Япония – хората, които ме познават добре, знаят, че отдавна мечтая да посетя Япония. За съжаление през 2020 година плановете ни се провалиха и въпреки купените билети, не успяхме да я посетим. Всяко зло за добро, както са казали хората. И така решаваме да направим втори опит за атака, като този път годината е 2023, ние сме трима, вместо двама и ни предстои едно щуро пътуване.
Токио ден 0:
След 11,5 часов полет кацаме на летище Нарита в 17:40 местно време, оправяме документите и се разделяме, за да може единият да изпрати багажа към Киото, а другият да вземе Welcome Suica. След като относително бързо свършихме и двете неща, взехме по нещо за пиене от 7/11 и успяхме да хванем локалния влак, който макар да бе по-бавен, стигаше директно до хотела ни в Гинза и не се налагаше да се прекачваме. Това е още един съвет – винаги сравнявайте влаковете, понеже широко препоръчваните Нарита Експрес и Кейсей Скайлайнър не бяха добро решение за нас. Във влака за първи път видяхме колко много се радват японците на малки деца. Две момичета на около 19-20 години не спряха да си играят с Алекс, дадоха му подаръци и го занимаваха през целия път (около 1 час)
След около час с влака стигнахме до спирката си, след около 3 минути ходене и до хотела ни – Daiwa Roynet Ginza Premier. Това, че го запазихме близо 11 месеца по-рано, ни помогна да получим стая от 21 кв.м. (доста голяма за японските стандарти) със собствена мини кухня за около 65 евро. Настанихме се, приспахме Алекс, който беше доста уморен и си взехме храна и няколко бири от 7/11.
Токио ден 1:
Планът ни за първия ден беше да се борим с часовата разлика, но благодарение на добрия избор на полети, такова чудо нямаше. Съответно закусихме и потеглихме към първата забележителност за деня – храмът Хие. Една от причините да добавим този не толкова популярен храм, беше, че има червени тори (врати) подобни на тези във Фушими Инари в Киото. Но самият храм беше много интересен, а освен това имаше много дечица, облечени в кимона.
След храма Хие, отидохме в Akasaka Kids-to-Teens Hall “Nandemo” – безплатен детски център, с възпитателки – нещо като мини детска градина. Алекс си поигра с другите деца, възпитателките отчаяно се опитваха да го накарат да каже нещо на японски, но единственото, което стана бе, че половината японски деца вървяха след него и повтаряха „Боже, боже“. Оказа се доста по-контактен от японските деца и бързо завърза контакти с повечето от тях. Така беше през цялото ни пътуване, той буквално отваряше вратите към душите на японците и с крака и ръце комуникирахме със страшно много хора на различни теми. В един момент видяхме, че се уморява и съответно отидохме да обядва и да го приспим в количката.
Продължихме деня с Токийската кула, която доста напомня на Айфеловата кула. Разстоянието от детския център до кулата се изминава за около 30 минути пеша с количка, а по пътя се възползвахме от пейките в един парк, за да може и ние да обядваме разни вкусотии, които бяхме взели от магазина.
Точно, когато минахме кулата и стигнахме до следващата ни цел – храмът Зоджо-джи, Алекс се събуди и обиколи няколко пъти целия храмов комплекс. Нещото, от което се притеснявахме, преди да отидем в Япония, бе че ще му е скучно по храмовете. Нищо подобно – това му бяха любимите места и с радост повтаряше това, което правят големите. Та трябваше да го чакаме да се моли по няколко пъти във всеки храм.
Вече беше около 3 следобяд, затова решихме да се насочим към една прекрасна градина, на около 20 минути пеша от хотела ни – Хамарикю. Един оазис в големия град, като пред градините има паркинг за бебешки колички, нещо, което ни впечатли много. В последствие на много места имаше такива паркинги, където просто оставяш количката, без да я заключваш и се разхождаш из парка. А паркът беше прекрасен – с много мостчета, езера и гледки от тях към близките небостъргачи.
