Нервни изблици и безсъние...

На първо време спрете телевизията.

Какво значи "тече ми носа"? Сополи ли има?

А защо толкова голямо дете не е на градина сред врастници? Стоенето вкъщи в студа и гледането на телевизия ли е най - доброто за едно дете .Социални контакти също са важни .Според мен найстона е възможно нещо да в гледала ,което не е било за възрастта й ,но вие защо позволявате това ? Защо не се консултирате освен със психолог и невролог ,я тя не говори какво всъщност я притеснява ,толкова голямо дете би трябвало да може да обясни какво я притеснява. Аз бих я записаха на градина

Има,защото плаче, а не от храма.
Не ходи на градина,защото не е приета а аз съм си вкъщи за момента, а не защото ми е по лесно. Напротив,по трудно ми е.
Телевизия не гледа кой знае каква - само детски канали понякога. Предимно иска Дисни филмчета да й пускам. Излиза достатъчно и има социални контакти,но е чувствително дете и По- обидчиво.
Интересуват ме мнения на родители със сходен проблем и как е бил решен,а не упреци. Наясно съм, че и аз съм допуснала грешки. Достъпът до ютуб й е спрян за постоянно,но какво от това- след дъжд качулка.
Моля за съвет. Благодаря

Нощното ми прилича на т.нар. нощен терор - има доста голяма тема тук - моят син беше така дълго време, и още даже понякога има пристъпи - когато е уморен и не може да се разсъни добре. Сънува явно нещо, почва да реве, не дава да го завия, да го гушна - абе като обладан от демони от филм на ужасите е. При него определено е от преумора - прави го, когато не е спал на обяд примерно, или е превъбуден и преуморен. Сякаш изпада много дълбоко в съня и не може да се върне в реалността.

А през деня как точно се изявяват пристъпите при вас? Моят денем не е правил така.

Иначе съм опитала всичко - от баячка, леене на куршум и баене на пижамата, през освещаване на къщата, пръскане на леглото със светена вода, ходене на манастир на икона, хомеопатия... 3 години не бяхме спали повече от 2 часа без прекъсване... Не знам кое помогна, сега е по-добре. Може би просто го израстват 

Аз бих посъветвала да консултирате детето с детски психиатър. Не се страхувайте от специалността, точно те са специалистите, които диагностицират проблеми като хиперактивност, аутизъм и т.н или отхвърлят подобни подозрения. Консултацията не е медицински преглед, а по-скоро набрюдение на детето, непринуден разговор с него, изслушване на родител. Детето играе и се занимава - пъзел, оцветяване, конструктор...

нова е нощен терор, особено, ако не реагира, когато нощем й говориш.

моето дете имаше такъв период, а аз ставам отровна, ако не се наспя и нощем не съм склонна да видя до леглото му и да го утешавам...

1. намалихме дразнителите, всякакви дейности, които го преуморяват или натоварват ги спрях: филмчета, учене на каране на колело или плуване, шумни сбирки.
с други деца се срещахме 1-2 пъти в седмицата и то из природата.
в къщи давах пластелин, да рисува, т.е неща при които той да избира какво да прави, а не ако не стане и да изпада в нервни изблици (разни игри с правила или да губи  )

2. водех го из природата: в гората или при животни, оставях го да си играе с кал, клечки, слама. после беше мърляв до ушите, но спокоен. или в градинара му давах задачи: да плеви нещо, да копае, да полива.

3. много телесен контакт: боричкане, гъделичкане, гушкане

4. сложихме нощна лампа в стаята му, като се събуди да не е тъмно и да види нещо познато. в случая това е нощна лампа, която прожектира образ на стената над леглото му,когато е тъмно.
той си я избра.

5. стария трик с тениската на мама, прилаган като бебе: някоя тениска или блуза я нося няколко дена или спя с нея, да се умирише на мен и я слагам като калъфка на възглавницата му 
така и да се пробуди леко, усеща миризмата ми и се успокоява и заспива без драми.

