътресения, за да може той да се развива професионално. Много е лесно на мъжете да правят кариера, когато ума им е в работата и не искат болчнни за щяло и не щяло. За съжеление ние жените доброволно поемаме този товар, а после и може да се натяква как не сме успели. Ако това Ви притеснява, търсете си работа, доколкто съм чувала вторите деца не боледуват толкова, но мъжът също трябва да взима болнични от време на време, а дядото да помага в по-леките случаи