Дори и най-хубавият ден има своя край и така, след като почна да се стъмнява, се отправихме към магазин Дон Кихот, за да накупим различни видове кит кат и да се приберем след това в хотела си.
Токио ден 2:
След закуска директно се отправихме към Шибуя с популярното кръстовище и статуята на кучето Хачико. Дори в ранния час, в който бяхме там, беше пълно с хора.
Следващото нещо в програмата ни беше парка Шинджуку Гьоен, който обаче се оказа затворен този ден. Затова отидохме в близкия жилищен квартал, където бяхме намерили една детска площадка на картата, за да може да има за всеки по нещо и Алекс да си поиграе.
Той хапна, поумори се, а и наближаваше време за резервацията ни за обяд в Yakiniku Toraji, затова се отправихме натам и след 25 минути пеша, той заспа в количката си, а ние успяхме да се насладим на прословутото вагиу.
Точно приключихме с обяда и малкото човече се събуди, затова взехме по едно кафе от 7/11, преминахме през Шинджуку и отидохме до парка Шинджуку Чуо, където имаше най-различни детски площадки с катерушки, пързалки и всичко, което едно дете може да желае.
След доста игра и естествено разговори с японски мами, се отправихме към сградата на токийската община, откъдето се надявахме да видим Фуджи, а и просто града от високо. Съдбата беше на наша страна и времето беше ясно, а в далечината Фуджи изпрати заедно с нас деня и се насладихме на залеза над града.
Последната спирка преди хотела беше симпатична уличка Омойде Йокочо, изпълнена с малки заведения и кръчми.
Прибрахме се в хотела, където беше време за баня и вечеря за Алекс и тогава открихме, че над ваната има малко телевизорче. От този момент нататък то беше включвано и спирано нон-стоп при всяко къпане.
Токио ден 3:
Започнахме деня със закуска и се отправихме към храма Мейджи в Хараджуку. Паркът към храма и самият храм се оказаха доста големи, та голяма част от сутринта ни премина там.
След това се отправихме към близката улица Такешита, където видяхме най-различни лакомства и странни персонажи. Алекс прегръщаше всякакви плюшени играчки и естествено завърза приятелство с две симпатични японки и техните кученца.
След като се умори, хапна и заспа, ние се отправихме към един от големите ресторанти от веригата „Кура дзуши“ (или суши), където хапнахме прясно и вкусно суши на доста ниски цени. Отново пихме кафе на крак и се разходихме още малко по улица Такешита.
Алекс се събуди около 14:00, а ние имахме резервация за мипиг кафе в 16:00. Затова решихме да убием малко време, като отидем в близкия парк, скрит в двора на висока административна сграда. 
В 16:00 бяхме в мипиг кафе, където имахме резервация за 1 час. Мипиг кафе е кафе с мини прасенца, които може да галите, храните и т.н. Неочаквано Алекс не прояви никакъв интерес към тях, беше леко унил и изглеждаше уморен. Все пак научи, че прасенцата казват грух грух и не спря да го повтаря и да ги вика. Като цяло беше интересно, но може би единственото нещо, което направихме в Япония и което не си струваше парите.
Понеже беше относително рано, отидохме до Шибуя, за да разгледаме и вечер. След което си поговорихме с робота, който даваше информация на една от спирките на метрото.
Когато се прибрахме в хотела разбрахме причината за тази унилост. Беше вдигнал температура (39,5) и затова беше и уморен. От около 2 дни беше леко топъл, но все около 38 градуса и тъй като често му се случва, а и е нормално за тази възраст, вечеряхме, дадохме му парацетамол и си легнахме.
Токио ден 4:
Планът ни за деня беше доста амбициозен, като започнахме с Асакуса и храма Сенсо джи. Дори в ранните сутрешни часове имаше доста хора, което обаче по-никакъв начин не правеше храма по-малко интересен.
Алекс отново бе леко унил, но в същото време силно впечатлен от храма и статуите на кучета, които ходихме да галим няколко пъти. Прекарахме почти цялата сутрин в храмовия комплекс и Асакуса и около обяд, когато той заспа, седнахме да обядваме отново в Кура дзуши.