Тази нощ пак беше ужасно - наистина съм в безизходица. Събуди се в 2:50ч някъде и 15 минути повтаряше че носа й е запушен и има сопол. Ако я гушна пищи и ме бута. След тези 15 минути някак си се поразсъни - разказват й приказки. И като тръгне да се унеся пак почва да ми говори че не й е удобно завивката и все едно пак влиза във филма си. И така до 5:30ч когато заспа. А през деня се инати пак в тоя стил и почва да повтаря това  Мамо,Мамо,Мамо по 100 пъти!?  Сега на обяд й се спи,но пак почва да ми говори колко не й е удобно като лежи и й било скучно да спи. През нощта също казва че и е скучно да спи, а й се спи. Забелязах че и потрепват ръцете и краката като заспи в самото начало на съня и даже бълнуваше за кратко тъхично. Не знам дали е нощен терор - там нали не помнят какво са правили и денем не го правят....същото. А тя помни - каза ми че била ядосана че имала запушен нос?! Което няма логика. До сега подобни неща не е правила преди! Почвам да си мисля за уроки - не знам вече. Няма достъп до ютуб,но няма разлика в поведението й. Усещам я по нервна от обикновено и без желание за почивка и липса на сън. Прелива от енергия или поне така изглежда....

Да не би наистина да и се запушва носа да има синузит или нещо такова ,защо не направите клипче, когато това нещо се случва през ноща и не го покажете на психиатър ,ако се налага да ви изпишат и някакви успокоително или нещо което да помага на съня .Не психолог ,а психиатър
,може да има нещо ,което вие не подозирате , Щом това нещо се повтаря вече няколко пъти и то толкова дълго време през ноща без лечение няма да стане .Пробвали те да спи в отделна стая и когато се събуди да не сте при нея и дали няма сама по бързо да се успокой .Някаква мелодия или приказка на телефон не помагат ли .

Нищо не помага момичета,не  й е запушен носа, а където реве и се пълни и тя параноясва и се вглъбява в това,ако не е това ще друго нещо което пак звучи безумно нелепо и до сега не в е впечатлявало! Одеве пак изпадна в тази истерична  криза - заради играчки . трима човека не можехме да я успокоим - влачи се по земята и не дава да я докосне никой, удря замеря,имах чувството че ще припадне от плач. Плака около час почти без почивка и направо не знам как въобще успя да спре!до сега толкова дълго не е плакала и се притесних ужасно. На ММ негов колега му казал че и неговата дъщеря била така и казали че е хиперактивно дете. Не знам какво да мисля вече и какво да правя. Сърцето ми се къса да я гледам така безпомощна. Но просто исках да споделя с някого. 😩😔

Влез в темата за хиперактивността и виж на колко критерия отговаря. Тези изблици и нощни кошмари, голямата енергия наистина може да са симптом за хиперактивност и дано не е това, защото не минава и ви чакат още мноого трудности занапред. Хиперактивност, обаче се диагностицира от детски психиатър. Ако сте от София вървете в "Св Никола" в Александровска болница - това е клиниката по детска психиатрия. Можеш да пробваш с чай от лайка, може и с мед да подслаждаш, за регулиране на съня можеш да пробваш и Алора и Седивитакс - това са сиропчета на основата на пасифлора и лайка и се продават свободно. Но не са вълшебно хапче - нужно е постоянство и натрупване. Също така строг режим, рутина, много време навън с възможност за изразходване на енергия. Движението сваля натрупаното напрежение и успокоява. Когато дъщеря ми изпадне в такива кризи я гушкам здраво, много здраво, защото тя се съпротивлява силно. Стискам, полюшвам и говоря, по-скоро повтарям тихо: "успокой се, успокой се, всичко ще мине, спокойно, спокойно..." Когато се предаде и отпусне, започвам да милвам и така докато се успокои напълно. Тогава тя самата казва :"пусни ме, успокоих се вече". Трудно е, много е трудно. Не можеш да предвидиш какво и кога ще предизвика пристъпите. Научаваш се да живееш с това. Научаваш се да не ти пука, когато те гледат осъдително, когато те коментират и още по-лошо коментират детето ти колко е ужасно и как техните деца и внуци никога , ама никога не са се държали така. Дано не е хиперактивност!

А скенер на главата дали не е добра идея да се направи ,дали няма нещо ,което може да придизвиква смущения в съня и пристъпи през деня  ?  Чувала съм също и за клиника по съня ,където човек спи под наблюдение , свързано е с това че мозъка и органите  не достига достатъчно кислород нещо нецирколира правилно ,но не знам дали се отнася и за деца и се регулира с някаква машинка .Сънна апнея ,но едва ли е това щом и през деня се държи странно . Казва ла ли е да я боли главата по някое време ?

Ани, скенер, ЯМР и ЕЕГ се назначават от лекар, ако специалист, най-често невролог, прецени, че е необходимо. ЯМР се прави с разрешение от Здравната каса и под пълна упойка, която се плаща от родителя. Скенер и ЕЕГ се правят и в будно състояние, но е много важно детето да съдейства и да не мърда, особено при ЕЕГ, където изследването продължава 20минути.
Главоболие може да настъпи от умора или глад.
Сънната апнея представлява спиране на дишането и не е безобидно състояние.
Това, което описва авторката е за консултация и диагностика от детски психиатър. Вече, ако той прецени ще назначи изследвания, каквито сметне за подходящи.

Само давам идея на авторката какво може да бъде ,то ми е ясно ,че специалист трябва да назначи тези неща ,не е задължително всичко това да е на психична основа , може да има друг здравословен проблем. Не виждам нищо лошо авторката да попита невролог за тези неща .

Дефицит на витамин Б12 също е много характерно с изблици през ноща като тези и много често се бърка с хиперактивност или даул.

Mama ru и аз съм много притеснена че може да е хиперактивност.... При вас на колко години се прояви? Ние сме на 3г и 10 месеца и изведнъж се появи без някаква причина според мен... От една страна си мисля че тези клипове със Спайдърмен в ютуб са й повлияли. Виждала съм я да гледа и някакви каки с биберони,които правят пакости и реват... Не знам дали това има пръст в поведението й.
Искам да ви питам как трябва да процедирам аз като се държи така. Като ме бута и се извива и не иска да я гушкам  трябва ли въпреки това да я гушкам или да я оставя и само да й говоря. Трябва ли да я разсейвам с нещо или да я успокоявам. Пробвах и двете и на двете не реагира много добре. Снощи наистина много се уплаших... През нощта се буди два пъти мрънка малко, пак за завивките че имало дупка че ръцете и краката й се отиват (винаги това я вкарва в състояние -или завивката или носът й е запушен или тече,но уточнявам че няма хрема).

Определено ще погледна в тема по случая. 😩

хиперактивност не се появява изведнъж.
в яслата на сина ми имаше две момчета, които бяха малко "по-трудни".
толкова малки не можеха да ги диагностицират, сега и двамата са с диагнози, но едната майка ми е разказвала, че нейното дете още като бебе й е разказало играта.

не се захващай с диагнози, това е период.
няма да отмине с магическа пръчка, щом си спряла филмчетата.
търпение трябва.

като не иска да я гушкаш, няма да я гушкаш.ще го правиш през деня, когато дава.
аз обикновено стоях до леглото и казвах: ок, не искаш да те гушкам, но аз съм до теб и ако ти трябва нещо ми кажи. след 10мин. казвах, че съм уморена и ми се спи, да си ляга и той.
натиквах му плюшената играчка в ръцете и внимателно го подбутвах посока възглавницата.

заведи я на плуване.
води ли я в природата? не на детската площадка, някъде където се чуват само природни шумове.
трябва да създадеш режим, да няма много изнервящи неща.
за теб може нещо да е ок, но за детето да е прекалено.
пробвай вечерта със загряваща баня, ако няма алергии, може и етерични масла с успокояващо действие да сложиш. можеш да пробваш и масаж след това, отпуска.