След като се събуди следобяд, направихме още една кратка разходка из Асакуса, хапнвахме японски сладолед и отидохме към Сумида парк, откъдето се откриваше чудна гледка към Tokyo Sky Tree и където имаше хубава детска площадка.
Алекс бягаше от катерушка на катерушка, но в същото време се виждаше, че няма много сили. Затова влезнахме в една от обществените тоалетни с повивалник и му премерихме температурата, понеже беше доста топъл. Беше с 40,5 градуса, затова му дадохме свещичка ибупрофен и се отправихме към хотела, като по пътя минахме през гарата на Токио, за да си вземем билетите за шинкансена от автомат и да се ориентираме къде се продават интересни бенто кутии (популярни кутии с храна, продавани по японските гари).
Когато се прибрахме в хотела, температурата пак беше над 40 и затова решихме, че ще е добре да отидем на лекар. Беше около 21 часа, отидох на рецепцията, където веднага се обадиха в болницата и ни казаха, че може да отидем, но трябва да сме там до 21:30. Мислех, че няма как да стане, но ми казаха да не се притеснявам. Организираха веднага транспорт до болницата и въпреки, че валеше (за първи и единствен път по време на престоя ни), в 21:20 бяхме в детското отделение на St. Luke’s International Hospital. Лекарят го прегледа, попита от колко дни е така и след като чу, че е от 3 дни, каза, че не е имало смисъл да идваме, защото в Япония обикновено чакали 4-5 дни с температура, преди да ги заведат на лекар. Дали е така, не знам, но в крайна сметка каза, че всичко е наред и му изписа парацетамол на свещички. Естествено цялото удоволствие излезе около 430 евро, затова правете си здравна застраховка при такива пътувания. 2 дни след като се прибрахме вкъщи и пратихме документите, парите от застраховката бяха на сметката ми. А на петия ден с температура, Алекс наистина се оправи.
Токио ден 5:
Последния цял ден в Токио отделихме за дневен тур до Камакура (на около час с влак от Токио), където започнахме с бамбуковата горичка и храма към нея. Беше прекрасно, понеже нямаше почти никакви туристи.
Продължихме с кратка разходка и обяд около гарата на Камакура, а след това се отправихме на 30-минутна пешеходна разходка до храма на Големия Буда.
По принцип имахме и още неща в програмата, но Алекс все още беше с температура, а и времето напредваше, затова решихме да не насилваме късмета си и да се отправим обратно към хотела. Все пак от Камакура до Токио имахме около час път с влак.
Токио ден 6:
Беше дошло времето за раздяла с Токио, но първо направихме една сутрешна разходка до парк Хибия на около 20 минути пеша от хотела ни. След това се върнахме в хотела, взехме си багажа и около 11:00 часа се отправихме към гарата. Всички от рецепцията дойдоха да изпратят Алекс, да питат как е и дали всичко е наред вече. Особено момичето, което беше организирало прегледа в болницата, се интересуваше всеки ден как е синът ни. А той все още беше с температура, но не много висока и беше много жизнен.
Две неща се получиха много добре – това, че избрахме хотел, който е на 10-15 минути пеша от гарата на Токио и това, че разгледахме гарата в деня, в който бяхме в Асакуса.
Така в деня на пътуването до Киото бързо се ориентирахме и си взехме по една бенто кутия от Екибеня Мацури. Аз заложих отново на вагиу, а за Алекс имаше специална детска кутия във формата на Шинкансен.
В 12:30 се качихме на Шинкансена.
Предварително бяхме взели места с допълнително място за багаж, което обаче използвахме, за да сложим там количката в легнало положение и така Алекс да може да спи по време на пътуването (затова бяхме избрали и такъв час на пътуването). За съжаление, въпреки, че местата ни бяха от страната на Фуджи, денят беше облачен и Фуджи сан се беше скрил зад облаците. Затова пък храната беше много вкусна, както и бирата Асахи, която си взехме към нея. След по-малко от 2,5 часа, 450 км между Токио и Киото бяха изминати и беше време за по-традиционната част от японското ни приключение.