Осинових Лъчезара на 3,4 г. Тогава не говореше, но няколко месеца имаше ежедневни кошмари. Започваха след 00-1 часа и продължаваха до 5,30-6 часа. След това се успокояваше и заспиваше. Още от третия ден се прояви агресията и тотален отказ от храна още от първия ден. Ако се опитвах да я накажа за лошо поведение като я пратя за малко в ъгъла започваше да пищи (това наказание й бе познато от институциите. Не знаех какво се случва. Тя не беше подготвена за осиновяването и тук никой не оказа психологическа подкрепа нито на нея, нито на мен. Беше на 6, когато сама стигнах до диагнозата и поисках мед документ, за да я включа на ресурсно подпомагане в градината.
Дали е хиперактивност или нещо друго може да каже само специалист. Други характерни симптоми на хиперактивност са невъзможност детето да се заседи спокойно на едно място, дори и по време на хранене, любов към внезапно пускане и бягане, катере по пръчките в градския транспорт, невъзможнаст спокойно да изчака ред на опашка, настояване нещата да се случват на момента, в който ги е поискала, прекъсване на разговора на другите, стремеж да е център на внимание на всяка цена, незачитане на граници и авторитети, късно проговаряне, ранно прохождане, недоносеност, трудно заспиване, неспокоен сън, бълнуване, навиване на пръста на едно и също нещо, невъзможност да бъде убедено с думи, сякаш блокира и не чува никакви доводи...
При нас кошмарите до събуждане и писъци са вече рядкост, но самоконтролът е много трудно постижим, прагът на възбудимост е много нисък, не търпи Не, Не сега, по-късно. Опитва да се налага с писъци и тръшкане, склонна е да прояви агресия, да направи опит за кражба или да си вземе каквото иска сама, не се съобразява с другите, саботира всички опити да бъде наказана при провинение. Такива деца се възпитават много трудно, да не кажа, че е почти невъзможно, особено без психологическа помощ за детето, за да се научи да контролира емоции, импулси, да понася и разочарования, да постоянства и да проявява упоритост, когато среща трудност в нещо. Рискът от изолация е все по-голям с увеличаване възрастта на детето. Ако не се постигне овладяване и самоконтрол през пубертета стават и асоциални, с проблемно поведение, риск от попадане в криминогенни групи. Страшното е, че родителското влияние и въобще положителното влияние е много слабо за сметка на негативното. Виждала съм с очите си как друго дете установява психологически контрол над нея - в единия случай негативно, а в другия - положително и успокояващо.
Относно кризите - гушкам. Много здраво. А тя се съпротивлява яростно. Само 15кг е, но е трудно да бъде удържана -мята се, блъска, рита, опитва се да се измъкне всячески, реве до скъсване, пищи... Стискам здраво, стремя се да присна главата й на гърдите ми под брадичката ми, да говоря тихо на ухо, докато ме чуе и установи контакт. Но и трябва още време да се нареве и да спадпе напрежението. После е в състояние да се държи тихо и спокойно сякаш нищо не се е случило. (Е, поне за малко). Кризите се появяват изведнъж като от нищото, от една дума, коментар, съвсем невинна забелжка, вметната между другото - всичко воже да стане провокатор и да отключи поредната истерия. За съжаление, не само у дома, случва се и навън. За укоризнените погледи и коментари няма да говоря. Научаваш се да гледаш предизвикателно, готова да отвърнеш и да ги сложиш на място клюкарите, но те боли душата за детето ти и от хорската нетолерантност. Който не се е сблъскал или не е бил свидетел не може да повярва. Във важен момент детето може да е страхотен артист и манипулатор. На преглед може да се държи безупречно, а ти в очите на специалиста да изглеждаш като злобна вещица, клеветяща детето си. Ако имаш възможност запиши подобна криза и я пусни на специалист, да види с очите си за какво става въпрос.

Аз не бих отлагала повече и бих завела детето на лекар дори само за мое успокоение с доказателство клипче на това което се случва .Ранното лечение ще по успокой нещата .

По мои наблюдения, тази раздразнителност се получава от недобра настройка на биологичния часовник. Нервната система на детето не издържа, когато не се е нахранило както и когато трябва и не е спало колкото и когато трябва. Принуждаваме се да напасваме техния дневен режим към нашия, а май не трябва. Когато детето не е физически удовлетворено, то се срива психически и целия панаир е защото не си му предложила и дори в същия момент не му предлагаш това, което му липсва на организма му. Пищенето, ритането е най-бързия, най-лесния начин да ти подаде сигнал, че нещо му липсва и когато детето вижда, че ти не си разбрала или продължаваш да не разбираш какво е то - въпросния сигнал се превръща в бунт, протест, истерия.

Организмът и мозъкът са спокойни, когато е изразходило физическата енергия, след това е нахранено пълноценно (което води до релаксиране на нервната система, ако първото е изпълнено) и след това следва спането - така се настройва биологичния часовник.

Не мислиш ли че градината е добър начин да се социализира от млади години. След това ако не си забелязала става много по трудно.